Последният филм, който гледах е...

[домосед]

На 23.03.2025 г. в 17:16, домосед каза:

А и в София тече София Филм Фест. Чийто каталог е изпълнен с незапомнено много български филми.

Един от най-обсъжданите български филми тая година е Триумф. Даже май Златна роза му дадоха. Лошо!

След няколко добри филми на Кристина Грозева и Петър Вълчанов този им е слаб.

Това, че военните през 1990-та са се хванали залудо с идиотска операция (да кОпат за извънземни под земята по указания на видни за епохата екстрасенси), не е достатъчно оправдание историята да се съшие в още по-идиотски сценарий за филм. Мария Бакалова така и не можем да разберем точно какво се опитва да ни убеди, че играе, но не е тя виновна. Така са ѝ го написали, че и тя да не може да разбере. Поне е отработила упражнението с бялото на очите. Маргита Гошева е една идея по-добре и издържа филма на гърба си. Военните, всичките, са много зле. Само Иван Савов донякъде се вписва. Че режисьорите не са ходили в казармата, е ясно, ама колко пък да им е бил малък бюджетът, че да не се намери хонорар за произволен пенсиониран военен да им обясни елементарни неща от устава. Примерно за употребата на "слушам" и "тъй вярно". Или кога се козирува без шапка (Жокер: Никога, даже и в най-разпасаните поделения). Или кога се обръщаш към по-старшия само по звание без "господин" или "другарю" (Жокер: същият).  Поне да бяха намерили отнякъде копчета и вензели и за третата офицерска униформа. Само за генерала и полковника имало (някакви, каквито попаднали), за майора не стигнали. През пръсти им свършена цялата работа.

 

 

За да си оправя настроението, изгледах още един, минал през София филм фест, а по-рано взел оскар.

Има котка!

 

 

[Duke]

преди 15 часа, домосед каза:

Че режисьорите не са ходили в казармата, е ясно, ама колко пък да им е бил малък бюджетът, че да не се намери хонорар за произволен пенсиониран военен да им обясни елементарни неща от устава. Примерно за употребата на "слушам" и "тъй вярно". Или кога се козирува без шапка (Жокер: Никога, даже и в най-разпасаните поделения). Или кога се обръщаш към по-старшия само по звание без "господин" или "другарю" (Жокер: същият).  Поне да бяха намерили отнякъде копчета и вензели и за третата офицерска униформа. Само за генерала и полковника имало (някакви, каквито попаднали), за майора не стигнали. През пръсти им свършена цялата работа.

Ще каже човек, че цял живот си бил писар на Кольо Бесния... 😛

[Radnev]

„Фаталният 5 септември“

Преди много години гледах един друг филм, косвено свързан с трагедията, разиграла се на Олипмпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Спомнях си сюжета, но не и името му. Оказа се, че годината е 2005, а филмът е „Мюнхен“, режисиран от самия Спилбърг, получил 5 номинации за Оскар. Филмът проследява действията на група тайни агенти, които имат за задача да издирят и ликвидират всички палестинци свързани с атентата от 1972г.

Може би, „Фаталният 5 септември“ трябва да бъде нещо като предистория на „Мюнхен“🙄. Двата филма, естествено нямат нищо общо, но не и в моята глава, която се опитваше да прави странни сравнения с филм, гледан толкова отдавна. Никакъв смисъл, но след толкова много филми, явно съм придобил някакво изкривяване😀.

„Фаталният 5 септември“ е заснет добре. Макар и действието да се развива основно в журналистическото студио, усещането за динамика е налице. Камерата често играе, използвайки похвата „снимане от рамо“. Ако не се сещате какво имам предвид, може би трябва да гледате някой от филмите за Джейсън Борн, особено първите два.

Основната дилема се определя от журналистическия морал. Какво имаш право да заснемеш и какво да покажеш на хората. Докъде достига границата на етичната журналистика, която иска да разкаже безпристрастно една история или да трупа телевизионен рейтинг с цената на всичко.  

Силна роля играе Леони Бенеш (ето, че вече познавам тази актриса по име), която трябва да бъде олицетворение на виновното немско общество. През цялото време, виновния й поглед за нещо, което не е извършила ми бе толкова познат и ето, че се сетих - главна роля в немската номинация за Оскар - 2024 „The Teachers Lounge“. Отново много добър филм.

 

[Zaro]

преди 5 минути , Radnev каза:

Силна роля играе Леони Бенеш (ето, че вече познавам тази актриса по име), която трябва да бъде олицетворение на виновното немско общество. През цялото време, виновния й поглед за нещо, което не е извършила ми бе толкова познат и ето, че се сетих - главна роля в немската номинация за Оскар - 2024 „The Teachers Lounge“. Отново много добър филм.

 

Този го гледах преди време, На моменти много ми харесваше, на моменти сякаш имаше празноти. Ще му дам още един шанс.

Германското кино има изключителни филми.

[Duke]

преди 2 часа, Zaro каза:

 

Този го гледах преди време, На моменти много ми харесваше, на моменти сякаш имаше празноти. Ще му дам още един шанс.

Германското кино има изключителни филми.

Филмът на Спилбърг е най-доброто правено по темата, а относно германското кино, нищо не може да се сравни с филмографията на любимия Вендърс...

[Zaro]

Не е точно филм, но е филмова новина:

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskiyat-rezhisor-andrej-zvyagintsev-za-prav-pat-v-balgariya/

[Radnev]

"Маслиновото дръвче"

Една красива, дълбока и интересна история от испанския юг.
Маслиновото дърво е свръзката на историята, водещата нишка. То е сърцето на градината и живота, разколът и опрощението.
Миналото се преплита с настоящето, за да ни отведе от Андалусия до Дюселдорф. 
Семейните връзки за пореден път ще бъдат подложени на изпитание. Счупеното трудно може да бъде възстановено, но поне може да се опита.

Филмът е много приятен за гледане и макар в началото да предвещаваше драма, се оказа доста жизнеутвърждаващ.

[домосед]

На 5.04.2025 г. в 18:44, Zaro каза:

Не е точно филм, но е филмова новина:

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskiyat-rezhisor-andrej-zvyagintsev-za-prav-pat-v-balgariya/

На Звягинцев съм гледал четири от изброените пет филма. Няма слаб!

 

Актуален в момента е друг руски режисьор от последните емигрантски вълни - Кирил Серебренников. С биографичния си филм за Едуард Лимонов,

 

Внимание! Следващият текст съдържа графичност, която би могла да обезпокои чувствителни магеланци

 

Филмът проследява как за половин век Едуард Лимонов се развива от самиздатски алтернативен поет до батюшка на въоръжен башибозук в Украйна. През 1960-те, с фамилия по паспорт - Савенко, започва кариера на стоманолеяр в Харкив. Изживява се за авангарден поет бунтар, дисидент и срещу системата, и срещу дисидентството, издейства си заточение зад граница през 1970, живее като пънкар в Ню Йорк, не може да си намери място, ебе красиви жени (някои ги и души), духа на грозен негър, слугува на презрян буржоа-меценат, намира издатели на биографичните си романи във Франция, псува Сложеницин и Евтушенко, псува Америка, крещи Революция!, слави едновременно Червената армия на Сталин и фракция Червена армия на Баадер и Майнхоф, бие с юмруци всеки позволил си да изрази неодобрение или даже - несериозност - към каквото и да било руско презрян френски интелектуалец, връща се в СССР по перестройката да си продава книгите, взима си стая с хлебарки в хотел Украйна в Москва, пикае в мивката, воюва за сърбите в босненската война (това го няма във филма), въвлича се в анти-либерална политика (крайна десница, либ.), създава национал-болшевишка партия (крайна левица, конс.) от яки момчета във фитнес, опитва се да излезе на избори срещу ранния Путин, онзи го праща в Сибир за няколко години, през които му печели доверието и като идва време да се прибира Крим под крилото на Матушката, вече са съмишленици. Неговите партийни членове се хващат на оръжие в Луганско и Донецко, но на него не му е писано да доживее специалната военна операция. Умира от старост в леглото си, което цял живот е декларирал, че му е най-големият страх да не се случи. Филмът е по книга и се фокусира повече на 70-те и 80-те. Уличната атмосфера в прогнилия Ню Йорк (Доналд Тръмп тепърва има да го благоустроява, както е разяснено във филма Стажантът) е пресъздадена великолепно. Нямам си идея как е правено. Дали е компютърна манипулация на документални кадри или свръхбюджетна възстановка в (примерно) Торонто. Или в студио. Бен Уишоу (с гласа на мечето Падингтън, дето оня в Стани богат не беше чувал за него) все едно е роден Лимонов. С една забележка, за съжаление - важна. Филм за руснак/ци не работи добре за мене, ако не говорят на руски. А този на всичкото отгоре е и поет. И стиховете му трябваше да слушаме на английски. Те пък едни стихове!

 

 

В свързани кино-новини по темата за бунтарството в изкуството Тимъти Шаламе се въплъщава в Боб Дилън (и му пее песните!) през първия му бунтарски период от 1963-1965. Напълно непознат (да не се бърка с Абсолютно начинаещ, какъвто е Дейвид Боуи). Едва-едва е пробил, още с жълто около устата, като фолк певец с китара, но се опълчва на етикето-поставящия естаблишмънт и прави на пух и прах статуквото, като излиза с електрически китари (жицааа!) и хамондов орган на сцената на миролюбивия фолк фестивал в Нюпорт, Род Айлънд. И вдига кръвното на най-миролюбивия женен за японка Едуард Нортън (който пък пее песните на Пийт Сийгър). Мацките ги играя Ел Фанинг и Моника Барбаро. Едната пее. Куиз: коя? кого?

 

 

И тук режисьорът, Джеймс Манголд, се е постарал да пресъздаде улиците на Ню Йорк през някакъв точен отминал период, но Серебренников печели. От черно-белия телевизор по време на секс сцената (при Лимонов е самостоятелна, при Дилън - с жена) вместо Солженицин говори Кенеди. Размахва пръст (словесно) на Хрушчов. 

 

[Duke]

преди 5 часа, домосед каза:

Едва-едва е пробил, още с жълто около устата, като фолк певец с китара, но се опълчва на етикето-поставящия естаблишмънт и прави на пух и прах статуквото, като излиза с електрически китари (жицааа!) и хамондов орган на сцената на миролюбивия фолк фестивал в Нюпорт, Род Айлънд.

Всъщност, вече е голяма звезда и именно в това е драмата за феновете. Изведнъж, Дилън изневерява на фолка и акустичната китара и забива наелектризиращата Highway 61 Revisited. Много харесвам този период на транзиция в творчеството на Боб, а филмът е страхотен с чудесното превъплъщение на Тимъти Шаламе. Скритият коз на филма е духовната връзка на Дилън с Уди Гътри, която винаги е оставала в сянка...

[домосед]

преди 20 минути , Duke каза:

Всъщност, вече е голяма звезда

Да, но много скоро изгряла. Развитието е светаквично. Цялата история от пробива му на известност до драмата с електрическите китари се вмества в две години. А кариерата му продължава още десетилетия. Оттам и илюзията, че е още новобранец

[домосед]

Под силен, но – оправдан, другарски натиск изгледах двата филма на иранския режисьор (а от последния – и емигрант) Мохамад Расулоф от каталога на София филм фест. И двата са във висшата лига в категория драма. Новият - Семената на свещената смокиня – се препоръчва на всички, които са склонни да оправдават полицейско и съдебно насилие на база формулирани от религиозна власт „традиционни ценности“. Които да навлизат дълбоко в личното пространство на поне половината от хората до степен да ѝ диктуват как да се облича. Блюстителите на този ред обаче са оказват в изненадваща за самите тях позиция на догонващи в съревнованието на технологиите и комуникациите. Във филма са използвани множество документални кадри, снимани на живо с телефони от свидетели и участници в окървавените масови протести срещу смъртта в ареста на момиче, прибрано заради излизане на улицата без забрадка. В центъра на вниманието е едно семейство от баща, майка и две дъщери, пресечено от разделителната линя. Бащата храни семейството със служба в репресивния апарат, като току що е повишен до чин, от който зависят обвинителни актове за смъртно наказание. Гони го параноя, защото е съвсем наясно, че даже и в божиите очи действията му да са оправдани, то в съседските – съвсем не е задължително. А за негов потрес се оказва, че не е задължително и в семейството, от което очаква безпрекословна лоялност по подразбиране. И точно тогава от нощното му шкафче изчезва служебният му пистолет …

 

 

Имаше само един момент във филма, който силно ме подразни на битово ниво. Майката трябваше да разкара една шепа сачми (няма да спойлвам откъде са се взели) и ги … изсипа в мивката в банята. Нали ще останат в канала! Че и ще го запушат. А тя е човекът, който се грижи за къщата и би трябвало да знае.

 

 

Няма зло (Няма шейтан) е предишният филм на Расулоф.  Съставен е от четири новели, свързващото между които е смъртното наказание. От гледна точка не на съдиите или осъдените, а - на палачите. С едно наум, че в Иран смъртното наказание не е някаква изключителна рядкост.

 

 

 

Внимание! Следват жокери и спойлери.  Един от героите (играе го същият актьор от филма за Смокинята) работи в някакъв механизиран цех за бесене, който поддържа 8 бесилки, със синхронизирано ритане на столчетата, задействано с един единствен бутон. Докато чичкото си пие чая рано преди изгрев слънце в офиса с бутона, табло с червени и зелени лампички го осведомява колко от бесилките са заредени за деня и колко в кой момент са готови за пуск. А после му остава цял дълъг ден да помага на жена си в ежедневните битови задължения – с кола до банката, до шивачката, до училището. Този поне е професионалист. От другите научаваме, че в Иран изпълнение на смъртни присъди се възлага и на срочнослужещи наборници, попаднали през лотарията на военните окръжия в наказателно поделение. Можеш ли да откажеш по съвест? Краткият категоричен отговор е Не. Но можеш поне да опиташ. И ако не получиш разрешение, би могъл да получиш някаква форма на съчувствие и даже поддръжка от колеги. Можеш и обратното – да вдигнеш ръка и доброволно да ритнеш нечие столче, за да си изкараш три дни отпуск, през които да се явиш с годежен пръстен на рождения ден на гаджето си в семейната вила дълбоко в гората. А защо градски образовани хора живеят дълбоко в гората? И защо вместо на семейно празненство, попадаш на опело на семеен близък. Дали не си го срещал? Тази новела е съща антична трагедия. Даже първоначално се учудих, че не я е оставил за финал. В последната не умира никой. Който умрял – умрял преди 20 години. А който си носил кръста, че е отказал държавна повинност да екзекутира, - занесъл си го. Кръстът е да се откаже от малката си дъщеря и да я прати да расте при роднини в Германия. Драмата е, че тя не разбира драмата. Расла е свят без екзекуции и недоброволни екзекутори. Вече пораснала, даже не се и замисля какво точно се опитват да ѝ разкажат.

 

Тоя пост се пoлучи съвсем като за Разпети петък

[домосед]

Миналата година филм за една от иконите на българския спорт беше гледен от достатъчно широка публика, за да се развие дискусия. Гунди. Сега по кината върви филм, документален, за друга национална икона в спорта, по моите лични интереси и разбирания – по-значима: експедицията за изкачване на връх Еверест’84.

 

Жестокият път

 

Филмът е структуриран от интервюта с Иван Вълчев, Методи Спасов, Кирил Досков и Николай Петров, изкачили върха на 8 и 9 май, две седмици след първата успешна, но и трагична атака на Христо Проданов. Думата се дава още на Дойчин Василев (недоживял премиерата на филма), Кънчо Далапчиев и Огнян Балджийски. И посмъртно – чрез документални записи – на Христо Проданов. Представянето на филма по различни медийни канали оставяше съмнение, че идеята е 40 години по-късно останалите живи да разкрият „грандиозни скандали“, включително политически, и волю или неволю да хвърлят кал в градината на вече починалите, които не могат да се защитят. Не е точно така. Даже изобщо не е така. Да, грешки се обсъждат. Включително фатални или на косъм. От тотално пренебрегване на съгласуван тактически план през надценяване на физически възможности до аматьорско подреждане и укрепване на палатки. И най-обикновено изгубване на посоката. А критиките, не е да не сме ги чували и преди. Ръководителят на експедицията е видян единствено в светлината (или по-точно – сянката) на недостатъчен авторитет върху примадоната. И в хаотичност при вземане на решения в кризисна ситуация. Включително допитвания и изчавкания на решения Отгоре (от София, а не от Небесата). И макар и всички да са единодушни в респекта си към Христо Проданов като опит, хъс и физическа подготовка, нито една блага дума не му е отпусната за почтеност. Споделят се подозрения, макар и признато – без никакъв начин да бъдат потвърдени или отречени, че си е правил план освен да се качи първи (която привилегия е било немислимо да му бъде отнета освен при някакво свръх невероятно стечение на обстоятелствата), да остане и единствен. Точно както се е получило три години по-рано на Лхоце. Но филмът не е за това. Филмът е разказ от първо лице за едно изкачване на Еверест по най-жестокия маршрут – Западния ръб. За волята, за другарството, за постижението, за оцеляването, за спасяването на човешки живот. И за тъга от забравата и политизираните лашкания на признанието. Подвиг и героизъм не са празни думи в случая.

 

 

Е, остават ми въпроси, които бих им задал при случай. Не обръщат особено внимание на метеорологичните условия, като влияещи на решенията за атака. От останалите участници Людмил Янков със своя личен, макар - и безрезултатен, подвиг и саможертва е споменат само мимоходом.

 

А и за себе си още ме е яд, че не се записах (бях 8-ми клас😏). Возили са ги на Ил-18. Още го нямам!

[jungfraujoch]

преди 6 часа, домосед каза:

И макар и всички да са единодушни в респекта си към Христо Проданов като опит, хъс и физическа подготовка, нито една блага дума не му е отпусната за почтеност.

С Кирил Досков се познавам лично и не съм чула лоша дума от него за Христо Проданов.Нито пък добра.

По-скоро респект към екипа е това,което съм чула.Както и личното му преживяване.

[Duke]

Моите спомени са много ярки от тази експедиция. Имах си хас да не е така при положение, че ставахме и лягахме с новините от случващото се в Хималаите. Много добре помня, че метеорологичните условия бяха лоши, а Христо Проданов предприе необмислен риск въпреки решението на ръководителя на експедицията. Честно казано и до днес смятам, че трагедията беше предизвикана от надценяване на собствените възможности и чист егоцентризъм. Не вярвам в конспиративни теории и се изненадвам, че съществуват подобни. Людмил Янков ли беше с измръзналите крайници? Странно, че е споменат само мимоходом, защото беше основен участник в експедицията и всяка вечер от него научавахме новините от лагера...

 

П.П.: Пак да бръкна в раната. Аз знам, че ти знаеш, че аз имам поне един полет с Ил-18, но моята гордост е полет на Ил-14 с квадратните илюминатори... 😛

[домосед]

преди 23 минути , Duke каза:

Не вярвам в конспиративни теории и се изненадвам, че съществуват подобни.

И аз ставах и лягах със същите новини. За конспирация трябват поне двама. Тук не става дума за конспиративна теория, а за гадаене какво му е било на Христо Проданов в главата. Примерът беше, че като решил да атакува - хубаво, тръгнал, няма кой да го спре, пък и не смее. Обаче прескочил два лагера наведнъж. Възможно тълкуване било, че се е опитал да се откъсне максимално от другите, първо, да не вземе да го изпревари някой и, второ, като слезе надолу да ги срещне толкова на ниско, че просто да каже "Експедицията е успешна, хайде прибираме се". Което се случило на Лхоце. Точно оттук следва въпросът ми за времето, за което не става дума в интервютата. Възможно ли е просто да е бързал, за да хване прозореца хубаво време? Впрочем, чу се и предположение за самоубийство. Любопитен момент, който не беше подложен на тълкуване, е, че само той е катерил в свръзка с шерпа. При това - с шерпа, който нито му е бил на способностите, нито на кондицията. Стигнал до 8400. Всички останали са атакували върха в свръзки само от българи. Хайде гледайте го, че да не преразказвам от трета ръка 😏

 

преди 33 минути , jungfraujoch каза:

не съм чула лоша дума от него за Христо Проданов.Нито пък добра

Точно като във филма!

[jungfraujoch]

преди 14 минути , домосед каза:

Хайде гледайте го, че да не преразказвам от трета ръка 😏

 

Задължително. 

[Radnev]

"Жестокият път"

Няма да чета коментарите, за да бъда напълно необременен, когато го гледам.

 

П.П. Успях да изгледам "Напълно непознат" с Тимъти Шаламе в ролята на Боб Дилън.

Може би съм една идея по-малък, за да разбера творчеството и влиянието на хората от това поколение върху музиката и културата.

60-те също са ми много нелюбими. Не си спомням филм, отразяващ тези времена, който да ме е грабнал по някакъв начин, въпреки че напълно осъзнавам колко повратна точка за съвременния свят, такъв какъвто го познаваме днес, са те.

Биографичните филми за големите музиканти сякаш също станаха твърде много и просто се изтъркаха.

Иначе филмът не е лош, но от филмите за Фреди, Елвис и Елтън Джон го поставям на опашката 

[Zaro]

преди 2 часа, Duke каза:

Людмил Янков ли беше с измръзналите крайници?

Методи Савов. Наедрелият в резултат на спиране на катеренето.

Людмил Янков загива от лавина под Мальовица през 1988 г. и има плоча на голямата скала на втора тераса.

 

преди 1 час, домосед каза:

Възможно ли е просто да е бързал, за да хване прозореца хубаво време?

Гарантиран прозорец по нашите планини няма, какво остава за Хималаите.

Аз съм склонен да вярвам, че Христо Проданов си е бил точно такъв, какъвто го описват. А в подножието на върха, в прекия и преносния смисъл, трезвата оценка на ситуацията му е изневерила - дори и на катерач като него. Изкушението е било твърде голямо.

[домосед]

преди 29 минути , Zaro каза:

Методи Савов. Наедрелият в резултат на спиране на катеренето.

Людмил Янков загива от лавина под Мальовица през 1988 г. и има плоча на голямата скала на втора тераса.

И двамата. Людмил Янков губи пръсти на ръцете на Еверест'84. Методи Савов - част от стъпалото си. 

[hristov.hb]

Преди няколко месеца с интерес прочетох наскоро излязлата книга Западният гребен на Еверест на Николай Петков.  Не съм гледал още филма, но предполагам, че написаното в книгата е доста близко до него, без да има пряка връзка между тях. Но при всички случаи, дори и 41 години по-късно е добре да се види/прочете и различната гледна точка от официалната тогава. 

Но несъмнено това изкачване е изключителен успех и неслучайно при цялата навалица на Еверест през последните години, никой освен словенската (югославската) и българската експедиции не е успял да премине по цялата дължина на Западния гребен.

 

[Zaro]

преди 12 минути , hristov.hb каза:

Но несъмнено това изкачване е изключителен успех и неслучайно при цялата навалица на Еверест през последните години, никой освен словенската (югославската) и българската експедиции не е успял да премине по цялата дължина на Западния гребен.

Само нашите са минали изцяло. Но не по своя воля, а щото не е имало друго налично трасе - такава е била организацията. Други са минавали частично.

[Duke]

преди 14 часа, Radnev каза:

Иначе филмът не е лош, но от филмите за Фреди, Елвис и Елтън Джон го поставям на опашката 

Да, освен, че недолюбваш шестдесетте, също така ти личи, че и не си много по рок музиката, защото всъщност "Напълно непознат" и донякъде "Елвик" са двата биографични филма доближващи се най-близко до описание на действителните събития. Този за Фреди дори не искам да коментирам - срамота за автори и живи участници в събитията, които продължават да се гаврят с паметта на един велик музикант! Същата работа и по отношение на "модерния" прочит на живота на Елтън Джон, но поне там той сам си е избрал да бъде представен в подобно амплоа... 

[домосед]

преди 1 час, Duke каза:

преди 15 часа, Radnev каза:

Иначе филмът не е лош, но от филмите за Фреди, Елвис и Елтън Джон го поставям на опашката 

Да, освен, че недолюбваш шестдесетте

Ама вие какви 60-те си представяте, че и недолюбвате? Ето ги истинските 😎

 

 

[Duke]

Което ме подсети за може би най-добрия биографичен филм заснеман някога по темата с безусловно най-доброто актьорско превъплъщение... 

 

 

Ще трябва отново да си го припомня в памет на Вал Килмър...