Последният филм, който гледах е...

[bay_kolio]

На 21.12.2021 г. в 12:39, Zaro каза:

Защо не Адолф/How about Adolf/Der Vorname

Филмът в IMDB

Оценка: 7.1

 

Интелигентно създадена германска комедия. Всичко започва с невинна шега за името, избрано от младо семейство за очакваното от тях дете - Адолф. Зад разгорелия се спор надничат предразсъдъците на германското общество, когато трябва да си припомни за времето на Хитлер - силни до степен, че покрай сухото гори и суровото. Последва показно вадене на кирливи ризи, стаени подозрения, скрити истини и ... огромно количество комични ситуации, които преминават като щафета през всички участници в спора.

 

 

Това го играят даста добре в Сатирата. Билалов и Урумов - https://satirata.bg/show/името/

[Zaro]

преди 50 минути , bay_kolio каза:

Това го играят даста добре в Сатирата. Билалов и Урумов - https://satirata.bg/show/името/

Видях и съм си го заплюл. Благодаря!

[Myraya]

На 30.12.2021 г. в 21:20, Jenbel каза:

От около 2 години гледам предимно Нетфликс. Мога да препоръчам моите любими сериали от Нетфликс в този ред: Money Heist ; Ozark; StartUp; The Queen's Gambit; The Serpent; Lupin; Snowpiercer; Queen of the South. 

Ако не си ги гледала, ще напиша накратко за достойнствата им. Ако си ги гледала, ще помисля за други, включително и несериали.

 

 Аз си позволявам да добавя Squid game. 

[домосед]

Последният рейс от каталога на Киномания 2021. Възрастен човек пътува сам с обществен транспорт. Веднага се сещаш за стогодишния старец, дето скочил през прозореца и изчезнал. Разликата е, че този е само 92 годишен. И го няма комичния тон. Но няма и депресивен. Човекът просто е възрастен и бърза да измине маршрута си, докато го държат краката. От най-североизточната точка на остров Великобритания - Джон О‘Гроутс в Шотландия (не съм бил там) – до най-югозападната – Ланд‘с Енд в Корнуол (бил съм). С поредица рейсове по редовни линии, много от тях – градски, на които внимателно е проучил разписанията. Има си сантиментални човешки причини, които лека полека се изясняват на публиката. Ако вече не се е досетила. Една от тях е, че през 1950-те са пропътували същия маршрут с жена му в обратна посока, бягайки от нещо, и цял живот са прекарали в колебание дали е било нужно. Междувременно светът и конкретно – Обединеното кралство – се е променило до неузнаваемост. Хората, които среща по рейсовете, а те са все хора, които … човек би срещнал по рейсове, не са всичките родени и расли в Англия и Шотландия. И поведението и начина им на изразяване далеч не е същият от времената на неговата младост. Например – при всяка по-особена ситуация в рейса, а то затова е филм със сценарий, за да се случат по-особени ситуации (имам малки резерви към правдоподобността на една или две), е да извадят телефоните и да снимат. Преди да помислят дали е нужно и правилно и да се намесят. И как! Стереотипното очакване за човек на неговата възраст би било, даже и да не се шокира или подразни от промените, поне да покаже някакви признаци, че се чувства некомфортно. Напротив! С почтеността и човечността намира мястото си сред тях. И им помага, където може. И … те на него, като го подкрепят, по … съвременния начин през социалните мрежи, интуитивно усещащи къде е границата на личното пространство, която не е редно да се прекрачи. Много добър филм. И изключителна роля на Тимъти Спол. Как пък в нито един момент не се изкуши да преиграе!

 

По съвпадение скоро след това по ТВ попаднах на малко по-стар британски филм с много допирни точки. Англичанин, пътува сам на юг (с кола и само до Лондон), движен от лична мисия от критично значение. Която го товари с допълнителни кризи в личния и професионалния живот (голям строителен обект, при който от него се очаква да организира изливането на бетона за основите). И същевременно намира воля, време и умения така, че да остане почтен с всички, замесени в кризите и разчитащи на него (те, също като в предишния филм, са етнически шарени). В целият филм на екран присъства само главният герой зад кормилото, а всички останали са гласове, с които разговаря по телефона или във въображението си. Също много добра роля. На Том Харди. Лок.

 

 

[Duke]

На 8.01.2022 г. в 21:40, домосед каза:

Последният рейс от каталога на Киномания 2021. Възрастен човек пътува сам с обществен транспорт. Веднага се сещаш за стогодишния старец, дето скочил през прозореца и изчезнал. Разликата е, че този е само 92 годишен. И го няма комичния тон. Но няма и депресивен. Човекът просто е възрастен и бърза да измине маршрута си, докато го държат краката. От най-североизточната точка на остров Великобритания - Джон О‘Гроутс в Шотландия (не съм бил там) – до най-югозападната – Ланд‘с Енд в Корнуол (бил съм). С поредица рейсове по редовни линии, много от тях – градски, на които внимателно е проучил разписанията. Има си сантиментални човешки причини, които лека полека се изясняват на публиката. Ако вече не се е досетила. Една от тях е, че през 1950-те са пропътували същия маршрут с жена му в обратна посока, бягайки от нещо, и цял живот са прекарали в колебание дали е било нужно. Междувременно светът и конкретно – Обединеното кралство – се е променило до неузнаваемост. Хората, които среща по рейсовете, а те са все хора, които … човек би срещнал по рейсове, не са всичките родени и расли в Англия и Шотландия. И поведението и начина им на изразяване далеч не е същият от времената на неговата младост. Например – при всяка по-особена ситуация в рейса, а то затова е филм със сценарий, за да се случат по-особени ситуации (имам малки резерви към правдоподобността на една или две), е да извадят телефоните и да снимат. Преди да помислят дали е нужно и правилно и да се намесят. И как! Стереотипното очакване за човек на неговата възраст би било, даже и да не се шокира или подразни от промените, поне да покаже някакви признаци, че се чувства некомфортно. Напротив! С почтеността и човечността намира мястото си сред тях. И им помага, където може. И … те на него, като го подкрепят, по … съвременния начин през социалните мрежи, интуитивно усещащи къде е границата на личното пространство, която не е редно да се прекрачи. Много добър филм. И изключителна роля на Тимъти Спол. Как пък в нито един момент не се изкуши да преиграе!

 

По съвпадение скоро след това по ТВ попаднах на малко по-стар британски филм с много допирни точки. Англичанин, пътува сам на юг (с кола и само до Лондон), движен от лична мисия от критично значение. Която го товари с допълнителни кризи в личния и професионалния живот (голям строителен обект, при който от него се очаква да организира изливането на бетона за основите). И същевременно намира воля, време и умения така, че да остане почтен с всички, замесени в кризите и разчитащи на него (те, също като в предишния филм, са етнически шарени). В целият филм на екран присъства само главният герой зад кормилото, а всички останали са гласове, с които разговаря по телефона или във въображението си. Също много добра роля. На Том Харди. Лок.

 

 

Като голям фен на жанра road movie, веднага записвам и двете предложения в to do list...

[домосед]

преди 3 минути , Duke каза:

Като голям фен на жанра road movie, веднага записвам и двете предложения в to do list...

От двата само първият - The Last Bus - е road movie! 

Locke е лична драма, в която макар и да има движение по път, цялото е нощем, не се спира никъде и нищо около пътя не е от значение.

[iMari]

На мен The power of the dog много ми хареса. Абсолютно изненадваща развръзка. На Бенедикт Къмбърбач страшно му отива да играе заядлив особняк, през цялото време очакваш да направи някоя гадост, но малкият(Коди Смит) му намери слабото място. Филма спечели няколко Златни глобуса вече.

 

 

 

[sndos]

Историческо и франкофонско включване :)

Може би случайност, но съм гледал поне няколко филма, които разказват за Чърчил, докато за френският идол генерал Дьо Гол не бях попадал на нищо. Наскоро съвсем случайно четох за този филм. За мен беше интересен, вероятно няма да получи награда и е само във френска версия:

 

https://youtu.be/7vdeUNEwbR4

[Jenbel]

Съвсем случайно снощи попаднах на HBO 2 и гледах Мишел Пфайфър в French Exit, филм от 2020 г. 

Скромен рейтинг в IMDB: 5,9/10: https://m.imdb.com/title/tt10279362/reviews?ref_=tt_urv

Черна комедия, разказваща за застарялата 60-годишна Франсис, манхатънска хайлайф дама. Тя е напълно разорена, понеже безогледно е профукала наследството от починалия си съпруг, след като житейския й план да умре преди да профука всичко се е провалил. След като е принудена да продаде и осребри последните си останали ценни вещи, заминава за Париж със сина си и един черен котарак, за да живее в апартамента на приятелка и да умре, след като парите свършат. French exit също познат като French leave е жаргонен израз, който означава да избягаш от ситуацията без предупреждение и без да си вземеш довиждане. И тя прави точно това. Не е просто история за богата вдовица. Образът й всъщност е страхотен. Силна, независима, широко скроена, шармантна. Ролята сякаш е създадена за Мишел Пфайфър. И този филм е от онези, които харесваш веднага или не харесваш никога.

[Rumiana]

преди 5 часа, Jenbel каза:

French exit също познат като French leave е жаргонен израз, който означава да избягаш от ситуацията без предупреждение и без да си вземеш довиждане

Аз си спомням от една песен на Висоцки: "она ушла безмолвно, по английски", та си мислех, че тоя вид заминаване е по-скоро "английско"... 😉

[iMari]

CODA

 

Страшно сладък семеен филм. 🙂

Coda е съкращение от child of deaf adults, дете на глухи родителите. Руби е единствената чуваща от четиричленното си семейство. Родителите и брат и са глухи по рождение. Ролите се изпълняват от глухонеми актьори, които са страхотни. Тинейджърката е раздвоена между това да следва мечтите си или да бъде до семейството си, като един вид мост за тях към света на чуващите. 

Ако има смисъл филмите за Златен глобус и Оскар да се избират по определени критерии, давайки път на истории свързани с дискриминация, това е заради филми като този.

[домосед]

преди 13 минути , iMari каза:

Ако има смисъл филмите за Златен глобус и Оскар да се избират по определени критерии

Няма смисъл 😉

 

Припомням един несладък несемеен филм по темата, който си събра наградите без привилегии по определени критерии.

 

Ставало е дума за него тук:
 

 

[домосед]

На 10.01.2022 г. в 15:31, iMari каза:

На мен The power of the dog много ми хареса.

Постът ти продължава с много голям спойлер!
Радвам се (като същевременно се извинявам), че съм го пропуснал

Нека да се пазим взаимно от спойлери, поне за премиерните филми.

Не е спойлер да се спомена, че един от важните персонажи във филма е @bronco Хенри

 

[bad kid]

Трагедията на Макбе́т 

(Сценарий, режисура и продуцент Джоел Коен с Дензъл Уошингтън и Франсис Макдолманд, която е и продуцент)

 

Отлична черно бяла интерпретация на една от великите трагедии на Шекспир, с изкусно изпълнена визия с игра на  форми и сенки. Първи соло филм на единия от братята Коен.  Филмът ще е сериозен претендент за Оскар за най-добър филм, но зависи какви ще са настроенията на Академията.

 

 

[домосед]

Следващия филм ще го представя с риторичен куиз 😉

Внимание: Във въпроса се споменава сцена, която не приства в трейлъра, затова го крия като спойлер. 

 

Спойлер

Куиз: да се познае авторът на филм, който съдържа сцена, в която две майки с освободени сексуално наклонности, едната – на възраст да е майка на другата, водят двегодишно дете на разкопки от масов гроб от гражданска война.

Единствен възможен отговор: Педро Алмодовар.

 

 

 

[zhivko7]

Да препоръчате някой филм от MENAR фестивала, който тече в момента?

[MayaS]

преди 1 минута , zhivko7 каза:

Да препоръчате някой филм от MENAR фестивала, който тече в момента?

До тук успях да гледам 4 филма.

Първия е Между рая и земята, но той имаше единствена прожекция на откриването в дома на киното. 

 

Следващите ги гледах онлайн

 

Гарвани - в него ми допадна играта на главния герой. Така и не разбрах обаче кой защо и как е намесен в цялата история и накрая останаха само въпроси без отговор. Убийство и историята се върти около трупа. 

 

Третия филм беше Сами в Азия -добре поднесен видео разказ за пътуването на двама американци в Китай, Тайланд и Камбоджа. Все пак имаше малко дразнещи моменти когато предаваше емоциите си, но ще ги пренебрегна. Сниман е с телефон и качеството на моменти е зле.

 

Четвъртия филм е По принуда - силна история за борбата на иранска адвокатка в защита на онеправдани хора и конкретно на една бездомна жена. Тъжно но това е другата реалност. Филма си заслужава.

[zhivko7]

Гарвани и аз успях да го гледам. Малко объркана история, очаквах повече. Другият филм, който гледах е Каймакът на Александрия, не ме впечатли особено.

Мисля днес да гледам Пещ, че ми се гледа нещо по-леко.

Като че ли миналата година имаше по-добри филми, но ще видим.

[домосед]

Аз избрах да почна с индийския बारह X बारह 

За един фотограф на мъртъвци във Варанаси, който след известни уговорки води и 10-годишния си син на работното място.

Меланхолична история за еднопосочността на реката майка Ганг като метафора на живота и смъртта (включително на къщите!)

 

 

 

[домосед]

Взел съм си кочан от 10 билета за онлайн гледане (присъственото не се случва в правилните часове в правилните кина) на МЕНАР и все още се лутам да в лична селекция.

 

Дефиниционната област Близък Изток + Северна Африка тая година се простира от Кейптаун до Нур-Султан.

Догодина  - Ванкувър до Владивосток 😀

 

От Кейптаун тръгнах с влак на север с тоя документален филм за пътешествие. Ама скучно! Или поне - скучно разказано. То и как да събереш цяла Африка в 50 минути, в половината от които трябва да показваш самите влакове. Поне научихме, че на много места старите британски колониални ветерани са заменени с новички китайски. И че не е възможно да стигнеш от Кейптаун до Кайро с влак. А и там, където си с влак, често имаш опция да се скриеш от Африка в по-горна класа. На някои места си признава. На други - не. Примерно - в първата отсечка до Йоханесбург, за която си избра влака The Premier Classe, която не е народната опция! Е, и аз него съм си избирал. Ама после не съм публикувал приключенско видео. Абе, с две думи - за тоя тип не гласувам в категория Пътешественици Любимци. 

 

https://menarfest.com/ot-keyptaun-do-kayro-s-vlak/

 

От иранските беше задължително да изгледам една история, която има много допирни точки с историята на близки приятели. Иранец на средна възраст търси следите на баща си комунист, избягал от Иран след шахския преврат през 1950-те в комунистическа държава. където среща жена. За приятелите ми комунистическата държава е България. Във филма е Чехословакия, а разследването се води в некомунистическата държава Чехия. Няма да давам повече спойлери какво освен жена намира човекът. Харесва ми идеята за сценарий на ирански филм точно на тази тема. Но Дяволът е в детайлите. Първо, че не се връзваха годините. Подразбра се, че иранецът комунист е умрял в Прага още през 1970-те, а синът му е син отпреди емиграцията. Ще рече - трябва да е на 65+ години, а не беше. Историята коя жена коя е толкова се оплете, че на финала вече бях загубил нишката. Най-готината пушеше трева. И беше пълно с клишета, които за иранската публика може да не са клишета, но за нас са. Щом е Прага, непременно някой трябва да падане през прозорец. Ако беше в Румъния, щеше да има вампир!

А щом се споменеше, че някой е бил комунист, веднага се намираше член на публиката/кръчмата, който да попържи с думи, каквото от обща култура се знае, че чешкият език (за разлика от сръбския) не съдържа. И това - през 2020-те години!

https://menarfest.com/praznota/

 

Другият ирански, ометнат дотук, е историята за убийство и шантаж в снега под надзора на гарвани нумизмати. Вече го има споменат. Филмът печели точки за екранното присъствие на Landrover Defender къса база в зимна (= бяла) камуфлажна униформа. 

 

https://menarfest.com/garvani/

 

 

[домосед]

Следващите два изгледани от каталога на МЕНАР са 

• един узбекистански за Аралско море:

https://menarfest.com/valni-na-lyubovta/

• един казахстански за Каспийско море:

https://menarfest.com/zere/

 

Историите са идентични!

Любовен триъгълник, в който млада жена трябва да избере един от двама мъже.

Единственият аргумент в полза на по-красивия е сърцето ѝ.

Всички останали аргументи, включително - външният натиск, са в полза на по-богатия.

Разликата е, че Аралско море е празно, а Каспийско е пълно, което обуславя по-драматична екранна визия и ... развръзка в казахстанския филм. И е двата темпото е дотолкова съзерцателно, че на много места може да се прескачат 5, 10, 15, 20, ..., секунди с fast-forward, без да се губи информация за нещо казано или случило се междувременно.

[Травеолани]

В последните седмици изгледах:

 

- American crime story - Impeachment
https://m.imdb.com/title/tt2788432/?ref_=nv_sr_srsg_0

 

Историите разказани от жените замесени в скандала с Бил Клинтън. 
 

-Upload - много черен хумор, леко депресиращ и плашещ на моменти. Сезон 2 е заснет и би трябвало да излезе тази година. 

 

https://m.imdb.com/title/tt7826376/?ref_=nv_sr_srsg_0

 

-Westworld - ок, беше, но не мога да кажа, че съм очарована. Има и сезон 2 и 3, но ще ги пропусна 🙂.

[stotan]

Снощи гледах:

 

14 Peaks: Nothing is Impossible

14 Peaks: Nothing Is Impossible (2021) - IMDb

 

Документален филм за рекорда на непалския алпинист Нирмал Пурджа, който изкачва 14 осемхилядници за 7 месеца. 

 

Интересен ми беше, но очаквах повече да показват планината и експедицията, а не да разказват биографията му, защото за час и 40 минути това отне доста време.

 

 

[домосед]

Улицата на кошмарите е психологически трилър за менталист шарлатанин в началото на 1940-те. Част от сцените са датирани с точност до конкретна дата с препратки към исторически събития около въвличането на Щатите във Втората световна война. Всичките – в сезон на кал, сняг и киша. Кариерата му започва от носач на колове за шатрите на треторазряден пътуващ цирк. А докъде ще стигне? Даже да не си фен на фантасмагориите и визуалния вкус на Гийермо дел Торо, а Брадли Купър да ти е органично противен, е достатъчно Кейт Бланшет да те подложи на психоанализа сред перфектния ар деко интериор на кабинета си, за да те спечели за каузата на филма. Поне за мене е достатъчно.

 

 

[домосед]

Продължавам с иранските филми от МЕНАР. 

След като обърнахме внимание на чехите, е ред на затвърждаваме вечната дружба между иранския и швейцарския народ. Трагикомедията на Дюренмат Посещението на старата дама е пренесено от град Гюлен (оборска тор, нем.) в анонимно* иранско село, но такова - че да има ЖП гара. На която да пристигне старата дама. Със стил. И с много пари да отмъсти за изгонването си без стил, като забременяла без брай, когато е била млада. Разбира се, такава история в съврменен добродетелен богобоязлив Иран не може да се случи. Само при шаха! Който обаче не може да се намеси с алтернативно разбиране за справедливост. Потвърждава се наблюдението, че в Иран жените не могат да бъдат показвани без нещо на главата, даже и във филми за периоди от историята, когато е можело.

 

 

*Селото може и да не е било анонимно, но да не съм разчел табелата на гарата. Заглавието на филма بی همه چیز се превежда в интервала от Без нищо до Без всичко в различни европейски издания.

https://menarfest.com/bez-nishto/