Как сте планирали пътувания преди интернет?

[Lyubina]

Ох, първите ми пътувания бяха с нашите - и двамата бяха невероятни скитни, но за съжаление обстоятелствата и времената ги ограничаваха много.

Та... в момента, в който се сдобихме с личен / семеен автомобил баща ми започна събиране на необходимите финанси за задгранични пътешествия.

 

Членство в СБА. От там, доколкото си спомням, помагаха по някакъв начин. Спомням си, че за първото ни пътуване до Гърция (1981 г.) ни осигуриха две нощувки в хотел в Атина, беше много близо до площад Омония. Имахме право на по 200 долара на човек (ако не се лъжа).

 

Останалото беше: разпъната една голяма пътна карта на Балканския полуостров на пода в хола. Двете с майка ми - залегнали около/върху картата и заобиколени от разхвърляни разни помощни материали. Набелязани основни точки на интерес, места за  посещение и евентуални нощувки, разчетени максимум километри на ден, палатка в колата, .... ей така. Термус, бързовар, който се включва в запалката на колата, туристически газов котлон, кутия чинии, чаши и прибори за пикник, консерви, касетка домати ... ей такива неща. Безкраен купон - 20-30 дни пътешествие. Аз, като виден "лингвист" - на предната дясна седалка и се обучавах в движение за навигатор, картата на коленете ми и давам особено ценни указания от рода на "На следващата пресечка завий на дясно...", почти като съвременните GPS-и, а като не стане номерът - спираме до най-близкия човек и питам на "червенобрежки" немски език (с определението в  кавички не бих искала да обидя някого, то е по-скоро намек за уменията ми по онова време)

 

По-късно същото се повтаряше и при пътуванията ни и из Европа. Само че не ни пуснаха по западните тогава държави. След всяко прибиране баща ми го привикваха в някои институции да разказва къде сме ходили, с кого сме се срещали...

 

Последва един дълъг, дълъг сушав период по разни мои си причини.

[Травеолани]

Аз имам точно 4 пътувания преди Интернет. Всичко ставаше с туристически агенции и организирани екскурзии. Нашите даже още пътуват така, защото не знаят добре английски или някакъв друг език и се притесняват, че няма да се оправят.

Иначе предполагам информацията се е получавала от приятели, ако искаш да пущътуваш с кола (нашите са пътували до Източна Германия с техни приятели, ние със сестра ми като сме били на 2-3).

А баба ми ми разказваше, че те с дядо ми също са ходили на организирани екскурзии до Чехия, Полша, Унгария (страните от соц блока, до които е можело да се пътува).

 

Много ограничено е било пътуването!

Направо не мога да си представя сега да пътувам, преди всичко да е проучено и планирано!

[stanimir]

Като ученик с организирана екскурзия до Прага , после като студент нямах време и най-вече средства 

След това дойде интернета  !

 

П.С. Помня , че имахме право легално да си купим валута в равностойност на 130 лева. Това за деца , за възрастни може да е било повече. Похарчих всичко за подаръци за мен нищичко 

[Травеолани]

Да добавя, че баба ми много искаше да си купи каравана и да пътуват с нея, но не е можела, поради куп причини и ограничения на времето, в което е живяла. Тогава ми се струваше странно като ми разказваше това, но сега и аз се замислям като дойде момента да правим роуд трип в Калифорния да наемем каравана.

[Topfly]

Така се пътуваше организирано по време на социализма

 

https://www.youtube.com/watch?v=8u4MOKNtgTI

[captain_oveur]

Взе да ми става интересно: а как преди ерата на интернет служителките в туристическите агенции са намирали най-евтините билети? И не става дума само за България, а изобщо. Представете си само: аз съм в Париж, отивам в една агенция и искам да ми намерят най-евтиния билет за еди-коя си дата по линията Лондон--Ню Йорк. Какво прави служителката?

 

Неслучайно дадох в примера Лондон--Ню Йорк. По тоя маршрут летят десетки авиокомпании и превозват хиляди пътници всеки ден.

Започвам да си мисля, че по онова време билетите бяха скъпи заради телефонните сметки

Редактирано 2 юли, 2016 от captain_oveur

[stanimir]

Е то пък отде да разбереш дали са ти продали най-евтиния ? Сега е лесно , ама тогава е било на честна дума и симпатии от служителката

 

Със сигурност и трафика е бил много по-малък в тия времена.

Редактирано 2 юли, 2016 от stanimir

[Topfly]

Взе да ми става интересно: а как преди ерата на интернет служителките в туристическите агенции са намирали най-евтините билети? И не става дума само за България, а изобщо. Представете си само: аз съм в Париж, отивам в една агенция и искам да ми намерят най-евтиния билет за еди-коя си дата по линията Лондон--Ню Йорк. Какво прави служителката?

 

Неслучайно дадох в примера Лондон--Ню Йорк. По тоя маршрут летят десетки авиокомпании и превозват хиляди пътници всеки ден.

Започвам да си мисля, че по онова време билетите бяха скъпи заради телефонните сметки

 

Туристическите агенции си имаха компютърни резервационни системи още през 90-те години. Тези системи обаче имаха разни трикове и по добрите служителки можеха да вадят по добри цени. Идея си нямам точно как работеха тези системи, но нямаше обаждане по телефона. Всичко ставаше онлайн.

[macf1an]

За любознателните - ето историята кога и как се са се появили туристическите сайтове, без които днес не можем:

https://skift.com/history-of-online-travel/

Редактирано 2 юли, 2016 от macf1an

[FlyTraveler]

Аз съм пътувал много преди Интернет (грубо слагам  границата на 1997-1998 г. не, че тогава можех да си купя билет по Интернет, но вече имаше доста информация за знаещите как да търсят).

Пътуванията си преди това по-скоро ги деля на ранни студентски години, когато живеех в България и трябваше да се съобразявам с възможностите, които представяше системата на Живков и след 1989 г. когато вече живеех в Канада в съвършено различна среда.

Колкото и странно да ви прозвучи, по времето на тоталитаризма до някои соц. държави можеха да се правят превъзходни пътешествия за джобни пари. Първото напълно организирано от мен такова беше през 1988 г. С тогавашното ми гадже, на което родителите и живееха в тогавашното ГДР се записахме на един професионален за нас семинар във Ваймар. Тя тръгва 20 дни по-рано, за да прекара време с техните. Вашия покорен слуга си купува единичен влаков билет Варна - Лайпцих (имаше директен влак по онези времена) и два билета за връщане Дрезден - Варна за след около 30 дни.

Подучавам чрез съответни светнати момчета, че в ГДР за да се пести ток, не продават ел. отоплителни уреди по магазините, след което звънвам на бащата на гаджето да видя има ли хляб в това. Има, и хляб и масло и вурстове и то много. Вземам аз два маслени радиатора по 115 лв. всеки, раница (с алуминиева рамка, както беше модерно и даже малка палатка. Настанявам се в германския спален вагон. Шафнерката - много открехната възрастна Фрау със сериозен запас от каси с "Радебергер" за продан. Освен, че до крайната гара бях абсолютно сам в купето, в целия вагон бяхме общо 5 човека.

На румънската граница нашия митничар ми казва "Заключваш си прозореца. Който и да ти чука отвън, каквото и да ти казва, било то униформен или цивилен, не му отваряй. Самите румънски митничари ще те питат за кафе и цигари (да си купят), ако искаш им дай, няма страшно. Не отваряш на никой друг докато не стигнеш в Унгария. Това и правя, освен че заключвам, пускам и завесите за да няма контакт с
очи (докато влака е в движение ги вдигах да гледам пейзажа). Няма да ви обяснявам как хората висяха по прозореца, крещяха и пр.

Унгария - друга бира. Равно и спокойно. Спираме на гарата в Будапеща, някакъв играч ме заговаря (на немски, единствения език освен родния си, който говорех прилично по това време), обяснява ми колко напред е Унгария спрямо България, как "Куин" имали концерт в Будапеща предната ли, коя година. Дааа, това го знам му казвам, а на акъла си допълвам, че работя по въпроса.

След равната Унгария идва Чехословакия, влака преминава покрай реки и китни хълмове. Красота. Няма да ви обяснявам какво е за един български студент по онези времена да надига шишета "Радебергер" сам в купето, да се кефи на сменящите се пейзажи и държави и да бичи на Walkman-а последните записани на касети "тави".

След няколко дни (май два бяха) идва и последната гара - Лайпциг. Чрез предварителна уговорка източногерманец ме чака за да поеме маслените радиатори. По пътя между другото нямах проблеми - сложих ги на багажника над вратата и като ме питаха къде отивам, отговарях "На музикален семина във Ваймар", което си беше самата истина и никой нито питаше, нито проверяваше повече.

 

Източногерманеца доволен ми брои равностойноста на над 1000 лева в източни марки, взема си драгоценните уреди и според предварителната уговорка ме закарва в студентското общежитие във Ваймар, където ме чака гаджето. Стаите по четирима, аз с трима мъже, тя с три жени. Нищо, ще наваксаме после...

Една седмица семинар, през свободното време се разхождаме из Ваймар. Спомням си "дневен трип до Лайпциг. Томаскирхе, паметника на Бах (Йохан Себастиан). Прескачаме умишлено музея на Димитров. После вземаме влака и малко на гости на родителите на гаджето в малко градче - Зондерсхаузен. Два дни, колкото да се отчетем.

Баща и за награда ни мята на колата (някаква Лада) и ни закарва до Берлин. Нямаме уредено спане. Музиканти като нямат уредено спане в източен Берлин, се завъртат покрай операта. Кратък разговор с гардеробиерката и сме уредени за 3 вечери при нея срещу някаква смешно малка сума (на черно). В Берлин си продаваха карти на града, аз бях чел разни книги, списания, едно друго, та уплатнихме прекрасно трите пълни дни (даже и само за Източен Берлин, западен, само гледахме замечтано през Бранденбургската врата. Самата ни домакиня също доста ни светна къде да обикаляме. Няма да изреждам забележителности и музеи. Беше много яко на върха на кулата. Обикаляш, ядеш, пиеш и парите като, че ли не намаляват изобщо...Решаваме да прекараме и две вечери в Потсдам и прилежащия дворец Сан-Суси. Вземаме някох "бан" и съвсем скоро сме там. Питам за Zimmernachweiss, демек квартирно бюро. Ха, колко струва самостоятелна къща? Че то без пари, вземаме я за две вечери.

От Потсдам обратно в Берлин и директно до последния (източно)германски град в плана ни - Дрезден. Намираме младежка туристическа спалня. Имаше едни пластмасови международни студентски карти по това време, които изглеждаха много яко. С тях даваха и намаления по музеи, транспорт и тур. спални. Кефим се на Дрезден и на замъка извън града покрай Елба. Запознаваме се с един пътешественик - унгарец в спалнята. Пътува с раница, като нас. Макар и не съвсем, защото имаше визи за някои скандинавски държави, накъдето отиваше после. Та той ни казва, че имало FKK къмпинг на едно езеро край Дрезден. За запалени нудисти като нас, това си беше много интересно - законен нудистки къмпинг, а не като в България от време на време ченгета да ни гонят по плажовете.  Тук и палатката ми влезе в работа, та не я носих напразно. Три прекрасни дни по пищов из къмпинга, плажа и езерото. Може и да сме срещнали Фрау Меркел там (тя е била сериозна последователка на движението).

След къмпинга - лека-полека по обратния път, като си бях оставил нещо като стоп-овър за по 3 вечери в Прага и Будапеща. Схемата общо взето е - изтърсваш се на гарата, намираш си карта на града и там търсиш къде да спиш. Прекрасно изкарване и в тези два града. Първо плахо докосване до правене на по-качествени снимки - бащата на гаджето ми даде да ползвам един негов японски апарат "Яшика", който работеше малко на принципа на "Киев" - върти се обектива и като двойните образи се слеят в един - обекта е на фокус. Това чудо заредено с OrWo цветен диапозитивен филм, даваше макса на възможностите, до които имах достъп по онези времена.

Та това в най-общи линии за първото ми самоорганизирано пътешествие (в чужбина, иначе ходехме из планините в БГ на походи от по-малки).

През 1989 г. леко скокнах през желязната завеса и Атлантика, което промени живота ми тотално, както и типа и дестинациите на пътешествия ми. Но за тях в следващ пост...

Редактирано 4 юли, 2016 от FlyTraveler

[traveler]

И моето първо самостоятелно пътуване беше като на FlyTraveler само че 1985 г.Организацията беше супер елементарна.Даваха някаква притурка към паспорта,билета за влака беше около 60 лв. Пловдив - Берлин.Така посетихме Дрезден, Лайпциг и Потсдам,на връщане 4-5 дни в Прага и Будапеща.Подготовката беше от пътеводители и разкази на приятели минали по маршрута.Нощувките бяха в студентски общежития, супер евтино 0,6 DDR марки на вечер.В Прага и Будапеща беше доста по скъпо,но за сметка на това пък беше приказно.

Не си спомням да сме имали някакви проблеми освен огромните закъснения на влаковете и се случваше така,че пристигахме след полунощ.

През август 1989 повторихме,месеци преди падане на стената.

Редактирано 4 юли, 2016 от traveler

[FlyTraveler]

Пътешествията в началото на 90-те с изходна точка вече Канада се деляха на два основни вида - преди и след получаване на гражданство. По онези времена разликата беше от земята до небето, най-вече заради различните визи за различни държави.

Все пак няколко приятели си изкарахме 10 годишни ли бяха, доживотни ли бяха щатски визи и бръмчахме с колата на някой от нас доста често по Източното крабрежие на САЩ - Ню Йорк, Роуд Айлънд, Бостън и пр. В отдела с обявите на вестник Ottawa Citizen имаше и колонки за ваканции, билети и почивки.

 

Ново голямо предимство - подробните пътеводители с карти, дали на Lonely Planet дали други, но влизаш в секцията за пътеводители на някоя книжарница и се изгубваш в морето от информация. Освен това много подробни карти на всеки по-голям град по света - в същата книжарница. Вземаш ги и двете, прочиташ за нещата, които ти харесват в пътеводителя и после ги търсиш на картата по координатната система (А-3. М-15 и пр.).

 

Един път гледам - разпродажба - Венецуела (Пуерто Ла Круз и остров Маргарита), една седмица с полет от Монреал - 600 долара. Тогава имах май настрана нещо от рода на 900 долара общо, но минах още същия ден през консулата на Венецуела да питам как стои въпроса с визите. Има визи, но няма проблем да се вземат като постоянен резидент на Канада и обратен билет за там. Обаждам се на един travel buddy и ето как стъпих за пръв път в Южна Америка. Венецуела през 1993 г. доста интересно, особено за мен тогава - първо тропическо море, първи латинос чикас... Сега не бих се кефил на такъв организиран от агенция пакет, но тогава бях много щастлив.

1994 г. - вземам гражданство и от клетвената церемония -  директно в паспорната служба да си вадя паспорт. Вече имах голяма мрежа от приятели по света  - САЩ (за там си имах виза и преди), повечето бяха в Европа, като двама от най-близките в Лондон и Лисабон. От визи вече нужда нямам, тръгвам да търся самолетни билети - някои агенции ги продават по-скъпо от други... Гледам обяви по вестника докато не ударих джакпота - брокери на самолетни билети. Супер яка агенция в Отава - 8-9 човека с микрофони и слушалки усилено се пазарят по телефоните, купуват блокове със седалки. Казвам си желания маршрут - след 5 минути ми се предлага цена с около 300 долара под тази на авиокомпанията (British Airways). За да се осчетоводят, плаща им се пълната сума, а те веднага ти пишат чек за разликата. Номера става, понеже купуват цели блокове седалки на едро с дискаунт предварително, като явно са сигурни, че могат да ги продадат. Същата агенция продава и хотели по цял свят (колкото и да търсех после на други места, не можах да намеря по-евтини). Вземал съм си самолетни билети от тях по телефона с кредитна карта докато съм би из Европа, изпращали са ми ги с куриер (тогава не ставаше само с номер на билета) и пак излизаха много по-евтини...

 

Вече сме на друго ниво - сядаме си в 747-200 на BA, полета си е преживяване, за място между седалките не става въпрос, нито някакви избори за багаж - 30 кила чекиран и колко беше там ръчен, то няма друга опция. Нямаше индивидуални екрани, но в началото на всеки салон имаше голям киноекран с прожектор, а през няколко реда падаха едни CRT екрани. Всички гледат едно и също, но на кой му дреме - място колкото искаш, обслужване като в бизнес клас. Свободни седалки, А/к още не се бяха светнали да правят овърбукинг.

Лондон за пръв път - и града и метрото предварително разучени в подробности. Първи тур с хоп-он, хоп-оф автобус (Big Bus). Една пълна обиколка (с прикачване) без снимки, само гледане и слушане. Втора пълна обиколка без слизане, този път със снимки и видео и деня почти минал. Вечерта с приятеля и жените на pub. На другия ден се "стрелят" с метрото набелязаните обекти. Още един ден за шляене и пак полет на BA до Лисабон. Няма нискобюджетни летища, няма дявол - Хийтроу. Супер полет до Лисабон, запознанство с първия ми южноафриканец, затвърдено със сериозно количество бири. Приятеля ми, който тогава живееше в Ещорил ни чака на летището, чакат ни две седмици в Португалия, като и двамата говорят добре езика, имат кола и са си взели отпуска. Какво да разправям повече...

По-късно упражнението се повтаря с приятели в Германия, Италия, Франция и Испания... В Испания се олях - последния път останах 11 месеца :)

 

За круизите, там по-добре да не започвам, че не би трябвало да пиша за нищо друго с години...

Всичко това преди Интернет ерата.

Редактирано 4 юли, 2016 от FlyTraveler

[Гост]

Малко невъзторжени думи от мен...

 

Преди Интернет  1990 г. - 2002 г. нямах съвършено никаква финансова възможност за пътуване. Някои може би помнят или може би не, но беше въпрос на истинско оцеляване с различни приоритети - като да събереш купоните за прах на цялата рода за бебето си или да си намериш работа в разбита икономика, например (то и след това до към 2009 г. нямах възможност, но това е друга опера...) 

 

До 1989 г. - преди Интернет и отваряне на границите нямах нито финансова, нито физическа възможност да пътувам. Помня как мечтаех да обиколим с колата и семейството ми цяла Западна Европа. Отварях атласи и започвах да чертая маршрути с молива. И като се отплеснех - сложа атласа върху учебника, погледът вторачен в билото на Витоша и не знаех на кой свят се намирам... 

 

Оказа се, че тази работа със Западна Европа за едно бедно работническо семейство е непосилно отвсякъде и се простих с мечтата си (1979 г.). И защото нашите искаха да ме зарадват - заради приемането ми в елитна гимназия без връзки - като малка компенсация обиколихме Източна Европа (включително Киев и Лвов). Спахме в колата - стандартна Лада, не помня къде се къпахме, помня как се събудихме една сутрин на паркинга на МВР-то в Дрезден. Нищо не видях. И досега не считам Полша и Чехия за посетени страни. Мама и татко носеха неща за продаване, за да си купят нещо за в къщи. Искаше им се нещо по-хубаво, но... Бяхме бедни. Много. 

 

Но правех планове. С атласи в ръка.

Редактирано 4 юли, 2016 от Гост

[stebal]

Малко невъзторжени думи от мен...

 

Преди Интернет  1990 г. - 2002 г. нямах съвършено никаква финансова възможност за пътуване. Някои може би помнят или може би не, но беше въпрос на истинско оцеляване с различни приоритети - като да събереш купоните за прах на цялата рода за бебето си или да си намериш работа в разбита икономика, например (то и след това до към 2009 г. нямах възможност, но това е друга опера...) 

 

До 1989 г. - преди Интернет и отваряне на границите нямах нито финансова, нито физическа възможност да пътувам. Помня как мечтаех да обиколим с колата и семейството ми цяла Западна Европа. Отварях атласи и започвах да чертая маршрути с молива. И като се отплеснех - сложа атласа върху учебника, погледът вторачен в билото на Витоша и не знаех на кой свят се намирам... 

 

Оказа се, че тази работа със Западна Европа за едно бедно работническо семейство е непосилно отвсякъде и се простих с мечтата си (1979 г.). И защото нашите искаха да ме зарадват - заради приемането ми в елитна гимназия без връзки - като малка компенсация обиколихме Източна Европа (включително Киев и Лвов). Спахме в колата - стандартна Лада, не помня къде се къпахме, помня как се събудихме една сутрин на паркинга на МВР-то в Дрезден. Нищо не видях. И досега не считам Полша и Чехия за посетени страни. Мама и татко носеха неща за продаване, за да си купят нещо за в къщи. Искаше им се нещо по-хубаво, но... Бяхме бедни. Много. 

 

Но правех планове. С атласи в ръка.[ Уважаема Rainy, не знам доколко е уместно да натисна бутона " харесвам" , но както винаги си написала нещо много въздействащо. Много се радвам, че години по късно си компенсирала с доста нетрадиционни пътувания като спане по дървета някъде из Африка...фен съм на пътеписите ти.

[Дани Магелани]

До 1988 съм ходила само в Румъния. Хотел търсиш на място. Нямаше проблем да се намери. За там не се искаше изходна виза. Имаше и такова чудо "изходна виза" - слагат ти печат в паспорта, че те пускат да излезеш от България. За повечето страни се изискваше покана, за да излезеш като индивидуален турист, в други не те пускаха дори и с покана, алтернативата беше организирана екскурзия, и пак с връзки, освен необходимите пари.

През 1989  имах покана за Москва, купих си билет от бюро на БГА "Балкан". Имаха компютри и съществуваше опция за отворен билет, когато не си сигурен за връщането.  Не се наложи да търся хотел в Москва, защото бях на гости. В Ленинград (тогава, сега С.Петербург, казвам го за младите магеланци) без усилие намерих хотел, резервации не съм правила. Сгурно е имало някакви резервационни системи, но не съм запозната. 

По интересно стана през февруари-март 1990, когато уж свобода и демокрация, уж много ни искаха, а ни сложиха входящи визи. Наложи се да чакам 20 дни за френска виза. След това транзитните за Германия и Белгия ги дадоха бързо. И така аз тръгвам в края на март с влак от Берлин за Париж. До Берлин с източен влак, кушет-вагон, от Западен Берлин със западен влак, като самолет, чисто, уютно...

Имах малко марки и долари за 16 дневния ми престой в Париж. Хотелът, резервиран там на място от наш приятел, такъв че да ми е по джоба, близо до гара Париж - Норд, беше повече от скромен. А закуската, още по-скромна - франзела, масло, мармалад, кафе и мляко. Колко беше вкусна тази хрупкава, прясно изпечена франзела!

Млад си, какво ти трябва повече - чисти чаршафи, баня и малко храна.

За това пък духовната храна, впечатленията и емоциите, бяха повече, отколкото можеше да понесе копнеещата ми за пътешествия душа. А културният шок - случи се веднага след преминаването ми в Западен Берлин. Онемях... от красота и пълни магазини, на фона на празните рафтове у нас и купонната система. И още един шок - квартал Дефанс в Париж,, кварталът с небостъргачите. Къде съм веждала аз нещо толкова изумително?! Само на кино. Не можех да помръдна от там.

А двореца и градините на Версай - скаш бях в приказка. Макар, че ако съм честна, познатия ми Петродворец не му отстъпваше.

През 2011 отново бях в Париж и Версай. Съзнателно не отидох по-рано, не исках да разваля магията. Дефанс беше нарастнал с още небостъргачи, Айфеловата кула светеше в 22 ч. като бенгалски огън, Версай си беше същият - красив, впечатляващ  и днес. Но аз не съм същата! Няма го онова младо момиче, с широко отворени очи за света! И магията я нямаше! Рутината, пресищането (от Европа) си бяха казали думата.

И сега, когато синът ми пътува, аз се радвам повече от него. Защото зная, че това което усетиш при първите си пътувания, никога няма да почувстваш повече.

Е  получи се доста носталгично, но като порастнете ще ме разберете!  

[Ivette]

Много интересна тема.

По пътуванията се запалих когато постъпих в хора през 90-те. Първото ми турне беше във Франция. Няма да обяснявам какво е за едно дете да сбъдне мечтата си - да посети Париж. След това всяка година ходихме в различна държава. А емоцията от участието в международните фестивали и конкурси е неповторима. И до ден днешен предпочитам турнето пред чистия туризъм. Така ми се отвориха очите за света.