Последният филм, който гледах е...

[Anna Kalinovska]

преди 45 минути , домосед каза:

Където пеят раците. Филм е по нашумяла (сред дамската публика) книга за едно "блатно момиче" в Северна Каролина през 1960-те. Изоставена от родители и братя, расне и живее сама сред природата и рисува животинки. Гражданите я отхвърлят като бяла измет, но все пак се намират двама ухажори да навъртят около нея. Лошия го намират умрял под една пожарна наблюдателница в гората. Не намират доказателства, че го е убила. А търсят. Старателно. Добрият [Внимание! Спойлер]

  Покажи

я печели и живеят щастливо до пенсия в колибата. Чак след смъртта ѝ той сам намира доказателството.

 

Вестниците бълват похвали колко добре била играла артистката. Дрън-дрън. Абсолютно неправдоподобен образ. В нито един момент не можеш да повярваш, че е това, за което се представя. Смърдяща дивачка, обитаваща колиба без електричество, не научила даже буквите преди половата си зрялост. А се държи и облича като отлична ученичка на сладкарница в мол. Пишеща писма на издателства на научно-популярна литература с елегантен отработен почерк.

 

 

 

И аз не го харесах, още от първите кадри; вкл. по назованите причини. А  влязох да го гледам с любопитство и интерес, понеже се въртях наоколо и скоро щеше да има прожекция в ДК, и очаквах литературният материал да е претворен по-сносно...

Книгата прочетох миналата есен, библиотечна или взета на заем, не помня, и ставаше. Но филмът никак не ме убеди, независимо от обективния риск да гледаш филмирана позната и нашумяла история. Подразни ме и детективско-криминалната нишка, възприех я като дежурен, не дотам умело ползван шаблон. Напуснах малко по-късно, отколкото първоначално смятах; съчетах го с чопкане в телефона и времето до последваща среща.

[домосед]

15 години по-късно гледах 300 (" ... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса ..." Иван Вазов)

 

Най-хубавото е гримът на Ксеркс

 

 

Коментар от публиката: от времето, когато токсичната мъжественост беше на почит!

[iMari]

Позабравихме я тази тема.

 

Скоро гледах абсолютен шедьовър на югославското кино, как съм го пропусала не знам. 🙂

 

Varljivo leto '68

 

 

 

Перица е последна година в гимназията и вместо да се тревожи как ще вземе матурата по марксизъм( първа грижа на баща му- областен съдия, току-що станал член на партията), съвсем естествено в главата му присъстват основно дългокраки мадами. Метнал се е на дядо си - женкар, умело използващ хипохондризма си за осигуряване на весели старини. 😃

Действието се развива през лятото на 1968г, има я и чешката нишка в историята, макар и не точно в политически аспект. 😉

 

[домосед]

Практични съвети как да си изберем романтична комедия:

1. Да съдържа Джулия Робъртс и Джордж Клуни

2. Джулия Робъртс и Джордж Клуни да летят със самолет с Билет (бизнес класа) до Рая.

3. Джулия Робъртс и Джордж Клуни да си имат приказката, заяжданката и караницата. Химията им е даденост. 

4. Джулия Робъртс и Джордж Клуни да се кикерчат по 90-тарски.

5. Джулия Робъртс и Джордж Клуни да играят в един отбор на beer-pong.

 

Без никакво значение е дали съдържа и други актьори, чиракуващи в романтични роли с делфини на пълнолуние край водопад.

А за храма Танах лот на остров Бали съм писал в дебелите книги, че трябва да се внимава с годежите. Ама тия, младите, като не четат, после си объркват животите!

 

 

 

[Брани]

Аз като човек, който гледа основно холивудско кино и не си падам по европейско или азиатско или други алибализми, мога с ръка на сърцето да препоръчам "Elvis", който изгледах последно.

 

 

[FlyTraveler]

Отдавна не съм писал в тази тема. Отдавна и не бях гледал филми, за които си струва да пиша. 

Скорошни дълги полети от Истанбул до Йоханесбург и обратно и големите екрани, висококачествените (като за от авиолиния) слушалки на A350-900 на Turkish и нощните полети ме предразположиха за гледане на филми. Обикновено заспивам докато гледам по време на дълги полети, но този път почти си ги видях целите. 

Не съм следил всичко назад в темата и се извиняам, ако филмите вече са публикувани и коментирани в предни постове. На няколко пъти ми се е случвало някой да "открива" филми, за които съм писал по-рано в тази тема. Знам, че е неволно и затова аз не се чувствам неудобно сега, след като не съм прегледал какво е писано назад.

Пиша съвсем накратко, че е късно, а друг път едва ли ще се наканя да публикувам точно тези филми. 

На отиване към Йоханесбург започнах един от многото напоследък филми с любимият ми Лиам Нийсън. Всъщност ми беше любим, преди да започне да снима множество еднотипни филми последните години, където все спасява дъщеря си, сина си или разни непознати във влакове, самолети и в каквото се сетим. Кълна се, че ми беше много обичан актьор, но филма го оставих преди средата и даже не си спомням нито името, нито сюжета.

После обаче, попаднах на находка - "Лански", с още по-любимият ми Харви Кайтел в главната роля. Всъщност един от най-интересните ми актьори за всички времена. Не ме разочарова ни най-малко за мое учудване, за разлика от доста нови филми на любими актьори/ актриси и режисьори от близкото и по-далечно минало.  Прекрасна сага за най-близкият съратник и счетоводител на легендарния мафиот Bugsy - Мейер Лански, майсторски изигран от Харви Кайтел в последователност от ретроспекции. Горещо препоръчвам този филм:
 

На връщане от Йоханесбург до Истанбул гледах "Смърт край Нил" на Кенет Брана. По Агата Кристи, детективска история с известния Поаро като един от главните герои. Чудесно заснет и изигран. Много театрални сцени, снимани в студио. През повечето време действието се развива на круизен кораб по Нил. Много хора тук могат да си припомнят лични пътешествия по маршрута. Който не успее да свали филма от някъде, може да го гледа целия тук:
 

И последно - тази вечер попаднах на американски пародиен филм за политици. Най-скорощният, който бях гледал от жанра и много ми хареса беше "Вице" (Vice) за измамника/ загубеняк Дик Чейни, който чрез пълзене и хитрост се издига до длъжноста вице-президент на САЩ. В настоящият филм, обаче става дума за сина на сегашния повелител на Белия дом - Хънтър Байдън, наркоманските му изпълнения и оргии, както и украинските му копрупционни далавери. Няма да пиша повече, за да не ми се изтрие поста, По мое скромно мнение, филмът не е на нивото на "Вице", но все пак си струва да се погледне, най-малкото от любопитство към реалните събития, по които е сниман. 

Ето го тук целия онлайн. Заглавието е "Моят син Хънтър". Има го в IMDb и Уикипедия, съвсем легитимен си е:
 

 

[домосед]

Гледах два нови сръбски филма на кино. Нарочно ги бяха програмирали един след друг, но от цяла София само аз бях оценил и ползвах салона едва ли не като частен.

 

И в двата историята се разказва през очите на подрастрващо сръбско момиче. Но световете им нямат допирни точки.

 

В Мрак момичето живее с дядо и майка в отдалечена паянтова селска къща в Косово през лятото на 2004. Возят децата с KFOR-овски бронетранспортьор до училище в близкото село, за да ги пазят от насилие. При все това редиците им оредяват с всеки изминал ден. Сърбите не могат да издържат на такъв живот и семействата се изнасят. Филмът обръща внимание не толкова на насилието и тормоза, колкото на страха от него. Непредубеден наблюдател, бил той - зрител или KFOR-овец, който няма идея за мястото, времето и предисторията би могъл да припише инцидентите на природата – отвлечени от вълци кокошки, избягало и разпорило се на бодливата тел теле, изпуснат от граблива птица камък на покрива, яло не каквото трябва куче, намерили приют в нужника отровни змии. Но на страха очите са големи и изгаря душите на хората. Тотално се губят рационално мислене и поведение. Дотолкова, че се принася в жертва добруването на живите в знак на неиздължен грях към мъртвите. А нито един албанец не влиза в зрителното поле на камерите или слуховото - на микрофоните. Посочени са с пръст единствено в обобщаващия събитията коментар във финалните надписи.

 

 

 

В Как се научих да летя действието се развива 15 години по-късно на море в Далмация. Селфита, сладоледи и първи целувки. И досадни баби, които те мажат с крем за слънце и обличат по свой вкус. Обаче и там витае сянката на югославските войни. Тоя път – с хърватите. Семейни трагедии и незаздравели рани отпреди едно цяло поколение. С едно наум, че жанрът на филма предполага да заздравеят преди финалните надписи

 

 

[Duke]

Снощи гледах по HBO MAX нов документален български филм озаглавен "Нямаш място в нашия град", който проследява откъси от битието на фенове от агитката на Миньор Перник. Нямам думи, с които мога да опиша този реалистичен портрет. Покъртителен на всички възможни нива на възприятие...

 

 

[Травеолани]

Един от филмите, които гледах наскоро: Luckiest girl alive с Мила Кунис. 

Базиран е на книга, която излезе преди няколко години. Не съм сигурна дали книгата е от личен опит на авторката, но със сигурност такива истории в реалния живот се случват постоянно за съжаление. Нямах представа за какво става на въпрос, започва като лек, женски филм, но по-нататък става доста тежък и се засягат две много важни и наболели теми. Така че, ако решите да го гледате, имайте го предвид.
 

https://m.imdb.com/title/tt4595186/?ref_=nv_sr_srsg_0

 

 

(И се извинявам, че пак не мога да сложа трейлъра като клипче).

[Marusinka]

преди 11 минути , Травеолани каза:

Един от филмите, които гледах наскоро: Luckiest girl alive с Мила Кунис. 

Базиран е на книга, която излезе преди няколко години. Не съм сигурна дали книгата е от личен опит на авторката, но със сигурност такива истории в реалния живот се случват постоянно за съжаление. Нямах представа за какво става на въпрос, започва като лек, женски филм, но по-нататък става доста тежък и се засягат две много важни и наболели теми. Така че, ако решите да го гледате, имайте го предвид.
 

https://m.imdb.com/title/tt4595186/?ref_=nv_sr_srsg_0

 

 

(И се извинявам, че пак не мога да сложа трейлъра като клипче).

О, много ме подведе и мен трейлърът в Нетфликс и го почнах, докато бях сама в хола. Толкова се разстроих (особено, защото като теб имам 2 момичета), че трябваше да будя мъжа ми да ме успокоява след него.

[Травеолани]

Преди 1 час, Marusinka каза:

О, много ме подведе и мен трейлърът в Нетфликс и го почнах, докато бях сама в хола. Толкова се разстроих (особено, защото като теб имам 2 момичета), че трябваше да будя мъжа ми да ме успокоява след него.

Мисля, че на доста жени е подействал така този филм, поне от това което чета от фб групите. Аз като не съм израстнала тук и си нямам понятие от нещата, които са се случвали/могат да се случат. Все си мисля, че в България като растяхме ние, животът беше по-различен. Но определено трябва да сме наясно заради нашите деца. 

[Marusinka]

Преди 1 час, Травеолани каза:

Мисля, че на доста жени е подействал така този филм, поне от това което чета от фб групите. Аз като не съм израстнала тук и си нямам понятие от нещата, които са се случвали/могат да се случат. Все си мисля, че в България като растяхме ние, животът беше по-различен. Но определено трябва да сме наясно заради нашите деца. 

Ами, то виж и как се покрива всичко. 
На мен от малка ми е говорено за какви ли не опасности, защото дори през комунизма, майка ми работеше в сфера, в която имаше най-разнообразна клиентела и контакти, та знаеше какво ли не. После в началото на 90-те в Пловдив по нощните клубове имаше чести престрелки на силовите групировки (не е същото като сега в САЩ, но все пак), за които не се тръбеше, но тя знаеше, защото имаше клиенти, които ходеха при нея с пистолети и й казваха къде да не ходи. В тая връзка съм малко обременена от дете с подобна информация, но колкото повече гласност по тези теми, толкова по-добре.
Преди никога не съм се разстройвала от такива филми, но откакто съм майка и са ми кошмарни.

[Травеолани]

преди 40 минути , Marusinka каза:

Ами, то виж и как се покрива всичко. 
На мен от малка ми е говорено за какви ли не опасности, защото дори през комунизма, майка ми работеше в сфера, в която имаше най-разнообразна клиентела и контакти, та знаеше какво ли не. После в началото на 90-те в Пловдив по нощните клубове имаше чести престрелки на силовите групировки (не е същото като сега в САЩ, но все пак), за които не се тръбеше, но тя знаеше, защото имаше клиенти, които ходеха при нея с пистолети и й казваха къде да не ходи. В тая връзка съм малко обременена от дете с подобна информация, но колкото повече гласност по тези теми, толкова по-добре.
Преди никога не съм се разстройвала от такива филми, но откакто съм майка и са ми кошмарни.

Аз съм от малък град в България и при нас нямаше такива неща, или поне не в такава степен като в по-големите градове. И аз съм чувала от приятелки подобни случки, като тези които описваш. Но имам чувство, че на нас определено много ни е говорено за опастностите, докато тук хората са (или поне са били) супер отворени, доверчиви, дружелюбни, помагащи и понякога това им изиграва лоша шега. 

[traveler]

Преди 1 час, Marusinka каза:

После в началото на 90-те в Пловдив по нощните клубове имаше чести престрелки на силовите групировки

Колко чести? Защото аз не си спомням такова нещо. Не че много съм ходил по нощните клубове.

[Marusinka]

преди 50 минути , traveler каза:

Колко чести? Защото аз не си спомням такова нещо. Не че много съм ходил по нощните клубове.

Ми майка ми по едно време спря да излиза. Накъде зимата 91-ва—92ра. Тъкмо бях почнала у-ще. После се оправиха нещата. 

[Anna Kalinovska]

преди 4 часа, Marusinka каза:

Ми майка ми по едно време спря да излиза. Накъде зимата 91-ва—92ра. Тъкмо бях почнала у-ще. После се оправиха нещата. 

Тогава в София имаше случаи на посегателство върху живота за 2,-- лева.., или ако ги нямаш. И побои при шофиране не по нечии представи. Не съм била очевидец, но се знаеше.

[antea]

На 7.10.2022 г. в 14:24, Duke каза:

Снощи гледах по HBO MAX нов документален български филм озаглавен "Нямаш място в нашия град", който проследява откъси от битието на фенове от агитката на Миньор Перник. Нямам думи, с които мога да опиша този реалистичен портрет. Покъртителен на всички възможни нива на възприятие...

 

 

абсолютно покъртителен, наистина! горе-долу такова ниво на потрес помня, когато за пръв път гледах Green Street Hooligans 

 

често минаваме през околовръстното на Перник, цялото е украсено с поставени явно от общината знаменца на Миньор, някак им се радвах колко са горди, само ако знаех.... така де, вече знам. 

 

странното е, че един български филм може да бъде толкова гледаем (в смисъл да не те отегчи до смърт), само ако в него участват непрофесионални полу-човеци

 

[Моника]

Последно гледах "Амстердам". 

 

 

Хареса ми заради актьорския състав, начин на заснемане. Самата история на моменти малко се губеше или пък вървеше бавно.

 

Понеже видях, че е коментиран "Където пеят раците", книгата ми хареса, но филмът не толкова. Образите бяха разхубавени и украсени по американски, Кая ми беше безлична.

 

Тези дни ще гледам "Нямаш място в нашия град", много добри отзиви четох на различни места.

[Травеолани]

преди 4 часа, Моника каза:

 

Понеже видях, че е коментиран "Където пеят раците", книгата ми хареса, но филмът не толкова. 

В момента чета книгата, но се движа толкова бавно, все нещо друго излиза. И филма искам да гледам. 
 

Също така изгледах The watcher с Наоми Уотс и започнах испанския сериал “Светото семейство”, въпреки че не съм фен на европейските сериали (с изключение на британските). Още не ме е грабнал, но все пак съм на епизод 1.

[Marusinka]

преди 50 минути , Травеолани каза:

В момента чета книгата, но се движа толкова бавно, все нещо друго излиза. И филма искам да гледам. 
 

Също така изгледах The watcher с Наоми Уотс и започнах испанския сериал “Светото семейство”, въпреки че не съм фен на европейските сериали (с изключение на британските). Още не ме е грабнал, но все пак съм на епизод 1.

Аз трябва да я почвам тази книга, че ще я обсъждаме в читателския клуб през ноември. 

[Zlia]

преди 17 часа, Моника каза:

Тези дни ще гледам "Нямаш място в нашия град", много добри отзиви четох на различни места.

Филма не е лош. Малко може да натъжава с действителността си, но светът е шарен и има всякакви хора. Проблем е когато те са мнозинство в даден град или околията му. Замислих се дали пък затвореността на хората в Пернишко не ги прави такива “орки”. Като не допускат свежа кръв и се радикализират. Ама може и да е малко напудрена историята де. 
Иначе гледах подобен сериал за един град в Уелс и футболния му клуб Welcome to Wrexham -

https://m.imdb.com/title/tt14674086/

 

Интересна история на общността в града и вълненията ѝ покрай придобиването на футболния им клуб от две холивудски звезди. 
Та и там имат фенове, които са хулигани, но “орките” от Миньор нямат равни 🙂

 

[Моника]

преди 17 часа, Травеолани каза:

В момента чета книгата, но се движа толкова бавно, все нещо друго излиза. И филма искам да гледам. 
 

Също така изгледах The watcher с Наоми Уотс и започнах испанския сериал “Светото семейство”, въпреки че не съм фен на европейските сериали (с изключение на британските). Още не ме е грабнал, но все пак съм на епизод 1.

Книгата в началото и на мен ми вървеше много бавно, но ѝ дадох шанс и в един момент стана доста интересна.

 

The Watcher и аз го изгледах. Краят ме остави със смесени чувства. Иначе сериалът е по действителен случай, ако ти е интересно можеш да прочетеш повече по темата.

[Травеолани]

Преди 1 час, Моника каза:

The Watcher и аз го изгледах. Краят ме остави със смесени чувства. Иначе сериалът е по действителен случай, ако ти е интересно можеш да прочетеш повече по темата.

Да, знам, че е по истински случай. Точно това ме привлече да го гледам, защото не понасям измишльотини. Прочетох доста по темата вече 🙂 . 
 

А с книгата продължавам бавно 🙂. 

[Duke]

Само да кажа, че Епизод 7 от "Домът на дракона", поне за мен, докосва съвършенството от гледна точка на драматургия, режисура, операторско майсторство, актьорска игра, визия и музикално оформление...

[Jenbel]

"Luckiest girl alive" е и моят фаворит от наскоро изгледаните филми. Темата на филма е отличен избор. Мила Кунис много ми хареса и през цялото време докато я гледах си мислех колко й отива ролята, трябва да играе точно такива роли.

Преди няколко дни изгледах мини-сериала на Нетфликс "From Scratch". Горчиво-сладка житейска история, великолепна Зоуи Салдана. Не разбрах дали зад сценария стои конкретна истинска история, но със сигурност се случват такива драми в живота.

Очаквам началото на "Белият лотос 2" по HBO max в понеделник 31 октомври, заснет е в Сицилия. Първият мини-сериал, сниман на Хаваите много ми хареса.

И "Домът на дракона" си го гледам с голямо удоволствие, аз съм си фен на "Игра на тронове". Може би сте чели, че ще има продукция за историята на Джон Сноу...