дневник Алпийски тур Италия , Швейцария , Австрия

[Роси 777]

Мога да помогна с линк ,от който аз си намирам къмпингите

 

http://www.campercontact.com/en/

[Роси 777]

И такааааааа.............има още малко време до вечеря и затова излизаме да пообиколим , да поразгледаме.
Трябва да отидем и до жп гарата и да проверим разписанието на влакчетата, защото утре ако е хубаво времето ни предстои една много приятна разходка до Kleine Scheidegg.
Взимаме апаратите и поемаме по познатата ни пътека и въпреки кофтито време (мрачно и мъгливо) самия факт ,че сме отново тук ни кара да се усмихваме.

 

Бяхме си обещали ,че някой ден ще се върнем отново и ето ...изпълнихме си обещанието. За разлика от миналия път сега сме "подковани" с информация и координати за това което може да се разгледа в този район
На гарата сверяваме работното време с това което ние сме прочели от БГ и се прибираме в къмпинга.
Следва баня- маня , вечеря.....филмче и "лека нощ деца"
Събуждаме се и първата ни работа е да надникмем как е времето.......ами "греда" е.
Тц,тц,тц.......еееееее стига де даже малко по мъгливо от вчера е. Правим си кафе сядаме на предните седалки за да гледаме на вън и се почва едно едно умуване какво да правим. Те вариантите не са много де :
1. Палим и се омитаме към следващата точка
2. Оставаме в къмпинга с надеждата да изпече слънцето......
Единодушни сме - оставаме още една вечер и ако и утре сутрин картинката е същата ......губят ни - " кой от къде е"
В този случай на нас ни се очертава един цяяяял ден за "мързелуване"
Ако ще си висим някъде цял ден ей тъй без нищо , то поне да е в Лаутербрунен.
И така следват закуски.....душове......и разбира се разходка из долината.

Почти цял ден се мотахме на вън и в късния след обяд се прибираме в "къщи" .
Вечеряме , малко "кино" и заспиваме с надежда утре да имаме повече късмет

Вече три години по ред правим по 15-17 дневни пътувания из Алпите (е, не с кемпер) и си признавам/ме/, че съм/сме/ безкрайно влюбена/и/ в тях 

И ние така много обичаме да пътуваме из Алпите , сред природата е красиво и зареждащо.

Моля и аз да споделиш , много ми е интересно да чета  и  набелязвам нови местенца , за да имам повод да се  връщам отново там

[Роси 777]

Благодаря за споделеното!

Днес попаднах на това чудесно място магеланци.ком и след регистрацията веднага се зачетох в пътеписите.

Естествено заради семейното хоби - планинарството първо прочетох този пътепис. Септември бяхме в Dobbiaco, Val Pusteria и с част от снимките си ме върна към прекрасните дни там. Дано и аз се престраша да пусна пътепис, пък и снимки ако не са много сложни процедурите по качването им.

Сподели ще  е интересно . Ние не случихме на време из Доломитите и ще се прави втори дубъл Лесно е, само  ти трябва време да се занимаваш с писане  Но пък в това студено време ......много е хубаво отново да  се върнеш в спомените си от пътуването и да го изживееш отново 

[Роси 777]

Ето така изглеждат бунгалата в къмпинга

 

 

Ставам сутринта и първата ми работа е да се залепя на прозореца ехааааа...... слънцето огрява единия от върховете над нас.Провиквам се : "Ставаааааай , времето е идеално слънцето е изгрялоооооо". Получи се също като ония лаф "изгря слънце и на нашата улица"
Започва една една суетня и бутане  в стремежа си да се оправим максимално бързо и да отиваме на гарата.

 

Душ, кафе, сандвичи за из път ,защото по план имаме целодневна разходка и тъй като няма да нощуваме трета вечер тук , напускаме къмпинга и местим кемпера на паркинга на водопада Трюмелбах.От миналото си посещение тук знаем ,че той е безплатен(един от малкото в Швейцария) .Грабваме раниците и апаратите и газ към гарата.

 

Купуваме си билети (6,80 франка на човек) за влака до градчето Венген от където пък ще се качим на лифт , който ще ни отведе до връх Berghaus Mannlichen.
Заставаме на перона , влакчето идва и се мятаме вътре. Слизаме на гарата във Венген и правим една бърза разходчица по уличките.

След което отиваме до станцията на лифта, взимаме си билети по 22 франка на човек и се качваме в кабинката.Докато се изкачваме нагоре се разкриват красиви гледки към градчето и долината Лаутербрунен.

 

Слизаме на горната станция и поемаме по пътеката към Kleine Scheidegg, до който се стига за 1,5часа.

Прави впечатление ,че има още доста пътеки и всички са обозначени за къде са, посоката и времето което ще се върви.Ентусиасти не липсват , доста народ щъка напред -назад.

 

Пътеките са чудесни , няма как да се объркаш ,а гледките които се разкриват докато вървим са ......УУУААААУУУУ....... страхотия.
На места има пейки за почивка и да се полюбуваш на пейзажа.

 

Крайната цел на пешеходната ни разходка е гарата на Kleine Scheidegg от където трябва да хванем влакче ,което да ни свали до Лаутербрунен.
От същата тая гара обаче може да се хване и друго влакче което пък те изкачва до ......."Top of Europe" (покрива на Европа). Със сигурност това не е най- високия европейски връх ,но няма да им чупим хатъра сега
Все пак това е най високото място, до което се стига с обществен транспорт.
За него сме чели ,че билета не е от ефтинките ,но тъй като няма да ходим не обърнахме внимание колко точно е.
Също ,че е въпрос на престиж за всеки замогнал се индиец да заведе жена си горе на "покрива".
Стигнахме до гарата и гледам жално , колко много народ слиза и се качва на влакчето за нагоре  и у мен  се заражда една идейка - тъй и тъй сме стигнали до тук - що пък да не се качим и ние 
Ето ни и нас росни пресни на гарата пред гишето.
Над дупката където продават билетите има табела с цените и виждайки тази на "нашите" билети до горе половинката ми прави крачка назад и аха да седне на задника си:
"Цена на човек за последните 9км. до "покрива" е 124 франка и при 1,83 лв. за един франк това прави 227лв. на "калпак" . Аааааа, не 450 левааааа..........тц , чак толкова не сме забогатели и нещо не ми се дават тия пари."
На 19 септември  имах  рожден ден и цялото това пътешествие е подаръка ми След един месец имаме годишнина от сватбата ни (25г.) ето  един непоклатим довод според който искам да отидем  . Това ще е подаръка ни по този случай. Може ли да ми откаже по този повод - този подарък, ами не ......ще се качваме разбира се
И докато се освести аз вече купих  билети за влакчето . Дадоха ни и паспорти на руски език ( по наше желание ) който е също и един вид "пътеводител" за това какво да очакваш горе.

 

До като чакаме влака ще си позволим да цитираме малко информация от уикипедия за това място:
"Идеята за изграждането на тази линия била на швейцарския индустриалец Адолф Гуйер-Целер. Докато се разхождал из района през 1893 г., той бил абсолютно запленен от магичното трио – Айгер, Мьонк и Юнгфрау. И надраскал идея за прокопаване на тунел, която впоследствие станала и основната линия на строителството. За да започне същинската работа обаче, първо било необходимо да се извърши сериозна проучвателна работа. Никога досега не била изграждана железопътна линия на такава височина при толкова сурови условия – средна температура минус 8 градуса по Целзий, постоянно завишен риск от лавини, гръмотевични бури и ветрове със скорост до 250 км/ч. В крайна сметка, амбициозният план бил осъществен. През далечната 1896 г. при Клайне Шайдег започнало строителството на нещо изключително. Железопътна линия, която да отвежда туристите на височина 3454 метра при денивелация близо 1400 метра. Как да стане това при тези глетчери и скалисти върхове? С тунел в скалите. С това уникалният алпийски свят, преди достъпен само за малцина смелчаци, станал напълно достижим за обикновените туристи Линията била завършена през 1912 г. и официално открита на националния празник на Швейцария 1 август. Строежът продължава 16, вместо първоначално планираните 7 години и възлязъл на почти 16 милиона швейцарски франка (двойно повече от първоначално предвиденото) при дневна надница на работниците едва 4,60 франка. Въпреки това, създаден бил същински шедьовър на мисълта и техниката.
В най-натоварените дни със зъбчатата железница се изкачват около 4000 души на ден. А за цяла година туристите са половин милион."

Четем информацията в паспорта ,а мъжът ми продължава да разсъждава на глас  :
"Лелеееее току що си купихме  най- скъпите билети за влакчето (за 9км. - 450лв.)".

Което го кара да сумира цената на билетите до Венген, от лифта , последните дето купихме сега и тия с които ще слезем от тук до Лаутербрунен и тотала излиза стряскащ - 670лв. .......
Ама пък какво са в сравнение с това , че жената  е щастлива и доволна
Може би тук е момента да се спомене ,че има вариант до тук да се стигне и пеш ,но идея си нямаме колко време ще отнеме това.
Качваме се във вагона и поемаме нагоре. Пътуването трае 50мин. като може би 35-40мин. са в тунел прокопан в скалите.
Има една релса в смисъл само за едно влакче и затова на две места има направени спирки на които има възможност да се разминат качващите се и слизащи влакчета.
Те изглеждат стари , така както са изглеждали през 1912година , но отвътре са съвсем модерни, комфортни, оборудвани с екрани, на които се редуват филмчета за мястото и неговата история.
Първата спирка е на самата северна стена на Айгер, на височина 2865 м. Наричат я "стената на смъртта". Смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Алпите, тя е причина за гибелта на мнозина катерачи.
За изкачването и не изисква върховни катерачески умения, но изключително тежките метеорологични условия, постоянните и зачестяващи през годините каменопади и намаляващите ледени полета правят изкачването и изключително трудно, а често и невъзможно. Много алпинисти са намерили смъртта си на нея.
Тунела е издълбан съвсем близо до стената, направени са дупки с прозорци, спирката е оборудвана с тоалетна ,има вентилация ,отдушници …

Втората "пикчър пауза" е още по-нагоре – на 3160 м, от другата страна на Айгер, в началото на глетчера ,което място е наречено Ледено море. Наистина имаш усещането, че си буквално сред море обледенено от силен вятър.

 

Накрая влакчето достига крайната си цел - най-високата железопътна станция в Европа на 3454м.

Комплексът не е малък, освен гарата на различни нива има, магазини за сувенири, за часовници , за шоколадови изделия , заведения за хранене,. леден дворец., обсерватория ,панорамни прозорци от които да се наблюдават близките върхове и глетчери ,,зона за целогодишно каране на ски, сноуборд и шейни по най-дългия алпийски гледчер Алетч (22,3км.), и панорамна площадка с гледки във всички посоки, , Указателните табели непрекъснато напомнят: “Моля, вървете бавно” ,най-вероятно заради разредения въздух и евентуално затрудняване при дишане.
Слизаме на гарата и тръгваме пеша през дълъг тунел ......

.....oбиколката започва през магазинче за сувенири , следва ресторанта ..... хм , нещо няма мераклии
След което се качваме на най-бързия асансьор в Швейцария, който за 27 секунди при скорост 6,3 м/сек ни качва на 108 метра височина до панорамната площадка. Нямаш време да си изброиш трите имена

 

ЕХааа има wi-fi да му се не надяваш...... чакай да се чекнем У фейса.
Излизаме на терасата от където ми е беден речника да опиша какви панорами се разкриват.

Редактирано 17 ноември, 2016 от Роси 777

[Роси 777]

Сред цялтата тази гледка със снежни върхове и ледената река под тях, на Юнгфрау човек се чувства като в Ледената епоха“.
Следва "alpine sensation"

Продължаваме разходката ....

.......и влизаме в ледената пещера.
Това е лабиринт от тунели в дебелия лед където има множество ледени статуи – същински произведения на изкуството. Заради многото туристи и топлината, която носят със себе си, мястото постоянно се охлажда до минус -3-4 гр.

Минаваме през зала в която се върти няколко минутно филмче Табелите ни водят навън на площадка от която пък при желание може да се върви до някаква хижа.
Температурата е минус 8 ,а не се усеща студ, няма вятър........
Гледките които се разкриват пред нас са меко казано впечатляващи , уникална работа наистина........

Продължаваме по табелите които ни отвеждат в най високо намиращия се магазин за часовници Тисот , а след него и в най-високия магазин за шоколадови изделия на Линд.

Тук също има кратка история за производството на шоколади

минаваме през магазина и разбира се няма как да не си купим нещичко.

На излизане на касата ни подаряват по един бонбон и ни изпращат по живо , по здраво. Минаваме през пункта на който бият печатите за да удостоверим пребиваването си тук и се връщаме на гарата.

Хващаме едно от последните влакчета за на долу и поемаме по тунела.
По някое време минава кондуктора ,перфорира билетите и на всеки пътник подарява малко шоколадче за благодарност ,че е посетил неговото работно място.

 

[Роси 777]

Правим кратка почивка след излизането от тунела ,след която следва гарата от където се качихме.

Слизаме за да сменим влакчетата и да хванем това за Лаутербрунен.

До като пътуваме на долу правим още един куп снимки. Днес като цяло "потрошихме" апаратите от снимане , ами то на където и да се завъртиш виждаш такива картички , че неусетно някак си не можеш да свалиш апарата, а цъкаш в несвяст  

 

 

[Гост]

Майко мила... 

[Роси 777]

Слизаме на гарата и тръгваме към водопада Трюмелбах да си приберем "добичето" като през това време правим още няколко последни снимки.

[Роси 777]

През целия път докато вървим доста емоционално обсъждаме видяното и преживяното през днешния ден.
Дааааааа беше един невероятен ден изпълнен с мнооооого , ама наистина мнооооого красиви и спиращи дъха гледки които не се виждат всеки ден както се казва.
Сега ако и кемпера ни чака там където го оставихме ще е супер.
Последното го споменавам защото на паркинга имаше табела на която пише ,че е само за посетители на водопада и току виж някой съвестен швейцарец е викнал "паяка" да внесе малко ред. Наближаваме и виждаме ,че кемпито си седи кротко и самичко на паркинга, отдъхваме си.

За наш късмет явно точно днес тия най-съвестните са имали друга работа и не е дошло ред да ни "издадат" на властите.

Следваща набелязана точка от плана е на около 200км, но е  20:00ч от тук на татък да караме до към 22 -22:30 нещо не ни се навързва и решаваме да "опънем" нервите на "swiss people" като останем да нощуваме тук , а утре по живо по здраво да продължим.
Днес не гледаме филм тъй като главите ни все още са на "покрива на Европа"
Заспиваме с хубавите преживяни емоции от деня.

[Роси 777]

Ставаме сутринта и оглеждаме навън как е хавата. Опааааа едно момиче мете паркинга от листата и дали нарочно или не ,но в този момент вдига прахоляк точно до нас.
Решаваме да не им лазим повече по нервите и да "вдигаме гълъбите" докато не са се разсърдили. Правим си кафе, но ще го пием в движение, няма да ги пробваме колко ще ни изтраят
Палим и потегляме ........ объръщаме се да погледнем и да помахаме за последно на Лаутербрунен.
Разделяме се с това райско кътче,но както и миналия път така и сега си обещаваме ,че ще се върнем някой ден. Останаха ни още няколко неща в района, които си заслужават да дойдем отново. Обещаваме!
Сега трябва да "издухаме" едни около 200км. и преди да е станало обяд да сме на езерото Seealpsee.
Този път гарминката е "шефа" и я оставяме да ни прекара през планините , да се накефим още малко на алпийската красота. Пейзажите отстрани на пътя продължават да са си хубави.....зелени...

Докато се разсъним като хората и сме на паркинга С 47° 17' 01.2"И 9° 25' 35.2" на който се мъдри и една много хубава "играчка" за пораснали момченца.

Я гледай ти и тук паркинга е безплатен , а от табелите тук виждаме ,че има доста пешеходни маршрути в района.
За да стигнем до езерото имаме избор между два варианта.
Единия е директно от паркинга по пътеката и за час и половина сме там.
Втория е с лифт "Еbenalp" който ни качва до 1644м. и от там пак за час и половина слизане да стигнем до езерото ,но във втория вариант освен езерото получаваме "бонус" - ще минем покрай хижата "Aescher"
Сигурно не е нужно да казвам ,че избираме план "Б" с бонуса.

Отиваме на касата , взимаме си билети (20франка) на човек и се качваме в кабината. Идва "оператора" на лифта отваря някаква кутия и се показва се един тъч скрийн дисплей и човека "чука" по него сигурно половин минута докато тръгнем нагоре - модерна работа
Досущ като и на нашите лифтове
Издигаме се доста бързо, а долу паркинга става все по-малък и по-малък.

Слизаме на горната станция където се разкрива гледка към долината. От тук до езерото ще се върви 1 час и 25мин.

Поемаме надолу по пътеката която минава през пещера за която бяхме чели в интернет ,че в нея са открили " праисторически останки на пещерна мечка".

След което стигаме до малка къщичка наречена ......"къщата на отшелника"

Малко по надолу има малък параклис "Wildkirchli" , надвиснал буквално над пропастта ,а до него във вдлъбнатина в скалата има нещо като олтар където заварваме една малка група туристи.

Продължаваме по пътечката и след един завой се показва и хижата "Aescher" която до този момент бяхме виждали само на картичка.

Тя е подпряна в скалите от една страна и надвесена над пропастта от другата.
Хижата "Aescher" е една от най- старите в Швейцария и е на 170 години.
Гледката на хижата в скалите на живо е много по "яка" от снимките на които сме я виждали.

Отвън има заведение на масите на които има доста туристи седнали да се любуват на пейзажа .

От тук надолу пътеката става малко стръмничка (доста импровизирани стъпала ) която остана такава почти до края на вървенето.

Наближаваме езерото и след като изкачваме едно леко възвишение и се разкрива такава гледка , че и двамата в един глас възкликваме : " ууууаааууууууу......." То може, то бива ама .....чак пък толкова - не реално е !
Присядаме на един голям камък ....мълчим и сме вперели погледи към езерото и планината отсреща

Вадим сандвичите които си носим за обяд ,хапваме и се любуваме на "красотите".

Почиваме си малко и продължаваме разходката по пътеката която обикаля цялото езеро

Връщаме се пак до големия камък и посядаме отново. Направо не ни се тръгва от тук.

Правим няколко ......(стотин)   снимки за последно и тръгваме .
Пътеката надолу всъщност е тесен и дооооооста стръмен асфалтов път, който е забранен за автомобили - води се пешеходна зона. На нас ни е доста уморително да слизаме (движим се на зиг - заг за да отбиваме скоростта) ,а разминавайки се с хората, които отиват към езерото се нагледахме на различни варианти на изкачване.
От лазене на колене през носене на гръб и стигнем до бутане един друг по баира.

Излиза ,че варианта ,който сме си избрали ние (без да знаем ,че изкачването е толкова стръмно) е бил по-подходящ. Ако трябваше да вървим в обратния ред сигурно щях да развея белия байряк още преди езерото
Шегувам се разбира се, ако трябваше на милони почивки ще "долазя" ,но езерото си заслужава "жертвата".

 

 

 

..

[alienad]

Много интересни идеи за маршрути с невероятна красота! Благодаря ти, че ти развеждаш из тях!

[Роси 777]

Все още е ранко и имаме време спокойно да стигнем до следващата "цел" град Фюсен в Германия, който ни е на едни има - няма 150км.

Улисани в разговори след красотата на Seealpsee без да се усетим сме на швейцарско -австрийската граница и хоп влязохмеееее... Чакай ся нямаме винетка ,а имаме каране по магистрала. Преди да напуснем границата буквално на няколко метра преди нея минахме до бензиностанция , затова въртим кръгом и пак "добре дошли в Швейцария"   Спираме , взимаме винетката за 11Е и отново в Австрия. След около 2-3км. виждаме бензиностанция и решаваме да дозаредим нафта и да видим с колко евро горница ни "изплющяха" за стикера. Оказа се ,че цената си е 8,80Е и не е поскъпнала ама никой на сила не ни кара да се връщаме   Що бързаме да си я купуваме "зад граница" , а и разликата все пак е само 2 евро.
Следва няколко кратно получаване на СМС -и "добре дошли в Германия" , "добре дошли в Австрия" и пак в Германия и не след дълго сме "цъфнали" на паркинга С 47° 34' 02.7" И 10° 41' 39.5" във Фюсен който е на 650м. от центъра на стария град. Тук цената за престой е 0,60Е за час.
Завързваме коня и се отправяме на разходка.Много приятна атмосфера , типичните къщи..... заведения.....

В една уличка попадаме на дегустация на вино

Минаваме покрай една "сладкарничка" и ние като децата залепваме.
Сещате се как чак си "обръщат" носа на стъклото - е ние точно така не направихме ама както вървяхме и "дръпнахме ръчната" до витрината.

Избора голям ....да се чудиш какво да си харесаш.
Взимаме си едни "топки" с шоколад и лешници......мнооого вкусни се оказаха

Започва да се стъмнява и време е да се прибираме в "къщи".

На сутринта  хващаме пътя, ноооо първо ще разгледаме градчето Oberammergau.

Задали сме координати на паркинг С 47° 35' 58.9" И 11° 03' 16.5" на магазини на около 800м. от изрисувания хотел Alte Post.
Всъщност изрисуван тук не е само хотела ,а и повечето къщи ,затова и като напишеш в "гооглето" Oberammergau и излиза "изрисуваното градче"

Направихме си една приятна разходчица , поснимахме....
Проверяваме си знанията като се опитваме да отгатнем по рисунките върху къщите - коя е изобразената приказка.

Направихме няколко "тигела" на сам, на там по изрисуваните улички и  продължаваме към ждрелото Partnachklamm.Пристигаме на голям платен паркинг С 47°28'55.6" И 11°07'08.6" , грабваме апаратите и газ към реката.Вървим около 30мин. до входа.

Билета е по 4 евро на човек.
Пътеката се вие през скалите и следва извивките на реката и минава през множество малки тунелчета.

Грохота на водата е доста силен.

Нащракахме доста снимки та да видим , коя стана, коя нееее.....Цялото ждрело е с дължина 1,5 км. Стигаме до края и се връщаме по обратния път.

От тук продължаваме към градчето Mittenwald което е само на 20км. от тук.

Докато изредим скоростите ,първа....,втора..... хоп шеста и ето ни на паркинга С 47°26'19.2" И 11°15'35.8" в центъра на градчето. Пускаме си билетче (1евро на час) , а след 18ч. - безплатно и като го взимам виждаме ,че е изписано до 09:15мин. на утрешния ден. Ихааа и тук хващаме "бонус".

Тук също доста от къщите са изрисувани ,а "централната" уличка се оказа много красива.

Сядаме на едно от заведенията да пием ........ айде нека да е капучино - да опитаме как правят и немското.   Ами в Италия беше по- хубаво

Поразходихме се малко и случайно попадаме на сватба , гостите са в традициони "носии" ....духова музика...Последвахме ги до някъде както и по-голямата част от туристите които също им нащракаха доста снимки с апаратите си.

Дочува се пак духовата музика на сватбарите ,засилва се което значи ,че приближават.

Явно и тук хората по сватбите му "изтърват края". Минават няколко "юнака" които бая са "направили главите".

 

 

[Роси 777]

На сутринта ще посещаваме каньона Geisterklamm, който е в края на градчето .
Взимаме апаратите и след около 10-тина мин. сме на входа ,но тъй като все още не е станало 10:00 се налага да изчакаме малко за да отворят.

Купуваме си билети за по 3 евро на човек и влизаме.

Оказа се ,че за има няма 20-тина мин. обиколихме мостчетата и се върнахме обратно. Не е нещо което да си струва ходенето до там ,освен ако не е по път.

Задаваме координати С 47°19'33.3" И 11°40'25.4" паркинг на "обърната" къща в селцето Терфенс (близо до Инсбург) и отпрашваме.

[Роси 777]

След около 65км. и почти час време сме на паркинга.

В този момент пристига и един автобус тиролци които "препълват" дворчето на къщата и ние решаваме ,че няма да се "прескачаме" с тях из стаите, а ще обядваме и после ще влезем на "спокойно"

Хапваме и чакаме групата да излезе ,ние сме готови ,а те още неее.....
Отиваме до касата и виждаме ,че си правят "финални" снимки отпред , значи вече ще излизат.
Купуваме си билет 12евро на човек ,който е комбиниран и включва и посещение на една "къща" пълна както с живи така и с препарирани пеперуди, бръмбари и всякакви буболечки ,аааа.....сега виждам ,че и папагали щяло да има. Само ,че там ще отидем после.

Влизаме ,удряме и ние една снимка на тиролците преди да излязат и сега е наш реееееддд....

Всичко в къщата е с главата на долу (или с краката на горе )    
Обикаляме от стая в стая , повтаряме някоя ...

Голяма веселба падна ,откарахме над два часа в търкаляне по пода , завиране по разни шкафове , тоалетни...
Забавлявахме се от сърце като малки деца. Голям купон

Налудувахме се едно хубаво и идва реда на папагалите и препарираните пеперуди.

Намират се в непосредствена близост до паркинга и обърната къща.
На входа ни предупреждават да си свалим всякакви дрънкулки от вратовете и ушите си, защото вътре папагалите са свободно пуснати и кацат по главите, рамената и къде ли още не и кълват квото им попадне.
Минаваме през един коридор в който са окачени страшно много видове препарирани пеперуди

След него влизаме в помещението с папагалите. Ако искаш можеш да ги храниш с предварително подготвени семена.

Следва зала с много живи пеперуди ( много горещо и влажно помещение ) и след нея влизаме в следващата в която са разположени много препарирани "гадинки" както и живи разбира се. Тая последната я "прекарахме" на "бързи обороти".

По обясними причини снимките от последната зала са "скромна" бройка. За нас не бяха най-приятната гледка

[Ushakal]

Страхотно пътешествие сте направилир много се впечатлих! И снимките са невероятни! Като гледам завоите по пътя ми се завива свят.

[Роси 777]

Мадамата  се е опулила  не може да повярва ,че пича се изпи.... на средата на шосето.
Абе "весели статуи" са си сложили на пътя.     Пътуваме към градчето Кицбюел

Пристигаме на паркинга С 47° 26' 51.4" И 12° 23' 42.2"

Тъкмо тръгваме към автомата за билети и една лелка която беше паркирала до нас и си тръгваше ни "бута" в ръцете билет с оставащи около 45мин. Миналата година на паркинга на езерото Кьонингзее в Германия пак така ни подариха билет, явно си е практика това. Взимаме го за да не обидим лелката ,но най-вероятно ще ни дойде "късо" времето затова отиваме до автомата и си пускаме наше си билетче за два часа.
Така вече е по добре , ще имаме време да се поразходим и ако има нужда ще се върнем да си удължим престоя.Пообиколиме, поснимахме ...

връщаме се на паркинга и сритваме кемпера към "St. Johann in Tirol" - следващото градче което ще посетим.
 И не след дълго сме там на голям паркинг на магазин  С 47°31'24.7" И 12°25'24.2" и се наместваме

Оставяме кемпито да си почива ,а ние излизаме на разходка.

Сядаме да пием по едно кафе в нещо като сладкарничка и да поджиткаме из интернета.
Правим си една кратка оперативка докато пием кафето имаме още един ден  можем да го използваме за да отидем до глетчера "Каунертал" който обаче ни е в обратна посока и трябва да се върнем едни около 200км. назад.
Ами в крайна сметка пък сега ни е на 200км., а като се приберем в Бургас ще ни е на 1200, че може би и повече.Време имаме , желание също.......ами тя работата е ясна май
Насърфирахме се изпихме кафето дай да си плащаме и да тръгваме ,че път ни чака. Мятаме се по конете и газ на буталата.

Излизаме пак на магистралата и минавайки покрай Инсбурк ни напушва на смях от вчера след обяд за трети път минаваме от тук. Кой къде ходи ние си се въртим все около Инсбурк

Отбиваме се от магистралата.....

..и не след дълго цъфваме на входа на "Каунерталер глетчер щрасе" което е платено 23евро. Дължината му е 26км. , а денивелацията е почти 1500м. (от 1273м. до 2750м. ) и има 29 завоя (фиби).

Взимаме си билет и поемаме нагоре.

Минаваме покрай езерото "Gepatsch stausee" след което изкачването става малко по "хард"

Доста стръмничко е и почти всички "фиби" са в този участък ,а гледките навън започват да наподобяват природата към Нордкап (Норвегия)- мъх и камъни.

Последни метри и сме на паркинга - 2750м. рекорд за кемпера (поне от както е при нас де) , хаа .......празен е само ние сме тук.

Ами то всъщност кой да е тук по това време ....почти 16 часа е.
Паркираме се като ирански таксиджии , целия паркинг е само за нас и отиваме до сградата с ресторанта отсреща да видим кое, къде и какво.

Тъкмо прекрачваме прага , влизаме и чуваме женски глас по уредбата да нарежда нещо .
Хващаме последните 3-4 думички и не можахме да разберем за какво става дума ( то не ,че ако бяхме чули от самото начало щяхме да "вденем" всъщност ) Чак когато по етапно започнаха да загасят осветлението на нас ни "светна" какво е казвала жената - ще затварят. Връщаме се до входната врата обаче тя вече не се отваря , опааааа заключиха ни. Махаме на датчика над вратата - ефект нулев не се отваря. Викаме си поне ще спим на топло и сухо.
Да обаче едва ли алармата ще е без датчици и я сме мръднали , а е свирнала и най- вероятно ще дойдат 2-3 патрулки и ще ни "прехвърлят керемидите" . Върви обяснявай после , че нямаш сестра
Тоя вариант със спането на " топло" не е удачен. Малко след 16 часа е кой ще издържи без да мърда да не задейства алармата - не става .
Тръгваме по стълбите към ресторанта да търсим "помощ" , Влизаме в залата с масите и в този момент виждаме една жена да излиза от другия карай......оп.....чакай малко....."екскюзмиииииииии" ......, "екскюзмиииииии" .Не знаем английски , а ?
Жената спря изчака  и без да се налага да се обясняваме как се озовахме там ни се посмихва   и ни  праща долу , а тя щяла да отвори.
Слизаме и пак махаме на датчика ,но вратата не се отваря. Тъкмо да се връщам пак в ресторанта и служителката слиза при нас и с едно ключе задейства вратата .
Отваря ни , а ние на момента изхвърчаме навън като тапи .
Смеем се с глас на това как щяха да ни оставят заключени цяла вечер .
Правим една обиколка на паркинга и няколко снимки....

В това време пристига един моторист и моли да му направим снимка. Снимаме го след което и ние се мятаме на мотора му за снимка.

Благодарим му и си махаме за чао след което той хваща пътя надолу , а ние се прибираме в кемпера и се чудим : дали да оставаме да спим тук и утре да слизаме или и ние като рокера да се пускаме по "ялмата" и да нощуваме някъде по надолу.
На брошурата която ни дадоха с билета е отбелязано като точка 28 - ледник (пещера) която трябва да се намита точно зад нас , обаче......по незнайни причини пещера нямаааа.....
Пише , че можеш да се разходиш в нея , само да успееш да я откриеш. Ние не успяхме.
Забравих да кажа ,че тук от паркинга тръгва лифт който те изкачва до три хиляди сто и осем (3108) метра от където можеш да "надникнеш" в Италия.

Значи дай да обобщим ситуацията - няма да се качваме на лифта , пещерата "липсва" значи "мисията ни тук приключи" ами освен да се спускаме надолу.
Последна снимка ....

Палим  и кажи речи само на първа слизаме до езерото..........

Пътя покрай него е тесничък ,но поне равен и може да се кара и на по висока предавка.

След него спускането продължава ,но не е толкова стръмно и така след около час сме на бариерата от където влязохме. Решаваме ,че за днес ни стига толкова ,след малко съвсем ще се стъмни. Отбиваме от страни на пътя (има нещо като голяма отбивка) и до като хапваме пробваме дали има wi-fi както е упоменато в брошурата която ни дадоха на влизане.
Опаааа верно има интернет , кой като нас. Посърфирахме до като ни се преспи и хоп в леглата.
 

 

[Роси 777]

Сутринта се събуждаме свежи като репички , спахме като бебета ,нямаше движение ....тихо..... То всъщност кво движение , той пътя свършва горе. Кой ще се качва по сред нощ там.
Възползваме се от wi-fi- то докато пием кафето , да видим какво става по света и у нас и потегляме....Днес всъщност е ден определен за "гости" и затова цепим към Мюнхен.

Почти по тъмно тръгваме от Мюнхен и малко преди Залцбург около 22ч. спираме на паркинг на бензиностанция и заведения за да нощуваме. Лепим щорите и без да си пускаме "кино" заспиваме "рязко".

  На сутринта пием кафе и задаваме координати С 45°02'43.1" И 18°59'50.7" на почивалище "Спачва" (Хърватия ) 750км. - изплющяли сме ги без проблем.Допиваме си кафето и хващаме пътя.Ще минем покрай Филах , Клагенфурт и от там пресичаме границата със Словения при Дравоград. Следва Марибор , минаваме покрай Птуй и излизаме от Словения без винетка.
Маршрута за днес е начертан , само трябва да се следва. Само ,че минаваме близо до градчето "St. Johann in Pongau" и  се сещам ,че тук има "забележителност" - ждрелото "Liechtensteinklamm"
То се подразбира , че се отбиваме и спираме на паркинга до него С 47°19' 00.5" И 13°11 '31.9" (безплатен).

Грабваме апаратите и отиваме да си вземем билети (6 евро) на човек

Стигаме до водопада който е в края на ждрелото и се връщаме обратно.

Мятаме се по конете и продължаваме на юг.
Замотахме се и времево изостанахме от графика , ама пък не гоним влак дето се вика -до където стигнем до там

Минаваме границата до Дравоград ( Словения ) и продължаваме към Марибор.

Пътя е добър , следва извивките на река Драва и е доста живописен на места.

Влизаме в Хърватска около 20ч. ,но тъй като карайки по тъмно по магистралата в Хърватска не "губим гледки" решаваме , че продължаваме пък до където стигнем.
Хващаме пътя и докато умуваме на кое почивалище да нощуваме - това не е добро , онова ще е шумно и хоп към 24ч. сме на набелязаното . Лепим щори ,гАсим тока и заспиваме моменталически.
Сутринта се "излюпваме" , няма за къде да бързаме чак толкова и затова пием кафе и се оправяме за тръгване лека по лека. Минаваме границата , влизаме в Сърбия и подкарваме ония последни "сиви" и скучни километри.

Нищо за отбелязване по пътя , гледките отстрани като у нас , драки , вестници и боклуци..... ,каране, каране и след около 5 часа сме на нашата граница.

Имаме предвиден един ден за "гости" в София и на другата сутрин , даже около обяд подкарваме и финалните 400км. от пътешествието ни.
След около 4-5 часа сме си в Бургас и тук вече окончателно завършва "Алпийския тур"
Връщаме се към ежедневието ,но пък се започва "планирането" на следващото "приключение" . Което за нас само по себе си също е един вид удоволствие и те кара да мечтаеш за деня в който пак ще "скъсаме синджира" .......все още не знаем на къде.

 

[Zaro]

Страхотно! Снимки, места, описание - всичко е на алпийско ниво!

 

Запалихте поне 30 човека за подобни обиколки!

[Mary]

Роси 777, благодаря за невероятното удоволствие, което ми достави с разказа и снимките!  

Със сигурност съм една от тези, които непременно искат да видят тези красоти!

[Цвете]

Определено се замислих дали ще мога да карам кемпер  . Зарибена съм!

Благодаря за красотата и полезността на разказа и снимките! Очаквам да ни разкажеш и за други пътувания.

[Mary]

Определено се замислих дали ще мога да карам кемпер  . Зарибена съм!

Благодаря за красотата и полезността на разказа и снимките! Очаквам да ни разкажеш и за други пътувания.

Познаваме една дама, която сигурно и кемпер ще може да кара, след като кара автобус в Италия.

А за колко човека са кемперите?

 

Извинявам се, че не е съвсем по темата.

[pamela]

Роси777, за мен беше огромно удоволствие да чета за пътуването ви. И със сигурност съм една от многото /вероятно повече от 30/, които вече са зарибени по този маршрут. Невероятни гледки, свежо чувство за хумор, полезна информация. Благодаря ти!

Сега остава такива като мен, които нямат кемпер, да обмислят как да се снабдят с такъв и как ще се управлява той. Което се оказа малко скъпо, пък и ограничаващо - до определен брой километри в чужбина на ден. Тъкмо си мислих, че кепмерът ти дава свобода, а сега ще ме ограничават.  Е, образно казано, де, като си платиш, можеш да запазиш свободата си.

[pamela]

А имаш ли представа какви са възможностите за спане в хотели и къщи за гости по пътя? В смисъл, как мога да получа предварителна информация за тях?

[Гост]

Познаваме една дама, която сигурно и кемпер ще може да кара, след като кара автобус в Италия.

А за колко човека са кемперите?

 

Извинявам се, че не е съвсем по темата.

 

 

 

На въпроса ти - зависи от кемпера. Има, обаче, ограничения - кой какъв кемпер като тонаж може да кара, това по спомени цитирам, като се интересувах...

[Дани Магелани]

 

 

На въпроса ти - зависи от кемпера. Има, обаче, ограничения - кой какъв кемпер като тонаж може да кара, това по спомени цитирам, като се интересувах...

 

Рейни, веднага се цаня за куфар в твоя кемпер!  За всеки маршрут.