Разходки в планината

[Otnesen]

преди 2 часа, Lindt каза:

Ели много се вълнуваше да тръгне към първия си хотел, при това платен с кредити от експедия: 

 

 

С цялата подготовка и багажи със сетни сили се домъкнахме до хотела към 15:30 и не свършихме кой знае какво е този ден. Пътят до хижа Мальовица беше невъзможен за количка, а времето не ни стигна да бутаме чак до Яворова поляна. 

 

Хотел Мальовица обаче е чудесен за семейства с деца, особено с ниските си цени до края на юни. Има си детски кът и чудесни висящи мостове и въжета за катерене, външен басейн и някакви спускания с гуми. 

 

В СПА центъра нямаше никой и утре мисля да приключим с разходките и да паркираме количката до джакузито: 

 

 

 

Днес следобед отидохме до хижа Вада, където един от посетителите обяви нас и бебето за уникални и прати снимката й във Флорида на семейството си. Е, беше малко пийнал 😄

 

 

 

И аз да дам акъл -  екопътеката над Бели Искър. В началото често излиза до пътя и ако ви се види много офроуд просто излезте на асфалта, или си намерете някоя полянка близо до реката.

[muchachote]

Лятна разходка до Лакатнишки скали.

[muchachote]

И днес не се стърпях, трябваше да оползотворя слънчевото време, и се изстрелях към Кобилини стени, отново сред природата на Врачанския Балкан. За фон: 1000 и един нюанса на зеленото. Маршрут: Оплетня - Кобилини стени.

[Lindt]

Понеже малката принцеса ни се вижда стресирана от новите си умения, ще я водим на Спа хотел, този път в Пампорово  

 Засега съм резервирала 2 нощувки през експедия, но ако ни допадне, ще останем още. 

В този ред на мисли, моля за идеи, достъпни с Каляската, като черни или горски пътища, екопътеки в района: 

 

А също и някоя кръчмичка, ако може да ни препоръчате, за късен обяд по-скоро, че още не сме готови да я заведем на вечеря 🙂 

[Argentique]

преди 14 минути , Lindt каза:

Понеже малката принцеса ни се вижда стресирана от новите си умения, ще я водим на Спа хотел, този път в Пампорово  

 Засега съм резервирала 2 нощувки, но ако ни допадне, ще останем още. 

В този ред на мисли, моля за идеи, достъпни с Каляската, като черни или горски пътища, екопътеки в района: 

 

А също и някоя кръчмичка, ако може да ни препоръчате, за късен обяд по-скоро, че още не сме готови да я заведем на вечеря 🙂 

Много вълнуващ композиционно кадър! 😂

Мога да ви заведа на кафе тук, но отварят в 9.30. Пече се на място, има и шантави африкански чайчета. 

[Otnesen]

преди 1 час, Lindt каза:

Понеже малката принцеса ни се вижда стресирана от новите си умения, ще я водим на Спа хотел, този път в Пампорово  

 Засега съм резервирала 2 нощувки през експедия, но ако ни допадне, ще останем още. 

В този ред на мисли, моля за идеи, достъпни с Каляската, като черни или горски пътища, екопътеки в района: 

 

А също и някоя кръчмичка, ако може да ни препоръчате, за късен обяд по-скоро, че още не сме готови да я заведем на вечеря 🙂 

Аз си представих физономиите на туристите наоколо виждайки @Gentleman Basta с тоя аутфит и гукащ на прекрасното човече в количката....😄

[master_of_germs]

Съботно на гости при съседите с @Lirea, @mary_shery и @tathata:

Айляшки разходки над Сичевачката клисура в Сърбия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

По-нагоре в темата се питаше за разходки из Искърското дефиле.

Понеже в събота се прибрахме много късно от Сърбия (въпреки добрата организация по границата, пак си имаше чакане. В тоя сезон няма как иначе), та планираната еднодневка в Рила се отмени поради недоспивване...

Спасихме  неделята, като с @mary_shery следобед отидохме до Заселе и се разходихме до панорамния връх Була (1371 м н.в.), а после и до още един-два по-височки зад него, вече без маркировка, та накрая си направихме голяма част от прехода кръгов. Иначе до връх Була маркировката е идеална, жълта, всъщност като продължиние на маркировката на известната Вазова екопътека, свързваща Гара Бов и Заселе покрай водопада Бовска скакля (беше изцяло пресъхнал сега, та екопътеката си струва, само ако я ползвате вместо тренировка). Иноче от Гара Бов до Була би било един много солиден преход с около киломветър денивелация.

С кола може да се стигне не само до центъра на Заселре, но и до хотелския коммплекс "Божиловво". Оттам до Була е около час ходене основно по черен път, който ту е на открито, ту в гора. Толкова много пеперуди като днес в Балкана даже и в Коста Рика не сме виждали. Понабрахме и билки... еньовче, жълт кантарион...И без боровинки не останахме, ама не е като в Централния Балкан предния уикенд...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Anna Kalinovska]

Когато ме е хванал канапът..

То щяха да са Рилските езера, но возилото нещо се дезорганизира в поседния ммент, после ненадейно се вразуми, но вече бяхме спрегнали Варинт Б: Черния връх, 2290 м.

На практика ми се получи мързелуване с кафенце на х. Алеко, докато изпразвах термосчето и визуално следвах по-малко мързеливите, от нашия неразделен клас, дошли чак от Ла Пас, Мексико, но с Моята перуанска шапка и най-първи трекинг панталон; после на гости в Драгалевци, на втори номер от нашия неразделен клас, с череши, вино, кашкавалче; накрая акостиране в Made in Home на Dark sisters, с притичване между блюдата и капките до ПИБ в Младост за една МК, щото на другия ден летя и не мога да не се разпиша в Aspire.. А Кончето ще почака още малко... 

 

! Нека да е лято, дори в момента да бръмча главно у нас и по-конкретно в и около столицата, с традиционните забежки чат-пат.

 

 

 

 

 

 

Помня времето, когато миришеха на ново...

 

 

 

Закъде без навигация и обозначаване за намиране на обекта..

 

 

 

 

#вмоментасъм

[master_of_germs]

На 12.07.2025 г. в 18:28, muchachote каза:

И днес не се стърпях, трябваше да оползотворя слънчевото време, и се изстрелях към Кобилини стени, отново сред природата на Врачанския Балкан. За фон: 1000 и един нюанса на зеленото. Маршрут: Оплетня - Кобилини стени.

Ние през юли направихме лека вариация на тоя маршрут, като тръгнахме от Очин дол. Маршрутът си е сравнително добре маркиран с жълта маркировка. Точно над селото имаше свободно пуснати злобни овчарски кучета, поради което на връщане заобиколихме леко по други немаркирани пътеки. Накрая се отбихме и до паметника на Дядо Йоцо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Предния петък нощувахме в Банско, за да може преди 8 ч сутринта да сме вече над Бъндеришка поляна, защото в летния сезон всеки ден пътят се затваря между 8 и 16 ч. 

Има твърде много хора и коли. Спазвайте знаците! Може би на 200-300 м под хижа Вихрен има знак, че паркирането е забранено и че нарушителите се глобяват. Всички, паркирали след знака, бяха с написани фишове като се върнахме. Макар че глобите трябва да са много по-големи или изобщо да забранят качване с МПС над къмпинг Бъндерица. Ние паркирахме отстрани на пътя на поне километър под хижа Вихрен. 

Идеята ни беше да качим Тодорка. 

Със същата идея бяха още почти триста души, като част от тиймбилдинг на две големи вериги магазини у нас. Направо се облещих, колко маршрутки стоварваха група сред група пред хижата. Та реално целия ден бяхме в някоя част от масовката. 

Следва се зелената маркировка за хижа Демяница покрай Бъндеришките езера до Тодорина порта. Там се отклонихме наляво по ръба да качим Малка Тодорка. На няколко места се минава през морени и не е особено приятно, особено в такава тълпа. После по билото първо Средна Тодорка, а накрая и самото изкачване на Тодорин връх, който е най-висок, но морените са по-малко. 

Там даже ни разпознаха, хем още не бяхме извадили магеланското знаме 🙂

А гледките от Тодорка към Вихрен и Кутело и Бански Суходол, надничащ помежду шм, са зашеметителни!

Слизането го направихме директно към езерата Тодорини очи по стръмна, немаркирана, но ясно видима пътека, която подсичаше много по-малко морени. Поле от морени все пак трябва да се пресече след Тодорините очи, за да се върнеш на зелената маркировка от Демяница към Тодорина порта. И от портата обратно надолу.

ДЕнят беше ненормално горещ, дори и на върха беше 25 градуса, така че ползвайте всяка възможност да си долеете вода от няколкото поточета, които се пресичат по в ниското. Сигурно в тоя ден съм излочил поне 5 литра вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Zaro]

преди 53 минути , master_of_germs каза:

А гледките от Тодорка към Вихрен и Кутело и Бански Суходол, надничащ помежду шм, са зашеметителни!

 

Тодорка ми е от любимите панорамни върхове. Освен към мраморното било, има безпрепятствена гледка и към Стражите. Жалко, че сте уцелили неподходящ ден. 

[Antigona]

2 hours ago, master_of_germs said:

Предния петък нощувахме в Банско, за да може преди 8 ч сутринта да сме вече над Бъндеришка поляна, защото в летния сезон всеки ден пътят се затваря между 8 и 16 ч. 

Има твърде много хора и коли. 

Идеята ни беше да качим Тодорка. 

Със същата идея бяха още почти триста души, като част от тиймбилдинг на две големи вериги магазини у нас. Направо се облещих, колко маршрутки стоварваха група сред група пред хижата. Та реално целия ден бяхме в някоя част от масовката. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В такива случаи се сменя дестинацията от х. Вихрен по марката за Тевно езеро може до Башлийска порта и пак по морени до Бъндеришки чукар. Уникални гледки, по-малко посещаван от Тодорка и Вихрен.

[master_of_germs]

Лично на мене многото хора не ми пречат. Башлийска порта съм я минавал няколко пъти и дори аз, дето нямам проблем с морените, никак не харесвам изкачването до нея. А понеже ми се е налагало и да слизам оттам бързайки да сляза ог Типицкото било в гръмотевична буря по хлъзгавите морени, не питая никакви топли чувства към точно тоя участък. Твърдо най-гадната от пиринските порти, а всички порти съм минавал многократно. @mary_shery дори на най-елементарни морени запъва. Та на Тодорките всъщност бях благодарен на хората, че ме забавят и не й бягам твърде напред.

Но Башлийска порта втори път не бих й причинил. Мъка е за нея, мъка и за мене, защото постоянно трябва да се връщам и да помагам. Там схемата е аз да избързам напред с двете раници донякъде, после да се връщам да й помагам на нея да премине. И пак така, и пак така. Догоре. Аз направо й се чудя при всичкия тоя страх от морени, който има, как нито веднъж не се е отказала.

[Дани Магелани]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

Лично на мене многото хора не ми пречат. Башлийска порта съм я минавал няколко пъти и дори аз, дето нямам проблем с морените, никак не харесвам изкачването до нея. А понеже ми се е налагало и да слизам оттам бързайки да сляза ог Типицкото било в гръмотевична буря по хлъзгавите морени, не питая никакви топли чувства към точно тоя участък. Твърдо най-гадната от пиринските порти, а всички порти съм минавал многократно. @mary_shery дори на най-елементарни морени запъва. Та на Тодорките всъщност бях благодарен на хората, че ме забавят и не й бягам твърде напред.

Но Башлийска порта втори път не бих й причинил. Мъка е за нея, мъка и за мене, защото постоянно трябва да се връщам и да помагам. Там схемата е аз да избързам напред с двете раници донякъде, после да се връщам да й помагам на нея да премине. И пак така, и пак така. Догоре. Аз направо й се чудя при всичкия тоя страх от морени, който има, как нито веднъж не се е отказала.

Ами браво на двамата!

На теб, че си кавалер и не оставяш другарчето в беда.

На нея, че ти се връзва на най-лудите идеи за покоряване на планински камънаци. Повечето жени не биха(хме).

[Светославов]

"На попрището жизнено в средата" 

със чуден ден дари ме Планината! 

Бяхме за няколко дена на Семково. В единия от тях групата прескочи до Добърско и Банско. А аз по тъмно, от време на време на челник поех от хотела нагоре. Подминах хижата и се заизкачвах към "Горни куки" на билото. По някое си време почна да се развиделява, курорта остана ниско долу, Карстовото било на Пирин се открои в цялата си прелест! 

Малка почивка и закуска на разклона и поех към Канарата. Подсякох я по тревистите тераси и ето ме под тн рилско конче на Павлев връх. От там по "магистралата" през Карааланица, Аладжа слап, Кадиин гроб, Ангелов връх, голям Мечи връх към х. Македония. Видимост до където ти видят очите, всички вериги и върхове се открояваха отчетливо, подухваше слаб до средно силен вятър, който приятно разхлаждаше. Отдавна не бях скитал из този край и за съжаление дългото, уморително и досадно слизане от Мечи връх към хижата си е все така дълго, уморително и досадно. Пак добре, че гледките наоколо компенсираха донякъде. Кратка почивка на хижата и поех надолу по Динков дол към курорта. 

Беше прекрасен ден и изпитах  голямо удоволствие  да му се насладя от над 2500м. из част от "Великата рилска пустиня".  

[master_of_germs]

преди 32 минути , Светославов каза:

"На попрището жизнено в средата" 

със чуден ден дари ме Планината! 

Бяхме за няколко дена на Семково. В единия от тях групата прескочи до Добърско и Банско. А аз по тъмно, от време на време на челник поех от хотела нагоре. Подминах хижата и се заизкачвах към "Горни куки" на билото. По някое си време почна да се развиделява, курорта остана ниско долу, Карстовото било на Пирин се открои в цялата си прелест! 

Малка почивка и закуска на разклона и поех към Канарата. Подсякох я по тревистите тераси и ето ме под тн рилско конче на Павлев връх. От там по "магистралата" през Карааланица, Аладжа слап, Кадиин гроб, Ангелов връх, голям Мечи връх към х. Македония. Видимост до където ти видят очите, всички вериги и върхове се открояваха отчетливо, подухваше слаб до средно силен вятър, който приятно разхлаждаше. Отдавна не бях скитал из този край и за съжаление дългото, уморително и досадно слизане от Мечи връх към хижата си е все така дълго, уморително и досадно. Пак добре, че гледките наоколо компенсираха донякъде. Кратка почивка на хижата и поех надолу по Динков дол към курорта. 

Беше прекрасен ден и изпитах  голямо удоволствие  да му се насладя от над 2500м. из част от "Великата рилска пустиня".  

За колко време това цялото?

😮 

Че ние мислехме същото, но да спим на Рибни езера. Което ни е любимото място в Рила. Вярно, че така пък ще изгубим височина...

 

[Светославов]

05:40 начало, 17:00 край, без бързане, че нямаше как да не се "потапям" в красотите наоколо. 

[Светославов]

преди 51 минути , master_of_germs каза:

Че ние мислехме същото, но да спим на Рибни езера. Което ни е любимото място в Рила. Вярно, че така пък ще изгубим височина...

 

При подсичането на Канарата по навик мернах 1-2 места за бивакуване, май имаше и някаква вода да се отцежда отгоре. Така няма да губите височина, но пък чували, стелки, котлонче... Няма пълно щастие 🙂 

Беше ми минала и тази еретична мисъл да си спретна импровизиран бивак под Канарата, но не бях подготвил психически съпругата за това и в ултимативен тон бях "помолен" да се прибера за вечеря. 

[muchachote]

Зареждаща разходка по екопътека Бели Искър.

[Mihail]

На 17.08.2025 г. изкачихме Риси (Rysy) - 2499 м, най-високият връх на Полша

 

[master_of_germs]

Откъм полската или откъм словашката страна го качвахте?

Освен ако поляците не са правили нови и нарочни измервания, граничната кота на Риси е на 2499 м н.в. Другата глава на върха е 2503 м н.в., но тя е изцяло на словашка територия.

[Mihail]

преди 26 минути , master_of_germs каза:

Откъм полската или откъм словашката страна го качвахте?

Освен ако поляците не са правили нови и нарочни измервания, граничната кота на Риси е на 2499 м н.в. Другата глава на върха е 2503 м н.в., но тя е изцяло на словашка територия.

Откъм словашката. Оправих височината, благодаря.

[muchachote]

И днес планината ме притегли като магнит. Рано сутринта се изстрелях към Трънският Матерхорн, връх Драговски Камик (1118 м) , в Гребен планина.

[iMari]

Където и да си чупим краката, Искърското дефиле остава моята слабост. ☺️ Затова бързам да споделя последния маршрут, нов за мен, само на 30мин с влак от София.

Връх Грохотен, над Своге, който дори Вазов възпява:

Грохотен^[1] грохот издава

Искър го плиска шумлив.

Сам до реката в морава

слушам им говора див:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Между другото да похваля аппа на Organic maps. Беше ми препоръчано от магеланец като офлайн приложение за градски маршрути, но открих, че се справя перфектно и с планински такива.