Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

преди 14 часа, домосед каза:

"Формата на водата".

Чакай набързо да го изхейтя, преди да си го похвалил 

Днес отидох (аз си поддържам навика по възможност филмите да се гледат на кино) да го изгледам.................

 

Когато гледам нещо, а и не само тогава, винаги се опитвам да съм положителен и на първо място да търся хубавото...

но "Формата на водата" не ме впечатли.

Не мога да кажа, че е лош или че не ми хареса. Но когато носиш 13 номинации на гърба си няма как очакванията да не са големи, да не кажа огромни.

Ако бях гледал този филм, без да знам нищо за него, с много тънък гласец бих предположил, че е възможно да има някоя и друга номинация и то от по-нискоразредните (не, че подценявам който и да било Оскар), като например за костюми, адаптиран сценарии или нещо от рода. Но аз същото си го мислех и за "Страната Ла Ла Ла" миналата година, пък то виж накрая какво стана. 

Що се отнася до коментара, който си пуснал. Аз не мога да се изразя по-добре, затова че с "Формата на водата" приключвам. 

 

[домосед]

На 2/21/2018 в 15:13, Radnev каза:

Много ми е интересно ако някой друг го е гледал какво ще сподели, защото, както казах и в началото ми е много труден за описване.

Чакам го да излезе до няколко седмици 

[Asterisk]

преди 7 часа, Radnev каза:

Когато гледам нещо, а и не само тогава, винаги се опитвам да съм положителен и на първо място да търся хубавото...

но "Формата на водата" не ме впечатли.

Не мога да кажа, че е лош или че не ми хареса. Но когато носиш 13 номинации на гърба си няма как очакванията да не са големи, да не кажа огромни.

Ако бях гледал този филм, без да знам нищо за него, с много тънък гласец бих предположил, че е възможно да има някоя и друга номинация и то от по-нискоразредните (не, че подценявам който и да било Оскар), като например за костюми, адаптиран сценарии или нещо от рода. Но аз същото си го мислех и за "Страната Ла Ла Ла" миналата година, пък то виж накрая какво стана. 

Що се отнася до коментара, който си пуснал. Аз не мога да се изразя по-добре, затова че с "Формата на водата" приключвам. 

 

Ами ако номинациите  са за постигнат психологически ефект у зрителя, нещо като манипулация на съзнанието на подсъзнателно ниво? Има ли такива награди.  На мен ми беше тягостен, но пък приказната нишка оправда останалото.  Относно времевата линия, през цялото време имах усещането, че гледам научна фантастика в бъдещето, но сред декори от миналото, и това чувство си остана. А коментарът, който съм писала за филмчето бих определила като политически коректно, муза някаква. Ще трябва много хляб да изям, докато стигна до политически некоректните коментари, стига да има кой да ми го даде (че  направо искат да ми го вземат, защото не ми се работи  , а ми се занимава с хиляди други интригуващи неща)

Редактирано 23 февруари, 2018 от Asterisk

[iMari]

На 21.02.2018 г. в 15:13, Radnev каза:

Phantom thread

Трудно мога да кажа,че ми хареса,но е определено силен филм.Актьорската игра приковава вниманието от самото начало,а края е интересен и изненадващ,поне за мен.Напомня ми за Nocturnal Animals от миналогодишната надпревара за Оскари,не като сюжет,а по извратения начин за търсене на внимание и любов.Но докато там накрая следва главоблъсканица,какво точно иска да ни каже автора,тук като че ли нещата са по ясни.

Spoiler

Причина за неговото поведение е липсата на майчино внимание в ранна възраст и егоцентризма на гения,докато при нея си е чиста женска проклетия,така великолепно изиграна:)Отношенията им са някаква софистицирана версия на балканското 'Бий ме,обичам те'

Чудя се за "Get out".Много психо ми седи на трейлъра.Ще съм благодарна за някакъв отзив.

Редактирано 24 февруари, 2018 от Мари Николова

[Radnev]

преди 26 минути , Мари Николова каза:

Трудно мога да кажа,че ми хареса,но е определено силен филм.Актьорската игра приковава вниманието от самото начало,а края е интересен и изненадващ,поне за мен.Напомня ми за Nocturnal Animals от миналогодишната надпревара за Оскари,не като сюжет,а по извратения начин за търсене на внимание и любов.Но докато там накрая следва главоблъсканица,какво точно иска да ни каже автора,тук като че ли нещата са по ясни.

Spoiler

Причина за неговото поведение е липсата на майчино внимание в ранна възраст и егоцентризма на гения,докато при нея си е чиста женска проклетия,така великолепно изиграна:)Отношенията им са някаква софистицирана версия на балканското 'Бий ме,обичам те'

Чудя се за "Get out".Много психо ми седи на трейлъра.Ще съм благодарна за някакъв отзив.

 "Get Out" има 4 номинации и то за филм, режисура и главна мъжка.  

Така, че седнах да го гледам с голям интерес. Още повече, че ми изглеждаше като нещо доста по-различно, доста по-свежо от традиционно номинираните за оскар филми.

И направо ми строши тъпометъра. Бяло момиче кани черния си приятел да се запознае с техните в дълбоката провинция. Оказва, се че съвсем случайно отиват там за годишното събиране на рода. А целият род са доста особени. Уж нямат расови предразсъдъци, но не точно..... и до тук спирам за тези, които искат да го гледат. Все пак това са мои впечатления и може да има хора, на които пък да им допадне.....

До средата ми бе интересен. Имаше сюжет, фабула. Виждах някаква свежа нотка в до болка втръсналите ни се трилъри. И точно тогава, когато филмът трябваше да "избухне" т.е. фабулата да започне да се разплита и режисьорът увлекателно да ни поведе за носа към финала, тъпнята започна да струи отвякъде. 

Самият Пийл, който е режисьор на филма, също участва и ролята му определено е свежа. На моменти ме разсмиваше. Но някак си въобще не кореспондираше на това, което се случваше в къщата. Някои определят филма като комедийна драма, самият Пийл си го определя като социален трилър. Може би филмът е всичко това взето заедно и точно в това му е проблемът. Някакъв миш-маш от идеи, внушения и различни филмови жанрове, които накрая са се превърнали в манджа с грозде. 

 

п.п. А номинацията за главна мъжка е просто потресаваща. Ако говорим за така модерното напоследък определение "политически коректна номинация", ето това е нейната класика - малко рев, зачервени очи и хвърляне на миловидни погледи насам-натам = номинация за Главна мъжка роля!Евала!

Даниел Дей Люис и Гари Олдман, що се мъчат въобще с тези сложни образи и роли? 

 

[Radnev]

Да добавя още нещо за "Get Out", което съзнателно пропуснах, но в крайна сметка все пак реших да споделя.

Търсейки социалното във филма през девет баира в десети, останах със следното впечатление.

Макар и с риск да се изложа , според мен Пийл се опитва да представи съвременното общество и неговите схващания чрез семейството на бялата девойка, което уж няма расови предразсъдъци, но в същото време никой черен не може да бъде допуснат там току-така.

За да допусне семейството черен сред себе си (разбирайте бялото общество), то черният човек трябва да бъде изцяло префасониран, за да заприлича изцяло на бял (държане, мислене и т.н.). Което обаче за черния човек се явява нещо много трудно, защото така губи идентичността си и трябва постоянно да се прави на нещо, което не е. А ако не иска да се прави на бял, то му бива налагано.

А има и не малка вероятност това, което съм написал да е пълна глупост , което затвърждава мнението ми, че филмът е малко манджа с грозде и дори и да има някакви социални идеи, те са много трудно различими.

Редактирано 24 февруари, 2018 от Radnev

[Asterisk]

 

------спойлер------

преди 14 часа, Radnev каза:

Да добавя още нещо за "Get Out", което съзнателно пропуснах, но в крайна сметка все пак реших да споделя.

Търсейки социалното във филма през девет баира в десети, останах със следното впечатление.

Макар и с риск да се изложа , според мен Пийл се опитва да представи съвременното общество и неговите схващания чрез семейството на бялата девойка, което уж няма расови предразсъдъци, но в същото време никой черен не може да бъде допуснат там току-така.

За да допусне семейството черен сред себе си (разбирайте бялото общество), то черният човек трябва да бъде изцяло префасониран, за да заприлича изцяло на бял (държане, мислене и т.н.). Което обаче за черния човек се явява нещо много трудно, защото така губи идентичността си и трябва постоянно да се прави на нещо, което не е. А ако не иска да се прави на бял, то му бива налагано.

А има и не малка вероятност това, което съм написал да е пълна глупост , което затвърждава мнението ми, че филмът е малко манджа с грозде и дори и да има някакви социални идеи, те са много трудно различими.

През девет планини в десета може да се търси само щастието

Току що приключих с Get Out, грабна ме  още с трейлъра, въпреки че описанието "ужаси" и привидно наивният поглед на негърчето (никога не помня имената и датите)  са ми принципно отблъскващи. Труден филм за разбиране, може би всеки ще открие своето си в него. Д-р Менгеле няма как да не бъде пропуснат като асоциация, но приложението му върху съвременните постижения на психологията, абстрахирайки се от черно-белия проблем на повърхността, прави нещата не зловещи а... (само)убийствени. Сякаш светът и съществуването се обезсмислят, при това не с помощта на кой да е, а с помощта на светилата в областта по манипулиране на човешките съзнания, подсъзнания и т.н. Може да разменим местата, например бяло момиче в черно семейство в един обърнат свят, или малко по-неутрално - някакъв микс в стил Планетата на маймуните. А ако в хипнозата бяха  включени и истински животни, щеше да е още едно стъпало по-нагоре, пък знае ли човек, може и еленът да е бил  под хипноза. А може просто да иска да  ни покаже колко сме манипулирани от хората на властта, до там, че ставаме не това, което сме. Момчето извади късмет, успя да запази осъзнатостта си, да не се поддаде на изкушението да удуши приятелката си - продукт на родителите й, превръщайки се в нея (задача с повишена трудност), да устои сам срещу всички, и най-вече, да има помощ от приятел, макар и късно. Някой опитен психолог-хипнотизатор би могъл да внесе още повече яснота, освен ако не е под хипноза  

 

За Phantom thread, полезен. Борбата между две жени за един мъж, който не може да се справи със собственото си минало, оживяло и в сестра му. Тази, която реши, че няма да се откаже, намери решението с гъбите - нещо което днес се компенсира с 50 нюанса сиво. Остава въпросът с майката - дух, халюцинация или спомен, идея загатната и в предходния филм. Изглежда човек трудно се разделя с миналото си. Много ми е интересен моментът със сриването за няколко дни, на какво точно се дължи, всички гении ли са такива?

Редактирано 24 февруари, 2018 от Asterisk

[домосед]

На 2/21/2018 в 15:13, Radnev каза:

"Три биоборда извън града". Истината е, че очаквах повече.

Този пък го гледах, за да ми хареса и ... ми хареса. Едно, че Франсис Макдорманд е там, а тя в моите очи е от безгрешните. Особено - на свой терен в Средния Запад. Всички останали - включително героите на Уди Харелсън и Сам Рокуел са подкрепящи, всеки един от тях - с някаква пресилена характерна черта. От извънзнемния за малкия град гей с рекламната агенция, през необуздаемия с палка тесногръд полицай и 19-годишната кифла конегушкачка, колекционираща ерудирани цитати, до джуджето алкохолик, търгуващ с коли втора ръка. И затова не е учудващо, че някои изчезват по средата, а други, за които си мислиш, че са шутове епизодици, преживяват дълбок душевен поврат и поемат инициативата. Има и супер диалозите. Като оня с попа и чая. Аз често мрънкам, когато един филм не успява да се определи сам какво точно е. Но на този най-хубавото качество е, че колкото е сериозна драма с криминален сюжет с главна героиня, която няма никакви причини да се усмихва, толкова е и черна комедия. И се е получило много добре! А и заглавието е сполучливо, защото е дълго и щеш, не щеш, в разговор го съкращаваш до нещо фамилиарно, което имплицитно те прави съпричастен в каузата му за оскар: Абе, ти, Трите билборда, ги гледа, нали?

 

 

Редактирано 25 февруари, 2018 от домосед

[Radnev]

преди 4 часа, домосед каза:

Този пък го гледах, за да ми хареса и ... ми хареса.: Абе, ти, Трите билборда, ги гледа, нали?

 

 

Предполагам към мен е отправен въпроса?

А ако не е, да се включа отново. 

Някъде по-горе бях писал, че "Билбордовете" ми хареса, но очаквах повече. Каква бе причината?

Предисторията:

На миналогодишната церемония имаше един страхотен филм "На всяка цена" (Hell or High Water), който страшно много ми хареса. Бен Фостър и Джеф Бриджис играят страхотно. Четири номинации включително за най-добър филм и поддържаща роля на Джеф Бриджис, който според мен беше сигурен Оскар. Най-изненадващо обаче решиха да дадат оскара в тази категория на Махершала Али, чийто персонаж е съвсем страничен на цялата история в "Лунна светлина", но тяхна си работа... (полит коректен Оскар ще кажат някои и с право).

Така или иначе "На всяка цена" много ми допадна и когато гледах реклами и трейлъри на "Билбордовете" виждах яно, че става дума за филми с различно съдържание, но като цяло с една и съща структура. Малко провинциално градче, захвърлено някъде в юга или запада, където се сблъскват силни характери, вплетени в проблеми, които могат да възникнат и съществуват само и единствено на подобно място и никъде другаде. Като накрая и в двата финалът е отворен. 

Въпреки очевидните си качества "На всяка цена" мина на номинациите за 2017г. някак си между другото и като цяло остана в миманса. В същото време около "Билбордовете" се вдигна бая шум. Съответно очаквах някаква по-добра версия на филма "На всяка цена", но сякаш не я получих. 

Първо, аз харесвам истински, реални филми. Има някои неща в "Билбордовете", които са не просто пресилени, а направо немислими. Рокуел го играе бяло ченге от юга някъде от средата на 60-те. Макдорманд прави работи (запалването на участъка), които при съвременната заплаха от тероризъм и гарантират доживотната.

Освен това характерите са леко опростени. Макдорманд е много корава, прекалено корава, което е супер за филм, но в живота нещата не стават по този начин. Всеки си има съмненията, всеки си има слабостите.

А и да се опълчиш в малкия град на всички хич не е толкова лесно колкото изглежда. Чисто психологически имам предвид. В малкия град хората са общност, израсли са заедно от деца, всички са познати и приятели, познават си и кътните зъби и си търсят одобрението, подкрепата. Дори и някой да се опълчи не става по този начин. Знам го като човек израсъл в малък град.

Не случайно образът на заядливата бабичка, която постоянно търси с кой да се скара го има само в София.  В някой малък град, това е просто немислимо. В този смисъл и образът на Макдорманд определено не отговаря на жена родена, израсла и живяла в подобна общност. 

При Рокуел също има подобно заиграване. Прекалено лош, прекалено тъп...

Всичко казано до тук не е нещо фрапиращо и според някои дори прави филма по-добър. Според мен обаче малко по-сложни образи, само мъничко, щеше да е по-добре. 

 

п.п. Писал съм го и по-горе, но пак да го кажа. От всичко, което изгледах до тук Макдорманд и Рокуел за мен са главни фаворити за оскарите в категории, в които са номинирани.

 

Редактирано 25 февруари, 2018 от Radnev

[bad kid]

аз също очаквах Билбордовете да доста по-различен филм, определено е сполучлив, но не е моят филм

актьорската игра обаче е на върха

[Емика]

преди 29 минути , Radnev каза:

 

Не случайно образът на заядливата бабичка, която постоянно търси с кой да се скара го има само в София.  В някой малък град, това е просто немислимо.

 

Всичко което написа за филма е така, и съвпада с моите впечатления, но за цитираното категорично не съм съгласна. Аз за 20 год. в София такава бабичка не съм срещала. Но виж, в малък град, бабичка, която знае всичко за всички от улицата на която живее и не пропуска да го разнася по различни начини, да.

 

[Емика]

Аз сядам да гледам един филм, като преди това прочетох книгата и дори не знаех, че има филм. Та, когато прочетох книгата,  аз исках да я чета някак си така непрестанно, и тя остана в съзнанието ми като една стойностна книга, за мен. Две интелигентни същества, в една сграда, населявана от богаташи, кой от кой по-неприятни. Една фина портиерка, и една умна тийнейджърка, и животът... И, сега разбрах, че има филм, и сядам да го гледам. Да, започвам отзад напред в смисъла на темата тук, но исках да го споделя.

Книгата е

 

Филмът е

Le hеrisson / The Hedgehog / Таралеж (2009)

 

 

[Radnev]

Някога чували ли сте за един от най-култовите филми на Холивуд „The room”???

Не, не става дума за „Four rooms”, както аз си мислех в началото, а за незвисимата продукция „The room”, направена през вече не толкова близката 2003г. Томи Уисо е продуцент, режисьор и главен актьор. И ако не знаете кой е Томи Уисо, не изпадайте в паника, до скоро и аз не го знаех, дори не го бях чувал...Все пак човека влага 6 млн. долара във филма си, а получава насреща 1800 долара, което пък не пречи на филма да се превърне в култов.

Всъщност филмът, за който говорим е „Тhe disaster artist“. Джеймс Франко е продуцент, режисьор и главен актьор. Предполагам вече забелязвате приликите с Томи Уисо. И да, 15 години по-късно виждаме нов култов филм - „Тhe disaster artist“ който всъщност ни показва как точно се е родила идеята за направата на „The room”, както и последващата й откачена реализация. 

Това е филмът на годината. Най-добрият. Идеята е супер свежа. Филмът не изпусна вниманието ми нито за миг. А накрая триумфира доброто, жизнеутвърждаващо начало, за което например изсипаха на „Страната Ла Ла Ла“ една торба оскари. 

Играта на Франко също е оскарова, но за съжаление няма да получи наградата, защото дори няма номинация за главна мъжка, нищо че му дадоха Златният глобус. Разбира се филмът не присъства и в номинациите за "Най-добър филм". Въобще не присъства никъде. Има една номинация и мисля, че тя е за адаптиран сценарии. Просто поредните драми около холивудските секс скандали го забраха и него (Франко).

Може и да звучи пресилено, но този филм и тази игра на Франко, аз ги нареждам до "Полет над кукувиче гнездо". 

Единственото слабо място, според мен е брат му, който не се справя на топ ниво.

Редактирано 25 февруари, 2018 от Radnev

[домосед]

преди 15 часа, Radnev каза:

На миналогодишната церемония имаше един страхотен филм "На всяка цена" (Hell or High Water), който страшно много ми хареса.

И на мене. Беше ми фаворит. Тук съм го споменавал. Кратко, за да е без спойлери. И под друг превод на загалвието, защото още не знаех как ще го преведат разпространителите.

Но не бих Билбордовете с него. Не е същият жанр. Едното е черна криминална комедия, другото е по-скоро неоуестърн ноар (тоя термин сега ми хрумна) 

По-добре го сравни с "В Брюж" на същия режисьор.

 

 

[домосед]

преди 11 часа, Radnev каза:

Това е филмът на годината. Най-добрият. Идеята е супер свежа.

Това трябваше дне по-рано да го напишеш 

Снощи можех да го гледам, но не ми говореше нищо и действах по списъка с номинациите. 

[iMari]

Айде,пак с лошо за софиянци.@Radnev,недей така.

Заядливи бабички има навсякъде,разликата при софийската е ,че тя никога не търси с кого да се скара, защото винаги има богат избор от желаещи да откликнат.

След сравнението на  Макдорманд със софийска баба се чувствам длъжна и аз да кажа нещо за Трите билборда...За мен това е най-добрият филм сред класираните за Оскар.Да направиш баланса между изключително драматичната история заложена в основата на сюжета и комедийните идеи в разгръщането на персонажите и заедно с всичко това филма да остане гледаем,че и интересен е майсторство.

 Напълно реалистично една майка,загубила детето си по този брутален начин ,раздирана от чувство за вина,че косвено тя е предизвикала това,да е корава,луда и ожесточена в търсенето на виновните.Особено,ако с това престъпление се занимават ченгета-кретени, които също се срещат навсякъде.

А Магдорманд спокойно може да вземе награда и за драматична и за комедийна актриса с  тази роля.В това се крие сложността и дълбочината на образа,според мен.

BTW,много се радвам,че се заформи така приятна компания,почитатели на хубавото кино

Редактирано 26 февруари, 2018 от Мари Николова

[Rumiana]

преди 13 часа, Radnev каза:

Това е филмът на годината. Най-добрият.

Много добър наистина!  

[Botko]

„Посоки“ на Стефан Командарев.

....Дали навремето за нещо подобно са посякли Алеко ?

Родна картинка вървяща насам от близо 30 г.,която дава "резултатите"  във всеки един образ на този сценарий.

 На моменти грубо и грозновато усещане,че това е около нас.На моменти някаква комичност превръщаща се в състрадание.

Познато! Вероятно филма ще е между осанна и разпни го за тези,които са решили да изгледат бг филм на големия екран.Сещам се за репликите на един от героите....в "България са останали оптимистите! Реалистите и песимистите са се "спасили" извън нея!

 

Италия,Италия - ирански-2017 г реж.Кавех Сабагзаде

Независимо,че мина почти месец от програмата на Menar в Пловдив,този филм ми допадна и затова го споменавам тук. Един съвремен поглед върху неЕвропейското и неАмерканското кино,което обаче не мога да нарека и арабско.И как любовта преминава ,като сезоните върху млада иранска двойка.Хареса ми музиката,хумора и края на филма и това,че без значение дали  е ирански,български или американски....във всеки дом трябва да има човечност и любов.

[Емика]

На 25.02.2018 г. в 19:16, Емика каза:

Аз сядам да гледам един филм, като преди това прочетох книгата и дори не знаех, че има филм. Та, когато прочетох книгата,  аз исках да я чета някак си така непрестанно, и тя остана в съзнанието ми като една стойностна книга, за мен.

Филмът е

Le hеrisson / The Hedgehog / Таралеж (2009)

 

 

Ами... не ми хареса. С голямо очакване бях, повлияно от книгата, и то не се оправда. Но, книгата ще си я чета пак

[Radnev]

преди 16 часа, Емика каза:

Ами... не ми хареса. С голямо очакване бях, повлияно от книгата, и то не се оправда. Но, книгата ще си я чета пак

Още като прочетох, че смяташ да гледаш филм, като преди това си чела книгата, по която е направен, бях започнал да пиша, че със сигурност няма да останеш впечатлена от продукцията. Но изтрих поста. И ето, че пак се налага да го пиша.

До тук нямам нито един случай да съм гледал филм, след като съм прочел книгата и филмът да ми е харесал повече. 

Въпреки това ми е забавно да гледам филми по прочетени книги, за да видя на кое и как режисьорът е наблегнал в рамките на отредените му 2 часа лента.

[iMari]

 

Нелюбов/Loveless/Русия

 

Двойка в тежък развод.Толкова се мразят,че искат да забравят,че са родители.Всеки един вече има своето ново начало,в което синът им няма място.

Силна драма,която вероятно този път ще донесе Оскар на Звягинцев.Филмите му обикновенно носят обществени послания и морални анализи,но тук поуката е разтърсваща.Непосилно тежък урок,какво се случва при липсата на любов,предаваща се в поколенията.Много мога да пиша за емоциите,които филма предизвика в мен,ние жените сме по-чуствителни като става въпрос за деца,но има голяма вероятност да разкажа по-голяма част от сюжета.Ще са ми интересни вашите отзиви.

[домосед]

Дойде ред на два филма по темата за юношеското навлизане в живота, интелектуално, социално и сексуално, но много различни по дух. В Lady Bird едно момиче се опитва да надвие неувереността си в математиката и романтичните връзки, така и да прокара мечтите си през похлупака на ограниченията на произхода. Финансови и … етно-културни (ирландци католици от работническите квартали на „средния запад на Калифорния“) , допълнително вгорчавани от силната фигура в семейството ѝ – майката. Здраво стъпила на принципа, че всяка жаба трябва да си знае гьола. И чергата. Дотолкова, че от строгата директор-игуменка на гимназията да получава повече подкрепа за по-високи цели в живота. Заедно със задължението да оставя по-широка пролука (поне 6 инча за Светия дух! )между телата на училищни танцови забави. По соца на това му викахме комсомолско разстояние.

 

В Call me by your name едно момче не изпитва проблеми със семейни ограничения и захлупени мечти. Родителите му са космополитни евреи интелектуалци, прекарващи летата си в огромна вила в Северна Италия, занимавайки се с музика и археология. И разисквайки етимологията на кайсията. Фокусът е върху неговото чувствено и сексуално себеопознаване, катализирано от настаняването за 6 седмици във вилата и в живота му на един американец, аспирант на баща му, с Аполоново тяло и излъчване.

 

Между двата филма не е коректно да се правят сравнения. Нерде Крема 1983, нерде Сакраменто 2002. Но понеже ги гледах в един ден и кандидатстват за една премия (оскар), е някак си неизбежно. И Call me by your name печели убедително. Сърша Ронан има лошия късмет да ѝ личи, че е пораснала. И колкото и да се старае и да влага всичко научено в американския ВИТИЗ от себе си (в рамките на недорендосания сценарий), през цялото време на екрана не виждаш Кристин „Лейди Бърд“ Макфърсън ами … Сърша Ронан, която се прави на 18-годишна. А в другия филм изобщо не виждаш Тимъти Шаламей. Даже не загряваш, че току що си го гледал и в ролята на един от любовните интереси на Сърша (другия пък го видяхме в Билбордовете; малък свят!). Виждаш Елио Перлман! Убедителен до последната мимика. В обобщение - ще е голямо разочарование за мене ако Сърша Ронан вземе оскар, също и ако Тимъти Шаламей не вземе, колкото и да е млад. Съжалявам за Даниел Дей Люис, респект за кариерата му, но сериозно стискам палци последната му роля да не бъде оценена, за да не ми се налага да гледам филма за скритите послания в шевовете на роклите. Нищо от трейлъра не подсказва, че би бил моят филм.

 

 

 

 

Редактирано 28 февруари, 2018 от домосед

[домосед]

На 2/26/2018 в 13:59, Rumiana каза:

На 2/26/2018 в 0:25, Radnev каза:

Това е филмът на годината. Най-добрият.

Много добър наистина!  

Добре! Убедихте ме. И аз се включвам в агитката с феновете и със сигурност бих викал за Disaster Artist срещу разни там Дънкеркчета и Чърчилчета, ако го бяха номинирали за оскар. Рядко харесвам самодоволните и претенциозни изяви на шоу бизнеса да разказва за себе си, че и да очаква аплодисменти. Филми за филми, филми за театър, филми за мюзикъл, филми за терзаещи се недоразбрани или позабравени артисти. Още се ядосвам как нещо такова измъкна оскара под носа на най-оригиналния успешен експеримент за дванайсетолетието 2002-2014 Boyhood. А аз рядко се ядосвам на загубен финал извън спорта. Даже на олимпийския финал по хокей, че немците изпуснаха питомното си предимство с гол 3 минути преди края на редовното време и оттам – целия мач – не се ядосах толкова много. Отличен филм за най-добрия лош филм на всички времена е изключението в правилото. Идеята на Джеймс Франко е гениална. И реализацията. Аплодисменти.

 

 

[Rumiana]

Видя ли!  

 

Сега да ти кажа и че във  Phantom thread  Даниел Дей Люис играе като господ!  Иначе филмът не е филмът на мечтите ми, но само заради него си струва!

Редактирано 2 март, 2018 от Rumiana

[Rumiana]

Моят филм на годината е "The Florida Project":

 

 

...Даже не е номиниран в категорията за най-добър филм.