Последният филм, който гледах е...

[домосед]

преди 13 минути , Radnev каза:

Хамбург до ЮАР

Тоя мисля да го гледам само заради отрицателните ревюта 

Че бил за мрънкащи, нарцистични, неподготвени милениали, които пръскали аромат на бяла привилегия из цяла Африка 😀

https://www.imdb.com/title/tt9725216/reviews/?ref_=tt_ov_urv

[Radnev]

преди 10 часа, домосед каза:

Тоя мисля да го гледам само заради отрицателните ревюта 

Че бил за мрънкащи, нарцистични, неподготвени милениали, които пръскали аромат на бяла привилегия из цяла Африка 😀

https://www.imdb.com/title/tt9725216/reviews/?ref_=tt_ov_urv

Принуди ме да им хвърля по един преглед.

Средната оценка е 5, като май има само една петица. Останалото е 1/10 или 10/10😲. Нещо като нашия "Ботев"😄.

Очаквам с нетърпение🥳.

[домосед]

Паоло Сорентино се е опитал да повтори успеха на филма си за Великата красота на Рим с подобно обяснение в красотата на Неапол.

Нарекъл е героинята си на митологичната сирена-майка на града Партенопа, намерил е една хубавица да я изиграе и е сложил в устата ѝ реплики, които да подсилят внушението, че е жертва на собствената си хубост. Никой не я взема на сериозно за академичен антрополог, пък тя не взема на сериозно ухажванията на мъжете около себе си.

Fail!

Сбъркал е медиума. На филм е досадно и скучно. А трае повече от 2 часа.

Търсеният ефект можеше да постигне с най-обикновена фотосесия като за модно или туристическо списание. Модели по бански или вечерни тоалети на фона на христоматийни гледки от Неапол и Капри.

 

 

 

[Лили Пътува]

Умирай трудно 1. По това време започвам гледане на коледни филми.

[Radnev]

Мегалополис

(филмът, с който Копола обяви война на Холивуд)

Това е историята на Цезар Катилина и Цицерон, но преразказана през погледа на съвременната ни действителност. 
И двамата живеят в период, за който се счита, че бележи началото на упадъка, но не на Рим като цяло, а на Републиката. Може би това е първата и най-важна препратка на филма. 
Действието се развива в измислен град, много наподобяващ Ню Йорк, но не точно. Сблъсъкът е между мечтателя, който иска да промени света и прагматика, който иска да го използва. Там някъде се намесва и злодея, но той е само мимолетна фигура, по-скоро клоун, който бледнее пред първите двама.
В известен смисъл атмосферата на филма и образите на героите наподобяват на комиксова вселена, но по начин, много по-различен от това, което сме свикнали да виждаме (дори и главният герой си има супер сила).
Бих казал, че  филма без да бъде такъв, има и доста елементи на "ноар" филм - фатални жени, еротика, фантазни елементи, тъмни и мрачни герои с песимистични истории.
Филмът е изключително претенциозен. Публиката в Кан го е изпратила с осем минутни ръкопляскания, но към тях май е имало и освиркване🤔.
Копола твърди, че този филм задава стандарти в кинематографията и ще бъде използван като база за правене на съвременно кино.
Въпреки това филмът остава твърде неясен. Посланията и идеите, които носи са прекалено много и в същото време твърде объркани. Сякаш филмът няма централна нишка и се лута между множество внушения, които остават неразвити или неясни. Убеден съм, че около главната история на този филм има много подистории, но уви, аз не успях да ги уловя, въпреки че гледах внимателно.
 

 

[era123]

25 minutes ago, Radnev said:

Мегалополис

(филмът, с който Копола обяви война на Холивуд)

Това е историятаута между множество внушения, които остават неразвити или неясни. Убеден съм, че около главната история на този филм има много подистории, но уви, аз не успях да ги уловя, въпреки че гледах внимателно.
 

 

Нищо не разбрах. Кажи сега става ли за гледане. За вас критиците разбрах,че има драма, ама за нормалните хора как е?

Дали да набутам 17 лв+10 за пуканки или да си ходя в Биад?

 

Пп. сериозно питам. 

[Radnev]

преди 4 минути , era123 каза:

Нищо не разбрах. Кажи сега става ли за гледане. За вас критиците разбрах,че има драма, ама за нормалните хора как е?

Дали да набутам 17 лв+10 за пуканки или да си ходя в Биад?

 

Пп. сериозно питам. 

По-добре пропусни.

[era123]

3 minutes ago, Radnev said:

По-добре пропусни.

Значи на банан ще е. Някога.

[kakadu]

За 26-ти път гледах "Ако можеш, забрави", 1987г. Топ 3 на БГ кинокомедиите, редом с "Опасен чар" и "Оркестър без име".  С Иван Григоров, Йордан Биков, София Кузева. Комедия за хора родени през 70-те и 80-те. 

 

https://filmifen.com/706-ako-mozhesh-zabravi-1988.html

[Radnev]

Най-после дойде и моето време за  "Легендата".

Въпреки, че никога не съм бил фен на предаванията им, не мога да отрека, че двата опосума са кадърни в това, което правят. Да преминеш от забавни предавания и риалити формати към киното не е шега работа и успешния преход трябва да им се признае.
Конкретно за филма. Въпреки, че в центъра на сюжета е една футболна икона, много трудно бих определил този филм като спортен. Футболът тук е по-скоро фон, без който историята няма как да бъде развита. Мисля, че именно поради тази причина в една част от зрителите се създават и погрешни очаквания.
Цялостната идея на филма е  създаването на биографична лента, която набляга не толкова на спортните постижения, а на любовта. От една страна личната между Гунди и съпругата му, а от друга народната любов към футболиста Гунди.
Образът е изграден много наивно и това е търсен ефект. До края на филма, Гунди си остава малкото момче, което просто преминава през вихъра на живота. В действителност може и наистина да е било така🤔.

Наскоро прочетох биографична книга за Марадона, където авторът описва аржентинският футболен гений по поразяващо еднакъв начин. Все още се чудя дали са били толкова еднакви или някой е решил да попрепише туй-онуй🤔.
За развитието на историята са използвани простички, но доказано работещи похвати в холивудски стил. И други режисьори са пробвали да  правят това, но никой не се е справял толкова добре. Действието води зрителя по добре утъпкана пътечка, редуват се забавни, романтични и сюблимни моменти. 

Обикновеният зрител харесва и иска това. От друга страна филмът сякаш е почерпил и от чара на лековатия стил на незабравими БГ кинохитове, като "Оркестър без име" и "Господин за един ден".

По един или друг начин "Гунди" се явява явление в българското кино. След толкова много време, рамката на успешния съвременен български филм най-после е начертана. Убеден съм, че същият този екип ще се възползва от това. Очаквам върху вече изградената и разпознаваема рамка да бъде създаден поне още един подобен филм за някой от по-неизвестните наши национални герои.

 

П.П. Утре стартира "Пътешественическото кино".

Ю пи ей, Ю пи оу 🥳🥳🥳

[Radnev]

Приключенско кино 2024

„От кота нула до Килиманджаро“ /"From zero to Kilimanjaro"

Нико Валсесия изкачва Монблан в Алпите, Елбрус в Кавказ и Аконкагуа в Андите, като преди това е въртял с колело по няколкостотин километра. Приключението трябва да продължи с изкачването на Килиманджаро. Всички 5895 метра положителна денивелация са нищо за Нико, поради което той решава да тръгне от бреговете на Индийския океан с колело и без да спира да изкачи знаменития вулкан. Килиманджаро няма да бъде най-трудният му връх, но продължителността на това изпитание ще бъде. 

Допълнителни усложнения идват от опасния трафик по пътищата на Танзания, фактът че Килиманджаро е национален парк и задължително трябва да има водач, който да смогва на нечовешкото му темпо, като изкачването и слизането трябва да стане в рамките на работния ден.

Страхотно приключение!

 

„По пътя на революцията“ / "Road to revolution"

Двама пътещественици, вдъхновени от историята на младия Че, решават да тръгнат по маршрута, който той е направил като млад.

Гледал съм „Мотоциклетни дневници“, така че очаквах с интерес историята за това пътешествие. Очакванията ми и видяното доста се разминаха.

Вместо двама луди моторджии, главните герои се оказаха бюджетни пътешественици (бекпепъри) от Австралия, които се опитват къде на стоп, къде по милост, къде гратис да се придвижват по пътя на Че.

 

„Музикално пътешествие по пътя на коприната“ / "A musical journey along the Silk Road"

Тук историята с моторджиите вече се сбъдна. Двама французи, решават със своите индийски мотори да прекосят 15 000 км по Пътя на коприната, като събират ритми от различни държави. Пътешествието, малко нетрадиционно, започва не от Китай, а от Индия и също така неочаквано отново завършва в Индия🤨.

Малко шокиращо, странно и доста смешно, защото последните ритми, които двамата пътешественици събират е от циганската махала в Братислава, която по нищо не се различава от циганска махала в България например, а според двамата пътешественици и от беден квартал в Индия.

[Radnev]

Конклав

След "Списъкът на Шиндлер" и "Английският пациент", Ралф Файнс отново е замесен в борбата за "Оскарите".👍
Прехвърляйки имената на ранните фаворити си мисля, че борбата за "главна женска роля" ще бъде особено жестока. При "главна мъжка", сякаш конкуренцията е доста по-слаба, дори от гледна точка на имена, така че Ралф Файнс определено се откроява като претендент.
Действието в "Конклав" се развива в рамките на няколкото дни, през които трябва да бъде избран новия папа, а Ралф Файнс е кардиналът натоварен с организацията. Иска или не, той ще трябва да премине през редица трудности, да разкрие мръсни тайни, да се бори със себе си и с разклатената си вяра.
Филмът е хубав и гледаем, така че мога да го препоръчам. Ралф Файнс играе страхотно. Донякъде играта му напомня на Даниел Дей Люис в най-добрите му години. Реакциите са истински, душевните драми, които терзаят героя са изписани на лицето му, без да има никакво преиграване.
Според мен именно играта на Ралф Файнс е разликата, която изпраща филма на финалната права в борбата за "Оскарите".
Това, което може да го подхлъзне е, че "Конклав" сякаш не блести достатъчно, не разтърсва възприятията. Финалът, макар и неочакван, увисва някак си в нищото, изглежда почти нагласен. При борбата за "Оскари" това е проблем и има голяма вероятност Файнс да се пребори за "Глобуса", но да изпадне от "Оскара".

[Миланка]

https://en.m.wikipedia.org/wiki/The_Master_and_Margarita_(2024_film)

Приемлив опит за реализация на произведението за 2 часа и половина. Ако не си го чел, може и нищо да не вденеш. Ако си го чел, може и да не го възприемеш.

[Argentique]

преди 8 часа, Миланка каза:

Ако не си го чел, може и нищо да не вденеш. Ако си го чел, може и да не го възприемеш.

С тази книга обикновено е така. 🙂

Със сериала от 2005-та (още го пазя на CD незнайно защо) успяха да представят по-детайлно книгата и на онези, дето не са я чели. Понеже ми беше любима, като бях на двайсет (сега нерешителният Майстор ме дразни и ми активира вещерската страна 😂), съм изгледала няколко екранизации, но тази до наше село надали ще стигне. 😒 Ще чакам друг вариант. 

[iMari]

И аз съм чела книгата преди много години и съм гледала всякакви филми и постановки по нея , но на мен тази екранизация страшно ми хареса, колкото и да е различна от оригинала. Фантастични актьори, сценография, една особена зветова гама на лентата( не знам какъв е термина) - възприех го като много ефирен и естетически издържан. Критикуват го, че прави препратки към комунизма и настоящия режим в Русия. За филм основно държавно спонсориран не мисля, че има предпоставка да подразни нечии привърженици. А и спонсорството предполага изпипване на детайла, който само филми с голям бюджет могат да си позволят.

@Argentique, коментара за Майстора много ми хареса. 😃 Филма го има в Zamunda.

[домосед]

преди 55 минути , iMari каза:

Фантастични актьори, сценография, една особена цветова гама на лентата( не знам какъв е термина) - възприех го като много ефирен и естетически издържан

Точно това ми хареса и на мене. Това, което сега разбирам, че твърдо не ми харесва, е литературната основа. Вдявам достатъчно, за да съм сигурен, че не е моето, и да съм доволен, че не съм губил време с книгата, когато беше на мода.

[ива валя]

Забавен, провокативен и коледен филм.

Добра комедия с обичани български актьори.

[Radnev]

преди 11 часа, ива валя каза:

Забавен, провокативен и коледен филм.

Добра комедия с обичани български актьори.

Този филм го гледах и аз преди няколко дни по Коледа. Хванах го съвсем случайно и докато се усетя бе станало 1 след полунощ.

Забавна, коледна комедия 👍

 

[Argentique]

На 30.12.2024 г. в 2:23, Миланка каза:

Приемлив опит за реализация на произведението за 2 часа и половина. Ако не си го чел, може и нищо да не вденеш. Ако си го чел, може и да не го възприемеш.

Филмът не е екранизация на книгата и това му е хубавото! Още в началото са написали „по мотиви от М и М“. Книгата я знам наизуст и да гледам още едно развитие на сюжета като в сериала (нелош, но доста буквален) няма да ми е интересно. А тук въобще нямах идея какво и кога ще се случи. И още по-малко защо. 😄
Интересно преплетени линии за автора на „М и М“ и Майстора. В книгата Майсторът не ми е любим герой, в сериала е абсолютно мекотело, а тук – бива! Воланд не е лош, въпреки че през половината време си представях Тил Линдеман на негово място, но това са субективни лудости. 😄 
Цветово – чудесно, декори – футуристична Москва а ла Готъм сити – различно (имало е реализиран донякъде план за реконструкция на Москва през 1935-та в нещо страшно и бетонно), отделно ми беше интересно да намирам купища препратки към филми и събития от 30-те (примерно към култов филм от 1934-та с краварка и джаз банда 😄), че и към съвременната ситуация. 😉 Хиперболизираните сърпове и чукове и прочее символика чудесно контрастираха с огромните прозорци във формата на кръстове в лудницата. Няколко пъти ги показаха. М и М в светъл сапунен мехур сред целия визуален хаос и мрак, напомнящ за 1984-та (не мога да я трая тази книга). 

Да се търси във филма „задълбоченост на образите“, булгаковски хумор и прочие бла-бла е изгубена кауза. За тях си има книга – достатъчно забавна и жизнеутвърждаваща. Тук – зрелища и предизвикани размисли по разни въпроси. 🙂 Представям си колко са били недоволни буквалистите в страната-производител. 

А @домосед според мен малко е изпуснал влака за книгата. Тя се чете на друга възраст и по възможност с паузиране на рационалното мислене тук-там. 😉 
На мен много ми е на сърце, последно я четох някъде на трийсет и може би пак трябва да повторя, за да видя накъде съм се променила. Но това са неща от моя телевизор. 🙂

[Radnev]

Холдовърс / Заседнали

Ако трябва да използвам едно изречение бих определил "Холдовърс" като американски филм направен с британска изтънченост.
Филмът носи своята драма, но без да натоварва. Дори бих казал, че лентата има част от онзи традиционен за Коледа лековат привкус, което адмирирам.
Въпреки, очевидно силната игра на Пол Джиамати, ролята му и финалната саможертва, някак си не успяха да ме трогнат истински, но това е моето усещане.
След първите двайсет минути вече имах  отговор и на въпроса защо Джиамати спечели "Глобуса", но изпусна "Оскара" за 2024-та.
За съжаление, американската кинообщност винаги би предпочела мащабността на "Опенхаймер", пред чисто човешките ценности, свързани с  ежедневния ни живот.
Интересно ми бе и какво изигра Давайн Джой Рандолф, за да получи "Оскар" за поддържаща женска роля. Ами нищо! Семпла роля на дебелата страдаща жена. Долу- горе същата бе и ролята на Лили Гладстоун в "Убийците", но с ролята си на страдащата индианка.

[iMari]

Много ми хареса Emilia Pérez. Интересен сюжет, без продължителни сцени на брутално насилие, без натрапване на това колко са онеправдани транссексуалните. В престъпния свят на Мексико бос на картел се свързва с омерзена от професията си адвокатка, за да отправи нестандартно предложение. Боса иска да продължи анонимно живота си, но вече като жена. Посланието е ясно - за да промениш така генерално съществуването си трябва да платиш висока цена. Но когато си щастлив можеш да променяш към по-добро и живота на хората около теб. Стига да не бъркаш живота преди със живота след.

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=Емилия+перес#fpstate=ive&vld=cid:811ee69a,vid:zvvRizoMbLc,st:0

 

 

[Radnev]

"Ята пилигрими"

История за Ел Камино де Сантяго де Компостела. Брис ще започне своето пътуване от белгийските Ардени, ще прекоси Франция и Испания, за да достигне до своето камино. Пътешествието ще му отнеме 3 месеца, през които ще извърви над 2000 километра. Ще срещне много хора с различни съдби, цел и мотивация. Колкото повече се приближава към Компостела, толкова повече Брис ще осъзнава, че „камино“ се е превърнал от път на душата в комерсиална дестинация, която много пътешественици просто искат да закичат на колана си.

Филмът е центриран именно върху хората, а не върху самия път и перипетиите, които трябва да се преодолеят по него.

 

"На север от слънцето"

Двама приятели, превърнали сърфирането в начин на живот, ще решат да се отдадат на страстта си. И докато другите го правят по бреговете на Австралия или Хавай, те ще се насочат към водите на студения север. За целта двамата намират отдалечен залив, нейде из безкрайните ширини на норвежкото крайбрежие, където с подръчни материали ще си построят землянка и ще прекарат цели 9 месеца в изолация от света. 

 

"Да нагазиш в Ниагара"

Ако говорим за динамика, риск и приключение, то този филм определено заема първото място,

Рафито е момче от Мексико, което решава да скочи със своя каяк от Ниагара. Обсебени от идеята, около него се събират група каякари, които имат за цел за една година да обиколят възможно най-трудните и технични водопади, където да се поготвят за смъртоносното начинание. Филмът е много динамичен, дестинациите се сменят постоянно, красотата на природата е невероятна, а рискът огромен.

[Radnev]

Анора / Anora

Не знам как да определя този филм? Може би, като съвременната гротексна версия на „Хубава жена“😄. Само дето Анора не е изящната дама, а Ваня не е преуспелият лустросан бизнесмен.

Действието се развива основно из улиците на Брайтън бийч, по-известен като „Малката Одеса“. Мутрите не са италианци, не са дори и руснаци ... тей де, единият е руснак, но той е скрит добряк. Останалите двама са голямоноси арменци. И те не са точно мутри, но пък се опитват да се правят на такива.

Във филма определено има нещо „тарантиновско“, но Слава богу режисьорът, за разлика от други свои колеги, е решил във филма му да няма кръв и бруталии. За сметка на това уличния жаргон присъства неизменно и ще се наслушате на словосъчетания от сорта на „кок съкър“, „мада факър“, „дик хед“ и други подобни. И когато това ви омръзне, всички тези псувни ще бъдат повторени и на руски. Да, във филма има мноого руски.

Цялата история е абсурдна, забавна, трагична и в същото време комична. Героите са най-обикновени пропадняци, аутсайдери и лузери, но без да са лоши. Те просто се опитват да ударят кьоравото по своя собствен начин и макар да вървят по ръба на закона, няма да направят нещо твърде аморално.

Бих определил цялата работа като комична интерпретация на Шекспирова пиеса, но без пиесата да е на Шекспир😄. 

Филмът е гледаем и без значение какъв тип кино харесвате, на този може да му отделите два часа от живота си.

[neuromancer]

Ainda estou aqui / I'm still here (на български не знам има ли го)

 

Филмът доста нашумя, след като Фернанда Торес спечели Златния глобус за драматична женска роля и се счита за кандидат за Оскар.

През 70те години Рубенс и Юнис Паива живеят със петте си деца леко бохемски живот до плажа в Рио в къща, отворена за приятели и купони. Докато един ден Рубенс е отведен от военната полиция и никой повече не го вижда.

Юнис е принудена да се справя сама с живота, докато междувременно се дипломира като адвокат и става защитник на човешките права. Филмът е по истинска история, по книгата на Марсело Рубенс Паива, синът ѝ. 

Доста е тежък и хваща за гърлото. Тук е много политически натоварен и много хора не желаят да го гледат, за да не им се разбърка представата за живота, въпреки че описва военната диктатура от лична, а не политическа гледна точка. Освен другото живота в Бразилия през 70те е много реалистично представен, според очевидци (които са били деца тогава, но и авторът на книгата е бил дете...).

 

 

[Anna Kalinovska]

Много хубав филм, изпипан отвсякъде.

В рамките на София МЕНАР. В няколко столични киносалона до 30 януари.

 

https://programata.bg/kino/premieri/v-pregrudkata-na-durvoto/

https://www.dnevnik.bg/sled5/filmi/2025/01/10/4729139_v_pregrudkata_na_durvoto/