Последният филм, който гледах е...

[домосед]

На 04/03/2018 в 14:20, Rumiana каза:

...Даже не е номиниран в категорията за най-добър филм.

А аз даже нямах фаворит в тая категория 

[домосед]

В събота слязох до Нютаун в центъра на Йоханесбург по фалшив сигнал, че щяло на площад Мери Фицджералд да има хиндуистки фестивал с колесници. Нямаше. Или го е имало в някой по-индийски квартал от рода на Фордсбург отвъд двуетажната магистрала. За сметка на това открих цял нов мол, който е пообалгородил мястото. Включително с едно заведение за крафт бири, в което за мезе предлагат и bunny chow. Южноафрикански народен специалитет от Натал. Кърито ти е сипано в изкорубена половина от четвъртит бял хляб и го ядеш заедно с хляба, както би ял сладолед във вафла. Като обаче внимаваш за зъбите си, защото кърито ти е дърбански стил. Ще рече - с необезкостено агнешко или пилешко.  

 

 

Всичкото това – в паузата между филмите. Защото в култовия Market Theatre си намерих … кино фестивалче. RapidLion. Трето издание. Не бях чувал за него. Впоследствие четох сълзливи ревюта от участници, че при такава организация – без реклама, без награди и объркани часове на прожекциите – и за тях нямало никой да чуе. Фестивалът търси мястото си в нишата на популяризаторите и промотори на добро съвременно африканско кино. Предимно южноафриканско.  Изгледах три предложения.

 

 

• Пет пръста за Марсей доказва хипотезата, че съвременна Южна Африка е идеалният декор за възраждане на уестърнa. От пейзажите в южните дялове на планините Малути, пресечени от дълекобойна теснолинейка, през колибестите поселища на изтерзаните селяни, салунът (tavern) на посивелия кривоглед раста, където стават въргалите, точните стрелци, фаталните изстрели, прокобата, приятелството, предателството, добрият, грозният, злият, шутът герой от маргиналната раса, галопиращите по червената земя ландровъри, бакита и хромирани мускулни коли, съчетано с няколко южноафрикански езика (суту, коза, африканз, английски) и щипка китайски, афро-експресионистки дизайн на костюмите и саундтрака и една доза апартейдска мерудия с гарантиран историко-географски произход.

 

• Разузнавачът е африканерската ковбойска визия на "войната е опиат" (Катрин Бигълоу, 2009). Действието се развива по времето на така наречената "Гранична“ война, когато южноафрикански командоси, базирани в северна Юго-Западна Африка (администрираната от Южна Африка бивша Немска Юго-Западна Африка и бъдеща Намибия),  воюват със световния комунизъм на територията на Ангола. Сцените на екшън и единоборството в буша се редуват с поетичен речитатив за „с чего начинается родина“ (Марк Бернес, 1968) на африканерски на фона на силует на акация в саваната на утринна мараня и със сантиментално сърцераздирателни сцени у дома (задължително - старинна къща в капско-холнадски стил), където бъдещите африканерски вдовици простират бели фусти, пелени и комбинезони и се подготвят да раждат сирачета, а възрастните африканери – от бур до хенерал - въздъхват над чашата „На кой му трябва това?“ (Дони и Момчил, 1993) . За да се поддържа интерес повече от два часа екранно гледане на акации, пелени и въздишки, в сценария е вкаран още един персонаж, черен, поръчков убиец, който до последно не сме сигурни за кого работи и при какви обстоятелства ще се срещне с Разузнавача.
  Спойлер

  Оказва се, че африканерската власт, не само че праща момчетата на сигурна смърт, ами праща и наема специалисти да ги доубият, ако са оцелели, за да не се разприказват.

  А за да се разсмеят зрителите от Източна Европа, руският полковник, който трябва да бъде ликвидиран, в полевото си бунгало в буша си е докарал мамаша да му вари картошка и самовар да си запарва чай. Под портрет на Карл Маркс на стената.

 

• Акт на неподчинение е биографичен за Брам Фишер. Брам Фишер е герой на съпротивата срещу апартейда. През 1963 е едновременно уважаван адвокат, председател на адвокатската колегията и … генерален секретар на нелегалната комунистическа партия. Която точно тогава, вдъхновена от успехите на Фидел Кастро, обсъжда заедно с партньорите си от Африканския национален конгрес дали да почнат масова кампания на въоръжени саботажи. Но ги излавят с всичките им писма и планове във фермата Лилислиф в местността Ривония (днес – в рамките на застроените жилищни квартали на разпрострелия се Йоханесбург). И ги съдят. Процесът „Ривония“ е ключово събитие в историята на Южна Африка.  Брам Фишер, който по чиста случайност не е сред заловените, успява да прикрие съпричастността си към организацията и ги защитава като професионален адвокат. А нощем движи нелегалните дейности, останал най-старши свободен от цялата съпротива. Защитата успява да трогне съдията (в Южна Африка и по най-тежки обвинения делата се решават от сам съдия без заседатели) до толкова, че да не ги прати на бесило, а – в затвора. Черните – на о-в Робен, белите – в Претория. Всичките доживяват личната си и народна свобода към края на 80-те и началото на 90-те. А един от тях става президент и икона на световната сцена. Брам Фишер не доживява. Разкриват го около година след процеса. Той отказва да избяга в Англия при поднесена му на тепсия възможност и изгнива в затвора. Това, което го прави изключителен сред съпротивата срещу режима е, че е африканер. И то – от „добро семейство“ на върховни съдии и управници в Оранжевата свободна държава, впоследствие – колония. Доколкото е имало бели в борбата за свободно многорасово общество, те са били от „другите“ европейци – англичани, шотландци, ирландци, евреи, гърци, кой - откъдето. Но не и от племето на първите холандски заселници. Филмът е правен по книгата на един от младите асистент адвокати, впоследствие рицаросан в Англия като Сър Джоел Джофе, барон Лидингстънски. Придържа се към жанра на съдебната драма с кръстосани разпити, изненадващи обрати, извънсъдебни полицейски преследвания. И, разбира се, цитирана е знаменитата реч на Нелсън Мандела пред съда, и е снимано на историческото място – Съдебната палата на Църковния (без църква) площад в Претория, към която гледаха прозорците на офиса ми повече от 10 години.

 

Редактирано 12 март, 2018 от домосед

[Rumiana]

"Коко" - чудесно филмче!

 

 

 

 

Редактирано 17 март, 2018 от Rumiana

[Емика]

Блестящи Джуди Денч и Кейт Бланшет  в

Notes on a Scandal / Записки по един скандал (2006)

И двете с номинации за Оскар за филма. Един филм..... стотици въпроси, които си задавам.....

 

 

 

 

 

[Radnev]

На 3/17/2018 в 2:49, Rumiana каза:

"Коко" - чудесно филмче!

 

 

Много обичам анимацийки.

Задължително ще го гледам.

Преди седмица гледах "Ferdinand". Една от анимациите номинирана за Оскар. Разказва се за един бик, който се ражда във ферма за бикове т.е. за бикоборство, но после попада в друга ферма, където отглеждат цветя и си пада на пъпа... но не ме грабна особено. Дори ми беше леко досаден.

Редактирано 19 март, 2018 от Radnev

[Rumiana]

преди 15 минути , Radnev каза:

Много обичам анимацийки.

Задължително ще го гледам.

Преди седмица гледах "Ferdinand". Една от анимациите номинирана за Оскар. Разказва се за един бик, който се ражда във ферма за бикове т.е. за бикоборство, но после попада в друга ферма, където отглеждат цветя и си пада на пъпа... но не ме грабна особено. Дори ми беше леко досаде

Е, този е който взе Оскар.  Много ми хареса! 

[Radnev]

Междувременно гледах "Теорията на всичко", разказващ забележителния живот на Стивън Хокинг. Предполагам повечето знаят кой е той.  Английски учен - физик, занимаващ се с космология, който страда от ужасна болест, при която всички мускули на тялото отказват и мозъка губи способността си да ги контролира. Получава тази диагноза на 20 и няколко години и въпреки прогнозите от около две години живот доживява до 70. Един от най-големите умове на съвремието ни.

Знаех, че Еди редмейн е взел Оскара за главна мъжка роля за изпълнението си, но очаквах нещо в стила на филма "Стив Джобс", който бе доста слаб и незнайно защо дори бе номиниран за един-два оскара. "Теорията на всичко" обаче няма нищо общо. Дори бих казал, че е една доста по-добра версия на "Красив ум". ИСторията е истинска, а заболяването на Хокинг е наистина ужасно. Повече от ужасно.

Ако Хокинг е бил такъв, какъвто го представят, а най-вероятно е бил такъв, то тогава говорим за един наистина невероятен, уникален (нямам точната дума) човек във всяко едно отношение. Въпреки ужасната си съдба, той запазва духа си, като от него през цялото време строи някакъв позитивизъм, оптимизъм, прави куп научни открития, а като капак има и семейство с три деца. Най-хубавото на филма е, че не набляга на академичния му живот и откритията му, а на това какво представлява самия той и как протича личния му живот, който наистина е много-много труден. 

Освен всичко друго филмът доказва и сентенцията на Наполеон, че зад всеки успял мъж стои по-една силна жена. На истинската му жена паметник трябва да и се издигне, а актрисата Фелисити Джоунс се справя брилянтно. Не я знаех тази актриса, но определено ми влезе в полезрението. Сега погледнах, че Оскара за главна женска роля нея година отива при Джулиън Мур във "Все още Алис". Чак ми стана интересно какво толкова е изиграла и ще взема да го гледам. 

 

 

[Емика]

преди 44 минути , Radnev каза:

Междувременно гледах "Теорията на всичко", разказващ забележителния живот на Стивън Хокинг.

 

Много хубав филм за забележителен човек, мир на праха му! Живот - уникат! Астрофизикът ни накара да се замислим какъв е смисълът на живота и как ограничен физически човек има неограничена свобода в знанието.

[домосед]

преди 1 час, Radnev каза:

Джулиън Мур във "Все още Алис". Чак ми стана интересно какво толкова е изиграла

Силна по характер жена с прогресиращ синдром на Алцхаймер.

Роли на хора с дегенеративни разстройства, често носят оскари.

За 2014 - и за мъжка, и за женска роля 

[Здравко Ангел]

 

Мечтаният край за всички пътешественици. "Търсач на удоволствия" - чудни Хелън Мирън и Доналд Съдърланд и много приятна усмихнато-тъжна история. А Паоло Вирдзи трябва да се следи изкъсо. Засега фаворитът ми от София филм фест.

 

[Asterisk]

 

Един от добрите стари времена, за  които някои не сме и чували, докато онези от старите времена (филм-мейкърите) решили да ни учат на състрадание, вероятно обгризвани от някакво ретро чувство на застаряваща вина:

 

Страх и омраза в Лас Вегас

Труден ми беше, но пък оригинален.

За сметка на това отвратителното е толкова гадно, че не е никакъв проблем да се комбинира с пуканки и бира.

 

Журналисти, ама не точно, казина и дрога - точно

 

 

 

Редактирано 20 март, 2018 от Asterisk

[mradulova]

От тези дни - Gifted (превеждат го Надарена, но не ми харесва) и Джейн.

 

Gifted е за едно дете - гений по математика и неговата съдба. Не е лек за гледане (според мен), отваря доста въпроси за адекватността на родителството, за отношението спрямо талантливите деца, за целите на образователната система по принцип, за трудната социализация при талантливите деца и за съдебните практики в САЩ. Детето-актриса играе много добре.

 

Джейн - страхотен игрално-документален филм за една велика жена на съвремието ни - изследователката на диви шимпанзета Джейн Гудол. Дават го по NG канала. Джейн е една от моите вдъхновителки за пътешествия в Африка и за любовта ми към животните, заедно с Джой Адамсън, Даян Фоси, Бернхард Гжимек, Джералд Даръл, Фарли Моуат и много други. Нейната книга беше една от първите по темата за изследванията на животни, която прочетох като ученичка, и направо ме разтърси. В този филм са използвани много оригинални кадри, стояли дълго из архивите на NG и направени от фотографа, който те пращат да документира изследванията на Джейн и който се жени за нея. Дотогава нищо не се е знаело за живота и поведението на дивите шимпанзета - след 6 месеца опити, Джейн успява да бъде приета от групата шимпанзета и наблюдава за първи път използването на "оръдия на труда", което почти прави революция в научните среди. Други силно революционни факти, които тя установява - че шимпанзетата могат да страдат от депресия и че водят войни и "съзнателно" се убиват помежду си, което още повече ги приближава до нас.

 

[Polina]

На 19.03.2018 г. в 23:49, Здравко Ангел каза:

 

Мечтаният край за всички пътешественици. "Търсач на удоволствия" - чудни Хелън Мирън и Доналд Съдърланд и много приятна усмихнато-тъжна история. А Паоло Вирдзи трябва да се следи изкъсо. Засега фаворитът ми от София филм фест.

 

Аз само лекичко ще го допълня Здравко, докато си чакам трамвая и ме духа вятъра...

Не знам дали е мечтаният край за всички пътешественици, но знам че е: 

Началото и краят. Спомените, заради които си струва да остарееш. ЛюбоФта, за която да умреш. Разочарованието, което те изпълва с гняв, но си готов да простиш и... Пътят. Онзи, асфалтираният, на който не му се вижда краят и ти дава свободата, която те прави щастлив...

...и да неминуемо по който всеки един от нас минава.

Чуден! Благодаря за препоръката!

 

 

[iMari]

Rebel in the Rye Trailer/Бунтовник в ръжта

 

 

Биографичен филм за Селинджър,който разкрива сложния и крехък вътрешен свят на писателя.Опитвайки се да пребори белезите от войната в себе си, създава един от най-известните романи на 20в "Спасителят в ръжта".

 

Филма остави в мен идеята за смирението,като начин  да се се пребориш със свойте демони.Решението за изолация,да пишеш заради самото писане,а не заради успеха - от една страна изглежда налудничаво,но от друга съхранява духа и таланта на един творец.Нещо,което не успяват да напрявят редица негови гениални съвременници като Фицджералд и Хемингуей.

 

Редактирано 24 март, 2018 от Мари Николова

[Radnev]

На 3/17/2018 в 2:49, Rumiana каза:

"Коко" - чудесно филмче!

 

 

 

 

Гледах го. Много ми хареса. 

Подходящо за всякакви възрасти. Много оригинална и свежа история и още по-добро изпълнение. От много отдавна не бях гледал анимацийка, която толкова много да ме израдва.

Нареждам го на едно ниво с Wall-e, Up и Играта на играчките. 

[luba_rizova]

преди 7 часа, Radnev каза:

Гледах го. Много ми хареса. 

Подходящо за всякакви възрасти. Много оригинална и свежа история и още по-добро изпълнение. От много отдавна не бях гледал анимацийка, която толкова много да ме израдва.

Нареждам го на едно ниво с Wall-e, Up и Играта на играчките. 

По удоволствие и задължение почти не изпускам анимация, Коко е най-доброто, смислено и силно филмче, което съм гледала наскоро. Не знам дали децата го разбраха и  усетиха, но ние с мъжа ми излезохме просълзени. 

И, по темата, вчера гледах Томб Райдър най - новата серия.  За мен, най-добрата серия въобще. Макар и силно да напомня Индиана Джоунс, пак е доста лек и приятен филм. А мацката в главната роля (Алисия Викандер) слага в малкия си джоб Анджелина Джоли и я отвява отвсякъде. Браво за каста. Още едно доказателство, че да си супер красива не е достатъчно, за да бъдеш убедителна дори и в толкова неангажираща и не сложна роля. 

[Rumiana]

На 3/16/2018 в 20:49, Rumiana каза:

"Коко" - чудесно филмче!

 

Малко само ме подразни това, че част от песните бяха на английски, а те са си мексикански песни, трябваше да са си на испански - щяха да звучат много по-истински!  Добре поне, че "La Llorona" си беше на испански, че ми е много любима! 

 

[Radnev]

Понеже филмът "Sicario" (препоръчвам) с Бенисио Дел Торо (имаше и номинации за Оскар) много ми хареса, гледах трейлъра на продължението му Sicario: Day of the Soldado. Режисьорът обаче няма да бъде любимия ми Денис Вилньов, а Стефано Солима.

Първо се учудих, че предоставят тази апетитна хапка на европейски режисьор. После проверих кой е Стефано Солима и се оказа, че той е режисьор на един много, много култов италиански сериал за неаполитанската мафия "Gomorra". Много добър. Във втория или третия сезон, участие взема и нашия Александър Сано. Сериалът на практика е разширена версия на филма "Гомор", който беше много нашумял и с много награди преди години. И филмът и сериалът са много добри, много реалистични и са правени по книгата на Роберта Савиано, с издадена смъртна присъда от мафията.

И защо пиша всичко това???

Защото реших да се запозная с творчеството на Стефано Солима. Гледах два негови филма и много, много се накефих.

"Suburra" - една история свързана с италианската мафия в Рим. Номинация за най-добра режисура на Италианската филмова академия.

 

"All cops are bastards" (ACAB) - история за елитното звено на италианската полиция за борба с безредиците и футболното хулиганство. Номинации за най-добра режисура на Италианската филмова академия и на кинофестивала във Венеция "Сребърна лента".

Мисля, че е повече от видно, че не става дума за филми, които представят дълбоките душевни драми на хора с тежки психични проблеми. Историите са много добри. Персонажите дълбоки и много, много истински. Гангстери, ченгета, престъпници и убийци. И всички те са яко затънали в помията, като правят какво ли не с единствената цел да се измъкнат от батака или просто да задоволят егоистичните си стремежи. Липсва холивудското разделение на добри и лоши, на бяло и черно. На практика всички са лоши. Зрителят, просто си избира един от лошите, който най-много му приляга. Най-важното е, че режисьорът успява да те накара да заживееш с историите на тези хора и наистина да искаш някой от тях да умре, а друг да оцелee.

 

[домосед]

На 04/01/2018 в 0:37, Миланка каза:

ДА ОБИЧАШ ВИНСЕНТ

Тоя филм го въртят вече два месеца, а като се наканих съвсем случайно да го гледам днес, се оказа ... на Винсент ван Гог рожденият ден! 165.

А отлагах гледането, защото ... не обичам Винсент.

А не го обичам, защото ... майка ми ме е учила на него в неправилна тинейджърска възраст. Дай ми ренесанс и романтизъм на тая възраст. Какви са тия криви селски кревати и размазани житни поля с неестествено ярко сини небеса. Този ще да е бил едновременно далтонист и астигматик. Глух при това, щом си е рязал ненужното ухо.

С годините, разбира се, започнах да го оценявам, и сам по себе си, и като явление с огромно влияние в историята на изобразителното изкуство. Но чак да го заобичам не ми е минавало нито на ум, нито на сърце. Този филм прави един добър опит да ми промени настроението в полза на героя. Историята е за смъртта на Винсент и завършва с гробовете на двамата братя ван Гог в общ кадър, като не сме сигурни дали поне един от тях не се върти от яд срещу кощунствената кичозна идея - от избрани негови живописни платна да се извлече анимация. Не стига, че са му изкопирали некадърно картините, ами и подписа му са фалшифицирали на афиша. Даже и трейлърът не е много убедителен, че идеята не е кощунствената и кичозна.

Но филмът е! Визията работи изненадващо добре. Всички герои, замесени в разследването, оживяват от платната на ван Гог, без да ги опошлят или окарикатурят. А разследването на подозрителните обстоятелства около смъртта му е похватът, избран, за да може от пасторални пейзажи, селски натюрморти и статични портрети, в които най-енергичното движение е елегично свирене на пиано, да се получи гледаем с жив интерес до "развръзката" филм.  

Това, което нарочно липсва във филма, е изкуствоведска лекция за творчеството на ван Гог. Какво точно е рисувал, как и защо е велик. Според мене се очаква някаква предварителна подготовка по въпроса, а ако не - домашното задание тече със финалните надписи.    

 

 

Важно е да се отбележи, че анимацията е правена с маслени бои! Не е фулмастер и не е компютърна графика.

Редактирано 30 март, 2018 от домосед

[домосед]

На 19/03/2018 в 23:49, Здравко Ангел каза:

Мечтаният край за всички пътешественици. "Търсач на удоволствия" - чудни Хелън Мирън и Доналд Съдърланд и много приятна усмихнато-тъжна история. А Паоло Вирдзи трябва да се следи изкъсо. Засега фаворитът ми от София филм фест

 

На 21/03/2018 в 21:44, Polina каза:

Аз само лекичко ще го допълня Здравко, докато си чакам трамвая и ме духа вятъра...

Не знам дали е мечтаният край за всички пътешественици, но знам че е: 

Началото и краят. Спомените, заради които си струва да остарееш. ЛюбоФта, за която да умреш. Разочарованието, което те изпълва с гняв, но си готов да простиш и... Пътят. Онзи, асфалтираният, на който не му се вижда краят и ти дава свободата, която те прави щастлив...

...и да неминуемо по който всеки един от нас минава.

Чуден! Благодаря за препоръката!

Абе, не знам. Вие сте видели любов, щастие и пътешествие, аз видях болести, носталгия и евтаназия (sorry, това беше спойлер). И на няколко места насилено се засмях. Ще рече - гледали сме един колеблив филм, търсещ, но не намиращ идентичността си - драма ли да е, роуд муви ли да е, романтична комедия ли, анализ на дегенеративни разстройства или поредно изпълнение с много големи актьори в пазарната ниша на третата възраст.  Сцената в къщата на Хемингуей е добро попадение; изборният политически пейзаж - слабо. И двамата са ми любими актьори, но за неговата игра имам едно наум. Проблясъците си на бистър ум ги играеше всичките с една единствена усмихната мимика. Чак ме избива и мене носталгия по 70-те и "Военнополева болница".

[домосед]

Възникна спор с елементи на подбив, че вместо на рецитал на Александрина Пендачанска съм отишъл да гледам Tomb Raider (3D). Направил съм бил тенейджърски избор. За който разстоянието от няколко хиляди морски мили между сцената в София и екрана в Претория не е от значение. Сега, аз знам и оценявам, включително - от лични впечатления, колко добре може да пее Александрина Пендачанска. Но може ли да стреля толкова точно с арбалет, колкото Алисия Викандер? А да кара толкова бързо велосипед в Лондон на лов на лисици в ролята на лисицата? А да отваря средновековни японски криптозаключени гробници? А да прави рафтинг с гнил парашут? А да прелита над пещерни ями с пикели вместо пропелери? Съмнявам се 

 

 

[Радо]

 

[Radnev]

Вчера вечерта гледах много приятен филм - "Опасен метод". 

Кийра Найтли, Майкъл Фасбендър, Виго Мортенсен и Венсан Касел влизат в ролите на 4-ма от най-големите психоаналитици от началото на XX век. Съответно Сабина Шпилрайн, Карл Юнг, Зигмунд Фройд и Ото Грос. Филмът е направен по действителен случай или най-малкото е позлвал мотиви от реално случили се събития.

Накратко. Сабина Шпилрайн (К. Найтли) попада в психиатрията на Карл Юнг (Майкъл Фасбендър) , който успява с новаторските методи на Зигмунд Фройд (Виго Мортенсен) да я излекува напълно. Междувременно обаче през клиниката минава и Ото Грос (Венсан Касел), който вместо да бъде "излекуван" от Карл Юнг, успява да му повлияе силно чрез своите възгледи. Така Юнг се отдава на сексуалните си влечения към С. Шпилрайн. Междувременно К. Юнг поддържа тясна връзка със Зигмунд Фройд, който приема Юнг за свой наследник в развитието на психоанализата.

По принцип този актьорски състав и най-вече историята на филма го правят оскаров. За съжаление по някаква причина филмът се е разминал с голямата слава. След бърза справка с интернет, установих, че освен "Златен глобус" за най-добра поддържаща роля на Виго Мортенсен, филмът има към 15 други номинации или награди от по-второстепенни филмови фестивали или събития.

Къде е препъни камъкът според мен!!!

Кийра Найтли играе много силно, но чак към средата на филма, след като става нормална. В първата част, където е много-много луда, просто не и се получава.

Майкъл Фасбендър сякаш също не се справя на топ ниво.

Абе двамата главни актьори на моменти леко сдават багажа. 

Виго Мортенсне и Венсан Касел са много силни. Виго Мортенсен е толкова променен, че въобще не можах да го позная, в ролята на Зигмунд Фройд. Разбрах, че участва, след като излязоха имената на актьорите в края на филма.  

Венсан Касел също играе много силно, но за съжаление твърде за кратко.

Освен това филмът, въпреки очевидно драматичните си събития, не набляга на драмата. Няма резки обрати, няма рев, тръшкания и въргаляния. Действието се развива гладко. Нещата се случват през няколко години и всичко е спокойно. Съпругата на Юнг разбира за изневярата му, но не е особено възмутена. Фройд, който Юнг приема като баща, прекратява контактите си с него, след разрив на отношенията между тях, но всичко отново е спокойно. 

Някак си нещата се случват типично по житейски, извън неочакваните и бурни обрати, така характерни за киното. Особено американското.

На мен лично подходът на режисьора много ми допадна, а филмът е наистина интересен и го препоръчвам. 

 

Редактирано 9 април, 2018 от Radnev

[Емика]

преди 18 минути , Radnev каза:

Вчера вечерта гледах много приятен филм - "Опасен метод". 

 

Гледала съм го преди време, интересен, продукция без претенции за точност по отношение на самите идеи на психоанализата и зараждащото се по това време ново учение на Карл Юнг.

[Емика]

И като стана въпрос за Кийра Найтли, да препоръчам един филм за който не го е гледал, оставил разтърсващи емоции в мен:

Никога не ме оставяй, 2010, по романа на носителя на Нобелова награда за литература - Ишигуро Казуо.

Нито едно резюме, което ще прочетете, няма да ви подготви за филма. Това не е любовен филм, не се лъжете по заглавието, това е филм за човешката лудост.....дано никога, никой не доживее това да бъде реалност.