Последният филм, който гледах е...

[домосед]

  На 23.03.2025 г. в 15:16, домосед каза:

А и в София тече София Филм Фест. Чийто каталог е изпълнен с незапомнено много български филми.

Разшири  

Един от най-обсъжданите български филми тая година е Триумф. Даже май Златна роза му дадоха. Лошо!

След няколко добри филми на Кристина Грозева и Петър Вълчанов този им е слаб.

Това, че военните през 1990-та са се хванали залудо с идиотска операция (да кОпат за извънземни под земята по указания на видни за епохата екстрасенси), не е достатъчно оправдание историята да се съшие в още по-идиотски сценарий за филм. Мария Бакалова така и не можем да разберем точно какво се опитва да ни убеди, че играе, но не е тя виновна. Така са ѝ го написали, че и тя да не може да разбере. Поне е отработила упражнението с бялото на очите. Маргита Гошева е една идея по-добре и издържа филма на гърба си. Военните, всичките, са много зле. Само Иван Савов донякъде се вписва. Че режисьорите не са ходили в казармата, е ясно, ама колко пък да им е бил малък бюджетът, че да не се намери хонорар за произволен пенсиониран военен да им обясни елементарни неща от устава. Примерно за употребата на "слушам" и "тъй вярно". Или кога се козирува без шапка (Жокер: Никога, даже и в най-разпасаните поделения). Или кога се обръщаш към по-старшия само по звание без "господин" или "другарю" (Жокер: същият).  Поне да бяха намерили отнякъде копчета и вензели и за третата офицерска униформа. Само за генерала и полковника имало (някакви, каквито попаднали), за майора не стигнали. През пръсти им свършена цялата работа.

 

 

За да си оправя настроението, изгледах още един, минал през София филм фест, а по-рано взел оскар.

Има котка!

 

 

[Duke]

  На 3.04.2025 г. в 16:59, домосед каза:

Че режисьорите не са ходили в казармата, е ясно, ама колко пък да им е бил малък бюджетът, че да не се намери хонорар за произволен пенсиониран военен да им обясни елементарни неща от устава. Примерно за употребата на "слушам" и "тъй вярно". Или кога се козирува без шапка (Жокер: Никога, даже и в най-разпасаните поделения). Или кога се обръщаш към по-старшия само по звание без "господин" или "другарю" (Жокер: същият).  Поне да бяха намерили отнякъде копчета и вензели и за третата офицерска униформа. Само за генерала и полковника имало (някакви, каквито попаднали), за майора не стигнали. През пръсти им свършена цялата работа.

Разшири  

Ще каже човек, че цял живот си бил писар на Кольо Бесния... 😛

[Radnev]

„Фаталният 5 септември“

Преди много години гледах един друг филм, косвено свързан с трагедията, разиграла се на Олипмпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Спомнях си сюжета, но не и името му. Оказа се, че годината е 2005, а филмът е „Мюнхен“, режисиран от самия Спилбърг, получил 5 номинации за Оскар. Филмът проследява действията на група тайни агенти, които имат за задача да издирят и ликвидират всички палестинци свързани с атентата от 1972г.

Може би, „Фаталният 5 септември“ трябва да бъде нещо като предистория на „Мюнхен“🙄. Двата филма, естествено нямат нищо общо, но не и в моята глава, която се опитваше да прави странни сравнения с филм, гледан толкова отдавна. Никакъв смисъл, но след толкова много филми, явно съм придобил някакво изкривяване😀.

„Фаталният 5 септември“ е заснет добре. Макар и действието да се развива основно в журналистическото студио, усещането за динамика е налице. Камерата често играе, използвайки похвата „снимане от рамо“. Ако не се сещате какво имам предвид, може би трябва да гледате някой от филмите за Джейсън Борн, особено първите два.

Основната дилема се определя от журналистическия морал. Какво имаш право да заснемеш и какво да покажеш на хората. Докъде достига границата на етичната журналистика, която иска да разкаже безпристрастно една история или да трупа телевизионен рейтинг с цената на всичко.  

Силна роля играе Леони Бенеш (ето, че вече познавам тази актриса по име), която трябва да бъде олицетворение на виновното немско общество. През цялото време, виновния й поглед за нещо, което не е извършила ми бе толкова познат и ето, че се сетих - главна роля в немската номинация за Оскар - 2024 „The Teachers Lounge“. Отново много добър филм.

 

[Zaro]

  На 4.04.2025 г. в 12:22, Radnev каза:

Силна роля играе Леони Бенеш (ето, че вече познавам тази актриса по име), която трябва да бъде олицетворение на виновното немско общество. През цялото време, виновния й поглед за нещо, което не е извършила ми бе толкова познат и ето, че се сетих - главна роля в немската номинация за Оскар - 2024 „The Teachers Lounge“. Отново много добър филм.

Разшири  

 

Този го гледах преди време, На моменти много ми харесваше, на моменти сякаш имаше празноти. Ще му дам още един шанс.

Германското кино има изключителни филми.

[Duke]

  На 4.04.2025 г. в 12:28, Zaro каза:

 

Този го гледах преди време, На моменти много ми харесваше, на моменти сякаш имаше празноти. Ще му дам още един шанс.

Германското кино има изключителни филми.

Разшири  

Филмът на Спилбърг е най-доброто правено по темата, а относно германското кино, нищо не може да се сравни с филмографията на любимия Вендърс...

[Zaro]

Не е точно филм, но е филмова новина:

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskiyat-rezhisor-andrej-zvyagintsev-za-prav-pat-v-balgariya/

[Radnev]

"Маслиновото дръвче"

Една красива, дълбока и интересна история от испанския юг.
Маслиновото дърво е свръзката на историята, водещата нишка. То е сърцето на градината и живота, разколът и опрощението.
Миналото се преплита с настоящето, за да ни отведе от Андалусия до Дюселдорф. 
Семейните връзки за пореден път ще бъдат подложени на изпитание. Счупеното трудно може да бъде възстановено, но поне може да се опита.

Филмът е много приятен за гледане и макар в началото да предвещаваше драма, се оказа доста жизнеутвърждаващ.

[домосед]

  На 5.04.2025 г. в 15:44, Zaro каза:

Не е точно филм, но е филмова новина:

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskiyat-rezhisor-andrej-zvyagintsev-za-prav-pat-v-balgariya/

Разшири  

На Звягинцев съм гледал четири от изброените пет филма. Няма слаб!

 

Актуален в момента е друг руски режисьор от последните емигрантски вълни - Кирил Серебренников. С биографичния си филм за Едуард Лимонов,

 

Внимание! Следващият текст съдържа графичност, която би могла да обезпокои чувствителни магеланци

 

Филмът проследява как за половин век Едуард Лимонов се развива от самиздатски алтернативен поет до батюшка на въоръжен башибозук в Украйна. През 1960-те, с фамилия по паспорт - Савенко, започва кариера на стоманолеяр в Харкив. Изживява се за авангарден поет бунтар, дисидент и срещу системата, и срещу дисидентството, издейства си заточение зад граница през 1970, живее като пънкар в Ню Йорк, не може да си намери място, ебе красиви жени (някои ги и души), духа на грозен негър, слугува на презрян буржоа-меценат, намира издатели на биографичните си романи във Франция, псува Сложеницин и Евтушенко, псува Америка, крещи Революция!, слави едновременно Червената армия на Сталин и фракция Червена армия на Баадер и Майнхоф, бие с юмруци всеки позволил си да изрази неодобрение или даже - несериозност - към каквото и да било руско презрян френски интелектуалец, връща се в СССР по перестройката да си продава книгите, взима си стая с хлебарки в хотел Украйна в Москва, пикае в мивката, воюва за сърбите в босненската война (това го няма във филма), въвлича се в анти-либерална политика (крайна десница, либ.), създава национал-болшевишка партия (крайна левица, конс.) от яки момчета във фитнес, опитва се да излезе на избори срещу ранния Путин, онзи го праща в Сибир за няколко години, през които му печели доверието и като идва време да се прибира Крим под крилото на Матушката, вече са съмишленици. Неговите партийни членове се хващат на оръжие в Луганско и Донецко, но на него не му е писано да доживее специалната военна операция. Умира от старост в леглото си, което цял живот е декларирал, че му е най-големият страх да не се случи. Филмът е по книга и се фокусира повече на 70-те и 80-те. Уличната атмосфера в прогнилия Ню Йорк (Доналд Тръмп тепърва има да го благоустроява, както е разяснено във филма Стажантът) е пресъздадена великолепно. Нямам си идея как е правено. Дали е компютърна манипулация на документални кадри или свръхбюджетна възстановка в (примерно) Торонто. Или в студио. Бен Уишоу (с гласа на мечето Падингтън, дето оня в Стани богат не беше чувал за него) все едно е роден Лимонов. С една забележка, за съжаление - важна. Филм за руснак/ци не работи добре за мене, ако не говорят на руски. А този на всичкото отгоре е и поет. И стиховете му трябваше да слушаме на английски. Те пък едни стихове!

 

 

В свързани кино-новини по темата за бунтарството в изкуството Тимъти Шаламе се въплъщава в Боб Дилън (и му пее песните!) през първия му бунтарски период от 1963-1965. Напълно непознат (да не се бърка с Абсолютно начинаещ, какъвто е Дейвид Боуи). Едва-едва е пробил, още с жълто около устата, като фолк певец с китара, но се опълчва на етикето-поставящия естаблишмънт и прави на пух и прах статуквото, като излиза с електрически китари (жицааа!) и хамондов орган на сцената на миролюбивия фолк фестивал в Нюпорт, Род Айлънд. И вдига кръвното на най-миролюбивия женен за японка Едуард Нортън (който пък пее песните на Пийт Сийгър). Мацките ги играя Ел Фанинг и Моника Барбаро. Едната пее. Куиз: коя? кого?

 

 

И тук режисьорът, Джеймс Манголд, се е постарал да пресъздаде улиците на Ню Йорк през някакъв точен отминал период, но Серебренников печели. От черно-белия телевизор по време на секс сцената (при Лимонов е самостоятелна, при Дилън - с жена) вместо Солженицин говори Кенеди. Размахва пръст (словесно) на Хрушчов. 

 

[Duke]

  На 8.04.2025 г. в 14:00, домосед каза:

Едва-едва е пробил, още с жълто около устата, като фолк певец с китара, но се опълчва на етикето-поставящия естаблишмънт и прави на пух и прах статуквото, като излиза с електрически китари (жицааа!) и хамондов орган на сцената на миролюбивия фолк фестивал в Нюпорт, Род Айлънд.

Разшири  

Всъщност, вече е голяма звезда и именно в това е драмата за феновете. Изведнъж, Дилън изневерява на фолка и акустичната китара и забива наелектризиращата Highway 61 Revisited. Много харесвам този период на транзиция в творчеството на Боб, а филмът е страхотен с чудесното превъплъщение на Тимъти Шаламе. Скритият коз на филма е духовната връзка на Дилън с Уди Гътри, която винаги е оставала в сянка...

[домосед]

  На 8.04.2025 г. в 19:40, Duke каза:

Всъщност, вече е голяма звезда

Разшири  

Да, но много скоро изгряла. Развитието е светаквично. Цялата история от пробива му на известност до драмата с електрическите китари се вмества в две години. А кариерата му продължава още десетилетия. Оттам и илюзията, че е още новобранец