дневник Холандия за 5 дена - дали не изтървам нещо важно?

[AlexandraKo]

преди 1 час, krasen_denev каза:

Я виж дали не се е запазил? Влизайки на " напиши мнение " има вероятност да се е запазил текста.

Не мога и аз да схвана защо, понякога постът се пази, а оня ден пет пъти писах едно и също.Хем не можех да го публикувам,  хем не се запазваше. Ама, на мен ,все Андроидчо ми е крив, та не вия на умряло в другата тема. Този път.

Редактирано 16 май, 2017 от AlexandraKo

[Боян Димитров]

На 6 май започна холандската ни обиколка. Тъй като май месец времето е достатъчно напреднало, за да се рискува да не се видят никакви лалета, решихме в първия ден да стартираме с основната забелижителност на тази страна. Действително полята от лалета бяха подрязани, но те не са и толкова много колкото си представях. В моето съзнание, лалетата трябваше да са във всяка нива. Реалността е, че те са в определен район и съвсем не са налични в цяла Холандия извън оранжерии. 

Все пак за посещение на Кеукенхоф началото на май е напълно приемливо време. Но всяко нещо по реда си.

 

Сутринта станахме много рано за нашите стандарти. В 7 часа влязохме в Алсмийр флауър аукшион или най-големия аукцион за цветя. В действителност това е най-големия аукцион , за каквото и да било , в който стъпвам. Основното хале е дълго поне километър и широко 100 метра. На всеки 50 метра има прикачени нови халета. Към тези халета има по няколко рапми за товарене на камиони. Много е внушително. Вътре е нещо като кошер от мотокарчета, които закачат палети с цветя и в дадени моменти приличат на влакови композиции. Имат си и ленти за предвижване, в 2те части на основното хале по 6-7 ленти. Не липсва и 15 км влек, които закарва палети за товарени от другата страна на магистралата, за да им е максимално удобно на холандците.  2 огромни зали за залагане в средата и огромна зала за рисърч допълват халето. Всичко е организирано много добре за платилия си около 8 евро турист - има висящ от тавана пешеходен маршрут, който обикаля цялото хале. За истинско изобилие от цветя обаче беше късно. Аукционът отваря в 4 сутринта все пак.

Така изглежда една малка част от основното хале

Залата за залагане с огромните монитори с информация 

 

В Хаарлем пристигнахме към 9. Всичките дестинации в днешния ден бяха на по 20-40км една от друга, което правеше предвижването лесно, точно време да си починеш от вървенето и да ти писне шофирането и си на ново място. Толкова рано имахме града почти за себе си. Даже кафето си пихме самички. Нямаше никакво движение. Градът ни допадна много. Каналчета, големи пешеходни и вело зони, характерен архитектурен стил. В последствие тези неща открихме във всеки малък град, но въпреки всичко не си променихме мнението. Харесваше ни много навсякъде. Отделихме към 2 часа на града и решихме да се предвижим нататък.

Хаарлем запазен за нас

 

Следващата спирка беше Кеукенхоф. Градина за лалета, в която холадците показват уменията си да синтезират лалета. Това определено си беше хайлайт-а на нашето пътуване. Ако бях по-добър писател, щях да напиша 2-3 страници, с ахкания и пъшкания, колко са невероятни цветята и тяхната аранжировка в градината, но тъй като не съм уверен, че ще предам правилно, ще постна малко повечко снимки.

В парка имаше невероятното шествие от хора. После се указа, че всъщност е нямало чак толкова хора, за колкото е пригоден. Паркингът беше пълен наполовина, но все пак беше работен и много студен ден. Ирина още от сутринта съжали, че ме е послушала да не си вземе дебели дрехи и се беше увила във всичките налични. Въпреки това и липсваха шапка и ръкавици. Даже и на мене с пролетното якенце ми беше една идея далеч от зоната на комфорт. И въпреки всичко хората бяха много, но градината е направена много умело и на доста места имаше зони , в които да се почустваш почти сам. Това е заради множеството хълмчета, зелени огради и езерца, които обособяват отделни кътчета. Чудехме се дали всеки от нас ще намери лалета с цвета на дрехите си. Лилавото се оказа лесно, но моето светло синьо може би беше единствения неприсъствен цвят в мпрето от лалета.

 

 

 

 

Малка част от огромния снимков материал

 

Лесно загубихме 3-4 часа и въобще не усетихме, че отдавна е минало времето за обяд. Щяхме да коригираме нещата в Лейден. Лейден е ...., абе много подобен на Хаарлем, но по своему красив и запомнящ се. За нас ще остане мястото където се сблъскахме с индонезийската кухня. Влиянието на Индонезия в кухнята на Холандия, вероятно може да се намери навсякъде, но ние точно тука ядохме и бяхме много доволни от избора си. Случайно минахме и през местен пазар, където опитахме впечатляващи екземпляри крафт бира, точно от Лейден.

Лейден, където една от главните улици не е на канал

 

И така беше към 19часа, когато свирих край на деня и казах, че може да се прибираме. Ирина каза, че било още много светло и да сме направили още една обиколка. Предложих, че Делфт не е далече и вместо да повтаряме, можем да разгледаме друг малък град. Така стигнахме до Делфт, за мене най-прятното малко градче от всичките, които посетихме. Не знам, защо е така. На пръв поглед е като другите, единственото, което го отличава са огромния площад и факта, че всъщност е по-малък от останалите.

 

Части от огромния площад на Делфт с кметството отгоре и магазин за сирене

 

Във всички малки градчета се паркира много лесно на паркинги на центъра указани с табели. Цената е далеч от нашите стандарти, но парите се оправдават напълно, като се има впредвид, че за 2-3 часа обикаляш града 3 пъти.

 

Навръщане още не беше се стъмнило, но беше вероятно на залез. Нещо, което нямаше как да е сигурно , заради облаците и липсата на слънце. Случайно минахме през някакви локални вятърни мелници, които изглеждаха населени и много фотогенични. Малко ми се разсърдиха, че трябва да спирам за всичко да снимам, но мисля, че резулта не е лош.

Случайни мелници край Алфен аан де Райн

Редактирано 7 юни, 2017 от Боян Димитров

[Георги]

преди 12 часа, Боян Димитров каза:

Така стигнахме до Делфт, за мене най-прятното малко градче от всичките, които посетихме. Не знам, защо е така.

Не си единствен, макар и да съм доста пристрастен след като съм живял там  Делфт общо взето е перфектният микс между малко градче, което да си има своето типично холандско излъчване и все пак някакви забележителности за да не си помислиш, че си в най-заспалото село на света. При претрупаните програми за няколко дни, които всички правим е перфектно попадение. 

[Боян Димитров]

Както първоначалния план гласеше, днес беше ден за Амстердам. Решихме да ползваме невероятната П+Р промоция от 1 еуро след 10 часа и тъй като Гауда ни е на 20 км и почти на път, ни се видя като добро място да си изпием кафето. Милото се заби в първото кафе, а тъй като моята задача беше да запечатам къде сме ходили се втурнах да изпълнявам мисията. В Холандия има една много специфична особеност, кметството и площада може да са на широко, но църквите и катедралите почти винаги делят прозорци с редовите къщи. Явно попите не са били толкова влиятелни в тази част на света. В резултат да намериш място да заснемеш цяла катедрала е почти невъзможно. Гауда е много типичен пример в това отношение.

 

 

Гауда

 

За Амстердам малко закъсняхме, но не се притеснявах особено. Бях убеден , че кой знае какво няма да търсим там, макар че към края на деня нещата взеха неочакван обрат. 

 

Пристигнахме към 10:30, но чакахме половин час на опашка да влезем в П+Р на Олимпийския стадион, така че стана 11часа, докато слезем на центъра беше почти 12. Моят план гласеше, лодка за запознаване и после колело за обзорна обиколка. Основните забелижителности на Амстердам със сигурност не ни интересуваха. Картинните галерии са ни пълно фиаско. Влизали сме в няколко много сериозни (Прадо, Третяковаската глареия и т.н) и сме се убедили, че това не са нашите места. Реално нямам никакъв спомен от нито една картина, да не говорим, че 98% от тях са ми безинтересни още на прима виста. Мисля, че това не е особено осъдително, като се има впредвид, че ако нарисувам кон и го покажа на 10 човека с въпроса какво има на картината , ще получа различни отговори вариращи от хипопотам, до драсканици, но нито една няма да е правилно предположила вида на изтерзаното.

 

Екскурзията с лодка е базисно упражение за Амстердам. Препоръчвам го с цялото си сърце. Въпреки че в Амстердам каналите са за красота, за разлика от Венеция, където каналите са сърцето на града, все пак това е един релаксиращ начин да видиш това онова и да си набележиш точки за посещение.

Каналите

 

По моему точките не са толкова много. Има една интересна кула, но на други места това е само част от цялостната декорация. Не искам да кажа, че е съвсем постно, но в никакъв случай не е много местно. Например подведохме се да посетим музея на диамантите, въобще не си заслужава парите, супер изкуствено и фейк. Мястото за съкровища е трежърито към тауър ъф лондон. Поне персоналното ми усещане е такова, иначе нямам никаква идея има ли на едното от двете места поне един истински диамант.

Кулата

 

За основната експедиция на Амстердам щяхме да използваме колела под наем. Малко трудно се намират в 13 часа, но не е съвсем невъзможно. Ирина знаеше отдавна какво възнамеряваме и някак изглеждаше ентусиазирана. При първия ни досег с колелата обаче, ми се видя много уплашена. То и аз не бях изпълнен с диво желание, тъй като да караш колело в София по улицата е малоумщина, но реших да я успокоя, че това е като яденето, не го забравяш. Обаче се указа, че тя почти не се е учила. Последният и досег с колело бил на 6 години. А сега де. С един поглед установих, че дори 7 годишната ни щерка, кара доста по-добре от нея. Смело и безотговорно от нейна страна, но мислено одобрих и гласно окуражих. Все пак се закрепи и даже тръгна. В първите 30 минути за малко не прекатури една количка. Майката на бебето според мене ще му прави курбан другата година. Но лека полека почти можеше да държи права линия. Е, до края на деня не успяхме да изпреварим друг на колело, но все пак мисля, че много добре се справихме. Все пак холандците имат изпит по колоездене в 5ти клас. За холандците и колелата няма какво да разправям, всички най-вероятно знаят, че като се роди холандец, феите орисници му пожелават да се научи да кара колело, истината е че с такава организация и аз бих практикувал. 

Лайфстайл

 

В Амстердам е доста по-скъпо от останалата част на Холандия, нищо изненадващо, но ние поради липса на време не сме и търсили ресторант. В късния следобед седнахме в един парк и хапнахме някакво китайско за вкъщи. Доста успешно се претопихме в тълпата. По-късно пихме някакви наливни бири в един бар на един мост връз един канал. Но това го правят всички в Холандия. Заведенията са основно такива и големи пространства от града са заети точно по този начин.

 

Към 8 върнахме колелата. Задниците ни боляха жестоко, но бяхме много доволни , че сме разгледали добра част от Амстердам. Частта на музеите, Ане Франк, площадчето пред Мадам Тюсо, западната кула и много други. Факт е, че основното, което ще ни остане са не музеите, а улиците , на които колоездачите са с предимство, тясните къщи покрай канала със сводовете за вкарване на мебели на техните покриви, множеството лодки, превърнати и узаконени в къщи по амстердамските канали, сладникаквата необъркваема миризма навсякъде и абсолютно освбодения дух и желание за забавление на холандците и туристите в града: навсякъде имаше някакви ивенти за забавление, тук ще видиш мъж преоблечен на жена, там 30 млади русокоси жени с не напълно изяснена мисия, на друго място подпийнала компания в лодка или пък странно захилени лелки.

Типична архитектура

 

Забавление

 

Последните 3 часа изкарахме пеша в ред дистрикт. Малко късно започнаха да излизат девойките, просто защото се мръкваше много късно, но качеството особено на централните улици много ни изненада. Няма изобилието на някои други части на света, но ако това е основната мисия се съмнявам , да не може да бъде изпълнена.

Тази снимка е забранена, един напушен чичко дойде да ми се скара

 

Още преди да тръгна за Холандия, бях решил да ставам наркотрафикант. Вече се бяхме сдобили с 2 кексчета за България, но в последната пешеходна разходка из червените фенери , реших, че няма как да не пробваме едно тука на място, ако случайно ни ги гепят на летището. Малко преди да си тръгнем влязохме в поредния кофи шоп и си взехме едно кексче за вкъщи. Момата посъветва: "This is really strong stuff", а аз на ум си казах: "да бе, мене тези глупости не ми действат."

Като се прибрахме, взех да обяснявам на Ирина, че съм пробвал да се напушвам без резултат (никога не съм пушил обикновени цигари и не разполагам с технологията), но освен това и съм ял някакви домашно правени сладки, които изтръшкаха половината офис, но аз след третата отбелязах, че ще по-скоро ще ме хване диабет. Тя също каза, че е пробвала, но нямало много ефект, един път я хванало, но много й се доспало. Та изядохме си кексчето и зачахме. Продавачката ни беше нотифицирала, че трябва да дадем 1 час да подейства. Точно след един час споделих "Набутахме се , отивам да си взема бира" Хладилникът е 2 етажа надолу, но докато се върна,  полуухилен съобщих "мене май взе малко да ме хваща" Е, хвана ни и двамата много сериозно, и падна един час смях със сълзи. Все едно в мозъка ти върви централаната жица, но всички други са разместени. Няма нищо общо с алкохола, където пак ти става весело, но горе долу си си ти. Напушването е доста странно изживяване  След един час си легнахме, предполагам умората си каза думата, както предполагам, че сме похабили част от материала, защото вкъщи ни държа много повече, но за това друг път. 

Билкова аптека

Редактирано 8 юни, 2017 от Боян Димитров

[Боян Димитров]

На следващия ден идваше ред на най-спокойния ден в програмата. Той доголяма степен беше определен от няколко фактора и съвпадения, които изкочиха от търсене на обекти край мелничния парк Киндердайк. Първият такъв изкочи покрай близостта на един от хубавите замъци в Холандия - Де Хаар. Интересното е, че хазяйката , която бая беше попътувала не беше чувала за него. Второ се указа, че Утрехт има много хубава архитектура и трето имаше и юнеско сайт там. И така решихме да заместим Хага с Утрехт, нещо за което изобщо не съжаляваме.

 

Сутринта рано поехме към замъка и на мястои стигнахме 2ри. За паркинга ни взеха 4-5 евро, което определено дразни, защото все пак спираме в нивята. За вход ни поискаха 5 евро, ако гледаме от вън и 16 ако искаме да влезем. Попитах момата какво има вътре и тя ни показа една брошура. Искам да кажа, че след по-рано посетения замък в Германия и при това само за 8.5 евро, този изглеждаше , като неприветливо място, дори за конярите на Аугустбургите. Затова си взехме билет само за отвън. Отвън обаче замъка си заслужава.

 

De Haar castle

 

След като направихме пълна обиколка на замъка (красив е от всички страни), се отправихме към Утрехт с всичкото време за деня пред нас. Планът беше да се предвижим към мелниците по залез, когато са по фотогенични. 

 

В Утрехт ползвахме П+Р , но не мисля, че е необходимо. Да вярно лимитирахме раходите до 5 евро, но си загубихме 1 час в чакане. Автобусите са на час. Поне си спазват разписанието и навръщане нямахме тези проблеми.

 

За начало попаднахме на малък селски базар със сирена, домашен чипс, бира и така нататък. Всичко беше доста добро, а кашкавалите бяха находка. Заговорихме се с един човек и по едно време го попитах за посоките в града. Той каза: "Аааа, не , аз съм от село, тука само продавам  ".

 

Пазар

 

Понахранени направихме пълна обиколка на града. Каналите наистина се отличават от тези на останалите градове. Това е така, защото почти навсякъде има пътеки на нивото на водата и така се получава все едно каналите са на 2 етажа.

 

Каналите на Утрехт

 

След като изчерпахме всички интересни точки в центъра се запътихме към туристическата информация да разпитаме за къщата на Риетвелд Шрьодер, мястото което се явяваше обект по Юнеско. Установихме, че има път до там. Но преди да излезем реших да попитам за местната кухня, все пак наближаваше време за ядене и аз бях чел за някакви манджи с картофи и някаква супа с грах. Оказа се, че тези неща холандците ядат само през зимата. Питах какво ядете през пролетта и служителката наистина изглеждаше обръкана какво да предложи. Каза салата с риба тон, но предполагам, това не е точно холандско ядене. Накрая каза пробвайте крокетите.  

 

Върпреки, че задниците ни не бяха минали, решихме че ще потърсим колела, след 30 минути несполучливо търсене, Ирина каза , аз отивам на кафе и ще пропусна. Аз се запътих пеша. Има си вървене от центъра, но това не беше единствената несгода. За да влезеш вътре, трябва да си запазиш час, дни преди това. Момчето не ме спря от обиколка отвън обаче. А то през прозорците се вижда всичко.

 

Rietveld Schroder house

 

Върнах се на цетъра след около час в ранния следобед. Обядвахме дълго в компанията на една местна малко по-възрастна от нас холандка, с която се запознахме на място. Жената изглеждаше добре. Разговорът тръгна от яденето , което ни донесоха. Една супа, крокети и салата , всичко с гарнитура и много хляб. Тя каза, нали няма да изядете всичкия този хляб, въпреки че сигурно сте много гладни  Е, нямаше как да го изядем, въпреки че беше доста вкусен. Порциите бяха огромни, цените съвсем разумни, като цяло яденето ни хареса.

По-късно показах, къщата на Шрьодер на жената и тя сподели, че прилича на панел. Панел, панел, ама от 20те години на миналия век.

 

Rietveld Schroder house interior

 

Направихме още една малка обиколка и оставихме Утрехт. До мелниците не изглежда много път, но той много се стеснява накрая, Затова се пътува дълго. Пристигнахме към 6 точно, когато ги затваряха. Но пък никой не те спира да се разходиш. Знаех, че след 5 часа, ще е идеално за снимане, но нямаше да седим до 11 със сигурност. 2 часа са напълно достатъчно време човек да отиде от единия край до другия и да се върне пеша. Мелницте са поне 30 и служат за регулиране на нивата на водата, като предотвратяват наводнения. Как точно не разбрах, тъй като закъсняхме за тура. В момента работата им е поета от автоматични помпи, но местните се кълнат, че мелницте са в идеална форма и винаги могат да поемат совята основна функция. Към 8, 8 и 30 се появиха и първите знаци, че първоначалната ми оценка за хубави снимки се оправдава. Точно в този момент се появи един чичак с 2-3 тежки фотоапарата. Малко му завидях , но за нас беше време да си ходим.

 

Мелниците на Киндердайк 

 

Довечера се разговорихме с хазяйката. Много приятна жена. Беше обиколила доста свят с мъжа си и беше поживяла известно време в Китай. Пихме бирички , тя беше само на чай. Доста се сприятелихме. Месец след това сподели, че е изпила виното, което и занесохме от България на рождения си ден.

 

Редактирано 15 юни, 2017 от Боян Димитров

[Георги]

преди 2 часа, Боян Димитров каза:

За начало попаднахме на малък селски базар със сирена, домашен чипс, бира и така нататък. Всичко беше доста добро, а кашкавалите бяха находка. Заговорихме се с един човек и по едно време го попитах за посоките в града. Той каза: "Аааа, не , аз съм от село, тука само продавам  ".

 

Те тези пазари са пътуващи, днес е в Утрехт, утре е в друг град  Супер, че сте попаднали на такъв, винаги създават колорит, а продуктите обикновено са супер качествени и често на по-ниски цени от супермаркетите. 

 

преди 2 часа, Боян Димитров каза:

Питах какво ядете през пролетта и служителката наистина изглеждаше обръкана какво да предложи. Каза салата с риба тон, но предполагам, това не е точно холандско ядене. Накрая каза пробвайте крокетите.  

 

Притеснила се е, че холандската кухня като цяло почти не съществува. Може и да я има в някакви гурме среди, но средностастическия холандец яде простички, макар и вкусни манджи. Посочените крокети, както и фриканделите могат да минат за холандски специалитети донякъде, но ги е предложила с малко задръжки, защото не искаш да знаеш какво има в тях  Писах специална тема за холандската храна, прехвърли я ако ти е интересно пост фактум. 

 

 

 

преди 2 часа, Боян Димитров каза:

Мелницте са поне 30 и служат за регулиране на нивата на водата, като предотвратяват наводнения. Как точно не разбрах, тъй като закъсняхме за тура. В момента работата им е поета от автоматични помпи, но местните се кълнат, че мелницте са в идеална форма и винаги могат да поемат совята основна функция.

По същият начин, по който и автоматичната помпа работи, изкарва вода от ниското и я катери нагоре. Местните са прави иначе, не че ще им се наложи, но мелниците се поддържат в работеща форма. Дори извън големите паркове като Киндердайк, където има нахвърляни мелници, също собствениците им са принудени да се грижат за тях и да ги държат оперативни. Може и да има, но аз поне не съм срещал запуснато изглеждаща мелница, всичките са със свежа боя и са като от картина. 

[ven62]

преди 17 минути , Георги каза:

Те тези пазари са пътуващи, днес е в Утрехт, утре е в друг град  Супер, че сте попаднали на такъв, винаги създават колорит, а продуктите обикновено са супер качествени и често на по-ниски цени от супермаркетите. 

 

...

Само да допълня, че тези пазари са и "контекстно зависи" от квартала.

В турски квартал може да намериш и типични турски неща - пердета, манджи, плодове, баклави, ...

В суринамски - някакви техни супер неугледни, но вкусни банани, сладки картофи (май така се казваха), супер люти чушки (зелени, червени, оранжеви) - приличат на нашите камби, ама доста по-малокалибрени, някакви техни дрехи, дето само те си ги харесват, ...

Ама е колоритно, интересно, а почти на всеки пазар се предлага пържена риба (нямам точна представа колко е вредна, но пък е много-о-о  вкусна) и от техните бисквити/вафли (забравих им името - тия кръглите), дето се усеща и меда в тях. По пазарите са няколко пъти по-вкусни от същите в AH.

 

Редактирано 15 юни, 2017 от ven62

[Георги]

преди 2 минути , ven62 каза:

техните бисквити/вафли (забравих им името - тия кръглите), дето се усеща и меда в тях. По пазарите са няколко пъти по-вкусни от същите в AH.

Stroopwafels. Леле, от колко време не съм ял такива и как ми се ядат...но точно изпечени на пазара. 

[Duke]

Аз пък така и не им свикнах. Нито току-що направените топли харесвам, нито студените в готови опаковки...

[ven62]

преди 9 минути , Георги каза:

Stroopwafels. Леле, от колко време не съм ял такива и как ми се ядат...но точно изпечени на пазара. 

Ако устискаш до септември - имаш ги.

 

[Боян Димитров]

1 hour ago, Георги said:

По същият начин, по който и автоматичната помпа работи, изкарва вода от ниското и я катери нагоре. Местните са прави иначе, не че ще им се наложи, но мелниците се поддържат в работеща форма. Дори извън големите паркове като Киндердайк, където има нахвърляни мелници, също собствениците им са принудени да се грижат за тях и да ги държат оперативни. Може и да има, но аз поне не съм срещал запуснато изглеждаща мелница, всичките са със свежа боя и са като от картина. 

 

Ама къде е това нагоре? Има някаква система от канали ли ? Едните от които се тегли водата и другите, които я отвеждат. Нещо не ми е ясна цялата система и най-вече къде отива изпомпаната вода

[neuromancer]

Голяма част от Холандия е под морското ниво. Водата отива в по-високи канали и оттам в морето. 

Първо се загражда терена с дига, след това водата в заграждението се изпомпва и вече земята може да се използва.  Помпите си трябват непрекъснато, защото при дъжд, теч или наводнение водата няма да изтече сама.

[Niceday]

Нещо любопитно, научено в Киндердайк. Мелниците никога или много рядко работят всичките едновременно. Изпомпваната вода трябва нито да е много, нито да е малко. Ако е малко – нивото се вдига и полдерите се наводняват. Лошо. Ако обаче водата в каналите намалее, в дълбочина земята (или каквото е там, повече е торфът) изсъхва и полдерът се сляга, направо пропада изведнъж и много – хайде пак наводнение. Случвало се е пропадането и тоталното заливане да става буквално за часове. И зор, докато откриват защо става така.  Та от тогава мелниците работят по график, помпената станция също, като строго се контролира нивото на водата в различните дренажни канали.

[ven62]

преди 15 часа, Боян Димитров каза:

 

Ама къде е това нагоре? Има някаква система от канали ли ? Едните от които се тегли водата и другите, които я отвеждат. Нещо не ми е ясна цялата система и най-вече къде отива изпомпаната вода

@neuromancer, го е обяснил добре. Само да допълня - в миналото (май и сега е така) е имало три нива (все под нулата) представи си три концентрични кръга един в друг и всеки по-вътрешен е с по-ниско ниво надморско (т.е. подморско) ниво. Системата от "мелници" помпат водата от най-вътрешния кръг до средния, той от своя страна прехвърля вода до най-външния, а последния я мята в океана.

[Боян Димитров]

Дотук с холандските ни преживявания. Този ден беше писан за Белгия. Една от малкото европейски страни, за които предварителното ми мнение бе: "Не задължителна". Все пак в последния момент решихме да я включим в програмата, за да видим толкова ли е дълбока заешката дупка. На кратко: "Не задължителна се потвърди". Засега мнението ми е , ако ми е на път , мога да мина оттам, но в никакъв случай не бих се замъкнал там , заради самата Белгия и това, въпреки че бирата и шоколада си затвърдиха реномето на най-добрите за моя вкус. Все пак нека се върнем към хронологията.

 

Няма как да пропуснете влизането в Белгия. Разликата между Холандия и Белгия е огромна. Единственото сравнение, което мога да дам е минаването от Хърватия в Словения. (изоставяте Балканите и вече сте в Европа). Между Холандия и Белгия е същото, само че наобратно. (изоставяте една много уредена страна и влизате в нещо като кочина, за тамошните стандарти.) Магистралата вехта и само с 3 ленти, 2 от които почти напълно заети от камиони. Къде ги държат в Холандия камионите, не знам, но в Холандия все едно ги няма.

 

Заобиколихме Антверпен без особени преживявания. Имаше задръствания, но поносими. В Гент спряхме на П+Р. То да те е страх да си оставиш колата, толкова зле беше. Ама пък беше напълно безплатен  Бяхме си избрали Арсенал, заради директната автобусна връзка с централната гара. От там се качихме на влак за 14 евро в 2те посоки и след 20тина минути бяхме в Брюж. (Идея, за която ми подсказаха тука във форума)

 

Брюж е много туристически, малко твърде много за добрия вкус, за късмет ни валя дъжд почти през цялото време, и повечето туристи се бяха скрили из кафетата и ресторантите. Те пък бяха поразително скъпи. Евтин беше шоколада и бирата.  Изядохме доста шоколад, мисля, че си купихме 300 грама и го изядохме в деня и остатъка на закуската на следващия. Накрая си мислех, че за тази година си изядох шоколада в 2 дена. Другото, което има в Брюж освен магазини за шоколад и бира е магазини за възглавнички. 

 

Най-фотографираното място в Брюж

 

 

 

 

 

Навръщане към Гент във влака си пихме биричките. Малко се криехме, че не знам какъв е реда там, но това си е голямото предимство на железопътния транспорт. Иначе Гент ни хареса повече от Брюж. Сега се чудя защо решихме така. И двата са много красиви архитектурно, но докато Брюж е някаква диамантена огърлица, която кралицата има право да носи веднъж в годината, Гент й е най-скъпото бижу за ежедневна употреба.  

 

 

 

 

Иначе градовете в Белгия са пълни с неидентифицирани пришълци, някои все пак успяхме да идентифицираме. Единият на центъра на Гент крещеше по телефона: "Идвай тука ма! Ако не дойдеш до 2 минути, ще ти счупя главата". Други 2ма се возиха на шумна телефонна чалга и ту припяваха много шумно, ту водеха разговори, нещо от сорта: "тате ни докара всички тука, но само той ме бие, не дава на никой друг да ме бие". 

 

Вечерта се разговорихме с хазяйката и се чудихме, защо се е получило така. Тя каза, че е нормално, заради социалната им политика. Пенсионирали се рано, не работели и т.н. неща, които не са ни непознати и на нас от соца. Не че не знаех защо са пълни с мангали, но някак си е много приятно да разбереш, че там все пак има хора, които си дават сметка. 

Редактирано 16 юни, 2017 от Боян Димитров

[Lyubina]

преди 11 часа, Боян Димитров каза:

Иначе градовете в Белгия са пълни с неидентифицирани пришълци, някои все пак успяхме да идентифицираме.

Е, Гент е пълен с "българи", даже преди години кметът  на Гент беше призовал България да си прибере емигрантите. Над 10 000 "нашенци" с по-мургав тен живеят и се подвизават там от години.

[zon]

преди 13 часа, Боян Димитров каза:

Няма как да пропуснете влизането в Белгия. Разликата между Холандия и Белгия е огромна. Единственото сравнение, което мога да дам е минаването от Хърватия в Словения. (изоставяте Балканите и вече сте в Европа). Между Холандия и Белгия е същото, само че наобратно. (изоставяте една много уредена страна и влизате в нещо като кочина, за тамошните стандарти.) Магистралата вехта и само с 3 ленти, 2 от които почти напълно заети от камиони. Къде ги държат в Холандия камионите, не знам, но в Холандия все едно ги няма.

Държат си камионите в Белгия и затова от миналата година в Белгия въведоха такса за камиони на километър. Нидерландците не бяха много хепи с това, че трябва да плащат, защото тировете им минават главно през Белгия, и не само техните.

Все пак така е справедливо, иначе белгийските данъкоплатци плащаха и продължават да плащат високи данъци за поддръжка на пътища и магистрали, а да минават непрекъснато камиони от цяла Европа и да увреждат пътищата без да плащат, не е справедливо и икономически оправдано.

 

За 'изостаналата' Белгия и напредналата Нидерландия: погледни статистиката на Евростат по региони за БВП и ще видиш, че Фландрия е на първо място в Европа. Ако Фландрия не трябваше да налива всяка година кеш във Валония и в Брюксел, щеше да е още по-напред с материала.

 

Стотици хиляди нидерландци живеят и работят в Белгия, но фламандци не отиват да живеят и работят в Нидерландия и това едва ли е само заради климата и кухнята.

[christuff]

преди 10 часа, zon каза:

За 'изостаналата' Белгия и напредналата Нидерландия: погледни статистиката на Евростат по региони за БВП и ще видиш, че Фландрия е на първо място в Европа. Ако Фландрия не трябваше да налива всяка година кеш във Валония и в Брюксел, щеше да е още по-напред с материала.

 

Той не е писал нищо за БВП, а  за разликата в инфраструктурата.Явно в Белгия предпочитат да си подържат ... и лентяите вместо магистралите.      

Редактирано 17 юни, 2017 от Георги

[ven62]

преди 10 часа, zon каза:

...

За 'изостаналата' Белгия и напредналата Нидерландия: погледни статистиката на Евростат по региони за БВП и ще видиш, че Фландрия е на първо място в Европа. Ако Фландрия не трябваше да налива всяка година кеш във Валония и в Брюксел, щеше да е още по-напред с материала.

 

...

Ще ме разплачеш с тая Белгия.

 

преди 4 часа, christuff каза:

Той не е писал нищо за БВП, а  за разликата в инфраструктурата.Явно в Белгия предпочитат да си подържат ... и лентяите вместо магистралите.      

За съжаление в повечето държави си ги поддържат.  Викат му "мултикултурно общество".

[Фил]

преди 21 часа, Боян Димитров каза:

Иначе Гент ни хареса повече от Брюж. Сега се чудя защо решихме така.

Да направя ли едно предположение  - докато сте били в Брюж е валяло, а пък в Гент е поизгряло слънце? 

[Lyubina]

преди 17 минути , Фичо каза:

Да направя ли едно предположение  - докато сте били в Брюж е валяло, а пък в Гент е поизгряло слънце? 

Виж сега, била съм и в двата града по няколко пъти, във всякакво време, предимно белгийско  Ами и на мен Гент ми харесва повече от Брюж. В края на краищата, нали знаете "На вкус и на цвет....  "

Да не говорим, че пък Валония ми харесва много повече от Фламандската част на Белгия, и то не зарани инфраструктурата или страхотното икономическо развитие  или добрата комуникация, която имах с местното френско говорещо и супер "мултилингвално" население  

 

Въпрос на предпочитания  

[Фил]

преди 20 минути , Lyubina каза:

В края на краищата, нали знаете "На вкус и на цвет....  "

 

Така е, разбира се  
И знам, че има и други като теб, които предпочитат Гент. 

Редактирано 17 юни, 2017 от Фичо

[zon]

Магистралите и пътищата в Белгия са поддържани. Ако същото количество тирове минаваха всеки ден през Нидерландия, положението щеше да е същото. Освен това много хора в Нидерландия работят от вкъщи в някои дни от седмицата или даже повечето дни, и не пътуват до офиса. Ако малко се излезе от магистралите около големите градове като Ротердам, Амстердам, Бреда, се вижда, че магистралите не са толкова многолентови, а са като в Белгия 3 ленти плюс една аварийна. Малките пътища в Нидерландия са си тесни.

 

Антверпен е най-голямото пристанище за контейнери в света, така че нормално да бъде пълно с тирове в Белгия.

В Белгия има всекидневни километрични задръствания в пиковите часове, много хора пътуват с кола до работата си.

В Белгия всички пътища са осветени, това го няма в други държави.

 

Не е хубаво да се правят генерални заключения за дадена държава, при положение, че си бил в нея за ден, два на туризъм.

 

Разбирам в България да бяха пътищата слънце, че да има такива сравнения и изказвания.

 

 

[christuff]

преди 1 час, zon каза:

Не е хубаво да се правят генерални заключения за дадена държава, при положение, че си бил в нея за ден, два на туризъм.

 

Разбирам в България да бяха пътищата слънце, че да има такива сравнения и изказвания.

 

Някой е изказал впечатления  и не мога да разбера стремежа ти да го убедиш в обратното.  Това си е негово усещане.Със сигурнст за много други Белгия ще е по-предпочитаната дестинация. Лично аз не съм бил и в двете държави и мисля ,че и в Белгия и Холандия няма да ми хареса и въпреки това точно вчера се сдобих с билети за там.  

 

[Zaro]

преди 1 час, zon каза:

В Белгия всички пътища са осветени, това го няма в други държави.

Което, между другото, вече не се смята за плюс. Нарича се "светлинно замърсяване".