Последният филм, който гледах е...

[Duke]

преди 52 минути , домосед каза:

Действието в 55 минути епизод се развива в 55 минути, като камерата прехвърля елегантно към различни персонажи, действия и размени на реплики, които по съвпадение се случват последователно през този период. Следващият епизод не са непременно следващите 55 минути, но пак са 55 и пак са в реално време.

Аз съм голям фен на стедикам още от "Сиянието" на Кубрик и винаги съм мечтал именно за филм заснет в един шот посредством стедикам. Ще трябва да гледам този сериал, макар, че тематиката въобще не ме влече...

[antea]

отлично ревю, @домосед, и много интересно наблюдение от последния ти пасаж, което чак сега ми изкристализира и на мен, едно такова смътно усещане, че нещо не е както баш имаш смътното очакване, и това прави още по-зловеща цялата ситуация

 

заради кинематографичните похвати сериала ние го гледахме почти като омагьосани, просто изключваш, че това е кино и усещаш директно действителността, много ги бива англичаните в реалистичността (рядко срещано при американския тип кино, но се случва, последния пример, който се сещам - отново изцяло one shot заснемане е тази серия от сезона за братята Menendez), а и доста често ме побиваха тръпки, донякъде и от облекчение, че в семейството ни този етап на израстване е минал, и то направо безпроблемно, но неизбежно покрай гледането, дори и подсъзнателно, си направихме някаква преоценка колко неща сега можеха да бъдат объркани непоправимо, защото от далечината на времето успяхме да видим собствените си слабости като родители... поуки, поуки

[Иван Попов]

"Bullet Train Explosion" – последният филм, който гледах... и определено един от най-добрите!
Като човек, който обожава влаковете, просто няма как да не остана без думи – това не е просто филм, това е влак, който те отвежда директно в свят на адреналин, хумор, стил и японска естетика.

Да, обичам влаковете. Но този шинкансен – японското чудо на технологиите – не е просто фон. Той е герой. Всеки вагон, всяка врата, всяка секунда в движение – всичко е изпипано до съвършенство. От скоростта до дизайна – Япония отново доказва колко е невероятна. Страна, където миналото среща бъдещето по най-красивия и възможен начин.

Това не е просто място. Това е преживяване....

 

 

[PetarKalinov]

Топ Гън Маверик

[Duke]

На 30.04.2025 г. в 18:10, домосед каза:

Отличавам като най-добър в това отношение - епизод 3.

Да, определено това е едновременно най-подтискащата и най-въздействащата част от филма. Защото според мен тук не става дума за сериал и е редно четирите части от филма да се гледат една след друга без прекъсване... 

 

На 30.04.2025 г. в 18:10, домосед каза:

трудно се избягва от отегчението, когато се кара с кола до някъде и разстоянието е повече от 5 мин

Тук обаче не съм съгласен с теб. Хванах се, че по обратния маршрут от магазина се опитвах да отгатна дали се движеха по същите улици. Дори мислех да засека времето и съм почти на 100% сигурен, че ще бъде същото...

[martina85hristova]

Лило и Стич 😄 с детето на два пъти ревахме. сега разбрах защо всички деца са луднали по тях 

[домосед]

Клуб Убийства в четвъртък

 

 

Симпатична криминална черна комедия за пенсионирани детективи в старчески дом. Разследват стари затворени случаи на неразкрити убийства. Разбира се, става и топло убийство и почват да се конкурират с полицията кой ще го разкрие. Нищо кой знае какво, ако не бяха шегите с препратки към други роли и филми. Хелън Мирън, например, играе пенсионирана Джуди Денч от филмите за Бонд, където пък Пиърс Броснан също се мяркаше в някакъв предишен живот. Но любимото ми е, когато Джонатан Прайс прави комплимент на Хелън Мирън, че прилича на кралицата, а тя се е облякла 1:1 като в образа си на кралицата във филма Кралицата, като караше ландровър в Шотландия – с плетена жилетка, забрадка и големи рогови очила.

[домосед]

Дългата разходка: Игра на волята по Стивън Кинг (първоначално подписал се като Ричард Бакман).

 

50-тима младежи, по един от всеки американски щат вървят дълго (цял филм!) по едно асфалтово шосе. Състезание без финална линия. Докато само един издържи. На всички останали им теглят куршума. Защо са тръгнали на тая разходка? Има официална версия. Има и 50 неофициални, които се обсъждат в движение в градация на драматизъм. С едно наум, че внимание се обръща на не повече от 7-8 човека по избор на сценариста (предполагам, че поради налична вътрешна информация кои ще стигнат най-далече). Нямам достатъчно време в тоя живот да чета на Стивън Кинг и книгите, така че съдя само по каквото ми показват на екрана. Макар и да съм дочул, че в книгата се разправя за юноши, а тези на екрана са по-големи. Което е мигаща червена лампа за несъответствие! С другото очевидно несъответствие обаче тоя път съм съгласен. Групата има крещящо разнообразен характер - като раси и сексуална ориентация, какъвто авторът в края на 1960-те надали си е представял. Първосигналната реакция е на досада, че това е поредният политически компромис, но според мене в случая е артистично решение и при това - добре работещо. Историята е дистопия за някаква въображаема бъдеща Америка, с която нито съвременното демографско разнообразие, нито историческите декори и ръждясали старовремски автомобили (в съчетание с футуристични спрямо тях ръчни часовници, които следят изминато разстояние и моментна скорост) не влиза в конфликт.

 

Специално на @Брани обръщам внимание, че главния злодей го играе синът на Дарт Вейдър от популярна филмова поредица

 

 

[desislavna]

преди 10 часа, домосед каза:

Нямам достатъчно време в тоя живот да чета на Стивън Кинг и книгите,

🫣 Не си прочел дори и едно разказче ли?!

Няма екранзация на негово произведение, която да е толкова увлекателна и завладяваща, както написаното от него.

Но, разбира се, ти си преценяваш кое би ти било интересно или ценно. 

 

[antea]

не е точно така 🙂 там, където е пипал Франк Дарабонт в екранизациите, резултатът е отличен - Шоушенк, Зелената миля, Мъглата?

[Гост]

преди 21 часа, домосед каза:

Дългата разходка: Игра на волята по Стивън Кинг (първоначално подписал се като Ричард Бакман).

 

50-тима младежи, по един от всеки американски щат вървят дълго (цял филм!) по едно асфалтово шосе. Състезание без финална линия. Докато само един издържи. На всички останали им теглят куршума. Защо са тръгнали на тая разходка? Има официална версия. Има и 50 неофициални, които се обсъждат в движение в градация на драматизъм. С едно наум, че внимание се обръща на не повече от 7-8 човека по избор на сценариста (предполагам, че поради налична вътрешна информация кои ще стигнат най-далече). Нямам достатъчно време в тоя живот да чета на Стивън Кинг и книгите, така че съдя само по каквото ми показват на екрана. Макар и да съм дочул, че в книгата се разправя за юноши, а тези на екрана са по-големи. Което е мигаща червена лампа за несъответствие! С другото очевидно несъответствие обаче тоя път съм съгласен. Групата има крещящо разнообразен характер - като раси и сексуална ориентация, какъвто авторът в края на 1960-те надали си е представял. Първосигналната реакция е на досада, че това е поредният политически компромис, но според мене в случая е артистично решение и при това - добре работещо. Историята е дистопия за някаква въображаема бъдеща Америка, с която нито съвременното демографско разнообразие, нито историческите декори и ръждясали старовремски автомобили (в съчетание с футуристични спрямо тях ръчни часовници, които следят изминато разстояние и моментна скорост) не влиза в конфликт.

 

Специално на @Брани обръщам внимание, че главния злодей го играе синът на Дарт Вейдър от популярна филмова поредица

 

 

Крайно време беше да започне работа! Не може само на издръжка на баща си да разчита!

[домосед]

- Ама ти да не би нещо да си тичала?  -

Спойлер

заключителната реплика на Мани, след като червенокосата му приятелка Лола е пробягала целия Берлин за 20 минути, имайки грижата по пътя да му осигури 100 хиляди дойче марки в брой, за да не загази жестоко. При това ѝ се е наложило да пробяга маршрута цели три пъти, като във всеки следващ, в зависимост от това дали и как е заобиколила съседа със злобното куче на стълбището, случайни събития са се подредили по леко различен начин, водейки до коренно различен финал. 

 

Не се притеснявам, че така разказвам целия филм, защото е култова класика от края на 1990-те. Би трябвало да е гледан. Ама поне от мене - не беше.

 

Бягай Лола!  на Том Тиквер

 

 

Внимание! Дяволът е в подробностите! Какво стана с крадеца на мотопеди, видяхте ли?

 

[Zaro]

преди 42 минути , домосед каза:

- Ама ти да не би нещо да си тичала?  -

  Покажи

заключителната реплика на Мани, след като червенокосата му приятелка Лола е пробягала целия Берлин за 20 минути, имайки грижата по пътя да му осигури 100 хиляди дойче марки в брой, за да не загази жестоко. При това ѝ се е наложило да пробяга маршрута цели три пъти, като във всеки следващ, в зависимост от това дали и как е заобиколила съседа със злобното куче на стълбището, случайни събития са се подредили по леко различен начин, водейки до коренно различен финал. 

 

Не се притеснявам, че така разказвам целия филм, защото е култова класика от края на 1990-те. Би трябвало да е гледан. Ама поне от мене - не беше.

 

Бягай Лола!  на Том Тиквер

 

 

Внимание! Дяволът е в подробностите! Какво стана с крадеца на мотопеди, видяхте ли?

 

 

Този го гледах преди време, но попадна след серия много силни представители на германското кино, та не ми допадна. 

 

И като споменах германско кино, Christiane F. (Christiane F. - Wir Kinder vom Bahnhof Zoo) - историята на едно момиче на 13 след срещата ѝ с наркотиците. Филмът е тежък, в някои кадри участват истински наркомани от улиците на Берлин. Покъртителна история как животът на един млад човек (и на всички около него) може да се разпадне и се разпада.

 

 

[домосед]

Най-новият филм на Пол Томас Андерсън Битка след битка получава безумно висок рейтинг в IMDB, пък според мене попада в жанра "познай какво е искал да каже авторът". Отговорът очевидно затруднява и рейтингодателите в IMDB, защото са изредили цял ферман възможни жанрове, към който всеки сам да си прецени да го вмести: криминален, трилър, политически трилър, епос, екшън, епичен екшън, драма, черна комедия ... Чак пък черна?? Броят на труповете не е достатъчен да се класира. По-скоро - неблагоприлична. Поне в първите 20 минути. Леонардо Дикаприо играе Митьо Бомбата на световната ултралиберална крайно лява революция, а Шон Пен, маскиран като един много сърдит Иван Бърнев, играе бухалката на световната ултраконсервативна крайно дясна реакция. Бенисио дел Торо се мярка като чаровен мехикано-сенсей, записал се на кастинг за Приключнията на Кунг-фу Панда в Колумбия. До някакъв момент авторът подвежда, че ще остави на зрителя сам да си избере за коя от политическите крайности да вика, но после се предава и взема страна. Озадачаващото е, че доколкото изобщо има някакъв трилър, то е ... спор за бащинство. Добавяме сапунена мелодрама към жанровете. А доколкото изобщо има нещо забавно в целия 160-минутен филм, то е, че ... и левият, и десният хейтят джендърите. Разрив освен политически, има и поколенчески! Има го и при шофирането. Младите го могат и с вързани със свинска опашка ръце. Нали не им трябва да сменят автоматичните скорости. За преследването с коли, впрочем, давам поощрителна звездичка. Оказва се, че все може да се измисли нещо ново и в тоя жанр.

 

 

 

 

[Zaro]

На 11.10.2025 г. в 21:24, домосед каза:

жанра "познай какво е искал да каже авторът"

Добавям още един филм в категорията - "Теки" от Синелибри. Заглавието на английски е "Teki Commeth". Teki е японската дума за враг, а commeth e архаична форма за минало време на глагола "come", идвам. Т.е. "врагът идва".

Прочетох всичките 3-4 коментара в IMDB за филма и се появи светлина на хоризонта каква вероятно би трябвало да е била идеята на автора. Архаичната форма е препратка към някакъв страх от време на оно, който японците изпитват от пришълци. В случая врагът е старостта, деменцията, самотата. Има метафорична препратка през годишните сезони като етапи от човешкия живот. Дедикът готви половината филм, една четвърт от филма бълнува, а останалата еднан четвърт прави неща, които нямат нищо общо с останалте 3/4 от филма. Продукцията е черно-бяла, което няма никаква логика, освен че животът става ченро-бял в напреднала възраст. Единственият плюс от това беше, когато показаха тоалетна с "продукция". 

Препоръчвам филма, само при опрян пистолет в челото. Ако някой все пак събере смелост, може да сподели,. Може пък аз да не съм разбрал нещо. 

[Миланка]

Гледам в момента "Снайпер - Призрачен стрелец" и се чудя: началото на на филма на устието на Велека ли е снимано или на мен така ми се струва?

[домосед]

преди 15 часа, Миланка каза:

Гледам в момента "Снайпер - Призрачен стрелец" и се чудя: началото на на филма на устието на Велека ли е снимано или на мен така ми се струва?

Ами дай да го видим и да преценим

[iabulka]

преди 16 часа, Миланка каза:

Гледам в момента "Снайпер - Призрачен стрелец" и се чудя: началото на на филма на устието на Велека ли е снимано или на мен така ми се струва?

Възможно е, защото филмът е сниман в България.
Sniper: Ghost Shooter (Video 2016) - IMDb

[palioto]

На 11.10.2025 г. в 21:24, домосед каза:

Най-новият филм на Пол Томас Андерсън Битка след битка получава безумно висок рейтинг в IMDB, пък според мене попада в жанра "познай какво е искал да каже авторът". Отговорът очевидно затруднява и рейтингодателите в IMDB, защото са изредили цял ферман възможни жанрове, към който всеки сам да си прецени да го вмести: криминален, трилър, политически трилър, епос, екшън, епичен екшън, драма, черна комедия ... Чак пък черна?? Броят на труповете не е достатъчен да се класира. По-скоро - неблагоприлична. Поне в първите 20 минути. Леонардо Дикаприо играе Митьо Бомбата на световната ултралиберална крайно лява революция, а Шон Пен, маскиран като един много сърдит Иван Бърнев, играе бухалката на световната ултраконсервативна крайно дясна реакция. Бенисио дел Торо се мярка като чаровен мехикано-сенсей, записал се на кастинг за Приключнията на Кунг-фу Панда в Колумбия. До някакъв момент авторът подвежда, че ще остави на зрителя сам да си избере за коя от политическите крайности да вика, но после се предава и взема страна. Озадачаващото е, че доколкото изобщо има някакъв трилър, то е ... спор за бащинство. Добавяме сапунена мелодрама към жанровете. А доколкото изобщо има нещо забавно в целия 160-минутен филм, то е, че ... и левият, и десният хейтят джендърите. Разрив освен политически, има и поколенчески! Има го и при шофирането. Младите го могат и с вързани със свинска опашка ръце. Нали не им трябва да сменят автоматичните скорости. За преследването с коли, впрочем, давам поощрителна звездичка. Оказва се, че все може да се измисли нещо ново и в тоя жанр.

 

 

 

 

Подлъгах се по високия рейтинг в IMDb и актьорския състав.На десетата минута го прекъснах.Не ми се е случвало от години!😀

[Zlia]

преди 2 часа, palioto каза:

Подлъгах се по високия рейтинг в IMDb и актьорския състав.На десетата минута го прекъснах.Не ми се е случвало от години!😀

Въпрос на вкус. На мен ми хареса. Малко хаотичен, но според мен това му е и целта де. 

[домосед]

преди 2 часа, iabulka каза:

преди 19 часа, Миланка каза:

Гледам в момента "Снайпер - Призрачен стрелец" и се чудя: началото на на филма на устието на Велека ли е снимано или на мен така ми се струва?

Възможно е, защото филмът е сниман в България.
Sniper: Ghost Shooter (Video 2016) - IMDb

Открих го. Велека е!

 

 

[домосед]

Ноември е върхът на сезона за ново кино. Да спомена последните си няколко попадения, всичките - от софийските киносалони по прегледи, фестивали и редовни прожекции.

 

Домоседската златна палма отива за Последния викинг и мъжката роля (прикрита главна) на Мадс Микелсен. 

Едно усмихнато завръщане към добрите времена, когато можеше свободно да се разказват вицове за луди. Че даже и за Холокоста. На голям екран! 

Възприемам автора и режисьор Андерс Томас Йенсен като първи викинг на излизането от блатото на насаждането в западното кино уок-посредственост.

С притчата за вожда на Рогатите с брадвите си го е казал в прав текст: пътят на едно общество, равняващо се по най-слабите под предлог да не им накърни чувствата, води единствено към закирване. На цялото общество.

 

 

 

 

Никакви вицове за Холокоста не биха били на място във филма Нюрнберг, в който Ръсел Кроу и Рами Малек си играят психологически закачки между самовлюбени нарцисисти (едият - също и нацист) в затворническа килия (единият - свободен да влиза и да излиза). Тоя филм ми е труден еднозначно да го одобря или отхвърля. От една страна е информативен за политическите и юридически аргументи изобщо да има следвоенен съюзнически трибунал срещу пленени нацистки лидери по обвинения за престъпления срещу човечеството. Като се набляга на публичността. Да дадем урок какво се е правило в концлагерите и не трябва да се прави никога в бъдеще. От друга - сценарият влиза в противоречие сам със себе си, допускайки, че процесът е класически съдебен трилър, в който ако в последния момент не бъде зададен правилният въпрос към психологочески подготвения правилен свидетел, току виж Гьоринг отървал бесилото.  И че човечеството дължи обесването на нацист №2 на патриотизма и бистрия ум на редови америкаснки военен психиатър. Който е разпределен в Нюрнберг с единствената задача да осигури явяването на Гьоринг жив на ешафода. Точно в което се и проваля. Абракадабра!

 

 

 

Следват две заложнически кризи.

 

В Бугония кризата произтича от алтернативни разбирания по темите за формата на земята и намесата на слезли от кораб извънземни във взимането на човешки решения. За съжаление филмът е римейк и свободата на чудак-визионера Йоргос Лантимнос за взимане на решения по сценария е била ограничена в рамка. Та от един момент започваш да се досещаш какъв би бил единственият възможен финал, който да оправдае създаването на филма. Палец нагоре за Ема Стоун и Джеси Племънс.

 

 

В Мъртва хватка се разправя истинската история на дребен бизнесмен от Индианаполис през 1970-те, който взима за заложник притискащия го в ъгъла лихвар, за да изиска публично извинение. Не бих казал, че е връх в кариерата на Гюс ван Сант, работил и по-рано по подобни теми. Тук се стига и до прозявки. Трите добри причини да би бил гледан са: 1. Сценография, идеално пресъздаваща епохата;  2. Саундтрак, също от епохата; 3. Камео-участието на Ал Пачино (в не повече от две или три сцени). 

 

 

Друг пример на филм с отлично възпроизвеждане на локация и епоха е Чужденецът на Франсоа Озон по едноименната новела на Албер Камю. Колониален Алжир през 1930-те. Саундракът, разбира се, съдържа знаменитата песен на The Cure, озаглавена Да убиеш арабин, точно в препратка към това произведение. 

 

 

В Празненстовото (The Birthday Party), Уилем Дафо ни разхожда до частния Йонийски остров на героя си корабен магнат (сещай се за Онасис) в средата на 1970-те (в Испания Франко бере дух) и разиграва семейна драма на поколенчески бунт, лична воля и алфа-доминация.

 

 

За любителите на реални драми от съвременна българска действителност, намесващи ковид-19, местен феодализъм и традиционно тесногръдие - филмът на Стефан Командарев Made in EU отговаря на всички изисквания. Палец нагоре за Гергана Плетньова.

 

 

 

Един от филмите, изпратен с ръколяскане, без в залата да присъства който и да било от екипа, беше Помилване на Паоло Сорентино. Тони Сервило играе италиански президент пред пенсия, който се назлъндисва да подпише закон, допускащ евтаназията, като същевременно се колебае кого от двама предложени му убийци да помилва (от затвор, а не от бесилка). А мира не му дава с кого починалата му жена била имала афера 40 години по-рано. Неаполитанска чест! Папата го играе черен раста в бяла премяна. В интернет пише, че актьорът произлиза от Бряг на слоновата кост. 

 

 

А другият задължиътелно аплодиран филм беше Новата вълна на Ричард Линклейтър. За правеното на жалонния бюджетен филм на Годар с Белмондо и Джийн Сибърг До последен дъх. Париж, 1960-те. Тоя е балсам за киноманите от първата до последната минута! Да не би да съм поднесъл вече Домоседската Златна палма на някой друг? Объркал съм се сигурно 🙃

 

 

[palioto]

Няма да си позволя да правя рецензия на филм в форум за пътешествия, но просто трябва да го споделя – първите два епизода от поредицата „От полюс до полюс с Уил Смит“ по National Geographic са невероятни! Лично аз се забавлявах много и научих доста интересни факти.

В рамките на 100 дни Уил Смит се изправя пред редица предизвикателства – ще бъде пътешественик, изследовател, ще пребори страховете си и ще тества издръжливостта си. Всичко е представено по забавен начин, характерен само за него.

Следващите два епизода ще се излъчат на 22 януари от 21:00 ч. – не ги пропускайте!

[MayaS]

преди 15 часа, palioto каза:

Няма да си позволя да правя рецензия на филм в форум за пътешествия, но просто трябва да го споделя – първите два епизода от поредицата „От полюс до полюс с Уил Смит“ по National Geographic са невероятни! Лично аз се забавлявах много и научих доста интересни факти.

В рамките на 100 дни Уил Смит се изправя пред редица предизвикателства – ще бъде пътешественик, изследовател, ще пребори страховете си и ще тества издръжливостта си. Всичко е представено по забавен начин, характерен само за него.

Следващите два епизода ще се излъчат на 22 януари от 21:00 ч. – не ги пропускайте!

Тези филми дали ги има някъде онлайн. Не гледам телевизия. Нямам канали.

[Captain45]

https://www.natgeotv.com/bg

 

Би трябвало да имат платен достъп до лайв стрийминг , но не го намирам на сайта им.