дневник СБОГОМ КУБА МОЯ ЛЮБОВ

[ivooo]

 Благодаря на всички писали за Куба. На @Hadzhitodorovi за съветите за дайвинг . На @Oldkozel за чудесния пътепис . На @Duke за навигацията от 4 качени навигации на телефона само тя работеше . На @Tedy за съвета за спане в Ла Бока и останалите и съвети и разбира се за прекрасните  снимки (не само от Куба) . На @tougherty , @slujitel , @Childish ,@eloena ,@macf1lan,@stefanrusev,@lyusi ,@Mary, @Rainy за пътеписите и изказаните мнения , както и на хилядите знайни и незнайни магеланци , които са писали и съветвали по темата 

 

 

 

СБОГОМ КУБА МОЯ ЛЮБОВ

 

 

Ще започна от там че аз всъщност съм наполовина кубинец . Родителите  ми са българи , но годините когато човек се оформя и израства като личност между 8 и 12 преминаха в Куба.

Когато напуснах България бях още дете .  Мама ме водеше на баня . Да имаше още такава институция с теляци на служба работещи в нея . За по-младите това е човек на държавна работа  който с кисе  изтърква кирта от некъпаното една или повече седмици българско тяло.

Като млади инженери родителите ми  живееха с мен в  една стая предназначена за канцелария с размери 3 х 4 , която беше спалня, гостна и кухня едновременно , а тоалетната беше обща с още 4 също толкова щастливи семейства градящи светлото бъдеще.

 

 От друга страна на специалистите работещи в Куба им се полагаше жилище . Обикновено  в хубав квартал  . Нашето беше в може би  най-добрият в Хавана Мирамар. С големи прави улици пресечени със също толкова големи булеварди . Обсипан със зеленина  и с аристократични къщи на 1-2 етажа в различен стил ,но  надпреварващи се по красота една с друга . „Апартаментчето“  беше по американски уютно като 3-мата се свивахме  в три огромни стаи , с две също толкова огромни бани , голяма кухня и към кухнята стаичка с баня с размерите на малък апартамент за прислужницата ако има такава. Имаше и огромен  хол и също толкова голяма тераса оборудвана разбира се с люлеещи се столове .

 

 Няма да описвам подробно живота по онова време защото 4 години особено тези първите  са много  , но когато се прибрахме в България вече като пуберче с никнещи тук и там косми  се чувствах напълно като чужденец  . От ярките цветове на тропиците ,на морето ,на небето, на сградите , на колите , дрехите и даже на хората, тук  всичко ми се виждаше сиво, безцветно и безрадостно. По онова време в Куба не знаеха какво е футбол и от малки играехме бейзбол , а тук не бяха и чували за него.  Агресията и сбиванията в училище  бяха ежедневие тук в България .  Хората  се напиваха и вместо да се забавляват започваха да се карат . Там в моята Куба хората пиеха по цяла нощ и после танцуваха , правеха любов , отдаваха се на романтика  .Тук водата навсякъде се пие , а там се преварява за да се пие , но в повечето случая  я носеха едни чичковци в огромни и тежки стъклени бутилиони и викаха през цялото време „ водата „ „водата“ . След  училище хвърляхме  чантите и право на басейните  (хората рядко се къпеха в океана в Хавана) ,а тук имаше хора които даже  не могат да плуват . Къпехме се по няколко пъти на ден и поне във баните в които бях влизал дотогава във всяка имаше и биде. Ето това ми беше най гадното . Даже и най-черния и беден от кубинците е измит , напудрен , изгладен и мирише на чисто , а тук зловонието ме преследваше навсякъде . Но най- голямата драма бяха тоалетните  Да тези с размери на килер дето  си ги знаем .  Като си разперя лактите опирам в стените. Няма биде. Боже . Няма тоалетна хартия , е не е проблем . Дядо грижливо е нарязал парчета от работническо дело на подходящия  размер и ги е забол на пирон ,а  отдолу се мъдри на видно място кофа за вече употребената хартия .

 Минаха повече от 40 години , а оттогава не бях стъпвал в моята втора родина. Мечтаех за това . Надявах се . Надувах главата на роднини и приятели със спомени и случки от онези години . Най-сетне този момент  на  2017 настъпи.

 

 Излитаме за Хавана през Амстердам . Нарочно съм си купил билети с престой почти цял месец в Куба от 03.05 до 26.05.. Смятам , че това е недостатъчно даже и за половината остров. Така че ще се ограничим от Мария ла горда на запад  до Тринидад и Кайо Коко на изток. Мисля да съчетая спомените от детството с гмуркане по крайбрежието . В началото мисля да останем една седмица на кораб за гмуркане в градините на кралицата ,но се оказва че това е невъзможно . Там няма хотели . Само няколко корабчета и те са заети за близо година напред  ,а и цените са хапещи .  Мотая се с резервацията на кола под наем и докато се усетя тези китайските Джили са свършили , останала е само една малка КИА и то от 09.05. нататък . Цената също е хвръкнала от 58 на 78 евро на ден за този тип кола.

Стратегията ми е да разгледаме Хавана , която по спомени е много голяма и с различни лица в отделните квартали , дотолкова различни  , че сякаш си в друг град за общо 5-6 дена .Останалото време да сме близо до интересните места за гмуркане , като какви забележителности ще гледаме и дали да ги посетим ще решаваме на място когато сме близо до тях .  

 Не е много ясна програмата , но за нас даже е супер подробна . По принцип се чувстваме добре и свободни когато на място решаваме какво да правим .На място винаги има повече от достатъчно информация  и избор .Искрено  съчувстваме на хората  (Не се обиждайте) , кроящи планове с   година напред или пък помъкнали пътеводители и наръчници от които с тъжни погледи  четат някакви инструкции какво трябва да направят някъде , десетте неща които да видят преди да се гътнат , какво точно да посетят  и как точно да си прекарат времето . Съвети писани от някой съвсем различен от тях човек .Та даже и той да е българин . Вероятно го правят за да спестят време и пари , но по наше  убеждение ефекта е точно обратния . Посещават най-туристическите съответно най-скъпи и най-малко автентични места.  Най интересните ни преживявания обикновено са без предварителна подготовка и  само с най-обща представа за желанията ни .

И така най после момента дойде .

 

Първото впечатление  след  40 години . Нямам никакъв спомен от летището тогава  . Сега  то ми се вижда малко , мърляво и по нашенски объркано. Много служители , които си дават вид че работят а всъщност не вършат нищо.  Колите сякаш са повече от едно време и  разбира се направо  няма коли в сравнение със София. . Второто което ме впечатлява е че всички коли имат врати и мигачи , които даже използват . Едно време се движеха  всякакви неща , голяма част без  врати  , а на мигач никой не би обърнал внимание . Сигнализацията ставаше с ръце  и клаксони . Шофьора си слага колан което вече напълно ме изумява и го питам дали е задължителен . Да отговаря , за предните седалки иначе глобата е 20$ . А мигачите и стоповете . И те са задължителни  . Иначе пак глоба. Превишена скорост  - още по голяма глоба. Измъква смартфон и почва да говори . Няма ли глоба и за това питам . А да 20 $ отвръща и продължава да си говори . Привършва и прибира телефона а аз пак любопитствам . Скъпи ли са разговорите питам . О да . За нас са скъпи 70 цента на минута , но до скоро били  90 . За нас такситата са необходимост ми отвръща след като  току що е провел 5 минутен  тъп и изключително безсмислен разговор с някаква си леля . Чувал съм че заплатите са им по 30-40 $ на месец и леко се позачудвам. Но в последствие виждам и доста други кубинци които продължително си говорят по телефоните .Какво става . Пристигаме. Плащам 30 $ за таксито . Толкова сме се уговорили с квартирата по мейла.  Първата квартира е в Стара Хавана с много добри отзиви и сърдечна хазяйка на около 50 г. Женена е за испанец и очевидно е излизала от Куба.  Държи 2 етажа един над друг от стара сграда с общо 6-7 стаи . Докато сме при нея заварваме поне 4 човека които и помагат. Чистачка, готвачка и за двата дни две различни сервитьорки за закуската. Асансьорът с решетки ме връща отново назад във времето ,  когато бях дете и при баба в центъра на София се качвах с един такъв само че се пускаше по 1 стотинка за да тръгне . Квартирата е чиста и една от добрите както си даваме сметка в последствие. Изкъпваме се с нашия сапун ,въпреки  че има в квартирата , за да не ощетяваме  бедните по наше убеждение хазяи . Почиваме си известно време  и излизаме на разходка и вечеря .   Въпреки годините в Куба в стария град съм идвал рядко и детските ми спомени са за тесни  и мърляви , миризливи улици претъпкани с хора. Май нещата не са се променили много от тогава .

Разликата е , че вече се зазяпвам по архитектурата на къщите или каквото не е паднало, а блъсканицата наоколо е не само от кубинци а и от доста чужденци . Старите грохнали американски коли от детството ми са не само живи ,но и сякаш възкръснали от старостта с нова боя, лъскави брони и наточени шофьори  готови да превозят оглупелите от жега и мохито чужденци .

Е има и много таралясници  май всичките работят като такси кооперативо.   Разхождаме се по улиците и зяпаме децата играещи си на топка по тях , пубери  с бордове и странни прически,  младежи които се опитват да впечатлят минувачите с  капуейра  .Стигаме до Малекона . Нещо не е така . В тази част на Малекона има повече чужденци от местните .

Брех.  Май е време за вечеря. Търсим си място за хапване и ново брех  , на няколко съседни  улици намираме поне 20 кръчми явно частни . Такова чудо не помня. Избираме  най посетената както са ни учили в кръжока и бързо се хвърляме на освободената двойна маса почти в средата на улицата . Храната е добра , но не е възхитителна За сметка на това цените са си съвсем европейски .  Включвам ОСМ и се добираме до квартирата за първата нощ след 40 г в Куба.

 

Следващия ден . Закуската  в квартирата е добра . Кафе , мляко, плодове , хляб и масло , натурален сок от гуаява или манго ,  сладко заедно с кашкавала , така както го консумират кубинците , понякога малко колбас или шунка,  яйца както ги искате вие но обикновено на  тортиля  (нещо като омлет )  . Почти със същата закуска ни посрещат  навсякъде . Като и  цените са унифицирани в 90% от случаите 5$ на човек

.

Май става прекалено подробно и ще  описвам само по някоя случка . Когато имам време .

 Разхождаме се из стара Хавана . Навсякъде е препълнено от туристи  , говорещи на всевъзможни езици . На два пъти дочуваме дори българска реч .Решаваме полека да се прибираме за заслужена сиеста  и полека  тръгваме към квартирата . Като истински мъжкар не пускам джи пи еса . Ще се ориентирам сам.  Снимаме реставрирани сгради  и разпаднали се сгради на някои от които е останала само по една фасада ,стъпваме в смърдящи локви, меса висящи и продаващи се  без хладилник в жегата ,колички с викащи продавачи  на плодове и бишкоти ,  снимаме  хора ,  стари коли  и какво ли още не .

Около Капитолия  дебел чернокож  ми натиква в ръцете някакъв  флаер за кубинска  фолклорна група и ме заговаря за музика  . Използвам момента да попитам накъде е Бодегита дел Медио , която съм си набелязал за ориентир към квартирата . Откъде сте веднага изстрелва той . От България отговарям . Е там нямате ли си туристи .Е  имаме си пак отговарям . Е може да си ги гледате и там , не е  необходимо да ги гледате чак тук в бодегитата  . Погрешно си е помислил че искаме да се включим към шараните във въпросния бар , но всъщност е безумно прав .Аз използвам момента и го питам . А вие къде си пиете мохитото братко.  На много места , но не и там ми отвръща с лека гордост. Ела с мен наблизо има такъв частен ресторант  . От кубинци и за кубинци. Тук да вметна две неща . Почти всеки попитан за ресторант или кръчма кубинец ще ви помъкне нанякъде .И това някъде нито ще е евтино нито вкусно. Просто  ресторанта  плащ а за това че ви е довел. Така че въпроса  за ресторант трябва да се постави много деликатно или пък на някой , който няма да си зареже работата за да изкара 5 $ .   И второто което пропуснах е че говоря свободно испански . Освен годините в Куба съм го учил и след това , а на диалект го докарвам съвсем като техния.  Е за ядрена физика или философия би ми било трудно , да си говоря , но прекрасно разбирам и владея местните глупости и простотиите които си говорят или пеят.  Това понякога е доста тъжно , тъй като смъква рязко романтиката примерно от местната чалга .  Отклоних се . Та въпросния чичко ни довлича до една полуразпаднала се сграда с тясно и мърляво стълбище в средата и ни побутва да се качваме.  За миг си помислям колко съм тъп , но все пак поемам нагоре . И изненада . На втория етаж ни чака приятен ресторант с бели покривки , свещници , салфетки и всички други атрибути .

Обслужването е перфектно , а цените поне на половина на снощните и да има само добре облечени кубинци въпреки никаквото време в което сме отишли . . Е нищо не е съвършено в тоалетната няма вода за миене , а още по странно е прозорчето или по точно щорите  в нея , които гледат към кухнята. Докато се облекчавам усещам погледа на готвачите. Впоследствие и на други места се сблъскваме с това оригинално решение. Поръчваме си храна за  да го пробваме дали става евентуално и за вечеря и така констатираме че храната също я бива . Този път вадя телефона и бодвам едно знаменце на картата . За довечера.

 

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

На свечеряване се разхождаме в Центро.  Улиците са мръсни , сградите полуразрушени  , хората се занимават с техни си неща . На едно място пускат с въже от горните етажи   диван . На друго групичка местни младежи ни проследява с мрачни погледи . От улицата се вижда как живеят хората в къщите и им хвърляме по някой поглед .

Мърляви местни барчета с по някой посетител в тях . Знам че Центро е опасен район , но съм напълно спокоен . Чувствам се в къщи и нищо не може да смути увереността ми . Все пак гледките ме натъжават . Стигнали сме до Рампа и този път тръгваме  по голямата улица нагоре към Хавана либре.  На няколко пъти покрай мен минават младежи и почти на ухо ми предлагат карти за интернет.  Напушва ме смях  .  Държат се като наркодилъри . Няколко едри капки вода падат върху мен . Да се скрием .Бързо . Веднага . Командвам. Получавам учуден поглед , но ме последват . Почти сме стигнали до заведение с навес и върху нас се изсипва тропически порой .  Тонове вода се изливат като водопад  ,а по улиците потичат реки. Също като в детството ми .Тогава тези които потопа ги сварваше на улицата гледаха да си покрият с нещо само главите . Не знам защо . Може би са си пазели прическите си мисля сега. Оглеждам се и откривам  че зад нас има маси и столове . Младо момче и момиче се туткат около някакъв барплот . Момчето се опитва да изключи някакъв контакт. Имате ли мохито . Имат . Поръчвам две и сядаме . Забавляваме се на гледката . Истински порой е и тези които ги е застигнал са напълно мокри. Мнозина са боси и грижливо си пазят маратонки и обувки. Дъжда се усилва и от близкия олук започва да се излива такава плътна и висока струя , че даже местните поспират да му се порадват. Мохитото е свършило ,но дъжда не . Май се налага да пием още. Поръчвам следващото. Точно отпред спира стара трошка . Шофьорът отваря вратата и когато дъждът е поотслабнал се изправя на улицата . Колата ми пречи да виждам добре , но когато се изтръсква разбирам какво точно е правил. След  още 2 мохита  дъждът почти е спрял и ние се измъкваме от капанчето.  Спираме най близката трошка  . Аз вадя телефона и показвам на шофьора знаменцето с ресторанта . Колко изстрелвам . Три долара отговаря човека и потегляме. Викали му кльощавия  и прякора много му подхожда. Заприказваме се за разни неща и аз с учудване разбирам че вече кубинците могат да си купуват жилищата , но само кубинци имали това право. Ако искаш да си купиш и ти ще трябва да се ожениш за кубинка. Дадено отговарям . Ами жена ти . О тя не говори испански . Перфектната жена е . Не говори , не разбира ,само се усмихва. Кльощавия се хили , но все пак я проверява с няколко въпроса на испански . Принцесата се усмихва и отронва единственото което знае . "Една бира моля ". Кльощавия се превива от смях . Хапване , квартирата и по леглата.

 

.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 Самолета за острова на младежта е чак в 15.30 та имаме цялата сутрин за мотаене. Хазяйката великодушно ни разрешава да останем с час повече и ни поръчва такси за 13 часа . Тутакси тиквам на нея и на майка и по едно мускалче за сувенир. Много е доволна.  Предишния ден съм казал че от плодовете най-много харесвам мамей , а половинката въобще не го е опитвала . Днес с гордост ни е поднесен мамей за закуска. Наистина е страхотен плод и никъде другаде по света не съм го намирал. Дотолкова е  вкусен  че има и такъв израз мамей с една дума много вкусно страхотно.

Мен не ме свърта и решавам да се поразходим до китайския квартал и фабриката за цигари по пътя. Деня е особено горещ и скитането по улиците не е особено приятно. Зяпаме сградите и хората . Влизаме в няколко магазина . На входа ни карат да си оставим раничката , а на изхода ни гледат в пликчето . Да не би да им откраднем олиото и сладкото от гуаява.   Но това което ни изненадва е че може да намерим почти всичко .Има  достатъчно парфюмерия и битова химия включително сапун и тоалетна хартия , които се продават свободно. Достатъчно дрехи   и обувки  .Това го нямаше преди

Малки  частни сергийки с всякакви сувенири , дрехи и джунжурийки , има и някаква битова техника . На повечето места има 2 цени . Едната е в кубинско песо другата  в конвертируемо , което аз  тук наричам долари за повече яснота .Когато се бъзикам с продавачите  какво песо всъщност искат отговора обикновено е истинското , истинското  или абе  долари братко. Всеки може да влезе и да  си купи каквото си поиска . Нищо вярно от писанията и сравненията с нашите корекоми  навремето, където не пускаха всеки. Не знам дали има някакво ограничение за закупуването им , но на практика всеки разполага и пазарува с долари . Очевидно нещата бързо са се променили  и едната валута е на път да изчезне . Ясно е коя . Много рядко попадаме и на места където приемат само местни пари , така че е добре да се смени малка сума за такива случаи.  В разговорите помежду си обаче самите кубинци използват предимно  истинската валута  .

 Около фабриките за тютюн всеки втори ни спира да ни продава   пури . А жегата става нетърпима  . Плувнали сме в пот . Тълпата също ми изглежда все по многобройна. Е предавам се . Времето също е напреднало и шанса да си изпуснем полета е доста голям .  Вие ни се свят и решаваме да вземем  велорикша . Тук обаче срещаме трудности . Половината колела си нямат водачи . Явно в голямата жега са се скрили на по плътна сянка , а останалите които питаме обявяват такива цени , че очевидно не им се работи и биха се мръднали само ако някой налапа въдицата. Повечето даже не правят усилие да се пазарят. Все пак намираме един симпатяга, който ни откарва за 5 минути , че даже си хвърляме  по един душ  преди таксито. Сбогуваме се с хазяите и натоварваме куфарите в багажника. Таксиджиите всъщност са двама . Дебелаци , с  тъпи погледи , които трудно се събират на предните седалки . Докато карат единия разговаря по телефон и държи кормилото , а другия му сменя скоростите . Биха минали и за близнаци ако бяха с еднакъв цвят на кожата а не бял и черен. .  Колата се свлича почти на капли още преди да се качим и ние. Все пак се добираме благополучно до терминала за вътрешни полети . Нареждаме се на опашката за чекиране . Последни сме и сме единствените чужденци.  Аз  очаквам  да си платим  за свръх багаж , тъй като очевидно имаме повече от разрешените 20 кг.   Но когато ни идва най сетне реда служителя ми се подсмихва и ми подава  бордните карти.  Егати късмета си мисля   . Да ама не . Самолета закъснява повече от 3 часа .

 

.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

През това време пием кафе , ядем сандвичи   , четем книги . Запознаваме се с младо около 25 годишно бяло момче .което чака самолета за Сантяго . Неговия самолет също закъснява  няколко часа . През цялото време си сипва някаква бяла течност от картонче като тези в които в къщи продават натуралните сокове . Допълва с кола   и видимо е доста пиян . Какво пиеш . Ами  ром разбира се . Подава ми картончето . Там ги продават сочи барчето на терминала.  Досега съм си мислел че са някакви сокчета. Цените са им съмнително ниски.   Ей сегичка ще ти спретна едно Куба либре ми казва. Отказвам , но човека му е скучно и си търси  компания . Трайно се настанява на нашата маса .

Знам английски , френски и малко италиански  се хвали . Работил на някакво туристическо корабче  и било страхотно . Последната седмица забил страшна мацка от Канада с ей такъв задник гордо разтваря ръце и показва нещо голямо . Тук е момента да спомена  че повечето кубинци точат лиги по големи задници и аз се правя на възхитен. За да е още по убедителен вади смартфон и показва снимка на огромно тъмно черно-лилаво  чудовище с обратна  талия  и видимо на възраст над неговата .

 Очевидно усетил колебанието ми допълва . Аз такива , по-зрели жени  харесвам . Почва да ми писва  от ломотенето на малкия глупчо и се чудя как да се отърва . Но той кипи от енергия и сам ме изважда от положението като  галантно кани три много черни кубинки на нашата маса . Мъкне столове , чисти със салфетка масата и даже пуска по смартфона музика. Ние сме доволни  че си има друга занимавка и четем книги .В един момент ги извикват за Сантяго. За последно го зървам да се хили и да  носи тежкия ръчен багаж на най-симпатичната от трите черни перли .Толкова за сегрегацията . Махваме си за последно ,а не след дълго и нашия самолет идва.

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Полета с древната руска машина е само половин час , но стюардесите и пилота се държат сякаш са на огромен бойнг. То инструкции на няколко езика , то обяснения пак на няколко . Чувствам се много поласкан  та нали сме единствените  чужденци на борда. Почти очаквам да ми пожелаят приятен път на български.

Летището на Нуева херона е по скоро голям склад с една  алейка  за излитане и кацане отпред . Отпред  чакат цели 3 (три )  таксита . Без колебание и пазарене се мятам в първото . Изморени сме , а деня беше много дълъг . До хотел Колони моля  .Той е на 50 км господине и ще струва 30$. Става изтърсвам първо сигнално и тръгваме.  Шофьорът се казва Алфредо .По пътя си говорим за всякакви неща . За Алфредо и семейството му . За живота в Куба промените които предстоят . За България ,за папагалите  обитаващи острова и за какво ли не.. Можеш ли да намериш хубава квартира след 2 дни в Нова Херона питам ( Така и не остана време да резервирам квартира за ден 3 и 4 на Острова на младежта)  . Да разбира се е отговора. Да не намериш нещо много скъпо питам иначе оставаме в хотела . О не ще е за около 25$ на вечер  . Тогава ще ме вземеш ли след  дайвинга след два дена.

ОК отвръща и си спазва обещанието.  Тук да вметна . Шофьорът на такси както и у нас е всемогъщ . Той ще ви намери всичко и ако имате нужда от нещо просто попитайте някой шофьор на такси .

.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Хотел Колони е отдалечен от всякакво населено място на поне 40 км . Мисля че е строен от американците и завършен няколко месеца преди Фидел да дойде на власт . Егати късмета.

Местността е много живописна .

 

Комплекса се състои от двуетажна сграда и бунгала. Администраторката ме убеждава че в бунгалата е по хубаво и може да доплатя само още по 10$ на вечер за това . Веднага се съгласявам и подавам 20$ . Бележка няма. Досещам  се и къде са отишли парите.  Двама служителя ни помъкват багажа към най хубавото бунгало . Доволни сме и радостно пърхаме след тях  . Отваряме и първата изненада . Едното легло просто го няма. Намират ни друго бунгало   .  Комплексът е голям , но очевидно персонала е повече от гостите. Освен нас има още 2 двойки чужденци и групичка от 4 руснака , които си тръгват на следващия ден.  Вечерята е на блок маса , но там няма почти нищо . Социализъм . Кой каквото може си е примъкнал в къщи. Поливаме случая и вечерята  с по 2 бири и решаваме да си допием с мохито на барчето.  Всъщност както после разбираме има само едно барче и един ресторант а и те през по-голямата  част от времето просто не работят. Барчето е външно и  има доста комари , а барманът пише някакви отчети в едно тефтерче . При поискването на две мохито хубаво ни се накарва  ,че си отивал и му свършвало работното време , но все пак ни взема парите и трясва 2 чаши с мохито на плота. Аз съм позабравил това отношение и докато се чудя как да реагирам  вече сме преполовили мохитото .  В този момент се сещаме , че нямаме вода за пиене . Кубинците пият от чешмата , но преди това я преваряват и филтрират , а ние нямаме уредите за това. Моля  чичото , който вече се преоблякъл за 2 големи бутилки води . Няма е отговора.  Ами в ресторанта . Той вече не работи , но и там няма. Ами на рецепцията . Човека ме поглежда с погнуса и се тросва . Няма вода за пиене тук не разбра ли . Трябваше да дойде днеска , но не дойде . Явно съм имал доста отчаян вид и добавя по-спокойно .  Може да пиете  рефреско  искаш ли една бутилка . Имам с вкус на кола и с вкус на портокал.  Взимаме с вкус на кола .

 

 

[iliana_t]

Ще има ли продължение? Много се забавлявах с разказа ти.

[ivooo]

.............................................................................................................................................................................................................................................................................................

 Вече 40 минути чакаме във фоайето на  хотела  някой да ни вземе за дайвинг . Снощната администраторка ни увери на 100 %  че автобус минава в осем всеки ден и взима желаещите от хотела , закарва ги до пристанището , което е на около 2-3 километра ,а там се оказва че се намира и дайвинг центъра .Най-доброто място за дайвинг в Куба  . След Градините на царицата казват .  Аз съм хапнал в „столовата“ на крак , а принцесата не е закусвала за да не и се гади под водата. Натоварили  сме се и с цялото оборудване  маски ,плавници ,неопрени , регулатори, жилетките за гмуркане , апарати за снимки и какви ли още не глупости.   Лелята на рецепцията е друга  и от време на време ни хвърля по някой поглед  докато се прави че върши нещо в почти празния хотел .  Всъщност се любува на новите си нокти. 

Накрая аз не издържам и я питам къде е автобуса. Ама кой автобус. Ами за дайвинга . А този ли . Чакай да се обадя в клуба. Звъни . Ами то няма дайвинг  днес . Затваря телефона и продължава да се прави  че върши нещо . А да бе .  Това е невъзможно мисля си . На най страхотното място в Куба да няма дайвинг . Сигурно има тълпи от хора от цял свят , а леличката просто не ме хареса си мисля Така лесно няма да се предам . С периферното си зрение виждам някакъв чичко от хотела , който както му е реда  за хора на държавна работа -  в работно време си е вдигнал капака на древната жигула и рови нещо отдолу . Братле ще ни хвърлиш ли до пристанището подтичвам към него и размахвам банкнота от 5$. Скачайте трясва капака чичото а ние се втурваме да си събираме багажа . Отиваме до пристанището , нахлувам  в центъра , здрависвам се с всички ухилен до ушите и питам къде да се качваме  за дайвинга . Няма дайвинг  . Няма . Няма клиенти ми казват , за вас двамата няма да вадим цялото корабче  бе . Но утре и да няма никой пак ще излезем . Ако трябва само с вас обещават.  Чичкото с жигулата ни чака и се прибираме срещу  още 5$. 

На другата сутрин се събуждам пръв  и се опитвам да си измия очите на мивката . Нещо не ми се получава.  Пробвам и казанчето . Ясно .  Разсънвам  се напълно и мислите ми полетяват с бясна скорост.  Ние сме българи бе . С липса на вода ли ще ни уплашите. Грабвам всички празни бутилки от минерална вода и излитам от бунгалото на път за басейна да си сипя вода от там . По пътя влизам и в тоалетната до рецепцията . Вода няма . Събуждам администраторката ( разбира се познахте  друга е) , подбирам чистачката , един чичко който май е готвача защото е дошъл рано рано  и ги задействам да звънят където трябва . Уверяват ме  че до час ще пуснат водата  ( оказва се че е нямало цяла нощ ) и слава богу водата пристига по някое време . Този път закусваме обилно .Даже си правим и сандвичи .... Рейса също пристига . Май късмета се обърнал и сега е с нас.

 На касата за плащане в дайвинг центъра ни взимат по 100$ за 3 спускания и след като съм ги дал  добавят .  И още по 10$ за екипажа . Аз се правя  че не разбирам , а те ми го повтарят още веднъж на испански и веднъж на английски за по-сигурно.  Нямам голям избор и подавам още 20$. На някои места се дава бакшиш за дайвинга , на някои места не  ( особено в ръководените от немци ) , но никога не съм давал бакшиш предварително .  По някое време потегляме . На корабчето сме ние двамата и още 10 млади американчета групирани в  3 различни групички . Как са попаднали в Куба е мистерия. Всички до един са нахапани зверски от комари  или може би бълхи си шушнем . Екипажа са двама инструктура , капитан  и общ работник .  Още не сме минали и 20 метра от пристанището , а  единия от кубинците се приближава и предлага обяд за 10 $ . Ще искате ли . Американчетата не му мислят много и си поръчват . Надушвам поредната далавера  , но се съгласявам.  Нямаме голям избор въпреки  че си имаме сандвичите .Все пак на една лодка сме  всички . След  около час спираме до малко риболовно корабче .

Настъпва суетене. Някакви кофи се разнасят . След второто гмуркане ни подават чинийка с 20 гр лангуста , шепичка ориз и малко картофи. А точно преди слизането същия инструктур идва и заговорнически ми шепне . Ако те питат на брега да им кажеш . Не си обядвал на кораба . Естествено . Отвръщам .И за да не е всичко в сиво, да добавя че все пак дайвинга е добър . Не е уникален , но определено е от добрите.

 

 

………………………………............................................................................................................................................................................................................................................................

 

Въпреки че корабчето закъснява с 2-3 часа Алфредо ни чака на пристанището . Пльосваме мократа екипировка в багажника , така че да не цапа , минаваме през хотела за куфарите и отпрашваме за столицата на острова на младежта Нуева Херона .  По пътя освен каруци и колоездачи от време на време ни изненадва и някоя овца или крава и аз любопитствам . Какво ще стане ако сгазим някоя.  Нищо.  Спокойно  отвръща Алфредо . Как така няма ли да я платиш . О не няма . Ами тогава ти ги бутай аз ще ти помагам  с товаренето казвам . А не не става. Това е 20 години затвор. Стига бе . Ами да . Трябва да се обадим на този номер  на ветеринарните власти . Никой няма право да пипа труповете . Те решават после какво ще правят Не е наша грижа . И за да е по ясен продължава . Ако имаш своя крава или кон също не можеш да ги убиеш . Те се водят на отчет някъде си. Даже млякото не можеш да задържиш . Длъжен си да го предадеш цялото на държавата . Там го приемат разреждат го хубаво с вода и после ти го дават с купони за децата . Е кой ще те хване колко мляко е дала кравата споря аз. Е така е съгласява се Алфредо . Малко си отделят за роднини и близки . Както и като се роди теленце . Не всички ги записват в книгите .Тези които не са записани  като поотраснат събират се приятели и роднини , скриват се  в храсталаците и си го изяждат . Не смеят да продават. Иначе 20 години затвор подсказвам . Да така е сумти раздразнено Алфредо . Повече е даже от убийство на човек и се изпълнява казва . Наистина те пращат по бързата процедура. Вече доста ядосан продължава .Ето аз имам една дъщеричка . Жена ми е бременна с второ дете .Нямаме проблеми с млякото и храната . Имаме си роднини и си помагаме . Ама като тръгне на училище ни трябват пари . За дрехи за чанти.  Народа вече с нетърпение  чака промяната . Разбираш ли ме.   Тъжен  е и гневен .  Разбирам го.

Решавам да насоча разговора в друга посока и подхващам . Къде е по добре да се вечеря в къщата за гости или в паладар  ( частен ресторант ) . И двете си имат предимства  увърта Алфредо , но по тона разбирам че би вечерял в паладар . Знаеш ли някой добър . Разбира се само на 2 преки е от квартирата , която съм ви намерил . Ей сега ще се обадя да ви резервирам места. В първи момент решавам  че това е поредната далавера, но после се оказва най-добрата  и евтина храна която сме яли в Куба.

От приказка на приказка сме стигнали квартирата . Алфредо звъни и отвътре изкача някакъв зализан тип на около 45г с дебел златен ланец и видимо голямо самочувствие . След като разбира че Алфредо ни е запазил места в паладар му дръпва хубав скандал . В един момент се усеща че и аз го разбирам , но това ни най-малко не го смущава . Веднага ни става антипатичен . Утре ще вечеряме при теб опитвам се да замажа положението и това проработва. Стаята е без прозорец . По точно прозореца присъства , но е затворен отвън с капаци , които не се отварят . Банята също е без прозорец . Хубавата новина е че има вода . Даже и топла .Е до душа водата почти не стига , но пък от мивката се излива на плътна струя  . Кеф. Изкъпваме се и право към ресторанта .

 На третия етаж е , който е и  покрив на една къща . Оформен като кораб . Има даже люкове и гюлета около масите. А сервитьорите са облечени като моряци. За 5$ порцията получаваме такова количество страхотна скара от свинско ,  пилешко и телешко месо ,че няма изяждане Плюс още 2 огромни тави с боб с ориз и пържени банани . Има и бира.  Живота е страхотен понякога.

На другата сутрин се събуждаме добре нахапани , точно като американчетата   от кораба . Според експерта между нас гадините  са бълхи . Това довежда въпросния експерт до дълбока лична драма , колко сме грозни с тези петна и сега какво ще правим .

На закуската , аз съм обграден от внимание , докато принцесата е пренебрегната и даже забравят да и дадат чаша и прибори. Местния тарикат ни запознава с дъщеря си , истинска красавица и зетя италианец . Явно една част от самочувствието идва от там.  Питаме какво може да се посети на острова и   домакините са видимо затруднени . Острова не е много популярен като туристическа дестинация .  Най голямата „атракция „  е  един затвор където Фидел  е пребивавал  ( в лечебницата му ) . Поредната крокодилска ферма  и плаж с черен пясък .  Нищо не предизвиква ентусиазъм у нас .

Решаваме да се пошляем  в града , да си намерим карти за интернет и ако може да се свържем с роднините . Бързо намираме ETECSA-та  . За мое  учудване  опашка  няма и напазарувам 10 карти по един час за 15$ . В близката градинка има и сносен сигнал . Така че забавлението е осигурено .

След 20-ия опит да  пусна Skype ( в последствие разбрах че в Куба не работи ) вниманието ми е отклонено от някакъв  чичко.  На 2 метра от нас е с грохнала жигула. Търпеливо ни изчаква да се наиграем и ни предлага разходка . Е защо пък не . Скачаме в баба жигула  и….. нищо . Не пали . Спокойно готин , имаме досттъчно време . На 10-я опит най-после се отлепяме от земята  и се понасяме неудържимо към ….. затвора . После към плажа с черен пясък . Има барче и купувам вода и кола . Управителя на бара е решил да   се прави на интересен . Грабва едно пликче и ни помъква към плажа . Имам подарък за вас да си го носите  в България. Насипва от пясъка и гордо ни го подава . После разбрал , че принцесата не говори испански пита . Виждаш ли оная мулатка на бара . Сочи някакво 15 годишно хлапе . Е виждам я .Харесва ли ти . Не знам какво да кажа може да му е дъщеря. Харесва ми казвам. Виж сега аз ще разсейвам жена ти , а ти ще отидеш с нея в задната стаичка . Не не не си падам по бързи неща излизам аз от ситуацията . Той кима с разбиране . А може ли сега рестото от сметката .  А да да извинявай ето ти го .  

Скачаме в колата и аз се сещам за боевете с петли . Има ли боеве питам . В делнични дни тук няма боеве , но ще ви заведа до ферма за петли. Обажда се на приятел , който идва с мотор и ни отваря фермата. Сдобиваме се с частен гид  в частна ферма за бойни петли ,на която сме единствени посетители . Не само подробно ни обясняват за живота и тренировките на бойците , но и пари не ни взимат.

След като сме се отдалечили моля шофьора да спре до някое кошче . За какво . Ами да изхвърля пликчето с пясък . Глупости тук да не сме Европа ми отговаря  . Дай ми го .  И го запокитва през прозореца.  Ето и ти пробвай и ми подава празна бутилка  .  

 

..................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Отново сме на летището в Хавана и се редим на опашката за коли под наем . В малка приемна сме се натъпкали 20-на човека . Всеки си е домъкнал и багажа вътре за да не го откраднат  , а между куфарите тичат и крещят  няколко отегчени от чакане хлапета. Хаоса е пълен . Запознаваме се с двойка млади хонландци  точно до нас . Много красива двойка.  И двамата са много млади и много симпатични , както и видимо объркани  . Чакали от 4 часа. Представям си какъв шок е за западноевропейците . След известно време някакъв юнак ни съобщава че някои от нас всъщност трябвало да чакат в друга канцелария и заедно с холандците вече чакаме пред съседната врата . Идва и техния ред. Платили са си , но резервацията им не се появявала в тъпия кубински компютър.  Отчаяни са и почват да звънят на майки и лели по телефона. И ние сме разстроени от това. Искаме да им помогнем ,искаме  да ги успокоим , но не знаем как.

Идва и моя ред . Тук познаването на езика много ми помага . Разказвам им глупости за Куба от едно време ,за България и прехода ,  дрънкам непрекъснато каквото ми хрумне и докато се усетят след 5 минути  вече колата е наша. Разделяме се с прегръдки като стари приятели . "Това разбира се не значи че няма да те снимаме говоря на колата" . Избираме си празно място и правя поредица от снимки на фона на палми и трева достойни за всяка реклама на КИА. Самата кола е леко разочарование с малкия си багажник  и гуми като на детска играчка . Но след като отмествам шофьорската  седалка максимално назад за да се събера и пускаме задните седалки  успяваме точно да се хванем  заедно с багажа .  

 Пускаме навигацията . Благодарих ли ти @ duke .  Благодаря отново.

 Взимането на колата ни е изяло „само „ 3 часа ,така че направо газ към Мирамар и новата квартира . Квартирата е номер 1 от 8 квартири в моята лична класация . Огромен апартамент .Просторна стая с много просторна баня с биде. Всичко блести от чистота.

Тук е мястото да спомена  че от 8 квартири и 5 хотела които сменихме само в 3 ( три ) имаше бидета , както и удобства за измиване . Явно за 40 години социализмът най- сетне  е победил и запратил в забвение този упадъчен буржоазен  уред  и съответния му навик  . Новия човек не се нуждае от него . Хвърляме багажа и с колата се разхождаме по местата от моето детство. От хотела в който съм живял е останала само изтърбушена черупка. Има много нови постройки . Спирам тук и там . Излизам от колата . Седя по пейките .Опитвам се да събудя в сърцето си някакви чувства . Но не.  Не се получава . Все едно съм в друг град . Кварталът пак е един от най-хубавите в Хавана . Друг свят е. Чист , подреден  , спокоен квартал. Колите са в пълна безопасност на улицата . Друга Хавана.

  Отиваме до гробището Колон . Страхотно е и сега както ипреди . Не съм виждал друго такова по света .

Почти в средата му ни догонва на бегом мъж с униформа . За чужденци се плащало по 5$ . В началото си мисля че е поредната далавера ,но човека ми подава 2 билетчета .

Вечерта се разхождаме по улиците на мирамар . Чувстваме се в пълна безопасност . Има само един  минус . Няма много ресторанти  тук.  След  много пресечки все пак уцелваме един . Пълен е само с  чужденци . Лее се реч на английски , френски и италиански . Лачен сервитьор  ни поднася менюта .

Но тук няма цени възкликвам . Ние тук  работим така ми отговаря . Значи без пари  .Опитвам да се шегувам  и правя тъпа грешка . И децата знаят че в такава ситуация ставаш и си тръгваш . Аз обаче оставам . Храната не е нещо особено . За сметка на това е богато украсена  „ Кубинско гурме  „

 Е  глупостта  винаги се наказва  установявам със сметката с цени вероятно преписани от някой ресторант в центъра на Париж .

[lyusi]

Хайде, продължавай Нямам търпение да чуя продължението и да разбера как изглежда  днешната Куба в очите на човек, който е живял в нея и очевидно я обича. Аз се влюбих в нея за една седмица, но нямам база за сравнение. 

[AlexandraKo]

Оф, още от началото ме човърка друго - защо заглавието е "сбогом..."?Свърши ли се любовта?

Страхотен разказ, малко носталгичен,  малко тъжен, но много истински .Точно, като разказ за първата любов, дето си я срещнал след много години и си разочарован, как не е същото и колко много се е променила...

Благодаря за удоволствието, нареждам се на опашката от чакащи продължение...

Редактирано 8 юни, 2017 от AlexandraKo

[ven62]

@AlexandraKo ..., според мен авторът е искал да каже, че …

Защо ли се сещам за синия период на Пикасо.

 

@ivooo, няма как обекта на твоята любов да е същия. Та ти си се влюбил на 12 (спорно е дали си бил дори тийнейджър J ). А нима ти си останал същия в емоционален план. Да не говорим и за това, че „дамата“ през всичките тези години е била принудена да оцелява, женена за комунизма и е толкова употребена, че е било невъзможно да остане същата чиста и непорочна госпожица.

 

Какво ще кажете за този кратък, синтезиран анализ по картинки.

 

@Ивоо, чакаме продължение ( и аз да си напиша)

Макар и не твоята Куба, ми се прииска да я видя любовта ти, дори и сега … Да се пробвам и аз – може пък да се харесаме. ... Не, не, ... сигурен съм, че точно така ще стане!

[AlexandraKo]

Преди 1 час, ven62 каза:

@AlexandraKo ..., според мен авторът е искал да каже, че …

Защо ли се сещам за синия период на Пикасо.

 

@ivooo, няма как обекта на твоята любов да е същия. Та ти си се влюбил на 12 (спорно е дали си бил дори тийнейджър J ). А нима ти си останал същия в емоционален план. Да не говорим и за това, че „дамата“ през всичките тези години е била принудена да оцелява, женена за комунизма и е толкова употребена, че е било невъзможно да остане същата чиста и непорочна госпожица.

 

Какво ще кажете за този кратък, синтезиран анализ по картинки.

 

@Ивоо, чакаме продължение ( и аз да си напиша)

Макар и не твоята Куба, ми се прииска да я видя любовта ти, дори и сега … Да се пробвам и аз – може пък да се харесаме. ... Не, не, ... сигурен съм, че точно така ще стане!

Абе, каквото и да си приказваме, като се свърши любовта, все си е кофти.

[Сосче!]

Благодаря за споделеното!И аз в очакване на продължение....

[liliya]

Много увлекателно, ivooo . Наистина е различно от всичко написано до момента. Харесва ми , защото емоционално си свързан с тази първа "любов". Очаквам продължението с нетърпение.

[Childish]

Много хубав пътепис! Искрено се забавлявам и хем ми домилява, хем вче ми нагарча. Споделям някои и от възгледите - напр. за липсата на предварителна програма за пътуване, за познаването на езика, за да опознаеш страната и хората й.

[ven62]

преди 24 минути , Childish каза:

...  напр. за липсата на предварителна програма за пътуване...

Чак "липса" - не. Щом е помъкнал 100 кг. водолазно оборудване

Ама, то човека като си е addicted, и в Борисовата градина да тръгне да се разхожда, ще си вземе "снаряжението" да не пропусне едно гмуркане в Ариана.

Редактирано 8 юни, 2017 от ven62

[Фил]

На 5.06.2017 г. в 23:36, ivooo каза:

 

СБОГОМ КУБА МОЯ ЛЮБОВ

 

Eдин от най-увлекателните и интересно написани пътеписи.  
ivooo, определено имаш дар слово!  
Благодаря!

Редактирано 8 юни, 2017 от Фичо

[FlyTraveler]

Отдавна не бях чел нещо толкова добре написано. Благодаря за споделянето!

[a6olq]

Прекрасен пътепис, благодаря! С голямо удоволствие го изчетох и очаквам продължението .

[antea]

разкош за четене, браво ivooo! много се радвам, че описанието все още е до ден 6, което значи, че ни предстои още доста от този така увлекателен разказ

[ven62]

@ivooo, Виж как почна във форума:

---------------------------------------------------------------------------

‎11‎/‎20‎/‎2016 в 15:10, ivooo каза:

Казвам се Иво и досега не съм участвал във форумите , причината донякъде е липса на време , желание за изява и най вече различното мнение ,което имам по-много от темите . Никой не иска да бъде отлъчен и разпънат на кръст

--------------------------------------------------------------------------

(не знам как се цитира от тема в тема)

 

Видно от мненията до сега - Няма да те отлъчваме и разпъваме на кръст, ..., само ще те сочим с пръст, като пример за един от най-увлекателните разказвачи.

Хайде, не се мотай.

 

p.s. А "шефа" / "Началника" е станала "принцеса".  Супер.

Редактирано 8 юни, 2017 от ven62

[ivooo]

 Благодаря на всички за хубавите думи . Бих искал да мога да се изразя в 2-3 изречения . Но не мога . Затова съм по-подробен . А и се налага да поработвам . Като ви стане скучно праскаме един лозунг отдолу и готово .

[cumalissa]

Да.Сбогуваме се с детските мечти,запазваме романтиката и продължаваме напред.(Кубрат Пулев).Изумява ме цялата организация от началото до края.  Но нищо де,това му е най-хубавото.Разказа е истински и прекрасен.Усмихвам се.Съсредоточил си се върху твойте усещания.Как е принцесата?.Това е било пътуване за двама  .Не спирам да се усмихвам на твоя разказ.  

Редактирано 8 юни, 2017 от cumalissa

[ivooo]

............................................................................................................................................................................................................................................................................................

Вече сме седмица в Куба .  Хавана  общо 3 нощувки и острова на младежта 4 нощувки . Бродим из провинция Пинар дел Рио . Отхвърлили сме 2 пещери , поснимали сме моготетата .

Спахме във поредната квартира във Винялес . Както се полага сме направили  достатъчно снимки на волове, хора с волове , коне с хора, само коне  и само хора .

Язденето на коне сме го правили на много места и единодушно е отхвърлено като , непрактично и миризливо занятие в горещината .

Чудя се защо повечето им каруци са с 2 колела а не с 4 като нашите ,но забравям да питам.

В ресторанта вечерта , най-известния в градчето Винялес и явно само за чужденци се опитаха пак да ми пробутат номера с менюто без  цени , но когато станах да си ходя , ми казаха. Не се притеснявай братко . Всички ястия са по 10$ с гарнитурата и наистина ни ги сметнаха по толкова .

Винялес  е много туристическа дестинация и навсякъде се блъскахме с тълпи чужденци  . От друга страна с наша кола се завирахме по такива местенца , където на туристите не би им хрумнало да отидат , не че открихме нещо забавно . Заспали градчета и селца . и безкрайни ферми . В района има много дървета с мамей и се отядохме на мамей за месец напред.

Пътят от Винялес за Мария ла горда  минава през много разбити участъци в които се кара с 20 км/ч , минават се странни полуразрушени мостчета ,

но общо взето е живописен и приятен особено с липсата на каквото и да е движение  на коли . Може да спреш колата в средата на платното и  да снимаш . Въздуха е пълен с екзотични аромати и странни звуци.  Ако не беше горещината пътуването щеше да е много романтично като разходка по алея в парка  От време на време се минава и през населени места   . Хората се вижда че не са свикнали  много с  туристи и ни зяпат със същото любопитство с което и ние тях .

По пътя си купуваме и кафе . Кубинците го пият подобно на италианците  гъсто , силно и късо , обикновено е с много захар . Кафемашини по пътя естествено няма  и затова се приготвя  в къщите с едни специални цедки от тензух или с кубинска кафеварка . Продава се в малки  чашки които се използват многократно  от термоси . Ние си имаме пластмасови чаши и си пълним кафето  в тях . Кафето не е никак лошо и струва 1 (едно ) песо или около 7 стотинки .

Самия природен резерват се казва Gunanahacabibes  и е рядко населен . От   град  Sandino нататък до Мария ла горда 60 км има само малки селца и  никакви частни квартири . Изключение прави селцето Ла бахада .  Там има няколко къщи със стаи под наем .  Намира се  на около 15км от хотелския комплекс при Мария ла горда и съответния дайвинг център към него .  След опита с хотел Колони на острова на младежта сме решени да спим на квартира . Така и така не е комфортно ,   но поне ще е по-евтино.

Ла бахада е типично село с къщи на един етаж.  По улиците се разхождат кокошки , кози и прасенца малки и големи

 Хазяите  от Вила Корал ни посрещат радушно като за 30$ Но и с вестта , че няма   ток ,  което пък означавало че няма и вода . Имали  малко агрегатче  дали ще искаме да се изкъпем  че да го пуснат . Да моля . Ще се къпем .

Стаята , може би най хубавата в къщата представлява високо мрачно помещение  с дървени щори вместо прозорци и стъкла. Мрежа за комари разбира се няма . Щорите  даже не се затварят плътно . Високо горе  мъждука крушка , която прави обстановката още по призрачна . Може би в това се крие и предимство . Не виждаме добре в какво състояние може да са завивките. Банята няма никакви прозорци , а  на душа е монтирано самоделно съоръжение за топлене от което по цялата стена до контакта стигат жици омотани с изолирбанд . Нещо като прагче  отделя  частта под душа за да не се наводнява стаята.  Аз първи се опитвам да се къпя . Водата тече на тънка струйка , но пък сифона е развален и скоро съм до глезените в мръсна вода. Има и хубава новина . Не ме удря ток. Все ще оцелеем 2 дни си казвам.

 

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 Още не е много късно и решаваме да отскочим до хотела мария ла горда  на 15 км.  По пътя и на отиване и на връщане няма нито една кола , но пък в средата на пътя позира огромна игуана.

Хотела е същия като Колони . На страхотно място , далеч от света , но и обкръжен от легиони дебнещи  гладни комари . Уговаряме дайвинга и почти на бегом се добираме до колата и после до квартирата .

Тук няма ресторанти и вечеряме в къщата . Храната става за наяждане , но най важното е бирата  . Определено имаме нужда от няколко бири за  да заспим на това място .   

По средата на нощта ме събуждат странни стържещи звуци . Стоя в тъмното и се ослушвам . Какво ли правят от съседната стая . Не по скоро е от към щорите . Никога не съм чувал нещо подобно . Не мога да индентифицирам  звуците . В един момент се усилват  и аз искачам от леглото и се залепям  за щората . Леко я повдигам и на бледата лунна светлина съзирам странен многорък силует на някакво древно чудовище . В първия момент и двамата сме толкова изненадани , че се вцепеняваме . После аз се опитвам да затворя щората , а то сякаш  се опитва да влезе при мен . Ако пусна щората , за да взема водолазния нож ще успее  да влезе  ми минава мисъл на бързи обороти и продължавам борбата . В един момент щората се затваря а аз се опитвам да измисля начин да я застопоря в това  положение . Накрая с подръчни средства успявам да я затисна .

Поглеждам принцесата , която леко похърква и си  лягам . Постепенно  започвам да осъзнавам , че съм водил битка с огромен  рак .Опитвам се да заспя . Но. Звуците се подновяват Усилват се още повече . Идват от всякъде . Не издържам . Ровя за фенера . Намирам го и пропълзявам до вратата . Полека  я  отварям и  светвам . На ярката светлина на подводния прожектор  гледката е напълно сюрреалистична . Сякаш от книга на  Стивън Кинг . Целия двор , оградата , столовете и масата отвън , перголата ,  всичко е покрито от движеща се и мърдаща маса от огромни раци  с размер на голяма мъжка длан .

 Трясвам врата и заключвам . Принцесата се буди . Какво става . А нищо някакви рачета само казвам Спи спокойно .  Пак заспива , а аз се въртя  до зори .

На сутринта раците са понамаляли , но все още са страшно много . Аз вървя напред въоръжен с четка с дълга дръжка и проправям път . Събарям раците от стената , от прозореца , от вратата . Замитам ги с метлата към двора . Ръчкам ги с дръжката . Като хокеист ги запращам в храстите. Принцесата е плътно зад мен готова да се скрие обратно в стаята. Убежището и  се отдалечава все повече . Все повече се приближаваме към всекидневната , а там ни чака ……закуска.  Живота тече съвсем като вчера . Хора на камиони отиващи на работа ,комшии  които поздравяват минавайки покрай къщата . Деца подскачащи по улицата . Сякаш нищо не се случва. И всичко това сред полкове живи и смачкани раци . Даже и кокошките не им обръщат внимание . Само прасетата изглежда се възползват от ситуацията и похапват от време на време .

 

 На закуска се запознаваме с двойката от съседната стая . Той е французин от Париж . Тя е от Еквадор доста по млада  . Запознали се в Кито където той преподавал френска литература. Молят ни да ги закараме до дайвинг центъра  Той вече има 9 гмуркания . За нея ще е първото . Всички се натъпкваме в КИА-та  .  Гмуркането е добро . Е ние май  наистина сме  леко пристрастени  .

Интересното тук е че може да си  купуваш гмурканията едно след  друго , като пуканки Цената е почти еднаква .   И тук като навсякъде в Куба документите които се попълват са меко казано странни . Нещо от сорта  че обещаваш да се грижиш сам за собствената си безопасност според собствената си квалификация и никой не носи отговорност за теб ако се удавиш или починеш по друга причина.

Всичко написано с 2-3 изречения кратко ясно по сталински .

Пред мисълта да се върнем в квартирата си взимаме всички възможни гмуркания , а след тях и още няколко коктейла с мохито . Направили сме си сметка да се приберем  точно за вечерята да си допием и бързо да заспиваме докато още сме замаяни от алкохола .  Това което не сме предвидили обаче са рояците мухи и комари които ни хапят . Непрекъснато се пръскаме с репеленти поне 3 вида , но това май само ги озлобява. На плажа се е разположила и неголяма кубинска група. На повечето такива места в Куба вече може да влезе и чужд човек срещу някаква такса . В случая е 5$ , от които 4$ са за консумация . Реално входа е само долар.  

Групичката е от 3 възрастни двойки , една по млада двойка и 2-3 деца . Шума който вдигат обаче може сериозно да конкурира гласовитите гърци ,китайци , италианци или руснаци .  Половината от групата киснат като хипопотами ( всъщност и на размер го докарват ) с бутилка бира или ром във водата потопени на плиткото . Другата половина се провиква  от брега . Непрекъснато нещо се маже и яде и това им личи по размерите . От време на време някой  от хипопотамите се довлича за още пиене до брега или пък някой от другата група им занася храна във водата .

Егати кефа.  

Прибираме се малко преди вечеря . Точно навреме . С нас пристигат тока а с него и водата.  Домакинята  ни показва как с едно пиронче се застопоряват дървените щори и аз получавам 2 тържествено поднесени пирончета .  Анестезираме се с още по 2 бири слагаме пирончетата на щорите и се унасяме в сън .

На другия ден ни чака нова изненада . Пак сме избродирани от бълхи . От бърлогата ли , от плажа на хотела ли. Не ни интересува . Сбогуваме се на бързо . Предишния ден крояхме планове за още 2 гмуркания . Сега обаче желанието да се махнем оттук  доминира над всичко   . 

 Пътя е застлан от  смачкани раци  , а аз се стремя да минавам в коловозите от предишните коли . Снощи ме предупредиха , че черупките често пукали гумите на колите . Имаме резервна гума , но не изгарям от желание точно тук да сменям гуми. 

През около половин час някой от нас почва да се  чеше . Незабавно и другия го последва. На няколко пъти отбивам колата и се отдаваме на чесане почти до кръв. Не ми се е случвало досега . Направо не мога да спра .

Не знам на къде отиваме ,  но този път се стремя да изляза на голямата магистрала Autopista este oeste.  Желанието и на двама ни е да спим на по цивилизовано място . Копнеем  за много течаща сладка вода . Ако може топла ще е върха .

Все пак се отбиваме до плая  байлен.  През цялото разстояние до плажа непрекъснато ми се дочуват  някакви шумове от двигателя и даже на едно място спирам и отварям предния капак . Чак на Плайя Байлен  разбираме причината .

Няколко огромни рака пътуват с нас между гумите и двигателя . Мистерия е защо са живи . Няколко младежи от барчето на плажа виждат нашите усилия да извадим раците и ни се притичват на помощ. По едно време губят търпение и ги убиват. Почват да ги вадят на части.  Ние им благодариме , но не сме във възторг . Кой знае как ще замирише след някой ден.

Магистралата в началото си е просто по широк двулентов път . По някое време си става истинска с няколко платна в посока .  Е има известни разлики . Препускащ в галоп кон с ездач който я пресича перпендикулярно . Стопаджии скрити на сянка под мостовете , каруци  и продавачи на кашкавал . По едно време спирам до един от тях . Млад чернокож на около 25 години е ,а от кашкавала се носи блага миризма на….. истински кашкавал . Кашкавала е правоъгълно блокче от поне 1 кг  А върху трите блокчета които размахва има и три калъпа със сладко от гуаява .  Колко .  7 $ отвръща . Ами сладкото . А то си върви към кашкавала казва. Подавам му една банкнота и ми става много смешно когато почва да се оглежда наляво и надясно връщайки ми рестото . Момчето направо трепери . После се сещам за Алфредо . Може би всъщност този тук е доста по смел от мен си помислям .

[cumalissa]

А принцесата ?Как е?

 

[ivooo]

преди 11 минути , cumalissa каза:

А принцесата ?Как е?

 

 Похърква от дясната ми страна.  Където е мястото на всяка принцеса.

[cumalissa]

Ако са леворъки в това царство ще те обезвглавят и после ппринцесата ще се чуди накъде да си обърне главата  

 

[Worldismine]

Чудесно, Иво! Много жив и увлекателен разказ. Така се получава понякога с големите любови, уви 

[гост]

Да попитам нещо практично: тези раци не се ли ядат?

[ivooo]

преди 19 минути , но нейм каза:

Да попитам нещо практично: тези раци не се ли ядат?

И нашия първи въпрос беше същия.  Личи си че сме от едно племе.  Не за съжаление.