Санкт Петербург - фотодневник от една разходка

[AlexandraKo 116624]

Разходката ни в Санкт Петербург започна с неприятен инцидент. Хотелът, предвиден по програмата беше този, със същото име. Като реверанс от хотела ни обявиха, че всеки ще бъде настанен в самостоятелна стая, вместо в двойна. До тук добре, ама като видях стаята - два на два , тооочно като единична килия, дето ги дават по филмите, нададох вой. Освен това - старо, олюпено - абе - типичен порутен  соц-реализъм. :( От единия край започнали ремонт, ама не се знае кога ще стигнат до другия, където бяха въпросните килийки. Е, имаше и нещо хубаво - от прозореца се виждаше Крайцерът Аврора.

 

 

Та рекохме ние, че там няма да сме  цяла седмица като наказани, да ни търсят друг хотел.

Намериха веднага. Друга работа - срещу Парка на Победата, хубави , големи стаи,наблизо - станция на метрото, зад хотела - голям хранителен магазин със сто вида водка и сельодка. ;)

Че Белите нощи са си дългички

 

 

 

Това е магазинът, в тон с комплекса около него:

 

 

А ето как изглежда всичко нощем:

 

 

 

 

 

И като сме тръгнали да се разхождаме нощем, отиваме да видим една от забележителностите на града, която се случва само по това време.

Мъничко история:

В далечната 1703 година Петър Първи решава да построи новата столица на държавата върху блатистото устие на реката, наречена Нева, извираща от Ладожкото езеро. Неговото намерение било да построи разкошен и великолепен град, който да засенчи всички европейски столици. Напълно в руски стил - хем най-голям, хем най-красив, хем най-най- разкошен И моето лично мнение е, че това е наистина уникален, великолепен и величествен град.   Ленинград - град - герой, но спасил се по чудо от строителните безумия на комунизма и запазил неповторимата си архитуктура, красота  и величие.  Напълно достоен, да носи името "културната столица на Русия".

Градът щял да носи името Санкт Питербурх / крепостта на Св. Петър/. Името няколко пъти търпи промени - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград и отново - Санкт Петербург от 1991 година, та до днес. Неговите жители си му викат накратко и галено - " Питер".

Разположен е на Финския залив и е най-северният голям град . Заради това че, в  района  има около 90 реки, около 100 езерца, множество канали с около 300км . дължина,  красиви островчета , наричат Питер  "Северната Венеция".Градът е на същия паралел като Аляска и зимите са сурови, а пролетта и лятото могат да бъдат хладни, облачни и намусени. Но всяка година, в периода от 20 май до 20 юли тук се изсипват милиони туристи, за да видят прочутите Бели нощи, когато се смрачава, но не става тъмно, сумракът прелива в утрото.

И ние сме дошли за това и първото, което ще видим, е вдигането на мостовете по Нева.

Те се отварят в точно определено време, за да минат корабите. Много приятно преживяване, когато вървиш по Невски проспект по средата на нощта, навсякъде е пълно с хора. Едни се говорят, други танцуват, трети пазаруват - с една дума - вършат се всички неща, които се вършат и през деня. Даааа, ама е в пъти по-красиво, романтично и феерично.

 

 

 

 

 

Ето ги и вдигащите се мостове:

 

 

 

 

 

 

следва...

[bay_kolio 6976]

Давай, давай. На нас ни предстоят 4 дни там и всяка свежа информация попивам буквално. Далечната 82ра беше зима - руска зима и вероятно нище не е същото.

[silvia_b 2958]

Супер се радвам на всичките ти пътеписи .  А Санкт Петербург ми е мечта, за сега избутвана от други дестинации.

[AlexandraKo 116624]

Давай, давай. На нас ни предстоят 4 дни там и всяка свежа информация попивам буквално. Далечната 82ра беше зима - руска зима и вероятно нище не е същото.

Така ти завиждаааам Продължавам след малко.

 

Супер се радвам на всичките ти пътеписи .  А Санкт Петербург ми е мечта, за сега избутвана от други дестинации.

Благодаря ти, но Питер човек непременно трябва да види със собствените си очи.

[AlexandraKo 116624]

Отиваме в историческия център на града, защото днес ни е ден за Ермитажа. Отбиваме се,  ето тук, мястото  изглежда днес така

 

 

 

 

Две архивни снимки от интернет:

 

 

 

Това е стаята в бившия хотел " Англетер", където се самоубил на 28 декември 1925 година Сергей Есенин. иИсках да видя това място, защото в младежките си години много харесвах творчеството на поета , а както се знае и до ден днешен неговата смърт е забулена в тайна.

Паметната плоча на стената ни го напомня:

 

 

Дворцовият площад е историческото сърце на Петербург. А в неговия център, както е казал Пушкин:

 

"  Я памятник себе воздвиг нерукотворный,

   К нему не зарастет народная тропа,

   Вознесся выше он главою непокорной

   Александрийского столпа."

 

Иде реч за Александровската  колона, създадена през 1834 година от френския архитект Огюст Монферан, на постамента има надпис: "Александру I - Благодарная Россия".Колоната е поръчана  от Николай Първи, в памет на по-големия му брат Александър Първи и неговата победа над Наполеон.Увенчана е с ангел, държаш кръст и с лицето на Александър Първи.

Първообраз е колоната на Траян, но прекрасният античен образец в известна степен дори е бил надминат от новия шедьовър. Това е най- големият в света гранитен монолит, стоящ под собствената си тежест. Висока е 47,5 метра и тежи около 600 тона. Постаментът е също монолитен блок.

 

 

 

 

 

Дворцовият площад и на него :

 

Зданието на Главния щаб - с полукръгла фасада, в продължение на 580м - това е здданието с най- дългата фасада в света. А по средата - красива арка  със скулпторна композиция в чест на победата.

 

 

Което не пречи на питерци да си почиват лежешком пред нея:

 

 

Най-красивата сграда на площада е бароковото здание на Зимния дворец. построен е през втората половина на 18 век, архитект - Бартоломео Растрели. Ползвал се е  парадна  резиденция на руските императори. От 1917 година е музей.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега ще се подредим на тази опашка, за да влезем в Ермитажа:

 

 

следва...

Редактирано 19 юли, 2016 от AlexandraKo

[Дани Магелани 20873]

Александра, отново стопли душата ми! Пишеш прекрасно, снимаш прекрасно! Ти си дар за обществото на магеланци! 

Очаквам продължение!

[AlexandraKo 116624]

За Ермитажа може да се говори и пише до захлас. Повече от 400 изложбени зали и около 3 милиона експоната :rolleyes: на площ около 127 000кв.м и 22 километра дължина. В Уики-то пише, че ако пред всеки експонат човек седи по 1 минута, ще му трябват около 11 години.

За сравнение - в Лувъра има  380 000 предмета, а от тях  - 35 000 са експонати , на 60 000кв. м площ и за да ги разгледа за по минута на човек му трябвали 3 години.

Лувърът, обаче води по посещаемост - около 9 милиона посетители, срещу 4 милиона за Ермитажа.

Тук има много хубава статия, като включително накрая са споменати и легендарните котки , които работят в музея  и всяка от тях си има име, че и паспорт. ;)

А това е сайтът на музея, който, според мен е чудесно структуриран:

 

Влизаме

 

 

и се качваме по Парадното стълбище:

 

 

 

 

 

Малахитовата зала -  безценен уралски малахит от 18 век.

 

 

Собственикът на рудник Анатолий Демидов в района на градчето Нижний Тагил, разпоредил изработването на мъничка осемколонна ротонда - прекрасен подарък за цяря Николай Първи. Ето я:

 

 

 

 

 

Ваза, отново в Ермитажа:

 

 

От Урал води началото си техниката за обработка на малахит, наречена " руска мозайка" и се разпространява по целия свят. Още много красоти от малахит ще видим и в Исакиевския събор, и в Царское село и на други места.

През 1851 година на световно изложение в Лондон, специалистите по скъпоценни камъни били възхитени от " великолепната и майсторска обработка на този скъпоценен материал, а руските творения от малахит представлявали ново и неочаквано явление в историята на изкуството".

 

Може би, тук е мястото да вметна, че в Петербург се намира ювелирната фабрика :

 

 

Ако имате време, отидете - има невероятни неща. Каквито няма никъде другаде по света. Твърдя го съвсем отговорно. Скъпоценни камъни, диаманти, фианити, емайл върху злато - както само руските майстори го могат.

 

следва...

Редактирано 19 юли, 2016 от AlexandraKo

[Сосче! 595]

С интерес и наслада Ви чета и разглеждам фотосите.Благодаря!

[Popolis 46]

Благодаря, Александра! Върна ме две години назад, когато бях в Москва и Санкт Петербург. Москва е прекрасна, но в Петербург остана сърцето ми. Град - магия, който трябва да се види и преживее.С удоволствие отново бих се върнала там.

[AlexandraKo 116624]

Колекцията  на Ермитажа от  различни предмети от цветни скъпоценни камъни е най-богатата  в света. Няма равна на себе си нито по многообразие на формите, нито по майсторство на изработката, нито по качеството на минералите. Повече от 400 експоната, обхващащи периода между втората половина на 18 и началото на 20 век.

В предишния пост показах малахитовата стая. Ето още няколко  малахитови шедьовъра:

 

 

 

 

Ето една от най-известните творби на ювелирите по онова време - ваза в стил Медичи, веднъж от малахит:

 

 

и втори път - от прекрасен тъмно-син лазурит със златни нишки:

 

 

Вазите са изработени   с техниката на руската мозайка, Отделните пластини така майсторски са съединени, че се създава впечатлението за едно единствено парче, от което са създадени.

Вече казах, че малахитът е уралски. Лазуритът е с произход Бадахшан, Афганистан.

Най-големите находища  са там и Афганистан е най-големият износител на лазурит в света.

 

 

Експонатите в музея са наистина забележителни, но аз искам да обърна внимание на интериора на залите. Безценни паркетни подове, идеално поддържани:

 

 

 

 

 

А таваните :rolleyes:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 19 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116624]

С интерес и наслада Ви чета и разглеждам фотосите.Благодаря!

И аз благодаря!

Благодаря, Александра! Върна ме две години назад, когато бях в Москва и Санкт Петербург. Москва е прекрасна, но в Петербург остана сърцето ми. Град - магия, който трябва да се види и преживее.С удоволствие отново бих се върнала там.

Да, Москва и Петербург са много различни. Но Петербург е истински парад на красотата за човешките сетива Редактирано 19 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116624]

Александра, отново стопли душата ми! Пишеш прекрасно, снимаш прекрасно! Ти си дар за обществото на магеланци! 

Очаквам продължение!

Много ти благодаря!☺

[Marisha 14544]

Живях в Петербург доста години и приемах всичките му  красоти като даденост. Сега, когато ходя там един път в годината за по една седмица го виждам съвсем по друг начин и разбирам, как се чувстват хората, когато попадат там за първи път. Благодаря ви за прекрасните снимки и пътепис.

[a6olq 2203]

Истинска наслада за душата са твоите пътеписи, Александра! Каква красота и величествена пищност, изящество и блясък , наистина е "парад на красотата за сетивата " както си писала. Хиляди благодарности, че ни поднесе това великолепие!  И очаквам с нетърпение продължението 

[мая 749]

Да спамна малко темата - освен невероятния под и таван,  дръжките на вратите също заслужават внимание

[AlexandraKo 116624]

Как започнало всичко...

 

През 1764 година Екатерина Велика купила колекция от картини. Те били събрани от берлински търговец по поръчка на пруския крал Фридрих Втори. Колко точно са били картините, днес не е ясно, цифрата варира от 225 до 310, но това не е толкова важно. Важното е, че в колекцията имало платна и  на Рубенс, Ван Дайк, Паоло Веронезе, Рафаело, Тициан.  В крайна сметка, пруският крал отказал колекцията, която си бил поръчал и тя се озовала в Петербург. Всеизвестен факт е интересът на Екатерина към изкуството. Тази своя лична колекция тя поставила на специално място, наречено "hermitage" - в превод от френски - уединено място,затвор,  където искала да има своето интимно ъгълче в императорския дворец за почивка и развлечение. В началото за това бил определен малкият Ермитаж.

Смята се, че с тази първа колекция е поставено началото на огромния и величествен Ермитаж.

И на " златния век" в Русия, благодарение на Екатерина Велика.

По примера на императрицата всички знатни люде в Руската империя били обхванати от колекционерска страст. В резултат на това, през втората половина на 18 век в Русия се стекло голямо количество  известни произведения на западно европейски майстори. Екатерина си поставила цел - руският имперски двор да стане най- блестящ, толкова най-, че да засенчи всички европейски дворци, а самата тя да бъде призната за най-изтънчена ценителка на изкуството.

През 1769 година в Дрезден се продавала колекцията на немски граф, наброяваща 600 картини.

Веднага заминала за Русия и Ермитажа.

Три години по- късно, през 1772 в Париж Екатерина купува колекция от френски, италиански и фламандски майстори в периода 16-18 век - Рубенс, Джорджоне, Рембранд, Пусен, Вато и пр.

Въпросната колекция е била собственост на барон Кроз и неговото семейство

През 1779 година е изкупена колекцията на британския премиер-министър по онова време, съдържаша няколко шедьовъра на Рембранд и Ван Дайк.

В 1781 година са изкупени 5000 рисунки от Брюксел и било поставено началото на колекцията от графики на Ермитажа.

В следващата година била изкупена колекция на английски банкер, включваща статуя на Микеланджело. И така продължило до смъртта на императрицата, когато картините достигнали внушителния брой 3996.

Императорите Александър Първи и Николай Първи също отделят голямо внимание на развитието на музея. Купуват се не само цели колекции, а и отделни платна на известни художници.

Николай Първи  внесъл сериозни попълнения от картини във фонда на Ермитажа и реализирал идеята за публичен музей. Той бил открит за посещения през 1852 година.  За пръв път била построена  сграда, предназначена за обществен  музей  - Нов Ермитаж . Забележителна е с десетте статуи на Атлас/Атлант/ на входа, които крепят на раменете си покрива на сградата/аналогично на небето/ в оригинала.

 

 

 

 

Публичен, публичен, ама не бил съвсем, защото трябвал специален пропуск от придворната канцелария. Но все пак, били допускани и други хора, което си е напредък за онова време.

До тук виждаме как всички първи люде на Русия събирали и трупали културно наследство.

По време на Съветската власт обаче, се случвало и  обратното - ценни платна били разпродадени, предимно в САЩ, Брилянтната стая била пренесена в Кремъл, където станала основа на Елмазния фонд на Русия.

Нататък обогатяването на музея продължава, предимно от дарители и от национализираните по времето на Съветска Русия частни колекции. Скулптура на Канова с такъв произход е

 " Трите грации".   В древногръцката митология  са богини на грацията и красотата и са символ на младостта и жизненото начало. Аглая - сияеща, Ефросина - благомислеща и Талия - цъфтяща.

Ето ги:

 

 

Галерия " История на древната живопис,  залата на Канова:

 

 

 

 

А това е бюст на княгиня Елена Павлова, сътворен от датския скултор Бертел Торвалдсен, приеман за наследник на Антонио Канова / в Копенхаген има музей Торвалдсен, а самият скулптор е погребан в двора на музея/.

 

 

По време на Великата Отечествена война цялото богатство на Ермитажа - повече от 2 милиона  предмета , било надлежно опаковано, евакуирано и скрито в Урал. А подземията на музея - превърнати в бомбоубежище.

Любопитен факт: когато след войната всичко било върнато обратно в Ермитажа, нито една от описаните единици не била загубена или открадната , а от реставрация се нуждаела само малка част от целия фонд.

След края на войната в музея пристигнали трофейни ценности от Берлинския и Египетски музей. През 1954 година те били показани в специална  изложба.

Но през 1958 година по молба на правителството на ГДР всичко било върнато обратно в Германия.

Днес, както вече казах в началото,  музейният фонд на Ермитажа се състои от около 3 милиона произведения на изкуството и паметници на световната култура от каменната ера до наши дни.

 

следва...

 

 

 

 

 

 

Редактирано 20 юли, 2016 от AlexandraKo

[домосед 41368]

Любопитен факт: когато след войната всичко било върнато обратно в Ермитажа, нито една от описаните единици не била загубена или открадната , а от реставрация се нуждаела само малка част от целия фонд.

 

Друг любопитен факт, за който се заговори открито чак през 80-те, е, че преди войната значителна част от колекцията е разпродадена полутайно, за да се финансират грандиозните ескперименти с народното хазяйство. Уикисправка: цък

 

Който иска да види Ермитажа как оживява, да гледа "Руския кивот" на Сокуров.

Камерата минава от зала в зала, където се разиграва етюд от историята.

Любопитен факт е, че целият филм е заснет в един единствен непрекъснат дубъл.

 

https://www.youtube.com/watch?v=mGdqRvT311c

Редактирано 20 юли, 2016 от домосед

[mu_ry 7110]

много благодаря за всичко, което показваш и разказваш. Много искам да отида в Русия, въпреки, че съм хванала малко от комунизма нито знам руски, нито съм особено запозната с тази невероятна страна 

[Вероника 1016]

Радвам се да прочета разказа ти Александра! Съвсем скоро бях там. Ти ме накара отново да преживея красотата, която видях!

За да се избегне голямото чакане препоръчвам закупуване на онлайн билет за Ермитажа

https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/?lng=ru

Има отделна каса, където срещу ваучерите се издават билети и подминаваш дългата опашка  !

[AlexandraKo 116624]

Продължаваме с разходката из Ермитажа. Ето, тук, има много полезен сайт с всички картини в музея.

 

Eдна от Мадоните на Рафаело -  снимка от интернет и след нея - оригиналът. Само че е под бронирано стъкло и моята  не е хубава:

 

 

 

Ван Дайк - " млада жена с дете"

 

 

Картина от колекцията на княз  Юсупов:

 

" Херкулес на кръстопът" - между целомъдрието и порока:

 

 

Репродукция от ИТ:

 

 

В Рицарската зала - Конни рицарски доспехи:

 

:

 

Английски сребърен съд за охлаждане на вино:

 

 

Залите за Италианско изкуство:

 

 

 

Фоайето на Театъра в Ермитажа:

 

 

Прекрасна врата в залата Да Винчи:

 

 

Интериорът също си го бива

 

 

 

Но Мадоната на Да Винчи не успях да видя и да снимам Снимката е от интернет:

 

 

 

 

Няколко снимки от 20-колонната зала - много внушителна и красива. В нея са изложени гръко-етруски вази , поставени във витрини от карелска бреза с инкрустации. Колоните са изработени от гранит, а подовете са каменни мозайки в античен стил:

 

 

 

 

 

Една снимка на пода, която не е моя:

 

 

 

следва...

Редактирано 20 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116624]

Минаваме през различни помещения с Руски художествен интериор:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега ще отдъхна

 

 

и  след малко ще ви разкажа за най-интересния часовник в Ермитажа...

 

 

 

Редактирано 20 юли, 2016 от AlexandraKo

[cck 25274]

 

и  след малко ще ви разкажа за най-интересния часовник в Ермитажа...

 

Яйцата Фаберже, да не забравиш! Може и тези от Москва  

Чудесно е, че разказваш и най-вече, че пишеш. Много хора сме били, ама рядко някой се хваща да разкаже със снимки (Изключвам Дневника на Основателя).

Благодаря за споделеното.

[AlexandraKo 116624]

Яйцата Фаберже, да не забравиш! Може и тези от Москва

Чудесно е, че разказваш и най-вече, че пишеш. Много хора сме били, ама рядко някой се хваща да разкаже със снимки (Изключвам Дневника на Основателя).

Благодаря за споделеното.

Ама, моля те, ако имаш снимки, направо слагай!

Дали тук, дали в темата за Москва, все ще е добре. Л

Много обичам, когато в темата пишат и други хора, така си става диалог.

Иначе, сякаш си говоря самичка

Друг любопитен факт, за който се заговори открито чак през 80-те, е, че преди войната значителна част от колекцията е разпродадена полутайно, за да се финансират грандиозните ескперименти с народното хазяйство. Уикисправка: цък

 

Който иска да види Ермитажа как оживява, да гледа "Руския кивот" на Сокуров.

Камерата минава от зала в зала, където се разиграва етюд от историята.

Любопитен факт е, че целият филм е заснет в един единствен непрекъснат дубъл.

 

 

Домоседко, много ти благодаря за включването!

Пак те чакам с нещо интересно,моля!

Живях в Петербург доста години и приемах всичките му красоти като даденост. Сега, когато ходя там един път в годината за по една седмица го виждам съвсем по друг начин и разбирам, как се чувстват хората, когато попадат там за първи път. Благодаря ви за прекрасните снимки и пътепис.

Ох, не попадам там за първи път, но всеки път е като първи път!

много благодаря за всичко, което показваш и разказваш. Много искам да отида в Русия, въпреки, че съм хванала малко от комунизма нито знам руски, нито съм особено запозната с тази невероятна страна

Руският винаги ми е бил любим език и с удоволствие си го поддържам.Просто си ми харесва.

Миналата година в Австралия се получи много интересно.Гидът ни беше на руски и си общуваме прекрасно на руско - английски. Ако не сещам за някоя дума на руски - комбинирам с такава на английски.

Редактирано 20 юли, 2016 от AlexandraKo

[cck 25274]

Ама, моля те, ако имаш снимки, направо слагай!

 

Оказа се, че снимките са кът. Трябва да поровя може би в едни по-стари архиви

Спомням си, че имам и колекции с диапозитиви с творби от там. Ама това си е библиотекарска работа пък после ще реша да ги да ги и сканирам и отиде лятото

От това, което имам под ръка (извинявам се за качеството на сапунерката, с която съм се подвизавал) измъкнах малко по-различен ракурс на фасадата .

Сградата е огромна, мащабна и въобще величествено нещо, та за да добият представа неходилите:

[AlexandraKo 116624]

Имало едно време /втората половина на 18 век/ един човек, който изобретявал и сглобявал уникални и причудливи механизми. Това бил  живеещият в Лондон изобретател и ювелир - Джеймс Кокс. Толкова куриозни, уникални и странни били неговите механизми, че много бързо станали известни. През 1772 година Джеймс Кокс открил в Лондон собствен музей, където били изложени автомати с различни фигури на животни, хора и  екзотични птици.  А в ателието му работели куп известни европейски майстори, начело  с немеца Фридрих Юри.

През 1777 година английската херцогиня Кингстън била на посещение в Русия. При една от срещите си с княз Потемкин, тя се похвалила с притежание на  чудни изделия на Кокс, които вече били модерни в Европа. Естествено, князът, за да не остане по- назад, веднага намислил да направи и той поръчка за Екатерина Велика, щото, да не изостава от европейските моди. Известен факт е, че князът - ярка фигура на своето време и пръв фаворит на импратрицата,  бил  и ценител на разкошните вещи и сложните механизми. Идеята на княза била да направи сензационен и невиждан  подарък на своята императрица, който да стане главна забележителност на Ермитажа.    Бил поръчан странен часовник - клетка за птици, с разни пернати в нея.  За зла беда, при транспортирането на часовника в разглобено състояние, механизмът бил повреден и часовникът не работел. По тази причина, подаряването и шумотевицата около него се отложило за неопределено време.   Разни майстори се опитвали да го поправят в продължение на няколко години, уви, без успех.

След смъртта на княза, императрицата изкупила цялото му имущество, заедно с Таврическия дворец, където се намирал този часовник.

Частите му успял да поправи, сглоби и изработи каквото липсва руският майстор Иван Кулибин. Още княз Потемкин му дал поръчка за ремонта, но всичко пристигнало при майстора в три кошници, в пълен безпорядък. В продължение на няколко години той сортирал наличните парченца от пъзела , разбрал как работи механизмът и  изработил  липсващите елементи. Само с пауна не можел да се справи, докато един ден забелязал, че едно от перцата на гръбчето на птицата  е по- различно. Натиснал го и механизмът се отворил.

Странният часовник заработил и през 1797 - почти 20 години по- късно, наааай- после пристигнал в Ермитажа.

 

 

 

 

Часовникът е изработен от позлатена мед.На дъбов пън, с разлистени клони стои фигура на паун - сега целият е златист, в началото е бил цветен - телцето покрито с разноцветни лакове, а опашката - златисто-зелена. На пънчето виси малка клетка, а в нея -  сребърна совичка. От другата страна  на пънчето, на малко клонче е кацнал петел. Всичко това е поместено на малка полянка с няколко гъбки, в шапчицата на най-голямата е циферблатът. Секундната стрелка е водно конче, прекрасен символ за летежа на секундите...Наблизо е скрито и ключето, покрито с жълъди и паднали листенца. Наоколо има и  други животинки катеричка, гущерче, жабка и пр.

В тази композиция всяка птица е изработена в реален размер и има своя роля и символика.
Паунът - в астралната символика е най-значителната фигура. Символ на Слънцето и безсъртието.
Совичката - символ на мъдростта и нощта.
Петлето - символ на раждането на живота и изгрева на Слънцето.
 Когато бъде пуснат механизмът , птиците оживяват и изнасят цяло представление. Първо клетката на совичката започва да се върти и звънчетата по нея звънят. Самата совичка върти главица и се движи в такт с мелодийката, че даже тактува с едното краче, около  30-40 секунди.После  следва изпълнението на пауна - главният герой - покланя се грациозно, разперва  огромната си опашка, завърта се и поклаща глава. След малко прибира опашката и се връща в изходна позиция. Следва петелът -протяга шия и започва да кукурига. Е, то друго и не се очаква де, ама представлението е много интересно, тооочно  на сцена, пред публика. А всички, седят пред витрината с часовника, затаили дъх и се дивят на красотата на всичко това и на майсторството на неговия създател.

 

Ето няколко снимки от нета, които са по- добри от моите, че там винаги има много хора и снимането е трудно.

 

 

 

 

 

Който иска да види всичко това, отива в сряда, в 19 часа. А който не може да отиде, ето едно чудесно клипче:

 

Тук  и тук

 

следва...

Редактирано 22 юли, 2016 от AlexandraKo