дневник Москва - фотодневник от една разходка

[AlexandraKo]

Поотплеснах се, ама винаги ми е било забавно и любопитно каръщисването / нарочно употребявам точно тази дума/ между политиката и изкуството. Не че си нямаме и собствени примери, ама това е друга тема.

Продължаваме си разходката по Москва река:

 

 

 

 

 

 

Ще си кажете, че съм снимала едно и също.   Неееее, това са еднакви, но на различни места в Москва сгради. Наричат ги  Сталинските " Седем сестри". Историята е такава:

Свършва Втората Световна война, Германия е победена. Но започва надпреварата между Изтока и Запада и съветските държавни лидери решават, че столицата Москва не е достатъчно лъскава, достолепна и модерна, в сравнение с други световни градове и най-вече с такива в САЩ..

По идея на другаря Сталин е създаден проект от съветски  архитекти на 8 небостъргача. В чест на 800 годишнината на Москва през 1947 година са направени първите копки за осемте сгради - точно в един ден, точно в 13 часа.   Проектът е с висок приоритет и  в продължение на 10 години седем от тях са завършени. Осмата, след смъртта на вожда остава недовършена , а по-късно основите се използват за построяването на хотел " Россия".

Ето списък на седемте сгради, за когото го интересува.

А защо са били предвидени 8?

Легендата казва, че в детството си Сталин имал натрапчив сън - седем пирамиди, закриващи небето, а около тях - заснежен град. От биографията на Вожда се знае, че той е учил в Духовна семинария и в йезуитски колеж. Твърде много  се увличал от окултното, мистиката и задгробния живот. В съгласие с всичко това, неговата идея била да се изградят седем сгради , имащи  формата на стилизирана пирамида. И не само това, ами, ако те били разположени по определен начин и  в специален ред, щяли да концентрират огромна жизнена енергия в една точка. А точно в тази точка ще има осма пирамида, в която ще бъде поставен той. И тогава, ще живее вечно, подобно на египетските фараони, защото душата му ще може да преминава от тяло в тяло.

Интересен факт: ако на картата се съединят  точките  на проектираните сгради, се получавала фигура, подобна на звездата на Анубис, а линиите, които съединявали точките се пресичали в точката, където трябва да се построи осмата сграда - бъдещ мавзолей за Вожда.

Да де, ама сметките на астролозите се оказали криви,  защото   тази точно точка  вече била заета. от храмът на Христос Спасител.

Личното ми мнение е, че сградите са красиви и са като визитна картичка на Москва, заедно с Кремъл. Всичките 7 могат да се видят при хубаво време, когато човек се качи на Воробьовые горы.

Ето, тук  цялата история на създаването им, много е интересно

следва...

Редактирано 13 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Поздравления!

Прекрасен пътепис!!! Навява спомени и поражда нови желания за пътуване. Ако е възможно накрая - нещо за организацията на пътуването и бюджета, МОЛЯ!

 Благодаря! Понеже не му се види краят, ти изпратих информация на ЛС.

[a6olq]

 Благодаря! Понеже не му се види краят, ти изпратих информация на ЛС.

Ще те затрудни ли и моята молба за кратка информация относно организацията, местата за спане и транспорта на лични съобщения, когато имаш време Благодаря!!!

[AlexandraKo]

Ще те затрудни ли и моята молба за кратка информация относно организацията, местата за спане и транспорта на лични съобщения, когато имаш време Благодаря!!!

Неее, веднага ти пращам ЛС.

[Георги]

Стига с тия лични съобщения, информацията би била полезна за всички, пускай тук, освен ако нещо не те притеснява и не участват бг агенции 

[AlexandraKo]

Стига с тия лични съобщения, информацията би била полезна за всички, пускай тук, освен ако нещо не те притеснява и не участват бг агенции 

Жоре, пътуването беше организирано от българо/руска туристическа агенция, за това не давам координатите тук.

[AlexandraKo]

Днес ще видим един от най- важните храмове на руската столица, с богата история - точно този, дето стоял в точката, предвидена за мавзолей на другаря Сталин, според астролозите, както стана дума в предишното писание.

Да отбележа- посещението в храма е строго контролирано- не пускат с къси панталони, дори 3/4, Не пускат разголени и тече щателна  проверка на багажа. Не може да се влиза с обемисти чанти/раници и вътре не може да се снима. Поне така беше когато ходихме, сега може да има промяна. Храмът на Христос Спасителя е най-големият православен храм в Русия, може да побере 10 000 души. Някъде четох, че преди да бъде построен, най- висока е била Камбанарията на Иван Велики в Кремъл, после този храм го изпреварва. А в недалечно време, не помня дали  не беше миналата година, първенството вече държи новопостроената арменска църква в Москва.Еми, обичат си арменците да седят на първия ред и това си е.

Ето снимки на храма отвън:

 

 

 

 

Фасадата:

 

 

 

Това е изглед откъм Патриаршеския мост, който се намира от другата страна на храма:

 

 

 

Това е паркът около храма:

 

 

 

 

                              

 

 

А това са прекрасните гледки от Патриаршеския мост:

 

 

 

 

Ето го и Петър Първи в реката:

 

 

А на тази снимка интересно са се съчетали кръст и мерник/ емблемата на Мерцедес/:

 

Интересната история на храма копирам нацяло, за когото ще бъде интересно:

 

Храмът на Христос Спасителя

        Храмът на Христос Спасителя в Москва е построен в чест на победата на Русия във войната с Наполеон. На 25 декември 1812 г. император Александър I подписва манифест, в който се казва: “За съхраняване вечна паметта на безпримерното усърдие, вярност и любов към вярата и Отечеството, които в тези трудни времена прояви руският народ, и за ознаменуване на нашата благодарност за промисъла Божий, спасил Русия от грозящата я гибел, възнамеряваме в първопрестолния град Москва да издигнем църква на името на Христос Спасителя.”

        Автор на първия проект е архитект Александър Витберг. На 12 октомври 1817 г., пет години след отстъплението на французите от Москва, тържествено се полагат основите на храма. Но първоначално избраната местност се оказва неподходяща. Затова на 10 април 1832 г. император Николай I приема нов проект за храма, съставен от архитект Константин Тон. Императорът лично избрал мястото за строежа ­ на брега на река Москва, близо до Кремъл ­ и в 1837 г. учредява специална комисия за построяване на новия храм. Алексиевският манастир и църквата “Вси светии”, намиращи се на мястото, където смятали да построят храма, били преместени в Красное село. На 10 септември 1839 г. тържествено се полагат основите на храма от Московския митрополит Филарет.

        Величественият храм строят в продължение на 40 години. Работата по издигането му се осъществява при управлението на руските императори Александър I , Николай I, Александър II, Александър III, по благословението на причисления към лика на светците Московски и Коломенски митрополит Филарет (Дроздов) и Дмитровски епископ Леонид (Краснопевков).

        През 1860 г. храмът се открива в цялата си величественост пред московчани. На 13 декември 1880 г. новият храм е провъзгласен за катедрален и е назначено духовенство на щат. През 1881 г. завършва работата по вътрешното изписване. На 26 май 1883 г., Възнесение Господне, с особена тържественост в присъствието на императора Александър III и императорското семейство е извършено освещаване на храма от Московския митрополит Йоаникий в съслужение с духовенството при храма. Скоро след това са осветени страничните олтари, посветени на св. Николай Чудотворец и св. благоверен княз Александър Невски.

        Над осъществяването на проекта на Тон се трудят най-добрите архитекти, строители и художници по онова време. “никалната стенопис се създава в продължение на 12 години и половина от художници на Руската художествена академия: В. Суриков, барон Т. Неф, Н. Кошелев, Г. Семирадски, И. Краски, В. П. Верешчагин, П. Плешанов, В. Марков.

        През август 1917 г. в храма на Христос Спасителя се открива поместен събор на Руската православна църква. Именно тук се е състояло избирането на Московския митрополит Тихон за патриарх на цяла Русия, а скоро след това бил извършен молебен за убитите по време на октомврийския преврат през 1917 г.

        След революцията храмът е лишен от държавна поддръжка, затова в началото на 1918 г. се създава братство, което поема грижата за него. Ръководител на братството е прославеният в лика на светците свещеномъченик протопрезвитер Александър Хотовицкий.

        Но още в първите години на своето управление съветската власт демонстрира своята враждебна непримиримост към Православната църква.

        През 1925 г. се пристъпва към подготовка на “общественото мнение” за разрушаването на православната светиня и за построяването върху нея на символа на една безбожна епоха ­ Двореца на Съветите. Проектът на една от най-големите архитектурни утопии на нашия век предвиждал над града да бъде издигната огромна (415 м висока) кула, увенчана с фигурата на “вожда на световния пролетариат”. По този повод Луначарски пише: “Тази кула е от типа на вавилонската... Това смело, здраво, стъпаловидно устремяване не е извисяване към небето с молба, а по-скоро е щурм на висините от низината.”

        Храмът на Христос Спасителя е обречен на унищожение, както и цяла Русия ­ създаването на новия символ се свързвало с разрушаването на всичко старо. На 5 декември 1931 г. взривове изпратили в небитието величествения храм-паметник. Преди това той е безпощадно ограбен. Злато, бронз, мед, цветен и бял мрамор, мозайки от полускъпоценни камъни, огледално стъкло ­ всичко е откраднато и използвано без всякакво притеснение от властта за собствени нужди. Великолепният олтар споделя същата съдба, като една малка част от стенописите му е запазена и се съхранява днес в музеи.

        Но на мястото на храма така и не била издигната “вавилонската” кула на Двореца на Съветите, защото осъществяването на проекта се оказало невъзможно. На мястото на изкопа с диаметър 130 метра бил устроен открит басейн “Москва”. Това става през 1958-1960 г.

        В края на 1980 г. се ражда обществено движение за възраждане на храма на Христос Спасителя. След 1991 г. новата власт демонстрира своята подкрепа на идеята за възстановяване на храма. През юли 1992 г. президентът на Русия издава указ за създаване на фонд за възраждане на Москва. Сред първите обекти е храмът на Христос Спасителя.

        На 31 май 1994 г. правителството на Русия със съгласието на Московската патриаршия приема постановление, с което поставя началото на възстановяването на храма. На 7 януари 1995 г. на храмовия празник ­ Рождество Христово ­ цялото московско духовенство начело със Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II, съпроводени от множество богомолци, в литийно шествие се отправят от Успенската катедрала към мястото, където предстояло да бъде издигнат главният храм на Русия. Патриарх Алексий II в присъствието на председателя на правителството на Русия В. Черномирдин извършва тържествен молебен с полагане камък и паметна капсула във основата на възстановявания храм. Ускорените темпове на строителство дават възможност още на 23 април същата година в храма да бъде извършена пасхална вечерня от Руския патриарх в съслужение с многочислено духовенство. Това първо патриаршеско служение след полагане основите на храма, тъй като все още липсвали стени и сводове, се извършило под открито небе. През 1996 г. храмът вече се издигал в центъра на Москва. На 13 март са осветени камбаните, а на 28 март московчани стават свидетели на още едно вълнуващо събитие ­ Руският патриарх освещава кръста на възродената светиня, който бил издигнат на купола. Размерите му са 9,6 на 6 м, а тежи повече от три тона.

 

         Възкресение Христово на 1996 година московчани ще запомнят със знаменателно събитие. След 65-годишно прекъсване храмът на Христос Спасителя отвори врати пред вярващите. Отслужена е пасхална вечерня от Руския патриарх в съслужение с цялото московско духовенство.

        В своето слово патриарх Алексий II отбелязва: “Възсъздаването на храма е символ на възкресението на Русия, знак на надежда за по-добри времена за народа, оставил Бога, но отново намерил пътя към Него.”    

        През декември 1999 г. напълно е завършено изписването на храма. На 31 декември 1999 г. Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II извършва малко освещение на храма.

 

източник:http://synpress-classic.dveri.bg/23-xxxx/spas.htm

 

следва...

 

Редактирано 14 юли, 2016 от AlexandraKo

[гост]

Жоре, пътуването беше организирано от българо/руска туристическа агенция, за това не давам координатите тук.

 

Защо за това пътуване избра този вариант?

[AlexandraKo]

Защо за това пътуване избра този вариант?

Защото личното ми мнение, /което не считам за меродавно/ е, че има места, където е по-добре да те води някой, който е професионалист, в случая -  и местен. Особено, когато не разполагаш с много време.И вместо да изчета тонове информация, да ми бъде поднесена наготово и с подробности, каквито сама няма да мога да намеря. А ми хареса и това, че  не се занимавах ни с визи, ни с билети - те си имаха грижата за всичко. Да не говорим , че цената беше почти, като да си го направя сама.

Редактирано 14 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Няколко снимки от Воробьовые горы - това е парк, където се намира най-високото място за панорамни гледки към града.Няма нищо кой знае какво интерено, всички ходят там, за да видят града от високо. Та и ние така

Там се намира сградата на МГУ , която е една от Седемте сестри и този храм - Храм Живоначальной Троицы или Троицката църква. Недалеч от нея се намира Андреевският мъжки манастир. До там не стигнахме.

 

 

Стадионът Лужники и спортният комплекс около него:

 

 

 

Залата на ЦСКА Москва - показах я , когато се разхождахме с корабчето по реката:

 

 

Сити - то:

 

 

 

След като погледахме града отвисоко, се отбихме и на едно друго известно място, но този път - с женски манастир - Новодевическия манастир. Той бил забележителен освен с красотата си и с това, че там за послушнички били приемани само дами от знатни родове.

Там се намира и Новодевическото гробище, където са погребани много важни и значими за Русия личности.

 

 

 

 

 

Пиша, пиша, разказвам, разказвам, а никой не ме пита кога ще отидем на Червения площад.

Ето, запътили сме се натам...

следва...

 

Редактирано 14 юли, 2016 от AlexandraKo

[Дани Магелани]

Няколко снимки от Воробьовые горы - това е парк, където се намира най-високото място за панорамни гледки към града.Няма нищо кой знае какво интерено, всички ходят там, за да видят града от високо. 

 

Вече си мислех, че ще пропуснете панорамната площадка пред МГУ, но снимките от там ми показаха, че няма пропуск. Младоженците ходят там с огромни лимузини, за да си направят снимки, което е панаир на суетата. Но панорамата е страхотна. А ако фонтаните са пуснати, се случва и да се поохладят страстите. 

[AlexandraKo]

Ето че сме на път за Красивия  площад. Казвам така, защото на староруски "красный" не означава червен, а означава красив.В нашия език също има дума с такова значение, използваща същия корен /крас, красен/ - пре-красен. И точно така би трябвало да се нарича това място. Само че, така са го нарекли, когато е бил създаден - през 1625 година и когато думичката "красный" е означавала красив. Постепенно през вековете значението на думата се променя и днес тя се използва за обозначаване на цвят. А в руския език, за описание   за хубост се появила нова думичка "красивый".

Само че, вероятно водени от инерцията, като чуем Червения площад, си представяме червени знамена, червена Революция, червени Болшевики. Пък и доста червена боя е използвана, та вярвам, голям процент от хората си смятат, че нормално е площадът да бъде наречен Червен.

Че е красив - красив е, че е Червен - червен е и ние вече сме пред него.

Пътьом се снимам за  вечен спомен с другаря Ленин за 5 рубли.

 

 

Пресичаме Манежния площад.

Минаваме покрай ГИМ - Държавния Исторически Музей:

 

 

Пред него стои конната статуя на маршал Жуков, сложена там в чест на 50-годишнината от Победата. Идеята била маршалът да бъде увековечен в оня момент, когато приемал парада на Победата на 24 юни 1945 година.

Любопитен факт - в предишните писания стана въпрос колко другарят Сталин се увличал от мистика. В древността белият кон бил символ на победа и слава. Единственият случай, в СССР, когато главнокомандващият приемал Парада на бял кон е бил именно на тази дата - по изричното разпореждане на Вожда. Конят, наречен Паладий, нямал нито едно петънце - бил чисто бял от копитата до гривата.

Историята казва, че две години по- късно маршал Будьони поискал разрешение от Сталин отново да проведе парада, яздейки на бял кон, но  категорично му било забранено.

Пред 1950 година, след току-що проведения парад се случва нещастие. Конете след парада били установени в определено място наблизо, в двора на някаква сграда. За зла удача, от покрива пада строително желязо, конете се подплашват, скъсват поводите, връщат се отново на площада  и обезумелият табун се врязва в народа там.

В различни руски източници пише различно .В едни -  че след този случай кавалерията се разпуска и конните паради са прекратени, в други - че това става след смъртта на Сталин. Не съм се заровила толкова дълбоко в историята, за да установя кое  е вярно, ама не и толкова важно. Та стои си Жуков, малко настрани, спрямо музея.

 

 

 

 

А малко по-нататък, зад него е входът за Красивия площад.

 

 

Това са  Възкресенските порти  / заради иконата Възкресение Христово на тях/, под формата на две арки между Историческия музей и сградата на Градската Дума , която на последната снимка се вижда редом с музея.

Другото им име пък е Иверски порти, заради Иверската икона на Божията майка, намираща се в Иверската часовня пред тях. Това е малко параклисче, само с иконата вътре и на влизане всички и се покланят, а мъжете трябва да свалят шапки и така да минат през портите.

 

 

Пред Иверската часовня е Нулевият километър на автомобилните пътища на Русийската федерация. Месингов кръг, с диаметър 50-60см. вграден в настилката, обозначава началото на всички пътища и е  поставен там през 1996 година. Не било точно там, било малко по-нататък въпросното начало, но градската управа решила, че за туристите ще е по- интересно, ако е точно тук.

 

 

Сега има поверие, че ако хвърлиш монета зад гърба си, застанал в средата на кръгчето, това е на късмет и успех.

Шапки долу - влизаме през Възкресенските порти на площада! От другата страна сме:

 

 

 

 

В ляво  от Портите е Казанската църква :

 

 

На същия ред е ГУМ - суперлуксозен и красив универсален магазин, дето сега му викаме МОЛ, съжалявам, че не си намирам снимките, за да покажа. Какъв магазин за вина и хайвер имашеееее, направо не ми се излизаше оттам.

 

 

А пред нас ...

 

 

следва...

Редактирано 14 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Единият от най-главните герои на красивия площад е Спаската кула. висока е 71 м, десететажна  и с квадратна основа / нали по-нагоре казахме, че кръгли са само тези кули, които са в ъглите на триъгълника/. На нея са Спаската порта, която е най-най-важната в Кремъл. Точно през тази врата минавали царете преди коронация, точно през нея излизали войниците за решителни битки. Дълги години в наше време вратите останали затворени, отваряли се само в единични случаи, за да мине президентският кортеж. Сега през тях може да се излезе от Кремъл на площада, но не може да се влезе. Единственият вход за Кремъл е през кулата Кутафия.

Спаската кула има четири часовника, първият е бил монтиран там в края на 15 век. Няколко пъти са подменяни, като в края на 18 век вече са  и музикални.

През 1999 година стрелките и цифрите  на часовниците са позлатени и мелодията, която изпълняват е Государственный химн России. Часовниците са 4 с  диаметър - около 6 метра, цифрите са високи по около 70см, а двете стрелки съответно са 2,97/3,27м.

 

 

 

А срещу Спаската кула е една моя мнооого стара любов, дето вика Мари

Преди стотина години, когато съм била чавдарче или  пионерче имаше една такава мода "Писмо от непознато другарче". Та, пишех си с едно съветско другарче, което живееше в Москва. Дали по странно стечение на обстоятелствата / на госпожа Съдба/ или специално си беше подбрано, но имената ни бяха еднакви. Тоест - моето беше като нейното. Пишехме си ние: "Здравей непознато другарче", даже и когато вече отдааавна се познавахме. И ми беше голяма радост, като пристигне оня плик с шарените ивици и красивите марки с многото печати. А пък  всички в махалата ми завиждаха ли, завиждаха...И адашката веднъж ми прати една картичка, на която имаше къщичка / така си мислех тогава/ от някоя приказка. С едни такива усукани кулички като от захарен памук, шаренки като бонбони. Където живеят вълшебници или добрите феи. :unsure:Детски му работи.
Започнах да си мечтая да видя "на живо" красивата къщичка. В   детството ми имаше най-разни годишнини и юбилеи. все се състезавахме по някакъв си повод.  По случай вече на знам кой си поред конгрес на КПСС, участвах в едно състезание - " Кой по-по-най знае за КПСС и нейните конгреси". Спечелих първото място и наградата ми беше екскурзия в Москва. Ура, ще видя приказната къщичкааа! Нямам много спомен от това пътуване - беше с влак и беше дълго   Но видях тази къщичка на живо - само отвън, за бързо, колкото да разбера, че е още по- красива от онази на  картичката.

По-късно , когато беше възможно, отидох като турист, вече бях прочела и разгледала много писания за Василий Блажени. Можах да я пипна, да се кача по стълбите, по коита са минали безброй хора, да се любувам колкото си искам на лукчетата, приличащи на пламък, устремен към небето...На последното пътуване, присъствайки вътре на невероятен концерт,  отново и отново и се възхищавах и се сещах за легендата, как царят ослепил човека, който я е построил, за да не направи втора такава красота.

Храмът датира средата на 16 век, а теолозите пишат, че архитектурата и има дълбок религиозен смисъл с носител - числото 8. Кулите са точно 8, разположени са около една централна и образуват звезда с 8 върха. Или това  е  връзката   с идеята за Небесното царство - Новият Ерусалим, описан в Откровението на Йоан.Като осмият ден, след сътворението на света в предишните седем, е символ на Вечността.

Легенди се разказват за духовната мощ на храма, който повече от 4 века украсява този площад.

Как Наполеон се опитал да я демонтира, за да я отнесе със себе си в Париж. Ама, като нямало начин това  да стане, наредил да я взривят. Натъпкали помещенията с барут, запалили фитилите и като по чудо се излял порой и ги угасил.

В началото на XX век църквата едва не станала жертва на болшевишкия атеизъм.. През 1918 г. комунистите застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. През 30-те години Лазар Каганович, близък съратник на Сталин и отговорник за реконструкцията на Червения площад, прави план  храмът Св. Василий Блажени да бъде съборен, за да се отвори място на площада за официалните паради.   Замислите му били предотвратени благодарение на куража на архитекта и главен реставратор на СССР Петр Дмитриевич  Барановски. Когато му заповядали да подготви църквата за разрушаване, той категорично отказал. По неясна причина Сталин все  пак се отказал да разруши Св. Василий Блажени, / дали от суеверие, дали в пристъп на мъдрост/, но  пратил Барановски в лагер в Западен Сибир за  5 г. Интересното е, че Барановски  дори не бил вярващ, а  учен и творец, който просто искал да спаси и съхрани руската култура. И който, след освобождаването си от лагера, отново продължил да работи за това.

 

 

 

 

Вътре е полу-тъмно, не може да се използва светкавица и снимките ми не са хубави.Ето една, от концерта по време на нашето посещение:

 

 

И накрая - любопитен факт: попаднах на архивна снимка - София Лорен като скъп гост в Кремъл по време на моята детинска екскурзия.

 

 

Край.

Редактирано 14 юли, 2016 от AlexandraKo

[домосед]

 

Така изглежда сега от птичи поглед:

 

 

 

Снимката може би не е съвсем актуална. На нея фигурира зданието "14-ти Корпус" от 30-те години, съборено и окончателно разчистено през април 2016. Попадна ми материал по темата:

 

https://russian.rt.com/article/314927-horosho-zabytoe-staroe-kreml-vozvraschaet-svoi-istoricheskii

 

Любопитно е, че и зданието "Държавен кремълски дворец" от 60-те години с зала за 6000 комунистически конгресмени не е вписано в защитения от ЮНЕСКО ансамбъл, та теоретично биха могли и него да съборят или подменят.

[AlexandraKo]

Снимката може би не е съвсем актуална. На нея фигурира зданието "14-ти Корпус" от 30-те години, съборено и окончателно разчистено през април 2016. Попадна ми материал по темата:

 

https://russian.rt.com/article/314927-horosho-zabytoe-staroe-kreml-vozvraschaet-svoi-istoricheskii

 

Любопитно е, че и зданието "Държавен кремълски дворец" от 60-те години с зала за 6000 комунистически конгресмени не е вписано в защитения от ЮНЕСКО ансамбъл, та теоретично биха могли и него да съборят или подменят.

Домоседко, много ти благодаря за информацията.Изчетох и разгледах новите снимки - още по-красиво е станало, тъкмо повод пак да се отиде.☺