дневник Аржентина, Чили, Бразилия

[mililia]

Много яко!

Едва ли бих се осмелила да го направя някога, че ще се окажа в позицията на китайката, обаче ми е много кеф да те чета.

 

Ванко, за Аржентина и месец да предвидиш пак ще ти е малко.

[Carrie]

Следя с интерес, като тази година мисля да не повтарям грешката си от миналата, и да ходя само за 7 дни до Буенос Айрес  

Би ли споделил/а ориентировъчни цени на тези трекове по ледниците и т.н. ? Хубаво е човек да се подготви по-рано.

 

Писала съм цената в по-предишното мнение - 2100 песос, по курса в момента излиза около 150usd. Това не включва обяд, както и таксата за парка Los Glaciares от 330 песос. От хостела в Пуерто Наталес ми видяха снимките, докато пишех мнението и ми казаха, че има разходки по ледника Балсамеда, но бил по-равен релефа и били по-евтини, но не съм се интересувала от цени.

Много яко!

Едва ли бих се осмелила да го направя някога, че ще се окажа в позицията на китайката, обаче ми е много кеф да те чета.

 

Ванко, за Аржентина и месец да предвидиш пак ще ти е малко.

 

Проблемът с китайката беше, че тя беше по-пълничка и в не добра физическа форма. Самото ходене по леда не е трудно, просто трябва да можеш да ходиш около час и половина със сравнително бързо темпо, не е желателно да изоставаш. Има разбира се почивки за снимки на по-интересните места и можеш да поемеш въздух . Имаше и по-възрастни хора, както и 2 деца (условието за деца беше да са над 100см.). Та не мисля, че трябва да го отписваш съвсем Пък до ледника може да се отиде и самостоятелно, може да се букне и разходка с лодка, опции всякакви, ледници тук колкото искаш 

Редактирано 12 ноември, 2016 от Carrie

[liliya]

Страхотно Carrie!!!Чакам с нетърпение следващата част от твоя дневник. Очевидно е, че изкарваш повече от прекрасно. Поздрави.

Редактирано 12 ноември, 2016 от liliya

[neuromancer]

Много яко!

Едва ли бих се осмелила да го направя някога, че ще се окажа в позицията на китайката, обаче ми е много кеф да те чета.

Това си е просто разходка, даже с водачи, и не се изискват някакви умения или опит, за разлика от качване на хималайски върхове например... Сега, жена ми сняг не е виждала, да не говорим за лед и сигурно мисли другояче, ама ние след толкова зими по софийските тротоари...

[Carrie]

След Перито Морено и Ел Калафате беше време за трансфер в Чили - Пуерто Наталес с цел Торес дел Пайне. Имах билет за автобус с Cooltur (550 песос), който тръгваше в 8:30 сутринта. Пристигна чак в 14:30, минаването на границата беше бавно  . Както обикновено на чилийска граница се свалят багажите и минават скенер и конфискуват ябълките и бананите на неосведомените туристи

Пуерто Наталес е по-голямо копие на Ел Чалтен, с ламаринените къщички, липсва му чарът на Ел

Калафате, а и прехвърчаше дъжд. Няма кой знае какво за разглеждане, площад Plaza de Armas с една църквичка и крайбрежната алея.

 

За първи път видях черноглавите лебеди:

 

 

Време беше да реша как ще посетя Torres del Paine на следващия ден. Предварително бях решила да е Full day tour, за да видя максимално много от парка, тъй като от W-трека се бях отказала. За трека организирано (без гайд) цени от сорта на 400-500usd, като ти връчват карта и разписание къде и кога да си, спане на палатки,  без храна, ти си я носиш и 4-5 дена си щъкаш сам. С храна и гайд цените ставаха умопомрачителни. Най-добре е повече хора да се комбинират самостоятелно и да носят палатки, чували, газова печка/котлонче или както там се казва и т.н. Ако се спи в lodge-овете е хубаво да се планира от доста по-рано.

Както и да е, казах аз на хостелджията, че имам един ден и той обясни какво може да се направи за ден без тур: първия автобус сутринта за парка до входа на парка на Laguna Amarga, оттам colectivo до hotel Las Torres (10 min), изкачване 4h до Base de las Torres (лагуната под кулите, най-хубавото според него), слизане 3h, обратно с колективото от хотела и последния автобус за деня към Пуерто Наталес. Двупосочен билет за автобус 15000 песос, колективо 3000 песос в посока. Входът за парка е 21000 песос, може да се влиза в 3 последователни дни, като веднъж влезнеш ли няма ограничение колко дни да стоиш. В последствие видях, че има и организиран тур до Base de las Torres  за ден, значи е възможно. 

Тук си отчитам тактическата грешка,че не проучих предварително нещата по-добре и си оставих само един цял ден за Torres del Paine. Не ми се искаше да рискувам и да направя само трека, който не бил от лесните. Записах се на тур с Comapa за 30000 песос, не включва обяд, вход на парка и вход на пещерата Милодон 5000 песос. А с този еднодневен тур и трека до лагуната под кулите според мен ще се покрие максимално от парка без да се прави W-трека. Между другото, хората бяха много измъчени и изтощени след него и се оплакваха от вятъра, та не мисля, че щеше да ми понесе толкова дни. Утре (живот и здраве) ще разкажа повече за организирания еднодневен тур. Stay tuned!

 

[AlexandraKo]

Кари,аз ли нещо не смятам правилно,ама този тур за 30000 го изкарвам около 2000 USD:(((

[FlyTraveler]

 

Малко общи впечатления от Буенос Айрес: човек изобщо няма чувството, че е в Латинска Америка...

 

Много хубав тур на БА. Малко хора се сещат да се качат на последния етаж на Паласио Бароло (да си вземат тура де), а от там е един от най-хубавите изгледи към града. Самата сграда и историята и са също доста интересни.

[Carrie]

Кари,аз ли нещо не смятам правилно,ама този тур за 30000 го изкарвам около 2000 USD:(((

 

Torres del Paine е в Чили и цените са в чилийски песос, мързи ме да пиша цялото име, нали всичко е песос. Тоест цената по сегашния курс е някъде малко над 80лв.    За това, което видяхме направо е без пари

[Carrie]

Torres del Paine Full day tour:

 

От туроператора започват да събират хората от хотели/хостели в 7:30 сутринта, а ни прибраха обратно към 19:00ч. Пътуваше се малък автобус за около 25 човека. Гайд беше София, която водела 3-4 организирани W-трека на месец, а през останалото време тези еднодневни турове. Говореше на испански и английски, като това беше един от малкото случаи, когато каквото казват на испански, после същото и на английски. Други пъти, на английски си спестяваха подробности, може би не им е толкова богат речника на думи...

 

Първа спирка на около 40 мин. от Пуерто Наталес - Cerro Castillo, където е и граничният пункт на чилийците. Сприката беше за пазаруване/тоалетна в едно кафе/магазин, където продаваха както сувенири, така и артикули от овча кожа и вълна. Между другото, по пътя на отиване до парка имаше estancia (ранчо) след estancia, все частна земя. Мноого рядко се виждаше някоя къща, огромни простраства, където животни си пасяха тревица - говедца, овчици и кончета. Овцете са много много пухкави.

Кафенето:

 

Малко странично инфо: единствената частна земя в територията на парка е Hotel Las Torres, притежание на хърватско семейство. Едно време, за да насърчат хората да се заселват по тези места, защото местните не са имали желание, заради тежките условия и отдалечеността, правителството е давало земя на концесия и много англичани, хървати, германци и др. европейци се възползвали. В последствие имали право да откупуват земя, не задължително тази, дадена им на концесия първоначално. Та едно от тези семейства купило земя в сегашната територия на парка и в последствие хърватите я купили от тях и сега правят бизнес. 

 

Следваща спирка за снимки Lago Sarmiento, най-голямото в Torres de Paine NP и първи поглед към кулите, които така и не се видяха в пълен вид. Езерото не е с ледников произход, водата е дъждовна и от топене на сняг от планината, затова е с по-наситен син цвят, а не тюркозното синьо на другите езера и лагуни в парка.

 

 

Следваща спирка - Laguna Amarga.

 

Вляво кулите - Torre Central и Torre Norte, вдясно Nido de Condores (в превод "гнездото на кондорите") и хоп един кондор прелиташе

 

Следващата спирка беше, за да си платим билетите за парка, на Портерия Лагуна Амарга.

 

Там също имаше mirador (viewpoint) към кулите и реално беше последното място, от което се виждаха. След това гледката беше към Los Cuernos (Рогата), които бяха далеч по-фотогенични

 

Следваща спирка Lago Nordenskjord:

 

По пътя станахме свидетели на последствията от последния пожар в парка през 2011. Имало е 3 големи пожара, причинени от хората: 1985 - незагасена цигара; 2005 - преобърнал се газов котлон, 2011 - турист, опитал се да изгори тоалетна хартия и подпалил и тревата и после пламнал огромен пожар, който преминал и езерата. А било трудно да се гаси, защото заради силни ветрове не можели да летят хеликоптери. Там където е снимката била приятна горичка, където живеели семейство пуми, ползвали растителността за камуфлаж, но могли да се видят често. Сега вече ги няма там. Само тревицата си е порастнала, дърветата са тоталки.

 

Следва разходка до Salto Grande, водопад между езерaта Nordenskjold и Pehoe. Първи поглед към езерото Pehoe, с най-красив цвят, от тези които видяхме, както и към Los Cuernos, в целия им блясък. Наоколо си пасяха кротко гуанакота.

  

 

С наближаването на водопада, вятърът се усилваше чуствително, образува се въздушен коридор и понякога изобщо не може да се стигне дотам. 

 

Следва продължение!

 

 

[Гост]

 

DSC05582.JPG

 

 

 

   

[liliya]

Уникално!!!

[Carrie]

Продължаваме със Salto Grande, където имаше дъга:

 

Водата се влива в Lago Pehoe:

 

Там ще ни е обядът:

 

Още едни гунакота, не били агресивни, но ако почустват заплаха плюят зловещо и зловонно  Защитени са на територията на парка.

 

След като се преборихме с вятъра и се върнахме в автобуса, ни закараха до Портерия Пеуе (Pehoe). Разкриха се страхотни гледки към езерото Pehoe и Los Cuernos (Рогата).

 

Тук на втория етаж имаше маси, на които може да седне човек да си изяде донесения обяд. Който искаше можеше да си поръча нещо. Имахме час, аз набързо си хапнах сандвичите и излязох на разходка да си поснимам на спокойствие, без да се боря с другите хора, които са ми в кадър.

 

 

Хотелската част:

 

Много се кефя на тези жълти храсти/цветенца

 

Езерото вдругата посока:

 

След обедната почива, се запътихме към последната спирка в парка Торрес дел Пайне, а именно езерото Grey с ледника. Само за инфо, в парка има 5 ледника. Имахме един час, първо се минава през горичка, а след това се излиза на плажа,където се виждат айсберги от ледника. На плажа духаше нечовешкия вятър, мести си те с няколко стъпки, или когато духа откъм гърба ти, те засилва и не ходиш, а тичаш

 

С това приключи посещението с националния парк, но не и драмата. Пътят беше осеян с малки камъчета и по-едно време нещо доста издрънча и се оказа, че сме спукали гума. Шофьорът я смени геройски за 20 мин., а ние подишахме малко чист въздух.

 

И за финал, предстоешепосещение на Cueva del Milodon - пещера, където са открити кости и кожа от милодон, кости от други животни и дори хора, които с живели по тези местапреди хиляди години.

 

С това приключи този наситен с емоции ден. Качих доста снимки и се надявам да се е запечатала красотата на това място.

[liliya]

Е е е е направо ме разби. Страхотни кадри. Постигна ефекта Уау! !!

[Carrie]

Продължаваме с Пунта Аренас. Пътуването от Пуерто Наталес с автобус е 3ч., цена 6000 чилийски песос с Buses Fernandez. Има много часове през целия ден. В Пунта Аренас няма автобусен терминал, всяка компания си има малък собствен. Buses Fernandez, както и компаниите, които пътуват до Ushuaia - Bus-Sur и Buses Pacheco имат терминали на Avenida Colon, близки един до друг.

 

Пунта Аренас доста се различава от досега посетените от мен градчета в Патагония. По-стар и по-голям град, с носталгична нотка към времената, когато е бил от по-голяма значимост. На всяка крачка има някакви паметници или бюстове на значими личности. Тук човек може и цял ден да убие в разходки из града и крайбрежната улица, както и в посещение на музеи.

 

На мен ми беше омръзнало от телешко, в Пуерто Наталес имах неуспешен опит с една сухичка сьомга, но в Пунта Аренас капнах вкусен хек - 9000 песос + 3000 песос cerveza.

 

Другото интересно нещо са туровете до колонии с пингвини. Вариантите: Isla Mаgdalena, Seno Otway и някаква изкуствено създадена много малка колония кралски пингвини, до която се пътува половин ден.

По препоръка от хостела си букнах екскурзия със Solo Expediciones до Isla Magdalena, цена 63000 чил. песос. Продължителност 5ч, първо извозват с автобуси и микробуси до кей на около 25км на север от Пунта Аренас. Оттам с лодка до остров Магдалена, разходка из колонията с магелански пингвини от 1 час, после 20 мин. до остров Марта (ако времето позволява) за наблюдаване на морски лъвове (без слизане от лодката) и обратно към кея и след това Пунта Аренас. Събират хората в офиса на фирмата в 6:40 сутринта докъм 7:00.
На остров Магдалена се ходи по пътека, която обикаля острова, има фар на половината път. Не трябва да се приближаваме на по-малко от метър от пингвините, за да не ги смущаваме, още повече, че сега е деликатен период по отношение на размножаването, мътят си яйцата в дупките/бърлогите (не знам как е коректно да се каже). Целият остров е надупчен от пингвински хралупи. Ако пингвините искат да пресекат пътеките, трябва да се отдалечаваме, за да минат на спокойствие. Всичко чудесно, обаче някой пингвини имат дупки точно до пътеката и ако вътре има пингвин неминуемо е сниман до безобразие. На мен ми стана много тъпо, а хората са си хора, едни се съобразяват, други не. Добре че имам х20 optical zoom и не ми се налага да тероризирам животинките.

След пингвините, се отправихме към остров Марта, но ни предупредиха, че може и да не може да се качим отпред на палубата, ако вълните са големи. Е вълните бяха доста големи, а стъклата на лодката бяха нон-стоп заливани от вода и нищо не се виждаше. Беше си жива мъка. Много клатеше, но ако някой искал можело поне от задната част на лодката да излезе да снима. Е няколко смелчаци се престрашиха, но в момента, който лодката спря вълните се усещаха многократно по-силно. Изпопадаха раници, хора и те. Аз по някое време реших да се опитам да хвърля едно око, само станах, ужасно залитнах и реших, че няма да я бъде и се отказах. Много бързо стана ясно, че там нямаме място и тръгнахме да се връщаме, а клатенето продължи. Раздадоха торбички за повръщане на едни дечица, не гледах дали ги ползваха. Реших, че най-доброто, което мога да направя е да затворя очи и придремна, предвид ранното ставане, така не виждаш колко много се люлее лодката. Всички нямахме търпение да стъпим н твърда земя.

 

Общо взето, дали заради големите очаквания или лошите условия (не само атмосферни, но и туроператора не се представи на ниво като обслужване), смятам че тази екскурзия не си заслужаваше парите. Има разходка сред пингвини и от Ушуая, а от Пунта Аренас според мен по-добрата опция ще е колонията на Seno Otway, тя е на континенталната част и няма да зависи толкова от условията, а и цената е доста по-ниска.

 

Утре ще кача снимки от пингвините, че интернета е ужасен в хостела в Ушуая.

 

Редактирано 16 ноември, 2016 от Carrie

[Carrie]

Обещаните снимки от Isla Magdalena:

[Carrie]

Следва пътуването до Ushuaia. Пътувах от Пунта Аренас с Bus-Sur (Buses Pacheco също ходят до Ушуая), цена 35 000 чилийски песос, продължителност 11 часа - от 8:30-19:30. Първо се пътува леко на север и протока се пресича с ферибот на Punta Delgada. Самото пътуване е 15-20мин, но докато се разтоварят автобусите и после натоварят новите и хората, и за цялото пресичане отива към час.

 

 

Границата Чили-Аржентина се пресича на грaничен пункт San Sebastian, бързичко минахме. В 16:00 дадоха лека закуска - сокче, бисквитки и някакво cereal-че. Пейзажът по пътя беше типична патагонска степ, чак последните 2-3 часа преди Ушуая стана по-планински и с гориста растителност. Шофьора спря на Paso Garibaldi (проход) за снимки.

 

 

На сутринта се разходих до бюрото за туристическа информация, което се намира до кея, от където тръгват лодките за екскурзиите наоколо. Дават много добро инфо и карти, както и списъци за лицензирани туроператори и екскурзии с цени в арж. песос.

 

 

В следващото мнение ще опиша първия ден в Ушуая

 

 

Редактирано 17 ноември, 2016 от Carrie

[Carrie]

Ushuaia - ден 1: планът беше да направя тур по Beagle Channel сутринта, а следобяд да отида до Glaciar Martial, който някога е бил ледник, но сега има хубава гледка към града.

Туровете по канала Бийгъл са няколко вида:
1) острови с птици, островът с морските лъвове, фарът и кратка разходка на някой остров
2) като горното + остров Martillo с пингвините (само с Piratour се слиза на острова, с другите фирми се гледа от лодката)
3) като горното + естансия Haberton

 

Аз избрах първия вариант, фирма Yate Tango заради малката яхта, с която се плава. Екскурзията е максимум за 10 човека, бяхме 7, цена 1200 арж. песос, продължителност 4h. Яхтата предполагаше, че можем да се приближим по-близо до островите и да не се бутаме за снимки, защото не сме много хора. По принцип има варианти и за катамарани, има избор и много фирми на пристанището. Плащат се и 20 песос пристанищна такса.

 

За съжаление в момента, в който се качихме на яхтата започна да вали и се прибрахме вътре. Беше мрачно и имаше ниски облаци и не се виждаше добре града, докато се отдалечавахме.

 

 

Първата спирка беше остров Bridges - там слязохме за кратка разходка на дъжда. Интересни бяха едни водорасли, които видях също в Пуерто Наталес и Пунта Аренас. Гайдката обясни, че листата могат да се ядат, но аржентинците ни падат по такива неща, а частта, която прилича на някакъв плод всъщност е пълна с въздух и позволява на водораслите да плават близо до повърхността.

 

 

След това се приближихме до острова с морските лъвове. Изглеждат много тромави, но са изненадващо подвижни. Един мъжки си има няколко женски - харемче, живеят около 25-30 години. Имаше доста малки, едно даже сучеше, водят се пораснали, когато навършат 4 години. Беше готино, защото буквално бяхме на една ръка разстояние
А червенкото, което се вижда на някои снимки са екскрементите им, хапвали доста ракообразни.

 

 

След това островът с птиците - предимно корморани и фарът Les Eclaireurs. Целта на фара е да осветява морския път, така че да се избегнат островчетата при захода към Ушуая.

 

Разходката беше приятна и въпреки дъжда, който валя през повечето време, нямаше големи вълни. За съжаление, когато се върнахме този дъжд стана проливен, по-късно премина в сняг на парцали. Планината над града не се виждаше и нямаше смисъл да ходя до glaciar Martial, нямаше да видя нищо. С автобуси или такси се отива до началото на изкачването и после нагоре пеша, в една част има и лифт.

 

Обядът беше в рибен ресторант, в Ушуая предлагат king crab (centolla на испански) и беше време да пробвам какво е това нещо. Поръчах супа, която видях на съседната маса, не беше лоша, но е голяма борба да извадиш месцето от крачката на рака. Супата беше 150 песос, а цял рак - 800 песос, водеха го за 2-ма души, но този, който съседите по маса бяха поръчали ми се стори огромен.

След обяд реших да се разходя из музеите, за да се скрия от дъжд/снега. Посетих Museo del fin del mundo, с един билет се посещава и бившата говернаторска резиденция. Има инфо за историята на града, племената, които са живяли по тези земи преди да дойде белият човек, животните и растенията в региона. По интересен сякаш беше Museo Maritimo, който се помещава в бившия затвор. Има много различни секции и може доста време да се прекара вътре. Направо не мога да си предствя как са оцелявали там затворниците.

 

 

Ушуая е интересно местенце със сигурност. На пристанището имаше 2 кораба, които отиват до Антарктика. Най-евтините цени за 10-дневен круиз започваха от 6000USD.

 

[Carrie]

Продължаваме с ден 2 в Ushuaia - трек в национален парк Огнена земя (Tierra del Fuego).

По принцип по-популярните трекове около Ушуая могат да се правят самостоятелно (Tierra del Fuego NP, Lаguna Esmeralda, Glaciar Martial и т.н.), има обикновени автобуси, които ходят дотам. Този до парка Tierra del Fuego струваше 400 арж. песос, двупосочно. Тръгва от паркинга на ул. Maipu и ул. Fadul, в туристическия център дават информация, както писах в едно от предишните мнения. Там спират и автобусите от Пунта Аренас, а предполагам и от другаде, но не е точно автогара. Цената на входа за парка е 210 песос. Организирано ходене от 900 песос (без вход) нагоре в зависимост какво включва. Имаше и таксита из парка, така че ако ходят 3-4 човека е хубаво да се проверят цените на такситата, може би ще е по-бюджетно. Часовете на тръгване и връщане ги има в прикачените снимки в по-предишното мнение.

 

Взех автобус в 10 сутринта. Спира на входа на парка, за да се плати входната такса, там дават едни смотани карти и малко допълнително инфо, ако искате. След това, автобусът стига до началото на пътека Costera (coastal trail), по думите на шофьора била най-хубавата пътека, и разтоварва хората. Самата пътека не е трудна, има тук-таме малко камънаци, но е доста кално. В началото се движи по крайбрежието, минава се през пощата накрая на света в залива Zaratiegui, където бият печати в паспортите май срещу парички (в туристическия център в Ушуая бият 4 вида печати безплатно, офертираха ме стабилно, но не си носех паспорт ). Та пътеката си върви по крайбрежието, минава през малки плажчета, по някое време минава изцяло в гората. Дължина на пътеката - 8км, взимат се за 3 часа, приключва на разклонението за пътеката към залива Lapataia или туристическия център/ресторант Alakush. От тези 2 точки тръгват автобусите обратно към Ушуая.

 

Аз продължих до Laguna Negra (нищо особено):

 

По пътя се вижда Laguna Verde, която е по-приятна.

 

А в гората видях това приятелче (първо го чух ):

 

След това се върнах до ресторанта Alakush и оттам продължих към езерото Roca и повървях малко в началото на пътеката, която е по езерото. Беше пълно с автобуси с туристи.

 

Този пък юнак си кълвеше нещо (имаше много такива птици, само на една полянка сигурно десетина).

 

Общо взето, за един ден или може да се стигне до залива Лапатая и оттам да се вземе автобусът за Ушуая или да се разходи човек до края на пътеката по езерото Roca (тя стига до границата с Чили) и да се върне до Alakush и оттам да си вземе автобус. Моята разходка беше микс от двете и не беше може би най-удачния вариант.

 

Както и да е, имах достатъчно време да разгледам набързо информацията в Alakush (флора/фауна/племена живели в Огнената земя), да се кача на мини-кулата и стана 16:45, време да взема автобуса, който е последен за деня и тръгва в 17:00.

Доста уморителен ден, но беше приятно. Няма го WOW фактора на трековете от El Chalten или Torres del Paine например. Чарът е в това да вървиш в горичката по крайбрежието и хем гледаш гора, хем плажчета и океан, а в далечината снежни планини       

 

Забравих да спомена, има потенциал да се загубиш, трябва внимателно да се следят маркерите на пътеката, едни жълти колчета, на места има разклонения и тръгваш накъдето не трябва, стигаш до задънена улица и после леко се връщаш, докато разбереш накъде да вървиш, а също понякога времената дадени на табелите не отговарят на реалността. Мисля си, че Ел Чалтен е най-лесната и уредена дестинация за трекинг, нито ти трябва транспорт, нито можеш да се загубиш, толкова добре е маркирано всичко.

[Carrie]

Трети последен ден в Ушуая, планът за деня беше Laguna Esmeralda и вечерен полет до Буенос Айрес 20:20-23:45ч.

 

От хостела казаха, че ще се обадят да ни вземат, за да не ходиме до паркинга с автобусите, цената на които е 300 песос двупосочно. Оказахме се 9 човека и дойдоха по-късно, като направо ни закараха с ван до Valle de Lobos, откъдето тръгва пътеката за лагуната за 250 песос двупосочно на човек. Там бяхме в 11:00, чичото каза, че ще ни вземе в 16:00. Отиването до лагуната казват, че е 1:30 ч. ако не спираш за снимки, иначе 2 часа. Ние имахме много време и нямаше смисъл да бързаме.

 

 

Каква кал се оказа, не е истина. Предишния ден беше кално в парка Tierra del Fuego, но тук положението беше плачевно. Пътеката трябваше да е успоредна на една рекичка, но на практика двете се припокриваха на места, а на други се беше образувало нещо като малко блатце. На връщане даже ми се изхлузи обувката, затъвайки цялата в кал, съответно цопнах по чорап в калта. За капак на всичко, малко по-късно се подхлъзнах и паднах по дупе и се омазах максимално  Грррр... Оказа се, че няма waterproof обувки, които да те спасят, дори на тези с високи обувки им беше влязла кал отгоре. Ако бях платила на туристическа агенция 1550 песос за трекинг с гайд щях да се изям от яд!  

 

Както и да е, ако не беше калта няма някакви свръх изкачвания или нещо подобно, много лесно и бързо достъпна лагуна, отиването 1:45 ч. без бързане, връщането 1:30 ч. Постояхме доволно горе, но като си с мокри крака си става хладничко. Когато слязохме долу до хижата с хъскитата (уж Alaskan husky, повече приличаха на свръх слаби вълци) се оказа, че кафенето не работи и всички чакахме с мокрите крака навън, докато дойде чичото с вана и сравнявахме кой колко се е окалял, аз се оказах от топ прасчовците  .

Прегладнели кучета се молеха за някоя троха, имаше едно, което имаше само един здрав крак, толкова куцаше милото, това теглене на шейна явно ги прецаква много жестоко   2 дребосъка потичваха доволно, имаше някои големи кучета, които бяха в заградени клетки, не всички бяха пуснати да щъкат сред хората.

 

 

Като тегля чертата, не че е лоша лагуната, но може би трябваше да прекарам последния ден на планината над Ушуая на Glaciar Marcial, времето беше ясно и щях да видя града отгоре. Но сигурно пак щях да се изкалям   Тези 3 дни се изтъркулиха много бързо, в Ушуая може да се прекара доста време, дори и без круиз до Антарктика и пак да не ти омръзне.

 

Имах достатъчно време да се приведа в някакъв вид преди полета до БА. С remis до летището за 115 песос. По пътя към летището се откри гледка към  Ушуая:

 

Полета беше 3 часа, с Аржентинските авиолинии, дадоха по един мини-сандвич и една мъничка сладка и после само затворих очи и вече беше време за кацане, много лек полет. Гледката на излитане беше чудесна   

Редактирано 20 ноември, 2016 от Carrie

[Гост]

Топ прасчо Много ме усмихна Стана ми жал за кучетата, ама живот...

[liliya]

Страхотно Carrie, чакам с нетърпение постовете ти от Игуасу

[Carrie]

Страхотно Carrie, чакам с нетърпение постовете ти от Игуасу

 

Точно съм на летището и си чакам полета. Живот и здраве утре ще посетя водопадите откъм Аржентина

[liliya]

Лек път и весело!

[Carrie]

Преди да разкажа за прелестите на водопадите Игуасу (уникални са!), има още малко за разказване от Буенос Айрес и еднодневен трип до Уругвай

 

След Патагония и Огнената земя имах още 2 цели дни в Буенос Айрес. Признавам си, че с БА не беше любов от пръв поглед. Не знам дали имах прекалено големи очаквания или просто градът ми се стори прекалено европейски, но в началото не бях особено впечатлена. Първите дни (преди Патагония) се движех с метрото, за да спестя ходене, където мога, бяха ми дали карта Sube от хостела (25 песос е по принцип, продава се по разни будки, искат документ за самоличност). Този път ходих пеша, бях в хостел в Палермо и не си струваше да си купувам карта за един ден. Дали заради ходенето пеша, дали заради това, че ограничих разходката само до Реколета и Палермо, дали заради разцъфналите джакаранди с красиви лилави цветовe, но градът ми се стори много по-привлекатен и приветлив. Особено квартал Палермо и неговите зелените площи.

Започнах с ботаническата градина (вход безплатен) - един малък оазис в сърцето на забързания град.

Продължих с посещение на музея на Евита (75 песос). От историческа гледна точка не научих нищо ново, единствено бяха изложили някои нейни дрехи и вещи, информацията беше известна.

 

След това се разходих по бул. Las Heras и стигнах до гробището Реколета. На гърба му мярнах "Къща на шницелите" (Casa de milanesas или нещо подобно беше името) и реших, че е време за обяд. Предлагаха 20-тина различни вида като по избор са пилешки или телешки, аз избрах "капрезе", леко консервативен избор, но по мой вкус Дойде огромен шницел мутант, колкото самата чиния, щях да се пръсна, но си го хапнах 155 песос за milanesa-та и 40 за безалкохолно.

 

След това се разходих до металното цвете и продължих по Avenida del Libertador. Много приятен булевард, изпълнен с градинки, много зелени площи и паметници.

 

Стигнах до японската градина, вход 70 песос. Това беше не само оазис на зеленината, но и на спокойствието Много приятно местенце, можех да си отвися следобяда на някоя пейчица.

 

После продължих към парка "3 de febrero", имаше езерца с патици и др. птици и градина с много рози. Пролетта е много добро време за посещение на Буенос Айрес. Преди Патагония бяха разцъфнали сейбо дърветата (националното цвете на Аржентина) с червените си цветове, а сега джакарандите в лилаво.

 

Получи се пост с много цветенца, но това е положението

Редактирано 21 ноември, 2016 от Carrie

[Carrie]

 

Последният ден в Буенос Айрес беше запазен за day trip до Уругвай. Първоначалната идея и мое желание беше това да е Монтевидео, все пак е столица. Цените на фериботите обаче бяха доста солени, нещо от сорта на 150Е, а тур включващ и автобус плюс обяд над 200Е. Докато се чудя да ходя ли или не, пътуването започна и аз се заплеснах и съвсем забавих, че не съм си букнала билет. Когато се сетих, тези "евтини" билети вече бяха свършили и само билети за ферибот идваха над 200Е, което ми се видя прекалено много само за еднодневно посещение. Нощувките бяха запазени, тоест вариант да имам поне една в Монтевидео и 2 дни за разглеждане нямаше. Преди да замина гледах, че има самолетни билети рано сутрин отиване и вечерта връщане за 140Е, полет 40мин. Беше не лош вариант предвид обстоятелствата. Уви, и ранното отиване беше изчерпано, а по-късно тръгване - безсмислено. Явно не ми беше писано да отида до Монтвидео. Минах на вариант Б - Colonia del Sacramento, 928 уругвайски песос ~ 60лв. със Seacat, ползват ферибота на Buquebus, които държат по-високите цени. Това вече беше приемлив вариант като за билет купен 3 дни по-рано.

 

Билет за удобното тръгване в 9:00 нямаше, затова си взех за 12:30 и връщане в 19:45. Беше събота, не знам дали заради това, но на отиване имаше 20-тина минути закъснение. Пътуването отнема един час. Старият град на Колония се оказа доста симпатичен, въпреки многото туристи. Малки площадчета с ресторантчета, калдаръмени улички и красиви дървета и храсти, приятни хотелчета и къщи за гости. Ако човек иска да ходи по музеи трябва да тръгне по-рано от мен, затварят сравнително рано. Само може да направи изкачване на фара до по-късно, струва 25 ур. песос, има 2 нива, от по-горното се вижда една идея по-добре. В далечината се вижда дори Буенос Айрес, както и гледки от Рио де ла Плата. 

След фара направих късен обяд и се отдадох на разходка по площадчетата, крайбрежната улица и старото пристанище, което в момента се ползва от яхти. Общо взето имах време за 2 обиколки на стария град, като след 16:30 някъде туристите намаляха. Прибирането също закъсня някъде с 30 мин. От пристанището в БА ремис до хостела ми струваше 260 песос, но пеша трябваше да ходя още час и 15 мин., за което нямах енергия. 

 

Бордните карти за ферито се взимат при check-in, от Колония се взима за връщането. В Буенос Айрес бият печати в паспортите за излизане от Аржентина и влизане в Уругвай, а в Колония обратното.

 

И малко снимков материал:

Редактирано 23 ноември, 2016 от Carrie