дневник Южнотихоокеанско домоседско дневниче

[домосед]

Първа глава. Нова Каледония


 

• Серж  (80+, галерист)

Нещата почват да се объркват още от кацането ми в Южния Пасифик. А съм на "най-цивилизования" остров, от избраните за посещение. Нито в бюрото за наети коли, нито в квартирата, и двете резервирани през интернет, ме очакват! Бюрото е затворено. Чакала ме била в 00:00 часа (?!?), защото някъде по интерфейсите между уебстраниците на агенциите се е загубил часът от даточасовия формат на полето в резервацията. Ама номерът на полетът си е там. А на хазяина Серж със звучната френска фамилия Герасимов, когото намерих през AirBnB, всъщност дъщеря му Людмила от Франция му движела всичко компютробазирано и не го му била уведомила по телефона. Добре, че намерих наветка да ме докара у тях, преди да си е легнал с кокошките.  Син на емигрирал 1920-та донски белогвардеец (или от някакъв друго антиболшевишко въоръжено формирование), впоследствие прослужил още 10 години в "корпуса" в Белград (нещо като на Раковски легията, век по-късно), чакайки добрия случай да се сразят болшевиките с нова интервенция и да си върнат страната. Бил единственият православен французин на острова. Писал е, че знае украински, но ако въобще поназнайва някой източнославянски език, той е руски. И предполагаемата му национална лоялност би била към царя в Петербург, нежели към националистите мазепо-бандеровци в Киев. Във Франция обвинява за всички злини левите. Продали без бой Нова Каледония на канаците. Със сигурност Мари льо Пен щяла да защити белите и да отмени референдума за независимост. Но иначе било голяма глупост англичаните да се подведат по популистите и да гласуват за излизане от ЕС, без да им е предложен пакет от какво следва. Но целият проблем на Франция бил, че била светска държава. Ако била религиозна, пък било и католическа, арабите щели да я уважават и да не я тероризират. Половин живот се е занимавал с обикаляне на тихоокеанските острови и извличане на качествени оригинални народни култови артефакти. Останалите му притежания са подредени в галерия на първия етаж на голямата дървена колониална къща, която обитава. И по коридора към стаята за гости, в която съм настанен. Мисля си, че те мене и табуто над моето лично пространство и багаж пазят много по-добре със страховит външен вид и магически свойства, отколкото черното куче Булба - тях. Кучетата са две, но на второто не чух името. А котката се казва Кошка. 

 

 

 

 

• Сесил (50+, учител-консултант-психолог) 

Избра за среща ресторант Астролаб* на Лимонения залив, който нейна приятелка, мениджърка, полинезийка, държала отворен за последна заключителна вечер. Собственикът, баща ѝ, затънал в дългове, избягал от острова, без да остави следа. Сещам се как Серж не харесвал меланезийките, защото били черни и грозни. В младостта си бил харсвал полинезийките, светли и красиви, но това било, преди да затлъстеят от фастфуд и пренаситени със захар безалкохолни. Със Сесил хапнахме канонично френска салата с козе сирене и ябълка и канонично каубойски-гаучовски-ранчерски стек, средно опечен. Загатването на възможна гурмандска комбинация между камамбер и ананас и тук предизивка не вярващ поглед на отвращение с асоциации за гилотина, както и в Метрополията, и на о-в Реюнион. В Нова Каледония май се гордеят с някакъв рекорд, свързан с гилотините. Не то - най-старата в южното полукълбо, не то - последната използвана в света. Вярно, островът е почнала колониалната си кариера с каторга, ама не чак за смъртници. Това е почти век по-късно от подобната британска политика за Австралия, която по-това време (1850-те) вече доказвала неефективност и за самоиздръжка, и за привличане на свободни колонисти от метрополията. Сесил е от Лион. Прехвърлила се тук от 5 години. Не се идентифицира нито с канаците (черните в южноафриканското съответствие), нито с калдошите (бурите, пак там). Но влиза лесно в дискурса на бял южноафриканец от 80-те. Те (канаците) още не са готови да поемат управлението. Разбира се, че трябва и ще се гласува против независимост! (охи! гър.) Даже и цената да е временни и частични безредици в далечния север и Лоялните острови (ирония на топонимията). Че не се ли разбират взаимно и примесват една с друга расовите групи? Ами, прецени сам. Виждаш ли не бели хора в ресторанта? Не. Нито по другите заведения край плажа. Сигурна съм, че не е въпрос на пари, а на култура. Не, че и белите точно в тия заведения са местни. Не е нужен Шерлок Холмс да разпознае младите мъже на съседната маса като дислоцирани от Метрополията военнослужещи в гарнизонен отпуск. А по-възрастните в дъното - като офицерите им.

 

 

*Астролаб е името на един от двата кораба в най-значимата, но нещастно (с корабокрушение, а не с изяждане) приключила френска географско-завоевателна експедиция през XVIII век на Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз. В съседство с Астролаба е правилното място! нумейската крафтпиповарна 3 brasseurs. Пробвах им русото последната вечер. Оказа се, че имат happy hour точно по залез, а плажът е със западно изложение. Много добре!

 

(следва)

[AlexandraKo]

Хихи, голямо въображение е проявил господин Герасимов с името на котката))

Страхотен залез, и к'вооооо?

Редактирано 21 ноември, 2016 от AlexandraKo

[captain_oveur]

Залагам на Тарас. За кучето, де.

[Фил]

А аз - на щенок. За кучето, де. 

[AlexandraKo]

Залагам на Тарас. За кучето, де.

 

А аз - на щенок. За кучето, де. 

А, допускам  да го е кръстил на себе си. ;)

[домосед]

 

С колите под наем може и да не ми върви, но пък с туристическите капани се справям успешно. Уцелих почивния ден на най-големия. Понеделник. Групово посещение на остров Амеде за 30+ човека с включен омар за обяд за 16000 XPF. Това бил единственит начин. Да съм изчкал за свободни места в петък. Да, да, как не. Вместо това с мили очи и усмивка убедих служителката в държавното туристическо информбюро да наруши политиката на институцията и да завърти един телефон на лодкаря адаш (мой, а не неин) да ме закара за 5000 XPF. Без омар. Заместих го съизмеримо вкусна багета "Океания", съдържаща месо от риба тон, от кроасано-пекарната на кьошето за 600 XPF. 

 

 

XPF? Една от сбъднатите ми мечти, по-стара от плуването с морски костенурки, е да ми минат през ръцете като платежно, а не колекционно средство френските тихоокеански франкове. Пъстрички с яркоперести папагали и златни коралови рибки по тях. Проблемът е, че струват много, а ти купуват малко. Чак да ти стане смешно, колко бързо се оттичат 5-хиледарките джобен формат, чийто номинал е сходен с 50 английски лири. А в Англия такава банкнота рядко изобщо минава през ръцете ти.

 

 

Мечтата за плуване с костенурки всъшност си я измислих десет минути преди да си я сбъдна. Кораловият остров Амедее е съвсем мъничък и не знам какво би се случило, ако 30+ човека се юрнат да плуват с добродушните костенурки наведнъж. А така си бях с тях сам. И се посприятелихме.

 

 

 

 

 

 

Също и с морските змии, които чак вечерта след като цял ден се бяха увърта около оставената ми на палмова сянка раница, разбрах, че били отровни. Ама и те дават вид да са добродушни. И подвиват опашка към морето, ако им направиш забелжка за невъзпитано поведение. 

 

 

 

 

Фарът на острова е местна гордост като световна архитектурна забележителност във фаростроенето. На архитекта Леонс Рено. Другият му фар във Франция не бил оцелял през войните. Мярнах го още от самолета. В качеството му на страж на вписаната в UNESCO лагуна. И втория по големина, биоразнообразие и значение коралов бариерен риф в света. А уцелих и първия слънчев след поредица зимни облачни дни. 

 

 

Морско преживяване първа категория - tick! 

 

 

(следва)

[Ивка]

леле, супер е. Искам още много снимки

[Kaloyan89]

Оххх за пореден път ще кажа каква ми е мечта този остров точно... Живи и здрави, някой ден... Дано не получат независимост.

[домосед]

леле, супер е. Искам още много снимки

 

Добре. Ето още малко снимки с костенурки 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[П.Кръстев]

Супер разказ и снимки!

 

Може ли накрая (или когато прецениш) да драснеш няколко реда за самата организация на едно такова пътуване до островите в Южния пасифик. Много ми се иска и аз да направя нещо такова, но трябва сериозно планиране и изобщо не знам от къде да започна. Много малка част от хората във форума са ходили натам и информацията е доста оскъдна (в сравнение с други места).

 

 - Най-оптимален начин за достигане - През Нова Зеландия? Гледал съм и изгодни полети от Сеул, но не знам дали е правило или по-скоро изключение.

 - Как се запазват места  за настаняване? Струва ми се, че по тези ширини Booking/Expedia не важат, там са само някакви ризорти по 4/5 звезди и доста малък избор от нещо друго.

 - Как се организира придвижването между островите?

 

Общо взето всякаква информация във връзка с организацията ще е много полезна.

Благодаря предварително

[ven62]

Яко!!!!!!!!!!!!

 

С какво снимаш под водата?

Редактирано 23 ноември, 2016 от ven62

[bulpa]

А селфи с костенурка, няма ли

 

На една и съща костенурка ли е фотосесията или са различни фотомоделите?

[Фил]

 

... чак вечерта след като цял ден се бяха увърта около оставената ми на палмова сянка раница, разбрах, че били отровни. 

 

Ами така е като си отсъствал от сказките на колегата  macf1an   

 

[домосед]

Може ли накрая (или когато прецениш) да драснеш няколко реда за самата организация на едно такова пътуване до островите в Южния пасифик. 

 

 

Накрая ще е. Сега  само ще спомена, че базата ми беше Нова Зеландия, а да стигна дотам хванах тази промоция от Лондон: тема

 

 

 

С какво снимаш под водата?

 

Lumix DMC FT5 модел 2013

 

 

На една и съща костенурка ли е фотосесията или са различни фотомоделите?

 

Този въпрос го оставям за наблюдателния читател 

[домосед]

Темата за плуването с костенурки достига поетични и живописни (в анимационния смисъл) висоти в един филм, чийто афиш беше привлякъл вниманието ми още в Нумеа.

 

Червената костенурка

 

 

А ето че два месеца по-късно, в средата на писането на дневничето, забелязах, че свенливо се представя на Киномания 2016 в София. В часове за детски прожекции. Филмът е европейски (Михаел Дюдок де Вит е холандски ходожник аниматор, работил за френска продукция от Лондон), но до голяма степен принадлежи на японската школа. Не е точно за деца. Или не е само за деца. А доколкото е, е повече образователен, отколкото развлекателен. И макар и да е приказка в която главен герой е червена костенурка, стилът е магически реализъм с малко място за метафори и алегории. И никакво - за диалог. Вместо това има девствена природа, чистота, океан, оцеляване, романтика, гняв, доброта, семейство, воля, бедствие, възраждане, житейски изгреви и залези, мечти ... 

https://www.youtube.com/watch?v=t1Yw3AVDr6U

[bulpa]

Този въпрос го оставям за наблюдателния читател 

 

Как не успях да позная Краш от "Търсенето на Немо"

[домосед]

 

Преживял костенурките за втория ден ми остана лежерно пешеходно проучване на историческия център на Нумеа, гледката от хълма над католическата катедрала, стрийтарта и музеите.

 

 

 

 

Музей на колониалния период, на WWII, на морското дело, аквариум. Даже минах гратис на две от местата, че се случил годишният ден на музеите във връзка с празника на нещо си. На българската независимост, да речем. Поради не осъществила се тяхна. Други музеи пък се изхитрили да го отместят безплатния ден с минус 3 дати. За да ми направят напук, разбира се. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любопитни факти:

 

• Около края на XIX политиката на острова се въртяла около конфликта между църквата и лаиците (радетелите на светската държава), като партия на лаиците били франкмасоните с програма минимум да се изгони католическият епископ във Франция. Вържи попа, да е мирен островът (меланезийска народна поговорка).
• Канаците ги признали за граждани 1946. Две години преди в много отношения подобната колония-доминион Южна Африка да тръгне по кардинално противоположен път в общественото изграждане.
• През WWII на острова били разположени в пъти повече американски военнослужещи, отколкото местните са виждали френски. А и самите местни не били много повече. На японците просто не им стигнали силиците да изпреварят преди обрата във войната. Вишистка Франция преди това била изпратила пишман губернатор, но местните много бързо се усетили и минали в лагера на Де Гол. А единствената причина Хитлер да остави "независимо" парче държава със столица Виши е била да не загуби юрисдикция над колониите. Местните обаче и на Де Гол не цепили много басма. И за сеир на янките се вдигнали на въстание срещу пратен от него да арестува популярната сред тях колониална управа адмирал.
• Основният поминък на колонията винаги е бил никелът. Но пак му била паднала цената. Китайците били виновни. Морски археолози последните няколко десетилетия се занимават с кораба Сена (La Seine), потънал по време на тайна мисия от крал Луи-Филип да измъкне острова под носа на антличаните. Мисия, успяла чак 8 години по-късно при Наполеон III
• Проблемът с аквариумите е, че колкото и да се радваш на невижданите и невероятни морски създания в тях, е безсмислено да им запаметявяш имената на френски, английски и латински, а на български, гръцки или турски дума за тях няма. Гледаш и им се радваш на място. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нова Каледония, обобщена в две реплики: 

- Как бихте предпочели вашите тропически острови, сър?

- Под колониално управление, ако обичате. 

 

 

(следва)

 

[Фил]

 Вместо това има девствена природа, чистота, океан, оцеляване, романтика, гняв, доброта, семейство, воля, бедствие, възраждане, житейски изгреви и залези, мечти ... 

 

Няма ли лИбоФ, не ми го фали! 

[домосед]

Няма ли лИбоФ, не ми го фали! 

 

Има, има! Червените костенурки са известни с влюбчивостта си. И неустоимостта си. 

[домосед]

Втора глава. Вануату
 

 

Вулканско преживяване първа категория - tick! 

 

Остров Тана. Посрещат ме на летището с пикап. За около час прекосяваме целия остров по черни пътища в процес на потягане с китайски фондове, техника и жива сила.

 

 

 

 

 

 

Повечето обществени сгради (с типов бараков размер) край пътя нямат покриви. Отнесъл ги е циклонът Пам миналата година. Ако се мерне сграда с покрив, най-често е лодж или бунгало за туристи.

 

 

 

 

Като нашите колибки. Разположени стратегически на едно зелено бърдо, така че да можеш по цял ден да наблюдаваш като на екран лудориите на вулкана от пейките на поляната. Но само тази част от лудориите, видима над ръба на кратера. Колибките са съвсем простички, сламени, но оборудвани с бели чаршафи. Ако нещо изобщо би могло да се запази бяло в условия на постоянно сипещ се черен вулканичен прах, проникващ спокойно през иначе водонепропускливия листен покрив. Хайде, чаршафите можеш и ще се сетиш да ги изтръскаш поне преди лягане. Но ако не се сетиш да се наведеш на влизане в душ-кенеф-колибата, цяла стреха вулканичен прах ще ти се изсипе във врата. Без ограничения колко пъти може да се повтори упражнението и усещането в рамките на двудневен престой. Има тоалетна чиния, което е невиждан за острова лукс, но пък няма умивалник. Ток също няма, но интернет има. Целият бизнес на собственика Майк се извършва през смартфон, зареждан със слънчева батерия. Когато слънчевите лъчи проникват през гъстия вулканичен облак гъба, сам той зареждан и презареждан от редовни, едва ли не на всеки три до пет минути изригванийца.

 

 

Активността на вулкана е от клас 2, което означава, че изригвания има, но са умерени и безопасни дотолкова, че да се разреши на хора да ги наблюдават от ръба на кратера. Но това има смисъл да се прави вечер по здрач. През деня прекосяваме „лунния пейзаж“ в северното подножие на сплескания (предполагаемо – самосрутил се от много изригвания) конус пеша на път за селото на Джон Фрум на брега на морето. Усещането е на прекосяване на гигантска пясъчна дюна, но черна.

 

 

 

 

 

Даже се предлага заниманието ашбординг, по подобие на сандбординга, практикуван на места с хубави дюни със ситен пясък. Двамата подрастващи братя австралийци не са превъзнесени от усещането. Триенето е голямо и не може да се ускори. А и прахът продължава да трупа като от тих снеговалеж, примесен със ситна градушка. Ако чуеш гръмотевица – не е на дъжд, а на черен прах. Задържа се в косата ти. А оглеждайки се, забелязваш равномерно разсипани из местността черни камъни, вярно – леки и куховати, но с размер от пъдпъдъче през кокоше до щраусово яйце. Които няма откъде да са паднали, освен от небето. Отбелязал го е още Народния певец в древната меланезийска епична балада „Камъните падат, падат от небето“. Устно предаваната през поколенията легенда обаче не е съхранила информация какъв е бил класът на активност на вулкана, когато са падали. И остава сам да прецениш дали рискът е по-голям от да те хване малария. Почесвайки белезите си от ухапвания, започвам да подозирам, че съм се предоверил на репеланта, купен на летище Банкок. Затова пък и местните хора, които са от географският пояс, в който на всички въпроси задължително се отговаря с "да", любезно успокояват: Има ли много комари тоя сезон? Да. Има ли риск от малария? Да, да. Имали много голям риск от малария? Да, да, да. 

 

 

Джон Фурм е фигура от средата на XX век, основал религиозно течение, което на практика е неосъзнат култ към консумеризма в най-представителния му американски вариант. Пророкувал е на острова, но както всички пророци, не е бил местен, а вероятно - пристигнал от друг остров, където е имал досег с американци. Защото виденията му за рог на изобилието след изгонването на европейците, много добре съвпадало с имиджа на американската армия, пристигнала да направи обрат срещу японците в заключителната фаза на Втората световна война. Но европейците не били изгонени. Кондоминиумът – съвместното колониално управление на Новите Хебриди от Англия и Франция – продължило чак до 1980. Че е имало две паралелни администрации, образователна и съдебна система, е някак си разбираемо. Или поне се побира в ума, макар и за една бройка. Англичаните се съдели в английските съдилища, французите - във френските, а ни-ванците - по личен избор. На едните им били по-строги кадиите, а на другите - по-скапани занданите. Но как са се разбрали от коя страна на пътя да карат, като пътищата са общи, а посоката на разминаване - въпрос на имперска и национална чест? От времето на кондоминиума са останали английският и френският като езици по избор за по-добро начално образование. Но националната лингва франка е бислама – креолска версия на двата заедно.

 

 

Отделно на Тана, който е остров с диаметър, по-малък от 30 километра, в различните села се говорят различни местни езики, които не били всеки със всеки взаимно разбираеми Съседното може да са (в миналото – със сигурност са били) канибали. Трябва да се внимава с тях, а не да се търси лингвистична конвергенция. Селото на Джон Фрум – няколко колиби, резервоар за вода с печат на чуждестранна неправителствена организация на него, дузина свободно подвизаващи се прасета и нещо между олтар и оброк с алено червен кръст, като символ на религията, прераснала в политическо движение – притежава черен плаж на топло моренце и горещи извори на минерална вода, който се излива някъде изпод недрата на вулкана през две-три вирчета директно в морето.

 

 

 

 

 

 

Заварихме дечица да се къпят, а контрактори на австралийска правителствена или неправителствена организация, пристигнали с тежки джипове да вземат проби от минералите с идея да промоцират мястото за балнеолечебен бизнес.

 

 

 

 

Оттук е и снимката, с която мислех да кандидатсвам за Пулицърова награда за фотодокументалистика като кумирите си от южноафриканския Bang Bang Club :

"Деца без риза на гърба си бягат от ужаса на изригващ вулкан"

 

 

Усещането по залеза на кратера на вулкана е възвишено! Възвишена е и цената на входния билет, към който от кумова срама са включили песни и пляски на народите и резенче ананас. И превоз с кола до 2 минути пеша от ръба на кратера.

 

 

 

 

 

Най-лесно достъпният постоянно активен вулкан в света! Сред туристическата процесия аз изиграх точка на континентална конвергенция и самостоятелно се представях като Тийм Юръп. 

 

 

Защото нямаха табелка Тийм Бългерия. Останалите туристи бяха Тийм Оустрелия (20+ души), Тийм Джърмани (3) и Тийм Ю Ес Ей (2). А горе заварихме ... тийм Юта.

 

 

И един сеизмолог с каска (дали той знаеше нещо за активността, което ние не знаехме?) , на когото беше разрешено са се разхожда по-далече от площадката за наблюдение на ръба на кратера.

 

 

От мормоните беше досаден само единият. Онзи с азиатската физиономия. Опитваше се да спаси душата на една от праковите рейнджърки. Останалите си правеха селфита с вулкана, като повечето туристи. Предизвикателството е да щракнеш точно, когато зад тебе се издига стълб земна маса с цвят на нагрято желязо. Имаш няколко секунди. До следващото изригване след няколко минути. И така можеш да си играеш с часове, докато на рейнджърите не им омръзне и не те поведат надолу към колите и тавите с нарязан ананас. И грейпфрут. 

 

 

А ако приключиш набързо със селфитата, можеш да позяпаш и самите фойерверки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изключение имам и видеоклипчета, но не от най-зрелищните моменти 

 

https://www.youtube.com/watch?v=JLMk817HfIc

 

https://www.youtube.com/watch?v=oKC0G-oDFZQ

 

(следва)

Редактирано 1 декември, 2016 от домосед

[домосед]

Блаженства, според евангелието на Ефате (остров в Тихия океан, република Вануату)

 

1. Да пиеш кафе-о-ле с канонични кроасани на добре проветрена веранда с тежки жалузи срещу кооперативния пазар на Порт Вила заедно с няколко коренни местни, предимно бели, жители и експатриати; да четеш какво ги вълнува в местния комбинарано френско-английски вестник Независимост ...

• Австралия и Нова Зеландия трябва да се подсетят да не бавят обещаната от тях безвъзмездна помощ;
• нужен е регионален стандарт за кавата с машинно мелене, а не с ръчно (тоест - устно) предъвкване от предпубертетни момчета;
• от Китай се очаква да подпомогне местните спортисти в тренировките им за следващите Тихоокеански игри;
• На еди кой си Австралия му откраднала жената като ѝ дала имигрантска виза със защита, ...

... и лежерно да наблюдаваш забързания съботен пазарен ритъм на движение на маршрутките и лудешката суматоха около търговията с банани за готвене и белени (с мачете) кокосови орехи. Само дето не е нито забързан, нито е лудешка. Ами са толкова лежерни, колкото и пиенето на кафе-о-ле. Маршрутките (тук им казват автобуси) много рядко се пълнят до дупка като в Африка. Един човек и един пън с билети с фиксирана цена са напълно достатъчни пътници, независимо от разстоянието. Да, пътувах в рейс с пън. Цял. С корени. Поне половин метър диаметър и толкова височина. Клишето, че в третия свят все с кокошки се возиш по автобусите, тук не се осъществява буквално. Следователно: Трети свят не съществува (Q.E.D.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Да се излежаваш под палмова сянка на бял плаж от стрити корали и, колчем се запотиш от слънцето, да влезеш в морето с маска и шнорхел и пак да се удивиш за колко много пъстроцветни и пъстроформени морски създания не си и подозирал, че съществуват. И това - без да се гмуркаш по-дълбоко, отколкото шнорхелът позволява. Можеш и писмо да пуснеш на дъното в нарочна пощенска кутия за плитководни гмуркачи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3. Да прокарваш сочния хамбургер с повече от приличното местно специално пиво (lager, англ.) в компания на още от зори отпочнали процедурата бели австралийци, повечето стоварени от вързания по-долу на кея крузлайнер в текс-мекс-уайлд-уест-блус-брадърс салун, вперил поглед в мониторите, по които въртят нонстоп някакъв ръгбовиден спорт с пипонеста топка на овален терен, който при по-внимателно вглеждане има вид на по-динамичен, по-техничен и по-малко силов от познатото ръгби на правоъгълен терен с трайове.

 

 

Кое от трите блаженства съм аз?

 

Първото! Онова за предпочитанията към колониалното управление в новокаледонската глава беше за парлама. Нищо лошо му няма на постклониалния тропически свят с проядените от дървояди стогодишни резиденции с веранди, потънали в буганвилии, с бананите, със стереометрично-тригонометричната католическа катедрала, с поникналите като гъби китайски емпориуми, с недовършената грандиозна административна или законодателна сграда на хълма със засадена пералня в градината, с пушещите микробуси по главната и пушещите загорели от слънцето местни французи по кафенетата, с щипката ар деко в архитектурната манджа ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук провокирам обратна връзка с малък куиз

- да се посочи южноафриканският участник на снимките в тоя пост. 

Жокер: не е риба.

 

(следва)

[captain_oveur]

Гладиоли?

[домосед]

Гладиоли?

 

Не е цвете. Тоест - нямам предвид цвете. Но - да - и гладиолите са в някаква степен южноафриканска гордост, макар не и екскулзивно южноафриканска.

[captain_oveur]

Значи момъкът с бъгито е дошъл да участва на местното рали

 

А, не, пипнах го! Lucky Dube! 

Редактирано 2 декември, 2016 от captain_oveur

[домосед]

 

А, не, пипнах го! Lucky Dube! 

 

Абсолютно!

 

https://www.youtube.com/watch?v=KXMNniHxZTk