Последният филм, който гледах е...

[Миланка]

Който ще гледаме в неделя 07.01.2018г. - ДА ОБИЧАШ ВИНСЕНТ, в Дом на киното (за който се интересува - остават още няколко прожекции).

[Алекс]

В духа на празниците последно гледах Christmas Inheritance. Много приятен, романтичен, коледен филм за разпускане  

 

[домосед]

Дъвка за балончета

 

Нямаше как да пропусна нов български филм за петокласници в моето училище и моята махала по моето време!

Ден по-късно се чудя дали да го похваля ли да го охуля 

 

За 

- играе по струните на носталгията към моето собствено детство - дъвки Turbo (събирах), стрелбища с въздушни пушки (бях много точен даже по кибритените клечки!), пионерски връзки (носех на даскало, ама през ден), запушени ауспуси (правеше с картоф, а не с пионерска връзка), фунийки (нашите не ми разрешаваха, камо ли пък с карфици!)

- всички главни образи са чаровни всеки сам по себе си. И децата и възрастните (с изключение на големия Божидар)

- баба Бени е цяла стихия

- шефът на рекламната агенция - по-малко

- има откровено комични моменти за здравословна доза спонтанен смях

- визията на съвременна София е много добра (като за телевизия!)

 

Против 

- не се получава стиковка ("химия") между героите нито "хоризонтално" (романтиката между героите така и не я усетих на нито една от възрастите), нито "вертикално" (на нито едно от децата не му пасва възрастния нито като физиономия, нито като поведение)

- по костюмите от 1988 можеше да се поработи повече. Има попадения, но има и дразнещи грешки. Проблемът е, че за филм за близкото минало е достатъчно да се гледа филм от близкото минало, за да се види как са се обличали хората. И децата и възрастните. А не да се импровизира по теми от 1950-те до ... 2010-те.

 

Забележката ми за портрета я пиша неутрална : недовършена домашна работа с повишена за съвременните млади кинотворци трудност.

По соца в класните стаи нямаше портрет на Бай Тошо. Имаше на Георги Димитров. Това беше в тон с "априлската линия" за избягване на култ към личността. Бай Тошо заедно с цялото текущо политбюро на БКП (което се разместваше от време на време) висеше в коридора. 

 

 

 

Редактирано 4 януари, 2018 от домосед

[домосед]

Още няколко филма от коледния сезон, изгледани по кина и самолети

 

Падингтън 2

 

Във втората серия балансът между за деца и за възрастни е наклонен малко повече към за деца.

А за възрастните остава да умуват дали не са усетили присъствието на Злия Гений на Брекзит в 25-тия кадър

 

 

Спайдър-мен: Завръщане у дома

 

Тоя спайдър-мен също се е прицелил в детските сърца, правейки се на малко по-малък отколкто е. Ама всички екологични кампании в защита на лешоядите отиват на кино, ако киното продължава да ги вкарва в ролята на лошия.

 

 

 

Късметът на Логан

 

Тук група култови холивудски звезди са се събрали да се забавляват в собствената си компания, режисирани от още по-култовия режисьор Стивън Содърбърг, като същевременно куфеят на състезания с бързи коли, играят на "иди ми, доди ми" от затвора и засмукват зелени гущери през вентилационните инсталации. Любимият ми момент е, че във финалните надписи (трейлър минута 02:00) представят Даниел Крейг като новобранец в киното.

 

 

Обир със стил

 

И тук крадците са добрите, а им е простено, защото са чаровни любими актьор в трета възраст. Макар и да не са във върхова форма нито като крадци, нито като актьори

 

 

 

[домосед]

На 12/28/2017 в 11:00, cybersimo каза:

И освен това тъпото решение да не се излъчва на 2D направо ме убива. Трябва да ходя да го гледам в чужбина...

Отидох да го гледам в чужбина. В Йоханесбург го дават 2D без дублаж 

Ама не ми се пише за тоя филм. Люк Скайуокър мацката трябваше да се сети да го бутне от скалата още в края на миналия епизод, че да не се излага в този, та чак Йога да възкресяват, че да го с пръчка бръчка. 

 

Междувременно гледах още един пенсиониран джедай как си прекарва третатата възраст. Лиам Нийсън се лови по акъла на Вера Фармига* и гони Михаля в комутерски влак в Ню Йорк. В процеса тича под, над и зад влака, стреля, бие, спасява, размишлява и прави правилните неща.

 

 

 

*етническа украинска американка, неджедайка, която обсъждахме, още когато се влачеше по летищни бизнес салони с Джордж Клуни. Ама са ѝ свършили въздушните мили и е изпаднала до претъпкани крайградски влакове.

За сравнение - другата примадона на миналия уикенд е във възход - Джесика Кастейн. Героинята и се казва Моли Блум - травмирана скиорка с попарени олимпийски надежди, намерила алтернатично поприще в организирането на високопрофилни игри на покер в Лос Анжелос и Ню Йорк. И допълнително - в писане на книги за живота си. Докато не я хванали, че си заделяла комисионничка от покера, което било единственото незаконно в случая, и я обвинили, че ... работи за руската мафия. На финала [spoiler] се изкарва героиня, защото предпочела да се предаде и влезе в затвора, нежели да спазари с прокурорите личните данни на клиентите си [/spoiler] А всъщност героизмът е да се издържи Кевин Костнър за баща. То - един филм време е прекомерно, камо ли - цял живот. Според автора режисьор Аарон Соркин, историята на дамата е от величината и величието на драматичните жизнени пътища на бащите основатели на социалните мрежи, но аз си позволявам да не намирам нищо интригуващо за себе си в нейния случай. Колкото и да се разбира с Идрис Елба пред камера и да казват думите с N и F на глас пред децата.

 

 

[Zaro]

Перфектни непознати - Perfetti sconosciuti.

 

Когато седем приятели се събират за вечеря, никой не очаква на масата с тях да седнат седемте смъртни гряха, но в хода на вечерта похотта, суетата и мързелът излизат на показ с една супена лъжица измама в пикантния микс. Колко познават човека до себе си се оказва въпрос с повишена трудност за приятелите, които решават да споделят всяко съобщение и обаждане в телефоните си, само за да открият, че са перфектни непоз­нати. Докато маските падат една след друга, а финалът взима остър завой, Дженовезе ни оставя ролята на съдия – заедно с дилемата искаме ли да знаем истината за другите или блаженото невежество е за предпочитане.

 

Казано с думи прости - обрат подир обрат, за да се постигне напълно реалистичен кадаиф от сложни и скрити взаимоотношения на хора, които на фасадата не крият нищо, дълбоко в душата си крият сложно преплетни схеми, но в крайна сметка продължават напред , щото всички са еднакво виновни. Истинско европейско кино!

 

 

[Asterisk]

Преди 1 час, Zaro каза:

Перфектни непознати - Perfetti sconosciuti.

 

Когато седем приятели се събират за вечеря, никой не очаква на масата с тях да седнат седемте смъртни гряха, но в хода на вечерта похотта, суетата и мързелът излизат на показ с една супена лъжица измама в пикантния микс. Колко познават човека до себе си се оказва въпрос с повишена трудност за приятелите, които решават да споделят всяко съобщение и обаждане в телефоните си, само за да открият, че са перфектни непоз­нати. Докато маските падат една след друга, а финалът взима остър завой, Дженовезе ни оставя ролята на съдия – заедно с дилемата искаме ли да знаем истината за другите или блаженото невежество е за предпочитане.

 

Казано с думи прости - обрат подир обрат, за да се постигне напълно реалистичен кадаиф от сложни и скрити взаимоотношения на хора, които на фасадата не крият нищо, дълбоко в душата си крият сложно преплетни схеми, но в крайна сметка продължават напред , щото всички са еднакво виновни. Истинско европейско кино!

 

 

Купонът щеше да е пълен ако можеха да си четат мислите и същевременно да се разиграва цялото театро, като за пред хората

Редактирано 15 януари, 2018 от Asterisk

[домосед]

 

 

The Post.  Ако излезе филм на Стивън Спилбърг с Мерил Стрийп и Том Ханкс на едно място, се гледа без даже да се пита за какво се разправя. Ако ще и да се окаже, че им е дал да играят джамджии, джедайци или джингибита. Оказва се, че им е дал ролите съответно на издателя Катрин Греъм и главния редактор Бен Брадли на вестник Уошингтън пост в началото на 70-те. Когато в един и същи период им се налага чрез драматични решения да преодолеят две кризи – дебюта на частната семейната компания на борсата и натиска (меко казано) от администрацията на президента Никсън да не се публикуват изтекли от Пентагона документи, разкриващи, че безперспективността на военен ангажимент на САЩ във Виетнам е била пределно ясна на всички президентски администрации от Труман насетне. Филмът е добър, защото това, което се казва, е важно да се чуе и е разказано стегнато. Но не е чак велик. Предвид най-малкото на неминуемите сравнения с великия филм на Алан Пакула на съвсем близка тема с общи герои „Цялото президентско войнство“ от 1976-та. Когато още не са имали комфорта дистанцията на времето да отсъди в тяхна полза кое е добро и кое – зло. Имам чувството, че този е правен като учебен материал за гимназисти или първокурсници. Или че цялата публика се третира като ученици или първокурсници и художествените послания се предават в прав текст: Виетнамската война е престъпна авантюра на американските управници срещу американския народ; обществото има право на информация как разсъждават и лъжат управниците му; издаването на вестници е бизнес, който има задължение да храни акционерите и служителите си, но има още по-голямо задължение да информира и да взема позиция, била тя и срещу властта; издателят не трябва да се бърка в редакционната политика на вестника си (но е добре дошъл да оказва съдействие и защита); жените в бизнеса трябва да се вземат сериозно и не трябва им да се отричат уменията и правото да вземат решения, даже и ако попада в Fortune Top 500 (издигането до там се случва години след събитията от филма) ; истинското геройството е в смелостта и саможертвата, даже и да не се проявява в окопите, а на гала вечеря на висшето общество; разделението на властите е фундаментална опора на американското общество и начин на живот, които не са имунизирани срещу непотизъм, връзкарство и злоупотреба с власт; мястото на Никсън в американската история е сред лошите. За домашно на публиката е оставено лекото упражнение да си изведе сама главното послание: че между стилът на управление на Тръмп и Никсън има много сходства. Мерил Стрийп е получила дежурната номинация за оскар за ролята си. Бих измърморил, че не ѝ е връх на кариерата. Струваше ми се, че през цялото време натъртва колко различна е от Маргарет Тачър тук. Том Ханкс изиграва целия филм със запечата на лицето си усмивка на вечно правия и праведен журналист. Но тези двамата отдавна са влезли в личния ми Клуб на Безгрешните, така че никаква критика не ги лови. Стивън Спилбърг е само кандидат член обаче. И тоя му филм в никакъв случай не подпомага кандидатурата. Вярно, че печели 100 точки само с избора си на актьор за ролята на зализания червендалест юрисконсулт, никак не милеещ за Първата поправка. Но губи поне 500 с евтини първокурснически трикове за задържане на вниманието и поддържане на напрежението (или предизвикване на кикот). Всеки който има работа в редакцията на Ню Йорк Таймс, задължително пресича улицата (Осмо авеню според лични наблюдения от декември 2017) , без да се огледа, и кола набива спирачки (нецензурните реплики остават зад кадър); точно когато репортерът арменец, води най-важния за сюжета разговор от уличен телефон, си разсипва портмонето с монетите от 25 цента по тротоара; ако някой разгърне вестник на открито, вятърът му го издухва към небесата. Разиграно е и клишето за американската мечта, илюстрирано с деца от добри семейства, пробиващи в бизнеса с лимонада. За капак (по-точно – за начало) има една безумно излишна полева (по-точно - джунглева) батална сцена от войната. Чието единствено достойнство е, че в един от героите разпознах себе си от годините на срочна служба в БНА – писарят, въоръжен с пишеща машина в джипа си. Само, дето моята беше много по-тежка, германска, поне едно поколение по-стара от неговата. И не я водех по делтата на река Меконг, ами до полигона край село Корен (Опа! Тук май изтече държавна тайна)

[Емика]

Невероятен!!! Силно препоръчвам!!! По действителен случай.

10 години след оцеляването си в джунглата, Йоси Гинсбърг се връща да живее там.... В ролята на Йоси- Daniel Radcliffe

 

Джунгла

Jungle 2017

 

В началото на 80-те години Йоси Гинсбърг е на 22, има една раница на гърба си и огромен ентусиазъм за пътешествия. Заедно с Маркус Стам и американеца фотограф Кевин Гейл потеглят на път от боливийския град Ла Пас към приключението на живота си. В непознатата амазонска джунгла се наема да ги води австрийски емигрант на име Карл Рупрехтер, с когото приятелите са се запознали само преди ден и който твърди, че познава региона. Но от пътешествие-мечта тяхното пътуване скоро се превръща в кошмар, от който не всички успяват да се събудят.

 

http://www.imdb.com/title/tt3758172/

 

Daniel Radcliffe and Yossi Ghinsberg

 

 

 

[Rumiana]

На 1/29/2018 в 11:31, домосед каза:

The Post.  Ако излезе филм на Стивън Спилбърг с Мерил Стрийп и Том Ханкс на едно място, се гледа без даже да се пита за какво се разправя...

Браво, добър филм!  Особено за времена като днешните...

[Емика]

На 15.01.2018 г. в 21:54, Zaro каза:

Перфектни непознати - Perfetti sconosciuti.

 

Когато седем приятели се събират за вечеря, никой не очаква на масата с тях да седнат седемте смъртни гряха, но в хода на вечерта похотта, суетата и мързелът излизат на показ с една супена лъжица измама в пикантния микс. Колко познават човека до себе си се оказва въпрос с повишена трудност за приятелите, които решават да споделят всяко съобщение и обаждане в телефоните си, само за да открият, че са перфектни непоз­нати. Докато маските падат една след друга, а финалът взима остър завой, Дженовезе ни оставя ролята на съдия – заедно с дилемата искаме ли да знаем истината за другите или блаженото невежество е за предпочитане.

 

Казано с думи прости - обрат подир обрат, за да се постигне напълно реалистичен кадаиф от сложни и скрити взаимоотношения на хора, които на фасадата не крият нищо, дълбоко в душата си крият сложно преплетни схеми, но в крайна сметка продължават напред , щото всички са еднакво виновни. Истинско европейско кино!

 

 

С подобен сюжет е The Party / Партито (2017)

[Емика]

Красив филм!

Матильда / Matilda / Матилда (2017)

 

Любовта на император Николай II и красивата балерина от полски произход Матилда Кшесинская.

 

Редактирано 11 февруари, 2018 от Емика

[Asterisk]

  The shape of water, 2017

https://www.youtube.com/watch?v=XFYWazblaUA

Спойлер

Филмът много ясно противопоставя двете крайности на мъжкото съществуване – обикновеният couch potato (този с готвачката, пред телевизора, загубил отдавна интересът към живеенето) и противоположният му прототип. Единият е в нормална опаковка, но чудовището е отвътре, а другият:  чудовището – отвън и бог в същността си. А това не се харесва, демотивиращо е, предизвиква и плаши същевременно. И както знаем от древни времена, истината е една - на жената не и пука за опаковката. Защо обаче голата истина се оказва такъв проблем? И дали тя (голата истина в този филм) промотира някакви джендър-тенденции или е червената лампа, показваща какво ни предстои ако продължим да си играем на войни, просто защото сме неспособни да приемем грешките, като яденето на сурови котки например, и още по-неспособни да ги поправим и да управляваме себе си (все пак това е качество, присъщо на боговете)

 

 

Интересна ми е мъжката гледна точка: ако ролите бяха разменени и жената беше жената-земноводно, дали краят щеше да бъде същият?

Дали сега ще почнем взаимно да се съжаляваме, че сме създали социален в свят, в който интересът към живота прогресивно ще спада, защото така трябва, и в който няма как да бъдеш друг освен поредния фабрикант в системата, без значение дали е с тиган в ръка или електрическа палка

[домосед]

"Всичките пари на света"

 

Петролният магнат (tycoon, англ.) Пол Гети прави всичко по силите си да предотврати загуби в графа "откуп" за отвлечен в Итаклия 16-годишен внук и да ги прехвърли в "инвестиции в произведения на изкуството със съмнителен произход".  Действието се развива в добрите хипарски времена, по-точно - 1971.

Присъда: слаба работа. 4 от 10 и то само заради колите и костюмите от периода. Но не и за каращите ги и облечените в тях. Персонажът на Марк Уолбърг до последно не се разбира що за сценаристка приумица е, а се води нещо като централен образ.

Филмът застъпва гледната точка (на майката!), че лош в ситуация на отвличане, при това - чисто криминална, а не - политическа, не са похитителите, ами скръндзавият дядо, който не ще да снася. Похитителите - дребни бандити и едри мафиози - даже накланят везната в полза на универсална доброта, като отрязват само ухото на похитения, не го ослепяват или осакатяват, черпят го с говежди стекове, а накрая от откупа плащат щедри надници на цяло калабрийско село колаборатори със семейства с малки деца. Справка в интернет показва, че 10 години по-късно спасеният Пол Гети III е успял да се осакати и ослепи сам със свръхдоза от някаква свръхбоза.

Пак добре, че дядо му не си е разпродал колекцията. Днес е на безплатно разположение на публиката в Лос Анжелис. http://www.getty.edu/museum/

 

 

 

 

Редактирано 17 февруари, 2018 от домосед

[домосед]

На олимпиадата един австралиец танцува фигурно на музика от Pink Floyd. Няма ли INXS или AC/DC за него, че трябва да черпи от чужда култура, а!

В Америка за такова нещо - примерно бял тинейджър с раста плитки - бият с бухалка за бейзбол!

 

Жалко за австралиеца, ама се е записал за участие във възможно най-тъпия олимпийски спорт - соло мъжко фигурно. Фигурното е спорт за двойки.  Женското соло е една идея по-гледаемо от мъжкото, особено ако дамите са във форма (pair is a shape!) и правят троен аксел (rose is an axl!) Бонус е, ако на някоя от състезателките, бившият ѝ мъж подкукуроса приятелчетата си в бара да набият конкуретката ѝ с бухалка за бейзбол.

 

- Он Марго Робби смотрел! - подумал Штирлиц. И угадал.

 

Миналата вечер зарязах олимпиадата в ПьонгЧанг по телевизията в полза на киното, което да ми разкаже история по истински случай за олимпийските игри в Албервил и Лилехамер през първата половина на 90-те. Филмът "Аз, Таня", беше станало ясно, че ще ми хареса още от първия път, като видях трейлъра. Важен беше и елементът на изненадата. С един приятел, помня, че обсъждахме "инцидента" и вземахме страна, но вече не помня кой от двамата беше за Нанси и кой са Тоня, чунким спорът е между тях двете, а не между една от тях, правосъдието и общественото мнение. Но целият културно-социален пласт на драмата, произлизащ от непълното класово съответствие на Тоня (блу колар/уайт траш/ред нек) на семейния мейнстрийм събърбан чиърлийдър образ, който Америка обича да гледа в олимпийското огледало. Аз, признавам си, съм бил мозъкопромит от най-ранна детска възраст, че фигурното пързаляне, също както и художествена гимнастика, принадлежат по право на тогавашния наш свят. Нямах идея, че би могло да бъде на почит и в Америка и други места. Заподозрях, че нещо в представите ми е накриво, чак когато в Южна Африка забелязах, че единственият зимен спорт, който се знае (във възрастова група 50+, към която шефката не принадлежи) е точно фигурното. А на Тоня Хардинг точно културните своеобразия на произхода ѝ правят и биографията ѝ, и филма солени и пиперливи. Иначе аксели може да си гледаме на живо от ПьонгЧанг. Тоя филм също е идеалният плакат за поддръжниците на истанбулската конвенция в оригиналния ѝ замисъл срещу семейното насилие. Обаче да извинява австралийката Марго Роби, ама колкото и да е добра в хашлащината и да е тренирала стъпките за главната роля, и колкото и да е добър операторът да ги заснеме, целия филм ѝ го краде Алисън Джани в ролята на майката ЛаВона.

 

 

P.S. Показателно, че спортът е тъп, е че изпадналите после стават боксьорки. Най-тъпия летен олимпийски спорт!

[jungfraujoch]

преди 55 минути , домосед каза:

На олимпиадата един австралиец танцува фигурно на музика от Pink Floyd. Няма ли INXS или AC/DC за него, че трябва да черпи от чужда култура, а!

В Америка за такова нещо - примерно бял тинейджър с раста плитки - бият с бухалка за бейзбол!

 

Жалко за австралиеца, ама се е записал за участие във възможно най-тъпия олимпийски спорт - соло мъжко фигурно. Фигурното е спорт за двойки.  Женското соло е една идея по-гледаемо от мъжкото, особено ако дамите са във форма (pair is a shape!) и правят троен аксел (rose is an axl!) Бонус е, ако на някоя от състезателките, бившият ѝ мъж подкукуроса приятелчетата си в бара да набият конкуретката ѝ с бухалка за бейзбол.

 

- Он Марго Робби смотрел! - подумал Штирлиц. И угадал.

 

Миналата вечер зарязах олимпиадата в ПьонгЧанг по телевизията в полза на киното, което да ми разкаже история по истински случай за олимпийските игри в Албервил и Лилехамер през първата половина на 90-те. Филмът "Аз, Таня", беше станало ясно, че ще ми хареса още от първия път, като видях трейлъра. Важен беше и елементът на изненадата. С един приятел, помня, че обсъждахме "инцидента" и вземахме страна, но вече не помня кой от двамата беше за Нанси и кой са Тоня, чунким спорът е между тях двете, а не между една от тях, правосъдието и общественото мнение. Но целият културно-социален пласт на драмата, произлизащ от непълното класово съответствие на Тоня (блу колар/уайт траш/ред нек) на семейния мейнстрийм събърбан чиърлийдър образ, който Америка обича да гледа в олимпийското огледало. Аз, признавам си, съм бил мозъкопромит от най-ранна детска възраст, че фигурното пързаляне, също както и художествена гимнастика, принадлежат по право на тогавашния наш свят. Нямах идея, че би могло да бъде на почит и в Америка и други места. Заподозрях, че нещо в представите ми е накриво, чак когато в Южна Африка забелязах, че единственият зимен спорт, който се знае (във възрастова група 50+, към която шефката не принадлежи) е точно фигурното. А на Тоня Хардинг точно културните своеобразия на произхода ѝ правят и биографията ѝ, и филма солени и пиперливи. Иначе аксели може да си гледаме на живо от ПьонгЧанг. Тоя филм също е идеалният плакат за поддръжниците на истанбулската конвенция в оригиналния ѝ замисъл срещу семейното насилие. Обаче да извинява австралийката Марго Роби, ама колкото и да е добра в хашлащината и да е тренирала стъпките за главната роля, и колкото и да е добър операторът да ги заснеме, целия филм ѝ го краде Алисън Джани в ролята на майката ЛаВона.

 

 

P.S. Показателно, че спортът е тъп, е че изпадналите после стават боксьорки. Най-тъпия летен олимпийски спорт!

Към двата тъпи спорта,които си цитирал,аз добавям и женския хокей.Колкото са готини мъжете и изключително динамична  е играта,така някак си не ми се връзват жените в този спорт.Разбира се,това е личното ми мнение.

Филмът ме заинтригува и ще го гледам.

[Happy_Traveler]

Наскоро гледах Виктория и Абдул... Самият факт, че е по истинска история и познавайки добре историята и културата на Англия и Индийския субконтинент ме накараха почти да се разплача 4-5 пъти. 

 

 Филмът описва много добре истинския живот в едно кралско семейство и разказва истории за Индия по време на колонизацията.

 

 

[домосед]

Най-мрачният час

 

Биографичен филм за Уинстън Чърчил с Гари Олдман в главата роля.

 

Започва със закъснялото му с няколко месеца или години (в зависимост от гледната точка) идване на власт през май 1940. Германия е прегазила Белгия, във Франция Мариана Княгиня вече крои бялото знаме, а 300 000+ британски бойци отстъпват към гибел на плажа на Дюнкерк. В отчаян опит да се измъкнат с някакво достойнство от кризата партийните политбюра в Уестминстър подучват краля да покани Чърчил за премиер-министър, защото е възприеман за ястреб, но настроенията на кулоарните интриганти и консервативния естаблишмънт са по-скоро гълъбо-гугутчести.

 

Вече би трябвало да спра да мрънкам, че филми се правят с образователна цел за по-млади хора, и да си седна на мястото сред старите и патилите, които знаят, че войната между Германия и няколко европейски държави през 1940 ще прерасне в световна и 5 години по-късно Англия ще бъде сред победителите. И нямат нужда да им го изписват черно на бяло преди финалните надписи. Драмата на Чърчил е, че той, макар и на стара и патила възраст, не го е знаел. И много малко фактори през тоя най-мраченчас от историята на островното кралство, на карта владеещо империя, в която слънцето не залязва, са подсказвали развитие в тая посока. Освен общо философските съображения, че Новият свят от запад е по-голям, по-силен и по-свободолюбив от Стария и когато, рано или късно, се намеси или бъде намесен в конфликта, Светлата страна ще надделее над Тъмната. 

 

Та филмът работи на два фронта. На младите - да представи като герой, с когото да им се прииска да се идентифицират, един с нищо не привлекателен чичко от учебниците по история, алкохолик със запуснато телосложение, неразбираема дикция и консервативни разбирания даже за неговата отминала епоха.  "Суфражетките" например са му били любим прицел за подбив. За целта се разиграват трогателни етюди: слизане сред масите в метрото (където сред ентусиазираните за посрещане на врага с бой присъства и чернокож изпреварил времето си регерапър); нощни визити за потупване по рамното от доблестния крал; семейни финансови тревоги за неплатени сметки за ток и общински данъци; изяви на лична вярност от униформените в бункера на военния кабинет. Мобилизирана е и една хубавичка машинописка, която да му се възхищава, даже като я бръчка, и да му превежда какъв смисъл влага работническата класа в неправилно обърнат жест с показалец и среден пръст, за който той си мисли, че е римското имперско V като Vicotria.

 

А на старите - да представи един възрастен човек от най-висшето общество, с богата политическа биография и труден характер, намиращ се в етап от живота си, в който е на прага хем да сбъдне най-голямата си мечта, хем да загуби вяра в собствената си преценка. На която е разчитал през всичките тези години, но която и често го е подвеждала. Фиаското с пробива на Галиполи като адмиралтейски лорд и опита да привърже лирата към предвоенния златен стандарт като канцлер са само два от примерите, които не го оставят на мира. А му предстои да вземе на практика еднолично най-трудното решение – да се опълчи срещу военната машина на (хер) Хитлер. И да убеди партията, парламента и обществеността, че този път е прав. Ползвайки най-силното си оръжие – речта на премиер-министъра! В която ненадминатото красноречие надвива над неразбираема дикция. И която е далеч по-важна за човечеството от речта на краля.

 

 

Редактирано 19 февруари, 2018 от домосед

[Radnev]

След като домосед е написал толкова подробно ревю на "Най-марачният час", а някъде по-горе прочетох и нещо за "Формата на водата", нека насоча нещата към предстоящите съвсем скоро Награди на американската филмова академия или просто Оскарите. 

Поставих си за цел да изгледам номинираните за Оскар филми, рабира се не всички, а основните от тях. И да ви кажа, засега оставам доста разочарован. Като цяло конкуренцията е слаба, а нищо от това, което гледах не ме грабна истински. 

Така, че с по няколко думи за всеки:

"Най-мрачният час". Като цяло ми бе най-интересен. Спомням си, че преди години филмът за Маргарет Тачър "Желязната лейди", взе оскари, а този е доста по-добър.  Гари Олдман играе страхотно и е основен фаворит за главна мъжка роля. Мисля, че филмът има и много голям шанс да грабне оскара за Най-добър филм. Да, има доста пропагандни внушения, но в крайна сметка е нормално оттатък океана да хвалят техните си хора. Чърчил е представен с плюсовете и недостатъците си, дори бих казал, че недостатъците са доста повече. Дори в някои случаи човек остава леко озадачен с какво толкова е заслужил този човек, че да му предлагат поста премиер на фона на тези тежки времена. В големи епизоди от филма гледаме леко неориентиран старчок - алкохолик и ако не познаваме историята, едва ли бихме повярвали, че точно този човек ще изведе Британия по пътя на победата. Извън образа на Чърчил, тежкото положение, в което се е намирала Британия в началото на войната и дилемата за сепаративен мир е представена много добре. Познавайки историята е много лесно да даваме акъли и преценки кое как е трябвало да се направи, но в онези времена бъдещето е било зачулено зад тъмни и мрачни облаци, като е било лесно да се люшнеш към грешния избор.

"Три биоборда извън града". Истината е, че очаквах повече. Да, идеята е интересна, а Франсис Макдорманд и Сам Рокуел, играят страхотно. Уди Харелсън ми е любимец още от малък, когато го гледах "В белите не могат да скачат", но смятам, че ако получи оскара за сметка на Сам Рокуел, ще е налице крещяща несправедливост. Вярно е и това, че ролята на Рокуел е по-сложна като образ, в смисъл има какво повече да се изиграе, докато при Харелсън нещата са доста по-праволинейни. Освен това Харелсън изчезва още към средата на филма, така че ролята му в развитието на сюжета, някак си не е толкова важна. Но така или иначе Рокуел е по-впечатляващ. Що се отнася до самия филм на моменти, нещата които прави Макдорманд са доста измислени и никога не могат да се случат в действителност, но нека не забравяме, че все пак е филм и в името на добрия сюжет го прощаваме.

Призрачна нишка (Phantom thread). Този филм ми е много труден за описване. От една страна едвам го изтраях на края, но от друга може би ще остави най-трайни спомени от всичко изгледано. Даниел Дей Люис отново е невероятен и според мен заслужава повече оскара от Гари Олдман, но три оскара не се дават ей тей. А поддържащата женска роля според мен е сигурна за асистентката му. Не си спомням името на актрисата (бившата жена на Гари Олдман). Той я поздрави на наградите Бафта, между другото. Филмът е с интересен замисъл и представя живота на един от най-известните модни дизайнери на Англия след Втората световна. Човек, който живее заради роклите си. Истински гении в занаята и същевременно страшен особняк и заклет ерген, който обаче взема за модел едно селско момиче, което после му става жена, но цялата им любов и взаимоотношения са повече от странни, а на моменти дори психично извратени. Филмът е бавен, в типичен европейски стил. Бих го нарекъл филм, заради самия филм. Филм, заради киното, като изкуство. Много ми е интересно ако някой друг го е гледал какво ще сподели, защото, както казах и в началото ми е много труден за описване.

 

И понеже поста стана бая дълъг с тези три филма ще спра.

После ще пусна впечатленията си от "Формата на водата" / "Lady Bird" / "Get Out".

 

 

[iMari]

Като сме тръгнали с Оскарите,аз да кажа нещо за два от филмите в категория"Чуждестранни",който много ми харесаха.

За тялото и душата/Унгария

Една нестандартна история извън клишето за романтични отношения между шев и служителка.Интимноста тук е някак чиста и прелива в сънищата им.Или започва от там.Много фин и естетичен.

Квадратът/Швеция

По комичен начин се осмива псевдоморала и  фасадната изтънченост.

Филмът ми хареса поради няколко причини;

1.Много ми допада идиотското скандинавско чуство за хумор.

2.Главния герой хич не е за изхвърляне.

3.Диалозите са като експонати на съвременно изкуство- на моменти толкова абсурдни,че разсмиват

Редактирано 21 февруари, 2018 от Мари Николова

[домосед]

Раната (Inxeba)

Южна Африка, 2017,  реж. Джон Тренгоув

 

Филм за хомосексуални черни миналата година грабна оскара в Америка. Не блестеше с нищо, но политическият вятър духаше в негова полза. Южноафриканската интерпретация на темата от Джон Тренгоув, поне в моите очи, е по-интересна, по-информативна, едновременно – по-универсална и по културно специфична и със сигурност - по-въздействаща. Тук (в Южна Африка) очаквано се вдигна шум до степен да заплашват със саморазправа  разпоредителите в кината, които дръзнат да го покажат. Защото как така някакъв бял с още необрязана пишка си позволявал да рови в чужда култура, че и да я излага, че дискриминирала на сексуалност. Но бързо затихна (за провинция Източен Кейп – не съм сигурен), което може да се обясни единствено с достойнствата на самия филм. Чието послание със сигурност не е толкова простовато. Филмът изобщо не е за дискриминация, нито е подигравка с архаични племенни обичаи и разбирания. Филмът е за възмъжаването като лично изживяване, което трудно се споделя, а още по-трудно се вкарва в калъп. Страничното послание е да запознае публиката с един ритуал от културата на племето к'оза, за които всички южноафриканци знаят на теория, но малко, още по-малко пък - сред нечерните, имат идея как точно работи. Hеколкоседмичното изпитание за възмъжаване сред природата, през което се очакват да минат всички момчета в пубертетна възраст. Освен ако не се скатаят! Когато семействата им са мигрирали към средната и богатата, образовани по западни стандарти, класи в големите градове, далече от племенната родина. Селските младежи биват закарвани дълбоко в буша в неочакван и не подбран от тях момент. Още първия ден, под взора на изпратилите ги старейшни, им се обрязват пишките по възможно най-традиционния и непосредствен начин. След което биват оставени да чакат раната да зарасне и да се възстановят при възможно най-природни условия, омазани със засъхнала бяла глина и наметнати с одеяло в сламена колиба. Която дава толкова сянка, колкото съвсем да не се обезводнят от жаркото африканско слънце. Защото жаждата е част от лечението. На втората седмица, ако не са развили инфекция, вече ги въвличат в някакви физически упражнения – примерно събиране на съчки за лагерен огън. Край който да слушат житейските истории и мъдри напътствия на старите. Преминалите целия курс биват посрещани триумфално в селото с песни и танци и гощавани богато от селските мами. Главните персонажи са трима. Двама от тях са стари кучета, които всяка година идват доброволно на тия лагери в ролята на дружинни ръководители, защото това е единствената им възможност за тайни интимни срещи. Но освен взаимното привличане, по нищо друго не си приличат. Единият е тих, интровертен, работи сукчна рутинна работа за бял чорбаджия. Другият е селският тартор, който освен дискретна хомо връзка си има и жена и три деца. А третият персонаж е градският гей тинейджър, натирен от баща му от зелените квартали на Йоханесбург насила да става мъж на село, че нещо не се държал според очакванията. Това всъщност е единствената ми забележка към филма. Нямаше нужда единственият гражданин да е гей. Прекалено много съвпадения на едно място с не премерен подтекст, че това е нормата в града. А той и без друго е достатъчно чуждо тяло в цялата обстановка, така че сексуалната му ориентация няма особено значение за мисленето му, поведението му и реакцията на околните. Финалът е драматичен, но няма да го спойлна, защото съм сигурен, че всички ще го потърсите да го гледате 

 

 

 

 

[Radnev]

От филмите, които сте качили намерих само On body and Soul, а  по изгледаните трейлъри, той сякаш най-малко ми допадна.

"Инксебата" и "Квадратът" не мога да ги намеря. При мен допълнителен проблем е, че не съм толквоа добре и с английския и ако няма субтитри нещата не са добре. Ако е някое екшънче, където говоренето не е толкова важно, нещата долу-горе стават, но при подобни филми, без превод само си развалям филма.

----------------------------------------------------------------------------

И понеже домосед е отворил темата за "Лунна светлина", искам да кажа, че на мен филма много ми хареса. Явно съм един от малкото хора, които го оценят, затова да кажа няколко думи.

Двата най-добри филма за миналата година бяха "Лунна светлина" и "Първи контакт" (Arrival), чийто смисъл не бе пристигането на някакви извънземни, а нещо съвесем друго, но това е друга тема. 

Така, че малко за "Лунна светлина".  

Има много филми за черни, за гетото, за хомосексуалисти и т.н. Толкова филми, че тези теми вече станаха безкрайно изтъркани. "Лунна светлина" обаче, за разлика от останалите филми на тази тематика ме накара истински да се замисля и то за цели четири неща наведнъж:

1. Колко е шибано да си черен, пък било то и в съвременния ни свят.

2. Колко скапано е да живееш в гетото, където освен бедност и мизерия, няма и никаква нормална социална среда - почти никой не познава баща си, майка ти или сестра ти, са я проститутки, я наркоманки, а може би и двете на куп.

3. Колко трудно е да си различен (в случая хомосексуалист), но може и по друг начин. В подобна среда си обречен само на едно - присмех, тормоз и насилие.

4. И ако накрая все пак успееш някак си да се измъкнеш от целия този батак, защото накрая героите се срещат извън гетото, вътре в теб завинаги остава една неизличима рана, която ще носиш до края на живота си.

За мен "Лунна светлина" успява да улови всеки един от тези моменти и то много силно, като напълно заслужено грабна Оскара за Най-добър филм.

А ако говорим за политическа коректност, то такъв бе "Прегради" (Fences), който няма да запомня с нищо особено. Той не само, че бе номиниран в няколко категории и то от най-важните, но и взе Оскар за Поддържаща женска роля на Вайола Дейвис, която в общи линии, не изигра нищо. Така, че ако говорим за политическа коректност, точно Fences бе такъв. Тривиален филм за гетото и черните, който уж се опитва да представи тежкия им живот, но в крайна сметка по никакъв начин не те докосва отвътре.

 

Редактирано 22 февруари, 2018 от Radnev

[Емика]

На 21.02.2018 г. в 15:13, Radnev каза:

Призрачна нишка (Phantom thread). 

Много красив филм, филм в който няма ефекти, само актьорска игра и режисура. Голяма част от съществено важното остава неизказано. Зрителят трябва да достигне сам до него. На мен ми хареса много. Един от добрите филми на годината (за мен).

На 21.02.2018 г. в 15:13, Radnev каза:

Даниел Дей Люис отново е невероятен и според мен заслужава повече оскара от Гари Олдман, но три оскара не се дават ей тей.

Всички във филма заслужават награди. А единственият актьор в историята на киното, който е спечелил три награди "Оскар" и то в категория "най-добра мъжка роля" е Даниел Дей-Люис:  1989 „Левият ми крак“; 2007 „Ще се лее кръв“;

2013 „Линкълн“.

Преди премиерата на филма е обявил, че това е последната му роля в киното. Велик актьор!!!

[домосед]

На 2/21/2018 в 15:13, Radnev каза:

Формата на водата

Чакай набързо да го изхейтя, преди да си го похвалил 

 

Днес отидох (аз си поддържам навика по възможност филмите да се гледат на кино) да го изгледам, предварително настроен да не ми хареса. Заради трейлъра и заради прочетени отзиви. И наистина не ми хареса. И то не е защото не обичам такива филми. "Лабиринтът на Фавна" на Гийермо дел Торо ми е сред любимите във вечната класация. Но този е разочарование. В някои отношения се повтаря, в други не казва нищо нови, заема и примесва произволно идеи от големи имена, от които се е учил.  Тук са и Фавнът, и E.T., и Ихтиандър, и Тери Гилиъм, и Жан-Пиер Жьоне, и Тарантино, че даже и Щирлиц го има във версията от вицовете. Ама с ужасен акцент. Хем е любовна история, хем е приказка, хем е дистопия, хем е исторически, хем е шпионски, хем е хорор.  А лошият е гротескно садистичен гадняр. Сали Хокинс се чуди да плаче ли, да пее ли, да се смее ли, а Ричард Дженкинс - какво изобщо прави в сценария, пък те ги номинирали за оскари. Точки получава за няколко много красиви и запечатващи се в съзнанието сцени (първото яйце, банята, финалът).  И за визята на Америка от 60-те. И за посланията, макари и плакатни, срещу джендъровите и расови предразсъдъци. И, разбира се, за любимият момент, когато сред заемките в сценария се вмъква и Алф. 

 

 

\

[Radnev]

преди 17 часа, Емика каза:

Много красив филм, филм в който няма ефекти, само актьорска игра и режисура.

..........................

Преди премиерата на филма е обявил, че това е последната му роля в киното. Велик актьор!!!

Щом и друг го е харесал, значи преценките ми не са чак толкова изкривени, колкото си мисля .

Вече, чак не смея да препоръчам някой филм, защото накрая все "хранилка" отнасям.

А това, че след този филм е решил да се оттегли не го знаех. Той на 3-4 години по един филм прави, така че в общи линии има време за още един.

Дано да размисли.

Редактирано 23 февруари, 2018 от Radnev