Гръцки остров за излежаване и гледки с бебе

[ivelina666]

iaia_mama сега ме сети, че ходихме с корабче от Парга до Паксос и Антипаксос и бяхме много забавни как качвахме количката с бебето през борда, персоналът на корабчето помагаше /но сигурно са си рекли - тия пък къде са тръгнали с това бебе/, после на борда ни пуснаха музика, всички станаха да танцуват, в това число и ние, а бебето спи в количката на силната музика. Вече ви споделих как бяхме единствените с бебе на Порто Кацики, паркирано в кошница върху камъните под чадъра, кърмихме се на плажовете под хавлията... Абе ентусиасти отвсякъде  

Но определено трябва да се избира сезон, който е по-прохладен и няма много туристи и добра локация, където става за разходки с количка, плажуване и т.н.

[TeddyBear]

20 minutes ago, antea said:

аз тук ще се изкажа малко еретично /като за тематичен форум/, но си мисля, че първият съзнателен досег е именно първи - т.е. е абсолютно без значение дали детето ще пипне море за пръв път при баба си в Бургас, или на Малдивите, както и слонът все ще си бъде слон, независимо къде е затворен - искам да кажа, че хората обикновено пътуват не заради името на някаква географска позиция, а защото търсят различното от това, което им е ежедневние - т.е. могат да направят разликата

 

едно бебе или малко дете категорично не може да направи разликата и дори си мисля, че докато стигне по-осъзнатата си възраст му е все тая къде е, защото все още работят само базовите инстинкти на физическо ниво - да е яло, спало, студ-жега и тн, а съм сигурна, че всеки е виждал и в най-големите туристически тълпи хора да теглят или носят на ръце преуморени бебета, които изобщо не знаят къде се намират, но са принудени да *туристват*

Че кой твърди, че бебето различава дали е в Бургас или Лефкада? Емоцията е за родителите разбира се. Нали именно това казах. И ставаше въпрос в примера не само за бебешка възраст. И тази емоция е различна от плажа в къщи в Бургас. Иначе не биха тръгнали за Гърция. 

Има родители, които където и да ходят, не желаят да се разделят от децата си, но и не се лишават от дълги и екстремни дестинации. Има такива, които държат на почивката с тях, но не навсякъде. Има и такива, които не пътуват с децата си изобщо. Всеки сам си преценява. Това, което казах е, че като поотмине първото разочарование не е лошо да преосмислят тяхната си стратегия. Родителството, колкото и да не ни се иска, променя сериозно ежедневието ни. И ако не желаем да се откажем от някои удоволствия ще се наложи да правим компромиси и промени.

 

 

Редактирано 3 юли, 2017 от TeddyBear

[iaia_mama]

Между другото, само да добавя макар и да не е по темата за гръцкия остров, и без визирам абсолютно никой, че според мен не е много "здравословно" родителите да ходят винаги, навсякъде и задължително все с децата си - нито за тях, нито за децата е най-добрата идея. Веднъж-два пъти годишно да се разделят за 5-15 дни е добър вариант. Имам предвид възраст на децата след 1 годинка. А когато вече са тийнейджъри, пътуването с мама и тати е много добра идея, но само ако самите деца имат желание за това, защото имам познати, които с най-голямо желание водеха тийнейджърите си до Франция, Италия, Гърция и Турция, но всеки път биваха разочаровани, че те не проявявали интерес и предпочитали да чатят с приятели по телефона вместо да ахкат в Лувъра и Ватикана,  а от пътуването им в Гърция най-много им беше харесало в някаква дискотека на Корфу, всичко друго им било "Уфф!"

Редактирано 3 юли, 2017 от iaia_mama

[Георги]

преди 9 часа, Eleonora каза:

А кучето как понесе пътя и престоя?

 

И обратния път наведнъж ли го взехте или с допълнителна нощувка?

Извинявай, че чак сега отговарям. Кучето понесе много добре престоя...вкъщи  В пристъп на здрав разум решихме, че все пак е по-добре да пътуваме без него. А на връщане също направихме нощувка в Кастория - прекрасно градче. Ще опиша по-подробно със снимки малко по-късно. 

[Ilian359]

В четвъртък се върнахме от Амуляни. От всичките ни бебешки и детски дестинации досега, тази се оказа най-успешната. И двамата разбойници бяха супер щастливи и дори необичайно послушни. Жоро, препоръчвам ти го за септември. Ако имаме възможност и ние ще повторим тогава. Селото е приятно и изключително спокойно. Плажът Аликес е на 1.5км и и е супер-чайлд-френдли. Малкият (на 2 годинки) се престраши да влиза сам и се киснеше по 2-3 часа без прекъсване. Малкото плажче насред селото също става за уплътняване на промеждутъците. Има само 5-6 сламени чадъра (безплатни) и не повече от 10 човека в час пик

На другия полюс - най-неподходящото място, на което сме били с малко дете е прословутият Sani resort на Касандра. Тогава дъщеря ми беше на 1 годинка и истерясваше от навалиците на плажа и в all inclusive ресторанта. А за асансьор се чакаше между 5 и 10 минути - неизбежно с количка. 

 

Общото между всички почивки с малки деца е едно - връщам се по-изморен, отколкото отивам. Но само физически

[Masmiya]

Моят син е малко по-голям от вашата мома (май с 3 месеца) и въпреки че с него сме били вече в 10 държави на 3 континента, в момента бихме пътували заедно само на лежерни екскурзии - апартамент/вила до плажа и програма само лежене и игра с пясъка и във водата. Просто е във фаза, в която усъвършенства ходенето, грубата моторика и опознава света. Нищо общо с бебето, което беше между 6 и 8 месец, в което 2 месеца бяхме на път. Тогава просто го водехме с нас навсякъде, а той спеше и се гушкаше. Но още не можеше да пълзи и ходи; макар да опитвеше твърда храна, беше главно на кърма. 

Но има основни тънкости, за които сам пишеш - избор на подходяща локация и време, гъвкавост в плановете. 

Пример: миналия укликенд бяхме на сити трип в Дюселдорф. Непланувано включихме и много обикаляне на детските площадки. В Стария град се превъзбуждаше от тълпите, но на детските площадки беше щастлив и не му се тръгваше. Бяхме избрали апартамент  с лесен достъп и до площадки, и до центъра, и до заведения.

 

Относно рутината - колкото повече пътувате, по-лесно ще става.

Въпрос на свикване и за вас, и за нея. 

Но ако имате възможност и детето ви тежи, пътувайте и без него. Ролята на родител не значи да загърбим личните желания и нужди.

 

А иначе за мен е важно и предварителната настройка, че пътувам с дете за да има quality time заедно, а не за да преживеем това, което сме щели да преживеем, ако него го нямаше.

А това че виждаме нова природа/ градове е бонус за всички ни.  

 

 

 

 

[Георги]

Обещаните снимки малко извън цялата бебешка драма

 

На първо време - Янина (или Йонина, не идва ли от йонийски острови?). Чудесно място за междинна спирка, като изключим многото боклук. Въобще, имайки предвид впечатленията от тук и Кастория (за тях по-долу) щяхме да си прекараме страхотно, ако не бяхме помирисвали море, хах. 

 

 

 

Парга - снимка от кумова срама. Паркирахме, излезнахме от колата с план да се разходим поне 2-3 часа и май след 20-ина минути бяхме обратно в нея. Яка жега и снимката тук е правена едва ли не в момент на задушаване...снимките от Евеврест сигурно са подобно екстремни. Все пак вие виждате лежерно градче, яхти и идилия. 

 

 

Идва ред и на о-в Лефкада. Няма да зачеквам темата отново, но май е най-близкото място, на което можеш да видиш подобен цвят на водата. 

 

 

 

Най-известният плаж Порто Катсики. Достъпът до него е сравнително лесен по лефкадски стандарти, дори има и опция за доставка на храна от близкото ресторантче (ние бяхме късно и не се възползвахме). Такъв вариант е сякаш перфектен - няма капанчета на самия плаж, които да ти развалят гледката, но пък при нужда всичко може да бъде доставено. Не е за бос крак там - или с прилични чехли или с аква обувки, камънаците са сериозни и е болезнено ходенето по тях на босо. 

 

 

Залезът след Порто Катсики, този, който не успяхме да видим на нужното спокойствие, защото трябваше да се прибираме с бебето... Ако се абстрахирам от нашите конкретни неудобства, западният бряг на Лефката изглежда перфектен за наблюдаване на залези - има ги драматичните височини, има го червеният цвят, има ги и ресторантчетата с непрекъсната гледка към залеза. 

 

 

Градчето Лефкада. Може би ако бяхме останали тук щеше да е по-добре. Типичното курортно градче с много серигийки, марина, ресторантчета и какво ли не. 

 

 

Плаж Майлос. Върви се по пресечен терен за около 10-15 мин от Агиос Никитас. С бебе на корем в жегата направихме само качването нагоре, без да спускаме до самия плаж, защото това означаваше повторно качване, за което в този момент нямахме сили. Плажът изглежда страхотен и сравнително по-сложният достъп до него предпразполага липсата на шум, хора, заведения и т.н. Може би най-точното място за хората, които търсят по-голямо усамотение. 

 

 

Ето и самото градче Агиос Никитас, видяно от нашият комплекс с апартаменти. 10 минути е разходката до долу...нагоре в жегата може да си представите, че е малко по-различно.

 

 

И залез пак от нашият комплекс. Този път като си бяхме вкъщи имахме лукса да го изчакаме до край. 

 

 

 

Вече сме в Кастория. Макар и да бяхме резервирали до неделя включително, решихме да си тръгнем още в събота за да разделим и обратния път на две. Честно казано, може би трябваше още по-рано да си тръгнем и да прекараме повече време в Кастория - изключително чаровно градче, с тесни старинни улички и страхотни гледки над езерото. Специални благодарности на @Kris за препоръката. Макар и да загубихме 30+30 мин заради отбивката от магистралата, мисля че си заслужаваше. Ето гледката от избраният ни guesthouse при залез, а после и на другия ден след изгрев.

 

 

 

Ами това беше. За бис ви оставям снимката на менюто от ресторантчето, в което хапнахме в Кастория. Съвсем на случаен принцип го избрахме, просто имаше масички сложени върху тревата около езерото. Питахме ги за английско меню, казаха че сега ще донесат сър, ето го и менюто:

 

 

Бирата беше леко топла, но пък храната беше вкусна, а се появиха и двама певачи на съседната маса, които да свирят и припявят. А детето се отъркаля доволно в тревата и успяхме да го опазим от излежаващото се наблизо голямо куче (или по-скоро кучето опазихме). Ами това е...първо пътуване с бебе, много емоции и много изводи за в бъдеще. 

 

 

 

 

[mililia]

Много красиви снимки. 

Мисля, че следващия път ще тръгнете с по - малки очаквания и ще си изкарате чудесно. А иначе и аз сега се сетих за столицата на острова и май това е било точното място, за да не скучаете и вие. То по островите всеки мисли за плажовете и изпуска градовете, но Лефкада е много приятно място.

[Травеолани]

Георги, не е лесно да се пътува с бебета и малки деца, но абсолютно става по-добре с порастването на детето. Как ще изкарате, много зависи от очакванията ви, от самото дете и от държанието му, и от това как вие се адаптирате към детето. А и ще натрупате опит, ще претръпнете, първите 2-3 години са зор, после става чудесно :). 

Ние се опитваме да сме някъде по средата и редуваме пътуванията - с деца, и без деца когато има на кого да ги оставим. Когато ходим на морска почивка задължително без дете, докато голяма беше до към 3-годишна. 

Малката ни дъщеря е изключително тихо бебе, все едно я няма, и ни е много лесно да пътуваме с нея. Може би сме и натрупали малко опит. Обаче все още трудно се пътува с голямата - във всяка ситуация вижда само лошото и вечно мрънка. 

 

Да добавя, че на круиз е най-лесно с малко дете

Редактирано 9 юли, 2017 от Травеолани

[Zaro]

С известно закъснение, но до Милос се стига и с лодка от Агиос Никитас, която беше на всеки час...и въпреки това е празен и спокоен.

[Lyubina]

Мястото, несъмнено, е прекрасно. Но както сте се уверили всички, предполагам, такива места не са за хора с малки деца. По простата причина, че в жегите изискват някакви допълнителни усилия, които често вгорчават пътуванията.

Това, за да подкрепя отново теорията си, че за хора с бебета и малки деца Вурвуру е супер удобно място. Сравнително близо - 400 км от София по магистралата (изключвам участъка около Кресна), малки плажчета, хубави плажове без камъни и други опасни морски "обитатели", добри таверни, прилични цени, никаква денивелация до пясъчната ивица. А, и водата беше със същия и тази година.  Едва ли обаче точно цветът на водата ще е определящ за доброто изкарване на времето около морето.

 

 

[searus]

И ние си бяхме причинили подобна почивка на Мадейра от денивелационна гледна точка, но поне не бяха такива жеги... Те никак не са за подценяване при бебетата. Иначе съм страшно доволна от темата и всичката информация в нея, защото гръцкото море отдавна искаме да го пробваме и все не стигаме до него. А има прекалено много избор, затова всеки аргумент, опит и размисъл ми е от полза :-) Благодаря! 

[patilana]

Георги,не мога да се сдържа да не изкажа съжаление за провалената почивка.

 

[luba_rizova]

Жоре, така е, абсолютно си прав. За това ние (КАТО Теди) в България ходим с деца (когато сме на почивка), плюс някой уик нд за релакс (басейнче, спа, хотел до плажа),винаги предпочитам да е Ол инклузив. Странно ми е какво ми РЕКЛАМИРАТ Турция за Ол ин- ми 2 часа До София, два часа преди полета, два часа полета и час-два до Великия хотел, няма как да го направя с децата. Те дори в България - от нас до морето окол2. 30-3 часа, прав път, магистрала, избесняват и мрънкат. На планина гледам да е близо, става им лошо и повръщат. Да ида до Гърция? Защо? Да пътувам с часове всеки ден до този и онзи "красив" плаж, който децата не оценяват, те искат да си играят. Сина ми е на 11г.и все още не мога да го взема на пътуване, каквото ми харесва - не му е интересно цял ден да обикаля, изморява се, а ако са дни наред абсурд. Децата за това са деца, имат различен ритъм И различни интереси. Задължително трябва да има лесно достъпно място за хранене и забавления, иначе не е приятно. Ето сега два дни бяхме на апартамент на морето без изхранване, макар и до плажа. Ами не става, няма и да си го причиня повече. Те не знаят какво искат, не им харесва, искат да избират от това, което виждат... Искат басейн, не щат море, абе напълно и отговорно смятам, че си прав да ти е чоглаво. Човек разделя нещата - тук ще ходим само ние, там с децата и така му е мирна главата. Ако има кой да ги гледа. Ако ли не, няма как, нови правила и нов начин за пътуване. 

[liliya]

Прекрасни снимки.  

А по повод минорното настроение.....то отминава и се помнят само положителните  емоции.Не се отчайвай , ще се нагодите и наистина колкото повече пораства детето, става по-лесно и за логистика и за хранене.... за всичко. Ние малкия го влачим с нас от 2 месеца и вече на 6 е обиколил голяма част и от България и от Европа, а догодина зимата му предстои и първото презокеанско пътуване.  Първият път наистина е най- трудно , но после и детето свиква и се ръководи от създадените правила.... от неговите  родители.  Важното е да се уморява за да може да спи сладко и да има нови сили за следващия тур . Малчо върви наравно с нас от 3 години, когато изхвърлихме количката. Имало е дни и по цял ден се върви, катери , тича с километри ..... с почивчици разбира се. В нито един момент не сме се отказали да ходим някъде заради него.  Единствено направихме леки размествания в пътуванията за море  по отношение на сезоните-  юни и началото на септември и в никакъв случай в горещите месеци- тогава само планина. 

Малките са много чувствителни на жегите , ако не са свикнали с тях. Така , че пробвайте в по- хладен сезон , близо до плажа и като начало според мен за деца е най- добре Италия, Испания и Португалия.   

Всеки следващ път ще става все по- хубаво:) 

[Георги]

преди 9 часа, Zaro каза:

С известно закъснение, но до Милос се стига и с лодка от Агиос Никитас, която беше на всеки час...и въпреки това е празен и спокоен.

Да, но вървят общо взето в "работно време". Ние отидохме баш преди смрачаване, то и за това не ни беше зор да слизаме до долу

[ven62]

@Георги, с времето ще става все по-добре. С всеки изминат ден бебето ще става все по-разбрано. Tака, че дайте си втори шанс.

 

Всъщност, аз реших да се включа в полемиката, за да ти кажа, че изобщо не те съжалявам. 

Та ти живееш в ерата на памперсите.

Преди тази революция в отглеждането на бебета, една от функциите на отговорните бащи беше гладене на 2-3 вида пелени през 2-3 часа.

За да съм още по-ясен - представи си памперса, който хвърляш в първата кофа за боклук да го изперете, изгладите и пак да го използвате.

 

Сега ще продължаваш ли да мрънкаш? 

Редактирано 10 юли, 2017 от ven62

[Георги]

Е ти сега ще ме караш да съм благодарен, че сме имали лека кола, а не каручка, и че все пак ако искаме да се чуем с някой звъним по телефона, а не чакаме съобщения по телеграфа :))

[Георги]

Дискусията за транспорта между Лефкада, Кефалония и Закинтос тук: