DenitsaS Публикувано: 6 февруари, 2017 Сподели Публикувано: 6 февруари, 2017 Ако се случи да сте в Исландия през лятото, не пропускайте възможността да минете по един от високопланинските пътища, пресичащи необитаемата вътрешност на острова. Ако се случи все още да не сте посетили Þingvellir, не пропускайте да изберете пътя през Kaldidalur. В подножието на глетчера Kaldidalur означава „студената долина“ и представлява точно това – една изолирана, сурова и вледеняваща местност, заобиколена от масивни планински вериги. Част е от hálendið или highlands на Исландия, които са се разпрострели в центъра на острова и се състоят от вулканични пустини и глетчери. Надморската им височина е около 400-500 метра, но лошите климатични условия ги правят достъпни само в периода от началото на юни до края на август и само с участието на 4WD превозно средство. Единствено Kaldidalsvegur, по който минаваме, прави малко изключение, защото е най-късият от високопланинските пътища и през него не текат реки без наличен мост, по който да бъдат пресечени. Въпреки това, добрата подготовка и осведомеността за времето и състоянието на пътищата е задължителната преди да поемете по някой от тях – информацията се намира на сайта на пътна администрация Vegagerðin. Ние обаче имаме късмет с времето и тръгвайки от Reykholt минаваме по Reykholtsdalsvegur, за да навлезем в мистичната земя от северозапад. Преминаването е колкото плавно, толкова и рязко, защото гледките по пътя сякаш се преливат, но след около 50-60 километра пейзажът е напълно чужд. Чужд не само защото не съм го виждала преди, а защото изобщо не го чувствам като място от нашата планета. Неслучайно филми като Interstellar и Rogue One се снимат в Исландия, но е съвсем различно, когато сам се озовеш в този така различен мизансцен. Струва ми се, че никога не съм познавала цветовете наистина, че такава необичайна и наситена палитра на синьото, сивото, бялото, жълтото и кафявото може да има само при някой холандски майстор. Но никой друг освен природата не би ги подредил толкова небрежно и съвършено. В този момент вече знам, че най-голямото разочарование ще се случи пред екрана на компютъра, когато отворя снимките от камерата. Затова отварям очи още по-широко и оставям на картините да влезнат през слъзните ми канали, да се разлеят по клепачите и минавайки през вените на слепоочията да се влеят в кръвообращението ми. С тях неизбежно влиза и голямо количесто хлад, спускащ се от глетчера-вулкан от източната страна на пътя. Казва се Þórisjökull, висок е 1350 метра и е част от втория по големина глетчер в страната Langjökull. Кръстен е на Þóri от Grettis saga, за който се смята, че се е укривал в близка пещера. Глетчерът изглежда примамливо близо, но в момента, в който започвам да слизам към него се отдръпва от мен и решавам да се върна на импровизирания паркинг и да го погледам мълчаливо от разстояние и с изстуден шот Brennivín в ръка. От другата страна на пътя, някак по-деликатно и в страни, се издига самотна планина, от чието подножие се е измъкнала ивица мръсно-бял сняг, стигаща до пътя. Слизам до ръба и едва стъпвам върху снега, за да не разваля безупречните вълни на повърхността. Мястото, на което сме спрели, е най-високата точка на пътя и с това предлага най-добрата гледка към гореспоменатите природни красоти. Ще го познаете по купчината от камъни beinakerlingin* (bein = кост, kerling = старица), към която всеки пътуващ добавя по едно камъче за късмет, а такива наоколо определено не липсват. Въздухът в долината се изпълва със скреж и е време отново да потегляме по фантастичния Route 550. Между континентите и вековете Пътуването продължава в посока юг към националния парк Þingvellir Þjóðgarður. Километрите до там не са много, а пейзажът отново плавно започва да се променя – сивото и кафявто отстъпват място на жълтото и зеленото. За втори път ми се случва да дойда тук, но сега, в разгара на исландското лято, мястото изглежда доста различно откъм растителност и цветове. Разбира се, за трите години между посещенията ми, и туристите са се утроили, но паркът е достатъчно голям и достатъчно красив за всички ни. Разходката започва от източната част на парка по пътеката, водеща до разлома Flosagjá, чиито кристални води са с дълбочина до 25 метра. Това е само един от множеството каньони, образували се от отдръпването на евразийската и северно-американската тектонски плочи, върху които се простира паркът. Най-известният и най-големият от тях е Silfra, в който има възможност за гмуркане. Водата във всички тези разломи е една от най-чистите на света, но нито този факт, нито забранителните табели могат да попречат на туристите да хвърлят монети (тук виновно свеждам глава и признавам, че първия път и аз бях сред тях, но много вода изтече оттогава**). Малко по-нататък и от ляво на пътеката се издига заобленият хълм с църквата Þingvallakirkja – построена е през 1859 година, но на това място е имало църква още от 11-и век. Тя и скупчените до нея къщички са единствените постройки в тази част на парка, която е под защитата на ЮНЕСКО. Съставената от пет долепени един до друг кукленски домове, фермата Þingvallabærinn е построена през 1930 година и служи като офис на надзирателя на парка и като лятна резиденция на исландския министър-председател. За съжаление и този път църквата е затворена, а на прозорците висят плътни пердета, закриващи изцяло интериора. Въпреки, че денят започна с дъжд и мъгла, облаците тук са се разсеяли и слънцето мързеливо праща лъчите си към земята в късния следобед. Поемаме по широката пътека към малкото езеро с печална слава Drekkingahylur – смърт чрез удавяне за вещици и жени, извършили други престъпления. Минаваме по моста и тръгваме към хълма Hallurinn, обозначен с исландския флаг заради изключителното си историческо значение. Предполага се, че тук се е намирала Lögberg или в буквален превод „скалата на закона“, която е служила като трибуна по време на Alþingi*** – исландският парламент, съществуащ от 930 година. Именно от това място председателят му или lögsögumaður е цитирал законите. Пътят ни продължава в посока запад към клисурата Almannagjá, където отдръпването на плочите е най-видимо. Изкачването нагоре е лесно, а там се намира центърът за посетители, който предлага безплатна мултимедийната презентация на Þingvellir. Точно срещу него е панорамната площадка Hakið, от която се разкрива цялата красота на зелената долина, тъмните и светли скали от лава и разлялото се на юг дълбоко езеро Þingvallavatn. Гледка, която ме кара да спра да мигам за по-дълго от нормалното. Спокойствието тук е синьо на цвят. *Подобни beinakerlingin или bone crone се срещат из цяла Исландия, но тази на пътя Kaldidalur е може би една от най-известните в страната. В миналото, всеки пътник е трябвало да измисли поздрав или пожелание в стихотворна форма, да го напише върху кост от крава или овца и да го остави върху купчината за следващия, който ще мине по същия път. ** Първите ми впечатления от Þingvellir и по-подробна историческа информация за парка може да прочетете в Седмица в Исландия: май 2013 (част 2) *** Повече за историята на самия парламент Alþingi ще намерите в Рейкявик ден и нощ: църква и държава Цялата статия 2 Връзка към коментар
Препоръчани мнения