дневник Пътеки, трекинг, хайкинг в Тенерифе

[master_of_germs]

Няма как да направиш 3700 метра денивелация за 12 часа двупосочно. Това е времето в една посока - нагоре. Стандартно се вземат 300-400 м денивелация за час в зависимост от терена, но за толкова часове брой долната цифра. И то ако си много, ама много трениран да издържаш на дълго ходене. Ще има нужда и от почивки. 500 м ако си ударник и правиш нещо кратко и устремно, без багаж, за спорта. Хубавото, е, че тук наклонът е горе -долу постоянен, тоест, тялото ти свиква на натоварването. Но такава денивелация за ден?!?! За сравнение - да качиш Вихрен, ама от Банско, не горе от хижите, е половината на тази денивелация. Или Черни връх от центъра на София.

А ти пък и надолу? 😮 Тия колене не си ги намерил на сметището 😉 

[Alexander]

И на мен така  ми се стори.

 

Наклона не е постоянен, особено към края след 2700, за 3км - 700-750м , по-надолу между 500 и 2000м е за 3км около 500м.

 

Аз когато ходих с кола и лифт от плажа до кратера и след една-две уж кратки пътеки най-горе и последвалото връщане до 0 метра, като  всичко стана за около 4,5-5 часа, след като се прибрахме ни заболяха зверски главите и така няколко часа..

[juriwaro]

Ако направиш Кресна-Вихрен-Кресна в 2 поредни дни, ще се справиш и с Тейде.

Да не забравяме и за Гьоран Кроп - олицетворението на "от морско ниво до Еверест".

Лека му пръст.

 

 

[master_of_germs]

преди 9 минути , Alexander каза:

И на мен така  ми се стори.

 

Наклона не е постоянен, особено към края след 2700, за 3км - 700-750м , по-надолу между 500 и 2000м е за 3км около 500м.

 

Аз когато ходих с кола и лифт от плажа до кратера и след една-две уж кратки пътеки най-горе и последвалото връщане до 0 метра, като  всичко стана за около 4,5-5 часа, след като се прибрахме ни заболяха зверски главите и така няколко часа..

Това имам предвид - най-трудното остава за накрая, когато вече си изморен, а и ти си споменавал, че там горе изпитваш симптоми на височинна болест. Аз самият никога не съм правил повече от половината от тази денивелация за ден. И то обикновено оставам да спя някъде горе. По моето разбиране всичко над 1500 м нагоре и надолу в рамките на един ден е абсолютно разбиване. Айде, до 2000 м, ако човек е много мотивиран и трениран, ама много трениран. Всичко над тази граница е вече само за хора, които се занимават с планинско бягане. 

 

Разбий маршрута на отделни части и ги извърви поотделно. И без това за различните височинни пояси ще ти трябва различно облекло, иначе всичките слоеве дрехи трябва да ги носиш или по себе си, или в раницата и това ще ти увеличи и товара.

[Спас.]

Имам два неуспешни опита за изкачване на Тейде. Първия със стартова точка от около 2100 м н.в., при който в силен насрещен вятър за 4 часа стигнах до около 3'200 и трябваше да се връщам,  т.е. качих около 1'100 м. денивилация за 6-7 километра ходене. Втория път тръгнах от правилното място на 2'350 м. н.в. от Montana Blanca  и за около 3,30-4 часа стигнах до лифта на 3'500 м т.е.  за около 9 км съм качил 1'150 м, времето беше супер имах разрешение за качване на върха и сили... но върха беше затворен - имало лед и чистеха...  🙂 то тук в началото на лятото има повече, но за тях си беше зимна картина - това през яуари..... Та това което искам да кажа, че тия 12 часа са меко казано оптимистични, не че съм някаква машина, но си вървя с прилично темпо. Има още един фактор - над 3'000 метра става доста уморително поне за мен 🙂

[juriwaro]

Човек се мотивира от успешните си опити, но се учи (дали на ум, храброст или страдание) най-вече от неуспешните.
Определено по-мили са ми неуспехите, отколкото всичко получило се като под конец.
Има го и момента, че някои неща просто трябва да се оттренират преди да се превърнат в автоматика.
И най-хубаво е, когато все още има дълги периоди, през които нищо не се получава 🙂

[master_of_germs]

В тази тема ще се опитам да дам малко по-сбито някои от пешеходните маршрути, които направихме в началото на февруари на остров Тенерифе. Пък дано имам време и за отделна тема за ретроспективен фотодневник по-натам.

 

Постарахме се да видим по нещо и от трите парка - Анага, Тейде и Тено.

 

Почвам с Анага:

 

Вероятно нищо няма да може да разчетете на тая карта с форумна резолюция. Червеното са автомобилните пътища, маркираните пътеки са в други цветове.

Има доста възможности, както за линейни, така и за кръгови маршрути с различна продължителност.

 

Ние като цяло нямахме някаква строга програма, ориентирахме се на място, не нощувахме много близо до Анага и не се будехме свръхрано, така че не сме правили големите кръгове, които биха отнемали по цял ден.

 

Едно от най-популярните места, от което тръгват доста пътеки, а и е доста достъпно с кола от останалата част на острова и не се губи толкова време в път, е Крус дел Кармен (Cruz del Carmen). В сравнение с останалата част на Анага, там си е жив комерс 😄 

 

По най-популярния път към него, от Ла Лагуна е погледното място Хардина, за което беше писал и @ven62.

 

 

 

Доста от снимките ми няма да са с перфектни панорами, понеже съвсем наскоро беше минала буря калима, носеща сахарски пясък и прахоляк, и се поуталожи чак няколко дни по-късно. А и съм снимал само с телефон, не носех фотоапарат на това пътуване.

 

По другия възможен път е мирадор Сапата (Zapata, обувка, демек 😄 ... може да го намерите и като Батан), където спряхме с колата в края на деня за залез. Прахът и облаците не ни позволиха да видим Тейде оттам.

 

 

В Крус дел Кармен има посетителски център, но пускаха вътре максимум по двама, а имаше доста желаещи, така че просто поехме по най-популярния маршрут: "пътеката на сетивата" (sendero de los sentidos). Който крайно ме разочарова. Чиста проба туристиески капан. Но все пак, ако сте с малки деца, или в групата има трудноподвижни хора, това е маршрут, където могат без проблем да се докоснат до част от Анага. Истината е, че ако има мъгла, мястото на снимки изглежда магическо, както всички високи част на парка в лаурисилвата. Ама без мъгла, как да го усетя като лаврова облачна гора... Ами никак.  В предостатъчно гори съм скитал, мерси. 😄 Тази пътечка е съвсем кратка, като има три вариации на маршрутчето, номер 1 става и за хора в инвалидни колички, другите две са кръгови маршрутчета, ама пак се изхождат само за примерно 30-40 минути общо. Направено е като за кашкавал-туристи.

Реално тази пътека е най-горната част от маркирания маршрут номер PR-TF-1 на горната карта, между Крус дел Кармен и Лас Мерседес.

 

 

 

 

 

 

Всички маршрути в Анага са маркирани перфектно, няма как да се изгубите.

Маркировките са с три цвята - зелен, жълт и червен, като цветът е според степента на трудност. Ама ние май все по жълти маркировки сме се движили.

Ето една снимка на профилите на два маршрута - 11 и 12 от Крус дел Кармен съответно до Пунта дел Идалго и Бахамар. Не сме минавали по тях, но в един от дните минахме с кола покрай брега през Бахамар до Пунта дел Идалго, та сме ги гледали пейзажите в долната им част.

 

Избрахме си маршрут номер 10 от крус дел Кармен през махалата Рио (не е отбелязана на картата) до Чинамада и след нея покрай Роке де лос Пинос (скалата на боровете - най-високото място с борове в Анага) и още надолу в посока Пунта дел Идалго (Punta del Hidalgo), Без да стигаме чак до долу. А в деня, в който отидохме до Пунта дел Идалго с кола, походихме малко и нагоре и реално направихме липсващата отсечка.

 

След връщането обратно до Чинамада направихме и най-популярното продължение до мирадор Агуаиде. Там почна да ръси и лек дъжд (нищо неочаквано за Анага).

На картата виждате, че част от маршрут 10 позволява да е кръгов с ползването в обратна посока на пътека 10.1, която е частично по шосе , и отчасти сече завоите на пътя, покрай лас Карбонерас. След около километър обаче възрастна двойка (германец и хърватка) ни качиха на стоп обратно до Крус дел кармен, така че имахме време после да пообиколим мирадорите Пико дел Инглес, Лос Каталанес и Сапата, за който вече писах.

 

Та, за маршрут 10. Пътеката е широка и имаше доста хора, които тичаха за тренировка. Но началото е стръмничко, като на по-стръмните участъци има стъпала. Не представлява никаква техническа трудност, но все пак в спокойно темпо до чинамада могат да отидат и два часа.

 

 

 

 

После се излиза на открит участък.

 

 

 

 

Минава се покрай няколко частни имота. Един чичко си беше приспособил ето това верижно МПС да си пренася тежките чували по пътеката 🙂 

 

Кукуригаха петли по никое време, кучетта лаеха, а се изненадахме, че овните и козите на Тенерифе са някакви породи без рога 🙂 

 

 

 

На едно място гледката ни хареса и имаше удобни скали да поседнем да похапнем ядки и едни странни сладки неща, дето си накупих от мирадор Хардина.

 

 

В тия участъци, чак до Чинамада наклонът вече почти не се усеща.

 

 

 

 

 

В Чинамада имаше някакви строително-ремонтни дейности, сновяха няколко багера. Има и църквичка при автобусната спирка. Ако бяхме направили само мирадор Агуаиде, можехме да хванем и автобус на връщане. 

 

 

Обаче всъщност от всичко, което видяхме в Анага, районът около Чинамада най-много ни хареса и продължихме надолу по маршрут 10 покрай кактусови градини.

Отляво ни стоеше Роке де лос Пинос и можехме да я снимаме всякак.

 

 

 

 

Още малко надолу вече гледките се смениха и можехме да виждаме маршрута почти по цялата му дължина до пунта дел Идалго.

 

 

 

Повървяхме, после се върнахме до едно място, където според maps.me можеше да се направи шорткът към мирадор агуаиде, но понеже вече приръмяваше, а и пътеката не ми се стори почиствана, пък кактусите си бодат яко и съдират дрехи, решихме да не се правим на герои. Върнахме се до Чинамада и въпреки лекия дъжд, стигнахме до Агуаиде по "царския път", това е може би 10-15 минути отбивка.

Мястото е сред претендентите за най-хубав мирадор на острова, и понеже до Чинамада може да се стигне с кола, препоръчваме го на всички. Пътеката до мирадор Агуаиде е лека денивелацията от селото е може би 30 метра, а самото селце Чинамада има много къщи и складове, които са дълбани в скалите, както и терасирани насаждения 🙂 

 

 

 

 

 

... следва...

 

[master_of_germs]

По-ранното връщане на стоп ни позволи да отидем с колата до Пико дел Инглес.

Този мирадор е много известен, но там всъщност случихме бръснещ вятър, който правеше лекия дъждец хоризонтален. Гледките никакви ги нямаше, тоест... Иначе през него минава маршрутът PR-TF-2.

 

 

 

По пътчето към мирадора ще видите едно тясно разклонение вляво, където е задължително да се отбиете или да спрете и да се разходите. Мястото е много инстагранско, това е бил старият път. Точно там пътчето е укрепено със стени от двете страни и лаурисилвата надвисва отгоре, като се получава все едно си в тунел...

 

 

Ние се поразходихме няколко минути по една пътечка точно отгоре, която водеше до оградата на нещо, което явно е военен обект. Тая пътечка в джунглата ми беше много по-автентична, отколкото около Круз дел Кармен.

 

 

 

ОСтана време и за още един Мирадор Лос Каталанес

 

 

 

...

Да се върна на маршрут номер 10.

Както писах в предния пост, три дни по-късно отидохме с кола до Пунта дел Идалго, крайната точка на маршрута,

 

А там може да се направи и много приятна разходчица край брега, с почти нулева денивелация, става и по сандали.

 

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

Пък дано имам време и за отделна тема за ретроспективен фотодневник по-натам.

Чакам го с нетърпение!

[ven62]

Иха-a, доживях да бъда споменат в тема, на която в заглавието от 4 думи три са "пътеки", "трекинг" и "хайкинг".

 

@master_of_germs, някои от панорамните снимки са уникални. Представям си колко ви е било яд на калимата. Аз, самия, не мина и ден без да я споменавам по няколко пъти. (нека така да се изразя)

Но най се впечатлих от стария път - Camino Viejo al Pico del Inglés. Ако знаех за него, щях да отида до там. Само на 10-на минути, 4-5 км. от Mirador De Jardina.

Вярно, тези надвиснали клони са само в началото, но нататък пък гледките са впечатляващи. (Току-що го пропътувах със street view на Google maps.)

 

--------

Нещо не ми е конфортно. Усещам лошото ви влияние.

 

-------

Мога ли да те помоля наименованията да ги изписваш и на английски т.е. с латински букви. Така е по-лесно за следващите. 

 

[master_of_germs]

Още в деня на пристигането ни на Тенерифе решихме да се вработим с някое преходче. Пристигнахме сравнително рано, настанихме се в къщата от airbnb и към обяд се отправихме към Aнага. Още нямахме много информация, затова почнахме с мястото, което ни беше най-познато, най-вече заради @Alexander.

Плажът Бенихо (Benijo). Понеже беше веднага след калимата, това беше денят с най-лоша видимост, така че това толкова легендарно място ние го поставяме на последно място измежду трите ни по-сериознички машрута в Анага,  с уговорката, че намалената видимост повлиява възприятията ни. Но като цяло и трите прехода си ни харесаха много.

Иначе, за маршрутите информация бяхме черпили в тоя блог: https://www.novo-monde.com/en/hiking-tenerife-anaga/

Тук е написано и за Кръгчето, което направихме от Бенихо, и за Това от Крус дел Кармен до Чинамада и обратно, а разходката им до Роке дел Пилон (Roque del pilon) ние я направихме като цялостен кръгов маршрут от Чаморга (в следващия пост).

Почвам с картата:

 

 

По пътя към Бенихо има доста мирадори, така че допълнително се забавихме, защото спирахме с "малката бяла чапла" за снимки...

В  тоя пост снимките са леко пипани, щото калима, нали се разбрахме...

 

 

 

 

 

 

 

@Alexander май беше писал някъде, но паркирането в Бенихо е проблемно, ако не е рано сутрин, затова доста хора оставят колите си при предното плажче Playa de Almáciga или още по-предното Roque de las bodegas. Бенихо е съвсем малко, до плажа се стига по изградени дървени стълбища, а над тях има две-три заведения, където да паркират клиенти, а свободните места за паркиране до едни кофи за боклук са точно три. Ние спряхме на паркинга на едното ресторантче, най-вече за да се ориентирам в ситуацията, но и за да си купя вода, че се усетих, че шишето ми остана на летището. Видях маркировките и се разходих две минути по пътчето, което трябваше да поемем към Ел Драгийо (El Draguillo). To е преградено с бариера и се допускат МПС само на живущи в селото. Но точно пред бариерата има уширение, където могат да се паркират десетина коли. Виждат се на следващата снимка.

 

Възползвайки се от размерите на "малката бяла чапла", която си е доста малка, 😄  🙂 успяхме да се паркираме на пътчето така, че да не блокираме никого.

Да се върнем на картата:

Маршрутът ни беше кръгче PR-TF 6.2 - 6 - 6.3 (светлосиньо-тъмносиньо-светлозелено).

Началото до селцето Ел Драгийо е практически по бетонно пътче и почти по равно. Почти през цялото време на маршрута си има гледки към морето.

 

 

 

Минава се покрай няколко градинки и се стига до селото.

 

 

 

 

Две неща ни направиха впечатление в първия досег с рустикалното Тенерифе. Драконовите дървета и гигантските, вече прецъфтели цветове на алое. Които са буквално пред всяка къща. Явно си е въпрос на престиж семейството ти да е посадило точно такова дърво.

 

 

Тук крайбрежната пътека продължава към "палмите на Анага" (Las Palmas de Anaga) и оттам може да се продулжи към фара на Анага и плажа Роке Бермехо, но те бяха част от другото ни кръгче. Затова тък оставихме сравнително равната пътека и поехме рязко нагоре вдясно в посока Чаморга.

 

 

Беше сравнително облачно и не особено горещо, така че наклонът не ни умори. На доста места има дялкани стъпалца, понеже това си е пътека, ползвана между двете села. 

 

 

 

 

Постепенно се изкачваме достатъчно високо, за да стигнем долния ръб на гористия пояс на Анага. И следващия разклон. 

 

 

Тук спираме изкачването, поемаме пак надясно и известно време сме по равно.

 

 

Това е най-високото място от маршрута и сядаме да похапнем по сандвич и ядки, които си носим още от София.

 

 

 

 

Поизгря и следобедно слънце и все срещу него и надолу стигнахме до Бенихо. Целият маршрут е около 5,5 км, денивелацията може би 450 м и се минава за около два часа и половина.

 

 

 

 

 

Бяхме го планирали да слезем на плажа при отлив.

 

 

 

 

 

 

Водата беше достатъчно топла, но бризът обръщаше и се усилваше, така че се топнахме само до коленете, колкото краката ни да починат от двата дни в планинарски обувки в самолети, мадридски зимни жеги и тенерифски пътеки. 🙂 

[master_of_germs]

Третото ни кръгче в Анага беше нещо, за което не бяхме чели предварително, обаче много ни хареса, и най-вече това, че не ни заваля сериозен дъжд. А дъжд беше валял цяла нощ, както и сутринта. Та се назлъндисвахме и тръгнахме към Анага почти на обяд. Решихме да се доверим на прогнозите, които показваха, че колкото по на север и по на изток, толкова по-малко ще вали. А това значеше да отидем на край света или поне на края на остров Тенерифе, а имено вдън гори тилилейски, или иначе речено - Чаморга (Chamorga). 

Нямаше как да пропуснем по пътя, обаче и някои мирадори, особено El Bailadero (в превод - "Танцьорът").

 

 

 

 

 

 

Следващото, което си бяхме отбелязали, беше "омагьосаната гора" (Bosque encantado). Оказа се обаче, че с това име има две отбелязки в различните навигации. Оправихме се... То е ясно,ч е в лаурисилвата на Анага вълшебни места колкото си щеш.

Но всъщност, това се оказа точно "регулираната" пътека Ел Пихарал (El Pijaral), за която се иска разрешително, и за която @Alexander e писал по-рано в темата. Чели сме, че са много стриктни и друсат яки глоби (600 евро ли беше), ако те спипат там без разрешително, така че се помоткахме само съвсем в началото.

 

 

 

 

Следват едни зверски завои по пътя и селцето Ла Кумбрия, след което се минава пред тунел и пътят нав;иза в котловината на Чаморга.

 

 

 

Успяваме да шмугнем "малката бяла чапла" и да я паркираме насред по-яки джипки, и тръгваме по пътеката в посока Тафада и Фаро де Анага.

 

Ето пак картата, да се ориентирате:

 

Маршрутът ни е кръг PR-TF 6.1 (светлосиньо) и връщане от Роке Бермехо до Чаморга по PR-TF 6 (тъмносиньо).  Нещо от типа на първоначално 170 м денивелация нагоре през Roque del Pilon до Tafada. Слизане 650 м през Faro de Anaga до плажа при Roque Bermejo. И оттам качване на 480 м денивелация обратно до Чаморга през ждрелото (Barranco, съкратено - Bco.) на Роке Бермехо.

 

В началото се дърпа бързо нагоре и се стига до странното връхче и погледно място Роке дел пилон. Не ми е на фокус, но гледана отдалеч, чая скала прилича малко на заешка глава с дълги уши...

 

Ето как изглежда вече като си до нея:

 

Оттам се гледа цялата котловина. А Чаморга е плодородна и откъсната от света котловина. В нея има непресъхващи изворчета, поради което винаги през вековете е имало поминък.

 

 

 

 

Най-високото място по маршрута е Тафада (Casas de Tafada)... Може би някога са били кошари, от чиито постройки са останали само основите.

Иначе наоколо има нискостеблени дървете, които ни подслониха про първия порив на лек дъжд, който ни заваля. В рамките на прехода ни напръскваше поне десетина пъти, но съвсем за по кратко. По-неприятното беше бръснещия студеничък вятър.

 

 

 

 

Оттам е надолу и се откриват гледки към островчетата Roques de Anaga

 

 

 

 

 

Това вече беше четвътрият ни ден на Тенерифе и ефектът от калимата беше поотминал. Освен това дъждецът беше утаил сахарския прах и най-накрая имахме сносна видимост.

 

 

 

Последва стръмно спускане към Faro de Anaga - най-старият фар на острова.

 

 

 

 

 

 

 

 

От фара надолу пътеката пак е стръмна, но вече много широка и поддържана.

Решихме все пак да се отбием до Роке бермехо да се топнем, въпреки че времето се смърчосваше и можеше да завали по-силно.

Роке бермехо е само няколко къщета, ама пък си има и църквичка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пясъкът е черен, но едър и не полепва много. След бързото плажче, вече имахме сили да поемем нагоре, макар че  точно в началото ползвахме всяко дърво край пътеката за укритие от дъжда, който се изля на няколко пъти за по две-три минути. Пак, повече беше вятърът, отколкото дъждът.

Нагоре минахме покрай няколко обитаеми и няколко необитаеми къщета, все над ждрелото, а долу в него се виждаха и малки вирчета със сладка вода.

 

 

 

 

НАкрая пътеката минава вече покрай дворовете на Чаморга, през местност с много тръстики, по мостчета над поточето.

 

Гледам,ч е целият тоя кръг ни е отнел 5 часа, а е може би 8 км като дистанция, със 650 м положителна и толкова отрицатена денивелация. Но в това се включва поне час на плажчето, много спирания и за снимки, и за хапване, и за да отминат пориви на дъжда. И приключихме точно навреме, че да излезем от най-опасните участъци на шосето преди слънцето да залезе напълно.

Точно този ден (2-ри февруари) беше празничен на Тенерифе (Денят на Черната Мадона от Канделария) та имаше хора по пътеките. ВИдяхме може би двайсетина души общо, всичките местни. Този кръг точно не е сред особено популярните на Тенерифе, но поне на мене ми хареса повече от маршрута над Бенихо. При ранно тръгване, части от тези дватa могат да се комбинитрат в един голям кръг (PR-TF 6).

[master_of_germs]

В следващите постове ще опиша маршрутите, които направихме в националния парк Тейде. 

Анага е скрито бижу, но тъкмо Тейде е притегателната точка за всички, които избират Тенерифе не (само) заради плажовете. Всички гледат към изкачването на най-високия връх на Испания, но цялата калдера, разположена на над 2000 м н.в. е осеяна с маршрути. Същото важи и са по-ниско разположената "горска корона" (corona forestal), за хората, които обичат да се скрият от силното слънце под сянката на високите борове.

 

Ето една карта, на която са показани всички маркирани пътеки в националния парк. Над 40 са...

 

MAPA SENDEROS TEIDE ACTUALIZADO.pdf

 

Ние използвахме втория си ден на Тенерифе (реално първия пълен ден) за да видим колкото се може повече от парка Тейде... което знаеше, че спирахме първо по всички възможни мирадори, защото бяхме от малкото щастливци, видели Тейде след снежна буря 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

Всички местни, които можеха, се бяха качили горе да се радват на снега, децата правеха снежни човеци, а някои даже си ползваха сърфовете вместо шейни 🙂 НАй-популярният маршрут за изкачване на Пико дел Тейде през Монтаня бланка си беше чисто в зимни условия в този ден. И трите високи маршрута от горната лифтова станция (пътеки 10, 11 и 12) бяха затворени заради заледявания.

 

Едно друго интересно място до пътя, на което може да се спре за снимки или за преход през различни типове лавови полета, е Minas de san Jose. Ние само се разходихме за няколко минути и снимахме.

 

 

Без никакво съмнение най-популярният кръгов маршрут е Рокес де Гарсия (Roques de García). Разположен е досами главния път, след малка отбивка, където може да се паркира, макар да няма място да се паркират всички желаещи. Но съвсем близо е посетителският център на парка, където има повече възможност за паркиране и оттам са няколко минути ходене по равно. Повечето хора само стоят в началото на маршрута, по няколко скали, правят си фотосесии и продължават по маршрута си. Кръговият маршрут (номер 3) е под 4 км дължина, но макар и не труден, е разнообразем, неминуемо отива много време в снимки и отнема поне час и половина, по-скоро даже два и отгоре. Би могъл да служи и за начало на изкачване на Тейде (Pico del Teide) или на Пико Бьехо (Pico viejo) по пътека номер 23, която излиза на седловината между двата върха. Началото на кръга е съвсем по равно и на хора с двигателни проблеми препоръчвам да направят само първите около осемстотин метра и после да се върнат. Този участък става за абсолютно всички.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Направихме кръга и излязохме на обръщалото за автобусите. Точно тогава явно пренатегнах някоя връзка на ходилото и в следващия половин час можех да ходя само подпрян одве на щеките. Така че тогава не се качихме на "катедралата", най-голямата скала, която е точно до мястото, където се паркират колите. Повечето хора се качват само там по стълбичките.

Направихме го шест дни по-късно, когато се отбихме специално за това преди да катерих Pico viejo.

 

 

Малко по-натам по пътя в южна посока (може би на няма и километър) има едно погледно място Mirador azulejos. 

Името навява мисъл за нещо синьо (azul) като Сините Камъни над Сливен, примерно 🙂 

Всъчност това е място с вулканична геотермална вулканична активност и някога си са текли горещи води с висока минерализация, които са променили скалите, така че имат един бледосиньо-зелен оттенък. Но от същото това място се отваря различен ъгъл към Рокес де Гарсия и лавовите полета встрани от тях.

 

 

А върхът в другата посока, над сините скали е Гуахара. Гуахара е може би най-хубавото място за посрещане на изгрев, да се качиш през нощта и да наблюдаваш как се огрява Тейде. Нашите "съквартиранти" с които за три дни споделяхме един етаж в къщата за гости, в същия ден бяха станали посред нощ, за да направят този преход. Началото му е от посетителския център, като може да се направи и като кръгов няколкочасов маршрут.

 

Най-споделяни са снимките на Тейде от Гуахара (Guajara) правени през прозорчето на старата порутена сграда, която е позлвана навремето за обсерватория (снимката е от интернет, не наша). Иначе новата обсерватория на Тейде (Izaña) е основна атракция на острова, но така и не сме й направили свястна снимка отдалече.

...следва...

 

 

[master_of_germs]

И ако Гуахара е мястото за изгрев, то няма никакво съмнение, че Самара е мястото, където да се гледа залезът във високите части на Тенерифе.

На пръв поглед преди пътуването Самара не ни беше много възторгнала. Едни мижави иглолистни дръвчета, насред гол пейзаж от вулканични скали... Ама пък кръгчето е кратко, не е трудно, може би не повече от 150 метра денивелация и става за финал на дълъг ден, прекаран в шофиране, мирадори, и пешеходстване. Така че след още няколко мирадора след Рокес де гарсия без да бързаме отидохме към Самара около 17:30 ч, за да видим защо чак толкова го хвалят тоя залез там...

Видяхме!

О, да!... Имало защо! 🙂😉 Снимките дават твърде мижава представа за преживяването. 

 

Маршрутът е кръгов (пътека номер 13) при желание може да се удължи в по-голям кръг с части от пътеки 32, 9 и 38, но това удължаване нямаше да промени съществено гледките и местността. Още повече по пътека 9 минахме в последния си ден на Тенерифе, когато изкачихме Pico viejo.

 

А пътека 13 наистина ви препоръчвам да я направите преди залез, защото това коренно променя възприемането й. Хем да не е жега, хам да не е прашно... Час и половина с всичкото снимане...

Гледани от запад, много ясно се виждаше, как и Тейде (левият, по-остър връх) и Пико бьехо (вдясно) бяха бели от северната страна, докато от юг снегът беше доста по-оскъден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цялата ситуация с преминалата буря калима беше странна. Калимата не беше докарала сахарски прах толкова високо и гледките към върха бяха чудни. Надолу обаче при ясно време се предполага, че би трябвало да видим залез над морето. Да, ама не. Видяхме залез над морето от пясъчен прах над което се бяхме издигнали. Нищо ново, не е като да не сме свикнали с подобно разпределение в надморската височина и тук... Ние - горе на Витоша, а долу - софийският смог. 😉 

 

[Alexander]

La gomera и el hiero си хванал на едната снимка.

 

Добре, че се появиха професионалисти и да понапълнят темата с повече информация!

[ven62]

преди 1 час, Alexander каза:

...

 

Добре, че се появиха професионалисти и да понапълнят темата с повече информация!

Мерси за комплимента. 

[master_of_germs]

преди 2 часа, Alexander каза:

La gomera и el hiero си хванал на едната снимка.

 

Добре, че се появиха професионалисти и да понапълнят темата с повече информация!

За това най-ме е яд... Гледките към другите острови. Заради калимата едва се мержелееха. Всъщност, на някои от снимките на снежния Тейде от мирадорите откъм север, над десния ръб на вулкана се вижда едва-едва малко от Ла Палма. Повечето остава скрито под слоя пясъчен прах.

Те са няколко мирадора по главния път TF-24 от Ла Лагуна, който върви почти по билото на планинската верига Кумбре дорсал (Cumbre dorsal), но най-хубава гледка по мое мнение има, ако се отбиете вдясно за мирадорите Чимаге и Чипеке (Chimague y Chipeque). Мисля, че при единия (може би Чимаге) се отваряше и гледка към Гран Карания в другата посока, но може и да бъркам. Гран Канария по-добре си я видяхме от самолета при захождането към северното летище на Тенерифе.

 

При мирадорите най-много се "заплеснахме" покрай Ла Крусита (Mirador la Crucita). Там е добре да се спре и да се слезе от колата, за да се поразходите. Гледката към Тейде си е досами пътя отдясно, може ми само десетина метра има да се извървят. Вляво обаче има много хубава пътека, която ви извежда за първи път на нещо различно от горския пейзаж с борове, ако исвате откъм Ла Лагуна или Санта Крус. 

Може, за около час и нещо да се изкачи връхчето Ла Крусита (2003 м н.в.), Всъщност Ла Крусита е умалително от "кръст" и по-скоро следва да се реведе като "кръстовищенцето". Тук се събират важни пътеки. Едната, по билото на Кумбре дорзал, а другата е пътеката, която свързва двете големи долини на Оротава (от север, тя се вижда с постоянния си полегат наклон на снимките ми в предишните постове) и на Гуимар oт юг... Гуимар беше най-близо до мястото ни за настаняване и още ме е малко яд, че там не ни остана време за един (официално затворен) маршрут, много по-различен от всичко друго на острова... Надявам се скоро да напиша и за него - "Хилядата прозорци на Гуимар" Las mil ventanas de Güimar). Toзи маршрут е апотеоз на човешката глупост, ама за това друг път.

Тука думата ми е за съвсем друго. Поклонническата пътека между Оротава и Канделария през прохода Ла Крусита за отдаване на почит на Черната Мадона от Канделария (покровителката на канарските острови), чийто празник щеше да е само след  два дни, на 2-ри февруари. Черната Мадона всъщност е било парче застинала лава, което естествено чрез изветряне се било оформило като статуя на женска фигура. Понеже много я почитали и я разнасяли насам-натам между островите по всякакви църковни празници, както може да предположите, отдавна е потънала при корабокрушение, ама на Тенерифе си я почитат до степен денят да е официално неработен.

https://www.summitpost.org/monta-a-la-crucita/269574

 

Та решихме да се поразходим малко по пътеката вляво от пътя. Хем пак имахме гледки към Гран Канария, хем и рязко сменихме пейзажа с боровете. Повървяхме примерно петнайсетина минути, преди да обърнем назад към колата. То и заради това не ни остана време и желание да качваме Гуахара, а го заменихме с далеч по-туристическите Рокес де Гарсия.

Та, ето, гледки от Ла Крусита. Светллината не беше в правилната посока, затова не продължихме и не сме снимали много.

 

 

 

 

[master_of_germs]

В крайна сметка решихме, че няма да изкачваме Тейде в тия условия. Към края на престоя ни на Тенерифе снегът беше доста по-малко, но след дните в Анага горе в калдерата на Тейде времето все беше лошо. Изчакахме до последния ден на острова да може да се постопи, но официално високите пътеки от горната лифтова станция все още се водеха затворени заради заледяване. Вариант ми оставаше единствено да направим късно качване да хванем залез на върха след затварянето на лифта и да слизаме обратно по челници в тъмното. Това значеше да се приберем за нощувка доволно след полунощ, а трябваше да ставаме за ранен полет. Все пак бяхме в airbnb с хазяйка, която живееше в къщата, макар и на отделен етаж, но нямаше как да не я събудим при влизането и излизането. Жената беше много мила французойка, омъжена за испанец, и даваше частни уроци по френски и английски в къщата си.

НА долния етаж има две стаи, като едната наистина е много голяма, и си споделят огромно общо пространство с холна част, кухненски бокс... има и маса за тенис даже 🙂 Има отстъпка за резервиране за 7+ нощувки, така че тогава за 8 нощувки ни излезе по 27 лв на човек на нощувка.

https://www.airbnb.com/rooms/16685380?adults=1&children=0&infants=0&location=radazul&check_in=2022-03-25&check_out=2022-03-27&federated_search_id=5edd21d0-01d9-4501-8eec-ec13a235717e&source_impression_id=p3_1646947208_2fa7TZ%2F9Rrlk97ZA

 

А хазяйката ми услужи и с щеки, които ми бяха доста от полза в този последен ден. Естествено, че се отказах от варианта за нощно качване. На 3700 м през нощта си става доста студено. Вместо това решихме да изкачим Pico viejo ("стария връх"), 3134 м н.в., В действителност, изкачването на този връх по пътека номер 9 от mirador Narices del Teide  не е по-лесно, нито по-бързо, отколкото да се качи Тейде откъм Монтаня бланка. Маршрутът не е труден, но е с 1100 м денивелация нагоре, и в половината от времето се качва във вулканична силно разтрошена скала, почти пепел, така че леко се затъва и напредването е малко "две напред - една назад".

 

Следвахме маршрута, който е описан тук (втората от описаните пътеки).

https://www.novo-monde.com/en/hiking-tenerife-best-teide/

 

Тръгването ни беше доста късно, затова накрая се прибрахме по тъмно и последния час на челници.

Началото е от паркинга при мирадора Narices del Teide.

 

 

Пътеката тръгва наляво през лавовото поле в посока към Самара почти успоредно на асфалтовия път и е по равно или дори лекичко спуска. В един момент завива вдясно през малка рехава горичка подобна на тази при Самара.

 

 

 

Оттам нагоре вече с лек наклон и по твърда скала, до примерно половин час под кратерите Narices del Teide (което значи "Ноздрите на Тейде"). Там вулканичните скали са с много тъмен цвят, като около самите кратери се виждат и жълтеникави от сярата скали.

 

 

 

 

Нагоре от Нарисес дел Тейде следва най-стръмния и затъващ участък. Но макар и запъхтян, съм успял да снимам и едно птиче с телефона, ей тъй, колкото да се отчета пред @Lindt и @Gentleman Basta 😄 

 

 

 

 

Тук вече сме на около три хиляди метра надморска височина, и си става доста ветровито в близост до обширния вулканичен кратер на Pico viejo. Сложихме шапки и ръкавици, а на места нагазихме и до глезените в сняг.

 

 

 

 

 

 

 

 

И така - тримата с @mary_shery и Клъвдий IV Бух записахме първи изкачен трихиядник за годината... Пак се позачудих, дали да не продължа нагоре към Тейде, но прецених, че няма да се справя по светло, а и не ми се слизаше нощем по непознатата пътека към Монтаня бланка.

 

 

 

 

 

 

Ето и една панорама от Пико бьехо с кратера му (вдясно) и Пико дел Тейде🙂 

 

МАркировката по този маршрут е добре направена и не е лесно да се изгуби, но все пак трябва да се внимава. Няма зимна маркировка с колове, както е например на Етна, няма и лентова маркировка, че нито има високи дървета по маршрута, нито път големи камъни - повечето скали са ситно натрошени. Така че има забити едни много ниски колчета, на които има малки (примерно 10х10 см) зелени табелки с цифрата 9 (номера на маршрута). Особено отгоре надолу невинаги се забелязват добре, особено при гаснеща светлина. При кратерите Narices del teide има възможност да се хване една немаркирана пътека, която да изведе директно към паркинга, но понеже точно там слънцето вече залезе, решихме да сли слизаме по маркираното, че ни беше познато, макар и по-обиколно. Е, междувременно отново се бяхме оказали за залез от правилната западна страна на планината 🙂 

 

 

 

 

 

Последния час бяхме по челници, макар че пътеката е доста широка вече. А звездите бяха толкова много, че понякога просто угасяхме челниците, за да ги гледаме в тишина. Беше и безлунна нощ. НАкрая изпуснахме последната отбихка наляво през лавовото поле и се оказахме на асфалтовия път (който както в началото писах, е почти успореден). Не се изненадахме особено, когато на паркинга заварихме и доста други превозни средства освен "малката бяла чапла". По целия маршрут за седем час нагоре, надолу и с всичките много спирания за снимки, не бяхме срещнали и десетина души. Но на паркинга се бяха струпали цяла група с автобус и снимачна техника... и не само.

 

Бяха се разположили и няколко телескопа. Районът около Тейде има славата на едно от най-добрите места за астрономически наблюдения и от обсерваторията организират такива специални турове с професионален гид-астроном, за наблюдение на звездите.

 

Та така... Тейде остана неизкачен; тъкмо да си имаме причина да искаме да се върнем на Тенерифе. Но сме си харесали и още интересни машрути в националния парк, не само изкачването на испанския планински първенец 🙂 

[master_of_germs]

Ето тук информация за пътеката, която най-много съжалявам, че не направихме при престоя си в Тенерифе, понеже е наистина съвсем различна от всеки друг преход на острова.

"Хилядата прозореца на Гуимар" (Mil Ventanas the Güimar).

Пътека, която е прокопана ръчно в скалите, за да се докара вода по каменен канал до няколко селища на острова. "Прозорците" са пробивани, за да имат работниците светлина, а и за да се изхвърля лесно в дерето изкопният материал. Най-абсурдното е, че макар и прокопан с много труд, трудът е бил нахалос... Проектът така и никога не постигнал предназначението си да пренася вода. Пътеката официално е забранена, но не е завардено и никой не проверява, влиза се на собствен риск, като е добре да се избягват дни, в които има дори и минимален валеж. Не е за хора със страх от височини.

 

https://sunsetobsession.com/hiking-ventanas-de-guimar-in-tenerife/

 

 

[master_of_germs]

Отново споделям лин към блога на тези французи, които много ни помогнаха да се ориентираме и да си изберем насред всичките пътеки в Тенерифе.

Тази статия е нещо като "най-доброт от..." но има линкове към други, по-0детайлни обяснения.

https://www.novo-monde.com/en/best-hikes-tenerife/

 

Първите три са в природния парк Тено, където две са хитовите места. Всеизвестното селце Маска и ждрелото, което извежда чак долу до брега на океана (както многократно бе споменавано из темите, спускането в ждрелото на Маска е по-сложно и от качването на Тейде. Възможно е само с предварителна резервация за много, много време напред и то е отворено само през уикенди и празници и тогава пускат по максимум 30 човека на всеки 30 минути. Проблем има, и то много сериозен с паркирането около Маска. @Alexander писа, че глобяват редовно. Наистина е така, ние доста се въртяхме, докато паркираме и то на почти километър встрани. За завоите по пътя също стана дума неведнъж из темите за Тенерифе. На нас не ни се видя някакъв страшен път, но все пак поради липса на видимост при завой е добре да се свири с клаксона. Май само веднъж трябваше да дадем на заден, за да се разминем с автобус... След офроудите по албанските планини миналото лято пътищата на Тенерифе си бяха като състезателни писти, едва ли не 😄 

Ние всъщност доста малко ходихме пеш из парка Тено. Както и в тая статия французите са писали, панорамната пътека над Маска, която са правили през 2018 г, вече също е затворена, понеже преминавала през частна собственост. 

Вторият описан от тях маршрут, кръговият панорамен над Маска през върха Риско Верде, преценихме, че няма как да го направим и да успеем да минем и с колата по това легендарно шосе. При ранно тръгване имахме шанс, но това кьоше на острова ни беше най-далечното, а и беше бяхме 7 дни на острова, натрупваше се умора и тръгвахме все по-късно. Като цяло не се и чувствахме особено добре здравословно в точно този ден.

Третият описан от французите маршрут до фара при Пунта дел Тено беше немислимо да го направим първо надолу, после нагоре с тия 860 м денивалация от селото Тено Алто. Автобус пък нямаше как да ползваме, понеже пътят от Буенависта дел норте до Пунта дел Тено беше в ремонт. Затова и изобщо не го планирахме. иначе там е забранено за коли, но автобусът е по евро в посока.

 

Какво всъщност направихме:

Тръгнахме с колата по магистралата, после тя свърши и се изивахме в градчето Сантияго дел Тейде:

 

Оттам почва рязко изкачване и скоро се стига до първия мирадор.  Cherfe (ако не бъркам името)

 

 

 

 

 

взехме си разни сувенирчета от един Американец, който се беше пренесъл да живее на Тенерифе. Направи ни и хубави снимки (предполагам, че още не съм ги виждал 😄 ),  и ни каза, че ако решим че не ни харесва някоя от гривните с парченца вулканична скала, дето си взехме, да ги сменим на следващия мирадор,  кудето съпругата му продавала подобни 😄 

 

 

 

на тоя втори мирадор ме обхвана някакво вдъхновение да правя лицеви опори за кеф на насъбралата се публика, ама само клипче имам...

На маска спряхме за много кратко (както се оказа в нарушение, но ни се размина), за да отидем в посетителския център и да разпитаме за маршрутите.

ТАм ни потвърдиха че алтернативната пътека над ждрелото е затворена заради частен имот, както и че за резервация за влизане в ждрелото си трябва поне два месеца предварително.

 

 

Попитахме за други маршрути и ни препоръчаха да минем едно било между Мирадор Баракан през едноименния връх Баракан (1002 м н.в.) до селото Тено алто и обратно.

Пътьом обаче имаше още мирадори, на които се отбивахме. и от всички тях имаше разни пътеки.

 

 

 

 

 

Ето тук вече е Мирадор Баракан. Баракан е най-високият връх в следващия кадър.

 

 

 

 Ние само качихме Баракан, без да продължаваме към Тено алто.

Върнахме се на мирадора, където бяхме паркирали "малката бяла чапла" и поехме по билото в обратна посока, все едно към много по-високия Риско Верде. Но не правихме голям преход а само още около половин час по билото, след което се върнахме.

 

 

 

 

 

 

Вече беше станало по-късен следобед, затова на връщане паркирахме колата на поне километър преди Маска и слязохме до селото пеш. Хем поснимахме, хем си взехме разни магнитчета (може би най-красивите в колекцията ни), хем си понатоварихме и коленете, че тоя калдъръм там е адски стръмен.

 

 

 

 

 

 

 

Накрая тоя айляшки ден завърши още по-айляшки с топване на плажа при Los gigantes

 

 

В предишен ден направихме един от от изброените в статията на френския блог маршрути при Мирадор Сан Педро. Писах за него в темата "познай, откъде е тази снимка", но то е съвсем лека крайбрежна разходка. Е има си едни 100+ метра денивелация и не е препоръчително да си с джапанки.