Последният филм, който гледах е...

[Брани]

преди 8 минути , Zaro каза:

Хайде да не слагаме нещата в калъпи. Поляризацията на мненията не означава, че филмът е хубав. Не означава и че е лош.

Аз обаче правя разлика между филм и кино.

Кико Азарян имаше един лаф за актьора в театъра - че му трябва една лампа, за да го виждат. Мисля, че и за киното може да се намери подобно определение.

Това ми е трезвата преценка - колкото повече странични визуални ефекти, несвързани с актьорската игра има, толкова по-малко е киното.

Филм може и да е. Хон Гил Дон също беше филм, сверенокорейски. Ама нямаше нищо общо с киното.

Не съм много съгласен. Да, прекаляването с визуални ефекти съсипва актьорската игра (тук се сещам например за Бързите и яростните, от които съм изтърпял май само един филм 🙂 ), но киното е нещо повече от театър (където съм съгласен, че талантът на един актьор и една лампа са достатъчни). За да разказва завладяващи истории, доброто кино понякога създава от нулата нови светове и немалко пъти в историята заслугата за това е била на революционни специални ефекти.

[stanimir]

Аз с интерес очаквам новия сезон на актуалните сериали как ще отреагират на промяната в политиката за "Diversity, Equity, Inclusion", която големите корпорации набързо отрекоха в рамките на броени седмици.В последните 2-3 години много качествени продукции станаха почти негледаеми.

 

 

[antea]

аз пък този уикенд изгледах Hillbiy Elegy (Netflix) за Ванс и The Apprentice (Max), за  Тръмп 😅 доста обяснителни за корените на дереджето на текущия свят

 

от кинематографична гледна точка - силни роли на Глен Клоуз в единия и  Джереми Стронг в другия

 

честно казано, нямам никакво нетърпение да се появи филм и за третата откачалка, пък който ще да играе в него, стига ми и хартиената му биография

[Брани]

преди 42 минути , stanimir каза:

Аз с интерес очаквам новия сезон на актуалните сериали как ще отреагират на промяната в политиката за "Diversity, Equity, Inclusion", която големите корпорации набързо отрекоха в рамките на броени седмици.В последните 2-3 години много качествени продукции станаха почти негледаеми.

 

 

Както в една от любимите ми сцени от "1984": когато ораторът громи на площада врага в реч и изведнъж му пъхнаха бележка, че врагът вече е съюзник и обратното, и той променя моментално речта и опорните точки в средата на изречението. И тълпата също бързо се преориентира ... 🙂 

[домосед]

преди 12 часа, Брани каза:

За да разказва завладяващи истории, доброто кино понякога създава от нулата нови светове и немалко пъти в историята заслугата за това е била на революционни специални ефекти

Така е, обаче цената която тряба да плати актьорът (или поне да е наясно, че трябва да я плаща) е, че образът на екрана не е вече само негово дело. Да дадеш награда на Деми Мур за актьорска игра на свръхгримиран и свръхкомпютърнообраборен образ е все едно да я дадеш на Чубака.

[FlyTraveler]

преди 21 часа, stanimir каза:

Аз с интерес очаквам новия сезон на актуалните сериали как ще отреагират на промяната в политиката за "Diversity, Equity, Inclusion", която големите корпорации набързо отрекоха в рамките на броени седмици.В последните 2-3 години много качествени продукции станаха почти негледаеми.

 

 

 

Далеч не само сериалите ще "отреагират"... 🤣

[Radnev]

На 10.03.2025 г. в 10:26, домосед каза:

Така е, обаче цената която тряба да плати актьорът (или поне да е наясно, че трябва да я плаща) е, че образът на екрана не е вече само негово дело. Да дадеш награда на Деми Мур за актьорска игра на свръхгримиран и свръхкомпютърнообраборен образ е все едно да я дадеш на Чубака.

Мисля, че @Брани говори по принцип за киното и кинематографията, а не за отделен филм или роля.

Що се отнася до "Веществото" и Деми Мур, аз казах, че ако сега не вземе Оскар няма да е никога.

Първата причина е, че Деми Мур няма по-силна роля или поне аз не се сещам за такава. Факт е, че образът е свръх гримиран, доколко компютъризиран е не знам. Но какво тогава да кажем за Синтия Ериво от "Злосторница"? Просто времената вече са такива (за съжаление).

Втората причина е, че конкуренцията в тази категория е много слаба.

Третата причина е, че много по-често филмите издърпват даден актьор към наградите, а не обратното (за съжаление).

Четвъртата причина е, че "Веществото" е шантав и провокативен. Нито един друг филм от селекцията за 2025 не отговаря на тези критерии.

"Анора" може би донякъде🤔, но по съвсем различен начин. При други обстоятелства "Веществото" можеше да издърпа Мур към Оскара. 

 

[Radnev]

На 9.03.2025 г. в 23:16, antea каза:

аз пък този уикенд изгледах Hillbiy Elegy (Netflix) за Ванс и The Apprentice (Max), за  Тръмп 😅 доста обяснителни за корените на дереджето на текущия свят

 

от кинематографична гледна точка - силни роли на Глен Клоуз в единия и  Джереми Стронг в другия

 

честно казано, нямам никакво нетърпение да се появи филм и за третата откачалка, пък който ще да играе в него, стига ми и хартиената му биография

The Apprentice и аз го гледах преди известно време. Трудно повярвах как са го изтипосали "Тръмпинатора", като дори не са направили опит да създадат някакъв образ, който да наподобява Тръмп, ами ей така дирекшън😲😄.

Дори в един момент актьорът започна да наподобява и говора на Тръмп с това театрално издаване на устните напред.

Най-смешното е, че основното финансиране е дошло от много близък до Тръмп бизнесмен, който е мислел, че филмът ще бъде нещо като епична възхвала. И всичко това се случва по време на кампанията за президентските избори.

Образът на Рой Кон, изигран от Джереми Стронг наистина бе много силен👍 и се надявах той да получи Оскара за поддържаща мъжка роля.

Дали са го на Real Pain. Не искам да подценявам никой актьор, още повече, че все още не съм гледал и филма, но пък помня цветущия коментар на @домосед😄 и му вярвам.

 

 

 

[antea]

на мен Истинска болка ми хареса, съответно и ролята на Кълкин, ама ей така като някакъв нормален average филм, нищо специално и особено, та малко се изненадах, че чак и Оскар са му връчили

 

[домосед]

преди 16 часа, Radnev каза:

Не искам да подценявам никой актьор, още повече, че все още не съм гледал и филма, но пък помня цветущия коментар на @домосед😄 и му вярвам.

Всъщност аз нямам проблем с тоя оскар. Имам проблем с героя, а не с актьора. Оскарът сам се забърка сам коментара, за да допринесе за цветущия израз.

 

Друг филм, който гледах наскоро в самолет е Caddo Lake.

Аз не си падам много по мистерии със свръхестествена нишка, но този от един момент ми стана интересен. Тоест - от единия момент, когато загрях, че двете паралелни истории - за една тийнейджърка, покрай която се върти по-малка доведена сестра, и за един млад мъж, който оспорва неврологичната диагноза на починала си при катастрофа майка, - не се случват едновременно, а с разлика от двайсетина години (началото на 2020-те и началото на 2000-те). Който момент може би е закъснял спрямо очакванията на авторите на филма. Може би им се е струвало очевидно, че няма начин в наши дни да караш 90-тарска кола и да нямаш в джоба си смартфон, даже и да живееш в каравана, дълбоко в гората.  Мястото на действието и метеорологичното време са едни и същи - голямо езеро с екологични проблеми в Тексас в период на засушаване и спадане на нивото.

 

 

[домосед]

Черната чанта. Стивън Содърбърг. Шпионско-романтичен трилър в затворен кръг. Повече стил, отколкото сериозен съспенс. 10 минути след финалните надписи ще сте забравили кой е къртицата и колко сложно завързан е бил коварният план. Кейт Бланшет и Майкъл Фасбендър са съпружеска двойка колеги британски шпиони. Младите гледат на тях със завист, а старите - с досада. 

 

 

 

[Radnev]

преди 22 часа, домосед каза:

Всъщност аз нямам проблем с тоя оскар. Имам проблем с героя, а не с актьора. Оскарът сам се забърка сам коментара, за да допринесе за цветущия израз.

 

Друг филм, който гледах наскоро в самолет е Caddo Lake.

Аз не си падам много по мистерии със свръхестествена нишка, но този от един момент ми стана интересен. Тоест - от единия момент, когато загрях, че двете паралелни истории - за една тийнейджърка, покрай която се върти по-малка доведена сестра, и за един млад мъж, който оспорва неврологичната диагноза на починала си при катастрофа майка, - не се случват едновременно, а с разлика от двайсетина години (началото на 2020-те и началото на 2000-те). Който момент може би е закъснял спрямо очакванията на авторите на филма. Може би им се е струвало очевидно, че няма начин в наши дни да караш 90-тарска кола и да нямаш в джоба си смартфон, даже и да живееш в каравана, дълбоко в гората.  Мястото на действието и метеорологичното време са едни и същи - голямо езеро с екологични проблеми в Тексас в период на засушаване и спадане на нивото.

 

 

Caddo Lake и аз го гледах преди известно време и дори щях да пиша тук във форума за него.

Разбрах, че филмът е на Шаямалан, едва когато видях финалните надписи, а в началото дори не подозирах, че става дума за мистерия. Всичко това изигра огромна роля филмът истински да ме изненада.

Историята се развива в дълбоката провинция, някъде из блатата на Луизиана. Атмосферата донякъде наподобява на култовия първи сезон на "True detectives". Освен това езерото е реално съществуващо място, дори го намерих на картата.

"Езерото" ме мотивира набързо да изгледам и два други филма на Шаямалан. Излезлият наскоро The Trap / Капанът, където Джош Хартнет играе ролята на сериен убиец, който се опитва да избяга от заложената му клопка.

Както и Split / На парчета, който изследва ума на човек с разстройство на съзнанието, създал в главата си безброй личности.

Split е по-добрият, но в същото време далеч от Caddo Lake, който сред вече почти безбройните филми на Шаямалан класирам на второ място веднага след "Шесто чувство".

 

 

[antea]

мен The Trap ме разочарова доста, на моменти се чудех дали е някакъв сарказъм или хумореска, нещо крайно неестествено имаше... Split съм го гледала два пъти (бях го забравила малко) най-вече заради МакАвой, на който му отиват много такива роли - любимец ми е още от един доста стар и добър филм -  Rory O'Shea Was Here (Inside I'm Dancing)

[Травеолани]

На 8.03.2025 г. в 4:12, Lindt каза:

ако и тук Анора се приема за нещо поносимо за гледане, май няма да харесам идеите. То освен едни и същи псувни, жаргонни обръщения и крясъци, нещо друго имаше ли в този филм? 

 

Току що го изгледах…Загубих си времето, доста превъртах напред, не ми беше интересно. Ако не друго, си “обогатих” речника от нецензурни думи на английски и на руски 🙄 🤦‍♀️

[Lindt]

преди 5 часа, Травеолани каза:

Току що го изгледах…Загубих си времето, доста превъртах напред, не ми беше интересно. Ако не друго, си “обогатих” речника от нецензурни думи на английски и на руски 🙄 🤦‍♀️

Аз най-много страдах от еднообразния речник и крясъците, но не сме издържали до края, може тогава да са въвели и нови думички 😄

[Травеолани]

преди 3 часа, Lindt каза:

Аз най-много страдах от еднообразния речник и крясъците, но не сме издържали до края, може тогава да са въвели и нови думички 😄

Не, нищо не си изпуснала 🤭. Май и аз трябваше да го зарежа някъде, и на мен крясъците ми дойдоха много. Но все си мислех, че трябва да има някакъв замисъл, нали беше номиниран за оскари…как разбрах аз края ще си го запазя за себе си. Което затвърждава мнението ми да не се подлъгвам да гледам филми, появили се на оскарите. (Сега прочетох, че Анора е спечелил оскар за най-добър филм и най-добър директор измежду другите… Холивуд в сегашния си вид главоломно върви към края си…)

Ако на някой му се гледа филм на подобна тематика, Хъслърс с Дженифър Лопез е много добре направен, смислен и базиран на истинска история. 

[домосед]

На 8.03.2025 г. в 14:12, Lindt каза:

ако и тук Анора се приема за нещо поносимо за гледане

Анора, вече споделих моето мнение в темата много преди оскарите, не само че е поносим, а и с голяма преднина спечели гласа ми на ноемврийската Киномания в София. Уау-ефектът беше подобен на първата ми среща с филм на Тарантино - Криминале. А там е пълно не само с крясъци, ами и с кървища. Докато всичките крясъци при Шон Бейкър не могат да прикрията емпатията му към героите на съвсем човешката му, тъжна, но и комична (ако не си забъркан в нея!) история на Анора. Към всички герои! Даже към жената на олигарха.

 

За сравнение днес на София филм фест се опитах да гледам един ултра-феминстки филм, в които всички жени са подложени на безперспективност, подчинение, унижение, тормоз и насилие от всички мъже (които всичките са разбойници, пройдохи, пияници и похотливци, а момчетата ги имитират), докато една от тях не вземе нещата (и оръжието) в свои ръце. Никой не иска да стреля по жена. Не издържах и до средата. Продуцентът и режисьорката ни бяха дошли на крака от Америка да ни обяснят, че с този филм разчупвали холивудския мъжки стереотип. И да ни пожелаят (на петимата зрители) преди прожекцията да не се стесняваме да се посмеем на забавните реплики. Това се оказа единствената шега. На такива филми американците реагират, като гласуват за Тръмп, а после всички му сърбаме попарата.

 

 

[Здравко Ангел]

преди 2 часа, домосед каза:

Анора, вече споделих моето мнение в темата много преди оскарите, не само че е поносим, а и с голяма преднина спечели гласа ми на ноемврийската Киномания в София. Уау-ефектът беше подобен на първата ми среща с филм на Тарантино - Криминале. А там е пълно не само с крясъци, ами и с кървища. Докато всичките крясъци при Шон Бейкър не могат да прикрията емпатията му към героите на съвсем човешката му, тъжна, но и комична (ако не си забъркан в нея!) история на Анора. Към всички герои! Даже към жената на олигарха.

 

За сравнение днес на София филм фест се опитах да гледам един ултра-феминстки филм, в които всички жени са подложени на безперспективност, подчинение, унижение, тормоз и насилие от всички мъже (които всичките са разбойници, пройдохи, пияници и похотливци, а момчетата ги имитират), докато една от тях не вземе нещата (и оръжието) в свои ръце. Никой не иска да стреля по жена. Не издържах и до средата. Продуцентът и режисьорката ни бяха дошли на крака от Америка да ни обяснят, че с този филм разчупвали холивудския мъжки стереотип. И да ни пожелаят (на петимата зрители) преди прожекцията да не се стесняваме да се посмеем на забавните реплики. Това се оказа единствената шега. На такива филми американците реагират, като гласуват за Тръмп, а после всички му сърбаме попарата.

 

 

Ужасен е този филм, ние трябваше да го превеждаме, та нямахме твоята възможност да си излезем преди края.

И още два гласа за "Анора", един от най-добрите филми, които гледахме миналата година.

[домосед]

Два филма, общото между които е ... Тони Колет в поддържаща роля.

 

Съдебен заседател №2 

 

Съдебен трилър на Клинт Ийстууд.

Още в началото на съдебния процес и ние, и един от съдебните заседатели (Никълъс Холт) разбираме, че той е убиецът. Той си мислел, че е ударил елен, а бил блъснал жена от мост. Докато съдебните заседатели си играят на 12 разгневени мъже и жени, и други започват да се досещат. Дали у някого ще проговори съвестта в полза на истината и справедливостта, а не на практичното решение: набеденият лош - в затвора, а добрият, почтен, семеен, прегрешил (но - без да иска!) - да си гледа жената и бебето. Той рискува 30 години затвор, ако се признае за убиец, а прокурорката - край на кариерата си, ако се признае за сбъркала в обвинението

 

 

 

Мики 17

 

Фантастика на Пон Джун Хо (сигурен съм, че като представяше Паразит преди няколко години, го пишеха Бонг Джун Хо; кореистите да кажат).

Става за пуканки, но не е някакъв кой знае какъв етичен, философски или кинематографичен пробив. Героят на Робърт Патинсън Мики се е подписал доброволец за опитно зайче (гвинейско свинче, англ.) на експедиция за колонизация на далечна планета, населена с едри студолюбиви бавноходки (за които не се знае враждебни ли са или дружелюбни). Колкото пъти умре, го разпечатват отново на 3D принтер от специална биомаса и му презареждат в главата личните спомени от флашка с форма на глинена тухла.  Разбира се, става гаф в комуникацията кой - жив, кой - умрял (като на футболен мач в Кърджали), и при една от итерациите, вместо да го преродят, го клонират. Уловката е, че спомените са същите, но характерът и любовният интерес - не непременно. Следва борба за защита на демократичните механизми и расовото разнообразие в междупланетарния империализъм и демонизиране на нарцистичните вождове и ... науката. На най-драматичния момент - как да се реши ситуацията с клонингите - малко не му достига ... драматичност.  Остава съмнението, че не само името на човека Мики подлежи на индексация. Бебета бавноходки ни се представят като Зоко и Луко. А те са две от хиляди. Нужни са индекси!  

 

 

[домосед]

Фаталният 5 септември

Заложническата криза по време на олимпиадата в Мюнхен 1972, разказана през призмата на журналистическата етика, професионализъм и технологии. По стечение на обстоятелствата спортното студио на американската ТВ компания ABC се оказва най-близко до блока в олимпийското село, в което палестински терористи вземат за заложници няколко души от израелската делегация - спортисти и треньори. Толкова наблизо, че могат да изкарат тежките си студийни камери на терасата и да снимат с тях. И макар по профил да са спортни репортери, успяват да разблъскат с лакти конкурентите и те да разкажат историята на света в реално време. Което се случва за първи път в новинарската история - заложническа криза на живо. А редно ли е да е на живо? Не се ли влияе на събитията? Не се ли пречи на органите на реда? Не се ли дава думата точно на тези, които я искат по насилствен начин? Ами ако застрелят някого пред камера, само заради публичния ефект? На политическо ниво неудачникът е Западна Германия. Като държава, и като общество. Тя все още живее в режим на самосъжаление на виновен, победен и съсипан през последната война. И се опитва да се представи на света като нова. Без да е предвидила новите следвоенни предизвикателства. Включително към евреите, които също са нови и са си намерили нови врагове. И някаква форма на охрана няма непременно да се разтълкува като връщане към нацистките практики. Отделно, че германците имат много ниско самочувствие пред победителите, най-вече - американците. И това не помага. Американците пък се държат надменно с единствения немец в студиото, който също така е и единствената жена, но и ... единственият човек, който знае немски и им е жизнено необходим. Французинът звуков техник в екипа пък е алжирец, което добавя още един политически нюанс. Катастрофалният изход е предизвестен. Технологиите са любопитни от съвременна гледна точка. Има един спътник, чието време е разпределено на слотове между телевизионните компании, за да предават на живо в Америка. Същевременно надписи на екрана се показват като ... се редят пластмасови буквички на магнитна плоча с неутрален фон и се наслагват върху образа (май имаше още една жена за тая работа). Поялникът е цар!

 

 

[домосед]

Още един филм по истински случай от същата епоха.

 

Все още съм тук

 

Бразилия, 1971. От 7 години в властта е в ръцете на военна хунта. Прокарана е и поддържаща я конституция. Животът в Рио де Жанейро тече привидно по най-естествения си начин (играе се плажен волейбол, хората се събират на големи тумби да се забавляват и танцуват по всякакъв най-малък повод) , но с някои допълнителни екстри. Примерно - претърсване на автомобили на произволно шосе в произволен час на деня. Без излишни любезности. Рубенс Пайва, инженер, бивш депутат от лява партия, го отвеждат за разпит и никой повече не го вижда жив. Нито умрял. Как жена му Юнисе и петте им деца (четири момичета и едно момче) осъзнават, приемат, преодоляват (а дали?) това предизвикателството в живота им. Примиряват ли се, съпротивляват ли се, търсят ли справедливост. Филмът по биографичната книга на сина Марсело. Разказът не изпада в плачлива сантименталност, но съдържа много трогателни моменти. Един от най-силните за мене е, когато двете по-малки деца, вече в 30-те си години, си задават въпроса: Ти в кой момент разбра, че татко няма да се върне никога?

 

 

Главната роля се изпълнява от Фернанда Монтенегро и Фернанда Торес в различните възрасти. Те са майка и дъщеря, като майката я помним от първия добил международна слава филм на Влатер Салес Централна гара от 1998.

 

Бразилците във форума @neuromancer биха могли да допълнят ...

[Jenbel]

Adolescente /Юноша/ - криминален минисериал на Нетфликс, 4 серии, британски: 

 

Историята на главния герой 13-годишния Джейми, обвинен за убийство на негова съученичка, не е базирана на конкретно реално събитие или човек, но идеята за филма е възникнала покрай истински криминални случаи на юношески убийства с нож. 

Филмът проследява драмата на семейството. Интересно е, че всеки епизод е заснет в един-единствен кадър, което както прочетох е уникален кинематографичен стил. Камерата следи в близък план действието и емоциите на участниците. Филмът е много реалистичен и въздействащ. Мисля си, че британците ги бива в това.

Препоръчвам да се гледа специално от родители с настоящи или бъдещи тийнейджъри. Има какво да се научи за техния свят (понятието incel за мен беше ново).  

[домосед]

Влязъл съм в серия в тази тема, но такъв е сезонът. Гледат се филми.

А и в София тече София Филм Фест. Чийто каталог е изпълнен с незапомнено много български филми.

 

Избрах си два от по-тежките. И ги харесах. Герои и ситуации и от двата са близки или едно към едно преживени от много от нас.

 

В Плът на Димитър Стоянович една жена се разболява и умира от рак, като развитието на болестта, медицинските манипулации и ефектът върху близките е показан методично и в детайли. 

 

 

В Безветрие на Павел Г. Веснаков едно село умира от обезлюдяване, като процесът на прехвърляне на гробището на ново място с товарене и сортиране на тленни останки в черни найлонови торби и ефектът върху близките е показан методично и в детайли.

 

 

[neuromancer]

преди 13 часа, домосед каза:

Бразилците във форума @neuromancer биха могли да допълнят ...

Аз писах вече това 

Още го дават по кината тук, вече е един от трите най-гледани бразилски филма (или беше от трите с най-големи приходи от прожекции).

 

Всъщност е актуален, защото (вече бившият) президент разправяше, че военната диктатура не била лошо нещо, че и даже се предприеха стъпки към връщането и, след като загуби изборите...

 

[Radnev]

"Бруталистът"

Актьорът спечелил Оскар с ролята си в  "Пианистът" отново се завръща на екрана, този път с "Бруталистът". Приликите не свършват само със заглавията.
22 години по-късно, централна нишка на историята  отново е еврейската драма преди, по време и след Втората световна война. Филмите на тази тематика през последните десетилетия не липсват, така че този път историята е малко по-различна и сякаш не толкова тежка.
Претенциозността е налице и не е нещо неочаквано. За да направиш филм, който продължава три часа и 35 минути се изисква доста самочувствие, както и кредит на доверие.  Действието се точи бавно. Сцените са наситени със символизъм.
Почти не усетих кога дойде време за антракт. Да - този филм има и антракт, който идва точно в 100-тната минута.
До тук филмът ми допадаше, въпреки че играта на актьора не блестеше. Може би  поради факта, че на самия Ейдриан Броуди му липсва необходимата харизма. Лошо твърдение от моя страна с оглед на факта, че този човек вече има два Оскара и то за главна мъжка роля. Както и да го гледах, тази роля си бе излята за Даниел Дей-Люис, който с оглед напредналата си възраст, естествено вече нямаше как да я изиграе.
След антракта, който трябваше да играе ролята на напоителна увертюра, филмът бавно, но сигурно започна да губи от чара си. На моменти дори да става скучен. Буквално започнах да изпитвам усещането, че гледам същите актьори, но в друг филм.  Гай Пиърс в ролята на индустриалеца - меценат ван Бюрен се справя без забележки, но въпреки това през цялото време си мислех, че най-точният актьор за тази роля би бил Брад Пит.
В първата част на филма имаше сцени със скрита сексуалност, без ясна насоченост, които ме озадачиха и някак си не кореспондираха с действието и образа на героя.
Обръщам внимание на това, защото във втората част имаше сцена, която със сигурност е най-фрапиращата, коментирана и неразбрана в целия филм. Принудих се да прочета и отзиви на киноспециалисти, но никой не може да каже със сигурност каква е била символиката й. Именно тази сцена превръща образа на Гай Пиърс в търсения злодей - сложен, противоречив и вероломен. По принцип режисьор с претенции, би следвало да изгради злодея си много по-фино, но пък целия живот мачкащ непрестанно образа на Броуди, служи за изграждането на "Бруталистът". Остава да гадаем, но с горчив привкус в устата.
На фона на огромните аплаузи за "Бруталистът", аз бих избрал проваленият "Мегалополис" на Копола, без никой от двата да е част от "моите" филми.