дневник Аржентина, Чили, Бразилия

19 декември, 2016

Оздравявай бързо, Carrie!

19 декември, 2016

Бързо оздравяване и благодаря, повтарям се, ама така е, благодарна :thankyou: съм на всички вас, които споделяте преживяванията си по близки и далечни страни, та ни правите съпричастни. Не знам дали някога телом ще посетя тая част на света, но виртуално

доста неща видях благодарение на теб. Пак потънах в размисъл и мечтание за приключения.....и си удължих почивката

20 декември, 2016

4.10 за метро в Рио?? Леле това ме съсипа... Толкова ли е поскъпнал транспорта наистина? За последно бях там през 2014 и мисля, че беше не повече от 3 реала, като автобусите без климатик бяха даже под 2.50. Ама явно пустата олимпиада какво ли не прави...

20 декември, 2016

4.10 за метро в Рио?? Леле това ме съсипа... Толкова ли е поскъпнал транспорта наистина? За последно бях там през 2014 и мисля, че беше не повече от 3 реала, като автобусите без климатик бяха даже под 2.50. Ама явно пустата олимпиада какво ли не прави...

Цените навсякъде в Южна Америка растат непрекъснато и не са това, което са били преди 1-2-3 и повече години, независимо дали е имало ОИ или не, така че не се изненадвам. Пък специално за Рио, предвид колко са им стрували тези игри и колко пари са потънали някъде си е още по-малко изненадващо

Оздравявай бързо, Carrie!

Мерси

Бързо оздравяване и благодаря, повтарям се, ама така е, благодарна съм на всички вас, които споделяте преживяванията си по близки и далечни страни...

И аз благодаря

20 декември, 2016

Продължавам с ден 2 в Рио де Жанейро

Предвид прогнозата за времето и липсата на облаци, първата атракция за деня беше хълмът Corcovado и статуята на Christ Redeemer (Cristo Redentor). Билети могат да се купят и онлайн: https://en.cristoredentoroficial.com.br/ingressos. Няма метро или ГТ точно до статуята, има няколко опции за транспорт - влакче или минибус, това разбира се са официалните методи. С организираните екскурзии или такси по принцип се стига до Paineiras, а оттам само официалните бусчета имат право да продължат нагоре, те си влизат в цената на посещение. Не ми се занимаваше с ваучери и замяната им 30 мин по-рано за опцията с влакчето, затова предпочетох минибусчетата. От Ипанема най-близо щеше да ми е да отида с метрото до Копакабана и пеша до Praça do Lido, но вече в метрото установих, че площадчето го няма на картата, явно е малко и минах на план Б - бусче от Largo do Machado, малко повече път с метрото, но без ходене пеш. Излезнах от метрото, площад с доста трафик и автобуси и в края му църква, позавъртях се и аха да питам някой къде аджеба са тези микробусчета и виждам бялата будка/къщичка, която буквално е залепена за спирката на метрото, с надпис Corcovado нещо си... Взех си билет - 57 реала (нисък сезон), обясниха ми, че бусчетата тръгват точно пред църквата.

Няма как да ги пропусне човек, бели с надписче "Parque Nacional da Tijuca". Закараха ни до Paineiras за 20-тина минути, оттам се прекачваме на другите бусчета до статуята. Имаше доста хора, но опашката минаваше бързо. И тук е време да млъкна и да сложа снимки

Лагуната Фрейтас и жокей клуба с плажовете Леблон и Ипанема, горе вдясно фавелата Росиня (Rocinha)

Реката, която разделя усповно плажа на Леблон и Ипанема

Центърът с моста към Нитерой:

Тук хубаво може да се види каква растителност е имало на мястото на днешно Рио

Сградата с пирамовидна структура е катедралата

Sugar loaf (Pão de Açúcar) и плажа на Botafogo с многото лодки

Захарната глава с Копакапана вдясно

Плажовете отляво надясно - Flamengo, Botafogo, Leme/Copacabana

Страхотни гледки и наистина разбираш за какво си го бил целия този път Буквално човек до човек, то се и очакваше. Горе при статуята беше и единствения път, когато чух българска реч за месец и половина, май имаше някаква малка организирана групичка, някъде от около 6 човека...

20 декември, 2016

Следобядът го определих за посещение на Pão de Açúcar/ Захарната глава/, не исках да изпусна хубавото време. В последствие това се оказа единственият ден, в който нямаше никакви облаци. За Pão de Açúcar не е особен проблем, но статуята на Христос доста често бе покрита от облаци, така че не отлагайте посещението за последния момент.

От Ипанема/Копакабана се взима автобус 581 до Urca (на обратно 582 или 584), интересното е, че и в двата квартала "най-оборотните" улици са вторите успоредни на крайбрежната, там минават и всички автобуси. Станцията на cable-car-a е в посока плажа (Praia Vermelha - червения плаж), вдясно.

Praia Vermelha

Билет 76 реала, пази се докрая на посещението, реално са 4 возения, едно до първата станция на хълма Урка и второ до самата Захарна глава след това и наобратно. И на двете станции има и пътеки сред горичка, на долната имаше мармозетки и надписи да не се хранят от хората, как не са "native" за Рио и вредят на околната среда и пренасят болести и по човека. :huh:

Градското летище Santos Dumont

Захарната глава от Урка

Урка от Захарната глава

Плажовете отляво надясно - Copacabana/Leme, Vermelha, Botafogo, Flamengo

Botafogo със статуята на Christ Redeemer отгоре

Поснимах малко и спешно трябваше да се охладя с един сладолед. Подпряла съм се на един парапет и си блея, по едно време хората до мен рязко се отместиха и какво да видя, една мармозетка на педя от сладоледа ми. Много са нахални, аха да ми го открадне :mad: Друг човек реши да се пошегува с жена си и да се опита на качи маймунчето на главата й примамвайки я със сладолед, но нямаше успеваемост... шегаджии

Още гледки:

Цените на хеликоптерните полети и маршрути (тръгват от хълма Урка под Захарната глава). Малко ме е яд, че дори не проверих дали има с кой да се комбинирам за полет, но какво да се прави.

Christ Redeemer и Sugar Loaf могат спокойно да се разгледат и самостоятелно в един ден, дори остава време за плаж следобяд

21 декември, 2016

Чудесен разказ и снимки. Поздравления. Предполагам , че пишейки горните редове отново се потапяш в атмосферата на Рио.

21 декември, 2016

Чудесен разказ и снимки. Поздравления . Предполагам , че пишейки горните редове отново се потапяш в атмосферата на Рио.

Аз съм си още някъде там духом

21 декември, 2016

Аз съм си още някъде там духом

Освен да кажа: Дай боже всекиму!!!

...Няма какво друго да се вметне

21 декември, 2016

Продължавам снимкописчето с ден 3 в Рио - обиколка на центъра.

Сутринта бях решила да се разходя с Free Walking Tour, има опции с 2 организатора (програмата ми изглежда еднаква) от 9:30 или 10:30, аз избрах само заради часа тези от 9:30, за да оползотворя по-добре деня

Инфо тук http://riofreewalkingtour.com/?/passeio/11/downtown_and_lapa_historic_tour и тук http://www.freewalkertours.com/en-rio-free-walking-tour-downtown

Програмата беше горе-долу: Cinelândia (Municipal Theater, National Library, City Council), Escadaria Selaron, Lapa, Catedral Metropolitana, Confeitaria Colombo, Praça XV, Paço Imperial, Largo da Carioca

City Council

Municipal Theater

Стълбите Селарон

Арките на Лапа

Влакчето/трамвайчето се взима близо до Largo da Carioca и ходи до квартал Santa Teresa, един от двата квартала на хълмове, които не са фавели. Гайдката препоръчваше да се вземе сутрин, било доста препълнено, а Санта Тереза приятно място за обяд и разходки по галерии. Аз така и не стигнах дотам.

Катедралата (доста грозничка каквото и да си говорим)

Турът започна на площад Cinelândia и приключи на площад Praça XV. По принцип трябваше да имаме време в Confeiraria Colombo, но се забавихме, затова аз се върнах, за да пробвам нещичко. Предлагат се и сладки и солени нещица, но аз се нахвърлих на сладкото. Опциите са или да запоминш какво искаш и да го изрецириташ на касата и да предплатиш, после ти го дават; изчакваш да се освободи маса и избираш от меню без картинки; посочваш от витрините какво искаш, слагат го в чинии и ти дават номерче на маса, където ще ти донесат благинките. Тази сладкарница си е задължителна за посещение дори и само, за да я разгледа човек.

След това се запътих към театъра, за да хвана тура от 14:00 на английски. Много красив театър, определено си струваше.

След това отново се върнах до стълбите Селарон, не ми бяха достатъчно 10-те минути, които ни бяха дали на Free Walking Tour-a. Плочката с Рилския манастир е в началото от дясната страна, трябва да се гледа по-отгоре, пада се отдясно на надписа "Brasil eu te amo Selaron".

Последната спирка за деня беше Real Gabinete Português de Leitura, малко трудна за откриване, но си струваше, минава се през улици тип битак, където продават какво ли не. Библиотеката е малка, но много специална, фасадата беше в реставрация. Вход свободен, само си записваш името.

В късния следобяд отново остана време за плаж. Доста е интересно, че около всеки спасителен пост се събира различна по интереси, ако щете и външен вид група хора - семейства, млади и известни, гей общества и т.н. Около реката разделяща Леблон и Ипанема нямаше много хора, откъм Леблон беше по-спокойно, най-много хора имаше на Ипанема в частта в посока Копакабана.

22 декември, 2016

Ден 4 в Рио беше определен за разходка до Niteroi, който се намира на залива Гуанабара точно срещу Рио де Жанейро.

Сутринта трябваше да се преместя от хостела в Ипанема в този в Копакабана, което не беше сложно предвид, че бях избрала места в близост до спирките на метрото. След тази дейност отново се натоварих на метрото в посока център до спирка Carioca, оттам пеша до Praça XV (площад XV), откъдето тръгват фериботите за Нитерой (станцията е на Praça Arariboia) - 5,60 реала в посока, отново дават карти както и при пътуването с метрото. Пътува се 20-30 мин, фериботите са доста на често и доста ползвани от местното население. По принцип има вариант и с автобус, но отнема много повече време, доколкото разбрах.

Идеята беше да стигна до музея MAC (Museu de Arte Contemporânea) като се надявах да има хубава гледка към Рио. Архитект на сградата с форма на космически кораб на музея е Oscar Neimeyer. От площад Arariboia взех автобус, вече не помня кой номер, но има поне 10-тина с маршрут до Rua Pres. Pedreira, после още 10-тина минути пеша по крайбрежната алея нагоре към музея. Знаех, че залива Guanabara е мръсен, не случайно плажовете там не са на почит, но не очаквах чак такова нещо. Плаж с такъв цвят на водата и толкова боклуци в нея май не бях виждала досега, много неприятна гледка. :mellow: А като гледаш отдалеч тези сгради на първа линия по нищо не се отличават от тези на Копакабана да речем. Оказва се, че и в Нитерой по-посещаваните плажове са тези на атлантическото крайбрежие по подобие на Рио.

Музея не е кой знае колко интересен, то и няма кой знае колко експонати вътре, доста по-интересна е самата сграда. Признавам си, че и откъм гледки към Рио имах доста по-големи очаквания, но явно си е голямо разстоянието за наистина хубава гледка.

На връщане реших да повървя пеша, което май не беше оптималния вариант предвид жегата. На картата разстоянието определено беше по-малко. По крайбрежната алея в посока спирката на ферибота ловяха риба, но след срещата ми с боклуците и предвид цвета на водата се отказах от първоначалната си идея да обядвам в рибен ресторант някъде на рибния пазар. Ако се подмине спирката на феритата има няколко пазара по продължението на улицата, типичните за Южна Америка бих казала. Обядвах отново в self-service ресторант, където имаше много местни. Интересното е, че всякакви видове месо имаше, но не и риба...

Следобяд остана време и за първо посещение на плажа Копакабана. Както и по-рано писах, за мен сякаш има повече атмосфера от Ипанема. Това, което няма да се срещне по нашите плажове са чичовците, които обикалят и предлагат коктейли кайпириня Иначе какво ли не предлагаха - от асаи, шишчета със скариди до бански и всякакви джунджурии.

Редактирано 22 декември, 2016 от Carrie

25 декември, 2016

Продължавам с ден 5 в Рио

За сутринта бях букнала тандемен hand gliding полет, а следобяд щях да се разходя в парка Tijuca.

Hand gliding-ът го букнах от хостела, цената беше 540 реала, толкова искаха и тези, които предлагаха екскурзии по плажа Копакабана. В предишния хостел в Ипанема питах за цена, там искаха 600, нямам идея има ли някаква разлика или просто е надценка за хостела. От предишния ден се запазва място, а самия полет зависи и от времето и посоката на вятъра. Бяха ми казали, че в цената влиза всичко - транспорт, полет и снимки + филм.

Взеха ме в 9:00 сутринта, прогнозата беше за хубаво време с малко облаци. Още от сутринта си беше жега. С изключение на първия ден, когато валя дъжд, през останалото време температурите бяха над 30 градуса, но на моменти ги чуствах много повече. Както и да е, взеха ме с кола и ме закараха за около 25-30 мин. до "Clube São Conrado de Voo Livre" (клуб за свободни полети Св. Конрадо) на плажа São Conrado, където ме чакаше инструктора Marcio. Трябаше да попълня някакви формуляри, после се плаща такса за полета мисля за застраховка (R$40, влизаше си в цената) и оттам натовариха един hand glider в един джип и тръгнахме нагоре към площадката за полети на хълма Pedra Bonita на 520 м.н.в. в парка Тижука.

Докато подготвяха hand glider-a, чичо Marcio обясни процедурата по излитането - тича се 5 метра и после не скачаш, просто след засилката политате. След това ме екипираха с каска и облякох това нещо (както и да се казва

), с което щяха да ме закачат за hand glider-a. После направихме една суха тренировка в позицията, в която ще летиме и дойде време за полета, кацането щеше да е на плажа São Conrado. Имаше 2 GoPro камери, едната снимаше в лице, другата беше на едното крило отстрани. После направихме една суха тренировка в позицията, в която ще летиме и дойде време за полета. Неусетно полетяхме, първо над хълмовете с гъста растителност, след това над fancy къщите с басейни и накрая над водата и плажа São Conrado, където кацнахме. Облаци закриваха статуята на Christ Redeemer, в същата посока е фавелата Rocinha, а от другата страна за малко се видя дългия 25км плаж в квартала Barra da Tijuca.

Какво да кажа за самия полет, май най-близкото усещане, което човек може да си докара до това като полет на птица

Спускахме се надолу, като инструктора завърташе глайдъра за гледка от всички посоки. На мен отдавна ми се искаше да направя нещо подобно, а с тази гледка мисля, че се получи много добре. Полетът обаче ми се стори много много кратичък, под 10 мин. е според видеото :blink:

Точно над водата в края на полета дойде инструкцията за кацане. От мен се искаше само да си сгъна едното колянце, за да инструктура разкачи лепенките на краката, трябваше да застана в права позиция и дотам, нищо друго, човека направи всичко друго, буквално и една стъпка не трябваше на направя, залепихме се на плажа

Дойде изненадката, оказа се, че в цената влизало само видео от камерата, която снима в лице, а за страничната се доплащат 100 реала, по желание. Е то като си се изръсил с толкова за полета, за мен нямаше голяма дилема, в крайна сметка един път го правя този полет, реших си, че и другото видео си го искам. Все пак ме сложиха да си гледам видеото, по едно време инструктора каза на жената, че едното видео ми влизало в цената (аз почти го бях изгледала), да ми покажела страничното, което ме навежда на мисълта, че на всеки различно нещо му влиза в цената :mellow:

Аз реших да не си развалям настроението с размисли по темата, така и така полета ми беше един вид награда, ако се вместя в предварително начертания бюджет за пътуването... Докато си догледам видеото и чакам да ми го запишат на диск, инструктора направи още един полет. Имах достатъчно време да поснимам плажа, да погледам други полети и да пия и един фреш, докато дойде пак инструктора и ме натовари при друг шофьор, който да ме кара обратно към Копакабана. Този шофьор караше по плажните улици, минахме по крайбрежието на Леблон, Ипанема и Копакабана, отне доста повече време от отиването, но аз разбира се нямах против

Обратно в хостела се озовах в 11:30, по принцип всичко трябваше да отнеме около 2 часа. Това е сайта на г-н Marcio, ако някой се интересува: http://easyflyrio.com.br/en

След кратка почивка и бърз обяд се отправих към парка Tijuca, главна цел беше Vista Chinesa, откъдето се откривала хубава гледка към Рио. И в двата хостела, в брошурките имаше guided tour из парка, но не го правеха (може би няма достатъчно желаещи?), така че или трябваше да отида пеша или с такси/Uber. Аз вече толкова километри бях ходила, че няколко повече или по-малко бяха без значение, затова отново тръгнах самостоятелно. Първо взех метро до спирка Botafogo, оттам автобус "metro na superficie" (със същата карта от 4,10 реала) в посока Gavea, като слезнах на спирката за ботаническата градина. Оттам пеша по Rua Pacheco Leao до входа на парка. В началото по улицата има приятни заведения и симпатични къщички.

В самия парк има асфалтиран път, по който минават както коли, така и пешеходци и колоездачи. Човек трябва да внимава, когато се появи кола, но като цяло беше доста спокойно, малко хора ходеха пеша, повече минаваха с коли и мотори, както и няколко с колелета. В парка беше по-прохладно, висока и гъста растителност, това е най-големия urban парк. От входа на парка до Vista Chinesa с китайския павилион са около 4км, на мен ми отне 1ч и 15мин (носете си вода!).

Имаше малко облаци, които закриваха Christ Redeemer, но като цяло се откриваше добра гледка.

След кратка малко снимки и почивка реших на отида и до Mesa do Imperador (масата на императора), друг viewpoint на 15-тина минути. Гледката определено не беше по-добра от Vista Chinesa, тук имаше повече растителност.

Върнах се към Vista Chinesa и този път статуята на Christ Redeemer се виждаше, все пак беше добре, че се качих нагоре към другия viewpoint.

На връщане по нанадолнището се ходеше доста по-лесно. Спрях на водопадчето Horto, което на отиване подминах. Може да се къпе човек в басейнчето, което се образува, но не е кой знае колко голямо и дълбоко.

Бях чела, че в парка могат да се видят маймунки, но на отиване нищо не видях, даже си мислех че може би следобяд няма шанс да ги видя изобщо. Но малко преди изхода на парка се зашумоля из дърветата, но гъстата растителност не ми позволяваше да видя добре и снимам маймунчетата. Повече ги чувах как се местят от дърво на дърво, тук-таме се виждаше някое из листата.

След изхода на парка пък видях мармозетки, разхождаха се по кабелите на улицата и дърветата.

С това приключиха туристическите ми активности за деня.

Днес най-накрая си свалих малкото снимки от телефона, но уви и оттам вечерните ми снимки от плажа са супер зле

Все пак качвам двечки, за да се усети атмосферата на Копакабана на тъмно.

Тази е от фотоапарата, със сапунерка по тъмно толкова. :blush:

26 декември, 2016

За ден 6 в Рио бях планирала favela tour. По принцип, като си говорих с една бразилка, която не беше от Рио, тя ми беше казала, че фавелите Росиня и Алемао не са омиротворени и ако ходя на фавела тур да е във фавелата Dona Marta (Santa Marta). Предишния ден минах покрай долната й част с автобус, когато пътувах из Ботафого. Имаше полицейска кола, както и табло със забележителностите - освен viewpoint, модерно е да се посети мястото, където е бил сниман музикален клип на Майкъл Джексън.

Турът щеше да е от 11:45 ч, като и в двата хостела, в които бях в Рио предлагаха турове из фавелата Rocinha (Росиня) на цена 90 реала, около 2:30ч с транспорта. Бях чела из блогове преди време пак за посещение точно в тази фавела и единственото, което бях запомнила е, че има хубава гледка.

Групичката се състоеше от 11-12 човека, мнозинството девойки от Ирландия. Натовариха ни в минибус и тръгнахме по плажната улица на Ипанема/Леблон. По пътя гайдът ни обясни как ще протекат нещата - ще се разхождаме, като ще спрем в арт галерия на местни артисти, ще гледаме младежи, които свирят самба музика на кофи, ще посетим местно магазинче с пекарна и детска градина, за която отивали част от парите, които даваме за тура. Каза, че може да си снимаме колкото искаме като има само едно правило - ако се случи да минем покрай дилъри на наркотици или хора с оръжия да не ги снимаме, защото не им било приятно! Както се изрази - във фавела да видиш да се продават наркотици или да се движат с оръжия било като да видиш хора с мобилен телефон в града. Аз си помислих, че този човек нещо се прави на интересен.

Стигнахме до фавелата, стовариха ни на върха на хълма, реално докъдето имаше път (или поне така ми се стори), дотам стигаха и автобуси от ГТ. Тръгнахме по една от алеите (viela на португалски) между сградите и още в началото се усети миризма сякаш минаваш покрай контейнер с боклук лятото, с разликата, че когато отминеш контейнера и миризмата си остава някъде там, докато тук беше перманентна, няма къде да избягаш от нея и е трудно да свикнеш с това усещане. Жегата беше невероятна, а дори не беше започнало официално лятото...

Прекараха ни през едни стълби и се качихме на един покрив на къща, като се откри панорамна гледка към фавелата и плажа Сао Конрадо. След като се наснимахме, гайда ни разказа това-онова. Започнали са строенето на фавели някъде през 19-ти век хора, които са идвали от друга по-бедна част на Бразилия, без да имат пари за нормални жилища и е нямало къде да живеят. Също така е имало някаква война (според гугъл Guerra dos Canudos), където са обещавали на войниците, че след като спечелят ще им осигурят жилища, но това така и не станало и след като приключила войната останали на улицата. Та всички тези пришълци, които е нямало къде да живеят са започнали да се заселват по хълмовете. Първо е трябвало да премахнат буйната растителност, за да има къде да си построят къщите. Имало едни много упорити храсти, много трудни за изкореняване/отсичане, от които хората получавали тежка алергия по ръцете и тялото. Този храст се наричал фавела...

Rocinha e най-голямата фавела в Рио де Жанейро, население над 100 хил. човека, своеобразен град в града. Има 4 клона на банки, дребен бизнес от всякакъв вид, дори и ресторант за бързо хранене Bob's Burger (бразилски еквивалент на McDonalds, но в по-добър вариант според мен). Част от населението не излиза от фавелата, там си изкарват и прехраната. Минахме покрай магазинчета, пекарни, фризьорски салони и т.н. Училищната система била под всякаква критика, дори и да си най-прилежния ученик, нямало никакъв шанс след като завършиш училище във фавела, да изкараш теста за университет . Финансиране никакво, дори и да има учители, няма материална база или обратното. За здравеопазването същата работа, ако се разболееш няма къде да отидеш да те лекуват. Ако има доктори, нямат с какво да те прегледат/лекуват, това важело за публичното здравеопазване по принцип.

Както каза гайдът, Бразилия има толкова ресурси и потенциал, че може да бъде рай, но за съжаление имало огромна корупция. Повече им изнасяло нещата да са зле, за да има откъде да си присвояват пари. Но политиците винаги били с гръмки обещания, на предишните избори някой си им бил обещал, че ще им построи cable car, ако го изберат. Еми избрали го, показа ни докъде са стигнали със строителството - излят малко бетон на едно място и после строителите така и не се върнали, не се и знае дали ще се върнат някога. А хората всичко трябва да пренасят на гърбовете си, разминахме се с човек с хладилник на гърба си, който едва креташе по тесните алеи и нагоре по стълбите. Старите хора и те, как катерят хълмовете всеки ден само те си знаят. Та много обещания, много нещо. Да, имало някакви опити да се направи нещо за фавелите, н отолква закъснели, че ефекта не се забелязвал общо взето. Единственото положително, което управляващите били направили е да построят някакви прегради на върха на хълма, за да се предотвратят свличания.

По отношение на омиротворителните процеси: малките фавели се предавали без съпротива, но в по-големите не минавало без престрелки. Армията идвала за един месец и било спокойно докато са там, но като си тръгнели всичко било по старо му. На мястото на армията идвала полицията, по думите на гайда наемали криво, куцо и сакато. Били като животни, когато имало акция направо вадели хората от колите им, насочвали големите оръжия, независимо кой си, а ако установят, че си нормален човек, пак агрестивно ти крещят да се разкараш оттам. Имало такива полицаи, които дават информация на лошите кога ще има акции, други си били направо на заплащане, а най-лоши били тези, които били направо като мафия съставена от ченгета. Гайдът спомена 4 групировки, които командвали парада така да се каже и една от тях била съставена от полицаи... Във фавелите важели други правила и даже тези, които движат престъпната дейност се грижели и за реда видиш ли. Било по-безопасно от града, защото хванат ли те ти се пише лошо. Ако хванат някой да ограби чантата на някоя жена да речем, хващали го, един куршум в черепа и връщали чантата на жената с извинения! Затова и друга престъпност нямало.

След инфото, слязохме по стъбите и се озовахме в ателие на местни художници, имаше доста добри рисунки, всякакви размери, можеше да си купиш ако искаш, цените не бяха умопомрачителни. Аз не смятах, че мога да пренеса нещо такова, имаше платна без рамка и ги навиваха, но като знам колко багаж имах прецених, че няма да стане номера. Останаха ми очите в едно мъничко платно с рисунка на фавела, а отзад се показваше статуята на Christ Redeemer. За съжаление не даваха да се снимат картините, а само съседната стая, където русиват.

След това ни заведоха да гледаме едни момчета, които свиреха някакви самба мелодии на пластмасови и метални кофи.

https://vimeo.com/197126555

Продължихме после по алеите между къщите и по едно време гайдът се спря и каза не снимайте и пак тръгна напред необезпокояван от нищо. Какво видяхме ли? Един младеж продаваше наркотици от пълен плик на една маса, все едно си продава зеленчуците. Ама като казвам плик, имам предвид голям със стотици дози, свити в малки пликчета. Трева със сигурност имаше, другото какво беше нямам представа. Едно момче точно си купуваше нещо, пусна банкнота в плика взе си дозата, целуна я и ни каза, че това е най-доброто... А продаващият гледаше доста нагло и изцепи по адрес на девойките "Gringas! Sex machines!"... Баси филма, чесно! Спомних си думите на гайда в бусчето, че продаването на наркотици във фавелате е като да видиш човек с GSM на улицата в града, тоест едва ли не нещо нормално. Да, беше ми ясно, че продават наркотици, но просто не очаквах да е толкова очевидно. :blink:

Това не беше обаче последното нещо, което ме втрещи. Малко по-късно пак ни спря гайда, отново да не снимаме, защото имало момчета с оръжия напред. Под оръжия да се разбира големи автомати и пистолети препасани на кръста. Просто си седяха две момчета, подпрели автоматите на стената, като ни видяха си сложиха по една кърпа на лицето, но съвсем необезпокоявано. Ние отминахме...

Следваща спирка малко магазинче с домашно приготвени сладкиши и печива. Мисля, че всички имахме нужда от нещо за хапване.

Продължихме да слизаме по алеите надолу по хълма. Тук таме имаше сапунена вода по алеите и за момент миризмата не се усещаше... Отново гайдът ни спря, този път даже изчака всички да се съберем, явно беше сериозна работата. Да сме били спокойни, щели сме да минеме покрай последния "hot spot", та да сме си приберели фотоапаратите. Алеята минаваше покрай покрива на къща, там имаше няколко типа, не знам какво правеха, но отново подпрени по стените автомати, на масата нещо като walkie-talkie. Малко след това минахме покрай детската градина, която съществувала само благодарение на дарения, част от средствата от тура отивали там. Беше събота и не работеше, иначе влизали през седмицата. Гледачите на децата били доброволци, идвали за по три месеца да живеят във фавелата, имаше една къща залепена за градината, на която имаше надпис хостел и живеели там.

Най-накрая стигнахме долната част на фавелата, може би един час сме ходили все надолу. Там минаваше някакъв път и имаше ГТ. Значи автобуса или те докарва в най-ниската точка на хълма или в най-високата, оттам се оправяш пеша. Имаше някакъв спортен център, вече пускали и хлапетата от фавелата, да се учат на спортове. Контрастът с кооперациите на жилищния квартал в съседство беше меко казано голям. А жегата продължаваше да е изумителна, буквално се стичаше вода по лицата и телата на хората.

С това приключи и обиколката на Росиня. На връщане всички бяха притихнали, всеки унесен в мислите си... Фирмата на тура е "Be a local tours", ако някои иска да отиде или иска да избегне подобен тур... Гайдът говореше, че бразилците нямат идея какъв е живота във фавелите, нито са стъпвали някога там. За повечето била някаква асоциация за мръсотия, ако някъде било мръсно казвали "уф, тука е мръсно като фавела" и дотам се простирали познанията им. Паралелна реалност, но така май е и на доста други места по света. За себе си се радвам, че отидох на този тур, видях и другата страна на монетата и искам не искам се замислих за много неща от живота...

Редактирано 26 декември, 2016 от Carrie

28 декември, 2016

Продължавам с още малко от ден 6 в Рио, а именно разходка из Ботафого, не лош квартал по мое скромно мнение. Плажът дори и през уикенда беше почти празен, с изключение на няколко хлапета.

От мола Botafogo Praia Shopping се открива много добра гледка към заливчето с плажа и Sugar Loaf, жалко че имаше облаци, които закриваха хълма. Предполагам, че и вечерно време гледката със светлинките ще е много добра от панорамната тераса на последния етаж. Молчето не е голямо и е на 2 минутки от спирката на метрото Botafogo.

И стигам до последния ден 7 в Рио де Жанейро, когато ми беше полета към Европа. Имах уговорено от хостела такси за 70 реала до международното летище GIG в 14:30ч. Сутринта реших да се разходя до неделното базарче в Ипанема "Feira Hippie de Ipanema" на площад General Osório, където се преглагаха всякакви нещица - от дрехи, до бижута и картини, уж всичко е произведено от местните.

Последва кратка разходка през Ипанема и след това плажната улица, която е затворена за коли в неделя (същото важи и за плажната в Копакабана). Ако не се лъжа метрото по новата линия 4 в Ипанема не работи в неделя, а само през седмицата в часовете 06:00-21:00.

Ипанема:

Накрая на плажа в посока Копакабана е Pedra do Ardoador, откъдето отново има хубава гледка към целия плаж Леблон/Ипанема и малкото плажче в другата посока, а на самите скали има алеи и интересни кактуси.

След това се запътих към Forte de Copacabana, където е и Museu Histórico do Exército. Вход 6 реала, който важи както за музея, така и за крепостта. Оттам се вижда целия плажа Копакабана, има и 2 кафенета (едното е Confeitaria Colombo Cafe), така че е доста приятно за закуска или обяд с хубава гледка

С това приключи последната ми разходка в Рио. Общо взето не се напъвах много, ако ми беше първа дестинация в пътуването най-вероятно доста щях да си наблъскам графика и щях да отделя един ден за Петрополис, мисля че от историческа гледна точка щеше да ми е доста интересно. До Barra da Tijuca също не стигнах, но остават за следващия път (надявам се). С голямо удоволствие бих се върнала в Бразилия, има още много какво да се види и преживее.

С такси от Копакабана до Galeão International Airport стигнах за по-малко от половин час. Полет от 47 мин до Сао Пауло, оттам 11 часа до Милано, една нощувка и последен полет до София.

The end.

Редактирано 28 декември, 2016 от Carrie

29 декември, 2016

Прекрасен пътепис Carrie. Радвам се ,че сподели с нас своето пътуване и ни позволи и ние да бъдем част от него.

Весела и изпълнена с още повече пътешествия 2017 година.

Редактирано 29 декември, 2016 от liliya

29 декември, 2016

Весела и изпълнена с още повече пътешествия 2017 година.

Това го пожелавам на всички магеланци

29 декември, 2016

Carrie, огромна наслада ми достави написаното!

Браво!

Благодаря за споделянето!

И да попитам нещо - коя е следващата дестинация?

29 декември, 2016

Carrie, огромна наслада ми достави написаното!

Браво!

Благодаря за споделянето!

И да попитам нещо - коя е следващата дестинация?

И аз благодаря, беше ми приятно да има с кой да си споделям, пък макар и виртуално

Следваща дестинация ли? Тази година посетих 2 от 3-те най-желани дестинации в моята класация с Перу и Бразилия, остана Камбоджа Но този вирус "Южна Америка" толкова сериозно ме е хванал, подозирам че ще се разрастне и във вирус "Латинска Америка" :girlcrazy: ... Яд, ме е че не включих Колумбия в плановете тази година. Но живот и здраве се надявам до няколко месеца да си намеря работа и да понапълня касичката, оттам нататък е лесно The best is yet to come, както се казва А мечти за нови и нови пътувания имам за няколко живота!

Редактирано 29 декември, 2016 от Carrie

29 декември, 2016

Прекрасен, а и много полезен пътепис!
Благодаря ти , Carrie !
И искрено се възхищавам на смелостта ти да направиш сама такова пътуване! Браво!

29 декември, 2016

Прекрасен, а и много полезен пътепис!

Благодаря ти , Carrie !

И искрено се възхищавам на смелостта ти да направиш сама такова пътуване! Браво!

Надявам се наистина пътеписът да е полезен на някого.

А относно смелостта какво да кажа, всъщност единственото, което трябва да преодолееш е предрасъдаците на хората около теб, няма нищо страшно да пътуваш сам. Напротив чустваш се наистина жив и свободен да правиш каквото си искаш, както го искаш и когато го искаш, потапяш се повече в местната среда, щеш не щеш и някакви думи от местния език понаучаваш, че дори и опознаваш себе си по-добре.

Редактирано 29 декември, 2016 от Carrie

9 януари, 2017

Carrie, пътеписът страшно много ми хареса и доста ми помогна да взема решение какво точно искам да видя в Патагония. В момента се подготвям за трека до Torre del Paines Дали е труден и какво е ползено да си приготвя като екипировка, храна, вода и др.

9 януари, 2017

Carrie, пътеписът страшно много ми хареса и доста ми помогна да взема решение какво точно искам да видя в Патагония. В момента се подготвям за трека до Torre del Paines Дали е труден и какво е ползено да си приготвя като екипировка, храна, вода и др.

Здравей veseliache,

Това какво да носиш/носите много зависи от начина, по който ще се прави трека и дали ще се прави целия W-трек, дали ще си сама, къде ще спиш - на палатка или в refugios (хижи) и т.н. Дай малко повече информация за някакви по-конкретни съвети, аз мога да кажа само неща от лично наблюдение, но тук във форума има хора, които са правили целия W-трек и имат по-добро инфо от мен.

Аз поразпитах хора от хостела, които бяха правили W-трека, мненията отностно трудността и удовлетворението много варираха и според мен това доста се дължеше в голяма степен точно на предварителната подготовка по отношение на екипировка (тук включвам както облекло, така и палатки, спални чували и т.н.) и силата на вятъра. Мнозинството от хората се връщаха свръх изморени и едва функциониращи, някои дори се отказват преди да завършат трека, а една друга част доста свежи, твърдящи, че не е трудно. Една не добра подготовка и надценяване на възможностите може доста да развали впечатленията... Според човека, който държеше хостела основните грешки са подценяване силата на вятъра и съответно студа няколко дни, не добра екипировка и/или прекалено много взет багаж.

Какво носеха хората, които се подготвяха за самостоятелен трекинг (с уговорката, че имаше групички от 2-ма нагоре, за сам човек всичко ти трябва да си носиш и предвидиш) - палатка, шалтета, спални чували, малки газови печки/котлончета и бутилки с газ, фенерчета (head torch); храна - сандвичи, ядки и сухи плодове, всякакви бисквитки, сникърси и подобни, от тези полуготовите супи, на които само добавяш топла вода и са готови, за да има поне нещо топло за хапване и сгряване и т.н. В Пуерто Наталес има супермаркети и спокойно може да се напазарува всичко необходимо за ядене; екипировка може да се наеме от хотели/хостели или магазини за екипировка, но трябва да се внимава да е качествена.

Относно водата, по принцип казват, че е чиста и става за пиене, но все трябва да внимавате къде си наливате от поточета/реки (не където си мият съдовете да речем...), така че за да ви е сигурна работата препоръчвам от тези бутилки с вградени филтри или SteriPen, целта е евентуално ако има някакви лоши микроорганизми да се изтребят, опасност от замърсяване с тежки метали и тем подобни няма.

Другото важно, не се знае какви ще са метеорологичните условия, може в рамките на един ден да има прияно слънце, лек дъжд и снежна виелица, но е добре всичко да е waterproof - обувки, панталони, якета, ако пък и връхните дрехи са windproof още по-добре, патагонския вятър е в различно измерение, топли дрехи и чопари, но леки, защото носите багажа по цял ден, раниците с покривало за дъжд и т.н.

По принцип има няколко варианта за пълния W-трек, най-евтиният е вие да си носите всичко от палатки до храна, втори вариант е да спите в camp-ове, където ви предоставят палатки, евентуално и храна, трети вариант спане в refugios (стаите са с много легла тип хостел) и храна там (за обяд ще имате сух пакет за из път) или спане в хотели, където има такива. За спане в refugios резервации се правят доста рано, защото местата са ограничени, цените са по-високи. Друг вариант е да направите еднодневен тур с туристическа агенция (описала съм какво представлява) и допълнително да направите еднодневен или с една нощувка трек до лагуната под кулите, това ако не искате да правите трек 4-5 дни. Ако правите самостоятелно трек, може да си решите кое точно искате да видите от W-трека и да направите нещо за по-малко дни, просто трябва да съобразите къде да направите спанетата.

Това се сещам в момента, ако имаш други въпроси, питай

9 януари, 2017

благодаря за информацията. Всъщност ще бъдем най-вероятно на същия трек като вашия и с група - предполага се, че ще е 9 часа, но ме интересуваше дали има много изкачвания и дали е много сложен?

9 януари, 2017

благодаря за информацията. Всъщност ще бъдем най-вероятно на същия трек като вашия и с група - предполага се, че ще е 9 часа, но ме интересуваше дали има много изкачвания и дали е много сложен?

Ами аз бях на Full day tour http://www.comapa.com/full-day-torres-del-paine (горе дясно смени езика на английски), реално не беше трек, ами с автобуса ни возеха и спираха на интересните места из парка, няма изкачвания или нещо от сорта, само малко ходене. Най-дългата разходка беше до плажа на езерото Грей с гледка към ледника, там ни бяха оставили един час, но е равно, само имаше силен вятър. Нищо трудно, нито трябва някаква по-особена екипировка или подготовка Храна и вода си носиш или си купуваш по пътя...

Вече с други фирми може и да има трекинг, помня, че имаше някакъв вариант за 2-3 часова разходка, разгледайте какво се предлага и си преценете какво най-много би ви харесало.

Редактирано 9 януари, 2017 от Carrie

9 януари, 2017

Аз препоръчвам да спите една-две нощи в парка (може и хотел или хижа, не е задължително палатка), за да видите повече и да направите някой истински трек, дори да не е W, a само за ден. Но пък ако не си падате много по природата няма да ви хареса

За по-сериозните има дори безплатни къмпинги, само че трябва да се резервира място предварително (поне имаше преди години, сега не знам...)

Влез

дневник Аржентина, Чили, Бразилия

Препоръчани мнения

Childish

ketka

Moonshield

Carrie

Carrie

Carrie

liliya

Carrie

liliya

Carrie

Carrie

Carrie

Carrie

Carrie

liliya

Carrie

Mary

Carrie

Фил

Carrie

veseliache

Carrie

veseliache

Carrie

neuromancer

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация