дневник Санкт Петербург - фотодневник от една разходка

[alienad]

Ех, AlexandraKo с твоя чудесен разказ ме връщаш години назад, когато бях по тези места. Бях толкова впечатлена от всичко видяно, че когато след време посетих Париж - Лувъра и Версай не можаха да ме грабнат. Все ми беше пред очите блясъка и разкоша на Ермитажа и Петродворец (сега Петерхоф). За този часовник в Ермитажа нямам спомен и след твоя разказ си пожелах пак да се върна, за да го видя на живо.

[AlexandraKo]

Ех, AlexandraKo с твоя чудесен разказ ме връщаш години назад, когато бях по тези места. Бях толкова впечатлена от всичко видяно, че когато след време посетих Париж - Лувъра и Версай не можаха да ме грабнат. Все ми беше пред очите блясъка и разкоша на Ермитажа и Петродворец (сега Петерхоф). За този часовник в Ермитажа нямам спомен и след твоя разказ си пожелах пак да се върна, за да го видя на живо.

Ами да, блясъкът е различен, по-хубав е!

След малко ще отидем и там, ама имам още да разказвам за Питер.

[Дани Магелани]

Завиждам благородно за видяното и преживяното и за това, което предстои!

На мен  Петродворецът ми е в топ 3 на дворците, за парка и фонтаните мога да кажа същото. Видях го през далечната 1989 и се влюбих завинаги! В бившия Ленинград и белите нощи - също. Като гледам сега С. Петербург е още по-красив  и ми се иска да го видя отново. Благодаря, че ни подаряваш едно преживяване!

[AlexandraKo]

Завиждам благородно за видяното и преживяното и за това, което предстои!

На мен  Петродворецът ми е в топ 3 на дворците, за парка и фонтаните мога да кажа същото. Видях го през далечната 1989 и се влюбих завинаги! В бившия Ленинград и белите нощи - също. Като гледам сега С. Петербург е още по-красив  и ми се иска да го видя отново. Благодаря, че ни подаряваш едно преживяване!

Дани,дали Ленинград, дали Петербург - аристократът е един и същ, според менДори СъвеЦката власт не е успяла да го промени.Все така си е красив и благороден.Преди туристите ходеха по стъпките на царе и императори, сега има специални турове по стъпките на Путин.Ама и това само е от полза за града.

[AlexandraKo]

Оказа се, че снимките са кът. Трябва да поровя може би в едни по-стари архиви

Спомням си, че имам и колекции с диапозитиви с творби от там. Ама това си е библиотекарска работа пък после ще реша да ги да ги и сканирам и отиде лятото

От това, което имам под ръка (извинявам се за качеството на сапунерката, с която съм се подвизавал) измъкнах малко по-различен ракурс на фасадата .

Сградата е огромна, мащабна и въобще величествено нещо, та за да добият представа неходилите:

187-stpeterburg.jpg

сск, имах някъде една снимка на площада от високо и на нея всичко се вижда прекрасно.От интернет си я бях свалила, трябва да я потърся.А че сградата е огромна, то се вижда -580 фасада ☺☺☺

[Zara]

Короната "Царица на детайла" е твоя, AlexandraKo ​!

Толкова увлекателно разказваш!

[AlexandraKo]

Короната "Царица на детайла" е твоя, AlexandraKo ​!

Толкова увлекателно разказваш!

Благодаря ти ,Зара, така елегантно си се изразила.)Имаме един приятел, когато пътуваме заедно и аз като почна да се завирам във всяко ъгълче и да разпитвам до безкрай, ми вика, че съм Мара Подробната

Аз дано да не досаждам с надъъъълго и нашироооко описани разни неща, ама нали Драгият читател има избор -може и да не чете.

[Евгени Димитров]

Искам да се върна един ден там. Споделям една много красива снимка, която разбира се не е моя! Благодаря на авторката за хубавата тема!

Редактирано 23 юли, 2016 от Евгени Димитров

[AlexandraKo]

Излизаме от Ермитажа и виждаме нещо интересно - социално такси.    Побъбрихме с шофьора и той ни каза, че чака група инвалиди, които са на посещение в музея, за да ги закара по домовете им. Ми, браво на Руските социални служби!

 

 

 

Близо до изхода, който ползвахме е известната улица "Миллионная". Да, да - така се пише на руски - с две Л и две Н

 

 

Ще разкажа една тъжна история, свързана със сградата на последната снимка, която е точно срещу сградите на Малкия и новия Ермитаж.

В края на 19 век сградата била собственост на Военното ведомство  и там настанявали семейства на военни. След Революцията  Съветската власт настанявала  и цивилни , нуждаещи се от жилища. Така попаднало там и семейството на Валериян Петрович Дубро. Хората дошли от селцето Дуброво, Витебска област през 1936 година и Валериян работел като огняр.  Само година по- късно бил арестуван "по политически причини" и месец след това  - осъден на смърт и разстрелян. Жена му и двегодишният му син Валентин - изселени от Ленинград.

След 25 години - през 1963 година  решението на Военния трибунал било отменено, а делото - прекратено поради липса на престъпление. Съпругата му била реабилитирана едва в 1964 година. А детенцето, което тогава е било двегодишно,  е трябвало да стане на 60, за да получи справката за реабилитацията на своите родители. Това се е случило през 1996 година.

В Петербург има проект, наречен " Последен адрес", участниците в който издирват и помагат за реабилитацията на жертвите на Сталинските репресии. И на местата, където са живеели последно слагат възпоменателни табелки. Нямам снимка на тази табелка, защото я поставиха на 15.май 2016 година, още двадесет години по- късно, това е "Последен адрес" под номер 85. Табелката поставиха в присъствието на сина - Валентин, по мои сметки , вече 80 годишен. Гледах по Руската телевизия и понеже вече знаех историята, а пък нея бях запомнила заради името на Валериян, много се трогнах. Никой не може да компенсира на този човек преживяното, трябва да се помни и да не се забравя. А на когото му е интересно, едно клипче:

Продължаваме с пешеходната разходка, запътили сме се, за да се качим на корабче и да се разходим по каналите на Петербург. Нали навсякъде пише, че градът, погледнат откъм водата бил още по - красив.

Пътьом виждаме други красоти:

 

 

Това е " Дом на книгата", на кръстовището на Невски проспект и канал Грибоедов, точно срещу Казанский собор. Историческа забележителност, построена е за руския клон на дружеството за производство на шевни машини " Сингер". Компанията купува мястото, с намерение да построи небостъргач, подобен на този в Ню Йорк. Дааа, ама нали царят бил издал указ, че никоя сграда не може да бъде по- висока от Зимния дворец. И въпросният небостъргач можал да се извиси едва на 23,5 метра. Архитекторът обаче, намерил супер елегантно решение на проблема  - нещо като корона, от стъкло и метал, увенчано с глобус / 2,8м/дм/ - светеща реклама на компанията.

 

 

 

Паметник на А. С. Пушкин пред Руския музей. Първият, изцяло проектиран и изработен само от руски майстори паметник. Гълъбите са  си му постоянната жива компания.

 

Ето го и Руският музей:

 

 

Паметникът на Николай Първи - 1859 година на Исакиевския площад, по проект на френския архитекг Огюст Монферан.

 

 

 

Един от главните символи на града - паметникът на Петър Първи на Сенатския площад, 1782 година. Легендата казва, че този паметник пази и покровителства града. Че докато той стои на мястото си, градът ще съществува. Смята се, че това е причината през време на Великата Отечествена война той да не бъде демонтиран и скрит, както много други паметници и скулптури.

 

 

Наричат този монумент още и " Медният конник", след излизането  на  едноименната поема на Пушкин. Ама иначе, Медният конник  си е отлят от бронз. Интересното е, че в проекта са взели участие самата Екатерина Втора, заедно с френските философи Дидро и Волтер. Идеята била паметникът да изобразява победата на цивилизацията, разума и човешката воля над дивата природа.

Любопитен факт - за лицето на статуята била използвана восъчна посмъртна лицева маска на самия Петър Първи.

От едната страна има надпис:

"ПЕТРУ перьвому ЕКАТЕРИНА вторая лѣта 1782", а от другата - същото на италиански.

Сградата, която се вижда в дясно е зданието на бившите Сенат и Синод. Сега в сградата на Сената е Конституционният съд на РФ, а в зданието на Синода - библиотеката, носеща името на Борис Елцин.

 

 

 

На последната снимка се вижда сватба. А младоженците пристигаха с това:

 

 

И с това:

 

 

следва...

Редактирано 25 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Преди да покажа следващите места, ето един сайт на Петербург с всякаква  полезна информация за разходки, екскурзии, музеи, църкви, прояви и пр. 

Продължаваме разходката из Петербург с корабче по каналите на града. Началната спирка е на Аничков мост. Носи името на полковник Михаил Аничков, командир на инженерен батальон, реконструирал моста. Тръгваме първо по река Фонтанка, стигаме до канала Крюков, канал Грибоедов, минаваме по река Мойка и през тунела на Зимния дворец стигаме до голямата Нева, минаваме покрай Петропавловската крепост и се връщаме в начална позиция.

 

Ето схемичка на маршрута:

 

 

Какво видяхме на Фонтанка:

 

Една от конните статуи на Аничков мост - те са общо 4, от 1850 година  и изобразяват "покоряването на коня" в различни етапи:

 

 

Пантелеймоновският мост - най - парадният  и натруфен от всички мостове в Петербург, щедро украсен със златни елементи. Наречен е на едноименната църква наблизо:

 

 

 

Църквата " Св.Симеон и Анна":

 

 

Сградата на Императорското училище по право - едно от най- престижните Висши Учебни Заведения в Императорска Русия.

 

 

 

Около 2000 отбрани люде са завършили този институт, пример - Александър Алехин - световен шахматен шампион, Иван С. Аксаков - свързан с България. Любопитен факт - това училище са завършили и двамата братя - Петр и Модест Илич Чайковски.

Петр от 5-годишен свирел на пиано и проявявал музикален талант, но баща му го изпратил в училището по право, за да изгради кариера на държавен служител. В това училище децата отивали на 12 години и се обучавали  в продължение на 9.

През 1859 година Чайковски завършил и получил чин " титулярен съветник" - не е секретар, не е и съветник, ами - нещо по средата. И започнал работа в Правното министерство.

Да де, ама не му било мястото на човека там и започва да учи в Петербургската музикална академия. Където попада под влиянието на Антон Рубинщайн , под негово въздействие напуска писарската служба и се отдава на музиката. И слава Богу, щото, ако ако беше продължил кариерата на " книжен плъх", човечеството щеше да бъде ощетено и лишено от такива шедьоври като " Лебедово езеро", " Дама Пика", "Спящата красавица", великите му симфонии и още, и още..

Интересен и трагичен е животът на композитора, на когото му е интересно, ето тук.

Отплеснах се, а корабчето върви

 

Соляной городок - Солното градче - нарича се така заради заради зданието на снимката, което е изпълнявало функцията на солни и винени складове през 18 век.

 

 

следва...

Редактирано 26 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следва храм " Св. Николай" или - Николской морской собор:

 

 

 

 

 

Следва река Мойка, името идва от финското название " мую", което означавало "мръсно". Дали заради това, че изтичала от блатата, дали защото в миналите векове на бреговете и имало обществени бани - не съм съм се заровила чак толкоз надълбоко.

Интересни са цветните мостове над Мойка - зелен, жълт, син и червен.

 

Синьото мостче в дъното:

 

 

Ето го и червеното:

 

 

Другите два не ги видях.

 

Строгановският дворец, архитект Франческо Бартоломео Расстрели, стил Руски барок от втората половина на 15 век. Днес е филиал на Руския музей:

 

 

 

На Набережная Мойка 55 е централата на Картие:

 

 

В една от тези сгради е живял Пушкин - на Мойка 12:

 

 

На Крюковская Набережная - интересна сграда - Доходен дом на Р.Г.Веге. В интересен неокласически стил, с два Атланта на входа, като онези в Малкия Ермитаж името много точно си отговаря на предназначението - носи доходи от отдаване на жилища под наем.

Любопитен факт - в тази сграда са живяли Стравински и Прокофиев.

 

 

 

Минаваме през канала -тунел на Зимния дворец:

 

 

Вече плаваме по Нева:

 

Благовещенският мост - или мостът на лейтенант Шмидт, това е първият постоянен мост, построен в Петербург:

 

 

Сградата на Адмиралтейството:

 

 

 

Малко накриво, ама в движение и така се случва.

 

Кунсткамера - необичаен музей,смята се, че това е първият музей в Русия, създаден от самия император Петър Първи. Днес е Музей на антропологията и етнографията към Руската Академия на науките, носеща името на Петър първи. Може да се пропусне, ето клипче.

Ето още едно клипче:

 

 

следва...

Редактирано 26 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Мраморният дворец, дело на архитект Антонио Риналди:

 

 

Подобна  сграда, но оцветена в зелено - служебният корпус на Мраморния дворец:

 

 

Петропавловската крепост:

 

 

 

Още картини от разходката:

Крайцерът "Аврора":

 

 

Исакиевският събор в далечината:

 

 

 

 

Други сгради по трасето Познати и непознати.

 

 

 

 

 

 

Ростралните колони в далечината:

 

 

Ето и отблизо:

 

 

Ростралната колона е отделно стояща колона, украсена с елементи от носовата част / ростра/ на различни кораби. Обикновено това са били елементи от пленените вражески кораби. Ростралните колони са служели и за маяк - на й-горе е горял огън, за ориентация на корабите.

 

Приключваме корабната разходка с тази последна снимка:

 

 

Слизаме и отиваме в...

 

следва...

Редактирано 27 юли, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

На последната снимка с вижда канал Грибоедов с уникалната църква Възкресение Христово или, както руснаците си я наричат - " Спас на крови".

 

" Церковь Спаса-на-Крови!
Над каналом дождь, как встарь.
Ради Правды и Любви
Тут убит был русский царь. "

 

Наум Коржавин.

 

На това място руските народоволци организирали покушение срещу императора Александър Втори през 1881 година. С тази личност сме пряко свързани и ние, българите..

Наричат го " царят -  реформатор" и "царят-освободител",  защото отменил крепостното право и дал свобода на 23 милиона крепостни селяни.  И защото,  в Руско-Турската война през 1877-1878 станал освободител и за балканските народи, включително и част от българските територии са освободени от 500 годишното турско присъствие и обособени като автономно княжество. Иде реч за нашия Цар Освободител. Неговият паметник стои пред Народното събрание.

 в София,

 

 

а в Пловдив - на Бунарджика:

 

 

Източник на  2 - те снимки

 

Реформаторско-освободителската дейност на царя явно не се е нравела на всички, защото срещу него има извършени 8 атентата. Един от последните е бил през 1880 година, когато е била поставена бомба в трапезарията на Зимния дворец., където се състояла вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Около 70 души са убити или ранени, но князът и императорът не пострадали.

На следващата година, през 1881, точно на това място, където сега се издига църквата, в поредния атентат царят е смъртно ранен.

Цяла Русия била потресена от трагичното събитие. Мястото  на убийството се превърнало в място за поклонение и молитви за душата на убития цар. Вярващите руси приели цареубийството като лична и народна трагедия. В паралел с Исус Христос-мъченик за греховете на всички  хора, а царят-мъченик, убит заради греховете на руския народ.

Първо било решено на мястото на събитието да бъде построен параклис. И за рождения ден на убития цар той бил готов - малък дървен параклис, който престоял там около две години, после бил преместен и в последствие разрушен. А на неговото място през 1883 година започнало строителството на днешния храм, продължило 24 години. Заимствани са елементи от " Василий Блажени"  и камбанарията Иван Велики в Москва. Най- високата точка е на 81 метра , за да напомня за годината на смъртта - 1881.

По време на Съветската власт храмът за малко не бил разрушен, но започнала Отечествената война и намерението се отложило. По време на блокадата на Ленинград  е  използван за морга, през 1956 година отново е нарочен за събаряне.

Едва през 1968 година на другарите им станало ясно, че това е символ на важна част от историята на Русия, че това е храм, възприеман от народа като Руската Голгота, та се взело важно решение - да бъде възстановен и съхранен.

Строил се 24 години, реставрирал се още повече - 27 и през 1997 година бил открит като музей, съставна част на комплекс " Исакиевски събор".А от 2004 година започва отново да действа като храм .

Цялата история на Храма, за когото ще е интересно е тук.

 

А  великолепно описание на архитектурата и мозайките, тук.

 

Снимките:

 

 

 

 

Цялата фасада е опасана с 20 мемориални плочи, описващи живота на Цар-Освободител:

 

 

Ето една снимка от въздуха , източник  ,тези плочи се виждат в основата много добре.

 

 

 

До входа на църквата е оградата на Михайловския парк, със забележителните си решетки:

 

 

От другата страна, с лице към канала Грибоедов има малък параклис, в който се съхранява Иверската икона на Божията майка:

 

 

следва...

 

[AlexandraKo]

Влизаме вътре. Пищно и красиво - съчетание от великолепни,  безценни мозайки и пана от естествени полу-скъпоценни камъни, с обща площ повече от 7000 квадратни метра. В линка има чудесно техническо  описание на всичко. Давам го, защото е много трудно да разкажа за всичката тази красота. Мога само, до някъде да я покажа със снимките.

 

Първо виждаме каменен покрив, издялан от уралски естествени камъни - родонит и яшма, които съхранават плочки  и решетка от тротоара, където паднал смърно раненият император.

 

 

 

В централната част на храма на синия фон на стените е описан земният път на Спасителя.

 

 

 

 

 

Вижте мозайката на пода :rolleyes:

 

 

 

Изображенията на Спасителя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има изложен и макет на самия храм:

 

 

Всичко, абсолютно всички картини и сцени са мозайки от естествени камъни.

Уникално, ювелирно и прекрасно.

 

следва...

 

 

[Worldismine]

Неповторим град е Питер! Имах шанса и удоволствието да живея една година там, от лятото на 2012,до това на 2013-та. Един от най-красивите градове в света със сигурност. С радост бих се връщал отново и отново в негo:)

[AlexandraKo]

Неповторим град е Питер! Имах шанса и удоволствието да живея една година там, от лятото на 2012,до това на 2013-та. Един от най-красивите градове в света със сигурност. С радост бих се връщал отново и отново в негo:)

Много ще се радвам, ако и ти сложиш снимки в темата. Сигурна съм, че имаш интересни, от нетуристически места.

[AlexandraKo]

До Революцията в 1917 година главен храм на Петербург бил Исакиевският събор. А след 1937 се превърнал в историко-художествен музей. Днес се счита за център  на града, а неговият златен купол се вижда от всяка точка на града, че даже и от Финския залив в хубаво време. Защото това е най- високият и най-величественият Руски храм, на четвърто място по внушителност след "Св.Петър" в Рим, "Св.Павел" в Лондон и " Дева Мария" във Флоренция. Говорим за този модел сгради - куполните. Височината е 101,5 метра, има 5 купола - главен и 4 по- малки в четирите ъгъла.  Любопитен факт - за позлатяването на металните куполи е използвано 100 кг. чисто злато.   А вътре могат да се съберат 12 000 души.

Малко история. Петър Първи е роден на 30 май - ден на Св. Исаак, по този повод на това място построили първата дървена църква. В нея Петър Първи се венчал за Екатерина. По- късно дървената църквичка била заменена от каменна, после тя - от следващата по- голяма, докато след  Отечествената война през 1812 година императорът Александър Първи издал заповед за проектиране на нов храм. Лично императорът одобрил проекта на френския архитект Огюст Монферан през 1818 година. Храмът се строил 40 години, Монферан посветил живота си на това, и имал едничко желание, което оставил в завещанието  - след смъртта си да бъде погребан там.В Европа по онова време имало такъв обичай - гробът на архитекта да бъде под някоя от проектираните от него църкви. Само месец след откриването на Исакиевския събор Монферан починал.

Желанието на архитекта останало неизпълнено, Руската Православна църква се възпротивила - защото католик не може да бъде погребан в православен храм.Вдовицата  занесла урната с праха  му в Париж, за да бъде погребан в гробището на Монмартр. Само че, французите знаят малко за тази талантлива личност, защото почти целият му живот бил отдаден на Русия.

За него говорихме по повод на Александровската колона на Дворцовия площад пред Зимния дворец, негов е паметникът на Николай Първи пред Исакиевския събор, има участие в построяването и реставрирането на още много други сгради в Петербург.

 

Исакиевският събор отвън:

 

 

 

 

 

Фасадата на храма изобилства с  фигури - ангели, апостоли и библейски сцени.

А вътре е като музеи на естествените камъни - разноцветни мрамори по пода и стените, колони от малахит и лазурит, интересни мозайки и много скулптури.

Влизаме в храма:

 

 

 

 

 

 

Великолепна мозайка:

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е Главният олтар, с непривичен елемент за интериора на руските църкви  - Възкресение Христово е прекрасен витраж. От двете страни се виждат колоните от малахит и лазурит.

 

 

 

 

Е,  все пак, в едно ъгълче сбутано  седи тъжно бюст на Огюст Монферан, малък знак на признателност.

 

 

следва...

 

 

[AlexandraKo]

За кратко ще се отбием и в Казанската катедрала, която е на малко повече от 200 години. През 1799 година император Павел Първи, много впечатлен от "Св. Петър" в Рим, обявил конкурс. За създаване на проект на нова и голяма църква, която да замени мъничката, съществуваща тогава и съхраняваща  Чудотворната  Казанска икона на Божията майка.

Новата църква трябвало да изглежда като тази в Рим. Одобрен бил проектът на руския архитект Воронихин, а строителството било изпълнено изцяло с природни камъни , добивани в Русия, предимно в Карелия  - сив, розов и черен мрамор и малинов порфир / това също е вид мрамор, с прекрасен малиново-червен цвят/. Наричат го още и "шохански порфир" на името на селцето Шокша, където са залежите от този камък.

Любопитен факт - саркофагът на Наполеон е облицован с такива плочи, подарък от Руското правителство за Франция.

 

Казанската катедрала:

 

 

 

Ето една снимка от високо от този източник, за се види приликата със "Св. Петър" в Рим и площада пред него:

 

 

А от този източник, гледката нощем:

 

 

Няколко снимки вътре:

 

 

 

 

 

Голямата опашка е за Казанската Чудотворна икона на Божията майка:

 

 

 

 

Понеже съм снимала отдалече, ето как изглежда иконата, източник:

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Легендата казва: " В името на Исус Христос на това място ще има църква на името на апостолите Петър и Павел" - така казал императорът и сам избрал мястото. Петербург бил роден на 27 май 1703 година, а църквата " Св.св. Петър и Павел - на 12 юли. Първата Петропавловска църква била готова след една година и това било мъничка дървена църквичка, просъществувала 8 години. Когато Петербург станал столица през 1712 година, императорът издал заповед тя да бъде построена наново, вече каменна, за да отговаря на новото положение на града.

Това е първата руска църква, която не е от кръсто-куполен тип. А по подобие на европейските, в бароков стил, като зала. Намира с на територията на Петропавловската крепост и е част от Държавния музей на историята на Петербург, заедно с още разни други сгради и съоръжения.

В нея са погребани почти всички членове на фамилията Романови. Днес е и църква, и музей.

 

Бившият навес за лодки /Boat House/ - сега е мястото, където се продават билетите за вход в музеите.

 

 

 

 

Интериорът и забележителните осветителни тела :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имахме късмет да присъстваме на концерт на пеещите монаси пред този великолепен витраж:

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Ще отидем в един дворец, който дълго време бил центърът на светския живот в Русия.Тук непрекъснато се сменяли празници, балове, маскаради и приеми, на които гостите стигали до 3000 души. В придворната църква се венчавали и  кръстели децата си знатните особи или пък, отслужвали молебени в чест на военните победи.

 

                                                        Дворецът Петерхоф

 

Наричат го " Руският Версай", но моето си лично мнение е, че е по-красив. Фасадата на двореца, с дължина около 300 метра, прилича на огромна птица, разперила крила над водната феерия  на Голямата каскада и обединяваща около себе си прекрасни градини и архитектурни бижута.

Определението " Величествен и изискан" си е точно на мястото, когато става дума за Петерхоф.  

Дворецът е създаден като лятна резиденция по желание  на Петър Първи и с идеята  да  надмине и засенчи Версай.

По- късно, дъщеря му - Елизавета Петровна  възлага на любимия си архитект - Бартоломео  Расстрели тежката задача да съхрани първоначалния дворец, като го разшири и направи разкошен, че да отива на собствения и стил, наречен  -  " Елизаветински барок". Архитектът се справил блестящо - буквално вградил стария дворец, като от двете му страни добавил едноетажни галерии и странични корпуси - Църковен и Корпусът под герба. Стените били покрити с позлатени орнаменти, а  безброй прекрасни огледала създавали илюзия за безкрайност и просторност на помещенията.

В общи линии - дворецът почти век и половина е преустрояван, дострояван, променян и преобзавеждан. В унисон с модните тенденции на съответното време.

По време на Великата Отечествена война Петерхоф е почти напълно опожарен и разрушен.

През 1964 година част от него е възстановена и реставрирана, а днес вече може да се види в целия си блясък.

Историята.

 

Крилото с църковната част:

 

 

 

Изглед откъм долните градини:

 

 

 

 

Корпусът под герба на другия край на сградата:

 

 

 

Градините:

 

 

 

 

 

Любопитен факт: Петър Велики не обичал да отсяда в Големия дворец, когато идвал тук. Любимо място му бил дворецът " Мон плезир" . На мен, лично, ми е много интересна историята на Петър Първи  и Екатерина Първа, която го замества кагто императрица Който е любопитен и се интересува от история, ето, тук:.

 

 

 

 

Още от градините:

 

 

 

 

 

Катерички, които не се страхуват от хората има навсякъде:

 

 

" Палавите фонтанчета" за забавления на децата:

 

 

 

следва...

Редактирано 2 август, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Даа, всичко, което видяхме до сега е много красиво. Прекрасно аранжираните градини, безупречните алеи, където няма и едно паднало листенце, чудесно поддържаните сгради, постройки, павилиони и пр.

Но ние сме дошли до тук, най- вече,  за да видим фонтаните на Петерхоф.

Главното инженерно фонтанно съоръжение, това е Голямата каскада, призната за едно от най- големите и разкошни фонтанни комплекси в света със своите 75 фонтана и около 260 бронзови скулптури, барелефи и декоративни детайли.

Голямата каскада е свързана с морето с канал, широк 12 метра, по който е можело да се стигне до двореца с лодка.

Любопитен факт: фонтаните получават вода от естествени извори в района по водопровод, дълъг около 20км, изграден още през 18 век. Водата, на принципа на "скачените съдове"  се събира в езерата, служещи за резервоари на горната тераса и по подземни тръби захранва фонтаните на каскадата, движена от силата на налягането. Височината на струята зависи от разликата в нивото на водоема и съответния фонтан - най- висока  - 16 метра е на фонтана, който е най-долу.

Забележителен е Фонтанът на Самсон - фигура на Самсон, който разкъсва устата на лъва. Смята се, че това е алегория, символизираща победата над шведите / лъвът е част от герба на Швеция/ в Полтавската битка.

А целият пък комплекс е създаден и като триумф на успешната борба на Русия за излаз на Балтийско море.

Който иска да види всичката тази красота, препоръчвам да го направи по вода, с корабче, има  ги на 30 минути.

Ето, тук билети и разписание.

 

Най-прекрасната / за мен/ гледка от горната тераса пред входа на двореца, към Финския залив и Морския канал:

 

 

Още по-прекрасна, когато фонтаните скачат

 

 

Ето го и Самсон " на сухо" и в действие:

 

 

 

 

Каскадата и другите фонтани:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На края на Морския канал с изгед към Финския залив.

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[elenitta]

Големи красоти! Благодаря за разходката! 

[AlexandraKo]

Големи красоти! Благодаря за разходката! 

И аз благодаря! След малко ще отидем на още едно такова място.

[elenitta]

Чакам

А някой ден и реално

[AlexandraKo]

Интересни са и подземията, където се намират водопроводите. На руски: Гроты под фонтаном Большой Каскад

За там има специална екскурзия, за съжаление, в деня, когато бяхме бяха затворени.

 

Тук има информация и снимки.

 

Още няколко от градините и двореца:

 

 

 

 

 

 

По пътя към Петербург, близо до Дворцовия комплекс  се отбиваме в още една много красива църква - Св.св.Петър и Павел:

 

 

 

По път ни е и селцето Шуваловка - етнографски парк, развлекателен комплекс, нещо като Етъра. Където има ковашка работилница, грънчарница, мелница и пр.Естествено, има малко хотелче, кафененце, ресторант  и истинска руска баня. Прилича на излязло от приказките.

 

 

 

А с това се придвижват местните, марката е " Шуваловец". ;)

 

 

Симпатичен е надписът:

 

 

Прибираме се в Петербург през още една забележителност - Нарвската триумфална арка, построена в памет на героите от Отечествената война през 1812 година. Така де, няма само Наполеон да си строи арки, че и да си марширува под тях. ;)

 

 

следва...

Редактирано 2 август, 2016 от AlexandraKo