дневник Алпийски тур Италия , Швейцария , Австрия

[Роси 777]

Привет на всички .

Знам ,че повечето тук пътувате със самолети и едва ли ще ви е от полза пътеписа ми , но все пак да не сме само читатели на този хубав форум искам да ви споделя  за нашето пътуване . В началото като се регистрирахме бяхме споменали ,че нашите пътувания са с кемпер и поради тази причина не можем да сме полезни с информация за хотели , ресторанти и т.н. 

 

Средата на лятото е ..... едно време се е отворилоооо......., а на нас ни пари "под кракатааааа "......... като на нестинари. Септември имаме още някой и друг ден отпусчица и започваме да прехвърляме маршрути.
Въртяха се два - три варианта и ............в крайна сметка се реши - ще бъде планински тур . Ще разгледаме "доломитите" в северна Италия после алпийска разходка в Швейцария , доста "моторджийски" прохода (pass-a) след което няколко набелязани местенца в Австрия и от там "по живо , по здраво " се прибираме.
То май няма да е съвсем "на близичко" защото като "навързахме" точките и заковаха едни.......6000км., ама пък какви шест хиляди километра и 13-14 дена се очертаваааааат с мноооого красиви гледки и "интересни" местенца............нямаме търпение вече.
Маршрута е готов, уточнени са местата които ще посетим , напълнили сме една дебела папка с координати иииииии..........започва пак онова чакане и отмятане на дните до "старта" , като в казармата до УВО-то Остават десетина дена до 14.09 и започва обратното броене......10...,9....,8...,7.........и ето ,че най-накрая отброяваме едно -то и стааааааарт......
В 13:00ч. късаме синджира към София където се отбиваме при децата и в 23:00ч. се озоваваме на паркинга с плескавиците след изключително бързото минаване на сръбската граница. Чичака дето всеки път ни взима трите евра тая вечер не е на работа ,ноооо....негов колега е на линия и няма мърдане  Нощуваме .....тихо , спокойно и сутринта след кафето си бием камшика. Днес по план трябва да нощуваме на кемпер стоп (безплатен) С 46° 28' 24" И 13° 40' 18"след минаване на словенско италианската граница при Кранска гора до езерото lago inferiore.
Нищо интересно по пътя до там, 960км. каране.....магистрални такси.....граници.....магистрални такси....... една винетка .....безлюдна граница ....и хоп ето ни на кемпер стопа.
Времето мааалко е против нас , мъгливо , мрачно и пръска дъжд.
Дано пък да е за да ни върви по вода
Иначе самото място си е хубаво - на брега на Lago Inferiore , има чешма, тоалетни ..... не е зле. Околвръст на езерото има пътека за разходка. Ние се нареждаме се до другите  кемпери и нощуваме тук. Не липсваха и ентусиасти с палатки

Дъжда си валя цяяяяла вечер .......май няма да е за "по вода" ама де да видим.
Сутринта си пълним малко вода и газ към паркинга на езерото Braies С 46° 42' 04,2" И 12° 05' 06,5" - 8 Е за ден, (lago di Braies) - првата ни спирка.
Времето продължава да е едно никакво такова ......мрачно....мъгляво, но пък гледките настрани дори и при такова време са красиви

Пътя се вие през малки китни градчета и селца ,водопади от цветя по прозорците и терасите......много красиви гледки са.

Яааа...... Пижо и Пенда ....доломити стайлинг

Към обяд пристигаме на паркинга на Lago di Braies. Като за първа "атракция" от пътуването ни ела да видиш как за отрицателно време се бяхме снаражили с пълно бойно снаражение ( апаратите) и се отправяме към езерото.

Не знаехме ,че кора от банан се разгражда за цели две години.

Околовръст на езерото има пешеходна пътека и за около час и половина може да се обиколи цялото.
Правим обиколката , правим и доста снимки......от всякъде е красиво. Може да се наеме лодка. Има места за отдих с пейки и маси........цари някво спокойствие.....направо времето е спряло.

В далечния край на езерото на тревата са се "натъркаляли" десетина крави и почти не помръдват ( и те са спрели) , само се пулят

Разходката е приятна като изключим един малко по стръмничак участък с някоя друга стълбичка
От всеки ъгъл се откриват различни красоти.

Нямаше как да не поседнем и ние , хапнахме, полюбувахме се на пейзажа и спокойствието. Забираме си кемпито от паркинга и газ напред,че още път ни чака.

 

 

 

 

[Роси 777]

Тръгваме към Rifugio Auronzo 2330m. в подножието на върховете Tre cime ( трите кули).Забравих да спомена , че след влизането в Италия сложихме отметка на гарминката да отбягва платени пътища най-вече заради това ,че умишлено сме планирали минаване през няколко "пасчета" из Доломитите. Къде за да се насладим на красотата им , къде да вдигнем малко адреналин у екипажа

 

Kато каззах по горе- "път ни чака" да не помислите ,че пак 1000км. - нееееее...... "трите кули" са нааааа ......... 40км. от тук и докато изредя всичките шест скорости и трябва да спираме . Последните 5км. са платени и струват ....40Е .

Казват ,че е скъпичко щото идеята им била да се ограничат автомобилите които отиват до горе. Тук трябва да споненм ,че има вариант кемпера да се остави на паркинга и да се качите пеш избягвайки тия 40Е , но вървенето ще е доста.
Плащаме си на бариерата и поемаме , последните 2км. стават малко по хард. Наклона е доста голям и с "обратни" завои.
Пристигаме на паркинга с обозначение за кемпери С 46° 36' 45,7" И 12° 17' 35,7",а там вече има няколко "брат'чедчета".

Паркираме се и ние с гледка надолу и се оглеждаме навън, времето както споменах още в началото имам някакви съмнения ,че май "работи против нас" ..
Долу на бариерата беше може да се каже добре - само мрачно, без мъгли и дъжд, айде слънце няма ,но поне не вали .
Тук горе вече не е "баш тъй" ,мрачно е ,а и едни голеееееми облаци като се навъртат наоколо......
За момента единственното нещо което показваше, че сме близо до върховете беше.........навигацията.
Идеята ни беше да нощуваме тук и на сутринта да се поразходим до тях. Има пътека която "обикаля" "tre cime" и можеш да се насладиш на "360' " панорама около тях. Пешеходно до подножието им се стига за около два часа от паркинга на който сме.
Решаваме да пием кафе с надеждата ,че може да се пораздигат облаците и да пообиколим наоколо да поразгледаме защото все още е ранко.
Седнали сме на седалките, вдигнали сме си краката на таблото - пием кафе наслаждаваме се на пейзажа и същевременно наблюдаваме как надеждите ни за ясно време бавно и славно потъват в "небитието" , на моменти се прояснява и позволява да видим малко "доломити", но като цяло нещата не отиват на "добре"

Допиваме си кафето и излизаме въпреки ,че тъй като гледам едва ли ще видим много. Динамично време - долу що годе ОК, а гореее..... Тия са направили нЕкоя шмекерия и там където ти вземат парите времето е ОК щото като видиш преди бариерата ,че времето "не става" - няма да влезеш .
Тръгваме по пътеката която споменах по горе , разминаваме се с доста туристи които се връщат вече.

На няколко пъти мъглата се вдигна малко повече от очакванията ни даже ,но да се открият трите кули изобщо не можеше и да се мисли.

Стигаме приблизително половината разстояние , но мъглата  започна да се спуска и така ни "натисна" , че по скоро едвам се виждаше пътеката по която дойдохме камо ли "кулите" и обръщаме обратно към кемпера с провесени носове.

На паркинга дето се вика " немоЕм си намери къщичката" в мъглата.

Прогнозата по дни която си бяхме записали от БГ преди тръгване се разминаваше доста с действителноста На комшиите коминчето им пуши , а те вътре са се разпищолили удобно и си четат книжки (сигурно щото няма wi-fi)
Прибираме се палим печока и ние и се успокояваме- карй де , не е свършил света я. Утре като се събудим ще е слънчево, ясно и ще направим планираната разходка- нали така- ми даааа.
Не носим книжки и затова се настаняваме пред телевизора и пускаме филмче. Оказа се ,че и пуканки също сме пропуснали да си вземем
По някое време започва да вали и вятъра да се поусилва ,но ние се правим ,че не сме усетили и си зяпаме киното до момента в който кемпера започва да се клати с поривите на вятъра и като чуваш как вие на вън .......,а звука от дъжда по ламарината става някък си по "твърд" не като от капки вода.
Поглеждаме навън и опааааааа....... това по скоро на скреж го докарва.
Проверяваме колко е външната температура + 1 градус и тук вече започнаха да ми се въртят едни мисли от сорта - утре като се събудим какво ще заварим навън?
Като знам по какво нагорнище стигнахме и като си помисля ,че евентуално утре трябва да го спускаме на сняг или на лед........ Голям купон ще е. Чудим се  още 5-10мин. разсъждения от сорта - "кво прайм" , гасим филма и кой от къде е. Може и да спре да вали през нощта , може и да е ясно сутринта , но самия факт ,че може и да е бяло наоколо или не дай си боже по лошия вариант да е заледено.... Като гледаме и слушаме какво става на вън вероятноста да се събудим и да е слънчево и ясно по скоро клони към "нулата" . Температурата беше почти нула градуса а беше едва около 18 часа , ами колко ли ще стане към 03-04ч. през нощта........... носим си вериги разбира се ,но при лед и при тия наклони на спускане ... ай нЕма нужда
Решено е слизаме долу и ще нощуваме на по малка надморска височина.
В голяма част от слизането сме на първа и когато оборотомера стигне 3700-4000 се намесват и спирачките щото почва да реве доста чак ме хваща жал за "добичето" Леко ......, леко и хоп вече сме на бариерата.
Тръгваме с леко разочарование............, амиии "леко"кого заблуждавам .....яд ние достаааа....... ,
С "леко разочарование" , пълни глупости - тя работата долу горе стана като ония лаф "иде ми да си рАзкъсам ризата от яд" .
Кво да се прави ударихме "греда" тук , ще го броим "дъждовен" явно и продължаваме напред .

Долу вали само дъжд и вятъра си е много силен все още. Минаваме през градчето Cortina d'Ampezzo в което имахме предвидена спирка за разглеждане обаче при тоя "ледников период" навън и двамата сме категорични - другия път ще се поразходим тук.
Затова продължаваме към паркинг за кемпери С 46° 31' 10" И 12° 00' 29" в "Passo Falzarego" където ще нощуваме.
Тук също има паркирали кемперчета , нареждаме се и ние "барабар Петко с мъжете" затъмняваме и си лягаме. Ей тва време отвратително , дъжда си вали ама вали....вятъра духа яко.....
Дано това да му е и утре вече да се оправи , дето се вика - ние на крака им идваме на Доломитите , а те такова посрещане ......

 

[krasen_denev]

Чета приключението ви с голямо удоволствие,затова не спирай....моля!!!

Догодина и ние към Алпите сме се запътили,по-точно към Шамони и Мон Блан,но ще видим дали ще стигнем.

Редактирано 15 ноември, 2016 от krasen_denev

[Роси 777]

Събуждаме се към 6 часа ,тишина , нито вятър нито дъжд се чува , подвигаме "перденцето" и аууууууууууу..... планините над нас побелели , асфалта е чист ,но прехвърчат снежинки .
Разсъняваме се на бързо и се изнасяме от прохода .

Прехвърляме предела , спускаме се на долу и снега преминава в дъжд .
Пътят ни продължава през "Passo Pordoi" , подкарваме го и започваме бавно да го катерим.

Караме си ние ,а насрещно движещите се коли (не ,че бяха много де ) слизат с около 3-4 пръста сняг по таваните, през нощта тук е валяло по сериозно май Ние сме в самото начало на изкачването на серпентините и се чудя дали няма да се наложи да си изпробваме веригите. Постепенно поляните започват да побеляват , но пък пътя е почистен въпреки ,че е едва около 7 часа все още.
Все пак това не е "главен" път ,а такъв по който се движат само........... лудите като нас

Видяхме дъждовни , мъгливи и...... снежни Доломити, само слънчеви........не
Изкачваме го безпроблемно и на спускане положението се оправя.

Стигаме до градчето Canazei , но паркинга който имаме набелязан тук се оказва ограничен по височина и затова правим една лека обиколчица за да си намерим местенце.
Има къмпинг , но ние нямаме намерение да отсядаме , а само да се разходим и затова го подминаваме. Забелязваме кемпер паркирал до една сграда ,настаняваме до него и тръгваме на разходка . Градчето е хубаво , предимно хотели и заведения.

Седнахме в едно от тях да пием по едно хубаво италианско кафе , че сутринта станахме и хукнахме, а също и да обсъдим кво правим с тия Доломити......продължаваме ли из "пасовете".........или да ги зарязваме ,щото както сте забелязали и вие до момента сме на "тотална греда" с метеорологичните условия Остана ни още един от набелязаните проходи -"Passo Fedaia" , гледаме ,че времето в тази посока май започва се изяснява и решаваме да го чекнем и него.
Допиваме кафето (хубаво кафе беше) ,мятаме се на "коня" и продължаваме.

Стигаме до езерото "Lago di Fedaia" , тук по план имаме да се изкачваме до "Marmolada Gletscher" , нооооо.... времето не мисли като нас. Пак е мъгливо и дъждовно........що ли не се учудвам вече,а ?.......
Правим няколко снимки и продължаваме през прохода.

Пътя е чудесен , с хубави завойчета ......рай за мотористите ,постепенно се поява и зеленина ,малки красиви градчета .........гледките са готини.

 

Пердашим си по пътя, свирка ме си - кой кат нас и по едно време хоп ....табела "San Pellegrino Pass"
Ха... този проход го получаваме "бонус" , явно бяхме го пропуснали при подготовката на маршрута. Изкачването е обозначено с табела 15 % , пътя се стеснява . …,а насреща ни се спускат мотористи ……спортни автомобили - кефят се хората. Някой от завоите (фибите) бяха доста "хард" ………… адреналина ни дойде в повече
Разминаваме се с поршета .....ферарита......., махнали таваните -вятъра в косите кой като тях.

Следващата ни спирка е езерото "Lago di Carezza".

Паркираме на набелязания паркинг С 46° 24' 38,0" И 11° 34' 33,0" и тръгваме на разходка . И тук има пътека която обикаля цялото езеро. Красиво е ,но е маааааалко попресъхнало и по-скоро вече е ..... едно синьо- зелено гьолче Обикаляме го правим няколко снимки.

 

От тук ще продължим към градчето Tirano . Пътуваме си ние и сме с нагласата ,че сме приключили с "пасовете" . Изведнъж в нашата посока се появяват кафяви табели за "Stelvio passo",  ококорвме се ,аааааааа не .......Стелвио пас -не, стига  толкова. По принцип беше една от "мечтите" ни ,но за в друго пътуване.  По пътя и в двете посоки "хвърчат" мотори , брей работата загрубява. Толкова мотористи...идват от прохода най-вероятно.

Спираме , проверяваме навигацията и виждаме ,че за този пас пътя се отделя ,а ние не. Успокояваме се и продължаваме напред. Пердашим си смело след един огромен кемпер и след малко се озоваваме на граница . Ще трябва да се влиза за малко в Швейцария.

На малък паркинг преди това двата кемпера заедно отбиваме и всеки забучва глава в карти навигации гледа …гледа ….еми ние продължаваме , а те остават да се ровят.
Непосредствено след границата има бензиностанция на която спираме и си купуваме винетка .
Целогодишна за 40 франка ,нямат месечни...седмични....... Тук се замислям - нека им е зле на "swiss people" 4000 франка заплата - 40 франка годишна винетка. На всичкото отгоре за тия пари ,не получаваш дори една дупка по шосетата. Нямат бе....нямат .Нарочно да се опиташ да влезеш в една , ей тъй за разнообразие и няма.....   Гладките на страни станаха някъкси пооо.......швейцарски

Не след дълго навигацията ни отбива от главния път , пак спираме ,гледаме ,чудим се , хм....ще се минава някакъв проход , еми още един кво толкова , нали няма да е "Stelvio passo".    Караме през едно малко градче или може би селце и след излизане от него не след дълго пътя се стеснява доста....започва едно "качествено" изкачване със "качествени" завои  ...."опааааа - нещата загрубяват май..."
Зеленината постепенно изчезва и пейзажа става лунен. Напомня ни на природата към Нордкап в Норвегия . Изпадам  в стрес и захвърлих апарата. Добре поне ,че движението почти липсва и лесно  взимаме завоите . Изкачваме предела и виждаме табела ……….Umbrail pass- 2505 m.

 

Тук отново влизаме в Италия.
Следва спускане и още при гледката на серпентините  възкликвам : аааааа....не - край това е "Стелвио пааааас" ,явно няма бягане от него.Нищо друго не ни остава освен се спуснем  по 40-те серпентини надолу.
Гледката която се разкрива от горе си струва.

Мъжо е добър шофьор и изобщо не го притеснява пътя , а аз като си помисля че сме 3,5 тона и по това надолнище със завой ми се изправяше косата . През цялото време стисках колана и дръжката на вратата,корава душа носи  ,не знам как още е здрава

Стелвио е вече зад гърба ни и настроението се повдига . Хайде чекнахме половинката от  него, без да искаме осъществихме още една от "мечтите" си . Над вечер пристигаме в кемперстопа ,на 4 км преди градчето Tirano , което е близко до швейцарската граница и планината Бернина в Швейцарските Алпи ,тук ще нощуваме.

 

 

[ECC]

Хайде давай!Бернина пас,Диаволеза,Сен Мориц....Пътуване мечта!

[Guinness]

Изключително красиви снимки! И страхотно пътешествие сте си направили. 

[Роси 777]

Ставаме сутринта ,оправяме се и тръгваме към градчето Тирано.

От тук минава червеното влакче Bernina Express , дето е на всяка картичка тук .

чийто маршрут е един от най – живописните жп такива в света. Пътя му минава през 55 тунела , 196 моста, през дълбоки пропасти и 90 метрови виадукти.
За съжаление ние няма да се качваме на него , а с кемпера ще преминаваме само през Bernina pass .
Паркираме на набелязания паркинг С 46° 13' 08,1" И 10° 09' 19,9" близо до площадчето с храма на Madonna di Tirano.Сядаме в едно кипро кафене , да се насладим за последно на италианското капучино.Пием  и се наслаждаваме на сутришната тишина .

Използваме ,че има wi-fi за да напишем по някой ред, на децата и приятелите, да им пратим няколко снимчици в аванс и да потегляме по маршрута.

Веднага след градчето е границата , минаваме я бързо като ......"малка гара" и постепенно навлизаме в "Bernina pass", пътя е хубав голям няма толкова екстремни завои .

Спираме за кратка почивка на спирка Ospizio Bernina С 46° 24' 38,8" И 10° 01' 18,1", до езерце.
Тук се намира и ресторант Cambrena, в който се предлага страхотен алпийски билков чай , нооо.... естествено с "каръщината" дето ни се е лепнала тия дни - ами затворено е разбира се
Щракнахме някоя друга снимка .... .

 

Следващата спирка е паркинга на лифт Diavolezza С 46° 26' 31,6" И 9° 58' 56,3", който срещу 33,90 франка те изкачва на 2978 метра.

Там горе на хижа Diavolezza се намира най-високо разположеното джакузи , в което срещу 19 франка човек се кисне с чаша шампанско в ръка и се наслаждава на планинските гледките .
Ние обаче няма  да се възползваме от офертата защото....... сме си забравили банските   

Само изчакваме да дойде влакчето което има спирка тук за да го видим от близо и да му ударим няколко снимки.

Порадвахме се на гледките без шампанско и джакузи и продължаваме към следващата ни спирка "Morteratsch gletscher"

Паркинагът С 46° 27' 10,6" И 9° 56' 27,8" е пълен и платен - 9 франка на час .
Решаваме ,че ще вървим до някъде си и ........... после се връщаме. Пускаме си билет за един час и "хващаме гората". Напред в програмата имаме "посещение" и влизане в друг ледник и затова не се "напъваме" да стигнем до този.

Порадвахме се на гледките от далече и обратно към кемпито. Направи ни впечатление , че посред "нищото" има паркинг (по скоро отбивка даже ) за едва 3-4 коли и има автомат за билетче до него. Няма "лабаво" swiss people плащат като араби Безплатен обяд.....няма.
Мятаме се на нашия "кон" и хващаме пътя. Следва минаване през градчето St. Moritz - популярен швейцарски курорт.

 

Набелязания паркинг на гарата в началото на града С 46° 29' 53,7" И 9° 50' 44,9" се оказа пълен и се наложи да паркираме на друг отсреща до езерото. Пускаме си билетче и тръгваме на разходка.

Вървим по алеята и минавайки през подземен паркинг стигаме до ескалатор в отопляемо помещение , който ни качва в градчето. Напомни ни за Толедо ( Испания) където имаше подобна "екстра" за гости и жители на града.

Градчето е "фрашкано" с луксозни хотели и бутикови магазини..... което на нас не ни се понрави много, но хора разни....разбирания разни. Все пак Сейнт Мориц си е скъп и модерен курорт.
Явно "грешката" е наша да си помислим ,че може да е и само едно "красиво алпийско" градче.

Тук се намира кръглата къща , до която се стига изкачвайки доста стълби.

Правим няколко снимки , слизаме да си "приберем" кемпера и продължаваме към Oberalpass

Пътя е хубав , широк , красиви гледки .....

Еееее..... пак завалява дъжд ,кога най после ще ни остави на мира това време. Така де , няма ли си друга работа или друго място където да си излива......."душата" .
Паркинагът който сме си набелязали за спане е на превала на 2050м. Един кемпер се е "наредил" да нощува тук , но температурата на вън е 2 градуса и вали .....отказваме се и продължаваме . Решихме да излезем от прохода и в градчето Andermatt да нощуваме на някой друг. Няма начин да не можем да си намерим едно местенце.
Е да , да ама нее...... всичките са забранени за кемпери.
Вече е тъмно ,но решаваме ,че ще продължим в посока Furkapass и ще потърсим къде да нощуваме.На първата отбивка по пътя си виждаме паркирал Швейцарски кемпер. Опаааа...... ми ето го мястото , нареждаме се и ние и готово.
 Нощувахме спокойно ...... беше тихо , нямаше голямо движение...
На сутринта пием кафе и повдигаме перденцето , яяяяя... пред нас се открива страхотна гледка.

Комшиите също се размърдват ,а ние вече сме готови да "атакуваме" прохода.
Махаме им за довиждане и тръгваме към емблематичния Furkapass който се води като един от "зрелищните" пътища в света.

Между май и октомври е затворен поради високите снеговалежи. Построен през 1867 г ,това е един от най -високите планински проходи на Швейцарските Алпите на височина 2,436 м.
През 1964 г., той спечелили своето място в историята на киното, благодарение на филма "Голдфингър“ от поредицата за Джеймс Бонд , една част от сцените са заснети в този проход .

Стигаме до набелязания паркинг на хотел Belvedere
С 46° 34' 38,2" И 8° 23' 15,8"

Тук ще посещаваме ледника Rhone .Доста е студеничко , духа силен вятър и вали лек дъжд . Това за дъжда май не е нужно да го повтарям , то по "default" си е ясно.
Първо се минава през магазинчето за сувенири като от там се купуват билетите за ледника.
Цената е 7 франка на човек. След което по обозначена пътечка продължаваме към ледника.

Не след дълго стигаме до "входа" и се мушваме в него.
Моноооого лед , един такъв ....синкав.......напомня ни за анимацията "ледена епоха.

Толкова много лед на едно място не сме виждали и като знаеш ,че си под тонове от него .....чувството е уникално.

На цвят - страхотен ,а на вкус...............ми нищо особено не е

Наснимахме се , намръзнахме се и почти на бегом се изнасяме към кемпера на топло.
Мятаме се и потегляме нататък.

 

Невероятни гледки по пътя въпреки мъглата и дъжда.
От Furkapass буквално (без прекъсване ) преминаваме в прохода Grimselpass 2.164 м.

 

Вали дъжд , прехвърча сняг ,а колкото по нагоре отиваме мъглата ни натиска. Въртим си серпентинките , свиркаме си даже и хоп в един момент изскачаме на превала . Стоооооооп .....спирка за фотосесия с небезизвестния мотор , тенекиения рокер и мацката му които са направени от кюнци и разни други "тенекета". С 46° 33' 40,7" И 8° 20' 15,0"
Моториста има ланец ......тату..... ,момата мааалко рошава пада , но като цяло са големи сладурчовци.  Не ни отказаха ,а с удоволствие позираха с нас , даже и пари не ни искаха . Абе "пичове"от всякъде .

Поснимахме , посмяхме се с тях и продължаваме по план.

След като слязохме от предела времето започва да се оправя (поне спря да вали)

 

Следващата ни спирка е Gelmerbahn където е най-стръмната "железница" или по скоро "вагонетка".Паркираме на набелязания паркинг С 46° 36' 43,2" И 8° 18' 32,4"

.......и тъй като е обедно време решаваме да хапнем ( все пак гладна мечка хоро не играе ) и тогава да тръгваме към следващата "атракция" - 106 % изкачване и слизане със зъбчато "влакче" по скалите. Да , да .......вярно сте прочели - не е "печатна грешка" точно това показва и знака 106 %

Билета в двете посоки е 32 франка на човек.

Купувайки билет ни дават брошура с описание на маршрута горе около синьо- зеленото езеро Gelmersee По принцип е имало една пътека която е обикаляла езерото в околвръст ,но поради свалачище сега има два варианта за разходка. Единия е лек и е около 1 час ,а другия е малко по натоварен, но по думите на лелката на касата е " very romantic......." и е 45 минути.
Тъй като билета е с фиксиран час за връщане и ние трябва да решим колко време ни е нужно "горе" .
Преценяваме ,че два часа ще са ни напълно достатъчни . Грабваме билетите , мятаме се по местата и потегляме.
В този момент няма желаещи и сме само ние плюс двама работника които ще се качват да ремонтират нещо горе . Супер няма да ни пречи никой на гледката .
"Влакчето" се движи бавно нагоре , изкачваме се постепенно , гледките които се разкриват са........ много красиви.

Стигаме на върха и от там започва пешеходната разходка около езерото Gelmersee.
Първо тръгваме по "лекия" маршрут , гледките са …..ами пак ще се повторя ама са си красиви са.

Повървяхме поснимахме , после тръгваме и по "романтичната " пътека.

Наистина е по-красиво по нея.Наоколо е пъъъълно с боровинки, набрахме и хапнахме по една шепа от "био" плодчетата.

Времето се изниза неусетно и в уречения час влакчето ни чакаше . Мятаме се пак и потегляме на долу , още веднъж се изкефихме на гледките докато се спускаме......

До долната станция се намира висящия мост "Handeckfallbrücke" който е дълъг 70 метра и е на 70 метра над каньона на Handeckfalls

.........и разкрива гледка над водопада.

Поразходихме от край до край и по него...... поснимахме и се...

...връщаме на паркинга да си приберем "добичето" и да потегляме към следващата "цел".
Поемаме по пътя из алпите .....

 

 

[Роси 777]

Чета приключението ви с голямо удоволствие,затова не спирай....моля!!!

Догодина и ние към Алпите сме се запътили,по-точно към Шамони и Мон Блан,но ще видим дали ще стигнем.

Шамони и Мон Блан също е  една от мечтите ни  , пожелавам ви  да осъществите пътуването си и да разкажете 

[pamela]

Невероятни гледки! Страхотно пътуване!

[Гост]

Размазах се... Благодаря! Едно мечтано пътуване за някога...

[Роси 777]

Продължаваме към следващата "точкааааа"....... Gruyères, малкото средновековно красиво швейцарско градче. Бързам да кажа ,че там се произвежда известното сирене "Грюер" от което се приготвя швейцарското фондю ,което пък ние сме твърдо решени да опитаме

Задали сме  на навигацията координати С 46° 34' 56,5" И 7° 04' 41,6" на паркинг в подножието на замъка и стария град и за да не ни прекарва през планините се качваме на магистралата ,с който си ход оставяме гарминката в "шах", че и "мат". Тя обаче бързо се съвзема , "преизчислява" и "изчуроликва " продължете еди си колко километра" ,мдааааа нека да знае кой е "шефа"
Макар ,че в голяма част от случаите тя "командва"

Вече сме на паркинга. Яяяя ,че той безплатен бе. Гледай ти верно не се плаща, еее взимам си думите , че не пускат фъндък - тоя път направо ни изненаДаха.

Още е рано и затова тръгваме да се поразходим по калдъаръма и да се потопим в "средновековието".

Минаваме няколко пъти от край до край и се наслаждаваме на "картинката" - страхотно е......
Дали защото "вътрешния" ми часовник показваше точно време за вечеря или защото от няколкото ресторантчета се разнасяше аромат на "прочутото" фондю решаваме ,че ще вечеряме точно тук и сега. Хапнахме и се прибираме "по къщята" Лепим щорите , гасим ламБите и си пускаме да гледаме едно кино.
 

Събуждаме се без будилник на вън времето е супер, тъкмо напича слънцето.
Пием кафе и .....ами днес като за начало закуската ще е ...........шоколаааад Стягайте се отиваме във Maison Cailler фабрика за шоколад , която е само на 5 км. в градчето Broc.
Координатите на паркинга там са С 46° 36' 24,0" И 7° 06' 29,0" , пристигайки виждаме ,че е ограничено по височина ,но на отсрещната страна има друг без ограничение и се настаняваме на него. Тук отново ни изненадват приятно - безплатен е .

Работното време е от 10 - 18 часа , а цената на билета е 12 франка на човек.
Избираме си аудио гид на руски и тръгваме по "пътя на шоколада".

Много интересно чрез сценични ефекти разказват за историята на какаото , как е донесено в Европа и тн. Обикаляме от зала в зала слушаме разказа на аудио гида ,който разбира се е във формата на шоколадово блокче.

Следвайки историята стигаме и до наши дни и зад стъклена стена виждаме част от линията за производство на бонбони. Тук говорещото шоколадче ни подканя да дегустираме от тях. Следващата зала е отредена за печените бадеми и лешници които се използват в производството.

Шоколадчето отново подканя........ "може да помиришете........, може да опитате" .Ммммммм......вкусноооо...... Минаваме кратък курс по ядене на шоколад с наслада под ръководството на гида ,който ни подканя да си вземем и обелим по едно шоколадче , но тъй като говори бавничко и докато успее да каже: "сега го помиришете преди да го сложите в устата си ......не бързайте......., аз вече бях опраскала 2-3 блокчета. Аааабе приятел по бързо обяснявай бре ,няма нищо де ,друго ще си обеля шоколад да искаш тука.
Следва зала в която са изложени табли с всички видове бонбони които се произвеждат тук. Не е нужно да споменавам , че аудио гида любезно ни подканва отново да дегустиране.

Започва се едно "опитване" да не кажа направо ядене на бонбони от всички . Искаше ми се да им внеса предложение да дават по едно шише минерална вода да изплакваш устата между различните видове. Ами май ги пробвахме почти всички с риск да си докараме диабет. Минаваме и покрай ателие в което с предварителна резервация можеш да си моделираш сам шоколад и да си го изядеш разбира се. Ние нямаме такава и затова гледаме през стъклото.

Можеш да изпишеш мнението си за "тура" което се появява на голям дисплей.

Обиколката трае около час и половина. Завършваме разбира се във фирмения магазин. Няма как да не си купим нещо въпреки нескромните цени и това ,че все още ние доста шоколадово

Връщаме се до кемпера , а него го напекло едно слънце та чак дремуца. Часа е 12 и двамата  сме единодушни - връщаме се в Грюер да обядваме фондю за последно.
Задаваме кординати С 46° 34' 57,1" И 7° 04' 20,0" на паркинга на ресторанта към фабриката за сирене "La Maison du Gruyères" .

Работното време е 07:30 - 19:30 часа , а билет за входа е 7 франка на човек. Снощи в един от магазините успяхме да видим част от процеса на правене на сиренето и затова сега ще преминем директно към дегустацията в ресторанта

Поръчваме си от ония "скъпия" кашкавал в който да си топваме багетки и варени картофчета.
Чакай, чакай да снимам ,че докато се усетим и ще е свършило.

Този път си поръчваме и десерт "Meringues und Greyerzer Doppelrahm" , представляващ целувки печени на пещ и крем Грюер поднесен в специална дървена купичка. Я чакай и него да ви покажа докато е все още цял

Може да се каже ,че дори преядохме и не ни се става , но трябва да продължим напред. Излизаме на паркинга и ха....... егати караванката

 

....интересна "бъчва" Правим и няколко снимки и задаваме координати С 46° 34' 04.8" И 7° 54' 33.6" на къмпинг Breithorn в Лаутербрунен.

Пътуваме си , свиркаме си, настроението ни е приповдигнато защото отиваме в долината Лаутербрунен, една от най-дълбоките U-образни долини в Европа.
Kогато преди две години я посетихме за първи път буквално "ни отнесе главите" и сега сме нетърпеливи да проверим дали и при второто ни идване ще сме все така "без думи" от красотата на това "райско кътче" от Швейцария.

Името Лаутербрунен означава „множество фонтани“. И нищо чудно – в долината има цели 72 впечатляващи водопада. Неусетно сме стопили километрите и хоп пред нас е водопада Щаубах който се извисява на почти 300м. над градчето. Погледнат отстрани, човек има чувството, че пръските му къпят покривите на най-близките къщи.

Жителите на Лаутербрунен са едва 800 ,а има над 2000 паркоместа. Може да звучи абсурдно, но е абсолютно наложително, защото оттам тръгва зъбчатата железница, отвеждаща туристите до Венген китно селце на 1274 м. и до най-известните атракции в района – планинските върхове Айгер (3970 м), Мьонк (4107 м) и Юнгфрау (4158 м) с т.нар. Покрив на Европа при Юнгфрау (3466 м).

Пристигаме в къмпинга в който бяхме отседнали през 2014г.
Ехааа почти не се е променил , само райграса е станал по гъст и зелен.
Отиваме на рецепцията , а там е пак същата лелка която и преди две години ни посрещна. Има и още една промяна и тя е че цената се вдигнала с 4Е и сега е 24Е (след отстъпка с ACSI карта) 
Със същото сериозно изражение на лицето както и миналия път ни вписва в "тефтера" . Задава дежурните въпроси , пита искаме ли ток...., след което се мята на колелото и ни прави знак да я последваме за да ни покаже къде да се настаним. Чинно я следваме и се паркираме под вещите и насоки. Този път ни "намести" близо до реката и банята

 

 

 

 

 

 

[Гост]

Ох бе Роси... Пиши по-бързо  Това е чиста закачка, темпото ти е разкошно. Просто ми бръкна в предсърдието с тези кадри... Благодаря за труда!

[Mary]

Роси 777, благодаря за чудесния разказ и прекрасните снимки!

 

Ох бе Роси... Пиши по-бързо  Това е чиста закачка, темпото ти е разкошно. Просто ми бръкна в предсърдието с тези кадри... Благодаря за труда!

Включвай го в плановете НИ, че тази красота не е за изпускане!

[Гост]

Включвай го в плановете НИ, че тази красота не е за изпускане!

 

Слушам! Беше включено преди време, после го разключих, защото ме втресе от цените   Ще има преобмисляне покрай теб значи Изключително място...

[Цвете]

Чуууудно! Чакам с нетърпение продължението!

[Matea]

Страхотни снимки и прекрасно пътуване, браво!

[П.Кръстев]

Страхотно пътуване! Чудя се нещо такова дали може да се направи с палатки Юли-Август месец, има ли такива условия и къмпинги? Виждахте ли хора с палатки по време на вашето пътуване?

[Гост]

Страхотно пътуване! Чудя се нещо такова дали може да се направи с палатки Юли-Август месец, има ли такива условия и къмпинги? Виждахте ли хора с палатки по време на вашето пътуване?

 

Аз не съм била, но веднага ти отговарям - МОЖЕ. Правила съм именно такива планове, защото цените на нощувките - особено за сам човек, са ми генерално стресиращи, и като се добавят останалите швейцарски екстри, ставаше мазало. Швейцария има изключителни къмпинги... 

[Роси 777]

Радвам се че ви е интересно В Европа къмпингите са много хубави( дори и в Мароко ) навсякъде сме срещали и хора с палатки.Има и бунгала и стационарни каравани,които можеш да отседнещ,но за съжаление не мога да бъда полезна за цени

[Светославов]

Благодаря за споделеното!

Днес попаднах на това чудесно място магеланци.ком и след регистрацията веднага се зачетох в пътеписите.

Естествено заради семейното хоби - планинарството първо прочетох този пътепис. Септември бяхме в Dobbiaco, Val Pusteria и с част от снимките си ме върна към прекрасните дни там. Дано и аз се престраша да пусна пътепис, пък и снимки ако не са много сложни процедурите по качването им.

[iaia_mama]

Размазах се... Благодаря! Едно мечтано пътуване за някога...

Вече три години по ред правим по 15-17 дневни пътувания из Алпите (е, не с кемпер) и си признавам/ме/, че съм/сме/ безкрайно влюбена/и/ в тях 

[Гост]

Вече три години по ред правим по 15-17 дневни пътувания из Алпите (е, не с кемпер) и си признавам/ме/, че съм/сме/ безкрайно влюбена/и/ в тях 

 

А кога ще споделиш, моля?  

[Цвете]

А кога ще споделиш, моля?

И аз много държа да разкажеш! Крайно време е след толкова време мълчание!

[iaia_mama]

Страхотно пътуване! Чудя се нещо такова дали може да се направи с палатки Юли-Август месец, има ли такива условия и къмпинги? Виждахте ли хора с палатки по време на вашето пътуване?

Има. И палатки, и бунгала има. Направете го пътуването - красотите там са безкрайни! 

А кога ще споделиш, моля?

Ох, Муза си трЕбе то. И време най-вече, че аз не мога надве-натри, като почна ии.. роман става Ама зора е да почна

[Mary]

...

Ох, Муза си трЕбе то. И време най-вече, че аз не мога надве-натри, като почна ии.. роман става Ама зора е да почна

Ама ние точно роман искаме!

Пиши, разказвай, показвай!