[denitsas] Рейкявик ден и нощ: църква и държава

15 декември, 2016

Две институции и две сгради в страната с най-стария парламент, чиито граждани отговарят по следния начин на въпроса „В какво вярвате?“ – „Вярваме в себе си… и в елфи*“

Alþingi се нарича парламентът на Исландия, който под друга форма и на друго място възниква през 930 година и с това става става известен като най-старият такъв в света. За последен път парламентът заседава в Þingvellir през 1798 година, а през 1800 абсолютната монархия в Дания закрива Alþingi до 1843 година, когато парламентът е възобновен с кралски декрет като резултат от действията на исландското движение за национална независимост. През 1844 година се провеждат избори за народни представители, а през 1845 година е първото заседание на новия парламент в Рейкявик. Днес Alþingishúsið или сградата на парламента се издига на площад Austurvöllur – проектирана е от известния датския архитект Ferdinand Meldahl и е построена между 1880 и 1881 година. Добавени са две пристройки – ротондата Kringlan през 1908 година и Skálinn през 2002 година, а градината към сградата е най-старата обществена такава в страната и датира от 1893-95 година. На площада с лице към сградата се издига статуя на лидера на движението за независимост през 19-и век и председател на народното събрние – Jón Sigurðsson, чийто рожден ден 17 юни днес се отбелязва като националния празник на Исландия (17 юни е и датата, на която през 1944 година се прокламира основаването на република Исландия). От 1905 година насам площад Austurvöllur традиционно се използва за национални протести като този през 1949 година срещу присъединяването на страната към НАТО, Búsáhaldabyltingin или „революцията на тенджерите и тиганите“ по време на банковата криза между 2009 и 2011 година и последния протест от април тази година, предизвикан от Panama Papers и присъствието на исландския премиер в тях. Народните представители понастоящем са 63 на брой, а ние имахме възможността да бъдем приети от един от тях по време на посещението ни в парламента. Такова посещение е възможно за групи и при предварително запитване, но само по време на лятната ваканция. img_20160714_182750 Нека да се върнем на народния представител на име Ögmundur Jónassonar, който заедно със служителката от администрацията ни разходи в сградата и беше така добър да отговори на всичките ни въпроси. Разбира се, успя да изложи и програмата на собствената си партия – Vinstri Græn (буквално преведено „леви зелени“), но в никакъв случай не беше досаден. Даже напротив, многогодишният му опит като телевизионен журналист си пролича във всеки един негов жест или дума. А външният му вид не издаваше нито една от двете му професии. За около час минаваме през всички етажи на парламента и през темите за евентуално присъединяване на Исландия към ЕС, Brexit, потенциалните заплахи на туристическия бум от 2013 насам, добива на херинга и търговията с горива и разбира се, предстоящите парламентарни избори в страната. Едни други избори вече са минали, тези за президент, и в момента кипи подготовката за встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава Guðni Th. Jóhannesson, което е само след две седмици. По стените на стълбищата са окачени портерти на всички министри, а дървените стъпала не издават и звук под краката ни. Между етажите сноват работници – едни са заети с боядисване, други лъскат стария дървен паркет, а трети изнасят тежките килими от пленарната зала. img_20160714_182836 Самата тя прилича повече на салон в малък европейски дворец с резидавите си стени и кристални полилеи. Вместо с депутатски банки, залата е пълна със столове в тревисто зелено, а подиумът е разкован. Продължаваме още един етаж нагоре, за да се качим в галерията над залата – от тук всеки гражданин има правото и възможността да наблюдава заседанията, стига да запази пълна тишина и приличие. Интересен факт е, че всяка нова сесия наесен започва с църковна служба в катедралата Dómkirkjan í Reykjavík, намираща се само на метри от парламента, след което депутатите се отправят към работното си място. Когато влезеш в самата сграда на парламента обаче, може да долепиш ухо до една вдлъбнатина в стената, за да чуеш как пророчицата от Völuspá съвсем не по християнски нашепва за старите богове.

Когато говорим за църкви, положението става по-сложно. Въпреки, че „официалната“ катедрала на града и седалище на епископа е вече споменатата Dómkirkjan í Reykjavík, то друга една се издига буквално и преносно над нея – Hallgrímskirkja. Фактите, свързани с красивата сграда, се побират в няколко реда: висока е 73 метра, проектирана е през 1937 img_20160707_161034 година от архитекта Gúðjón Samúelsson, но минават 41 години преди да бъде завършена през 1986 година, кръстена е на поета и пастор Hallgrímur Pétursson. Историята зад институцията на исландската църква обаче е по-дълга и на места доста кървава. Първите християни на острова са ирландски монаси, които най-вероятно биват убити от новите заселници, довели със себе си северните богове. Колкото и изолирано да живеят исландците, връзките със „старата родина“ Норвегия никога не се прекъсват напълно, а там Християнството идва с крал Olaf Tryggvason, но нито оказаният от него политически натиск, нито мисионерите му успяват да проправят път за новата религия на острова. Все пак по време на Alþingi в година 1000 всички са мнение, че този въпрос трябва да се реши преди да се стигне до гражданска война между разделеното на две население. Тук своята роля изиграва Þorgeir Þorkelsson, който е goði – предводител на клан и жрец, но по същото време заема и длъжността на lögsögumaður – буквално „този, който казва закона“. Същият се отдава на медитация едно денонощие преди да отсъди, че всички ще приемат новата религия, но който желае може да продължи да почита старите богове в къщата си. Според легендата, когато се връща във фермата си Ljósavatn в Северна Исландия изхвърля всички предмети, свързани с езическите богове във водапада, който оттогава се нарича Goðafoss или „водопад на боговете“. През същата година се случва и още едно знаменателно събитие – Leifur Eiríksson достига бреговете на днешен Нюфаундленд, а днес негова статуя се издига на площада пред Hallgrímskirkja. Когато църквата се установява на острова, езическите ритуали бавно, но сигурно биват изместени и претопени, а в Исландия се появяват първите религиозни и културни центрове – Hólar за Южна Исландия и Skálholt за Северна Исландия. През 14-и век Исландия преминава заедно с Норвегия в Калмарската уния под властта на img_20160707_161905 Дания, а след Реформацията датският крал Christian III иска да наложи Лутеранството и в Исландия. И този път „новата“ религия не е приета без съпротива и в резултат разбунтувалият се католически епископ Jón Arason и синовете му се обезглавени, а страната преминава от Католицизъм към Протестантство. Днес повечето исландци не определят себе си като религиозни, въпреки че службите в Hallgrímskirkja обикновено са пълни, а туристите тогава са нежелани. Когато бях в Рейкявик за пръв път, вратата на църквата ми се стори много по-впечатляваща от интериора, включващ просторна и светла зала, скромна декорация и 15-метров орган, но тогава така и не успях да се кача в кулата. Тази година попълних пропуска в последния ден от престоя ми в града – преди 11 часа и преди всички групи да са се втурнали натам. Билетът струва 1200 крони и се купува от магазинчето вляво от входа, но истината е, че никой не проверява билетите на качващите се в асансьора. Въпреки това всички на опашката имаме такива – парите все пак отиват за поддръжката на сградата. В асансьора звучи музика от вече споменатия 15-метров орган и приятен глас подканва посетителите да се сдобият с диск с църковна музика на слизане. Преди върха има стълбище, а после празна и сива площадка с прозорци. Неприятната, но все пак разбираема част са решетките, но пък са се погрижили за по-добрата видимост с малки постаменти, върху които човек да се качи. Времето е ясно и слънчево, но вятърът е леден и пръстите, подаващи се с камерата през решетките се вдървяват за минути. Гледката и този път се отплаща и се завъртам два пъти по часовниковата стрелка. В подножието на кулата се излежава малкият площад Hallgrímstorg със статуята на Leifur Eiríksson, а право напред е улица Skólavörðustígur с подобните на лего къщички, заведения и магазини, слизащи до морето. Прозорците, гледащи на Изток и Запад, виждат още хубави и подредени сгради, а тези на Юг откриват зелени площи, асфалтови пътища и Perlan в далечината. Най-хубавата част от града обаче е на Север – крайбрежната алея Sæbraut и плавно издигащата се над водата планина Esja. Едва ли има по-добър начин да кажеш довиждане на Рейкявик.

* Huldufólk или „скритите хора“ е обозначението за елфи в исландския и фарьорския фолклор. Същите тези обитават скали с причудливи форми и често объркват плановете за строеж на нови пътища – последно през 2013 година, когато един такъв проект е спрян, за да не бъде разрушен хабитатът на елфите, а с него и вярванията на хората.