Последният филм, който гледах е...

[Георги]

преди 1 час, домосед каза:

Първите час - час и половина - чуваш публиката да се хили искрено, където е предвидено да се захили. Слонът харесва това! Вторите - се прозява и си гледа часа на телефоните.

Оф, баш и нашият опит. Забелязах, че рейтингите му са слаби и това ме вкара много резервиран в гледането като за три часов филм. В първия един час всичко беше супер, казах си че е поредният филм, който не е уцелил масовката, а точно идиотското ми чувство за хумор (най-кристален пример за това е сериалът Arrested Development, който в България го боготворим май аз и още 2-3ма). Но в момента, в който на мексиканчето му порастна работата, нещата много почнаха да буксуват...

[Marusinka]

Обсъдихме ли тук “Навални”?

Признавам си, малко ревах накрая.

[домосед]

Филма Missing (как ще се преведе заглавието Изчезнал/Изчезнала/Изчезнали всъщност е спойлер) го гледах още в премиерната седмица, защото ... изчезването се случва точно там, откъдето са ми най-пресни магеланските  впечатления - колумбийската Картагена. То, май половината форум има пресни впечатления оттам, съдейки по постове в социалните мрежи. А именно такива постове са от ключово значение за откриване на каквото там е изчезнало. Одобрявам формата "технологичен трилър" като оригинално модно явление. Което вероятно бързо ще омръзне. През цялото време гледаш екрана на телефона и лаптопа на главната героиня (18 годишна) и нея самата, ако се е сетила да си включи камерата. И следиш чатовете и всевъзможните други апове, които ползва, за да разследва дистанционно от дома си в Калифорния. Ползват се и някои класически хакерски трикове на познаване на парола по рожден ден или име на дете. И аз съм го правил, когато съм имал нужда, и е сработвало. Обаче ... десетина години преди героинята да е била родена.
Забележка: Личните ми впечатления от квартал Хетсемани в Картагена са, че там владее Алекса, а не Сири. 

 

 

 

[домосед]

Най-хубавите години

 

 

Проследява живота на четирима приятели от юношеството им през 80-те до наши дни. На фона на знакови за Италия и Европа събития и промени. Тръгват със сравнително равен старт на не особено високо благополучие. В Рим. И следват мечтите си, всеки - своите, през поредици препятствия, успехи и разочарования. И понеже съставът е три момчета и едно момиче, някак си е очаквано, че именно отношенията с момичето ще бъде в основата на по-драматичните моменти.

 

[Duke]

7

 

?

 

 

[Argentique]

Отделих преко сили двайсет минути и то от уважение към седми́цата. Но какво ми разбира главата...  

[домосед]

преди 10 часа, Duke каза:

7

 

?

Броят на оскарите на оскарския филм ли?

Мисля, че имам нужда от разследващ журналист да ми обясни смисъла или конспирацията на мистификацията на китаеца.

Сещам се за един българин!

 

[searus]

преди 10 часа, Argentique каза:

Отделих преко сили двайсет минути и то от уважение към седми́цата. Но какво ми разбира главата...  

О не, първите 20 минути са най-лесно гледаемите 😉 

[Zaro]

На 12.03.2023 г. в 12:06, домосед каза:

Най-хубавите години

 

 

Проследява живота на четирима приятели от юношеството им през 80-те до наши дни. На фона на знакови за Италия и Европа събития и промени. Тръгват със сравнително равен старт на не особено високо благополучие. В Рим. И следват мечтите си, всеки - своите, през поредици препятствия, успехи и разочарования. И понеже съставът е три момчета и едно момиче, някак си е очаквано, че именно отношенията с момичето ще бъде в основата на по-драматичните моменти.

 

 

Много стойностно кино. Има филми, има и кино. "Най-добрите години" е от второто. отличен актьорски състав, който традиционно участва в продукции с не по-малка художествена стойност.

 

 

[antea]

а на мен Оскар-овият ми хареса, на много места се смях с глас, към края има и леко разчувстващи моменти 🙂 и все пак не бих го наградила за друго, освен за фантазия, както и не бих го гледала повторно - подобна налудост е и изтощаваща донякъде

[vorbis]

Снощи случайно попаднах на скандинавската комедия със следното име:

 

100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна (The 100-Year-Old Man Who Climbed Out the Window and Disappeared)

 

Форест Гъмп в шведски вариант. Среща се с Франко, Сталин, Рузвелт и променя историята. Главният герой отново е неадекватен (да съм политкоректен), но голямата разлика е страстта му към експлозивите. И липсата на угризения за причинетите щети и жертви.

[Duke]

преди 3 часа, домосед каза:

Броят на оскарите на оскарския филм ли?

Мисля, че имам нужда от разследващ журналист да ми обясни смисъла или конспирацията на мистификацията на китаеца.

Сещам се за един българин!

 

За мен киното е мъртво!

 

Всъщност, този факт (а не констатация!) си го знам отдавна, но снощи за пореден път се убедих в него. ОК, разбирам търсенето на нови изразни средства (за стилистика не говорим, че ще стане една...) от всеки творец, разбирам и упорството чрез псевдоинетелктуални похвати (въведени преди много години от Уди Алън) да се търси новаторски ефект, но не разбирам липсата на въображение целият този миш-маш и тотален дисбаланс от предварителни очаквания и краен резултат да бъде канализиран в някаква що-годе разбираема фабула. Като прогресив рок фен и като огромен фен на творчеството на Алан Паркър, Вим Вендърс и Тери Гилиъм, би следвало именно този тип кино да бъде предпочитан от мен и честно казано преди години това беше точно така. Само дето "годините" приключиха някъде около началото на новото хилядолетие и постепенно пълнометражното кино започна да ме отдалечава от себе си за сметка на все по-добрите сериални продукции...

 

Конкретно за актуалния седемкратен носител на академични статуетки единствено бих казал, че някъде след първите тридесет минути осъзнах, че се заглеждам повече върху рекламните блокове отколкото във филма, а към края даже очаквах с нетърпение следващия рекламен блок, за да ме мотивира да остана пред малкия екран...

[Zaro]

преди 9 минути , Duke каза:

За мен киното е мъртво!

Просто смени "киното" с кино.

[Duke]

В момента, Zaro каза:

Просто смени "киното" с кино.

Точно това и правя!

[iaia_mama]

преди 2 часа, Duke каза:

постепенно пълнометражното кино започна да ме отдалечава от себе си за сметка на все по-добрите сериални продукции...

🙂  То и аз отдавна съм минала на документални филми и чат-пат сериали. О, и някои стари филми си пригледвам наново понякога. Например "Фантомът на операта" (e, мюзикъл е) - миналата седмица пак му се изкефих  🙂

 

 

[Zaro]

преди 7 минути , iaia_mama каза:

🙂  То и аз отдавна съм минала на документални филми и чат-пат сериали. О, и някои стари филми си пригледвам наново понякога. Например "Фантомът на операта" - миналата седмица пак му се изкефих  🙂

 

Ами киното трябва да се търси отсам голямата вода.

 

И да не съм голословен

 

Палми в снега/Palm Trees in the Snow/Palmeras en la nieve

Филмът в IMDB

Оценка: 7.3

 

След смъртта на баща си, млада испанка намира част от писмо. Интересът ѝ се разплава и тя тръгва да търси назад във времето, като поема на магеланско пътешествие в дебрите на Африка. А там ...

 

 

[Argentique]

преди 8 часа, vorbis каза:

Снощи случайно попаднах на скандинавската комедия със следното име:

 

100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна (The 100-Year-Old Man Who Climbed Out the Window and Disappeared)

 

Форест Гъмп в шведски вариант. Среща се с Франко, Сталин, Рузвелт и променя историята. Главният герой отново е неадекватен (да съм политкоректен), но голямата разлика е страстта му към експлозивите. И липсата на угризения за причинетите щети и жертви.

Някой добър човек да каже как е спрямо книгата? Че нея я забравих почти толкова бързо, колкото и прочетох, само ми остана някакво смътно усещане. Не лошо.

[Миланка]

След като снощи изгледах церемонията за връчване на Оскарите, реших да изгледам и големия победител. Може би поради късния час не ми се получи съприкосновението с него, беше ми блуждаещ и отнесен. Днес прибирайки се от работа гледам Петър  пуснал да го гледа. Вторият шанс се оказа успешен - във филма има много любов и всеопрощение. Всичкото прелитане през паралелни вселени и кунгфу ефектите са за да покажат вътрешната борба и постигане на мир със себе си и близките.

"Всичко навсякъде наведнъж" има стойности, но 7 награди са му твърде много.

[bad kid]

Коя от наградите не заслужава?

[Duke]

Преди 1 час, bad kid каза:

Коя от наградите не заслужава?

Може би политически коректната, тоест, всяка една от присъдените седем... 😛

[iMari]

На мен пък ми хареса филмчето със седемте оскара.

 

Шантава художествена измислица, пресъздаваща още по-шантавата вселена, в която живеем. Кой от нас не се е чудил какъв би бил живота му, ако беше тръгнал по друг път, беше направил този и този избор? Всички знаем колко сложни могат да бъдат отношенията между родител и дете, без значение коя роля изпълняваме.И през каквито и трудности да минаваме, да бъдем добри и да обичаме винаги дава смисъл на живота ни, в която и вселена да съществуваме. 😘

 

Дали заслужава 7 оскара - според мен далеч по-дразнещи филми са печелили по няколко Оскара. Много вероятно беше да пропусна филма, но след вълната от недоволство заради присъдените статуетки и негативните коментари, просто нямаше как.  Та явно това е успешна маркетингова стратегия.

 

  Ок, малко са прекалили с изразните средства. Идеята, че когато правим нещо, изкарващо ни от зоната на комфорт, добиваме нови умения и това ни подготвя за битките в живота е пресъздадена по особено забавен начин. 😄Е, може и повече да са прекалили, но филма носи и голяма доза реализъм. Нека да си признаем честно, поне веднъж ни се е искало да цапнем данъчен служител. 😂

[Argentique]

преди 9 минути , iMari каза:

Кой от нас не се е чудил какъв би бил живота му, ако беше тръгнал по друг път, беше направил този и този избор?

Аз, защото винаги взимам правилните решения.  Може и да не са винаги с положителни последици, но след като съм ги взела (обикновено бързо), все ще науча нещо полезно, а често и интересно. 

 

преди 11 минути , iMari каза:

Нека да си признаем честно, поне веднъж ни се е искало да цапнем данъчен служител. 😂

Да разширим ареала до държавни служители... Имам обратното желание – със спокойното си поведение да накарам някой такъв да поиска да ме цапне.  Често това включва думите „искам да подам писмена жалба“. 


P. S. Вече ми е трудно да си фокусирам вниманието върху цял филм (макар че свих две-три попадения от тази тема), та интересните изразни средства съвсем ме разфокусираха. Сигурно е от ЕГН-то.  Ама съм дървена глава, която си гледа собствените критерии за интересно и няма нищо против хората да раздават всякакви награди на когото пожелаят. Което не ми пречи да надникна от любопитство за малко. 😉

[Duke]

преди 43 минути , iMari каза:

да бъдем добри и да обичаме винаги дава смисъл на живота ни

По-горе не исках да го напиша в прав текст, ама ето това клише, което бликаше от този филм, май беше най-дразнещо за мен и то не защото има нещо лошо в това да бъдеш добър или да обичаш, но изразните средства с които е направен опит да се демонстрира бяха чудовищно нелепи, че накрая в безсилието си дори накараха главната героиня да изрецитира на глас клишето за по-сигурно...

[iMari]

преди 4 минути , Duke каза:

По-горе не исках да го напиша в прав текст, ама ето това клише, което бликаше от този филм, май беше най-дразнещо за мен и то не защото има нещо лошо в това да бъдеш добър или да обичаш, но изразните средства с които е направен опит да се демонстрира бяха чудовищно нелепи, че накрая в безсилието си дори накараха главната героиня да изрецитира на глас клишето за по-сигурно...

Изразните средства може би са чудовищно нелепи точно за да фокусират вниманието върху нещо, което вместо да бъде основно верую е станало клише.....😏

[Duke]

преди 1 минута , iMari каза:

Изразните средства може би са чудовищно нелепи точно за да фокусират вниманието върху нещо, което вместо да бъде основно верую е станало клише.....😏

Да, може и така да е... Факт, че данъчната служителка беше най-свежия образ във филма...