Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Официалната онлайн селекцията на Киномания'22 се оказа по-ограничена, отколкото ми се искаше. Ключовите нови заглавия липсват. Класиките и френските са налични. Подхванах френските.

 

В два от три изгледани дотук темата е постъпване в старчески дом. И в двата се разхождаме из Париж, което е много добре! Разликата е, че в единия историята е разказана плачливо, а в другия – одухотворено. Плачливият Една хубава утрин е значително по-дълъг, а от Париж разпознаваеми места се избягва да влизат в кадър. Освен - Айфеловата кула, когато препитват детето да познае нещо на хоризонта. Защото има и дете без баща, и любовник, и от време на време - някоя прилично аранжирана гола сцена.

 

 

В одухотворения Пленително пътуване също има дете без баща, но любовникът е насилник, а сцени в спалнята не са за пред деца. За сметка на това – основни забележителности получават подобаващо внимание сред декорите. Обикаляме с такси през целия филм, без непременно да спираме по тях.

 

 

Плачливата героиня я играе Леа Сейду. Като партнираше на Джеймс Бонд не цивреше!

 

А одухотворената е Лин Рено, която игра жена на 92 години. На колкото и е.

 

 

А Дани Бун ѝ е спаринг партньор от висока класа

 

И в третия френски филм Маскарад има дете без баща! Но сме се прехвърлили от Париж на Лазурния бряг, защото е (още) по-красиво и животът е по-сладък. Нищо, че сме отчаяни от безпаричие и безперспективност и сме готови да продаваме компанията и тялото си на готовия да плати най-много. И оставяме във въображението ни да се развихрят свободно маскирани схеми за още повече. Със стиснати зъби и спотаен присмех вместо плач. Привидно няма старчески домове. Макар и тузарската вила на скалистия нос с големи салони, градина на тераси и басейн на героинята на Изабел Аджани да в някакъв смисъл точно това. Любовните сцени и домашното насилие са една идея по-благоприлично показани на екрана.

 

 

 

(следва)

[Duke]

преди 21 часа, домосед каза:

единствените еднозначно омразни за мене филми сред творчеството на иначе почитани творци: ................................. Бразилия на Тери Гилиъм

😮😮😮

[Rumiana]

преди 22 часа, домосед каза:

еднозначно омразни за мене филми ... Кин-Дза-Дза на Георгий Данелия.

😮😮😮

[FlyTraveler]

преди 22 часа, домосед каза:

...единствените еднозначно омразни за мене филми сред творчеството на иначе почитани творци: Сталкер на Тарковски, Бразилия на Тери Гилиъм...

Да не ти харесват е едно, ама чак омразни...  ПодсЕти ме с този си пост да гледам "Сталкер", че един от малкото на Тарковски, които не съм гледал и даже малко ме е срам от този факт. Не мога да си представя каквото и направено от него да не ми хареса, но все пак трябва да го видя, за да съм категоричен.

"Бразилия" на Тери Гилиъм винаги ми е бил много, много любим. Да не говорим колко е пророчески, правен е през 80-те, а показва на какво все повече заприличва окръжаващия ни свят. Гениален...

[Argentique]

Всеки човек е отделна Вселена с различни начини на възприятие и не знам защо се учудвате, че някой остро не харесва нещо.
За първи път гледах „Кин-дза-дза“ малко след премиерата му, когато съм била към 9-10 годишна. Тогава живеех в несъществуващата вече страна-производител на филма, ходехме на кино почти през ден и гледахме всичко наред. Обаче така и не разбрах на кой му беше хрумнала гениалната идея да поведе не толкова големи деца организирано баш на този филм. Чудесно си спомням случката, защото май е било единствен път в детството ми, когато мислихме начини да се измъкнем от салона по-рано. Ама къде ще мръднеш с такива учителки-цербери наоколо... Най-много в Сибир. 😜 Или при директора, което тогава е почти едно и също. 
Вероятно първите впечатления оказват влияние и после правих опит да го гледам пак след петнайсетина години – не ми тръгна до степен на леко раздразнение и го оставих. Надали ще се пробвам пак. Познавам доста хора, които го харесват, и нямам против. 🙂 Все пак за мое успокоение режисьорът се е погрижил да сътвори куп други ценни неща. 🙂

 

 

 

 

[Duke]

Преди 1 час, FlyTraveler каза:

Да не ти харесват е едно, ама чак омразни...  ПодсЕти ме с този си пост да гледам "Сталкер", че един от малкото на Тарковски, които не съм гледал и даже малко ме е срам от този факт. Не мога да си представя каквото и направено от него да не ми хареса, но все пак трябва да го видя, за да съм категоричен.

"Бразилия" на Тери Гилиъм винаги ми е бил много, много любим. Да не говорим колко е пророчески, правен е през 80-те, а показва на какво все повече заприличва окръжаващия ни свят. Гениален...

Аз съм съгласен с @домосед относно "Сталкер" и отчасти по отношение на "Кин-Дза-Дза". Според мен в първия Тарковски достига еманация на своята кинематографична псевдо-интелектуалщина и честно да си призная когато го гледах за първи път във филмотечно кино "Витоша" в средата на 80-те, няколко пъти бях на път да изляза от киносалона...

 

За шедьовъра на Гилиъм обаче ще се караме с моя приятел на по бира... 😛 

[FlyTraveler]

преди 18 минути , Duke каза:

Аз съм съгласен с @домосед относно "Сталкер" и отчасти по отношение на "Кин-Дза-Дза". Според мен в първия Тарковски достига еманация на своята кинематографична псевдо-интелектуалщина и честно да си призная когато го гледах за първи път във филмотечно кино "Витоша" в средата на 80-те, няколко пъти бях на път да изляза от киносалона...

 

"Кин-Дза-Дза" аз сравнително скоро го гледах и не го разбирам, затова и не го включих в коментара си. Вдявам някои метафори, но като цяло не ме впечатлява.

Иначе доколкото си спомням, филмотечното кино беше едно - "Дружба", на Попа. Там на някои филми се правеше превод в реално време от жив човек, седящ в специална кабина. Кино Витоша си беше просто кино, където по време на кинопанорамите в НДК вървяха съпътстващи събитието филми-шедьоври - такива с престижни награди, но от предишни години. Показваха ги и в други софийски кина. Аз си спомням, че гледах тогава в кино Левски "Жертвоприношение" - последния на Тарковски, сниман от Свен Нюквист, оператора на Ингмар Бергман. Бях също готов да изляза от салона на няколко пъти, но го издържах до края. Тогава, обаче съм бил на 21 години, сега го гледам с други очи и с различно разбиране. Който и кадър от филм на Тарковски да го извадиш като неподвижна снимка е красив сам по себе си и има някакъв смисъл. При него сюжета изобщо не е най-важното нещо. Такива произведения, средния американец характеризира като deep sh*t.  😆

 

[Duke]

преди 1 минута , FlyTraveler каза:

Иначе доколкото си спомням, филмотечното кино беше едно - "Дружба", на Попа. Там на някои филми се правеше превод в реално време от жив човек, седящ в специална кабина. Кино Витоша си беше просто кино, където по време на кинопанорамите в НДК вървяха съпътстващи събитието филми - такива с престижни награди, но от предишни години.

Така беше до средата на 80-те, когато май около първата кино-панорама решиха да префасонират кино "Витоша" и кино "Левски" във филмотечни, като в тях започнаха прожекции на по-бутикови заглавия за ценители. Иначе май Боги се казваше дубльорът в кино "Дружба". Големи майтапи са падали с неговите преводи, ех спомени... 

[FlyTraveler]

преди 17 минути , Duke каза:

Иначе май Боги се казваше дубльорът в кино "Дружба". Големи майтапи са падали с неговите преводи, ех спомени... 

Ами аз не разбирам много смисъла на думата "филмотечно", за мен филмотечно беше "Дружба", но това не е важно.

Зависи от какъв език е превода на филмите. От италиански, филмите на Фелини, Пиер-Паоло Пазолини, Висконти, ранни на Бертолучи и пр. винаги ги превеждаше една жена. Тембърът на гласа й е останал завинаги в главата ми. През нулевите години гледах документален филм за нея. За пръв път, вече в напреднала възраст, беше отишла тогава в Италия да види местата където са снимани сцените в някои от тези култови филми.

 

[домосед]

преди 3 часа, Argentique каза:

че някой остро не харесва нещо.

Именно! Трите цитирани от мене филма ми действат като котка с остри нокти по черна дъска 🙀

 

На 1.12.2022 г. в 16:55, домосед каза:

(следва)

 

В италианския Безкрайността (оригинално L'immensità) децата са три и бащата си е вкъщи. А това не е задължително благословия, ако балансираме романтиката с домашното насилие. Италия през 1970-те може да е на гребена на вълната на модата за вътрешно обзавеждане на жилища на образованата средна класа, но със сигурност не е мястото и времето да намериш разбиране за нетрадиционната си сексуална идентичност в пубертета. И безрезервната обич, душевна и телесна красота на майка ти Пенелопе Круз, не са в състояние да ти помогнат. Но пък могат да се отразят зле на нея, самата.

 

 

Тук сменяме темата кардинално (имамално, араб.) !

 

Момче от рая е политически трилър за съвременен Египет. Филмът е европейска копродукция на шведския режисьор от египетски произход Тарик Салех, сниман в Турция. В този си вид и с това послание трудно би могъл да бъде египетска продукция. Научаваме, че египетската държавна сигурност не си мери нито намесите, нито – методите, в работата на духовни институции от значение и с влияние, далеч надхвърлящи границите на националната им държава. А именно - най-авторитетния в света на за сунитския ислям университет Ал Ахзар в Кайро. Разбира се, играта се води с най-добри намерения, изхождайки от максимата, че за народа е най-добре държава и църква да поддържат единомислие. Която максима се споделя от някои академични фракции, но не от всички. Играта е лукава, думите и догмите са премерни до най-тънкия нюанс, оръжейният арсенал покрива целия спектър от донос до кинжал, а чистата душа на внимателно подбраните и привлечени със стипендия сладкопойни (!) младежи с беден, но стриктно следващ зададените етични норми, произход е предвидена да падне първа жертва при необходимост. Освен ако …

 

 

[домосед]

Постъпи одобрение, че в бележките ми по френските филми на Киномания е обърнато внимание на голите сцени. Радващо било, че френското кино оставало вярно на традициите си. Последните два френски филма от програмата не изменят на традицията и също предлагат голи сцени.

 

Обаче ... има нюанс!

 

Във филма Пътниците на нощта има голи сцени с Шарлот Генсбур (50+) и двама днешни млади, които играят 80-тарски млади (ходят на кино да гледат Индиана Джоунс преди голата сцена).

 

https://www.kinomania.bg/bg_BG/film/putnitzite-na-noshtta-2467.html

 

За сравнение във филма Умами (петият вкус) голата сцена е Жерар Депардьо в японска народна баня (онсен, яп.).

 

https://www.kinomania.bg/bg_BG/film/umami-2473.html

 

И Шарлот и Жерар правят добри филми в своите си жанрове (поетична поучителна романтика и романтична кулинарна комедия), но Пиер Ришар изскача косо от последния завой и за една бройка не отнема купата (пълна с рамен със свинско от приживе слушали тежък рок прасета)

[домосед]

Най-интересният за мене филм от целия каталог на Киномания беше документалният за Сезария Евора.

 

 

Филмът не е музикално-документален, както би могло да се очаква - компилация примерно от записи от различни концерти на живо. Разказва за живота ѝ. И тълкува някои от песните ѝ, които разпознавам от първия акорд като любими, но никога не съм се замислял откъде точно идва меланхолията. Например защо е толкова тъжно каминото на Сан Томе от песента Saudade. Оказва се, че колониалните власти имали традиция да прехвърлят с контракт, който не могат да откажат, хора от Кабо Верде за къртовска работа на Сан Томе. Еднопосочно.

 

Документални кадри са налични от момента, когато, вече прехвърлила 50-те, с мениджъра ѝ се опитват и успяват да направят пробив. Въпреки съмненията на големите лейбъли, че даже и в модния за  90-те  музикален поток World Music (нито е жанр, нито е стил, а механично групиране на всичко в музиката, произлизащо извън условните граници на англопеещия запад – от чалга през рага и румба до провансалски шансон) е възможен успех с глас, но без образ. А за нейния образ не са очаквали, че би продал албум. Понакуцваща понатежала леля домакиня, едва свързваща двата края, грижейки се за внуци и сляпа майка в паянтово обиталище с пробит покрив на затънтен африкански остров в кой океан беше. Атлантическият! 

 

От по-рано са останали тук-там някоя избеляла снимка и кадри от колониалното и ранното постколониално битие на острова, без непременно тя да се мярка в тях. Мяркат се строги монахини, поддържащи реда в образователни институции за сираци и деца от малоимотни семейства или полусемейства. Мяркат се и португалски матроси, които през 60-те и 70-те са използвали тази мирна колония за ваканция от служба в размирните Ангола и Мозамбик. На един от които дължи дете и внуци.

 

В крайна сметка тя не само продава албум, ами завладява света. Пробивът е главозамайващ. Сезария Евора не само поставя Кабо Верде на картата, но лично се превръща в обединяваща икона, около която се моделира идентичността на младата нация. Очаквано рязката промяна на състоянието на нещата се оказва и огромно бреме. И социално, и здравословно. А възрастта не помага. Но тя продължава! Даже се дразни, когато в Куба се опитват да я съешат на дует с един много по-голям и от нея дъртофелник от Вим Вендерсовото читалище Буена виста. Изявите ѝ в саундтрак на Горан Брегович не се споменават. Тях си ги знаем!

 

И ето една доза лична носталгия от Миндело на о-в Сан Висенте. Със спомен за нея!

 

https://photos.app.goo.gl/cmXtYgN5RxVMTaC46

 

 

[antea]

някой прежали ли се до края на 1899? всяка вечер, в която се насилвахме да го гледаме, се чувствахме като наказани, честно, ама инат, и го приключихме, отдавна не помня толкова протяжно и досадно преживяване, не се сещам за поне един елемент (история, звук, кинематография, актьорско присъствие), който да му беше наред

[Травеолани]

преди 6 часа, antea каза:

някой прежали ли се до края на 1899? всяка вечер, в която се насилвахме да го гледаме, се чувствахме като наказани, честно, ама инат, и го приключихме, отдавна не помня толкова протяжно и досадно преживяване, не се сещам за поне един елемент (история, звук, кинематография, актьорско присъствие), който да му беше наред

Да, аз го изгледах целия! Последните 2-3 епизода наистина можеха да не са толкова разтегнати, но въпреки това ми беше интересно. 
 

Аз онзи ден приключих “Белия Лотус” сезон 2 - пълно разочарование, съжалявам, че си изгубих времето (не ми се обяснява какво не ми хареса и какво много ме подразни). Дори прекрасните гледки от Сицилия не могат да компенсират за всичко останало. Знам, че мнението ми ще е непопулярно със сигурност 😊. 

[antea]

виж какво нещо е вкусът 🙂 на мен пък Лотусът много ми допадна, даже паралелно изгледах отново и първия сезон, за да преценя дали го помня толкова добър като сегашния, и макар и различни сюжети, и двата си ги слагам в любимите, за които се надявам да има и още, и още.

 

с голям потрес установих, че и The English много ми хареса, най-вече визуално, трудно ми беше да допусна, че уестърн би ми ангажирал вниманието, но ето че стана

[Моника]

преди 6 часа, antea каза:

някой прежали ли се до края на 1899? всяка вечер, в която се насилвахме да го гледаме, се чувствахме като наказани, честно, ама инат, и го приключихме, отдавна не помня толкова протяжно и досадно преживяване, не се сещам за поне един елемент (история, звук, кинематография, актьорско присъствие), който да му беше наред

В момента го гледам 1899, за сега ми е интересен. Леко ми напомня на Западен свят (мой любим сериал).

 

Иначе последно гледах два коледни филма в Нетфликс и ако ви се гледа нещо неангажиращо, леко и просто за настроение препоръчвам тези:

 

The Noel diary

 

Falling for Christmas

 

[vorbis]

Леко почвам да се обърквам кое е филм, кое - сериал. Да вземем да си направим отделна тема за сериали, че да не се омазват нещата. 

 

Иначе да не съм офтопик да споделя един от малкото сериали, които съм следил - "Алхимия на душите" (Alchemy of Souls) от 2022 г. В момента излизат сериите от 2 сезон. Изгледах първия сезон. Всяка серия е по 1,5 часа и действието се развива адски бързо. 5 минути да не гледаш и си изтървал нишката. Ще се понрави на онези, които обичат класическо фентъзи тип меч и магия.

[Травеолани]

преди 19 минути , vorbis каза:

Леко почвам да се обърквам кое е филм, кое - сериал. Да вземем да си направим отделна тема за сериали, че да не се омазват нещата. .

Имаме такава тема, никой не пише там, всички пишат в тази тема 🙂. 

[Jenbel]

На 13.12.2022 г. в 12:22, antea каза:

някой прежали ли се до края на 1899? всяка вечер, в която се насилвахме да го гледаме, се чувствахме като наказани, честно, ама инат, и го приключихме, отдавна не помня толкова протяжно и досадно преживяване, не се сещам за поне един елемент (история, звук, кинематография, актьорско присъствие), който да му беше наред

Не ми се получава "1899" 😀. В момента, в който го зарязах, го забравих, значи съм постъпила правилно. Много досаден!

"Белият лотус" 2 доста ми хареса! Макар че финалът беше неочаквано кървав и шантав. Замислих се кой от двата сезона ми хареса повече и не мога да реша. И двата са ми в "Любими" и чакам още. 

От продукциите на Нетфликс последно гледах "The recruit". Екстра прекарано време, динамичен, забавен, разходки из континенти и градове. Актьорът в главната роля Ноа Сентинело е много приятен за гледане.

Друг хубав филм, а и стойностен е "The swimmers". Биографична драма за две сестри от Сирия, плувкини, които успяват да избягат от войната и да стигнат до Германия. По-малката успява и да осъществи мечтата си да участва на Олимпиадата в Рио 2016. Освен силната лична история, филмът разказва и за хилядите бежанци, които Европа прие. Силно препоръчвам филма за който още не го е гледал.

[Coo]

Wednesday.

Нито крачка от старите си Семейство Адамс роднини. Изледах толкова making и старите сериали, че се чувствам част от семейството. Хуморът те покрива в парцел 2х2 под земята. ❤️

[era123]

Where the Crawdads Sing (2022)

Напълно заслужена 7.1 оценка. Даже е за повече.

 

[Травеолани]

Вчера на един дъх изгледах документалия мини сериал за Бърни Мадоф - супер интересен и много добре направен. Сигурно повечето от вас са запознати, че става въпрос за най-големата финансова измама в историята на нашето време, и за личните трагедии и загубени човешки животи на засегнатите и на семейството му. Шокиращо е бездействието на регулаторните органи (които не са направили нищо, въпреки, че са били уведомявани многократно) и на банката, където са се осъществявали паричните транзакции. И за пореден път се убеждавам, че реалния живот е много по-странен от всякакви художествени измислици. 

 

 

[домосед]

Оная вечер дали златния глобус в категория драма на новия филм на Стивън Спилбърг. Автобиографичен за детството и юношеството му в Аризона. С подменени имена. Семейство Фейбълман. Аз останах със смесени чувства. За който обича киното, конкретно - холивудското, и още по-конкретно - Спилбърговото, е задължителен. Но чак суперлативи не ми идват наум.  Сигурно е заради Пол Дейно. Дразни ме с присъствието си, само като влезе в кадър, хеле пък да ме убеди, че му приляга ролята на бащата на Спилбърг Арнолд, пионер в развитието на изчислителния хардуер, достигнал ключова позиция в IBM към края на периода. Ученическите занимания на главния герой с камера и монтаж са интересни, но семейните им търкания са си техни лични и надали е имало нужда да участват в конкурси за награди. Бащата от една страна е миличък и поддържа мястото си сред добрите в живота на сина си, но от друга не приема артистично хоби, пък било то и в областта на седмото, най-технологичното, изкуство, за сериозен път на личностно развитие. И то не защото не би донесло поминък, а защото човешкият ум е предназначен за по-големи неща в областта на рационалното. Майката пък дели чувствата си между пианото, бащата и най-близкия му приятел и сътрудник, като в крайна сметка

Спойлер

, когато професионалния им път ги разделя, си избира колегата

Еврейската тема присъства гласовито. Най-забавният момент е, когато едно хвърлило му око момиче в елитната калифорнийска гимназия

Спойлер

се опитва да го покръсти в стаята си

 

А той

 

Спойлер

си отмъщава на хулиганите, като ги представя манипулативно в документалния си филм от традиционния ден на  санкционирано бягство от училище на плажа.

 

Дейвид Линч прави запомняща се камео роля на Джон Форд към края на филма.

 

 

[Sju]

Тъкмо изгледахме 5 серия (от 9) на "A Friend of the Family" пo SkyShowtime. И все още има интрига, има и неотговорени въпроси от миналото на съседа г-н Б.

Историята е по действителен случай, но в края на всеки епизод ни се напомня, че има и много голяма доза измислица за по-голям интерес и интрига.

Показват ни колко е лесно с добра дума и усмивка да се манипулира и влезе под кожата на толкова много (наивини) хора от затворено, религиозно общество, в провинциален американски град, средата на 70-те- когато ФБР тепърва научава, че съществува състояние педофилия. И, че злината, която такъв човек би искал да стори, не се случва изведнъж, а е бавен, обмислен процес в преследването на целта.

 

 

 

The Menu

Трейлърът на филма  ми казваше, че няма да ми допадне и наистина, не го догледах. По-интересно беше да обсъждаме кой друг би могъл да изиграе ролята на Ралф Файнс като готвач-злодей.

 

 

 

 

Дейниъл Крейг в ново амплоа- на ексцентричен следовател, в стил Поаро:

Knives Out ("Вади ножовете")

 

 

 

и

Glass Onion: A Knives Out Mystery (Netflix)

 

 

[iMari]

The Stranger/2022

 

 

Изключително добър австралийски представител на жанра криминален психологически трилър. По действителен случай.

Мащабна операция за разрешаване на случай с изчезнало дете. Полицай под прикритие завързва приятелство със заподозрян за отвличането. Рискува сценарият, целящ самопризнания и включващ двуцифрено число разследващи да го смаже психически.

 

Margrete: Queen of the north/2021

 

Историческа драма за царуването на датската кралица Маргрета и така наречената Калмарска уния, която тя създава - съюза между Швеция, Норвегия и Дания от края на 14 в. Интригата идва от неочаквано появил се претендент за трона. А това поставя на изпитание силата на монарха - дали инстинктите и като жена ще надделеят или мирът и всеобщото благоденствие ще бъдат водещи за една кралица. Трудни решения и прекрасна актьорска игра в многонационална продукция.