Москва - фотодневник от една разходка

[AlexandraKo 116624]

Пътуването - с Аерофлот. На мен си ми харесва, защото са си наши. И те си ни харесват, по същата причина. Стюардесата съзаклятнически ми намигна, като попитах за бяло вино и ни наля щедро от картонена кутия  за плодов сок. Като не забравяше да ни досипва, да ни разпитва кои сме, къде, какво и да ни се радва.

С една дума - пътувахме си прекрасно на чашка и раздумка.

Кацнахме на Шереметиево

и се придвижихме до хотела. Известен, огромен, почти всички български туристически фирми настаняват туристите си там. Хотелът си го бива, далечко е от центъра, но пред него има спирка на метрото и придвижването не е проблем. "Космос" е открит  през 1979 година,  а десет години по-късно площадът пред него е наречен на генерал Де Гол.  На 9 май 2005 година, в чест на 60-годишнината от Победата на този площад е открита  8-метрова гранитна статуя на генерала, в присъствието на Жак Ширак. Постаментът, върху който стои е около 10 метра - абе, внушителна работа, но и хотелът е огромен, та си отиват. Скулптурата е дело на Зураб Церетели - по - нататък ще стане въпрос отново за този скулптор, не особено долюбван от московчани.

 

 

В хотела има 11 ресторанта, приятни кафененца, сувенирни магазини, зала за караоке и много каки, облечени в национални носии за радост и снимки  на туристите,

 

 

Няколко снимки от интериора на ресторанта, в който се храним:

 

 

 

 

 

 

Защо разказвам за хотела - защото се намира в много приятен район, на Проспект Мира, Срещу него е Всерусийският  изложбен център, където се провеждат всички изложби и фестивали, спортният комплекс " Олимпийски", Кулата Останкино, алеята на космонавтите и още интересни местенца.

 

 

А това познато ли ви е? Даааа, то също е там:

 

 

 

Качваме се на метрото, спирката на хотела е ВДНХ, съкращение на «Выставка достижений народного хозяйства»,  ето схемичка на московското метро:

 

 

 

Тръгнали сме, ето за тук:

 

 

 

 

 

следва...

[AlexandraKo 116624]

Нетърпеливи сме да се разходим по легендарната улица " Арбат", където в различни времена са живяли или просто пребивавали  Пушкин, Гогол, Чехов, Блок, Толстой и  още куп известни личности. А за аристокрацията било особено престижно да има дом точно тук.

Улица Арбат има богата история, с живописна и разнообразна архитектура. И доста контрастна, бих казала.

Например, последната снимка от предишния пост, това е сграда в имението на търговеца Морозов - точно копие на португалско "мануелино":

 

А това е старинната станция на метрото:

 

 

Или пък този частен дом:

 

 

Или пък, позлатената фигурка на Принцеса Турандот във фонтана - паметник пред театър Вахтангов на Арбат 26:

 

 

 

Да се поразходим и да погледаме:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Улица " Арбат"  е пешеходна зона, с уютни кафененца и ресторантчета, с много сувенирни магазини, с художници, рисуващи на тротоара - прекрасно място за разходка. И любимо място за московчани и туристи.

 

 

 

 

 

 

 

На мен пък, много ми харесват ръчно рисуваните матрьошки

 

 

 

 

Тези са едни по- други, закачливи  матрьошки с лицата на известни личности:

 

 

В дясно от Стария Арбат   се намира Новият Арбат с популярните "къщи-книжки" - това са  4 сгради на по 26 етажа, във формата на разтворена книга.

Отново контраст между старо и ново:

 

 

 

 

 

Такааа, завършихме вечерната си разходка по Стария и Новия Арбат, хапнахме в ей този арменски ресторант и се прибираме, че утре ни чака...

 

 

следва...

 

 

 

[vencide 1533]

С интерес очаквам това, което следва  

[pamela 1329]

Аз също чакам с интерес продължението. Москва е приказен град, а снимките ми навяват едно носталгично чувство, въпреки че от времето, когато аз бях там, явно градът се е променил.

[Костов 13173]

AlexandraKo, четейки прекрасния фотодневник който си написала, в ушите ми звучи тази мелодия https://www.youtube.com/watch?v=2xqk2NPqtkk

 

Върна ме мноооооого години назад, припомняйки ми прекрасни спомени за което ти благодаря!

[AlexandraKo 116624]

Станало е утре и сме тръгнали за Кремъл и Червения площад. Качваме се отново на метрото на спирката пред хотела - ВДНХ и слизаме на станция Охотный ряд. Тук е мястото да кажа, че московското метро е много добре организирано, влакчетата са много бързи и е много лесно да се справи човек. Просто няма как да се обърка - а може би, така ми се струва заради кирилицата, дето си я знаем.

Преди да отидем на Червения площад се отбиваме на Манежния площад и Александровската градина.

 

 

Едно мъничко / на години/ войниче, се съгласи да се снимам с него:

 

 

Някога, на това място имало мъничка река, наречена Неглинка, която била каптирана и върху нея направена улица. Днес на мястото на истинската рекичка има създадена изкуствена такава, заедно с цял комплекс от 12 фонтана, заедно с различни скулптурни групи. Главният фонтан се нарича " Гейзер" и в центъра му е скулптурната група " Годишните времена", символизирани от 4 бронзови коня.

 

 

 

 

Дъното на Неглинка е покрито с мозайки, а на различни места има герои от руски народни приказки - Жар-птица, Дядото и Златната рибка, Лисица и Жерав, Русалка и пр.

 

 

А под площада се намира луксозен магазин на няколко етажа, " Охотный ряд". Името е такова, защото в миналото на това място имало пазар, наречен така. Има отделен цял етаж за ресторанти, кафенета, бързо хранене, пиене и пр. ;)

 

 

 

Малко клюкички. Идеята за изграждането на този комплекс осъществил кметът Лужков., заедно със скулптора Зураб Церетелли. Московчани с разочарование установили, че отрочето, родено от кръстоската между политика и култура не им харесва. Церетели получил прозвището "придворен скулптор", а жителите на града продължават да негодуват и да мислят, че на този комплекс мястото не му е там - редом с Вечния огън и Кремълските стени.

Аз не мога да имам някакво категорично мнение, на когото му е интересен този спор, ето, тук има много информация.

Но искам да отбележа, че Зураб Церетелли не е безизвестен, човекът  си е таланлив, ето няколко негови известни произведения:

 

Монументът " Доброто побеждава" , който стои пред сградата на ООН от 1990 година и символизира края на Студената война:

 

 

 

На 11 септември 2006 година в присъствието на Клинтън и Путин в САЩ е открит този паметник - подарък за американския народ от Русия, в памет на жертвите на 11 септември. Нарича се " Сълзата на скръбта:

 

 

 

" Раждането на новия човек" -  едно от най- мащабните произведения на Церетели / 45 метра височина/ се намира в Севиля. Умалено копие се намира в Париж.

 

 

Умаленото копие е в колекцията на ЮНЕСКО в Париж:

 

 

следва...

Редактирано 11 юли, 2016 от AlexandraKo

[traveler 5694]

Да добавя още една скулптура на Зураб Церетели - на Св.Никола пред едноименната църква в Бари.

[Дани Магелани 20880]

 

Александра, много ме разчувства със снимките и хубавите думи за мой много любим град, в който живях близо 4 години. Тогава (1988-1992) беше, в по-голямата си част,  доста сив и замърсен град, с празни магазини и много по-големи опашки от българските.

 

 

 

 

 

Отново го видях само за един ден  през 2008 г., защото програмата ни беше свързана с изложение и конференция и бяхме отседнали в Подмосковието в почивата база на ИТАР ТАСС. Там нямаше съществени промени, но Москва ме изненада. Москва беше светнал, лъснат, прекрасен град! Минах по любимите места за кратко. Видях красотата на Стария и промените в Новия Арбат, новопостроените църкви, мостове, затворени комплекси, небостъргачи...Някои известни сгради вече ги нямаше, но новопостроеното и чистотата бяха впечатляващи. Нямах много време за обикаляне и снимане и, за съжаление, нямам такива прекрасни снимки. Отделих време за друго, по-важно за мен. Върнах се след 16 години в катедрата си в Московски университет (МГУ), видях се с научния си ръководител, с колеги. Все още ме помнеха и това ме трогна! И твоят репортаж ме трогна! Чакам продължението! Благодаря, Александра!

 

[AlexandraKo 116624]

Александра, много ме разчувства със снимките и хубавите думи за мой много любим град, в който живях близо 4 години.

Оо, Дани, радвам се, че разказът  ти харесва.

[AlexandraKo 116624]

Срещу Манежния площад са Александровската градина и Кремълската стена:

 

 

В центъра на снимката е Средната Арсенална кула, една от кремълските кули. А те са общо 20 на брой. Всичките са различни, имат си имена, освен две - Първа Безименна и Втора Безименна

 

 

Минутка на почит пред  Вечния огън и Пост № 1 на Русия:

 

 

А това е опашката за влизане в Кремъл:

 

 

Входът е тук - под кулата Кутафия, това е най- ниската и грозноватичка кула - само 13м.

 

 

По принцип думичката "кремъл"  в Русия означавала укрепен град, с крепостна стена, кули и бойници. Даже, някъде четох, че в Русия за град се смятало само такова населено място, което имало кремъл. Докато Московският Кремъл е събирателно понятие и за властта в Царска  Русия, в СССР, а и в днешната Руска Федерация. Намира се в центъра на Москва и на неговата територия има важни паметници на руското  културно-историческо наследство. Там е и официалната резиденция на руския президент. Комплексът има триъгълна форма, в началото е бил изцяло дървен / както и самия град/, през 16 век бил напълно унищожен от пожар, а по-късно - възстановен от камък в сегашния му вид. Трите кули, които са в ъглите са кръгли, останалите имат правоъгълна форма. Дължината на стените е около 2400м.

 

 

Две снимки  от интернет - за сравнение -  как е изглеждал Московският Кремъл преди Октомврийската революция - тогава доминира бялото,

 

 

а след победата на Октомврийската революция и връщането на столицата от Петербург отново в Москва, е пребоядисан в преобладаващо червено.

Така изглежда сега от птичи поглед:

 

 

След входа, минаваме по Троицкия мост над рекичката Неглинка, която си течала там, преди да я скрият под земята. Мостът ни води до Троицката кула, която пък е най- високата от Кремълските - 80 метра, заедно със звездата.

Троицкият мост и Троицката кула:

 

 

 

Вече сме зад нея, в двора на Кремъл:

 

 

 

А това е Николската кула - носи името на св. Николай.

 

 

Тук започват интересните неща

 

Най-голямото оръдие в света, влязло в книгата за световните рекорди на Гинес - Цар Пушка.

Малко бил спорен въпросът какъв точно вид било това оръдие,с калибър 890мм,  което никога не е стреляло, но, че е голямо, голямо е ;) Няма спор.

Оръдието било отлято по заповед на царя от придворния леяр, като за целта отишли 40 тона бронз и много труд по декорацията на корпуса - разни картини, паметни надписи и  разбира се - конната фигура на царя. И е един прекрасен образец на руското оръжейно майсторство.

 

 

 

Гюллетата са бутафорни, кухи отвътре, отляти са доста по-късно, заедно с чугунения лафет под оръдието.

 

Малко по- нататък седи друг цар - цар Камбана:

 

 

 

 

 

До този момент това е на- голямата камбана в света, с тегло почти 202 тона, височина 6 и диаметър 6,6 метра. Но, ако оставим настрана уникалните размери, камбаната е забележителна и с картините върху нея - орнаменти от цветя, ангели ,  птици, барелефи на царя и императрицата и надписи за историята на създаването и.

Само че, историята е тъжна. Работата по създаването на Камбаната започва през 1702 година, две години тече само подготовка за отливането. Което щяло да стане в специална яма, но редица неудачи го забавили. Едва 35 години по- късно, Цар -камбана била отлята, но незнайно защо останала в ямата. През 1737 година избухнал огромен  пожар в Кремъл, при гасенето му, водата, попаднала вържу нажежената повърхност на метала, вероятно е предизвикала пукнатини в  резултат на неравномерното охлаждане. От камбаната се отчупило парче с тегло около 11 тона.

Камбаната престояла в ямата още около сто години, след което най- после един френски архитект разработил механизъм, тя била извлечена и поставена на  този пиедестал от пясъчник.

Където стои и днес, като прекрасен образец на руското леярско изкуство.

 

следва...

Редактирано 11 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116624]

Да добавя още една скулптура на Зураб Церетели - на Св.Никола пред едноименната църква в Бари.

Благодаря ти, че ме подсети! Даже имам собствена снимка от там, бях забравила!

 

[FlyTraveler 38527]

Благодаря за споделянето, много хубав пътепис и снимки! Никога не съм ходил в Русия и ако започна планове, ще се връщам тук и ще ти задавам въпроси

[Palio 560]

Шапки долу! Благодаря за прекрасния разказ!

 

Преди три години сърцето ми остана в Москва... Постоянно се връщам там в спомените си и се надявам, че ще успея да я посетя отново в този живот.

 

Завиждам благородно и чакам с нетърпение продължението!

[AlexandraKo 116624]

Легендата казва, че докато стои "Иван Велики", ще съществува и Москва. Когато Наполеон избягал и оставил опожарената и  горяща Москва, жителите на града отивали, за да видят дали камбанарията стои. Французите се опитали да я взривят, но пострадали къщите  до нея, а тя останала.

Иде реч за най- високата постройка на територията на Кремъл - камбанарията Иван Велики. На това място първата камбанария е построена през 13 век, над църквичката на Йоан Лествичник . През 16 век. по време на царуването на Иван Велики е подменена с нова, кръстена на неговото име. А това, което виждаме днес е резултат от промените по времето на Борис Годунов - кулата е престроена, куполът придобива формата на луковичка и е покрит със злато.

Естествено, Годунов е увековечил себе си, с напис на купола:

 

 

"Изволением Святыя Троицы повелением Великого Государя Царя и Великого князя Бориса Федоровича всея Русии самодержца и сына его благоверного Великого государя царевича и Великого князя Федора Борисовича всея Русии храм совершен и позлащен во второе лето государства их 108 (1600)".

 

Освен като камбанария, кулата е била ползвана и като наблюдателно съоръжение - по 329-те стъпала можело да се изкачиш до върха, /81м/ от където в радиус от 30км се наблюдавала  Москва и околоностите и.В края на 16 и началото на 17 век към камбанарията достроили Упенската  - звънарна /камбанария/ и Филаретовската постройка , в която има храм на св. Николай.

 

 

Ето схемичка, как във времето е достроявано:

 

 

 

 

 

Няма да уточнявам броя на камбаните, защото в различните източници съм срещала различни числа - от 22-до 52.

Интересното е друго. Камбаните са рапределени на различни нива и според звученето си всяка си има име - Мечка, Лебед, Татарин, Всекидневна, Неделна и пр.

Диапазонът на звънене се разделял на три регистъра - нисък, среден - съвместим с човешкия глас и висок. По време на биенето на камбаните , в резултат на това се получавало т.нар. - тризвън / рус- трезвон/.

Освен това, за да бъде пълен комплектът от камбани те се различавали и по големина, и по предназначение. Най- голямата обикновено е Празничната, следващата - Неделната, после - Полиелейна, Всекидневни, Малки - та цяла фамилия. А съотношението мед/сребро/злато за отливане на камбаните било тайна, известна само на на самия майстор.

Ивановската фамилия камбани била известна в цяла Русия и всички и навсякъде познавали тяхното звънене.

Любопитен факт: през 1918 година със забрана камбаните на Иван Велики замлъкнали.И били тихи почти 70 години. През 1992 година на Възкресение пет от тях възвестили Възкресението.

А пет години по- късно, зазвънили 20 от Ивановската фамилия.

 

В средната част на комплекса - Успенската звънарна / камбанария/ има  зала, където се провеждат най- различни изложби.

Графикът може да се види тук:

 

Ето какво видяхме ние:

 

 

 

 

 

 

 

 

Имаше и две яйца на Фабрже, но не разрешаваха да се снимат - една лелка бдеше като орлица, колкото и да се усуквах и снишавах. :blush:

 

 

 

следва...

 

 

 

Благодаря за споделянето, много хубав пътепис и снимки! Никога не съм ходил в Русия и ако започна планове, ще се връщам тук и ще ти задавам въпроси

Ооо, ама нали и Дюк разправи, как не искал да ходи в Москва, та ме подсети да разказвам.

Шапки долу! Благодаря за прекрасния разказ!

Преди три години сърцето ми остана в Москва... Постоянно се връщам там в спомените си и се надявам, че ще успея да я посетя отново в този живот.

Завиждам благородно и чакам с нетърпение продължението!

Много ти благодаря, имам да разказвам още мнооого

Редактирано 11 юли, 2016 от AlexandraKo

[a6olq 2203]

Хиляди благодарности за увлекателния пътепис и чудесните снимки!!! Москва и Санкт Петербург са ми една неосъществена мечта и с огромен интерес изчетох всичко. С нетърпение очаквам продължението

[AlexandraKo 116624]

Хиляди благодарности за увлекателния пътепис и чудесните снимки!!! Москва и Санкт Петербург са ми една неосъществена мечта и с огромен интерес изчетох всичко. С нетърпение очаквам продължението

И аз ти благодаря! А за Петербург колко имам да разкаааазвам  

[AlexandraKo 116624]

Продължавам с храмовете на Кремъл. Междувременно сварваме смяна на караула на Соборной площади, което си е цял спектакъл. Някъде имах клипче, но не го намерих, ето няколко снимки:

 

 

 

 

 

Църквата, която се вижда на последните снимки е Успенский собор - православна църква, главната на Кремъл.

Това е първата каменна църква в Москва и легендата казва, че най- ценното и рядко срещано злато се намирало върху куполите на Успенската църква. Сетих се  нещо любопитно в тази връзка: любимо място на московските врани била територията на Кремъл. Разбира се, правели много бели, като едната е - дращене и отлоспване на златото от куполите. По някое време се превърнали в истинска напаст, та градските власти били принудени да направят нещо. Заселили ястреби и бухали, които се хранят с врани   в една част на Таницката градина, за да възстановят биологичното равнонесие.

Успенската църква е построена през втората половина на 15 век и до 1917 година е била най- важната руска църква. Всички коронясвания и венчавки на първите люде са ставали в нея. Че даже и по времето, когато столица е бил Петербург. Архитект на сградата бил италианец - Аристотел Фиорованти, който дълги години живял в Русия  и изучавал традиционната руска архитектура.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Архангелский собор:

 

 

 

Собор Благовещения Пресвятой Богородицы:

 

 

 

 

 

 

Много е хубав сайтът за кремълските музей, който съм дала в първия линк. Има хубава информация за всичко, освен това и виртуални обиколки на всяко място, дала съм го като линк в имената на църквите.

Трябва да се видят Грановитовата палата / беше в реставрация, както е видно от снимките/ и Оръжейната палата - първият обществен музей в Русия.

 

следва...

Редактирано 12 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116624]

Следващата ни разходка ще е лежерна, че вчера в Кремъл си беше "строй се-преброй се" Ходиш  по определени маршрути, не може където си искаш, има ограничения и за снимането. Ама няма как - нали Държавната власт е там.

Сега ще минем по Лужковия мост, който сега се нарича Мост на влюбените, ще видите защо.

 

 

 

 

Поставени са специални метални конструкции във формата на дърво с клони. Предназначението им е влюбените да заключват там своите любовни катинари, вместо по перилата на моста Според мен, много оригинално решение. Хем интересно, хем красиво.

А от двете страни на моста има нещо още по -оригинално и красиво - плаващите фонтани в Москва река:

 

 

 

От другата страна на моста е Третяковската галерия:

 

 

Ние сме се запътили към мястото, от където тръгват корабчетата за разходка по реката.

Времето е много топло, минаваме оттук:

 

 

Пред киевската гара се намира площад Европа. На този пък площад, през 2002 година е сътворен необикновен фонтан, носещ името " Похищението на Европа".

Пет кръгли чаши, поставени една в друга, а в средата - скулптура. Абстракция, висока 11 метра и изобразяваща сцена от гръцката митология - Зевс, маскиран като бик похищава красивата девойка Европа. Тази скулптура била подарена на Москва от кмета на Брюксел и тогава градските власти построили заради нея този забележителен фонтан.

В горещините московчани си се къпят вътре,не обезпокоявани,  ние също се поохладихме с кеф

 

 

 

 

 

Вечер е приказно красиво, за съжаление си нямам моя снимка, слагам една случайна от интернет:

 

 

Тук се намира и мостът Бородински, който свързва Киевската гара със Смоленския площад:

 

 

 

Да ви кажа, Москва е едно от малкото места, на които съм се чувствала като Буридановото магаре, дето не може да избере.  Искам да отида на сто места едновременно, накъдето и да се обърна, все е нещо познато, интересно, забележително.

В дясно от фонтана се слиза на нивото на реката и оттам тръгват корабчетата за разходка по Москва река.

Аз и друг път съм казвала, когато някъде има река и възможност за разходка с корабче/лодка в нея, никога не я пропускам. Откъв водата всичко изглежда още по- хубаво.

следва...

Редактирано 12 юли, 2016 от AlexandraKo

[Lili82 1]

Никога не съм ходила нито в Русия нито в Москва, но тези снимки и разкази ме накараха да се почувствам, че съм била там. Благодаря.

[Palio 560]

Пътуването - с Аерофлот. На мен си ми харесва, защото са си наши. И те си ни харесват, по същата причина. Стюардесата съзаклятнически ми намигна, като попитах за бяло вино и ни наля щедро от картонена кутия  за плодов сок. Като не забравяше да ни досипва, да ни разпитва кои сме, къде, какво и да ни се радва.

С една дума - пътувахме си прекрасно на чашка и раздумка.

 

Отново и отново препрочитам всичко. И още от самото начало неизменно се сещам за безсмъртния Висоцки:

 

"Считайте меня полным идиотом,

Но я б и там летал «Аэрофлотом»!

У них — гуд бай — и в небо, хошь не хошь.

А здесь — сиди и грейся:

Всегда задержка рейса,

Хоть день, а всё же лишний проживёшь."

 

Искаме още!!!

[гост 4486]

Насълзих се...

Любимият ми Киевский вокзал! 

В детските ми години "Киевский вокзал" беше синоним на "Тръгваме на път" и следваше голяяям кеф!

[AlexandraKo 116624]

В жегата разходката по реката е такооова удоволствие, много горещо го препоръчвам! Ето красивите гледки откъм водата:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В далечината се виждат новите модерни сгради на Московското Сити:

 

 

 

Спортната зала на ЦСКА Москва:

 

 

Стадионът Лужники, сгушен в зеленина:

 

 

Този стадион е централната фигура в спортния комплекс " Лужники", явява се най-големият в Русия и е открит през 1956 година. Много години носил името на другаря Ленин, в едно със спорткомплекса. Така е съкратено , типично по руски. Обаче, по време на т.нар. Перестройка комплексът бил приватизиран, името на другаря - изтрито и забравено, съвсем официално. И комплексът получил новото си име - " Олимпийски комплекс Лужники". През 1980 година тук са се провели Олимпийските игри. След тях отново била направена  мащабна реконструкция, в резултат на което през 1998 година стадионът  влиза в списъка на УЕФА, обозначен с 5 звезди. Сега тази класация май има някаква промяна, но така или иначе, футболният стадион е един от елитните в Европа. побира малко повече от 78 000 зрители и в момента тече нова реконструкция , защото през 2018 година там ще се играе финалът на световния шампионат по футбол.

 

Ето как изглежда стадионът от високо,  от местността Воробьевые горы:

 

 

 

 

следва..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo 116624]

Плаваме си ние по реката и си зяпаме красоти а, наляво, а, надясно ;)

Фабриката за онези прекрасни руски бонбони, дето ги знаем всички - " Красный Октябрь", започнала съществуването си през 1851 година в малко помещение на улица Арбат:

 

 

 

 

Московчани, освен във фонтана си имат плажче и на реката:

 

 

Минаваме покрай стените на Кремъл и се виждат накуп много от кулите / особено " на верев"/:

 

 

 

 

 

 

 

 

Минаваме покрай Христос Спасител и под Патриаршеския мост/ там ще отидем специално/:

 

 

 

И хоп, изведнъж щръква това нещо, което снимам в гръб, в лице и започвам любопитно да разпитвам що е то:

 

 

 

Пак малко клюкички и пак любопитна историйка, свързана с "придворния скулптор", за когото стана дума и преди.

Отново творба на Зураб Церетели, отново спорна, одумвана и недолюбвана от московчани.

Ето историята:

 

следва...

Редактирано 13 юли, 2016 от AlexandraKo

[chat-pat 17]

Поздравления!

Прекрасен пътепис!!! Навява спомени и поражда нови желания за пътуване. Ако е възможно накрая - нещо за организацията на пътуването и бюджета, МОЛЯ!

[AlexandraKo 116624]

Оказва се паметник  на Петър Първи, който  стои на това място от септември 1997 година , уж, като подарък за 300-годишнината на Руския  флот. Казвам уж, защото въпросната годишнина  е била една година по- рано и желанието на моряците да има паметник по този повод било съвсем различно. Този бил открит за  850 годишнината на Москва и предизвикал

" толкова голям обществен резонанс, който не бил предизвикван нито от  местни или общодържавни избори, нито от голяма човешка трагедия" / цитат от вестник по онова време.

Една част от жителите на Москва пледирали това "недоразумение" веднага да бъде махнато, щото загрозявало всичко. Други пък, давали за пример обществената реакция, когато била построена Айфеловата кула. Дето и нея искали да я събарят, пък сега оттам се превървяли по 300млн. туристи на година, че да и се радват. :)" Кой знае, дали след години и с този паметник няма да се случи така - само времето щяло да покаже" . Трети пък, смятат, че мисията на твореца е да да "раздвижи" човешката емоция. Дали в посока на одобрение, дали в посока на отрицание - все едно - Зураб Церетели го е постигнал. Но, според мен, най-важното в случая на твореца е личното му дълбоко и крепко  приятелство с кмета Лужков. Щото, както става видно, по време на Лужковото  "царуване", де що имало някаква монументална нужда, тя била все възлагана на Церетели. Е , той после му се отблагодарил, увековечавайки го  цели два пъти.

Първи път - като "портиера на града", с ключовете,  метла-фенер, и  с обичайния каскет, все пак е важният градоначалник:

 

 и втори път, в този вид - без каскет и само по гащи и тенис -  ракета, щото да бъдело "видно, че е и градоначалникът е обикновен човек" / по думите на скулптора./

 

 

Източник на последните три снимки е личният музей на Зураб Церетели.

 

Противниците на статуята намират много исторически несъответствия и смятат, че причината е следната: през 1991-1992 година Церетели създава паметник на Христофор Колумб, който предлага на САЩ, на Испания и на някои от страните в Латинска Америка по случай 500 годишнината от откриването на Америка от европейците. Ню Йорк я отказал, защото щяла да бъде по- висока от Статуята на Свободата, отказали и Маями и Балтимор. Никой не го купил, авторът го поизменил и се получило това творение. Московчани се кискат, че това е Колумб, с главата на Петър Първи.

И вадят следния довод - ето снимка от частния музей на Церетели с двата макета адин до друг:

 

 

 

Петър Първи стои върху изкуствен остров, висок е 98 метра и тежи 660 тона. изработен е от бронз с най- високо качество и като техническо съоръжение било уникално. Струвало ужасно скъпо - нещо от сорта на 15-20 млн долара. Когато в 2010 година московчани сериозно се заели с премахването на паметника, се оказало, че това ще струва 1 милиард рубли . Получило нещо, подобно на нашата история с Альошата - кметът Гърневски имаше мерак за го бутне, ама, като се видя, колко ще е скъпо - не стана. И слава Богу, защото , според мен, паметниците трябва да се пазят. Дали са положителни или отрицателни - не е от значение, не бива да се руши.

Като се абстрахирам от цялата тази  любопитна история, която разказах, на мен този паметник ми хареса. Ама аз съм турист, който идва за малко и си отива. А хората, които живеят там , знаят най- добре и си имат своите основания да се радват или да бъдат недоволни.

В крайна сметка, паметникът си остава и е един от най-високите паметници в света.