дневник Куба - един поглед през моите очи в началото на 2017-та

[Mary]

В подобна ситуация (с използване на преводача на телефона като последна реална възможност за комуникация) се вкарахме в още по-голямо приключение с камериерката на Бернардо в Тринидад, защото очевидно разликата между испански и кубински се оказа непреодолима за нея и се наложи да прибягваме (отново) до универсалните методи...

Точно с нея важното беше да си сложи очилата за да прочете написаното.   :lol:  

[Duke]

Точно с нея важното беше да си сложи очилата за да прочете написаното.   :lol:  

 

Явно в нашия случай е изпитала неудобство да се излага пред чужденците като признае, че цял ден не може да си намери очилата...

[Elena]

Мари, страхотен разказ! Определено ми промени желанието да отида там. А относно обувките върху жиците - според мен имат същото значение като тези в София

[Mary]

След кратка пауза, продължавам с разказа...

 

Още преди да отворя очите си на другия ден се ослушвах за дъжд.

За наше щастие вчерашния ден беше единствения, в който валя така продължително.

 

Закусихме и се запътихме навън.

Ех, какво се откри пред погледа ни... Не може да ми омръзне красотата на старите автомобили. Сигурно имам поне 500 снимки само на коли...

 

 

За днес имахме планирана обиколка с туристически автобус.

 

 

В Хавана има две линии на този автобус. И двете тръгват от това място.

Избрахме да се возим на по-дългата, която обикаля по туристическите места - Т1 - цената е 10кук.

Тук ще вметна, че на доста от спирките на тези автобуси няма обозначения или поне ние не ги видяхме.

Ние не ориентирахме точно къде е спирката, на която искахме да се качим и затова просто махнахме на един преминаващ автобус.

И обиколката започна.

 

Минахме покрай пристанището. Круизните кораби вече често спират в Хавана:

 

 

После покрай гарата:

 

 

Малекон

 

 

 

Хотел Национал

 

 

От сградата в центъра на следващата снимка има чуден изглед отвисоко. Ние не се възползвахме, но гледах снимки.

 

 

Специално за АлексадраКо - хотел Мелия Кохиба:

 

 

 

Предвестника на Моловете - Galerias de Paseo:

 

 

Покрай Monumento a José Miguel Gómez:

 

 

Се насочваме към Площада на Революцията, а там няма начин да не ни посрещнат Че и Кастро:

 

 

 

 

Последвани от Memorial José Martí:

 

 

И още две снимки за АлександраКо - друга Мелия и района около нея:

 

 

 

За следващата снимка ... какво да кажа ... бих я кръстила "Новите нашественици", които идват за да изчезнат старите красиви автомобили...

 

 

 

От височината на автобуса, надниквам и в Cementerio de Colón:

 

 

И последна снимка от тази разходка на паметника на Antonio Maceo:

 

 

При разходката с туристическия автобус, се затвърди мнението ми, че не е моят начин на разглеждане на града, като осъзнавам, че нямаше да успеем да видим всички тези места, ако не го бяхме ползвали...

 

След като слязохме от автобуса, беше време да потърсим нещо за хапване.

Ред беше на заведението, което вчера беше затворено - El Chanchullero.

Разбира се, не се разминахме без чакане - поне половин час беше, та може и повече...

Заведението не е голямо, но е доста известно и непрекъснато си стичат хора натам... 

Нямаш избор на маса или дори етаж - където се освободи, там те настаняват.

Нашия късмет беше да сме на втория етаж и на масичка поставена на малък подиум, та направо ни беше широко, в сравнение с останалите:

 

 

Забележете на горната снимка мястото заградено с решетки. Там също има разположена малка масичка, която е направо като в затвор - дори яденето им подаваха от малък отвор, след като затворят вратата.

След толкова слънце на автобуса, беше време да се разхладим с по питие:

 

 

Последвано от крокети:

 

 

Аз избрах да ям свинско - хубаво беше:

 

 

А Rainy опита рибата - каза, че е невероятна:

 

 

След това решихме да минем и втората линия на туристическите автобуси - Т3.

Отидохме на началната спирка и се започна едно чакане... чакахме и чакахме... идваше само Т1.

Автобуса не го видяхме, но всякакви странни превозни средства имаше:

 

 

Тук ще напиша и защо не го видяхме Т3 - просто ние очаквахме да видим същия туристически автобус, като показания вече от мен, но с различен номер отпред. А всъщност Т3 е закрит автобус и по нищо не прилича на показания. Това го разбрахме след няколко дни, когато направихме втори опит да видим и другия маршрут.

 

Разходихме се по познати вече места, естествено отбихме се и за малко нет.

Вечерта бяхме поръчали ядене в къщата ни.

Оказа се, че и другите наематели в този ден са направили същото, както и двойка от съседна къща.

Другите две двойки бяха французи. Срещнахме доста французи навсякъде.

Чест им прави, че в тази вечер всички те говореха на английски. Та мита за французите и английския беше леко разклатен.

Ето и менюто ми, като само салатата не съм снимала:

 

 

 

 

След вечеря, отдъхнахме малко и тръгнахме към следващата точка в плана - посещение на джаз-клуб. Избора ни беше - Jazz Club La Zorra Y El Cuervo. Отваря в 22 часа. Първите, които влезнат имат по-голям избор на места. Входа беше 10 кук, като в него влизат и две питиета.

Ние се присламчихме към един японец, който живее и работи в Китай.

Една снимка и от клуба:

 

 

След клуба се прибрахме с обикновена кола на човек, който спря за да ни откара вместо такси. Цена 3 кук.

Това беше за този ден, а на другия ден ни очакваше път...

 

Следва...

[Mary]

31.01.2017г.

Бяхме си поръчали ранна закуска, че ни чакаше взимане на автомобил и пътуване към Винялес.

Офиса, от който трябваше да вземем колата беше REX Malecon и отваряше в 8,30часа.

Ние отидохме малко по-рано - около 8,15 и така избегнахме голямото чакане.

Веднага след нас дойдоха и други клиенти, а предаването на колата отнема поне 20 минути.

Не мога да кажа точната цена, която платихме за колата. Надявам се, че Rainy ще каже колко беше.

Сключихме пълна застраховка по 20кук на ден. Освен тази сума, искаха още 200кук като гаранция. Интересното беше, че попитаха как ще ги платим с карта или в брой, а казаха че нямат терминал... Ние и без това бяхме приготвили сумата в брой. Върнаха ни я цялата, когато върнахме автомобила. 

Получихме си китайския автомобил - MG. Колата не беше съвсем малка. Беше автоматик.

 

 

И тръгнахме по улиците на Хавана. Какви автомобили, ах какви автомобили участват в движението там! Наслада за очите:

 

 

Стар и нов един до друг:

 

 

Лесно беше излизането от Хавана.

Движението по магистралата не е натоварено, но самия път не е в много добро състояние - има неравности и дупки.

Освен това по магистралата е много оживено от други участници в движението, но не автомобили.

Непрекъснато се срещат хора, каруци, рикши, волове, крави и изобщо всичко, което се движи.

Видяхме и типични за нашите ширини картини - полицаи скрити в храстите.

На много места - обикновено под минаващ над магистралата път, заради сянката, има импровизирани спирки, където се струпват хора в очакване на превоз. 

Широко разпространено е да ви спрат с питане да качите хора.

Нас също ни спряха - бяха двама, които наподобяваха полицаи, но със сигурност не бяха такива.

Представиха се за служители по ... реда и поискаха от нас да качим пътници.

Ние предварително бяхме решили, че няма да качваме хора, защото съгласете се, че да пътуват сами две жени и да качват стопаджии, поне според нас не беше много ок.

Ставаше ми доста тъжно, когато подминавахме всички тези хора, които чакаха с надежда някой да ги повози до мястото закъдето са тръгнали...

 

След като се отделихме от магистралата в посока Винялес, попаднахме в малко населено място(което дори и на картата го няма), където ни спряха местни хора, с информацията, че пътя е затворен!? Препращаха ни по друг маршрут, а също и питаха дали няма да качим някой в посоката...

След този въпрос вече ни стана ясно, че пътя не е затворен, а просто търсят начин да пътуват до друго място. Интересно, като е затворен пътя къде ли щяхме да ги закараме?!

Та внимавайте винаги, когато ви спрат и ви кажат, че точно този път е затворен.

По време на цялото пътуване използвахме само maps.me.

Не ни подведе нито веднъж.

 

Стигнахме до Винялес за около 3 часа. Малко преди града спряхме на един Мирадор, откъдето се откриваше тази чудна гледка:

 

 

Бързо си намерихме касата - Ridel y Claribel

Ето как изглеждаше стаята ни:

 

 

 

Мястото за хранене:

 

 

И поглед от терасата на покрива:

 

 

Duke, изпратиха специални поздрави на Тити.

 

Питието за добре дошли беше Мохито, като ни направиха и по един сандвич за обяд.

Имахме предварително уговорена езда. Понеже мястото, където са конете е отдалечено има нужда от такси. Е, таксито, което ни закара до там беше ... естествено уникално - то в Куба не е трудно всичко да е уникално, особено колите.

Беше някакъв модел на Лада, но ... вътре всичко беше избушено.

В колата имаше само седалки и ламарина.

Ааааа и музика! Ето две симки:

 

 

 

Стигнахме успешно до конюшните.

Преди да ни дадат кончета и да започне разходката, изслушахме и погледнахме как се правят пури. Демонстрацията беше интересна:

 

 

 

Естествено, предлагат и пури за продажба. Започват от пакетирани по 10-20бр, на като искате по-малко, също имат в наличност. Цената беше 5 пури за 20 кук. Нямам представа евтино или скъпо е това.

 

Запознаха ни с нашия водач - Жоел. Интересен типаж беше. Като цяло беше много внимателен и любезен. Шареха му очите здраво, че даже и покана получихме от него.   

Ето го водача ни и кончетата:

 

 

И тръгваме:

 

 

Да кажа малко лични впечатления за ездата - няма такава забава! Специално за мен, това беше първи досег с кон. Първоначалното качване ми се струваше, че ще е доста трудно, но още на второто беше бях ОК. Кончетата бяха много добрички и понеже ежедневно ходят по този маршрут и пътя си знаеха.  

 

Разходката продължава окол 3 часа, като по маршрута за разходка са направени различни спирки.

Първата спирка беше в едно стопанство с кокошки, пилета и други домашни животни. Позволиха ни да ги гушкаме. На тези спирки са направили места за сядане и предлагат различни напитки - това е начин да изкарат още някой кук . 

На първата спирка ни черпиха с ром от гуава - но не е точно ром, а нещо средно между ликьор, уиски и ром.

 

 

След това разходката ни продължи към една пещера, а по пътя красоти, красоти...

 

 

 

 

 

Самата пещера не беше голяма. Вход за пещерата - 2 кук.

 

 

 

 

Влиза се с водач - нашият беше младо момче - Даян - който ни разходи из пещерата, разказваше и някакви неща, но ... само на испански... 

 

 

Самата обиколка не е дълга, но беше интересно да видим и кубинска пещера.

 

Продължихме с ездата към следващата цел - малко езеро. Там също беше направено заведение, където изпихме по питие.

Бармана:

 

 

Питиетата:

 

 

И езерото:

 

 

Езерото беше най-далечната точка до която стигнахме.

На всяко спиране, качване, че дори и по време на ездата, се забавлявахме много, направо се заливахме от смях, шегувайки се със самите нас. Нашия водач често се чудеше какво точно става.

Ние не сме някакви миниатюрни женички, които с един подскок да се озоват на коня, та наистина разчитахме на помощ от водача.

 

Тръгнахме обратно и аз вече се чувствах доста по уверена на коня, та помолих водача да пробваме галоп.   Ееееее, няма такъв кеф! Коня тича, а ние подскачаме отгоре. Доста атрактивна гледка бяхме - пищим и врещим от удовоствие, та ни чуха из цялата долина.

 

След галопа беше време отново за малко снимки:

 

 

 

 

Живи и здрави се върнахме отново в началната точка.

Там последваха множество снимки с конете и водача ни. Взехме си довиждане с кончетата и с Жоел и се отправихме към невероятния ни превоз.

 

След това излязохме на разходка из града. Има много ресторантчета, магазини, сергии и т.н. 

Отбихме се и на площада за вечерна кратка порция нет и се прибрахме в касата, където имахме поръчана вечеря.

Поднесоха ни салата, боб, ориз, чипс и пържоли. Питието беше мохито.

 

 

 

 

 

 

 

Какво се случи после ще разберете в следващия пост.

 

Следва...

[Kraska]

Мари, толкова завладяващо разказваш и показваш, че неусетно се пренесох и аз там. Толкова съм се заплеснала, че даже кафето ми изстина. Очаквам с нетърпение продължението на разказа ти и чудесните снимки.

[Mary]

Мари, толкова завладяващо разказваш и показваш, че неусетно се пренесох и аз там. Толкова съм се заплеснала, че даже кафето ми изстина. Очаквам с нетърпение продължението на разказа ти и чудесните снимки.

Благодаря!

 

Тук е момента да кажа, че всички, които имат някакви въпроси за Куба смело могат да питат и дискутират и тук.

Понеже писането ми върви бавно, а може да има скоро пътуващи.

[Гост]

 

Бяхме си поръчали ранна закуска, че ни чакаше взимане на автомобил и пътуване към Винялес.

Офиса, от който трябваше да вземем колата беше REX Malecon и отваряше в 8,30часа.

Ние отидохме малко по-рано - около 8,15 и така избегнахме голямото чакане.

Веднага след нас дойдоха и други клиенти, а предаването на колата отнема поне 20 минути.

Не мога да кажа точната цена, която платихме за колата. Надявам се, че Rainy ще каже колко беше.

Сключихме пълна застраховка по 20кук на ден. Освен тази сума, искаха още 200кук като гаранция. Интересното беше, че попитаха как ще ги платим с карта или в брой, а казаха че нямат терминал... Ние и без това бяхме приготвили сумата в брой. Върнаха ни я цялата, когато върнахме автомобила. 

Получихме си китайския автомобил - MG. Колата не беше съвсем малка. Беше автоматик. 

 

Както вече споделих в друга тема, колите под наем са с изключително високи цени (както неведнъж е ставало ясно). Аз по-скъпа кола под наем не съм карала. За 6 дни платихме 560 евро, плюс 20 евро на ден пълна застраховка. За гаранцията Mary е разказала.

Бензинът отделно - платихме 72 кука за един резервоар - това ме изненада. Връща се празен резервоар, което определено не е плюс за предпазливи хора като мен. Заради моята предпазливост бяхме на загуба около 10-15 евро от бензин, но Mary го прие като нормална такса застраховка

Колата си беше лимузина, автоматик. Не че исках такава, а тази беше най-евтината, която намерих по време на резервацията близо година назад. Всъщност, возеше много хубаво. Самото шофиране по магистралите е голяма емоция, дано Mary разкаже повече  

Редактирано 18 февруари, 2017 от Гост

[Mary]

... Самото шофиране по магистралите е голяма емоция, дано Mary разшаже повече...

Мисля да отделя един специален пост с всички интересности, които видяхме по време на път и които съм успяла да заснема, че не винаги бях достатъчно бърза...

Най-любимата ми картинка е ... каруца, теглена от два вола, на която се вози огромен ... шопар - това е на магистралата, разбира се.

За съжаление нямам снимка.

[Гост]

Мисля да отделя един специален пост с всички интересности, които видяхме по време на път и които съм успяла да заснема, че не винаги бях достатъчно бърза...

Най-любимата ми картинка е ... каруца, теглена от два вола, на която се вози огромен ... шопар.

За съжаление нямам снимка.

 

За мен върхът на сладоледа беше когато магистралата просто свърши... и започна поле с трева   Този връх се конкурира с друг връх - когато нашата половина на магистралата трябваше да се пренесе на съседното платно - без кьорав знак. Ако не ми беше креснала предупредително, щяхме да влезем в противоположното движение. Не че щяхме да ги впечатлим... хаха (и не че не правихме другаде интересни завои)   

[neuromancer]

Хе хе, аз веднъж взех така кола с платен бензин и я върнах на изпарения. Ама имаше компютър, който показва колко км ти остават с наличния бензин. И като влязох в едно задръстване накрая, разхода се качва, а аз се чудя, мога ли да заредя бензин за 1 евро например и има ли смисъл... Ама стигнах.

А тук в Бразилия имат навика да ти я дават не съвсем пълна, пише в протокола 2 чертички и трябва пак на толкова да я върнеш, това пак много тъпо.

[Duke]

 

 

Duke, изпратиха специални поздрави на Тити.

 

 

 

Ще е необходима проверка по вторични белези и шпионски канали! Някой вече спомена, че Кралос и Йени от Плая Ларга, пак а Тити поздрави пращат. Какво е правила тази жена не ми е ясно, но очевидно има поле за размисъл и.......проверка...

 

При докторите във Виняес, трябваше да си поръчате риба. Явно съм забравил да споделя, язък...

[Mary]

Ще е необходима проверка по вторични белези и шпионски канали! Някой вече спомена, че Кралос и Йени от Плая Ларга, пак а Тити поздрави пращат. Какво е правила тази жена не ми е ясно, но очевидно има поле за размисъл и.......проверка...

 

При докторите във Виняес, трябваше да си поръчате риба. Явно съм забравил да споделя, язък...

Ха-ха, не знам какво е правила, но пишейки сега се допитвам до записките ми, а там инфото е попълнено коректно и скоростно след събитието. 

 

Само единия доктор се яви за малко и изчезна като дим! И тук се наложи да ползваме преводача на телефона.

Rainy да каже защо избяга доктора.

[Ивайла]

Като си помисля, че аз ще карам и съм с прясно обръщане по таван.... Ще си излекувам постравматичния стрес доста бързо...

[Mary]

Като си помисля, че аз ще карам и съм с прясно обръщане по таван.... Ще си излекувам постравматичния стрес доста бързо...

Иве, просто ще караш по-бавно и ще се надяваш да виждаш дупките по-рано, както и всички други движещи се по пътя.

Също и да си по-предпазлива, като участник в движението.

 

Ето един сладък пример.

Виждаме ги отдалече - цяло стадо, барабар с отговарящия за тях са на магистралата от Винялес за Хавана.

По-лошото в случая е, че животните тичаха по магистралата...

 

 

Веднага се престроихме зад наличния до нас автомобил:

 

 

И изчакахме преминаването на стадото:

 

 

Много често обаче, животните са сами на магистралата или на границата на магистралата, та ти си знаеш - намаляваш и отминаваш бавно.

[Edem]

Излизаме от нашата къща, вдигам поглед и какво да видя: 

 

1-IMG_7568.JPG

 

Такива обувки има накачени и в София. Какъв ли е смисъла им в Хавана?

 

Навсякъде смисъла им е един и същ:

 

Практиката да се хвърлят обувки със завързани връзки, върху телефонни жици или електрически кабели се нарича "shoefiti" и се заражда в Америка. Според най-разпространената версия това е знак, че наоколо има дилър на наркотици. Според гангстерските хроники странната приумица започва през август 1998 в Атлантик сити, щата Ню Джърси, когато 23-годишен младеж в телефонен разговор с наркопласьор обяснява къде живее и изтъква, че като ориентир ще висне старите си кецове на жицата пред тях.

 

В моя квартал има точно пред един блок, но май само аз се впечатлявам.

[Vincent]

Благодаря!

 

Тук е момента да кажа, че всички, които имат някакви въпроси за Куба смело могат да питат и дискутират и тук.

Понеже писането ми върви бавно, а може да има скоро пътуващи.

Щом може ... да питам за всеки случай 

По отношение на навигацията с телефона, предполагам няма проблем да се сложи на стойка на стъклото, както обикновено? В смисъл забранен е вноса на GPS устройства, но не употребата на телефон като такова?

Кончетата във Винялес от този сайт ли ги намерихте? Дали може направо на място да се отиде, защото не мога да знам в колко точно ще сме във Винялес или най-добре с резервация, пък да се съобрази с нея човек. Видях, че доста сте забавлявали, а предполагам е и добър начин да се разгледа наоколо?

[Mary]

Щом може ... да питам за всеки случай 

По отношение на навигацията с телефона, предполагам няма проблем да се сложи на стойка на стъклото, както обикновено? В смисъл забранен е вноса на GPS устройства, но не употребата на телефон като такова?

Кончетата във Винялес от този сайт ли ги намерихте? Дали може направо на място да се отиде, защото не мога да знам в колко точно ще сме във Винялес или най-добре с резервация, пък да се съобрази с нея човек. Видях, че доста сте забавлявали, а предполагам е и добър начин да се разгледа наоколо?

Сигурно няма проблем да е на стойка телефона.

Дори ни спира полиция и телефона, включен на навигация беше в ръцете ми - нямаше проблем.

 

Кончетата във Винялес ни ги резервира собственика на касата.

Можеш да пишеш на посочения от теб сайт и да попиташ.

Предполагам, че не са само едни, които се занимават с това, защото срещнахме много туристи на коне.

На мен лично много ми хареса разходката на кон.

[Duke]

Специално бях купил стойка за телефон, която стоеше на стъклото непрекъснато...

Редактирано 19 февруари, 2017 от Duke

[Mary]

Feliz Cumpleaños, Rainy!  

 

Този ден беше специален за нашата компания - Rainy имаше рожден ден! Още много рождени дни на интересни места да празнува! За мен ще е удоволствие да бъда част от пейзажа.   

 

Гледката от покрива рано сутринта:

 

 

 

Времето беше чудесно и обещаваше прекрасен ден!

За мое огромно съжаление, малко след ставането ни започнах да усещам леко неразположение, което доведе до негативен резултат(повръщане).

От закуската нищо не си спомням. Стегнахме багажа и тръгнахме на обиколка в околностите на Винялес.

Моето състояние не се подобряваше и дори не можех да седя внимателно навигацията.

Затова взехме решение да продължим към Плая Ларга, защото пътя до там беше доста дълъг.

Rainy, много съжалявам, че не видяхме нищо повече от Винялес... 

Това пътуване ми се стори мнооооого дълго...

Пътувахме без проблем.

Единствено в населено място на име Австралия се опитаха да ни заблудят отново, че пътя е затворен и да минем по друг маршрут, който включваше някаква друга крокодилска ферма. Не се хванахме и този път, но чужденците пред нас чинно си обърнаха и поеха по посочения от правещите се на помощници в движението двама мъже. Носеха някакви баджове и държаха някаква табелка/листове в ръка. Просто да изглеждат като хора, които се занимават с нещо.

Та, внимавайте за всякакви такива уж служители...

 

В Playa Larga отседнахме в Casa de Yeni - прекрасен избор - благодаря ти Duke!

Стаята ни:

 

 

Собствениците са изключително мили и любезни! Предвид, че аз не бях особено добре през цялото време бяха загрижени за мен - непрекъснато ме питаха как съм, стараеха се да има лека храна и дори ми намериха хапчета(от които вече нямах нужда). Наистина съм впечатлена от вниманието на всички в къщата. Благодаря им от сърце.

 

След кратка почивка се отправихме към плажа:

 

 

 

 

Не беше много добър, но поне се понапекохме на слънце, а Rainy пробва и водата.

Не стояхме много, че трябваше да се приготвим и за тържествената вечеря.

Предварително ни бяха попитали какво да ни направят за вечеря.

Аз нещо леко - пиле, а Rainy избра риба със скариди.

Тук е момента да кажа, че по време на престоя ни в тази къща, там им гостуваше техен приятел - готвач или любител готвач не запомних точно, но този човек правеше фантастични неща за ядене!!! Не само вида им беше оригинален, но и вкуса беше невероятен!

 

 

 

 

Специално за мен имаше и супа - пилешка - това е най-различната и добра пилешка супа, която съм опитвала. Ммммм искам пак!

 

 

И основното ястие:

 

 

 

И изненадата на вечерта - музиканти, които пяха и свириха специално за рожденичката:

 

 

И какъв рожден ден ще е, ако няма торта:

 

 

Ето и "виновника" за всички вкусотии, които опитахме там:

 

 

И във вихъра на танца заедно с домакинята:

 

 

И ние танцувахме, и ние пяхме, и ние се веселихме!

 

Сега ще покажа и малко снимки от следващия ден, а подробности ще разкажа в другия пост.

На другата сутрин посетихме и другите два плажа в Playa Larga - бяха по-добри от градския плаж, но има какво да се желае.

 

Пристана за лодки:

 

 

 

 

 

Единия плаж:

 

 

Другия плаж:

 

 

 

А между двата плажа има мирадор и International Diving Center. Много хора имаше и явно има какво да се гледа в района.

 

 

Гледките от мирадора:

 

 

 

 

Там наблизо има магазин за пазаруване с кук и си купихме ром. Цената по всички магазини от този тип е еднаква. На летището цената и на рома, и на пурите е по-висока.

 

Какво се случи още на сутринта в този ден, ще ви разкажа в другия пост.

 

Следва...

[Mary]

Докато закусвахме сутринта, хазяина с плах глас ни съобщи, че задна лява гума е спаднала...

Попитахме дали ще ни окажат съдействие със смяната и получихме съгласие.

Ние не се трогнахме особено за гумата и тръгнахме пеша из града.

Отидохме до показаните вчера плажове, видяхме, не са нашето място и се върнахме отново в града.

Почакахме доволно много на опашка за карти за нета. Работи само една служителка и доста бавно става.

При предварителните ни проучвания не бяхме открили място с нет в Плая Ларга, но се оказа, че има достъп на това място.

В офиса за продажба на карти може да се ползва нет на компютър. Предполагам, че системата е същата - вкарваш номера и паролата. Дори за ползването на компютрите нямаше опашка...

 

Трябваше да обменим и пари, та отидохме в офиса на банката. И там чакахме. Първо ти дават номер и после на табло изписват на кое гише да отидеш.

Един човек дава номера и ... едно гише обслужва. Социализъм - трябва да има работа за всички...

 

Върнахме се в къщата и беше време да видим какво се случва с колата. Хазяина смени гумата и ни обясни къде е сервиза, но ние не го открихме при излизането ни, затова се наложи да ни заведе до там и да се разбере с автомонтьора какво искаме и колко ще ни струва.

 

Резервната гума беше пълна смешка:

 

 

Заряза всичката си друга работа човека и започна с нашата гума.

И това място ни върна години назад, когато нямаше модерни сервизи и тук, а с налични уреди и майсторлък се поправяше всичко.

 

 

За да намери къде е спукана гумата я поливаше с вода и наблюдаваше. Бързо локализира проблема и изненадааааа ... забит пирон в гумата. Ама де не си помислите, че е някакво малко гвоздейче?! Цял, голям пирон си беше... Како това чудо се оказа забито в гумата ни си остана изненада за нас.

 

 

 

Вулканизира(ако така се казва) спуканата гума и я постави отново на колата ни.

На всичкото отгоре се оказа, че и крика ни не е съвсем в ред, защото като го повдигнеш на височина започва да превърта т.е. не се повдига колата нормално... Хубавото е, че нямахме повече инциденти, та не се наложи да видим дали и сами можем да си сменим гумата.

 

 

Вече с реновирана гума се отправихме към следващата точка в плана за деня - крокодилската ферма - Criadero de Cocodrilos.

 

 

Входа е 5кук. Плащаш и влизаш - билет не ни дадоха.

 

 

Фермата не е нищо особено, но е приятна за разходка. Има няколко водни басейна, като в малките са крокодилите-бебета, а в голямото езеро са големи крокодили.

 

 

Големите крокодили основно се препичаха на слънце.

 

 

 

 

 

Обиколихме всички пътечки и надникнахме от всяка посока при крокодилите. Не отнем много време разглеждането.

Видяхме да се возят хора и в лодки - не в езерото с крокодилите, разбира се, но не проявихме интерес. Сега гледам, че вероятно ни карат до голямо езеро на разходка.

 

Решихме да опитаме и крокодилското. Вътре във фермата има заведение, но там не се предлага.

Крокодилско има в заведението отвън.

Поръчахме си това:

 

 

И платихме това:

 

 

Няма меню, арогантно обслужване, но най-вече ... доста неприятно на вкус ядене. Дали това наистина е крокодил не знам, но и на двете не ни хареса. Добре, че бяхме поръчали само една порция. По-късно хазяйката ни каза, че там не е сигурно какво ядеш - смесвали всякакви меса+риба... Оффф и сега като се сетя ми става гадно. Но определено месото ставаше за ядене - нахраних доволно едно куче.

Кучетата в Куба, а и не само кучетата - и котките, конете, кравите и т.н. са доста слабички... Личи им, че не се хранят редовно.

 

Решихме, че имаме още време от днешния ден и ще го уплътним с плажа, който беше предвиден за утре. И така газ към Playa Giron и Playa coco.

 

По път спряхме на още едно плажче, но беше доста скалисто:

 

 

Плажа в Playa Giron не е нищо особено - има хубав пясък, но в морето има доста дребни камъни и е гадно да ходиш бос. Иначе самото море е красиво, а водата бистра. Има изградени някакви бетонни съоръжения(виждат се в лявата част на следващата снимка), вероятно за да пазят брега/плажа, но гледката не ни хареса.

 

 

 

Следващият плаж беше Playa coco - тук определено беше най-доброто място в околността, което ние посетихме. На него вече имаше повече хора. Плажа е пясъчен, в морето подхода също е пясъчен. Навътре в морето има малко камъчета, но не е неприятно.

Водата беше супер - прозрачна и топла. Плажувахме с удоволствие!

 

 

 

 

Правихме си сметка за времето, че не е препоръчително да караме по тъмно.

Прибирайки се в Плая Ларга спряхме за малко нет и там ни помолиха да закараме няколко човека(туристи бяха) до дайвинг-клуба, че една от дамите не се чувствала добре и имала нужда от кислород.

Закарахме ги до там и от мирадора се откриваше чедусна гледка към залеза, но ... го изпуснах буквално за минути...

 

 

Прибирайки се в къщата, заварихме готвача в стихията си:

 

 

 

Вечерята отново беше великолепна!!!

Ето какво опитахме тази вечер:

 

 

 

 

 

Следва...

[Mary]

След кратка почивка продължавам с разходката из Куба.

 

03.02.2017г.

Станахме сутринта, закусихме и се приготвихме за път към Сиенфуенгос.

Първоначалния ни план беше да минем по крайбрежния път, но понеже предния ден посетихме плажовете, които бяхме набелязали, решихме да използваме магистралата.

Отне ни около два часа това разстояние.

 

Сиенфуегос е единственият град, основан от французите на острова - това се случва през 1819 г. Той да изглежда по-различно спрямо другите кубински градове. Тук улиците са по-широки. В много от сградите също се усеща френско влияние. Първите заселници са били имигранти от Бордо и Луизиана. Селището е кръстено Сиенфуегос на името на един от генерал-капитаните на острова.

 

Сиенфуенгос е доста по-голям град от Плая Ларга и това си пролича още по движението преди и в града - както бяхме почти самотни на пътя, с приближаването към града бързо бяхме заобиколени от обичайното оживление. Това е характерно за всеки град/селище - малко преди да влезеш и малко след като излезеш, пътя е натоварен и трябва да се кара с повишено внимание - особено много са колоездачите, каруците и животните.

 

Касата ни беше разположена почти на носа на Punta Gorda, затова прекосихме почти целия град за да стигнем до нея.

Благодарение на Duke, избора ни се спря на Hostal Los Delfines - добър избор, чудесно местоположение.

Всяка къща в този район си има собствена част над водата, където обикновено има столове, шезлонги или нещо подобно, като има изградени и стълби за директно влизане във водата.

Ето го погледа от нашето място:

 

 

 

За съжаление в деня на нашето пристигане собственичката на касата отсъстваше и младите хора, които ни посрещнаха бяха доста неориентирани.

Стаята ни още не беше готова, но ние си го предполагахме това, затова веднага тръгнахме на опознавателна пешеходна обиколка.

Центъра е доста отдалечен от къщата ни, затова се ограничихме до Малекон и обратно.

 

Интересен фонтан има на кръговото:

 

 

Ето и част от красивите къщи по пътя ни:

 

 

 

Интересен малък парк:

 

 

И още красиви къщи:

 

 

 

Стигнахме неусетно до Крайбрежната:

 

 

Направихме няколко снимки и поехме обратно, като се отбихме в малкия парк Parque los pinitos.

Интересни люлки имаше там:

 

 

Погледнахме и морето от тази страна. С изненада видяхме един гмуркач, но не сподели с нас какво търси:

 

 

Отидохме да се настаним. Ето стаята ни:

 

 

Харесахме си заведението, което беше в съседната къща за обяд:

 

 

Доста артистично беше, направо на границата с кича:

 

 

 

За начало една от нас пи бира, ама не обикновена бира, а бира с изглед, като този:

 

 

Цената на менюто беше 18кук и заведението беше пълно с туристи. Избираш си от менюто предястие и основно ястие, а получаваш като бонус - салата, десерт и накрая ликьор(банан) и кафе. Алкохола и другите напитки се заплащат отделно.

Ето нашия избор за обяд:

 

 

Бих казала, че не уцелихме основното ядене - избрахме специалитета на заведението - не ни хареса... Трябваше да изберем това:

 

 

След като похапнахме, решихме да обиколим центъра.

Далече е за пешеходстване в жегата, затова решихме да вземем превоз.

Питайки момчето в къщата ни колко по принцип струва такъв превоз, той веднага се втурна да ни уговаря превоз, та цената се увеличи с комисионната вероятно - искаха 5кук, ама аз не давах, та продължихме 20 метра и сами си попитахме един човек с открито превозно средство - нещо като мотор, с ремарке и в него има седалки. Той ни закара до центъра за 3кук, като вероятно реалната цена е 1 кук на човек.

 

Вече сме на пресечката между двете централни улици:

 

 

Ето и самата пешеходна улица:

 

 

В центъра има доста сгради в неокласически стил, които са строени през 18-ти век и са под защитата на Юнеско. Доста от тях са реновирани.

 

 

Catedral de la Purisima Concepcion - строена между 1833 г. и 1869 г., тя притежава красиви витражи, внесени от Франция:

 

 

Театро Томас Тери - сградата е завършена през 1890 г. и е в отлично състояние:

 

 

Palacio de Gobierno - неокласическата сграда на Градския съвет, която притежава красиви, покрити с червени плочки куполи:

 

 

Триумфалната арка(някъде прочетох, че е единствената в Куба):

 

 

 

Palacio Ferrer - Casa Provincial de la Cultura - искат пари за вход - 2кук, като в момента на нашето посещение течеше ремонт, но имаше достъп до покрива, от който се възползвахме:

 

 

 

И погледа отгоре:

 

 

 

 

Това е мястото, откъдето снимахме - влиза се само по един човек - то и няма място за повече:

 

 

И част от пищността на сградата вътре:

 

 

Продължихме по улица "Санта Изабел" с произведения на изкуството и всякакви шаренийки: 

 

 

И стигнахме до кея на пристанището - там има пейки, кафене и е приятно място за отмора. Ето и поглед в две посоки от там:

 

 

 

Вече беше станало тъмно, а имахме поръчана вечеря в касата, затова лека-полека се отправихме натам. Този път ходихме пеша, защото времето беше прохладно вечерта.

 

Показвам и с какво ни гостиха:

 

 

Рибата беше много вкусна!

 

Легнахме си с нетърпеливо очакване на следващия ден.

 

Следва...

[Гост]

Аз да кажа, че се бухнах от пристана на касата - мнооого беше хубаво!

 

П.П. Носех си обувки за каменист плаж, защото там няма пясък - не знам как се казват, но знам, че ще ме разберете... 

Редактирано 23 февруари, 2017 от Гост

[Mary]

Аз да кажа, че се бухнах от пристана на касата - мнооого беше хубаво!

 

П.П. Носех си обувки за каменист плаж, защото там няма пясък - не знам как се казват, но знам, че ще ме разберете... 

Да пусна ли снимка от бухването?

Докато се бухваше, съседния ресторант се надигаха от масите!

[Гост]

Да пусна ли снимка от бухването?

Докато се бухваше, съседния ресторант се надигаха от масите!

 

Предлагам да се въздържиш със снимките... хахаха... Няма лъжа, голямо кокорене падна - аз не уважавам горнището на банските   - а аз искрено се забавлявах