Последният филм, който гледах е...

[vorbis]

Преди 1 час, домосед каза:

Творби без автор (Werk ohne Autor)

Много силни думи за този филм. Явно ще се гледа. Благодаря!

 

Междувременно изгледах първите две серии на документалната поредица на Netflix и ESPN "The Last Dance" (Последният танц):

 

 

 

Общо 10 епизода, по 50 мин. всеки. Сериалът е фокусиран върху последният шампионски сезон 1997-98 на Чикаго Булс, когато безпрецедентно в непосредствена близост до отбора е допуснат снимачен екип. Има кадри дори от съблекалнята на шампионите. Няма как, в центъра на вниманието е Майкъл Джордан, но също така съотборниците му и конфликтът с мениджмънта. Поредицата предизвика доста коментари, най-вече, заради застъпената версия за негативната роля на спортния директор Джери Краузе за разбиването на отбора. Той, обаче, вече не е между живите, за да каже своята версия за събията.

Всеки уважаващ себе си баскетболен фен трябва да го гледа, независимо дали е гледал Джордан на живо или не.

[домосед]

Оная вечер освен документални филми за Анди Уорхол и Хисен Хабре (куиз, ама без да гледате: кой е тоя?) изгледах и цял съвременен афганистански филм (продуциран с датски, немски и люксембургски пари и сниман в Таджикистан). Става дума за живота на момчетата в един интернат с учебна база за сираци/бездомници в Кабул към края на периода на съветската доминация и малко след нея - от 1989 (когато, историята сочи, че руските войски вече приключват с изтеглянето) до свалянето на президента Наджибула (което историята датира за 1992). Училището беше светско по съветски образец, включително с блондинки преподавателници по руски език, разпалващи въображение с деколтетата си. Имаше си редовните момчешки работи като омайване с боливудски филми, пръскане на реката, тормоз от старите срещу младите, шашма на обувките и тениските, играчка-плачка с неизгърмели руски боеприпаси ... 

Имаше и игра на шах, за която ми е думата. 

• Първо, водиха го на пионерски лагер в Съветския съюз и (предполагаемо) дивият кабулски пубер за пет минути успя да схване как работи передовият съветски персонален компютър (не си признаха, че е от Правец, също както и за кирилицата не си признават) и го би на шах!
• Второ, като играят (на вързано ама за респект, а не за кеш) шах в спалното в приюта, режисьорката (Шахърбану Садат, 29) се дъни яко от заплес. Направила перфектен драматичен мизансцен, но не обърнала внимание, че пуберът играе с коня едно по диагонал.
• Трето, като казваха "'Шах!" всъщност казваха "Кеш!". Говоримият език във филма беше дари, което е вид персийски, та очакваваха да викат Шах! Мат! (Цар! Мъртъв!, бълг.)

Накрая идват муджахидините с нов конспект за матурите и [нецензурно] майката на целия лайфстайл, без децата да се усетят къде свършва боливудският романтичен екшън и къде започва истинският шит (лайно, англ.). 

 

 

 

 

Допълнителни бележки:

• Колкото и да се опитват да не вкарат целия самолет на Аерофлот в кадър (мин 1:23 от трейлъра), веднага се разпознава, че е Boeing 737. Fail!
• Сцената с мумията на Ленин (мин 0:43) е пълна бутафория! Всеки знае, че се минаваше в колона по един, без да спираш.
• Когато подлагат Маяковски на аутодафе липсват субтитри за нерускоезична публика  

[flafi]

филмът е 8 серии предполагам ще има и продължение, защото нямаше край.

ако ви интересува в момента животът в Саудитска Арабия във  филма е самата действителност.

[Asterisk]

Току що гледах

За мен е силен филм, надявам се непропуснат. А и току що видях, че "нацита" се навъртат сред филмите, явно са вечни. Което ме кара да си задам въпроса: кое друго е вечно

 

 

 

[домосед]

По повод новината, дето пеели песни на Виктор Цой, на дисидентските митинги в Минск, разрових нета да си подобря общата култура по казахско ню-уейвърско кино от 80-те (да не се бърка с казахстанска нова вълна в киното!). Оказва се, че Игла с песните на група Кино в основата на саундтрака и него самия в главната роля бил най-касовият в съветския прокат (box office, амер.) за 1988.

 

 

С две думи - ако ще гледате съветски филми, пък били те и перестроечни, придържайте се към темата за войната. Там качеството е консистентно. Тук в някакъв степен притчо-сказателен дух имаме послание срещу вкарването на млади хора в наркоманска зависимост (с отечествено производство ампули морфин гидрохлорид), особено в условия на загубила загрижеността си държава. Извадена е на яве екологичната катастрофа на Аралско море. Имаме и ръкопашен бой. И общо усещане като за филм-ноар. Ама цялата работа е трогателно начинаеща.

 

 

 

[Marusinka]

47 minutes ago, домосед said:

По повод новината, дето пеели песни на Виктор Цой, на дисидентските митинги в Минск, разрових нета да си подобря общата култура по казахско ню-уейвърско кино от 80-те (да не се бърка с казахстанска нова вълна в киното!). Оказва се, че Игла с песните на група Кино в основата на саундтрака и него самия в главната роля бил най-касовият в съветския прокат (box office, амер.) за 1988.

 

 

С две думи - ако ще гледате съветски филми, пък били те и перестроечни, придържайте се към темата за войната. Там качеството е консистентно. Тук в някакъв степен притчо-сказателен дух имаме послание срещу вкарването на млади хора в наркоманска зависимост (с отечествено производство ампули морфин гидрохлорид), особено в условия на загубила загрижеността си държава. Извадена е на яве екологичната катастрофа на Аралско море. Имаме и ръкопашен бой. И общо усещане като за филм-ноар. Ама цялата работа е трогателно начинаеща.

 

 

 

Тази тема досега не я бях засичала. Благодаря за препратката към този филм специално, защото тъкмо вчера си мислих да се разровя из нета за някое руско/съветско филмче.

[домосед]

преди 4 минути , Marusinka каза:

тъкмо вчера си мислих да се разровя из нета за някое руско/съветско филмче.

Е, точно този не е типичният пример 😉

[Marusinka]

2 minutes ago, домосед said:

Е, точно този не е типичният пример 😉

Важното е, че е на руски и с хубава музика. 

[домосед]

 

преди 16 часа, Marusinka каза:

Важното е, че е на руски и с хубава музика. 

Продължаваме на руски език, но от Казахстан се прехвърляме в Беларус и от 80-тарски new wave на 90-тарски house.

 

Филмът се казва Кристал и е излязъл 2018-та. 

 

На главната героиня - пъстра птичка в сивия Минск - ѝ трябва американска виза, а вместо това получава тормоз от най-разнообразен характер, включително - сексуален, в условия на селска сватба в средата на 1990-те. Без самата тя да е булката. Попада в дома на младоженеца, за да чака да се обадят от американското консулство на техния телефон и да потвърди лъжата, че е мениджър на фабрика за кристални чаши и лебеди с $600 заплата на месец. Визата ѝ е нужна, за да иде на академичен обмен по диджейлогия при корифеите на хаус музиката в Чикаго. Иначе е завършила право, майка ѝ завежда музей за Великата отечествена и настоява, че да се живее трябва в родината. Има, разбира се, на сватбата и въргал между сватове. А на гъза на младоженеца в казармата се татуирали стринга СУКА* и той много държи да бъде заличен, преди да бъде видян от булката или диджейката. Фабрика за кристални чаши и лебеди всъщност има, но не плащат в долари, а в кристални чаши и лебеди. Които после да си продадеш сам на битака. Или да коснеш срещу заплата в друга валута от друга фабрика.

 

 

 

 

*тривиалният български превод е кучка. Но аз проявих по-дълбок лингвистичен интерес и се поинтересувах как точно се определя такъв човек на руски

ru.wikipedia.org  ми отговори със синонимно гнездо: «oпущенный», «зашкваренный», «отверженный», «обиженный», «крысятник», «петух», «фуфлыжник», «гребень», «маргаритки», «пинчь», «козёл», «чмо», «попер», «вафлёр», «голубой»

[Goal & Boss]

преди 7 часа, домосед каза:

80-тарски new wave

Без да искам прочетох „80-татарски new wave“ и се опулих 

А ти не вярвай на ru.wikipedia.org - лъжат! Петух <> козёл 

[домосед]

В неразборията около затягането или отпускането на противозаразните мерки в София започват да изникват разни кинофестивалчета на най-неочаквани места. Като например - прожекции на ехо от планинарския Банско филм фест във фоайето на театър София. От трите филма снощи, два бяха кратки за Мустанг и Анапурна, минавали на по-стари издания. За реставрация на будистките манастири и екстремни предизвикателства по преодоляване на хималайски възвишения с тичане. Основният нов филм беше за планините в Британска Колумбия. Главните героини - майка и дъщеря с чешки произход - направиха един 6-месечен самотен зимен ски трек от Ванкувър до първия град в Аляска.  А покрай тях се запознахме с редица други индивиди, които намират себе си сред суровото планинско очарование по най-разнообразни начини - ледени катерачи, скиори свободен стил, художници, рисуващи със стъпки в снега, други художници избягали за цял живот там, където няма ни ток, ни път, монахини, пилоти, планински спасители ... 

 

 

[Goal & Boss]

Още не съм го гледал. Всъщност даже не знаех, че вече филмът е по кината! Очаквам с нетърпение да го видя, макар да имам чувството, че актьорите не отговарят напълно на моите представи за образите на героите от книгата. А самата книга е много интересна. Понеже не съм сигурен, че в трейлъра става ясно каква е историята, ще кажа две думи:

Спойлер

Бивш затворник намира корумпираното ченге, което го е вкарало за 7 години зад решетките, и го убива. След това взема телефона му и... продължава започнатите от убития чатове, като се представя за него. И се опитва да оправи бъркотиите, които онзи глупак е забъркал по всички фронтове - личен, професионален...

 

 

Fun fact: Глуховски, авторът на „Текст“, се появява за секунда-две в трейлъра.

[AlexandraKo]

Имам си нови любимци:

 

И сериала "Bones" / " Кости":

 

 

 

[Marusinka]

Може би с голямо закъснение, но вчера изгледах “Зелената книга”. Чух за него покрай българския актьор и Оскарите, но ми изглеждаше скучен, заради баналната расова тематика, която за 10+г. в САЩ ми е до болка омръзнала. 
Останах очарована, вдъхновена и страшно развеселена! Прекрасна актьорска игра, много интересен и ненатрапчив начин да се засегне проблемът с расовата дискриминация, валиден до ден днешен, както и други теми като обществени стереотипи, пространствена ориентиранст и класова неравнопоставеност. Музикалното оформление беше бонус.  

[iMari]

Два приятни филма

 

Intrigo:Death of an author/Германия, Швеция, САЩ

 

В първия интригата е породена от егоцентризма на двама автори. Завърта се един криминален сюжет, има известен съспенс, но развръзката някак не успява да изуми зрителя.Все пак интересен за гледане.

 

Вторият - Momenti di trascurabile felicita е от поредицата италиански комедии, които с привидно лекият си характер, всъщност правят дълбок анализ на битието. Паоло умира в катастрофа, но се оказва, че небесните чиновници не са включили в сметката на живота му фрешовете, които е пил 🙂 и му дават допълнителен час и половина на земята. Време в което, той се опитва да се прости с близките си и да направи бърз преглед на моментите на ежедневно щастие.

[домосед]

Оная вечер по една от телевизиите се разбра къде живее Бог: в Брюксел!

 

Филмът се казва "Съвсем нов завет" (Le Tout Nouveau Testament, белг.). Очевидно този франкофонски филм не може да бъде френски, защото да се твърди, че някой твърди, че Бог е в Париж не би било забавно и на йота.

Белгийски е точно на място.

 

Спойлер

Идеята е, че Бог, не само че го има в брюкселски апартамент, ами е мизантроп, който в старовремски персонален компютър (на DOS) държи база данни (на dBase) с фиксирани рождени и смъртни дати на цялото човечество и се забавлява като всеки ден измисля за човеците закони от тип "на Мърфи". За негова утеха синът му вече е приключил с инфантилния си проект да възразява на баща си чрез емпатия към хората. Описан в класическия нов завет. Обаче ... има и дъщеря, тийнейджърка младша възраст, която тъкмо навлиза в своята бунтарска фаза. И някой ѝ е подсказал, че е достатъчно да хване още 6-има апостоли, че да ги докарат до 18, колкото отбор по бейзбол, който е любимият спорт на майката Богиня, за да припламне у нея божествената любов към цветните тапети в един по-добър за човеците свят. Та момичето грабва шест рандом картона на белгийци неудачници (всички белгийци са неудачници при такъв Бог) от картотеката на баща си и ги назначава за апостоли. Сред тях е Катрин Деньов, богата недолюбена от съпруга си дама на средна+ възраст, която в процеса си урежда личния живот с горила от цирка. И един 10-годишен Уили, чиято мечта за оставащата му седмица живот е да си смени пола. А междувременно Бог се заключва в кварталната пералня на самообслужване и фрустриран поп от кварталната църква му урежда депортиране в Узбекистан (да не се бърка с Казахстан от филма за Борат) във фабрика за перални машини. 

 

Всичко дотук беше спойлер. Гледайте филма, само ако сте любопитни какви са другите 4 нови апостоли.

 

 

 

 

[Георги]

Платформата

 

 

Беше едно от тия спонтанни кликвания в Нетфликс от мързел да се ровиш и да чудиш какво да гледаш. Очаквах и се надявах на някакво трилърче със завъртяни загадки и резки и интелигентни обрати на фабулата, с по-леки социално-икономически послания, то се оказа по-скоро второто без никакво трилърче. Основата иначе е обещаваща - вертикален затвор, в който има много етажи с по двама души на етаж, като всичката храна за всички се пуска отгоре надолу. Всеки месец етажите се сменят. Колкото по-надолу отиваш, толкова "по-гладен" оставаш, което предизвиква и изплуване едновременно на най-красивите и най-кофти чертите в човешкия характер. 

 

В крайна сметка последните 30 минути ми се видяха твърде абстрактни и филмът е от тези, които после трябва да търсиш какво, по дяволите, е искал да каже автора. От типичните примери защо европейското кино винаги ще има имидж на снобарско, сякаш не може да се разкаже история без да е необходимо да си магистър по философия за да я разбереш. Кървища, черва и отрязани глави на кило и твърде самоцелно според мен. 

 

С две думи - много добра идея и основа, но реализацията е по-скоро 4/10.

 

 

 

[Zaro]

На 1.06.2020 г. в 14:40, giafil каза:

В изкуството можеш да дадеш само онова което имаш....

Като продължение на филмите за художници.... Анджей Вайда - Остатъчни образи ...

Това е от филмите които те хваща за гърлото и просто не можеш да преглътнеш независимо колко време е минало от първото му гледане...

 

С-Т-Р-А-Х-О-Т-Е-Н! Ако зависеше от мен, бих го вкарал в учебния план по история в гимназиите.

 

На 31.12.2018 г. в 17:10, Zaro каза:

"Животът на другите" - поглед отвътре в механизма на ЩАЗИ и живота на агент, който в един момент си дава сметка как неговите действия могат да съсипят живота на хората, които следи. Краят е излючително силен.

Определено сред най-добрите филми, които съм гледал.

Автентично европейско кино, това е достатъчно.

https://www.imdb.com/title/tt0405094/

 

 

 

На 8.01.2019 г. в 23:58, домосед каза:

Това е един мого добър филм. Любим бих казал. Който обаче няма добър отговор на основната критика срещу себе си. Че такъв случай няма. Изобщо. Нито в архивите, нито в устната памет на ГДР съществува агент на ЩАЗИ, който да е помогнал на следения от него. Колкото практиките на ЩАЗИ в следенето да са 100% верни с оригинала, толкова фантасмагорична е метаморфозата на главния герой.

 

Преди време се зачетох за актьора, изпълняващ главната роля, Улрих Мюе, за съжаление починал през 2007 г. от рак. Участвал активно в демонстрациите в Берлин преди падането на Берлинската стена и обединеното на Германия, произнесъл слово на голямата демонстрация на Александерплац на 4 ноември 1989 г. Играл е също роли на Гьобелс и Менгеле.

 

 

[домосед]

Бащата, 2019, реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева

 

Ето един филм, който демонстрира колко е важно в кухнята на киното да сложиш правилната за съответния сценарий подправка. Ако темата е постпогребален стрес по загубена съпруга и майка в среда, обогатена на фалшиви енергийни послания от екстрасенси със съмнителна репутация, то подправката е индрише. Без индрише филмът щеше да е само тягостен. И звънящите в най-неподходящи моменти телефони, включително от оня свят, щяха да дразнят като в кино. А с индрише даже му прощаваш плоските политически референции и недомислицата селска къща със закрепен на пилон стар учебен самолет да я пишат "бивш музей на революционното движение". Впрочем дюлите, дините и тиквите в един и същи сезон ли зреят? Хмм. 

 

 

 

[Zaro]

Goodbye, Lenin

 

Последните дни на ГДР. Жена, верен член на партията, получава инфаркт. Съвзема се от кома 8 месеца след падането на стената. И тук започва "театърът" - за да запази здравето ѝ, синът прави организация, щото светът на майка му да изглежда така, както е бил по времето на ГДР - сякаш живее живот в държава, която не съществува, но в която е минал нейният живот. 

 

 

 

[домосед]

Когато умря сър Алан Паркър в края на юли и разрових некролозите в английската преса с изненада открих, че не го споменават като режисьора на Стената или на Евита или на Мисисипи в пламъци, а на нещо, което не бях чувал, а англичаните, особено тези, които са били деца или юноши през 1970-те, помнят най-добре: култовият му дебют Бъгси Малоун. Останал за тях като най-великият филм от преди Междузвездните войни. Гангстерски трилър-мюзикъл за Сухия режим в Ню Йорк с ар деко елегантност, стрелби, преследвания с коли, нелегални барове, кабарета и боксови мачове и 13-годишната Джоди Фостър в ролята на Лайза Минели, пардон … Талула. Но не само тя е дете. Всички са! И карат колите с педали, а пушките им са заредени с крем за торта. Но пък боксовите ръкавици и круши са си боксови ръкавици и круши. И цветята са цветя!

 

 

[Zaro]

Пак във времето на ГДР - 1979 г. Две семейства кроят планове да избягат в тогавашната ГФР със сглобен от тях балон. Първият опит е неуспешен, имат късмет да оцелеят след падането, но ЩАЗИ е вече по петите им. Много майсторска лента, завръзка, кулминация, развръзка, отделни ключови моменти. Много  реалистично пресъздаване на духа на времето, страховете на обикновения човек, апаратът за следене на източногерманските тайни служби, живота в ГДР, последиците на авторитарното общество върху живота на хората. Склонността да рискуваш своя живот и този на децата си, за да не живееш в една голяма лъжа. Думите на офицер от ЩАЗИ - "защо да се притесняваме да пазим границата - няма ли да е по-добре без тези хора" са примамка за потенциални "врагове" и са оборени веднага след това  - "какво бихме били ние без ограниченията". 

 

Филмът е по действителен случай, а след неговия край са показани истински кадри с хората, осъщестивили полета на живота си.

 

 

[домосед]

преди 16 часа, Zaro каза:

Филмът е по действителен случай

А, добре, че са направили филм. Изглежда добър. Благодаря за препоръката.

Преди време имаше една много тъпа английска комедия, вдъхновена от тоя случай, само че героите бяха англичани комунисти, които доброволно се бяха натресли да живеят в ГДР-то, а после се чудеха как да избягат. Хуморът беше на ниво като във филм от ГДР-то 😀
 

 

[Eva eva]

Филм за Наим Сюлейманоглу. Много ми хареса. 

 

https://m.ok.ru/video/1872140634836 

[giafil]

Сериал в два сезона за сега ...абсолютно удоволствие е да се гледа. Майкъл Дъглас и Арон Аркин с невероятно чувство за хумор...