Последният филм, който гледах е...

[Asterisk]

Преди 1 час, Radnev каза:

И на мен "Аве" не ми хареса.

И "Източни пиеси" не ми хареса.

И сега ще кажа нещо, с което вероятно ще разстроя много хора тук, но все пак ще го кажа. Като цяло българското кино не ми харесва.

Давам си ясна сметка, че на някой, който е добре запознат с българската кинематография, аргументите ми могат да му се сторят и несериозни. И за това ще си има причина. Гледал съм прекалено малко български филми.

Та, да си дойда на думата. Като цяло, пак повтарям "като цяло", силните български филми са или комедийни или яко депресивни. Първите долу-горе ги бива. Проблемът им е, че по принцип комедията, като начин на изразяване, е много труден жанр. Именно поради тази причина истински великите актьори занимавали се с комедия сигурно се броят на пръстите на едната ми ръка. 

Депресивността обаче някак си не я разбирам. Особено, когато става дума за депресия, заради самата депресия. Героите в нашите филми винаги са едни хора с меки, нежни души, които са смачкани от съдбата и единственото, което правят е тайно да страдат и да понасят на плещите си все повече и повече болка и страдание, докато накрая не решат да се самоубият или да направят нещо още по-тъпо. Не, че не трябва да има и такива филми. Просто не може всички филми да са такива....🙄

 

Леле, толкова филми сте насвяткали в тази страница,  че ще иде поне месец само за филми...

 

А за БГ,  не се сещам за някой нов освен Каръците, а от тези,  които съм гледала останах с впечатлението,  че ако не друго,  то отразяват действителността адекватно, общуването,  нагласите. Чак се чудя как  не са били забранени някога. Те сигурно и създателите им са големи депресари,  иначе щеше да е шизофрения в проблемно общество всичко да ти е на шест, че и да претендираш за осъзнатост 🙂

Хайде да бутнем страничката още малко: гледах  Сахара по ТВ,  с Пенелопето :),  стилът е Индиана Джоунс,  трейлър няма,  че през телефона е издевателство над сръчността ми. Ако ви се гледа леко приключенско забавно филмче - този е!  🙂

[giafil]

@Radnev Аз споделям същото мнение не ми харесва българското кино и трудно ми приковава вниманието. Да не говорим, че актьорите така и не се научиха да говорят нормално, то е едно рецитиране, едни емоционални тръшкания...трудно ще отделя час от времето си за такива неща... Но от време на време се появява някой филм който успява да ме впечатли, последно това беше:  Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син на Иглика Трифонова .  И не зная дали е случайност, но Писмо до Америка на същата режисьорка също беше добър. 

 

 

[Goal & Boss]

преди 3 часа, giafil каза:

Да не говорим, че актьорите така и не се научиха да говорят нормално, то е едно рецитиране, едни емоционални тръшкания...

👍

Скандирането на репликите и ужасното озвучаване са сред най-характерните особености на българското кино. Някои хора така и не разбраха, че снимачната площадка не е театрална сцена.

[домосед]

На 8.12.2018 г. в 21:59, Radnev каза:

Гледал съм прекалено малко български филми.

 

преди 14 часа, giafil каза:

не ми харесва българското кино

 

Мисля си, че не е съвсем редно да се обобщава, ако базата ни наблюдения не е достатчъно богата.

Българското кино има 100+ години история и поне четирицифрен брой филми с

Спойлер

поне трицифрен брой различни дефекти  😉

 

Редактирано 9 декември, 2018 от домосед

[домосед]

Про любов. Московската версия на Love actually, Paris, je t’aime и подобни от жанра. 

Идеята е Москва да се покаже като чист до блясък великолепен модерен град, привлекателен като романтичен хъб не само сред умните и красивите младежи, раснещи в него, а и отвъд границата. Източната на Руската федерация. Япония и японското са почетени в две от петте новели, чиито герои се засичат от време на време по улиците, без да се разпознават като герои на един и същи филм.

Спойлер

В първата момчето и момичето се влюбват костюмирани като японски анимета решават така са си продължат, защото с нормални дрехи (цивилки) не се харесват; във втората след голяма умствена и душевна борба секретарката избира уволнението и гаджето си лузер пред шефа си завоевател; в третата една японка идва специално да си търси руснак, но понеже никой от шестимата избрани в интернет не демонстрира познания по широката руска душа, се отдава на японеца, проследил я чак от Токио, а в самолета - самоподготвил се по Пушкин, Паустовки и Грибоедов; в четвъртата един графити художник и борец срещу уродливите паметници в градската среда (значи и при тях го има това!) двете му жени го хващат в двуженство, разпознавайки се във фреските му, и му предлагат тройка, всяка със своя егоистична агенда; а в четвъртата го намира гола под шлифера лекторката по научна любов, връзвала до тоя момент историите с лекции край Москва река, след като е дала презентация по добре премерени и фокусирани в либидото на новобогаташ инвестиции в усъвършенстване на анатомични дадености на представяща се за скромна провинциалистка с академични тежнения млада дама.

 

 

 

 

[Radnev]

На 21.09.2018 г. в 22:46, домосед каза:

Внимавай какво си пожелаваш, защото винаги има цена, а не винаги, като го получиш, ще се ощастливиш. Горе-долу това е, което се опитва да внуши на клиентите си (или пациенти?) Човекът (или демон?), прекарващ денонощията си на една и съща маса в кафене The Place. Те идват при него, защото знаят, че той има власт да им изпълни желанието, но в замяна иска сделка, условията на която не подлежат на договаряне. Ако искаш малкото ти момченце да оздравее от рак, трябва да убиеш момиченце. Просто и ясно. Но пък изборът ти на познато или непознато момиченце е свободен. Запознаваме се с десетина души, които идват при него, като сюжетът се заплита, защото техните пътища, желания и сделки по един или друг начин се пресичат.  Не бях убеден, че главната роля на Валерио Мастандреа като цяло е толкова трудна, че да е толкова велик изпълнител, колкото го хвалят. Докато не се стигна до един миг, който бе достатъчен, за да ме убеди, че е - реакцията на последното решение на колебаещата старицата, как да постъпи със задачата си, поставена ѝ, за да се излекува мъжът ѝ от Алцхаймер.

 

Основният недостатък на филма за мене е

  Покажи

щастливият край на повечето от сделките

 

(не намерих трейлър с никакви субтитри обаче)

 

 

 

"The place".

Гледах този филм. Ако искате да гледате нещо по-лекичко, но в същото време интересно - препоръчвам ви го.

Целият филм се развива в едно заведение и никъде другаде. В дъното му седи самотен мъж, който държи голям оръфан тефтер. В него са записани греховете на хората или нещо друго ... само той си знае.

Много интересен замисъл и страхотна завръзка.

За съжаление обаче не мога да кажа същото за развръзката. Хубаво е, че хепи енда триумфира, което беше очаквано, но малко повече драма в края нямаше да бъде излишна.

 

п.п. За българското кино и обобщенията ми - напълно съгласен! Аз и затова предварително си го написах. Това, което казвам е мое субективно мнение и за човек запознат с българската кинематография най-вероятно аргументите ми са доста смешни.

В това отношение наскоро гледах "Чистилището" с Асен Блатечки и Параскева Джукелова. Филмът има 11 награди!!! И си викам, тук ще има нещо класно. На финала ми идеше да си сложа въжето. Не от качеството на филма, а от историята и края й.

п.п. 2 "Съдилището" имам предвид, не "Чистилището" 😁.

 

Редактирано 10 декември, 2018 от Radnev

[домосед]

преди 2 минути , Radnev каза:

За съжаление обаче не мога да кажа същото за развръзката.

Съгласен!

[Asterisk]

преди 5 минути , Radnev каза:

И на финала ми идеше да си сложа въжето.

Да,  това е. Май не се сещаме за български филм,  който да ти се иска да гледаш няколко пъти.  И за анимации нищо не се сещам,  там няма ли шанс за някоя класика? Нито една не знам...

[Емика]

преди 3 часа, Radnev каза:

"The place".

Мерси, че ми припомни да го гледам, бях го забравила. Дърпам, нищо че е 16 GB.

[iMari]

Съгласна съм,че гледането на ново българско кино може да доведе до неусетно прерязване на вените,но има изключения:

"Мисия Лондон"- култов

"Вездесъщият"-толкова добре показва пороците на съвременното общество и илюзорната ни представа за свобода.

"Цветът на Хамелеона"- изключително смахнат,с черно чувство за хумор,определено оригинален сюжет.

"Потъването на Созопол"- отнесено романтичен,има и депресия и носталгия,но и това,което най липсва в новите ни филми-нежност.

"Източни пиеси"-харесва ми,защото ми напомня за филмите на Фатих Акин,преди и той да се депресира и да започне да прави филми за терористи.Има обнадеждаващ край🙂

 

Имам страшно любими филми от тези преди '89г.Носят ми едни чуства-хем на носталгия,хем на любопитство,забавни са ми със светогледа  на онова време от ,което моето поколение хвана малко и може би чрез филмите се опитвам да го разбера.

"Вилна зона","С деца на море","Оркестър без име",всички филми с Тодор Колев - жесток.Емблематичните - "Всичко е Любов" и "Вчера".

И най-магеланският - "Васко да Гама от село Рупча"🙂Миналата седмица пътувах с кораб до Барселона и минавайки през площад Каталуния се сетих за забавната сцена в ресторанта на последният етаж на търг.център,където Васко и баща му обядват.Толкова хубаво ми стана,като на дете изпълнило желанието си за приключения.😊

 

 

[Rumiana]

Преди 1 час, Мари Николова каза:

Барселона и минавайки през площад Каталуния

Дос сладоледос!  🙂

[iMari]

преди 13 часа, Rumiana каза:

Дос сладоледос!  🙂

А ето това е най-хубавото!Старите ленти са източник на култови лафове,които не само не остаряват,ами се предават от поколение на поколение в градската(че и в селската)култура В момента се сещам за:

Ще видите вие кон боб яде ли! - "Вчера"

Ау,ти знеш ли,че имаш страшни очи - "Дами канят"

Татко каза,че ще ми купи колело,ама друг път - "Куче в чекмедже"

..той ли ще ме цака с топла бира! - "Оркестър без име"

Гоше стига с това думкане..кокошките престанаха да снасят..аз и на война съм бил,ама такова чудо няма-бомбардират,бомбардират,па спрат! - "Оркестър без име"

 

[Rumiana]

Преди 1 час, Мари Николова каза:

А ето това е най-хубавото!Старите ленти са източник на култови лафове,които не само не остаряват,ами се предават от поколение на поколение в градската(че и в селската)култура В момента се сещам за:

Ще видите вие кон боб яде ли! - "Вчера"

Ау,ти знеш ли,че имаш страшни очи - "Дами канят"

Татко каза,че ще ми купи колело,ама друг път - "Куче в чекмедже"

..той ли ще ме цака с топла бира! - "Оркестър без име"

Гоше стига с това думкане..кокошките престанаха да снасят..аз и на война съм бил,ама такова чудо няма-бомбардират,бомбардират,па спрат! - "Оркестър без име"

 

Пробиваме дупки всякакви - "Специалист по всичко" 🙂

 

[Rumiana]

Има един диалог от "Казабланка", за който дълго време си мислех, че е просто виц, а то се оказа лаф от филма - там, дето руснаци се подготвят да емигрират в Америка и тренират да говорят английски: 

-What watch?

-Ten watch.

-Such much?

🙂

 

Редактирано 11 декември, 2018 от Rumiana

[iMari]

 

Todos lo saben/Всички знаят

        

Поредният силен филм на Асгар Фархади.Всичко започва мило,семейно и безгрижно.Лаура се завръща в родният си дом в Испания за сватбата на сестра си.В разгара на тържеството обаче дъщеря и изчезва.Следва бавно разплитане на истории от миналото.Един от филмите,в които оставаш часове след като си излязъл от салона.

Редактирано 15 декември, 2018 от Мари Николова

[Radnev]

Преди 1 час, Мари Николова каза:

 

Todos lo saben/Всички знаят

        

Поредният силен филм на Асгар Фархади.Всичко започва мило,семейно и безгрижно.Лаура се завръща в родният си дом в Испания за сватбата на сестра си.В разгара на тържеството обаче дъщеря и изчезва.Следва бавно разплитане на истории от миналото.Един от филмите,в които оставаш часове след като си излязъл от салона.

Асгар Фархади - задължително ще се гледа.

Изключително силен в пресъздаването на човешкия живот. Уж обикновените човешки истории, през неговата лента се превръщат в нещо дълго помнещо се. 

По-вчера гледах "The Salesman". 

Младо семейство (Емад и Рана) се премества в ново жилище. Оказва се, че преди тях жилището е обитавано от жена със съмнителна репутация, вероятно проститутка. Предишната наемателка обаче не се появява, а багажът й продължава да стои в апартамента на новодомците.

Междувременно съпругата на Емад, Рана очаквайки мъжа си глупаво отваря вратата на апартамента и влиза в банята. Посетителят обаче не е съпругът й. Рана е нападната и ранена в главата, а похитителят хвърля пачка пари и избягва забравяйки колата си пред блока.

Рана изживява психологическа драма и не иска случая да се разгласява. Съпрузите се отчуждават. Съседите шушукат.

Оказва се, че всеки е мълчал, но в същото време добре е знаел каква е бившата наемателка. Някои дори са ползвали и услугите й. Някак си от само себе си започват да възникват и съмнения, че Рана е претърпяла не само нападение .... Емад се опитва да прави свое собствено нескопосано разследване....

Кинематографията на филма е страхотна. Героите са много изразителни, историята и развитието, повече от реална. На моменти човек има чувството, че не гледа филм художествена измислица, а нещо съвсем истинско и реално, което се е случило вчера на съседите...

 

Редактирано 15 декември, 2018 от Radnev

[Емика]

Щуро италианско семейство.

Всички в италианското селце Торесека знаят, че семейство Тучи са бедни, но въпреки отчайващото безпаричие се стремят да бъдат щастливи. Всичко се променя, когато печелят 100 милиона евро от лотарията. Местят се в луксозен апартамент в хотел в Милано и започват да харчат с широка ръка. Новоназначеният иконом трябва да ги информира, че да си богат в днешно време не е това, което си мислят. Но когато член на семейството се влюбва в сервитьорка, която мрази богаташи, цялото семейство трябва да се преструва, че отново е бедно. Насред хаоса около забогатяването Тучи започват да осъзнават, че независимо дали са бедни или богати, те са най-щастливи, когато са просто себе си и са заедно.

 

Бедни, но богати / Poveri ma ricchi (2016)

Комедия

https://www.imdb.com/title/tt6085872/

и в замунда

[Radnev]

Искам да ви препоръчам един много забавен и приятен филм от Швеция – „Човекът на име Ове“ - En Man Som Heter Ove.

Неведнъж съм казвал, че не съм фен на скандинавското кино, което ми идва някак си прекалено странно и често твърде депресвино. В случая обаче шведите от Music Box Film🤨, ме изненадаха напълно, правейки нещо супер свежо в типичен южняшки стил, само че по скандинавски.

Ове е странна птица. Той е перфекционист в живота, стриктно спазва правилата и каквото прави го прави веднъж завинаги. За съжаление обаче глупавите му, неорганизирани съседи създават само хаос и рушат наложения от него перфектен ред.

Наскоро Ове е загубил и съпругата си, а като капак в работата му заявяват, че вече не им е нужен, така че решават да го пенсионират. Макар и само на 59, Ове има 43 години трудов стаж, като е започнал в железницата още на 16.

Силно разочарован от заобикалящия го все по-хаотичен и неорганизиран свят, Ове решава, че е време да се пренесе при така обичната си съпруга ... като се самоубие😆.

Редактирано 20 декември, 2018 от Radnev

[Asterisk]

Едно страхотно филмче,  отдавна не бях гледала нещо такова и никак не ми се искаше да свършва.   Провокативно,  леко и забавно. Ами не се сещам друго,  но трейлърът не е обективен 🙂

[Zaro]

"Животът на другите" - поглед отвътре в механизма на ЩАЗИ и живота на агент, който в един момент си дава сметка как неговите действия могат да съсипят живота на хората, които следи. Краят е излючително силен.

Определено сред най-добрите филми, които съм гледал.

Автентично европейско кино, това е достатъчно.

https://www.imdb.com/title/tt0405094/

 

 

Редактирано 31 декември, 2018 от Zaro

[Asterisk]

Накрая все някой трябва да умре  ако искаш впечатляваща история... В случая не знаем  колко са

Толкова истински,  че чак параноичен

И това,  че "кирливите им ризи" излизат на бял свят не означава,  че явлението не съществува, но пък поне хората да знаят,  че са същите като мафията. Добродетелите отидоха на кино 🙂

[Радо]

Vice.

 

 

[jungfraujoch]

На 20.12.2018 г. в 20:26, Radnev каза:

Искам да ви препоръчам един много забавен и приятен филм от Швеция – „Човекът на име Ове“ - En Man Som Heter Ove.

Неведнъж съм казвал, че не съм фен на скандинавското кино, което ми идва някак си прекалено странно и често твърде депресвино. В случая обаче шведите от Music Box Film🤨, ме изненадаха напълно, правейки нещо супер свежо в типичен южняшки стил, само че по скандинавски.

Ове е странна птица. Той е перфекционист в живота, стриктно спазва правилата и каквото прави го прави веднъж завинаги. За съжаление обаче глупавите му, неорганизирани съседи създават само хаос и рушат наложения от него перфектен ред.

Наскоро Ове е загубил и съпругата си, а като капак в работата му заявяват, че вече не им е нужен, така че решават да го пенсионират. Макар и само на 59, Ове има 43 години трудов стаж, като е започнал в железницата още на 16.

Силно разочарован от заобикалящия го все по-хаотичен и неорганизиран свят, Ове решава, че е време да се пренесе при така обичната си съпруга ... като се самоубие😆.

@Radnev,непременно прочети книгата!Не съм гледала филма,скоро ще го направя,но книгата е просто прекрасна!

http://azcheta.com/chovek-na-ime-uve-fredrik-bakman-3/

 

[домосед]

В английската уикипедия пише, че изпълнителят на една от двете главни роли във филма Зелената книга се бил родил Махършалалхашбаз Гилмор. Ей, Богу, никой човек не се ражда роб, но не се ражда и такова! Може би с развитието на именните системи някои езикови конструкции са изживели времето си. Ролята му е на д-р (по музика, психология и литургични изкуства) Дон Шърли във филма Зелената книга. Не става дума за програмния манифест на третата универсална теория, приложена на практика в Либийската народна джамахирия, от полковник Кадафи, а за пътеводител за цветнокожи туристи в Съединените американски щати в началото на 1960-те. Къде може и къде не може. Дон Шърли е виртуозен пианист, композитор, класическа и джаз легенда, ленинградски възпитаник, с жилище (претрупано с африкански и източни артефакти) в самата сграда на Карнеги хол в Ню Йорк. И по съвпадение е цветнокож, с подозрителна сексуална ориентация, който не обича да яде пържено пиле, най-малко – от Кентъки, и още по-малко – с ръце в движеща се кола без чиния. Опитва се да гради мостове, като тръгва на коледно турне по Южните Щати. Където публиката му е бяла и е добре дошъл да свири за тях, но не и да вечеря под един покрив с тях, още по-малко – да влиза в тоалетните им. А Виго Мортенсън е Тони Вилалонга – датски, пардон … италиански американец от Бронкс с професионален опит на разпоредител в нощни клубове, който му се е цанил за шофьор. Идват от различни вселени и в рамките на пътешествието започват да се разбират и да се подкрепят взаимно. Кой с каквото му е по силите. А ако не им е по силите и на двамата, ползват връзки във Вашингтон! Балансът между хумор, сериозност и сълзливост е добре уцелен. Тъкмо си мислех, че само в Нигерия бих могъл да гледам такъв филм на кино (разчитам, че нигерийската публика ще си вземе бележка от епизода с чашката в края на трейлъра), те взели че му дали златния глобус за комедия или мюзикъл. Мюзикъл, не бих казал, че е, макар музиката по подразбиране да играе основна роля в биографичен филм за музикант. И то – много разнообразна и от много жанрове музика за този точно музикант.

 

 

 

 

Редактирано 8 януари, 2019 от домосед

[домосед]

На 31.12.2018 г. в 16:10, Zaro каза:

"Животът на другите" - поглед отвътре в механизма на ЩАЗИ и живота на агент, който в един момент си дава сметка как неговите действия могат да съсипят живота на хората, които следи. Краят е излючително силен.

Това е един мого добър филм. Любим бих казал. Който обаче няма добър отговор на основната критика срещу себе си. Че такъв случай няма. Изобщо. Нито в архивите, нито в устната памет на ГДР съществува агент на ЩАЗИ, който да е помогнал на следения от него. Колкото практиките на ЩАЗИ в следенето да са 100% верни с оригинала, толкова фантасмагорична е метаморфозата на главния герой.