Гръцки остров за излежаване и гледки с бебе

[Георги]

преди 6 часа, Topfly каза:

От път се уморяват родителите, а не детето Когато детето се умори то просто си заспива в колата и може да пътува хиляди километри. 3 милиона турци всяка година минават пътя между Германия и Турция с големи семейства и децата без проблем издържат дългия път.

Абе не е баш така и не изхождам от турските семейства, а от личен опит. В един момент се почва едно мрънкане, което не можеш да укротиш по никакъв начин, освен със спиране и разходка. Все пак си е неприятно да си овързан толкова време в детско столче. В предишни опити това мърморене започваше малко преди Бургас

[Topfly]

Преди 1 час, Георги каза:

Абе не е баш така и не изхождам от турските семейства, а от личен опит. В един момент се почва едно мрънкане, което не можеш да укротиш по никакъв начин, освен със спиране и разходка. Все пак си е неприятно да си овързан толкова време в детско столче. В предишни опити това мърморене започваше малко преди Бургас

На 2-3 часа спиранто и разходката са задължителни, но това е полезно и за възрастните. При нас лично драма имаше единствено докато бяха под 1 година и се возеха в кош обрано на движението. След като седнаха на нормално столче и получиха по един таблет с филмчета всичко стана тип топ

[ven62]

Синовете ми отраснаха преди времето на столчетата, коланите и другите глезотии (мерки за безопасност).

Тогава имахме трабанче.

Единия се ширеше на задната седалка, а другия си живееше на задното стъкло - имаше си възглавничка - там си спеше, ядеше, ...

 

Като ни задминаваха всички видове превозни средства (без каруците)  - свиркаха, смееха се, закачаха го - голяма веселба ... 

 

[Георги]

Колата ни криволичеше между тесните улички на малкото градче, пробиваше си път между маслиновите дръвчета извън градчето, а от лявата страна над тюркоазеното море слънцето се скриваше сред наситен червен залез. От време на време се редуваха кафенца и ресторантчета надвиснали над баирите сякаш създадени специално за този момент - да изживееш залеза с чаша бира, вино, узо или каквото ти харесва. 

 

Не, не ме е ударила писателската муза и всъщност описанието ми на много базова основа се опитва да ви постави на нашето място. Представихте ли си го? Сега си представете и леко накиселяващо бебе на задната седалка, чиито час за заспиване наближава...

 

Идва реч за една реализация, която ме удари по главата горе-долу по времето, когато спрях да пускам нови неща в темата. Когато човек тръгва на път, един от бонусите е да остави ежедневните си ангажименти зад гърба. Това сякаш важи двойно за плажните почивки, където релаксацията е задължителна. Е, няма как да се получи това, когато най-големият ти ежедневен ангажимент е на задната седалка (някой хумористичен тип веднага ще каже, че нали идеята е да са зад гърба ти, а задната седалка е точно такова място!). Остава ти само измежду завоите да пускаш един бърз поглед към заминаващият си залез, докато бързаш да се прибиреш за преобличане, хранене и приспиване. Въобще не искам да ме разбирате погрешно, Ани се държа що годе прилично цяля седмица (вечер при заспиване имаше какво да се желае от нея, но това е разбираемо с оглед на натрупаните впечатления от деня!), но просто няма как да се получи това състояние на почивка, което все пак търсим. 

 

Това пътуване беше нещо като експеримент, да видим как се пътува с бебе. Бях чел, че някои хора нямат проблеми, други не пътуват никога с бебета, трети са по средата, исках да видя ние от кои ще сме. Май сега, за сега ще сме от втория тип. Не виждам как ще стане иначе да съставиш дори елементарен план на деня, когато на практика целия ти ден вече е разписан от грижи. Толкова е просто, а незнайно защо въобще преди тръгване не ми беше минала тази мисъл през главата и си представях как ние ще сменяме по два плажа на ден, ще обикаляме из Лефкада, Кефалония и къде ли не, докато Ани просто ще е покрай нас, ей така като статист. Наивник. 

 

Определено имаше утежняващи обстоятелства. Цяла седмица жегите в Гърция бяха подобни на тези, от които вие се оплаквате последните 2-3 дни, като това редуцира ефективните ни часове  за плаж, разходка, излизане и каквото се сетите на някъде между 7 и 9 вечерта и чат-пат между 10 и 11 сутринта. Е как да прекараш време на Порто Катсики, когато до там имаш 40 минути на посока? Получава се едно препускане, което е пълен антипод на плажуването. Лефкада просто не беше точният избор за нас, или по-точното западният бряг не беше точният избор. Повечето плажове там са прекрасни, но не добре урбанизирани и с труден достъп. Признавам си чистосърдечно и, че мястото за престой, което избрахме импулсивно с голям мерак беше неадекватно. Съвсем изолирано, уж на 10 минути пеша от Агиос Никитас по приятна горска пътечка. 10 минути спускане, да, после си представете качването в тия жеги и ултра стръмен баир. Един единствен път го направих този преход и не повторих, а и с носене на бебе нямаше как да стане, абсурд. Добре, че беше басейнът та ни спасяваше през деня. За капак на всичко и въпросните грижи за детето създаваха допълнителен стрес, защото на друго място няма как да ти е толкова удобно колкото вкъщи, където си си нагласил нещата и си свикнал. И ти, и самото дете. Защо ми беше целия този път, за да отида на място, където в голяма част от деня ще усещам липсата на удобствата, на които съм свикнал вкъщи?

 

Дори да махнем тези утежняващи обстоятелства, пак не мисля че щяха да ни се получат нещата. Където и да отидеш, бебето си е грижа, а грижите аз ги намирам за несъвместими с пътуване. Не знам дали трябва да хвърлим кърпата или да дадем втори шанс, може би по-лесно ще вървят нещата, ако сме наприемр в ол инклузив, директно на плажа? Или като направиш 2-3 пътувания от този тип спира да ти пука? Но пътувания от типа, на които съм свикнал и каквито ми харесват, не виждам как могат да станат. Какви ще са ни пътешественическите планове, докато детето порасне до адекватна възраст, тепърва ще мислим и анализираме в акедемично смейните среди, но поне в момента аз съм тотално обезверен. 

 

И така, малко искрено и лично. Ще гледам да пусна някоя и друга хубава снимка тия дни за да не приключва темата толкова минорно. 

 

 

[Mary]

Георги, за да те успокоя ще кажа, че с всяка изминала година нещата ще стават по-добре.

И това ще продължи докато ... децата не станат две!  

Тогава съвсем ще оцениш ол инклузива.  

[neuromancer]

Като попорасне малко ще е по-добре. Ние на 2 години ходихме на море за проба, не беше лошо, после пак на 2 междуконтинентален полет 25 часа в посока до България и така, на 3 сити трип, въпреки че изпълнихме 50% от програмата... (децата са близначки, т.е. по-трудно от твоето). Обаче и досега нищо не е като без деца, няма как, дори и не си помислям да правя същите неща като преди.

А, и ол инклузива хич не е зле, не че виждаш нещо, но поне си почиваш 

[pamela]

И аз съм съгласна с Мари, че всяка следваща година ще става все по-лесно. И вие ще свикнете, и детето. В крайна сметка представите на всеки от нас се променят с времето, в т.ч. как да си организираме пътуванията.

Има, разбира се, алтернатива да пътувате сами. Въпрос на желание

[mu_ry]

аз пък си мисля,че просто трябва да се нагодите  да, почивките ви няма да са като преди, но пак може да се случват заедно. Ето, на нас ни предсоти море в Гърция, сина ни ще е на две и съм сигурна, че ще е в пъти по-сложно от миналата година в Бари, когато след две къпания в морето заспиваше

Пак беше жега, ама ние си стояхме на сняка на плажа и всичко беше цветя и рози .

Не съм ходила в Лефкада, може би мястото наистина не е било подходящо, но аз още не съм прибягнала до ол иклузив, а нямам и желание

[AlexandraKo]

Жоре, нормални са ти преживелиците. Като се има предвид, че графикът за всеки ден го задава малкият човек и никога не знаеш кога , какъв ще бъде, че да си планираш деня.

Нашите деца, докато поотраснат техните деца, ходеха само на ол-инклузиви на брега на морето. След 3-тата година си върнаха навиците да ходят където си искат. Ама, се оказа, че и на Малчовците им харсва повече по света, отколкото на нашето море.

[Eleonora]

Не звучи съвсем отчайващо

 

А кучето как понесе пътя и престоя?

 

И обратния път наведнъж ли го взехте или с допълнителна нощувка?

[Зани]

Според мен дайте втори шанс на пътуването с бебе - каза човекът, който утре заминава на кратка почивка без своите бебета . Шегата настрана, аз съм решила да водим нашите навсякъде, още повече, че трудно ще намеря баба, която да се справя и с двете, особено като започнат да щъкат насам-натам,  а не искам да ги деля.  Е, несъмнено пътуванията ни вече ще са по-лежерни и различни, в близко бъдеще май ще трябва да се лиша от по-екзотичните дестинации, но и в Европа си има чудесни местенца. Ще се лиша и от усамотените и труднодостъпни плажове, които обичам, но.. такъв е живота . Като начало, през септември ще се ориентираме към All Inclusive и въпреки че съм малко от типа " да отида да видя и гледката от е оня хълм" (както обича да казва за мен мъжът ми), мисля, че в момента имам нужда точно от това. 

Между другото, съм голям фен на Ошко и семейството му и много ме кефи как успяват да ходят навсякъде с децата!

[TeddyBear]

По реда на темите: 

1. Никога не съм разбирала какво толкова намират за очарователно на Парга в сезон. Ок. Супер е, но април и октомври при хубаво време. През останалото купищата гащи и китайски стоки+ жегата+братя сърби/македонци/румънци скапват всякакво усещане за автентичност.

2. Очевидно не сте били подготвени, че принципно ежедневието ви се променя след бебето, и в следствие на това и пътуванията. Забравете за предишния ритъм когато сте с детето. Това можете да го постигнете ако правите като нас. Имаме една почивка с дете и една без дете. Тази с дете гледаме да е лежерна и да не планираме твърдо нищо предварително освен дестинация и продължителност. Конкретни планове за ден по ден не се правят. Ставаме, виждаме какво е настроението и тогава планираме. Даже искам да ви каже, че сега ви е супер лесно. Млякото/бурканчето е лесно преносимо и може да се употребява където си поискате. Памперса дори на пейка се подменя. Когато минете на обща храна и започнете да ходите идват и необходимостите за повече съобразяване. Но и тогава си е супер стига да не се взирате много и да приемате промяната на битието философски. Ние сме на етап "мамо скучно ми е". Та всичко е етап. Минава и идва другия.

3. Много се чудех защо Аг. Никитас точно с бебе сте избрали. На острова по-подходящи за количка и не чак толкова туристик са Василики, Сивота, Десими, Тзукаладес (не е на брега, но с кола е на хвърлей от два от подходящите за деца плажове на острова, които на Лефкада са кът). Иначе има и други, но вече са свръх пренаселени.

4. Като цяло Лефкада е в пъти по-малко чайлд френдли от близкия Кефалония. Който за мен е и в пъти по-хубав и разнообразен като природа. По-евтин и по-спокоен. 

5. Гърция и ол инклузив - кощунство. Чудесно и много по-конфортно ни беше с бебе в студия. Храната в хубава таверна е пъти по-добра от който и да били високозвезден хотел. Потърсете супермаркет извън Лидъл -Масутис, AB. Повечето (Масутис) дори имат топли витрини с храна в домашен стил. И има машини за пресен фреш от портокали. Вземете си насипна фета и маслини, кефалотири, киселото мляко в наш стил е в едни глинени гърнинца. Пазарувайте плодове и зеленчуци от сергии, а не от супера. Всяка таверна опакова храна за в къщи. Т.е. докато жена ви е в хотела, вие може да отсочите за хапване. И т.н.

Редактирано 3 юли, 2017 от TeddyBear

[Tedy]

Ние много пътувахме в България с децата, опознавахме родината, влачихме ги по музеи. В чужбина сме без тях. Ходили сме семейно в Гърция, Турция и Унгария, но не бих ограничила интересите си на път и не бих съобразила маршрута си с тях, особено по държавите, където обичам да ходя. 

Жоро, хубавото на децата е, че растат и става по-лесно.

[Kris]

TeddyBear звучите като заповед. Правете това, което ви казвам.

Парга си е много добре по всяко време. Там се ходи на плаж, а не на вятър и мъгли или ледена вода.

А ако нямат възможност да ходят без бебето ? 

Ол инклузив кощунство-крайно и пресилено. Това е начина на много хора и сигурно не са в час.

И къде ги пращате във Василики да ги отвее вятъра и бебчо да кара сърф ?

Аз мисля, че като начало за свикване с новия начин се справят добре и на място. Въпрос на време и навици. Приемете експеримента за успешен. Всичко ще си дойде на място.

Редактирано 3 юли, 2017 от Kris

[mu_ry]

аз пък, да ви кажа честно, не мога да си представя да не пътувам с детето... може би и това време да дойде, но за сега не ни е бил голяма пречка, а не е като да не е пътувал - за две години 5  или 6 дестинации с обикаляне по цял ден. Само в Будапеща се прибирахме на обед, че голям студ беше

[Tedy]

преди 11 минути , Kris каза:

Горния пост  на Teddy звучи като заповед.

Че какво му е ултимативното на изказването ми. Това, че се изразявам в телеграфен стил не означава, че давам акъл на хората как да пътуват. Споделям моя опит и това е.

 

Хахха, ясно, станала е грешка с ника.

Редактирано 3 юли, 2017 от Tedy

[Kris]

преди 5 минути , Tedy каза:

Че какво му е ултимативното на изказването ми. Това, че се изразявам в телеграфен стил не означава, че давам акъл на хората как да пътуват. Споделям моя опит и това е.

Не вашето, а TeddyBear сори.

Редактирано 3 юли, 2017 от Kris

[Георги]

Аз приемам всички забележки. Може би пътуването нямаше да бъде такова фиаско, ако имахме възможност в промеждутъците позволени от режима на бебето да вършим разни неща - например, ако си в град да се разходиш из него. По този начин и по-дълго можеш да си позволиш излизане вечер, защото може да поостанеш, докато започнат признаците за умора в детето. В нашия случай обаче бяхме по средата на нищото и най-близкият град беше на 25-30 мин логистика врата до врата, което първо изяждаше много от наличното време, второ означаваше, че не можеш да останеш навън до последно, а трябва да тръгнеш предварително с цел да не се преумори детето. Жегата беше абсолютен проблем и на практика унищожаваше деня от момента, в който се събудим до много късния следобед. 

 

Но въпреки всичко това, постоянното мислене за бебето мисля, че не ми е сравнимо с пътуванията мой стил. Като поотрасне със сигурност навсякъде ще е с нас (стига да има желание), но на този етап преди да е в осъзната възраст сякаш не е добро решение за нас. 

[stormbringer]

Все още мога да се изказвам само като човек, който не е пътувал със собствени деца, НО (както съм писал и по други теми) сме пътували с приятелска двойка с малко дете. 3 пъти - първо детето беше на 8 месеца и бяхме в Барселона и на Лансароте; после детето беше на 2 години и 3-4 месеца и бяхме на роудтрип от Мадрид до/през Андалусия и обратно и последния път - вече беше на 3 години и 7-8 месеца, когато обикаляхме през Португалия (с кола) от Порто и Гимараеш, през цялата страна на юг и по цялото продължение на Алгарве, като за тук имам забележка, че ние участвахме само в тази част от пътуването, но двойката с детето идваха от Испания (през Виго) и продължаваха пак натам, но южна, след Алгарве, т.е. бяха почти месец с дете, с кола. Защо изписах всичко това - защото това, което на мен ми се е запечатало, е че първият път беше най-лесно. Толкова малко дете основно яде и спи. Още няма претенции, не може да недоволства, ако сме с колата, ако сме без колата, ако сме в колата, и т.н. Да, може да се размрънка, може родителите да пропуснат някой от нещата, които ние ще отидем да посетим, сутрин не се става да се обикаля в 8 или 9, а когато всичко с детето е готово, но долу-горе това са драмите. Най-често се решават с "една гърда" от майката.  Когато детето е малко по-голямо, започва да говори, да мърмори, да не му харесва дългия преход, да му става лошо в колата, да иска да не е в количката, да иска да е в количката, когато не е подходящо и т.н. Тогава нещата, които могат да се направят или видят, рязко намалят, ако нямаш план Б, който да е приложим. Тогава вече желанието да се видят 2 музея, 3 замъка и 4 плажа, се редуцира до по-дълго кафе, повече време на същият, който е най-близо, плаж и ако имаш късмет - единия отива музей/замък, разглежда на бързо и после се сменят  Разбира се - при всеки има различни особености, но не ви съветвам да изключите тотално детето от графика. По-скоро може да пробвате (стига имате тази опция) смесено - понякога със, понякога без, в зависимост от мястото на което отивате. При всички положения - с децата трябва да сте "по-лежерни" в плановете, от типа "може да го видим, може и да не го видим", което предполагам, че би ограничило доста всеки перфекционист по отношение на "знаменцата, които ще забие", но пък няма да ви лишава от възможността да споделяте тези неща и това време, свободно, а не натоварено от нормалното ежедневие,  с децата.

[ivelina666]

Напълно те разбирам как се чувстваш. Целият начин на живот се променя и сякаш си изгубил свободата си  С първото дете ми беше така, около година не бях мърдала на никъде... И тъкмо каката порасна и се появи братчето. Но вече с второто ставаш някак по-смел, не се притесняваш, не трепериш така, както с първото. И само чаках да родя и направих резервация за Анталия на ол инклузив. И с бебе на 2 мес. и кака на 6г. отпрашихме с колата на 1400км. Сметнах, че от това имахме нужда и не сбърках. Хотелът беше огромен - лунапарк, аквапаркове за каката, прекрасни алеи за разходка на бебето, храната превъзходна, изобилна и по цял ден, обслужване на високо ниво. Изкарахме си чудесно, не сме имали никакви проблеми. И след това решихме септември да направим и една Гърция с бебо вече на 6 мес. в Парга и Лефкада. И понеже температурите септември са много приятни не сме се прибирали на обед и то си спеше в количката на плажа, а ние си се плацикахме и почивахме пълноценно. Та предполагам, че сега още ти е прясно всичко, но ще мине и пътешественическият дух в теб ще проговори  Просто ще се нагодите и ще знаете вече какво да очаквате и как да го планирате. Ето сега планирам нашето гръцко море с вече ходещо бебе на 1,5г. и притесненията сега са ми как ще го задържа да не тича и влиза в морето, с какво ще го храня там, ще може ли да спи в количката по-дълго или ще се буди от шумовете, как ще го убедя да не си маха шапката и т.н. Всеки период е труден, но това не може да ни спре да пътуваме нали, то е заложено вътре в нас  

[Звелина]

Ще ти дам няколко жокера, аз още си ги ползвам, нищо, че скоро навършва 11 години детето и почти от толкова го разнасям на уроци по плуване, та, ключовите думи за търсене на място за настаняване са: "shallow waters",  " safe for younger kids", "kid-friendly beaches" и всичко друго, каквото се сетиш в този дух. Първо си намирам Плажа и после търся около него настаняване. На Лефкада сме били в селото Никиана, на Кефалоня до плажа Трапезаки /него вече го няма, морето си го е взело/, на Пелион на западния бряг и т.н. и т.н , до тук провал нямам.

[TeddyBear]

2 hours ago, Kris said:

TeddyBear звучите като заповед. Правете това, което ви казвам.

Парга си е много добре по всяко време. Там се ходи на плаж, а не на вятър и мъгли или ледена вода.

А ако нямат възможност да ходят без бебето ? 

Ол инклузив кощунство-крайно и пресилено. Това е начина на много хора и сигурно не са в час.

И къде ги пращате във Василики да ги отвее вятъра и бебчо да кара сърф ?

Аз мисля, че като начало за свикване с новия начин се справят добре и на място. Въпрос на време и навици. Приемете експеримента за успешен. Всичко ще си дойде на място.

Кое му е ултимативно на поста не разбрах? Във всеки случай идеята беше съвсем друга от това, което вие сте разбрал. Това, че вие не отчитата, че писаната реч в нета е лишена от силата на езика на тялото...и това, че и аз имам определен стил на говорене, който очевидно не разбирате или не харесвате, не означава, че заповядвам на някой как да пътува.

 

В Парга изключая пренаселените в сезон Валтос и градския, друга опция е Лихнос, който също е далеч от спокойно и празно място, подходящо за почивка. Та по този повод казах за мен кога Парга е била привлекателна. Аз на плаж там не бих отишла в гъчканяка. Има и по-близки места в които да си го причиня това.

На Василики всъщност духа навътре в морето. На плажа е доста спокойно, поради особеност на залива.  И е далеч по-бебефредли от Аг. Никитас и денивилацията му. Отделно, че сравнително близо има други добри плажове. 

 

С бебе и дете до 5-6 г. се ходи на мързеливо море. Всичко останало и за мен е твърде ангажиращо и ме лишава от част от удоволствието на пътуването и запознаването с нови места. Но съветвам като ви размине малко разочарованието да преосмислите решението. Със сигурност при по-добро съобразяване на подробностите и удобствата ще изпитате и от удоволствието да сте заедно с детето си на почивка. Безценно е да видите първият съзнателен досег на детето с морето или със слона във Виена зуу. 

[iaia_mama]

И организацията и пътуването ви са си съвсем наред, просто (според мен) трябваше да го направите през втората половина на септември, когато времето е все още доста топло, но не е такава жега като сега, и пак е отлично за плаж,  морето е топло и чисто, а градчетата и плажовете са без тълпите летовници. През септември и фирмите, които организарат разни турове с корабчета около островите правят страхотни намаления, до 50% от летните цени.

[AlexandraKo]

Ми то не пречи, през септември пак да отидат. Със сигурност ще е далеч по- лесно, защото няма да е за първи път.

Освен това, то, понякога и без детенце не всичко протича по предварително замисления план, когато човек тръгне нанякъде.

 

Редактирано 3 юли, 2017 от AlexandraKo

[antea]

преди 14 минути , TeddyBear каза:

 Безценно е да видите първият съзнателен досег на детето с морето или със слона във Виена зуу. 

аз тук ще се изкажа малко еретично /като за тематичен форум/, но си мисля, че първият съзнателен досег е именно първи - т.е. е абсолютно без значение дали детето ще пипне море за пръв път при баба си в Бургас, или на Малдивите, както и слонът все ще си бъде слон, независимо къде е затворен - искам да кажа, че хората обикновено пътуват не заради името на някаква географска позиция, а защото търсят различното от това, което им е ежедневние - т.е. могат да направят разликата

 

едно бебе или малко дете категорично не може да направи разликата и дори си мисля, че докато стигне по-осъзнатата си възраст му е все тая къде е, защото все още работят само базовите инстинкти на физическо ниво - да е яло, спало, студ-жега и тн, а съм сигурна, че всеки е виждал и в най-големите туристически тълпи хора да теглят или носят на ръце преуморени бебета, които изобщо не знаят къде се намират, но са принудени да *туристват*

 

Георги пък май все още леко се шашкат за режима на бебето и искат всичко да му е максимално ок, заради което вместо да си починат, са се поуморили в повече, за да постигнат поне обичайния му конфорт, което е пълен оксиморон на лежерно излежаване.... и след като го усещат така, най-нормалното нещо, което могат да направят, ако има възможност някой да гледа Ани, е да си отидат на една почивка или пътуване сами без грам угризения, че ще пропуснат 7 дни от живота на детето