дневник Аржентина, Чили, Бразилия

[liliya]

Чудесни снимки Carrie.

Имаш ли представа дали от Colonia del Sacramentо има вечерта автобус/влак до Монтевидео и колко време се пътува до там?

[Carrie]

Чудесни снимки Carrie.

Имаш ли представа дали от Colonia del Sacramentо има вечерта автобус/влак до Монтевидео и колко време се пътува до там?

 

Има автобуси, през половин-един час, може да погледнеш тук: http://www.trescruces.com.uy/, пътува се под 3 часа. Имай предвид, че ако купиш от Buquebus/Seacat билети за Montevideo през Colonia, нямаш време да разглеждаш в Колония, трябва отделно да се купи билет за фери и след това автобус.

[Childish]

Има автобуси, през половин-един час, може да погледнеш тук: http://www.trescruces.com.uy/, пътува се под 3 часа. Имай предвид, че ако купиш от Buquebus/Seacat билети за Montevideo през Colonia, нямаш време да разглеждаш в Колония, трябва отделно да се купи билет за фери и след това автобус.

Ние пътувахме 4ч.

[Carrie]

Ние пътувахме 4ч.

 

Възможно е, аз не съм пътувала, само погледнах онлайн какво пише, дистанцията е 180 км някъде.

[liliya]

 

 

Има автобуси, през половин-един час, може да погледнеш тук: http://www.trescruces.com.uy/, пътува се под 3 часа. Имай предвид, че ако купиш от Buquebus/Seacat билети за Montevideo през Colonia, нямаш време да разглеждаш в Колония, трябва отделно да се купи билет за фери и след това автобус.

Благодаря. Идеята е сутринта рано да отидем в Колония и да останем там да разгледаме , а късно вечерта да хванем автобуса за Монтевидео и когато пристигнем тогава.

Възможно е, аз не съм пътувала, само погледнах онлайн какво пише, дистанцията е 180 км някъде.

В сайта пише,че е 2, 40-2, 50 ч продължителността, но все пак дааааа това е ЮА .... пък и бърза работа нямаме.

[Carrie]

Стана време да разкажа за водопадите Игуасу. Започвам с аржентинската страна.

 

Такси от Буенос Айрес - квартал Палермо до градското летище - 130 песос; пътуването от Буенос Айрес до Puerto Iguazu (Cataratas del Iguazu airport IGR) беше 1:50ч. Latam предлагаха само бисквитки и напитки за този полет, подобно на аржентинските авиолинии, не е вкусната храна на презокеанските полети. От IGR airport до хостела в Пуерто Игуасу трансфер с Four tourists travel shuttle - 120 песос, за повече хора може би е добре да се погледнат цените на такситата, може и да излезне по-евтино, отне около 40 минути до хотела. На пътя от летището спряха автобуса, за да платим някаква туристическа такса от 20 песос, така и не прочетох какво пишеше на билетчето, плаща се еднократно, така че е добре да си пазите билетчето, ако минавате пак оттам и ви спрат. На излизане на летището веднага се усеща доста по-влажен въздух и температури от порядъка на 30 градуса. Понеже букнах хостела, който изглежда е популярен сред магеланци Poramba, да кажа че няма пералня, такава има при мостчето на автогарата, пране 140 песос.

 

След практическата част се разходих до 3-те граници, не е нещо особено, но ако имате време не е лоша опция за people watching, местните си бяха донесли столчета и хладилни чанти и си прекарваха времето по крайбрежната алея покрай реката, а от много коли и мотори бичеше силна музика. Както и когато бях в Боливия за jungle trip в Rurrenabaque и тук е много популярно придвижването с мотори. Самото Пуерто Игуасу ми допадна, след Буенос Айрес идва доста екзотично място, чаровно, къщите и посадите са в червеникавия цвят на почвата. Интересно е мястото, където се срещат реките Парана и Игуасу, едната с доста по-мътна вода. Виждат се в далечината и по-високи сгради в Ciudad del Este в Парагвай.

 

Още практическо инфо: цена на автобус за водопадите от аржентинската страна - 65 песос на посока, могат да се купят и предишния ден от гишетата на Rio Uruguay на гарата. Около 30 мин е пътуването в посока. Входът за водопадите е 330 песос, за посещение на следващия ден на излизане от парка на гишетата за купуване на билети се валидира билета, като искат паспорт. На следващия ден с билета и паспорт отново издават билет за 160 песос.

 

На влизане в парка има няколко опции:
- отиване на началната гара на влакчето (Central station): на първата спирка (Cataratas station) се слиза за обиколка на долния (оттам се стига и до остров Сан Мартин) и горния кръг; на втората и последна спирка (Garganta station) се слиза за Дяволското гърло (Garganta del diablo)
- Sendero Verde, пътека през джунглата до първата спирка (Cataratas station) на влакчето за двете обиколки - долна и горна
- Sendero Macuco, пътека през джунглата до малко водопадче, затваря в 15:00  

 

Аз взех автобуса в 7:30, купих си билет за вход и точно отваряха парка, работно време 8-18. Нахлух с тълпата и се засилих към гарата, за да отида до Дяволското гърло. Може би не е най-добрата стратегия, имаше много хора и беше трудно да се добереш до парапетите за хубава гледка и снимки без някой да ви е в кадъра.

 

Към 9:45 някъде вече имаше по-малко хора, но аз вече реших да продължа обиколката. Взех влакчето до първата спирка, като целта ми беше първо да направя обиколка по Lower circuit-а, за да не изпусна лодките до остров Сан Мартин.

 

На няколко места има гишета на фирмата, която прави разходките с лодки Iguazu Jungle: http://www.iguazujungle.com/eng/index.php
Цените ако не греша са следните:
- Ecological trip 200 песос
- Nautical Adventure 450 песос
- Great Adventure 600 или 650 песос???

 

По време на разходката по долната обиколка имах възможност да видя какво представлява "Nautical Adventure"-a и реших, че искам и аз, не мислех че ще ми стигне времето за Great Adventure-a, който е някъде 1:20ч. Всичко точно, на един от предишните щандове видях, че приемат Visa и Mastercard и продължих по пътеката. Стигнах до момента, в който се слиза надолу по едни стълби към кейчето с лодките. Точно до стълбите има гишенце на фирмата и се буква трип там, долу няма гише, а няма смисъл да се качваш отново. Вадя си аз портмонето, питам все пак с карта може ли да се плати и греда! Това било единственото гише, на което може да се плаща само с кеш.   Човекът ме успокоява, можело и с долари, предполагам и с реали, само да е кеш. Аз си бях приготвила едни 60 долара миналата вечер, ей така за всеки случай, но уви са си останали в хостела. 3 пъти си прерових раницата, не знам колко пъти се препотих, но не, не ги бях взела. Какъв self-hate си ударих, не е истина, хем чаках да се запиша за лодките в последния момент, хем и кеш не си нося  Безобразие, но нали съм инат, ​решила съм, че искам на лодка и това е. Стори ми се по-логично да се върна назад и да си платя с карта и да се върна, отколкото да слезна до кея, да отида до Сан Матрин и после да търся друго гише и пак до кея. Това ми изяде един час от времето, реално направих 2 пъти обиколка на Lower circuit-a.  Не правете като мен хора, пригответе си прилежно всичко от предишния ден, за да не се хвърляте в чудо. Взех си аз билет, уж за точен час го издават и се запътих към кея again.

 

"Nautical Adventure" цена 450 песос, продължителност 12-15 мин. Има на всеки 20-40 мин., предполагам изчакват да се съберат достатъчно хора. Слиза се на кея, дават една непромокаема торба, където да си сложите вещите, побира се раница и чакате да се върне предишната лодка. Слагат ти жилетка, не дават да се качваш на лодката без обувки, но на лодката може да ги свалиш и сложиш в торбата, как съжалих, че не го направих... Другата ми гениална идея беше да не си сложа waterproof якето, което си носех, за да е по-истинско преживяването  Кея е точно срещу плажчето на остров Сан Мартин. Лодката трябваше да отиде вляво за гледка към Дяволското гърло и вдясно - за гледка към водопада Сан Мартин и по-малките до него. Реално първо отиде към водопада Сан Мартин и можеше да се снима, после щяхме да се върнем там. После отидохме от другата страна към Дяволското гърло, естествено не дотам чак, а до водопад Тримата мускетари, там също можеше да се снима, но една вълна така ме заля, че реших да си прибера мокрия вече телефон (фотоапарата беше в торбата). И точно в този красив момент, без да кажат прибирайте ел. уредите, и хоп ни засилиха точно под водопада. Готино беше да се разхладим при тази жега, не се мокриш леко, ами буквално подгизваш абсолютно навсякъде. Но при този адреналин това беше на заден план. След това ни изкъпаха доволно и под Сан Матрин, беше яко . Да, после не ми беше комфортно да джапам с мокрите обувки, но не си носех такива за смяна, нито дрехи. Завидях на тези, който бяха по бански и с джапанки. За да се преоблечеш трябва да си довършиш долния кръг и да се добереш до тоалетна, ако искаш да си дискретен, няма съблекални. Аз единственото, което можах да направя е да си изстискам водата от чорапите и да ги сложа в една торбичка и пак да си обуя мокрите обувки. Дрехите ми изсъхнаха доста бързо, обувките по-бавно, но за мен си струваше преживяването на 100% и пак бих го направила.

 

След това отидох до другата лодка за остров Сан Мартин, слагат пак жилетки, лодката се движи бавно, не се мокрите, може да си снимате, само прекосява реката до острова. Имаше табели, че последното корабче е в 15:15 (ако не греша), но като питах ми казаха 14:30. Така, че ако искате да отидете, не го отлагайте за късния следобед. На всеки 15 мин. бяха, но пак си питайте конкретния ден. Имаше табели и че последното влакче към Дяволското гърло е в 16ч., така че трябва малко да се планират нещата, освен ако нямате 2 пълни дни. За остров Сан Мартин ми трябваше час, зависи колко ще стоите на двете интересни места - в едната посока е viewpoint-a към водопада Сан Мартин, там имаше пръски вода и си точно до водопада, от другото място се вижда Дяволското гърло, но не много добре, а и е далеч.

 

Общо взето долния кръг минава през доста водопади, а при горния има гледка отгоре на водопадите, той ми беше най-малко интересен сякаш, а може би бях и уморена вече.

 

Upper circuit-ът свършва на първата спирка на влакчето, можете да се върнете с него или да повървите пеша по "Зелената пътека"/Sendero Verde. Бях на тази спирка в 16:00 някъде и реших да повървя до началната гара по тази пътека, не ми се чакаше влакче. От тази алея не се виждат водопади, но има шанс да се видят животинки и птици. Чува се шумолене из храстите до пътеката и ако спрете и имате търпение да не мърдате за няколко минути, животинки пресичат алеята, видях някакъв гризач, но на размер като зайче, два доста големи гущера (?), единият беше 60 см поне според мен. В клоните на дърветата има птички и с повече късмет можете да ги видите. Имаше едни, които изглеждаха тотално черни, но като летят се виждаше ярко червено тяло, но така и не можах да ги снимам. Видях и едни с тъмно сини пера по крилете. Освен, че си бях забравила доларите, бях си забравила и репелента, но докато разглеждах водопадите нямаше никакви. По пътеката, докато се спирах да дебна за животинки два комара успяха да ме наръфат, един от тях през тениската. Не е лошо човек да има и от тези спрейове за дрехи. Алеята свършва малко преди изхода, имах време и да посетя информационния център. Използвах момента да проуча къде започва пътеката Macuco (Sendero Macuco) и да си взема карта, освен нея дават и брошурки за птици и дървета, които се срещат там. Към 17:15 реших да си ходя, малко преди входа на едно дърво едно коати лакомо си похапваше плодове. Коатита имаше и при кафенето, където започват 2-те обиколни пътеки, дебнеха за храна от хората, та се радвам, че имаше и едно, което не е забравило естествената си храна.

 

Всичко на всичко, водопадите са страхотни, един дълъг, но много удовлетворителен ден, въпреки мини саботажите, които си бях спретнала. Успях да обиколя всичко общо взето, въпреки изгубеното време, но при по-бавен ход трябва да се помисли кое след кое да се види. 
       

     

Редактирано 26 ноември, 2016 от Carrie

[Гост]

Благодаря ти за този разказ!

[Carrie]

Благодаря ти за този разказ!

 

Няма проблеми, надявам се инфото ще е полезно за следващите магеланци по тези места  

[liliya]

Няма проблеми, надявам се инфото ще е полезно за следващите магеланци по тези места

 

.

 

Полезна и още как. Ред не съм изпуснала. Прекрасно е това които правиш. Снимките ти са страхотни. Радвам се , че си изкарваш чудесно . Очаквам следващият ти пост с нетърпение (за бразилската страна). Поздрави. ☺

Редактирано 27 ноември, 2016 от liliya

[Ushakal]

Стахотен разказ и снимки! Благодаря!

[Carrie]

Започвам да изоставам с разказването и да забравям подробности Но нещо нямам късмет с интернета в хостелите, а милият ми таблет не иска да се конектне към Wi-Fi мрежи, към които се конектвам с телефона

 

Както и да, е след посещението на водопадите Игуасу от аржентинската страна, програмата за следвавия ден беше да се върна обратно в парка и да се разходя по пътеката Macuco, след това да се върна в хостела, да си взема нещата и прекося границата, защото си бях букнала най-късния "Special tour" за деня на Itaipu dam.

 

Предишния ден си бях валидирала билета с паспорта, пак носих паспорт и билета, при което ми издадоха билетче за 160 песос. Влезнах в парка с отварянето и отидох до началото на пътеката. И какво ме чакаше? Надпис, че пътеката е затворена! Аз се бях върнала специално за нея.

 

Връщам се аз назад до информационното гише на първата гара и питам служителите на парка ще отварят ли пътеката изобщо. Те ме гледат изненадани, ма тя била отворена. Казвам им, че не е. Обадиха се да питат някой, да съм изчакала малко. Докато ми дадат зелена светлина да отивам натам стана 8:45, аз гоня време все пак граница и тур ме чакат. На табелата след входа нова изненада, последната част на пътеката била затворена, можело да се стигне само до viewpoint-a на водопадчето, но не и до басейнчето под него. Ами хубаво, така и така съм там, ще ходя до където може.  

 

Започнах трейла, други ентусиасти нямаше. Това беше добре, защото означаваше по-малко шум и по-голям шанс да видя някакви животни. Мисията ми беше да се оглеждам за тукани Когато ходих в джунглата в Боливия видях от тези с зелените клюнове, но бяха много високо в дърветата и само с як зуум на фотоапарата се виждаше, че се тукани. Походих около 10-15 минути и се чу шумолене от високите дървета - маймунки  Сигурно десетина, една след друга се местеха от дърво на дърво, добре че една беше по-надолу и успях да снимам, инак се виждаха частично между клоните. Постоях доволно да ги гледам и продължих. 

 

Чуваха се много птички, но нищо не можех да ги видя, гледах все нависоко за тукани. По едно време се чу размахване на пера и докато се ориентирам откъде идва, над пътеката прелетя един! И то от тези големите токо. За съжаление, толкова набързо, видях клюна, зацепих, че е тукан и докато се опомня и вече не се виждаше. Растителността беше много плътна, никакъв шанс да видя каквото и да било в посоката, в която излетя. И това беше нещо.

 

На два пъти в далечината на пътеката имаше птици, май бяха макуковците, на които е кръстена темата.

 

Веднъж нещо малко с козинка щъкаше близо до пътеката, но като ме усети избяга и общо взето това бяха всичките ми срещи с животинки на отиване.  Стигнах до водопада и установих, че то отгоре нищо не се вижда, направих 2 снимки и реших да видя докъде мога да стигна надолу, все пак ми се искаше да видя водопада. Продължих аз, не беше затворено, по едно време чух чукове, оказа се, че правят лек ремонт и ще правят по-хубава алейка. След viewpoint-a се слиза по стълби и после пътеката е неравна, опитват се да я направят по-цивилизована. Питах 2-мата работници мога ли да продължа, те казаха минавай и стигнах до водопада или по-скоро водопадчето. След гледките предишния ден не ми се стори нищо особено, а басейнчето под фонтана, в което уж се къпят хората не ми се стори кой знае какво. Но нищо, все пак го видях и реших да се връщам. На връщане вече срещнах 15-тина човека по алеята. Животни повече не видях, само съвсем накрая няколко птици сред клоните на дърветата.

 

Общо взето маймунките бяха най-интересното, което видях, сякаш имах по-големи очаквания и не знам колко си струваше ходенето втория ден само за пътеката. Отне ми малко над 2 часа, като на отиване много се спирах и ходех бавно, за да не плаша фауната. 

 

Върнах се обратно до Пуерто Игуасу, взех си багажа и се запътих към гарата да чакам автобуса за Foz do Iguacu, цена 20 песос. Предварително бях разпитала по гишетата, процедурата е следната: на аржентинската граница слизат всички за паспортна проверка, на бразилската спират само ако има желаещи, но не те чакат. Минаваш си паспортната проверка, трябва да попълниш един формуляр, който да върнеш на излизане от Бразилия.  След това се връщаш на спирката на автобуса, бяха на половин час и чакаш следващия автобус, на който се качваш със същото билетче. От гарата в Пуерто Игуасу до гарата във Фоз стигнах за час и десет минути. Имаше един австралиец, с който минахме по процедурата, на него му взеха 200 долара за бразилска виза! Мина по-лесно и бързо отколкото предполагах. Имаше един час разлика във времето с Аржентина и реално изгубих един час. Ако преминавате от Бразилия ще спечелите един час, но разбира се трябва да се проверят часовете, не знам кога има разлика и кога не.

 

За Итайпу ще пиша в следващия пост.

Редактирано 27 ноември, 2016 от Carrie

[Фил]

 Благодарности за интересния разказ 

 

Мисията ми беше да се оглеждам за тукани   Когато ходих в джунглата в Боливия видях от тези с зелените клюнове, но бяха много високо в дърветата и само с як зуум на фотоапарата се виждаше, че се тукани.

....

 

Чуваха се много птички, но нищо не можех да ги видя, гледах все нависоко за тукани. По едно време се чу размахване на пера и докато се ориентирам откъде идва, над пътеката прелетя един! И то от тези големите токо. За съжаление, толкова набързо, видях клюна, зацепих, че е тукан и докато се опомня и вече не се виждаше. Растителността беше много плътна, никакъв шанс да видя каквото и да било в посоката, в която излетя. И това беше нещо.

 

Понеже предполагам, че в програмата ти е включено посещение на парка с птиците от бразилската страна на водопадите Игуасу, то въобще не се притеснявай за туканите - там са в изобилие и само дето не ти се качват на главата     

Редактирано 28 ноември, 2016 от Фичо

[Ivaylo A.]

Искренни Благодарности за прекрасните разкази. Лично за мен са много полезни, планувам подобна обиколка на Южна Америка идните години (дано да е следващата) стига да намеряподходяща компания.

 

Как се разбираш с местните, по туристическите места - дали се говори английски, на какво ниво?

[Carrie]

Искренни Благодарности за прекрасните разкази. Лично за мен са много полезни, планувам подобна обиколка на Южна Америка идните години (дано да е следващата) стига да намеряподходяща компания.

 

Как се разбираш с местните, по туристическите места - дали се говори английски, на какво ниво?

 

За компанията, ако стоиш в хостели, ако си търсиш компания, ще си намериш лесно.

 

С местните... много зависи къде си. Ако си на по-туристическо място говорят английски, някои много добре, други поне се опитват. На по-затънтените места рядко говорят английски извън хотел/хостел/тур гайд. Аз говоря някакъв испански, да кажем средно ниво макс, така че се оправях, само в Аржентина ми беше по-трудно, там говорят много извратен испански. Ако знаеш поне няколко ключови думи на местния език е по-лесно. Сега в Бразилия е забавно, първо пробвам на английски, ако не стане - испански в комбинация с 20-те думи на португалски, които знам, ако не жестове и пак се разбираме Не се притеснявай, ще се оправиш и никакъв език да не знаеш   

[Carrie]

И така започвам с разказите от Бразилия. Чао Аржентина, чао alfajores (традиционни сладки, от които изядох промишлени количества)!

 

След преминаването на границата, целта беше максимално бързо да си оставя багажа и да си намеря транспорт до язовира Itaipu. Организираните турове всъщност предоставят само транспорт, а билета за посещение се купува отделно. Аз не си бях букнала транспорт, защото не знаех по кое време ще се озова в Бразилия, само вход за "специалния тур", който позволява да видиш нещата отвътре. Оттук се буква тур: https://www.turismoitaipu.com.br/en, има панорамен само и този с допълнителните екстри. Аз съм кадър на ТУ-София, така че на мен от инженерна гледна точка ми беше интересно, но не знам за другите хора дали ще е така, може би не. Тази гледка от мястото, от където изпускат вода от язовира е рядко наблюдавана, в 10% от времето.

 

С пристигането в хостела се срещнах с бразилския начин на вършене на работа, никой не бърза, чекин на 2-ма души преди мен сигурно 20 мин, такива понятия като multitasking не съществуват. Бях си платила за легло в dorm-room, но ме upgrade-наха в самостоятелна стая със собствена баня, така че нямаше място за цупене Докато чаках, проверих в агенцията в хостела дали не предлагат трансфери и извадих късмет, излезна ми по-скъпо отколкото с тур, но все пак кола с климатик само за мен - 100 реала, не е евтино, но какво да се прави, нямах време, буквално си качих багажа и тръгнах за язовира и ел. централата.

 

Носи се паспорт, показваш и номера на резервация и ти издават билет. Паспорт се носи и за вход на централата при специалния тур. За късмет имаше кафене със сандвичи, че време за обяд никакво, там има и банкомати. Много уредено и модерно всичко. Може да се носи само фотоапарат или телефон, другите вещи се оставят.

 

Турът започна с кратко филмче с някои факти. Централата е по-равно на Бразилия и Парагвай. Има 3400 работници, наполовина бразилци, наполовина парагвайци. Токът, който се произвежда също е поравно за двете страни. От своите 50% Парагвай използва 15%, като с тях захранва 80% от Парагвай с ток. Останалите 35% продава на Бразилия. С тези общо 85% от общия произведен ток, Бразилия захранва 10-15% от страната! Има 20 турбини, които се въртят с 90 оборота в минута, всяка на стойност 350 млн. долара. Язовирната стена е няколко километра, около 200 метра висока, големи мащаби, голямо нещо. Спира се на няколко места за снимки навън и вътре в централата, включително има гледка и към командния център. Само една турбина не работеше този ден. Асансьорите не са с цифри за етажи на бутоните, а с метри височина/дълбочина. 

 

Всичко беше на английски и португалски, в автобуса, с който ни возеха редуваха езиците, а докато разглеждахме централата ни разделиха на 2 групи. Цялото нещо продължи 2 часа и половина.

 

Вечерта питах в хостела да ми препоръчат не много скъпо местенце за хапване, те ме пратиха в типична Churrascaria (май така се пише), ресторантите, където гарнитурата си я сипваш сам, каквото си харесаш, а месото ти го носят и си избираш какво искаш и колко опечено да е, имаше и десерти, цялото удоволствие за 86 реала, без напитката, много бюджетна препоръка няма що! Но все пак трябваше да заредя двигателите за следващия ден - посещение на парка с птиците (@Фичо, да видях тукани отблизо ) и бразилската страна на водопадите. 

[Carrie]

Продължавам с Фоз - парка с птиците и водопадите Игуасу.

 

Малко уточнение относно автобусите - тези от Пуерто Игуасу (Аржентина) до Фоз спират точно пред градската автогара - Terminal de Transporte Urbano (TTU). Автобусите от Фоз до Пуерто Игуасу тръгват от една от страничните улици на тази автогара - Rua Mem da Sa, пише че са на всеки 20мин.

 

От тази автогара тръгват градските автобуси, включително тези до водопадите от бразилската страна (билетче 3,20 реала, ако не греша). Автобусите за други градове в Бразилия - Флорианополис, Сао Пауло и др. тръгват от друга гара, която била на края на града.

 

От автогарата до входа на водопадите/парка с птиците се пътува 40 мин, предишната спирка е летището, така че ако имате полет през деня, спокойно може да се спести такси, ако сте запазили хотел в града или на някоя от спирките на автобуса. Аз започнах с парка с птиците, входът му е малко преди този на водопадите, цена 36 реала. Отне ми 3 часа, но много стоях в птичарниците, където птиците летят или ходят до теб буквално. Разбира се най-много стоях при туканите, много са готини, когато подскачат  Бяха много, имаше по парапетите на пътеката, буквално на една ръка разстояние  За мен туканите токо са може би едни от най-красивите птици, а в този парк имаше наистина уникални видове птици, горещо препоръчвам посещение. Много ме впечатлиха и папагалите ара, имаше всякакви цветове, както и птици със странни клюнове и прически   

 

 

Освен птици имаше и малко влечуги, а самият парк беше доста приятен, имаше красиви растения.

 

 

 

[Carrie]

След парка с птиците се запътих към входа за парка с водопадите. Цени:

 

Допълнителните мероприятия по желание:

 

Полет с хеликоптер 130USD, май беше за 10-минутен полет, площадката е извън парка, малко преди него, последният полет е в 17:00.

 

Тук, за разлика от аржентинската страна няма влакче, а автобуси, малко след входа са. Имат няколко спирки, ако не се ходи на допълнителни мероприятия се слиза на Trilha das Cataratas (Trail of the falls), оттам започва пътеката.

 

 

За разлика от аржентинската страна няма толкова ходене, цялото посещение ми отне 3 часа и половина без бързане, не съм правила Макуко сафарита и подобни, с тях и цял ден може да отиде. Има добри панорамни гледки, включително и към Дяволското гърло. Има една платформа, по която се ходи над водата, там има доста  пръски от водата, но гледката си заслужава Има и панорамен асансьор, чака се на опашка, там се мотаят и коатита, от бразилската страна сякаш бяха повече.

 

 

За да се видят пълноценно водопадите, двете страни са задължителни според мен, а и не е трудно преминаването от едната до другата страна.

 

Редактирано 28 ноември, 2016 от Carrie

[liliya]

Уникални снимки си направила! Браво!.

Саrrie, а как стои въпросът с печатите и преминаването на границата когото пътуваш с автобус и да разбирам, че и при парка и на входа за водопадите има клетки за багаж? Благодаря за изчерпателната информация. )) Поздрави.

[Carrie]

Саrrie, а как стои въпросът с печатите и преминаването на границата когото пътуваш с автобус и да разбирам, че и при парка и на входа за водопадите има клетки за багаж? Благодаря за изчерпателната информация. )) Поздрави.

От Аржентина към Бразилия автобусът спира на аржентинската граница за всички, след това казваш да спре да бразилската, там само спира и не те изчаква. Минаваш бразилската граница и чакаш следващия автобус на спирката. Достатъчно често са и не е проблем. От Бразилия към Аржентина предполагам процедурата е аналогична. Това са случаите, когато няма да се връщаш обратно в предишната държава. За ходене от Аржентина до бразилската страна на водопадите, както и за ходене от Бразилия до арж. страна на водопадите, ако автобуса спре, спре- не е болка за умиране. В обратния случай задължително минете и двете граници. Такси/ремис от Пуерто Игуасу до Фоз излизаше 350-400 песос, в обратна посока нямам представа колко е, питайте ако сте повече хора. 

В парка с птиците не видях да има място за багаж, но на водопадите от бразилска страна има, можете там да си го оставите и вземете, когато разгледате парковете. Разстоянието между 2-та парка е 5 мин. пеша.

Редактирано 29 ноември, 2016 от Carrie

[liliya]

Благодаря!

[ketka]

Много увлекателен разказ, превиших си обедната почивка  , благодаря!

[Carrie]

Следваща дестинация Сао Пауло! Трансфер от центъра на Фоз до летището - 60 реала. Ранен полет  (летище Cataratas International Airport - IGU) в 6:15, продължителност около 1:30ч с GOL. Раздадоха малко пакетче бисквитки (10-тина грама) и чаша вода. Уж щеше да има възможност да се купят сандвичи и други напитки, но не им работел касовия апарат и с това се приключи всичко. Останалата част от полета я проспах, бях до пътеката и водопадите не ги видях от високо.

 

От летището Guarulhos до Сао Пауло се придвижих с градски транспорт, имаше една девойка от хостела във Фоз по същата схема - първо автобус (5,50 реала) до гара Tatuape и после с метро, цена на билетчето 3,80 реала независимо колко линии на метрото се сменят. Хостелът ми беше на 3 на пресечки от Avenida Paulista и 10 мин. пеша от спирка на метрото Paulista, оказа се добро място. За спане не препоръчвам района около гара Luz, както и историческия център.

 

Признавам, че не бях проучила добре какво може да се прави в града, общо взето ми беше на път и затова се появи в програмата. Исках само да се кача на някоя от високите сгради за добра гледка. Девойката от хостела във Фоз ме светна, че имало 3 free walking tour-a, инфо тук: http://www.saopaulofreewalkingtour.com/, реших вместо да се чудя какво да правя да се пратя и на трите - Vila Madalena, Avenida Paulista и Historic center, така и така имах 2 пълни дни. Бих препоръчала само този на историческия център, там наистина имаше интересни сгради и като цяло турът беше смислен. Булевард Паулиста, финансовия център на града, с високите сгради и няколко mansion-a останали от зората на града, според мен е по-добре да се разгледа самостоятелно, има доста галерии, както и магазини и молове, които могат да се посетят. В неделя го затваряли за коли и ставал пешеходен. В петък вечерта беше доста оживен и кипеше от хора и всякакви сергийки. Имаше такива, които предлагаха алкохол и може би коктейлчета в пластмасови чашки, буквално количка-щанд, но приемаха плащане с карти. Някои сгради бяха осветениинтересно и беше приятно. Във Vila Madalena посетихме алеи с графити и видяхме къде са баровете (другото място е Avenida Augusta), видя ми се спокоен квартал, поне там, където ни водиха.

 

Положителното от всички тези турове е, че почивките са в типични пекарни (само на Vila Madalena кафене с домашни сладкиши) и могат да се пробват много неща, като има кой да ти обясни кое какво е. Намерих алтернативи на емпанадите в Аржентина, с която да се балансират посещенията в по-скъпи ресторанти. Най-много ми хареса pao de queijo - нещо като кашкавалено хлебче, кашкавалчето е отвътре, много вкусно и мекичко, когато е топло. Пробвах coxinha, пържено тестено изделие с пиле и картофи вътре, pastel - нещо като пържените емпанади с различни пълнежи, предлагат и някои неща, които ги има и в Португалия - тези пържени нещица с риба треска (bacalhau) и картофи.

 

Негативното беше, че сякаш не усетих града, не ме впечатли особено с изключение на историческия център донякъде. Огромен мегаполис 12 млн. души в града и общо 20 в общината, високи сгради докъдето ти стигне погледа, сиво небе или по-скоро не виждаш небето от смог - над 6 млн. коли. Съжалих, че така не ми остана време да посетя някои интересни места, които споменаха на туровете. По музеи не ми се ходеше, а това е май интересната част за туристите. Общинския пазар щеше да ми е интересен, тур в театъра, който бил красив от вътре, посещение на градината на покрива на общината (запазва се 2 дни предварително онлайн според това, което ни казаха на тура).

 

Поне успях да се кача на покрива на Martinelli Building за гледка от високо: http://prediomartinelli.com.br/visitas.php, има безплатен тур на португалски с историята на сградата в едно помещение на покрива, който не разбира езика просто си разглежда през това време. Другите високи сгради за гледка са Italia и Banespa, но и на двете viewpoint-ите били в ремонт. Италия имала ресторант на последния етаж с хубава гледка, вечеря излизала 200 реала на човек, другия вариант бил барът там - само за вход 30 реала.

 

Другото място, което посетих самостоятелно е паркът Ibirapuera, номер едно в tripadviser, така и не разбрах защо, парк като парк, вътре имаше музеи, но както казах не бях на такава вълна, а може пък те да са били интересни. 

 

Снимков материал:

- Vila Madalena 

 

-Av. Paulista

  

 

-исторически център

 

 

Редактирано 30 ноември, 2016 от Carrie

[Carrie]

Продължавам разказите с Paraty или както го произнасят бразилците Парачи.

Пътувах с автобус от Сао Пауло, автогарата е Tiete, стига се е метро за около 40 мин. от спирка Paulista. Билет си взех предишния ден от гарата, първия ми опит за портуньол, но човекът ме разбра и бях много доволна от себе си Цена на билета 62 реала, фирмата е Reunidas http://www.reunidaspaulista.com.br/. Автогарата е доста голяма, всяка фирма си има отделно гише, където се продават билети. Пътуването трябваше да е под 6ч, но продължи 6ч.и 40мин., като имаше 2 почивки по 30 мин.
Пристигнах в хостела към 19:00, букнах си вечеря там "all-you-can-eat barbecue + 1 caipirinha" за 40 реала и деня приключи. Имах 2 пълни дни, един за boat tour, другия за разходка из градчето и още нещо. Реших разходката с лодка да е на следващия ден, а първия да се разходя до Trindade - на 40 мин с автобус от гарата, билетче 3,40 реала. Още в автобуса един бразилец хвалеше Триндаде, едната девойка от стаята в хостела уж щеше да ходи на тур дотам, защото се спирало на 4 плажа. Е от тези 4 плажа, 3 са един - с три имена в три различни края. Аз отново разбрала, недоразбрала се засилвам сама да ходя, колко му е.

 

Питам на рецепцията за инфо, един младеж ми казва с мъка, че не говори добре английски (да се разбира хич), аз се пробвам с испански и успявам да схвана, че автобуса стига до Praia do Meio (praia - плаж), оттам имало пътека уж  5 мин до друго плажче - Praia do Cachadaco, a оттам на още 15 мин някакъв natural pool. Засилих се аз без карта или подробна информация, автобусите са на всеки час. Много завои по пътя, много нещо. След като спре автобуса на последната спирка има табелка за Praia do Meio. Приятен плаж, с ресторантчета по ивицата, имаше много местни, къпеха си се спокойно, въпреки вълните. На мен водата ми се стори студеничка.

 

Реших да видя другото плажче. Прецених , че пътеката трябва да е тази, която тръгва от скалите в края на плажа, надписи нямаше, ама нали съм със самочувствието, че се оправям и сама и никой не питах. Голяма грешка, беше си джунгла, пътеката с разклонения, ходи разбери накъде трябва да вървиш. По едно време стигнах до някакви големи камънаци, реших, че пътеката е нагоре, с триста зора се качих и малко по-нагоре стигнах до задънена улица. Айде сега слизай, аз с джапанки, новички Havaianas (ако сте с по-голям номер не си взимайте, свръх неудобни и пригодени за само малки и фини крака), не знам колко пъти тази част отгоре се измъкна от подметката, ма аз прескачам дървета и камънаци, как не се пребих не знам. По едно време така хубаво се хванах за някакво растение, за да запазя равновесие, че се убодох на някакви гадни бодли, каква са тези дърво-храсти с големи черни бодли не знам... Тръгнах по друго разклонение на "пътеката", чудейки се защо изобщо продължавам, но нали не се отказвам лесно, какво като съм се издрала на няколко места... По едно време един голям син рак ми изкара акъла, не разбрах изобщо как се появи, сега и за раци-мутанти трябваше да се оглеждам  . Както и да е, вървях доста повече от 5 мин. Накрая стигнах до едни скали вече на брега на морето, светна ми, че явно там някъде трябва да е входа на този "natural pool" Cachadaco, плажчето явно съм го подминала. Момчето от хостела ми беше казало, че входа трудно се виждал. Ами аз нищо не видях освен скали и буйна растителност, продължих аз по скалите покрай морето, гледах тъпо и най-накрая реших да се връщам, ясно беше, че не ми е ден и няма да го намеря. Ми то хубаво, ама и пътеката за връщането не се вижда, добре че разпознах едно растение, което ми беше направило впечатление и я намерих, само ако си точно пред нея се вижда.

 

На връщане, по едно време чух музика, а бях далече от плажа, от който бях тръгнала. Това значеше, че малкото плажче е наблизо. Малко след това имаше разклонение по пътеката, но се слизаше доста надолу и прецених, че не искам да го изкачвам това и нагоре с надраните крака. Върнах се на Praia do Meio и се паркирах на плажа.

 

После стана време да се връщам, исках да разгледам и самото Парати. А то се оказа супер чаровно градче, запазило облика си през годините. Малки бели църквички и къщички, калдъръмени улички с малки магазинчета и ресторантчета, идилия.

 

Стигнах до реката, лодки във всякакви цветове. Отвъд нея е градския плаж Praia do Pontal, а 15-тина минути след него Praia do Jabaguara. И на двата цвета на водата беше като на този на реката, имаше отново доста местни. На връщане хванах разклонението и отидох до старата крепостна стена, след нея се стига до една скала до водата с хубава панорамна гледка на заливчето. По тази пътека имаше от дърветата с онези смрадливи плодове, видях и една катеричка, много малка и сладка. Върнах се обратно в Парати да се почерпя с един сладолед за утеха, многодобър, на централната улица в историческата част на града. Съжалих, че не си букнах тур за Триндаде, щях да си спестя усилията, но шанс... ако ходите по пътеките сами си намерете карта или поне питайте някой за подробности.

 

 

 

 

Редактирано 1 декември, 2016 от Carrie

[liliya]

Отново страхотни снимки.Този твой пост отпределено реши дилемата ми между Paraty и Петрополис и то в полза на първото.

А за твоите преживявания ,надявам се да не си се наранила  сериозно и да си ок, но все пак това е част от изживяването  , а и туристите са хора дето намират най-трудният път да идат там , където нямат никаква работа.  )
Поздрави.

[Carrie]

Отново страхотни снимки.Този твой пост отпределено реши дилемата ми между Paraty и Петрополис и то в полза на първото.

А за твоите преживявания ,надявам се да не си се наранила  сериозно и да си ок, но все пак това е част от изживяването  , а и туристите са хора дето намират най-трудният път да идат там , където нямат никаква работа.  )

Поздрави.

 

Изчакай следващия пост за boat trip в заливчето на Парати и съвсем няма да има дилема А иначе нищо ми няма, само жалко че нямах повече време за Парати и околностите, но хубав повод да се върна някой ден