Последният филм, който гледах е...

[prozium]

 

Много приятен филм и много в духа на тази година със спортните филми, където главният герой е жена ( I Tonya ), този ми хареса повече

[AlexandraKo]

Обичам сериали.  Тези дни изгледах  The Fall  с  брилянтната игра на Джилиан Андерсън.

 

[домосед]

След като вече обявих в неотдавнашни постове, че Южна Африка е правилното местоположение за съвременни уестърни, немската режисьорка Валеска Гризбах и продуцентска къща Чучков Bros. предлагат алтернатива – Южна България. На кинофестивал на борда на самолет Boeing 777-300ER на Qatar Airways (4 филма за осем и половина часов полет – личен рекорд!) гледах филма „Уестърн“. Продължава някои от темите, зададени от същия немски екип в нашумелия с куп награди филм предишната горина „Тони Ердман“-  за германци (и един български кукер!) в Румъния. Но онзи беше обърнал поглед повече към спекулативно-корпоративната страна на културния сблъсък в Големия град, а не на ръкопашната – в Дивия запад. 

 

Дивия запад са североизточните склонове на планината Алиботуш (Славянка) около река Места и село Петрелик. Немците за ковбойците, българите – индианците. Ковбойците си имат форт (лека сглобяема конструкция барака) с тента и знаме и прокарват железница, пардон – строят ВЕЦ, за благото на индианците. Индианците се отнасят с хладно безразличие към проекта, но нямат скрупули да се възползват от него. Не задължително по предвидения начин – черпейки готова електроенергия срещу справедливо заплащане след пускане в действие на готова централа. Ами с тънко премерени ходове. От рода на опити за повторно продаване на прихванатия по пътя през долината вече платен с еврофондове чакъл. Хем декларират възхищение към предполагаемите изтънченост и техническа гениалност на ковбойците, хем ги подозират в домогвания към индианските жени. Ковбойците се възприемат за колониални цивилизатори и наистина се домогват до жените, но поне до средата на филма - в друго измерение. Дали няма да вземат да им изперат дрехите. И в единия и в другия лагер царят вражди и разногласия, подтискани от красивото, но ограничено пространство за живеене и занапред.  

В центъра на историята е Самотния мустакат бледолик ездач, който се опитва да топи ледовете, бидейки ново лице за индианците и не съвсем приет за свой сред ковбойците. Сръчен синя якичка наемник, без дом никъде на по света, с някакъв митичен, но - не потвърден, легионерски момент в биографията. Езиковата и предразсъдъчната бариери са високи, цвилят бели коне, пее се Бяла роза, размахват се юмруци и огнестрелни оръжия. Особено около кранчето, регулиращо режима на водата за три села, башка форта и работната площадка на ковбойците. Това, което не става е  

Спойлер

… че никой не умира. Поне от човеците. Без да се стига до братски прегръдки, особено по женския въпрос, някаква форма на лула (контрабандна булгартабашка цигара) на мира бива изпушена и някакво прозрение за не чак токова голяма различност занича към края на филма и летния строителен сезон.

 

Втори в програмата беше вече споменатият в темата шведски филм „Квадратът“. В тоя филм се говори сатирчно за съвременно изкуство и допустими граници на говорене и реагиране в условия на объркана от политическа коректност дребнобуржоазна общност със самогримиран левичарски имидж. Не е нещо революционно за скандинавска кинематография. Датските „догматици“ още през 90-те си играеха с тия теми. Преди някои от тях да превъртят на фашисти, а всички останали – да загърбят Догмата. Което не пречи на мене да ми хареа. Но се признавам в ерудиционна недостатъчност (до какво води животът в TIA!), поради която някои от конкретните референции към съвременни художници, знаменитости и културни актове се наложи да ги търся и тълкувам през гугъл. Сцената с човека звяр в ресторанта, пълен с официално издокарани буржоа (вкл. няколко красавици) постигна търсения ефект да ме изнерви до ръба на напускане на киносалона. Ама катарците не бяха осигурили парашут. Язък, че ми се пишат 5-звездна авиокомпания.
 

Третият беше пак шведски за финала на Уимбълдън през 1980 между Бьорг и МакЕнроу (тенис). Тоя се възползва от инерцията на интерес към въпросната епоха в историята на спорта (и общите нрави), събуден от филма за съперничеството между Хънт и Лауда (Формула 1). По съвпадение това е точно моята епоха на проглеждане в делата на световните спортове. И избиране на лични фаворити. Твърдо – Лауда и още по-твърдо – Бьорг. Шая ЛаБъф успява добре да защити противниковата кауза. Губи с много пот и чест! Без гък да каже срещу ъмпайъра пе‘ерас. И обещава да бие следващия път. Че и да покани Бьорг за кум („Не ми жалба, Ягодо, не ми жалба, Ягодице, не ми жалба, дет’ га преотеше, най ми жалба, дет’ ма прикумише. Венчай, куме, Ягода, венчай, куме, Ягодица, венчай, куме, само не проклиняй“ , Гюрга Пинджурова)

 

 

Четвъртия филм беше за година 1968-ма в биографията на маестрото на френската нова вълна в киното Жан-Люк Годар.  Същият е не съвсем добродушно окарикатурен като архетипен крайно левичареест се тъпанар - буржоазен интелектуалец, несполучливо но досадно за всичките му колеги-съпруги-приятел(к)и-другари стараещ се да се самоосъзнае като маоист от демократичен тип. Революционният му подход в киното оттук нататък е да свиква събрания всеки снимачен ден сутринта, на които целия колектив, а не режисьорът – потисник, да реши какво и как да се снима. Този метод, разбира се, не води до успешен завършек на нито един филм, но половин век по-късно в условия на окончателно победила agile-коректност, е превзел IT-индустрията под името (мимикрята) Скръм (scrum).
 

 

[ACM]

Преди малко гледах Blade Runner 2049. Няма такава тъпня. 150 минути, които никога няма да си върна. Трябваше да изляза да се напия.

[Radnev]

На 4/14/2018 в 23:52, ACM каза:

Преди малко гледах Blade Runner 2049. Няма такава тъпня. 150 минути, които никога няма да си върна. Трябваше да изляза да се напия.

Ааааааа, много съм несъгласен.  

После ще дръпна един коментар какво ме впечатли във филма, че сега съм каталясал и едвам гледам. 

 

Редактирано 17 април, 2018 от Radnev

[ACM]

преди 10 часа, Radnev каза:

Ааааааа, много съм несъгласен.  

После ще дръпна един коментар какво ме впечатли във филма, че сега съм каталясал и едвам гледам. 

 

Честно казано доста ми е интересно какво може да ти хареса. Ненужно дълъг филм, пълен с епизоди от по 30-40 секунди многозначителни погледи и никакви диалози, и един чувал сцени, които по никакъв начин не влияят на действието. Аз лично бях искрено отегчен през почти цялото време. Ако бяха съкратили до минимум безсмислени сцени можеше и да ми хареса, но съм абсолютно сигурен, че в този филм има поне 35-40 минути, в които просто гледаме Гослинг в близък план или виждаме някаква панорама. Мен това губене на време ме дразни изключително много.

[Radnev]

преди 12 часа, ACM каза:

Честно казано доста ми е интересно какво може да ти хареса. Ненужно дълъг филм, пълен с епизоди от по 30-40 секунди многозначителни погледи и никакви диалози, и един чувал сцени, които по никакъв начин не влияят на действието. Аз лично бях искрено отегчен през почти цялото време. Ако бяха съкратили до минимум безсмислени сцени можеше и да ми хареса, но съм абсолютно сигурен, че в този филм има поне 35-40 минути, в които просто гледаме Гослинг в близък план или виждаме някаква панорама. Мен това губене на време ме дразни изключително много.

Ха ха ха. Така е, филмът е ненужно дълъг и ако беше 20 -30 минути по-кратък определено щеше да е по-добър.

Между другото съм го препоръчал на двама приятели, които гледат доста филми и двамата не бяха впечатлени.

При мен не беше така. Какво ми хареса?

Постапокалиптичното бъдеще. Човечеството е в разруха, мръсната работа се върши от роботи "репликанти", които са точни копия на хората, но напълно презряни от тях. Такъв е и Раян Гослинг - ловец на глави, издирващ други репликанти, които са се отделили от системата. В пространството обаче се носи слух. И той е, че има бебе "репликант", което поставя въпроса какво са репликантите? Просто роботи или нещо много повече???

Страхотна атмосфера, убийствен саунд, просто убийствен, а към невероятното озвучаване вървят страхотни апокалиптични пейзажи. С риск леко да преувелича, мога да кажа, че за мен този филм е аудио-визуален шедьовър!!!

Актьорската игра безспорно не блести толкова силно, но това е нормално с оглед на факта, че Раян Гослинг е "репликант" и няма как да се тръшка в емоции на всеки 5 минути. Въпреки прибранта му игра, кавато изисква и персонажа му, си мисля, че добре показва прикритите си душевни терзания и емоции, които уж би трябвало да няма като робот. Освен това режисьорът се опитва да пресъздаде тягостната атмосфера на един напълно пропаднал свят чрез цялостния изглед на филма, а не толкова през очите на един герой.

През цялото време атмосферата е мрачна и подтискаща, носеща със себе си някаква обреченост. С развитието на филма си задаваш въпроса какво всъщност означава да си човек? Кое те прави човек? И защо героя на Гослинг не е човек, а презрян "репликант"? Може би защото не е роден от жива майка или има друга причина? 

Не трябва да забравяме, че режисьор на филма е не кой да е а Денис Вилньов, който по мое категорично мнение е най-добрият режисьор към момента. Зад историите му обикновено винаги има някакъв подсмисъл, който е много по-важен и почти винаги е съвсем различен от това, което виждаме като главна история. Нека припомня "Arrival", който буквално ме разкърти. За повечето хора е един филм с извънземни, но всъщност смисълът му е за човешкия избор, който правиш дори тогава, когато знаеш, че ще ти донесе само мъка и страдания.

С развитието си "Blade runner" те насочва към идеята, че човек те прави не това дали си роден от жива майка или си излязъл от поточна линия, а идеите, които имаш и готовността да ги отстояваш. За да направиш това обаче първо трябва да себеосъзнаеш себе си. А за да себеосъзнаеш себе си ти е необходим катализатор. Ктализаторът за "репликантите" е детето родило се от тях. То е техният месия, накарал ги да си повярват, че са нещо повече от обикновени машини. А след като са си повярвали, че са повече от обикновени машини, те наистина са станали нещо повече.

Спирам до тук, защото постът стана много дълъг и вероятно отегчителен.

Така видях филма аз, така го усетих, така го написах ...

 

 

Редактирано 18 април, 2018 от Radnev

[домосед]

"Черната пантера" е най-касовият филм в Южна Африка тоя сезон. 

И през ум не ми минава да го гледам 

[домосед]

За моя приятена изненада в самолета от Африка даваха "Смъртта на Сталин". Имам съвсем дребни незначителни забележки. Няма начин, например, мужиците, работниците и колхозниците да се струпат около труп с шапки на глави. И малко са прекалили с английския във визуалния фон. Даже и да си въобразиш, че говоренето на английски е на руски (макар и езикът на тялото на всички участници да опровергава тая хипотеза), няма как венци с английски посвещения върху алени ленти (които няма сюжетна причина да бъдат разчитани от публиката) да изглеждат на място в колонната зала на дома на съюзите. Останалото, разбира се, е черна комедия от категорията пълна глупост, но е вдъхновена от истински събития и личности и ги представя перверзно правдиво (ref. Списание Огонёк, течение 1987-1989). Диалектика! Маркситко-ленинска. С две думи - одобрявам идеята за тоя филм. Даже си мисля, че е първят англоезичен филм на руска тема, който ми е допаднал. Изобщо! Чакаме сикуъла. Умер тот, умрет и этот (руска народна пословица)

 

 

[cybersimo]

Blade runner беше много добър, само дето трябваше да малко по-кратък и да не е 3D. 

Всеки път си мисля към кой трябва да пращам мейли с оплаквания да задължат киноразпространителите в България да предлагат на потребителя всички видове прожекции, предвидени от авторите, сиреч 2D и каквито си искат други там боклуци. 

[домосед]

На 28/02/2018 в 16:22, Мари Николова каза:

Нелюбов/Loveless/Русия

 

Двойка в тежък развод.Толкова се мразят,че искат да забравят,че са родители.Всеки един вече има своето ново начало,в което синът им няма място.

Силна драма,която вероятно този път ще донесе Оскар на Звягинцев.Филмите му обикновенно носят обществени послания и морални анализи,но тук поуката е разтърсваща.Непосилно тежък урок,какво се случва при липсата на любов,предаваща се в поколенията.Много мога да пиша за емоциите,които филма предизвика в мен,ние жените сме по-чуствителни като става въпрос за деца,но има голяма вероятност да разкажа по-голяма част от сюжета.Ще са ми интересни вашите отзиви.

 

Гледах го най-после! Добър е, тежък е, силен е. Основната теза е ясна още от заглавието - че от нелюбов не може и няма да произлезе любов. Колкото и да ни се иска да се самозаблужаваме. И че нелюбовта към дете е изпепеляваща. Във всякаква възраст. 120-те минути агония на безлюбовното семейство служат за изстрадано доказателство. Като потресаващата кулминация за мене е епизодът с тъщата.  Даже се учудвам, че във филма има безусловно положителни образи, като безвъзмездно съдействащите им доброволни спасители. Положителни, но безчувствени! Имунизирани и към любов, и към нелюбов. Финалът е шокиращ, макар и да сме на ясно, че нищо добро няма да произлезе нито по един, нито по друг начин. Има някои моменти, в които Звягинцев леко се е поувлякъл с плакатността: скованата от страх пред шефа - православен фундаменталист - служебна среда на мъжа; сухата материална презадоволеност на любовника на жената. Но това му е дежурният мотив за духовно опустошение на страната като цяло, който може да си позволи да вмества във всеки филм, даже и да няма пряко отношение към историята. И решението, основното действие да е датирано точно през ноември 2012, когато Немцов е жив, Обама печели избори, а войната в Източна Украйна не е започнала, си обяснявам по същия начин.  И Сталкеровият интериор на "базата". И строевото безмълвие на спасителите. Но пък ми харесва, как в цялата тъма на обездушеност ни намига с жизнерадостен ... Питър Брьогеловски пейзаж с деца на горска ледена пързалка. Сред многоетажките! 

Редактирано 10 май, 2018 от домосед

[iMari]

преди 10 часа, домосед каза:

Има някои моменти, в които Звягинцев леко се е поувлякъл с плакатността: скованата от страх пред шефа - православен фундаменталист - служебна среда на мъжа; сухата материална презадоволеност на любовника на жената. Но това му е дежурният мотив за духовно опустошение на страната като цяло, 

В мен остана идеята,че тук с образа на ортодоксалния шев Звягинцев се помирява с православната вяра.Докато в Левиатан я представя като алчна и обвързана с властта,тук я дава като норма,която ако се следва предотвратява подобни трагедии.Здравата ценностна система дава и здраво семейство.Сякаш целия драматизъм на събитията следва от волността с която героите си позволяват да излязат не само от нормата,но и от нормалността.

 

[домосед]

преди 21 минути , Мари Николова каза:

тук я дава като норма,която ако се следва предотвратява подобни трагедии.Здравата ценностна система дава и здраво семейство.

Извинявай, ама за такова тълкуване не намирам и грам основание. Никаква трагедия не беше предотвратена, следвайки православния устав на фирмата на мъжа. Напротив. Там работеха едни нещастни стресирани създания, живеещи в постоянен страх един от друг да не бъдат следени и докладвани даже за некоректен виц, камо ли за несемейност. Аналогията с полицейщината (кагебещината) на предишния режим и намесата му в личния живот на хората е неприкрита и в никакъв случай не е представена като решение на проблема.

Посланието на филма е за искрена човешка любов или липсата ѝ, а не за здрави семейства. 

Точно обратното. Това което виждаме е, че колкото и канонични семейства да си организира човек, ако няма любов, особено към децата, няма и изход от трагедията.

[iMari]

Преди 1 час, домосед каза:

Никаква трагедия не беше предотвратена, следвайки православния устав на фирмата на мъжа.

Трагедията произлиза точно от пълното отклонение от моралните,семейни,общочовешки цености,единствен носител на които е православния шев.Да,той е краен,но и сюжета е такъв.Християнството,в основата си, е заложило идеята за любов към ближния,не към канона.Идеята и идеала е,че семейство с ценностна система основана на любов,дава и отглежда здраво поколение.И обратното на това води до житейски драми.

 

Както и да е,толкова сложен и многопластов филм е нормално да предизвиква различни усещания и тълкувания в различните хора.

Редактирано 11 май, 2018 от Мари Николова

[домосед]

преди 8 часа, Мари Николова каза:

Трагедията произлиза точно от пълното отклонение от моралните,семейни,общочовешки цености,единствен носител на които е православния шев.Да,той е краен,но и сюжета е такъв.Християнството,в основата си, е заложило идеята за любов към ближния,не към канона.Идеята и идеала е,че семейство с ценностна система основана на любов,дава и отглежда здраво поколение.И обратното на това води до житейски драми.

Това са твои разбирания, които по никакъв начин не намират отражение във филма.

[Asterisk]

На 28.02.2018 г. в 16:22, Мари Николова каза:

 

Нелюбов/Loveless/Русия

 

Толкова се мразят,че искат да забравят,че са родители.

 

 

Къде я видяхте тази нелюбов към малкия?

Имаме един баща, отегчен от живота, и една майка, отегчена от живота, търсещи смисъл отвъд отегчението, търсещи смисъл и решение всеки за себе си през призмата на общоприетото правило на живеене. Не случайно мъжът попадна в същия капан отново.

Нелюбов: доброволец, чиято ниша на осмисляне на живота  му се е оказала групата, поправяща слабостите на социалния строй.

Нелюбов: сухото  себично дърво в спалнята на втория. Що за човек би искал пън в стаята си, може би един пън до леглото е по-добре от всичко останало…

Нелюбов: еднообразието – в ежедневието, в пейзажът, в панелните  кутии и масовия бетон

Нелюбов: в едни хора, изградили общество, в което човек няма, в което идеята за справедливо разпределение на благата се е изродила до тоталното обезличаване и на човекът и на средата, и всеки става просто част от пъзела, в който обаче стремежът е парчетата да са еднакви, и колкото може по-квадратни – безлични, защото иначе не вършат работа.

Нелюбов, защото толерира неосъзнатостта на избора, постигната чрез неосъзнаването на себе си, и когато нуждата стане нетърпяща отлагане, се намесва някой, като образът на тъщата, да въдвори ред в системата, защото така трябва и дълбоко си вярва, свръхубеденост. Или осъждащите натрапени религиозни ценности.

Нелюбов, защото любовта, остава заглушена - от егото, страховете, от битовизма, от ограниченията в името на …

Нелюбов, към себе си, непознаване, на себе си, план на живот, битовизми, сюжет, сивота…, пустота, като автопилот, на балкона на скъпа кооперация, той, човекът с дървото, отдавна беше свикнал

Невъзможността  да бъдеш разбран и да разбираш, когато липсва на всяко едно ниво…

В привидния нихилизъм на майката виждам повече опит за противопоставяне още в зародиш на евентуални опити на бащата да си отмъщава от чист мъжки егоизъм, използвайки и детето. Така го усетих тогава, сега сцената не я помня с точност.

Изглежда всеки намира свое лично тълкувание и филмът оставя много въпроси отворени без да дава директен отговор, иначе как да си обясним разликите в мненията

 

И като е станало дума за разруха и упадък на обществото, същото можем да се каже и за pop-corn културата, може би скрита в сивия, неглижиран и сливащ се с пейзажа модернистичен апартамент, издържан в студен западен стил на обзавеждане, но пък по никакъв начин контрастиращ или натрапващ се на останалото – луксозна алтернатива на панелните кутийки.

[домосед]

преди 9 часа, Asterisk каза:

бащата да си отмъщава от чист мъжки егоизъм

Явно всеки е видял, каквото му се е искало да види в зависимост с коя страна се е припознал в спора 

Олицетворение на егоизъм в прав текст беше майката. И с думите си и с цялото си поведение тя даваше да разбере, че съжалява за появата на дете в живот, в който търси връзка, в която тя да бъде еднолично обгрижвана.

 

За останалото съм съгласен. Благодаря за хубавия коментар.

[Gergana]

On 14.04.2018 г. at 11:52 PM, ACM said:

Преди малко гледах Blade Runner 2049. Няма такава тъпня. 150 минути, които никога няма да си върна. Трябваше да изляза да се напия.

Аз съм напълно съгласна.   Само че аз гледах 15 минути и заспах.  Не мисля повече да го пускам. 

 

Аз гледах Такси 5 на кино.  Не беше като първите части,  но хуморът беше на ниво,  колите също,  за актьорите бяха малко прекалили с осмиването,  но като цяло си струва гледането. 

[домосед]

Новият филм на Фатих Акин Без милост е за една германка, която губи мъжа си кюрд и детето си при бомбена експлозия пред офиса им в Хамбург.  Трудно е да го коментирам без да дам спойлери. Има печал, има разследване, има културни различия, има море, има омраза, има ксенофобия, има социална интеграция, има съдебна драма, има отмъстителност, има затвор, има безмозъчно насилие, има наркотици, има емпатия, има самоделна бомба с пирони, има развалена калимера. Не задължително в този ред. Има и много добра роля на Диане (Даян) Крюгер. И поне една дупка в сюжета. Как е възможно във века на Голямата Данна (известна и като Големия брат),  полицейско разследване в развита държава да не може да определи цяла седмица в Германия ли си бил или в Гърция.

 

 

 

Редактирано 12 май, 2018 от домосед

[prozium]

Avengers: Infinity War - УАУ, пристрастен съм, защото съм фен на комиксите, но ... уау!  Ако някой се колебае дали да го гледа - направо запазвайте билетите. Бих казал, че е най-добрият филм до този момент в MCU. 

[FlyTraveler]

На 5/12/2018 в 9:14, домосед каза:

Явно всеки е видял, каквото му се е искало да види в зависимост с коя страна се е припознал в спора 

Олицетворение на егоизъм в прав текст беше майката. И с думите си и с цялото си поведение тя даваше да разбере, че съжалява за появата на дете в живот, в който търси връзка, в която тя да бъде еднолично обгрижвана.

 

За останалото съм съгласен. Благодаря за хубавия коментар.

И аз гледах "Нелюбов" най-после. Много ми хареса. Изведнъж се усетих колко съм се "отклонил" от страста си към киното. Преди да прочета коментарите тук аз не само не бях гледал някой от предните филми на Звягинцев, ами даже не бях и чувал за него... Това в епохата на тотална информациона достъпност. Сетих се за последните ми години в гимназията и началните като студент (средата до края на 80-те), когато си имах една тетрадка, в която прилежно си записвах различните режисьори по света, с филмите им по години, с кои актьори са, кой е сценарист, разните течения в киното (по този повод - ще видя и филма за Годар, за който разбрах пак от твоя коментар тук) и пр.  Информацията се събираше от разни оскъдни източници, предимно от списание "Лик", някоя и друга лекция на кинокритици преди някой филм по първа програма на телевизията (то имаше само още една). Следеше се редовно програмата на филмотечното кино "Дружба" и пъзела се попълваше от гледаните там, а от време на време и по другите кина филми. Спирам с лирическото отклонение...

"Нелюбов" си показва точно каквото е и заглавието. Като цяло не мисля, че явлението е запазена марка на руското общество. Не е представено и като продукт на бившия строй. Многоетажките все пак не са комуналки (аз лично там някаква материална мизерия не виждам, нито пък непременно предпоставка за претопяване на личноста), а ортодоксално православните изгъзици на шефа на фирмата, където работи бащата на детето си пасват идеално с традиционната западна корпоративна култура - съревнованията за продажби, тийм билдинг-и и пр. Главните герои просто са си бездуховни хора, те са си били така и като са се запознали, а не, че семейния живот и социалната среда са ги направили такива. Нали жената каза в колата на (все още) съпруга си как никога не го е обичала и се е омъжила за него само и единствено за да не живее с майка си. За съжаленията, че е родила сина си да не говорим...  Съгласен съм, че кулминацията беше посещението при майката на жената и там вече си проличава простотията на ниското ниво (ниското, защото има всякакви нива в страната) на съветско-рускатата народопсихология. Тотално неприкрит цинизъм и мега грозен битовизъм. В подобен тип англо-саксонски филми, същите тези чувства и отношения биха били загатнати едва-едва под някаква форма на привидно благоприличие (да разбираме лицемерие). Не биха били така очеизвадни.

"Нелюбов" като цяло много ми прилича на един австрийски филм от 2004 г. - "Антарес". Пак многоетажки, този път в краен квартал на Виена, пак нелюбов, показана в щрихи от живота на три двойки, едната вече разделена по време на действието на филма. Даже се чудя дали Звягинцев не му е дошло това-онова на акъла от този австийски филм, но едва ли, темата просто е общочовешка.

Сещам се и за "Американски прелести" - любим мой филм. Пак много нелюбов и там, но поне героя на Кевин Спейси ме кефеше как в един момент спря "to give a shit" за всички фалшиви норми на поведение във фирмата му, фирмата на жена му и вътре в семейството...

Едно трейлърче за австрийския филм, за който говорих по-горе. Нещо, което няма общо с художествената стойност на филма, но за мен е любопитно - имам усещането, че актьорите наистина правят секс, вместо да го "изиграват". Някой има ли мнение по въпроса (дали го правят, не дали е морално)?
 

 

Редактирано 18 май, 2018 от FlyTraveler

[mradulova]

Наскоро гледах "A united kingdom" - биографичната екранизация на историята на крал Серетсе Кама от Ботсвана, дръзнал да се ожени за англичанка през 40-те години и предизвикал буря в отношенията между Великобритания и Южноафриканската република, която точно по това време въвежда режима на апартейд.

Предполагам мнозина са гледали този филм, а на другите горещо го препоръчвам. Много политически ходове са предприети с цел да разделят краля с английската му съпруга - заплахи от двете страни, наложено със сила изгнание на краля докато жена му Рут остава в Ботсвана (тогава Бечуаналенд) и ражда първото им дете. Първоначално местната общност не я приема, но постепенно я приемат като една от тях и се грижат за нея докато Кама се завърне и страната обяви независимост през 1966 година. В последствие той става първият президент на Ботсвана, а неговият най-голям син Иън Кама до началото на тази година беше два поредни мандата президент на Ботсвана.

Снимка на семейство Кама:

[iMari]

M.&Mme Adelman

Филм за силната връзка между двама бохеми,продължила 45години,минала през всичко,през което може да мине.Историята не е романтична, по-скоро е  откровено

реалистична.Теорията,че жената е тази,която избира мъжа,а после и да се грижи,да стои в сянка,да обича е в основата на сюжета.Френското кино умее така добре да разкрива сложността и загадъчността на женският образ.Хареса ми и изненадващия край.

https://youtu.be/LVUoSaaanfc

 

 

[домосед]

 

 

Главната тема на филма „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова, според нейните обяснения, е за трудностите да се слуша рок по соца. По-точно – в началото на 70-те и то сред българомохамеданската общност дълбоко в Родопите. Най-големите фенове на са малкото овчарче Ахмет и по-големият калпазанин Мед, нито един от които не е слизал в град, а са слушали тайно от властите Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си по радиото. Имам някакъв спомен, че тия станции се търсеха повече за новините, отколкото за музиката, ама нейсе. За сравнение – всички останали, включително хората в града слушат и пеят народни песни, но точно тези, които не се нравят на общинския комунистически кмет. Ужким е по истински случай за бащата на овчарчето, който успява да се измъкне тайно от кмета и без открит лист да се самоотлъчи за 72 часа от селото и пеша през гората и под Чудните мостове да стигне до най-близкия градски (Пловдивски?) панелен квартал да търси веф. Намира нещо много по-голямо и по-добро и цяла торба сингли на Chuck Berry, The Who и Rolling Stones, всичките на винил 45 оборота. Но не е само това. През същите 72 часа в селото властите правят следното:

Спойлер

разтурват молитвен ритуал по празничен повод в частен дом; пушат Слънце под огромни портрети на Брежнев и бай Тошо, режат шалварите на момите, забраняват им да пеят, демонстративно си купуват захар изпод масата на празния хоремаг, изгарят паспортите на хората, сменят им имената, разпореждат да се смени името и на кучето Куче, пляскат шамари на ляво и на дясно, без никакъв повод убиват с ритници селския луд и … започват да чувстват кълнове на разкаяние и евентуален катарзис. Отделно има и лична драма в любовен триъгълник и разпра между баща и син. И сред цялата тази суматоха от събития и послания, филма открадва грамадна кафява мечка, решавайки изневиделица изхода от инцидентно противопоставяне с въоръжен лесничей.

Авторката-режисьорка се е опитала да възстанови, вероятно по спомени от детството си, преди да се пренесе в Англия, някаква версия на местен диалект, с която актьорите се справят частично и спорадично. А всички са пропуснали да си припомнят от първата страница на произволен пътеводител за България, как се клати тук главата за „да“ и за „не“. Особено преди да дойде глобализацията и особен на село. Наградата за „остроумие“ отива безапелационно при преводача на субтитрите на английски, който беше превел помашкото „Боже!“ като “Jesus Christ!”.

[AlexandraKo]

Обичам сериали. Току - що приключих швеЦко-данско-немския Мост.

Главният герой- мостът, е  естествено самият Йоресунд.😉

 

 

Шегувам се, защото непрекъснато се явява във филма, всичко започва там и завършва там. Мостът е показан в различно време на деня, нощем,  в различните сезони, в дъжд и сняг, в различни ракурси, за да се види колко е красив, изящен и величествн.

Криминален трилър, който в началото ми беше малко досаден, но реших, да му дам шанс и се оказа, че за мен,  това е най- забележителният сериал, който съм гледала в последно време. И то, като отчитаме факта, че няма красиви актьори, няма прекрасни гледки, няма екшън и преследване и целият филм е сниман със сива бленда на камерата. Времето винаги е мрачно и дъждовно, случват се непресказуеми и ужасни неща, и независимо от това, ми се иска да имаше още серии, толкова ми хареса София Хелин

 

и нейното превъплъщение в главната героиня - Сага. Ще ми бъде любимка за размишление още много дълго време.

 

Образ, крайно интересен и необикновен, с поведение, което трудно може да се постави в общоприетите рамки. Тя не лъже, казва всичко, без да се съобразява с нищо, необщителна е и се движи по свои си закони, които смята за правилни.

Например, бяха викнали за разпит едно семейство с бебе. Наложи се тя да го подържи за минута, погледна го и каза на бащата - "вие не сте бащата на това дете, двамата с майката сте със сини очи, пък то е с кафяви", което доведе до скандал в семейството. И тя, разбира се, беше права, истинският баща беше друг.

Сега цяла седмица ще разсъждавам върху сложната фигура на "Сага Норен- полиция Малмьо" и последната сцена от филма, когато изхвърли полицейското си удостоверение от моста и се превърна просто в "Сага Норен"...

Дали, според медицината това е  лека форма на аутизъм или, просто, така е по-правилно да се живее - да не се налага да лъжеш, да се преструваш, да слагаш всичко в определени рамки, да се подчиняваш на правила...

И дали това би те спасило от емоции и страдания.