Разходки в планината

[Antigona]

Вчера на Цветница импулсивно решение по обяд за разходка. Не бях ходила по това приятно маршрутче. От паркинг в село Лозен през Лозенски манастир до обзорния връх Половрак.          Към Витоша:

Към София и Стара планина:

Към яз.Искър и Рила:

Разходка 8,5 км. Има възможност за обиколна пътека от манастира през върха и до манастира. По черен път се качват и коли до манастира.

[iMari]

Гара Бов - село Бов с водопада - скала Острата кукла - село Лакатник - гара Лакатник. Получи се страхотен Великденски маршрут. Първоначалната идея беше след Острата кукла да минем през връх Яворец, после през Вазовата къща и да слезем пак на гара Бов. Но като стигнахме Куклата такава гледка се откри към долината на село Лакатник и далечните върхове на Стара планина, че бързо сменихме маршрута. 🙂

Всичко цъфти и ухае на пролет.

Най-накрая да го видя този водопад с вода.

 

Острата кукла. Смешното е, че докато бяхме до нея не я видяхме, т.е. мислехме си, че нещо ни прилича, но не точно. Докато на снимките ясно се откроява лицето и. Виждате ли я?;)

 

 

 

 

 

Из село Лакатник 

 

 Името е просто....🫠

 

Толкова красиво и пролетно беше, че за кратно ми мина омагьосващата идея да завием към хижа Тръстеная и да спим там. Но имахме други празнични ангажименти и нямаше как. Малиновото вино ще почака. 

 

[muchachote]

 Едвам изчаках затоплянето и днес открих планинарския сезон. Еднодневна разходка из Врачанския Балкан с крайна цел водопад Бигора. По пътеката от гара Зверино има безброй малки водопадчета, скокливи и симпатични. Бигора го заварих все още пълноводен, скоро почти ще пресъхне 

 

[master_of_germs]

На 31.05.2026 г. в 15:40, muchachote каза:

 Едвам изчаках затоплянето и днес открих планинарския сезон. Еднодневна разходка из Врачанския Балкан с крайна цел водопад Бигора. По пътеката от гара Зверино има безброй малки водопадчета, скокливи и симпатични. Бигора го заварих все още пълноводен, скоро почти ще пресъхне 

 

Ами добър водопаден сезон се отвори напоследък. Ето снимки и от нашия преход до Бигора вчера (07.06.2026 г.)

 

Пътеката започва от една изоставена голяма сграда точно срещу читалището на село ЗверинO. Точно при читалището има ЖП прелез.

Ако сте с кола, пресичате и паркирате пред изоставената сграда. Там е най-удобно. Може и по-нагоре в селото, но няма смисъл. 

 

Маркировката е чудесна. Черният път много пъти пресича рекичката и, ако се върви само по него, трябва да се гази вода. Затова навсякъде, където има пресичане на реката, е изчистена и маркирана пътечка отстрани. А има и едно мостче. Никъде не се е наложило да газим вода. 7 км в посока, денивелацията е пренебрежимо малко, може би 300 метра. Отне ни по 1 ч 45 мин в посока.

 

Digitalis lanata (от това растение се извличат сърдечни алкалоиди).

 

 

 

 

 

 

Беседката по средата на маршрута е идеална за разпускане.

 

 

Това да не ви вкарва в нечовешка дилема. Няма общо с реалността. Някой просто се опитва да ни докара сърцетуп 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане имахме семейна среща с едни роднини 😄 

 

 

Малко трейнспотинг. Зверино е много подходящо и с влак от София...

 

 

Последна спирка - съседното село Оселна. Водопадчето е на две минути от главния път.

 

 

 

[master_of_germs]

Седмица по-рано, докато @muchachote е бил на Бигора, ние с @mary_shery ходихме до водопад Полска Скакавицал С кола до Земен, откъдето хванахме влак за 15 минути в земенския пралам до спирка Скакавица. Оттам се ходи няколко минути покрай ЖП релсите (в посока към Кюстендил), минава се през един къс тунел и след него и преди следващия по-дългичък тунел се тръгва по пътека вдясно. Мястото е идаелно за трейнспотинг, понеже обичайно само след няколко минути идва влак в другата посока - към Земен.

Пътечката се следва, като се пропускат всякакви обрасли разклонения, докато се стига до дървено мостче влявол По него е директно към водопада, като този последен участък е стръмен и кален, но кратък. Водопадът има две нива, като се отива и до двете. Ако обаче не свиете по мостчето, а продължите направо, ще видите беседка. Там дочухме познат глас - нашата дружка @tathata, а след минутка се появи и @Lirea с голяма компанияЗнаехме за техния туристически проект (нямa да има подробности, заради правилата на форума относно рекламите на БГ туристически фирми), но ни мързеше да ставаме толкова рано и дойдохме за следващия влак след тях. Та, първо продължихме след беседката няколко минути нагоре до панорамната площадка Драганова скала, откъдето се откриват гледки към водопада, но не само. После се качихме до двете нива на водопада и обратно към гарата. Всичко общо за под два часа с много приказки и снимки и си хванахме влака за Земен.

Разходката продължи от Земен към началото на пролома покрай Струма, където на друга беседка ни чакаше Маринка, приготвила салатки, домашна лимонада и барбекю и като му заседнахме... 😄 Ами откога не се бяхме събирали всички участници в инвазията ни в Киргизстан и Казахстан преди две лета. е сега бяхме и доста повече хора. Та тая разходка в планината се превърна повече в "масово" мероприятие 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Още седмица по-рано, в почивния понеделник на 25-ти май, направихме 24 км преход от Белово до водопада Азовско падало и до ранносредновековния град Левке. Преходът е много лек, по черен път, който тогава нито беше твърд, нито разкалян, а точно колкото трябва мек. Само последният около километър до водопада е по пътека и на места трябва да се внимава, но маркировката е идеална. около 900 метра денивелация за деня изобщо не се усетиха.

 

Това е началото на маркировката, мястото го има отбелязано в google maps

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[iMari]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Седмица по-рано, докато @muchachote е бил на Бигора, ние с @mary_shery ходихме до водопад Полска Скакавицал

А точно същия уикенд мислех да ходя точно до Полска Скакавица. Никога не съм пътувала с влак в тази посока и ми беше интересно, но реших, че два часа в посока от София ще ми дойде малко много, а и си мислех, че ще е безлюдно. 😀

Моя приятел беше командирован по Дунава и бях пред сериозна планинарска криза къде би било безопасно да поема сама. На Витоша мечки, в околните ниски планини - зли кучета. 😁 Обаче точно тогава се сетих, че има един маршрут, който @master_of_germs ми беше предложил преди време, а още не съм изпълнила. Гара Лакатник - Вражите дупки - Петренски дол - Житолюб.

Та пристигам на гара Лакатник, поемам по стълбите към моста над Искъра и поздравявам една баба, която загрижено ме пита:

- Ти ,бабе, самичко из Балкана ли си тръгнала?

- А, мисля до Вражите дупки да ходя. Тука мечки няма, нали? ( питам шеговито)

- Мечки, бабе, няма, но има чакали!( напълно сериозно ми отговаря бабата)

- Е, те не нападат хора,не са ли страхливи?

- Аааа, нападат , бабе, ако са гладни(!!!???) Разходи се малко по реката и се връщай.

 

Разказа ми играта на психиката бабата. Не знам дали се шегуваше или не беше ходила от години в тази посока да види що народ върви натам.

Та много хубав маршрут се получи. @master_of_germs, благодаря :), не намерих пътека или проходна пещера през скалния венец на Вражите дупки, а доста хора питах, не бяха чували да има. Върнах се по пътеката и завих към Петренски дол. Много приятно и прохладно, имаше хора ходещи боси в коритото на реката. Оттам се качих към Лакатнишките скали до Алпийската поляна и надолу към Житолюб. Мечки, вълци и чакали не видях, само едно змийче. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А до Левке и Беловската базилика се каним да отидем вече година. Хем имаме вила около Костенец, хем сравнително често пътуване към Белмекен през Белово. Ама е или твърде топло или кално или студено. Хубаво, че ме подсетихте. 🙂

 

[muchachote]

Пореден изкачен двухилядник, връх Белмекен, 2626 м, и прекрасни зареждащи гледки към язовир Белмекен. Трудност- нулева😉

[master_of_germs]

От предишния (първи юлски) уикенд едно приятно кръгче в Рила.

Нехтеница - хижа Грънчар - връх Суха Вапа, 2638 м н.в. - връх Ковач (Налбант), 2634 м н.в. и спускане обратно до Нехтеница по долината на Малка Баненска река. 

За финол и лека разходка до водопадите в Честненско усое.

Около Нехтеница мащерката еше нацъфтяла навсякъде, а в гората след водопадите набрахме и манатарки.

Билният маршрут пък в тази част на Рила е чудесен, предимно затревен и вече няма газени в преспи. Гледките са към всички дялове на Рила, а надолу са Грънчарското езеро, язовир Бели Искър и Якорудските езера. Има и две възможности (немаркирани) да се слезе обратно до Нехтеница покрай тях, ама са малко кози пътеки, а то точно и там си видяхме диви кози.

По Малка Баненсща река също не е маркирано, но пътеката е ясна, а се минава и покрай още две малки езера горе. Долу пък е пълно с малки езерца, любими на рибарите. И на комарите. 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

От Бояна до боянски водопад по стръмната пътека. После до Бояна през боянското езеро. Прохлада в жегата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[muchachote]

Още един прекрасен и смислено изкаран ден в планината. На Вапските езера, Рила.

 

[master_of_germs]

Съботно изкачване на изключително панорамния Царев връх (2376 м н.в.) в Рила с @mary_shery и @домосед. 

Доста предизвикателен маршрут от Бодрост до върха и обратно с 1200+ метра денивелация, но не това е стряскащото. Пътеката в началото подмамва с хубава подновена зелена маркировка, но само донякъде. После маркировка пак си има (поостаряла) но пътеката става с много препятствия от опадали дървета. Накрая, последните триста метра денивелация може да се атакуват директно през жилави хвойни, или да се обикаля по над 3 км в посока по маркиран черен път, по който и джип трудно би минал.

По целия маршрут не срещнахме нито един човек  а и почти никакви животни, освен разни буболечки, епизодични птички и Рокси - изключително дружелюбното кученце на горския. 🙂

А накрая ни нагостиха с вкусна чорбица и биричка и безплатно чайче за шофьорката. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[crazyhorse]

Това май е за разни шантави маршрути,но в планината...

33 километра ходене,в (почти) кръгов маршрут!Изкачени  бяха връх Пирин(2593 метра), връх Плешки/Малка Джинджирица(2546-2556 метра), Голяма Джинджирица(2593 метра) и Даутов връх(2597 метра).За капак посетихме и Даутовото езеро/Сълзица,разположено на 2341 метра!Оттам слязохме до панорамната площадка на пътя за хижа Яворов,откъдето ни взеха с кола и ни откараха до нашите коли,оставени малко над писта"Кулиното". Тръгване в 7:30 и прибиране в 23:15 в Благоевград...

 

Водопадче

 

Гледка от връх Пирин 

 

Връх Пирин 

 

Кафе на 2593 метра 

 

На връх Пирин 

 

Гледка към връх Пирин

 

На връх Плешки

 

Даутов връх 

 

 

 

Гледка към първенците на Пирин

 

Даутовото езеро 

 

На слизане от Даутовото езеро 

 

Гледка към връх Окаден(2475 метра)

 

 

 

Редактирано 27 юли от crazyhorse
Допълнение

[master_of_germs]

Дай малко повече подробности за маршрута.

Откъде тръгнахте?

Преди няколко години пробвах да стигна поне до Даутово езеро от Яворов и не успях. Беше си непроходимо.

[crazyhorse]

преди 44 минути , master_of_germs каза:

Дай малко повече подробности за маршрута.

Откъде тръгнахте?

Преди няколко години пробвах да стигна поне до Даутово езеро от Яворов и не успях. Беше си непроходимо.

На отбивката за "Кулиното" се кара по асфалтовия път до едно кръстовище,където направо пътят става чакълест,кара се по чакъла,докато се стигне една обувка.На отбивката има обособено място за пикник,с беседки,скари и чешма-разложани ѝ казват "Чешмата на Крапата маала".Подминава се отбивката и се продължава още малко напред,където пътят завива надясно и има още една чешма-там някъде оставяте колата!Ние продължихме още около 200 метра и оставихме колите,но сме с високопроходими.Може да се продължи още около 1,5 километра с внимателно каране и се продължава по този път до водопад пети,Подминава се и се върви до първия ляв завой,завива се и почти веднага има сложена пирамидка,указваща,че трябва да се влезе в гората!Пътеката е "червена",но преминава в "синя"(или беше обратно)...Следва се,докато излезе от гората на едни морени,там се хваща надясно през една полянка,като през цялото време се следят пирамидите от камъни, които указват точната посока към връх Пирин.По пътя се минава покрай чешмичка с много студена и вкусна вода,където задължително трябва да си напълните, защото следваща вода по този маршрут е или на Даутовото езеро (беше малко мътна) или след слизането от езерото,но много надолу на "Белата вода"!

 

 

 

От връх Пирин се спуска към премката за Плешки,но навсякъде по оставащата част на маршрута се минава през клекове и хвойни... Спускането от Даутов към езерото също е доста тегаво,заради хвойната,а от езерото надолу е джунгла, затова не си успял!Иначе слязохме през отточната вада на езерото...

 

[wiliko]

преди 2 часа, crazyhorse каза:

На отбивката за "Кулиното" се кара по асфалтовия път до едно кръстовище,където направо пътят става чакълест,кара се по чакъла,докато се стигне една обувка.На отбивката има обособено място за пикник,с беседки,скари и чешма-разложани ѝ казват "Чешмата на Крапата маала".Подминава се отбивката и се продължава още малко напред,където пътят завива надясно и има още една чешма-там някъде оставяте колата!Ние продължихме още около 200 метра и оставихме колите,но сме с високопроходими.Може да се продължи още около 1,5 километра с внимателно каране и се продължава по този път до водопад пети,Подминава се и се върви до първия ляв завой,завива се и почти веднага има сложена пирамидка,указваща,че трябва да се влезе в гората!Пътеката е "червена",но преминава в "синя"(или беше обратно)...Следва се,докато излезе от гората на едни морени,там се хваща надясно през една полянка,като през цялото време се следят пирамидите от камъни, които указват точната посока към връх Пирин.По пътя се минава покрай чешмичка с много студена и вкусна вода,където задължително трябва да си напълните, защото следваща вода по този маршрут е или на Даутовото езеро (беше малко мътна) или след слизането от езерото,но много надолу на "Белата вода"!

 

 

 

От връх Пирин се спуска към премката за Плешки,но навсякъде по оставащата част на маршрута се минава през клекове и хвойни... Спускането от Даутов към езерото също е доста тегаво,заради хвойната,а от езерото надолу е джунгла, затова не си успял!Иначе слязохме през отточната вада на езерото...

 

Нещо такова ли в картинки:

[crazyhorse]

преди 27 минути , wiliko каза:

Нещо такова ли в картинки:

По-скоро такова:

 

 

Или корекция по твоята карта:

[muchachote]

Чудесен слънчев преход в Рила из якорудските езера с изкачване на поредния двухилядник, връх Ковач, 2634 м.

 

[muchachote]

И днес не изневерих на

планината, този път Пирин, лека разходка до Муратовото езеро.

[ВениК]

Тая тема ми е убягнала от вниманието и ме побутнаха тук да пиша за направените планински преходи.

От вчера- Мальовица по североизточния ръб от серията въздушни ръбове. Само нашата група и още двама бяхме по маршрута. Трудност, някъде около 3,5 по шестобалната система, нищо особено. Много красиво и идеално време за планинарстване.

 

[Plamsi]

Здравейте,

 

Някой случайно да има актуален номер на хижа Плевен, защото този който е в интернет, е изключен.

[master_of_germs]

Не знам дали е изключен. По-скоро обхватът им е от дъжд на вятър.

Ние имаме този: 098 877 7701

Но е трудно. Години наред сме пробвали по няколко пъти и много рядко сме успявали да  осъществим връзка, колкото да разберем, че свободни места все няма. 

[master_of_germs]

29.08.2026 г. От Хижа Пробойница до Тодорини Кукли (1785 м н.в.) и обратно.

За толкоз години по баирите съм изял бая боровинки. И нито веднъж, колкото вчера. А комбо от узрели поедно и също време и на еднои също място и черни, и червени боровинки досега не бях уцелвал. Божественярска комбинация. И това километри и километри наред по Балканското било. Преките пътища най-много бавят, но кръчмите (и биричката бавят още повече, а най-много бавят боровинките. А то имаше от всичко по много да ни бави. Та хронометрите изобщоне бяха включвани. Как при толкоз "препятствия" бяхме по-бързи във всяка посока с над час от времето, обозначено по табелите, остава мистерия... Тия 800 метра денивелация от хижата до билото не ги усетих (с лекото нагоре и надолу по билото и между няколкото Кукли, сигурно е станало към километър общо). Ама така е, като си имахме и къпини и малини за допинг в горския пояс 😉 

Времето е химера. Времето по баирите - двойно по-голяма 😄 

A хижа Пробойница си е само за хвалба, да не говорим за биричката им собствено производство 🙂 До хижата може да се стигне с лека кола, но последните 4-5 км над село Губислав са по чакълест път и трябва да се кара внимателно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

П.П. Преходът беше финалната глава от една собствена авторска  "августовска полуостровна планинарска трилогия". Преходи в планините-кръстници на трите големи полуострова в Южна Европа: Пиренеите (с изкачване на Комапедроса, 2942 м н.в., първенецът на Андора), Апенините (с изкачване на най-високият връх на Апенинската планинска система - Корно Гранде, 2912 м н.в.) и сега с Балкана (понеже връх Ботев в предните две лета го изкачвахме от всички възможни места, сега решихме да направим една от липсващите ни отсечки от главното старопланинско било. Бяхме ходили до Тодорини кукли и преди, но откъм Петрохан)... И само не ми казвайте, че оня далечният полуостров бил Иберийски. Аз в училище съм го учил като Пиренейски и толкоз. 😄 Пиренейските преходи вече ги описвам в темата си за Андора, надявам се скоро да го докарам да опиша и Апенинската част от трилогията.

[iMari]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

А комбо от узрели поедно и също време и на еднои също място и черни, и червени боровинки досега не бях уцелвал. Божественярска комбинация

Днес пък ния преядохме с тази чудна комбинация - червени и черни боровинки между Конярника и Черни връх + бонус диви малини(много вкусни и ароматни). И то без да се отклоняваме от пътеката. Голямо изобилие наистина. 

Ако мога да дам полезен съвет в тази насока - започнете с преяждането непосредствено след Конярника, там боровинките са по-узрели и вкусни, макар и по-малки като размер. Към Черни връх са по-големи и повече, но имат още да зреят. 🙂

[muchachote]

В непознатите, неизследвани Родопи, ден първи: по стръмни и неотъпкани пътеки преход до връх Каурчан, 1650 м.