"Ако ми хареса, ще се върна"

[Георги]

Тази тема малко в контекста на дискусия в една друга тема, където се говори за това има ли смисъл за 3-4 часа да се метнем до Игуасо, ако има прекачване там. Прецених, че си заслужава отделна дискусия. 

 

Общо взето логиката е следната - винаги е добре времето на летищните трансфери да се оползотвори, дори и силно да претупаш даденото място/град, все пак дори малко е по-добре от нищо и никой не те спира пак да дойдеш за повече време, ако видяното за кратко време ти хареса. Такава философия и аз съм изповядвал - правил съм си много кратки разходки из Виена, бил съм за по ден във Венеция и Рим...въобще не си ги броя за посетени и бих отишъл пак. 

 

Ама дали така работи на практика? Замисляйки се, осъзнавам, че нито Виена, нито Венеция ме привличат за следващо пътуване. Голяма част предполагам се дължи точно на това, че съм ги претупал, видял съм на 2, на 3 за какво е целия шум и се насочвам към други, непознати места. Става неосъзнато, но е факт, ако сега си мисля за някой кратък уикенд из Европа си представям или Лондон и Париж (градове, в които съм бил достатъчно често, по повече от ден) или някъде, където не съм бил въобще (например Южна Италия). Въобще в представите ми не влизат тези градове и места, които преди съм видял за много кратко и "ако ми харесват ще се върна", и ми харесват...ама не се връщам.

 

Само аз ли съм така? Колко от вас бидейки някъде само за няколко часа са си казали след това, че задължително трябва да се върнат за повече и се връщат за няколко дни? Колко от вас са като мен и видяли даден град дори за няколко часа, сякаш губят желанието да го посетят пак, колкото и да им е харесал?

[stanimir]

Дюселдорф за час и половина в Стария град и около реката. Може би , щото бързахме , но с нищо не ме впечатли. Не бих се върнал освен случайно.

[neuromancer]

Като си помисля, никога не съм го правил... Т.е. първото ми впечатление да е от виждане набързо... Иначе съм минавал през Лондон, Рим, Париж за по няколко часа, но вече съм ги посещавал (и пак бих се върнал, ако ми е на път).

 

ПП Всъщност съм, Мюнхен   Ми не ми хареса особено, бих минал пак по път, ама специално до там не бих ходил 

[Alexander]

Аз съм нямал такъв тип посещения и не знам дали бих искал да се върна или не.

Като се замисля, ако бъда в Париж за няколко часа, ще ми се иска да се върна отново, казвам Париж, понеже е от топ местата, където не съм бил още.

Иначе аз съм от тези, които се връщат и то повече от 1 път на места, които ми харесват много.

 

 

Оп излъгал съм, имал съм 6-7 часова разходка в Брюксел, но още тогава сметнах, че съм го видял достатъчно и не бих се върнал. Вероятно, ако града е гопям, би било различно.

Редактирано 2 август, 2016 от Alexander

[eloena]

Аз имам места, в които съм била повечко, но искам пак да отида, за да си дам шанс да ги усетя по друг начин, защото не са били това, което съм очаквала, или по-скоро аз не съм била в нужното настроение и нагласа, с което съм си представяла, че ще ги изживея. Имам и такива, в които съм била набързо, обещала съм си да отида пак, но да, пак не са ми в приоритетите. Ако се случат на път - добре дошло, но нарочно, едва ли.

[Worldismine]

Хаха предизвиках темата. Много е прав Жоро, че подобно посещение притъпява малко или много емоцията при планове за нова визита. В Париж например съм бил два пъти, като единият път беше почти изцяло заради Дисниленд, а вторият заради Ролан Гарос. Не съм видял кажи речи почти нищо, но ако трябва да избирам между него и дестинация, на която не съм бил, няма да избера Париж. Подсъзнателно се задейства рефлексът, че съм го минал това,искам нещо ново. Иначе адмирирам лейоувъри за няколко часа на непознато място, съзнателно търся такъв вариант, когато има възможност.

Редактирано 2 август, 2016 от Worldismine

[FlyTraveler]

Аз изобщо нямам подобна дилема. По-добре малко, отколкото нищо (това при условие, че така или иначе минавам отнякъде или съм наблизо, не става въпрос за специално ходене за много кратко време). Ако много ми хареса дадено място, се връщам и никакви други дестинации, на които не съм бил не могат да ме спрат. Ако не ми хареса особено - поне съм видял нещо и имам някаква представа. Повтарям репликата си от темата за Бразилия и Перу - не се знае какво ще се случи в бъдеще, дали ще сме живи и здрави, дали няма да стане война, революция, природно бедствие, дали няма да сме изключително заети с други неща, какъв ще ни е бюджета и приоритетите и пр. Каквото може се вижда на момента. После винаги имаме избор да повтаряме или не.

 

Няколко примера - в Доха излязох за около 3 часа, взех едно такси, обиколих по списък сградите, които исках да снимам и знам, че аз повече работа в този град нямам. И да имам престой друг път, ще си стоя на летището, освен ако не е зимен месец и да съм се вредил на безплатен тур.

В Лос Анжелис съм ходил 6-7 пъти за кратко по работа. Сега ако ми дадат безплатен билет отиване и връщане до там (при условие, че не мога да мърдам извън града), най-вероятно ще го откажа, предпочитам да си стоя у дома. Но поне знам как се чувствам относно този град, иначе щях да съм любопитен.

В Сантяго де Компостела, Галисия, Испания един път ходих по работа за няколко дни. Толкова ми хареса, че после отидох за близо година.

В Брюксел съм ходил за един пълен ден. В този град работа повече нямам, но съм видял каквото ми е било интересно да видя.

Мисля, че няма да ми омръзне да ходя в Париж, Барселона или Ню Йорк, независимо колко пъти съм ходил, нито пък на море в Тайланд или в повечето резервати и национални паркове в Африка, където съм бил.

 

Така, че никакви опасения, че може да се пропусне нещо, само защото съм бил за малко на някакво място. То нали ако се пропусне заради друга дестинация, остават впечатленията от другата + малкото от първото място. 

Редактирано 2 август, 2016 от FlyTraveler

[rik4o]

И аз нямам такива терзания. Дали заради малкото посетени места, дали заради убеждението (все още), че всичко си заслужава да се види, макар и за малко, дали заради усещането, както го определи FlyTraveler, че "не се знае какво ще се случи в бъдеще", не знам.

 

Но определено си заслужава да откъснеш малко парченце от шоколада, за да видиш неговия пълнеж, и да знаеш дали искаш да си го купиш. Стига да не го правиш насила и напук на обстоятелствата - като недостиг на време, изчерпани сили, излишно големи разходи, разнопосочни мнения сред пътуващите. Тогава може да стане и ад - всички го знаем. И ако ти си организатора...

 

Все едно при пътуване с кола да си наложиш изкуствената забрана да не спираш абсолютно никъде по пътя само защото гониш крайната цел. Пример, съвсем пресен: Пътуваме от Лименас на Тасос по цялото източно крайбрежие на острова. Крайната цел е Лименария, където ще нощуваме. Е, трябваше ли да спрем, за да видим Алики? Без да сме на плаж там, само за минути? С ясното съзнание, че да погледнеш отгоре това райско местенце не е същото като да си там на яхтата си цял ден. Но изживяването, поне за мен, беше уникално. И заради този миг сега искам да се върна там. Е, цял ден бяхме на Мраморните плажове - те са вече два. И по не ми се връща там, отколкото на Алики.

 

Много по-често въпросите ми са в обратна посока - дали не пропускаме нещо красиво, стойностно и значимо, докато бързаме все напред. Мисля, че повечето от нас изживяват по-скоро подобни терзания.

Редактирано 2 август, 2016 от rik4o

[Spqr]

Много зависи от това как се разглежда един град. И от личните приоритети, и интереси.

 

Примерно, един турист счита за разгледан Пиза като е видял "Площада на чудесата". И го счита за посетен. 

 

Друг си знае, че може да отделиш още няколко часа за разходка по р. Арно, да видиш готини дворци, кули, останки, църкви, площади и т.н. И във втория случай ако нямаш време да осъществиш по-дълга разходка за града, си остава непълценно изживяване. Много често изненадата е постфактум. Влизаш в магеланци и започваш да се вайкаш: "Защо не го посетих това"?

 

За да бъдеш от втория случай е важно какъв ти е приоритетът. За мен е важно и затова следващия месец ще посетя Пиза, за да го разгледам по-добре. Но ако беше град в държава, която нямам интерес (примерно Сърбия), едва ли щях да съжалявам и повтарям съзнателно.  

Редактирано 2 август, 2016 от Spqr

[Еmilia]

Аз се връщам винаги, когато намеря възможност. Знам, че едно посещение не е достатъчно, особено ако има места, които трябва да се видят.

Първият път в Рим не ми хареса, ама изобщо! Знам колко скандално звучи, но не го усетих, не беше "моят" град. Може би защото бях служебно, може би защото кучето тъкмо беше починало, а мъжа ми не събра сили да дойде с мен (а имаше възможност). Върнах се веднъж, върнах се и втори път - все с половинката. И двата ми хареса. Много! Даже мисля за трети с мъжа ми (общо четвърти път)

[bulpa]

Нямам такива терзания, ако имам възможност винаги се възползвам от бърз набег до непознато място.

 

Точно заради краткото време, се подготвям с инфо какво да се види, опита и т.н. Това ми запалва интереса и ако мястото е решило да покаже гостоприемството си към мен си обещавам, че ще се върна някой ден...

 

Прага - 10 часа престой, студ и красиво небе, и най-вкусния джолан, и супичка, сервирана с издълбано хлебче, емииии обещах си, че ще се върна, но все още не съм намерила време.

 

Бурано - студ и сняг, тези цветни къщички, заради които отидох бяха като измити в облачното време, обещах си че ще се върна, и за тях все още не съм намерила време.

Редактирано 3 август, 2016 от bulpa

[Nati]

Аз така посетих Мадрид - имах 12 часа престой на летището. Еми, не бих се върнала отново. За 12 часа видях почти всички по-известни забележителности и честно казано не знам хората какво му харесват на този град.

Ама, не се заричам, че винаги може да ми се наложи още 12 часа да прекарам там

[Георги]

Малко да поясня, че сигурно не е станало съвсем ясно. 

 

Питам само за А група атракции - Игуасу, Виена, Венеция, Рим, Париж, Лондон. Ако след няколко часа в Перник, нямате мераци за престой там (особено болничен такъв ) е нормално и няма дилема А и говорим за истинско претупване. Не да сте били на мястото за 2-3 дни, после да се върнете за седмица, говорим за едва няколко часа за нещо, което му трябват поне 2 дни. 

 

А и да сте минали по този път, а не само как си представяте нещата. Може би това е най-ключово, защото и аз винаги съм минавал с логиката, че по-добре една трохичка от нищо. Трудно е на теория този аргумент да се обори. Но се улавям сега, че Виена и Венеция въобще не са ми в близките приоритети, главно и основно заради претупванията, които съм правил, а от тях почти нищо не съм видял. 

[cumalissa]

Не бих се върнала в Ибиса.Пияни и друсани тийнове,безсрамна скъпотия и прехваления плаж "Плая ден Боса " беше като блатото на Шрек.Виж съседния остров Форментера или пък Палма са друго нещо.

[На път]

Аз пък чудесно разбирам за какво говори Георги. Така съм с Лондон. Няколко пъти за по няколко часа /единият път имах 28 часа там/. Остана ми едно такова чувство, че съм го видяла, ама не ми е харесало и винаги, когато някой заговори за Лондон го гледам неразбиращо какво пък толкова му е харесало... Та напълно осъзнавам, че с тези кратки визити просто не съм "видяла" града достатъчно добре за да го почувствам и да му дам шанса да ми хареса... Обаче като избирам следваща дестинация, лондон някак остава в съзнанието ми като видян, но не харесан и не искам да му отделя седмица от така скъпоценната ми отпуска...

[silvia_b]

Усещам, че горе-долу всички мислим еднакво.

 

Конкретно за А групата - ми Игуасу няма какво да не му харесаш (говорим за водопадите предполагам), отделихме му ден и половина и бих се върнала не един и два пъти, но фактът , че е на другия край на света, ще ме откаже, защото прелитайки същото разстояние , бих могла да видя нещо ново.

 

От останалите в групата - Лондон за ден не ми хареса, но ми беше интересно да видя прословутите забележителности. Не бих ходила специално заради него за повече време, но за още няколко пъти по ден бих го повторила.

 

Виена, Венеция и Париж - отделила съм им по няколко дни , харесали са ми, бих повторила за по 1-2 дни (при условие дори за уикенд, за да не губя ценна отпуска).

 

Рим ми е недоразгледан и определено бих се върнала. Все пак за ден и половина ми хареса доста повече от Лондон за същото време.

 

В заключение - определено бих зърнала някой площад за няколко часа между два полета, а дали ще се върна зависи само от това дали ще разполагам с достатъчно свободно време. Ако съм преценила, че няма какво повече да гледам  - си го отмятам в глават и така.

Редактирано 3 август, 2016 от silvia_b

[Diana Doncheva]

Има места, които колкото пъти да се връщам, не ми омръзват. Там се чувствам като у дома. Дори и за да изпия едно кафе на любимо място бих отскочила. Пътувала съм около 5 ч. (2,5 на отиване и 2,5 на връщане) до Рим за да бъда там по-малко от 4 ч. Но тук става дума май за друго. Дали краткото "претупване" на дадено място няма да ме откаже пак да отида. Ами относително е. Ако е събудило любопитството ще се опитам пак да го видя. А ако не ме е грабнало, ще е само в графата посетени, но нищо повече. Така в мен остана един копнеж отново да посетя Анкор Ват. Шест часа там ми бяха крайно недостатъчни. Но когато търся дестинация за следващо пътуване, в предните места на желанията ми са тези, които не съм посетила.

[veseliache]

аз мисля, че зависи от мястото, времето и компанията. Ако мястото ми хареса с удоволствие бих се върнала отново да го разгледам по-обстойно, като примерно Мюнхен. Но е факт, че вече не ми е приоритет и ще предпочета първо да посетя някое ново място.

Същото е и с командировките. Винаги съм искала да посетя примерно Индия и тази година ми се удаде да отида, но за 1 ден. Въпреки, че изключително много ми хареса, в плана ми за бъдещо посещение мина доста назад. 

[Гост]

Аз съм щастлива за малкото, което мога да имам - и много му се радвам. Реплики - ама не си струва, ама само два часа, ама само един ден... - при мен не са валидни. Няколко часа, няколко - кой то ги дава! Защото знам какво е да си нямал никаква възможност. Пък ако някога се случи за повече, чудно. Нямам грам такива философски терзания аз  

[venceremos]

Поздравления за темата! Аз също съм от хората, които грабват всяка възможност да посетят ново място, защото не се знае кога пак ще им се усмихне съдбата. От опита ми до тук, мога да кажа, че всеки случай е индивидуален. Прекарвала съм разходки от по няколко часа в Барселона, Амстердам, Брюж, Гент, Братислава, Виена, т.н. На някой от тези места бих се върнала с огромно удоволствие, други ми бяха приятни, но не чак толкова, че да държа да ги доразгледам. При всички положения не броя вторите за "похабени" и в никакъв случай не съжалявам, че съм ги посетила. 

Например за Брюж и Виена бях с големи очаквания, които по една или друга причина не се оправдаха. Сега поне мога да се успокоя, че съм била за малко и вероятно градовете са си хубави, просто на мен не ми се е получила "химията". Живот и здраве, ще им се даде втори шанс и има само 2 възможности - или да си затвърдя мнението, или да го поправя. Пак нищо не губя   

Има обаче и нещо друго - прекараното време на дадено място не е най-добрият измерител. За малко време може да разгледаш много, както и за много време може да не видиш нищо. Зависи как ще се организираш, а да не забряваме, че при всяко пътуване има и редица други фактори, които оказват влияние върху впечатленията ни.

[bad kid]

Мисля, че единственият по-голям град, в който съм бил за много кратко е Будапеща, хареса ми и все не мога да се организирам да се върна, а имаше и билети за стотинки по едно време...

Иначе посещението на някое място между полети, влакове, автобуси, не е качествено време за мен. Обичам чувството, че съм свободен да си ходя на собствен ход без да си гледам часовника.

[cumalissa]

Здравей!Лапнах 2 промоционални билетчета за Будапеща, за по 20 евро,но чак след Н.Година-пътуваме с детето(подарък за рождения му ден).Букнах си и страхотен суит в центъра,Така че откъм организация съм го докарала.Будапеща явно е красавица.Сподели ми на лични моля те за някое по-некомерсиално местенце,типична кръчма или каквото е било  по- интересно  за теб.Или за един 16 годишен тийнеджър.Имаме 4 пълни дни и май ще са достатъчни. Поздрави.

[akair]

В Сао Пауло не бих се върнал. Бях със страхотна компания там. Само за по няколко часа на влизане и излизане от Бразилия.

Центърът е като кенеф. На всеки ъгъл има 3 вида полиция... Това е единствения град, в който не съм се чувствал в безопасност...

През Мюнхен минах за няколко часа и бих се върнал отново. Много симпатично немско градче - като повечето немски градчета Дано скорошните случаи там са само временно явление.

[Радостина]

Всяка посещение  в един от тези градове ме зареди по различен начин.

ВЕНЕЦИЯ -лятна романтика и отмора -там усетих как хората се променят и стават по усмихнати и добронамерени

бих отишла отново

ВИЕНА -зимна приказка ,бих повторила през пролетта или лятото за да се слея с ритъма на слънцето и цъфтежа на розите в градините на ЗАМЪКА

ПАРИЖ - чувствах се като една парижанка в повече пак бих отишла

РИМ - история -не бих повторила  ,красиво  и студено каменно ,но не е дестинация за втори път за мен

[Raybeez]

Аз подобни кратки посещения не ги броя за "разгледани", защото обичам да усетя самото място - да се разходя не само по забележителностите, но и по страничните улички, да се изгубя и да се намеря. Така добивам по-пълно и истинско усещане за мястото, а при едно ръшнато тичане по няколко от местните забележителности, малко ми напомня на разходка чрез google street view.