дневник СБОГОМ КУБА МОЯ ЛЮБОВ

[Monika_Koko]

Много завладяващ разказ! Чете се на един дъх...поздравленя. Добавените снимки допълват перфектно историята. А, раците ...... ми взеха акъла...направо изглежда нереално. 

[AlexandraKo]

преди 1 час, ivooo каза:

И нашия първи въпрос беше същия.  Личи си че сме от едно племе.  Не за съжаление. 

Като ги гледам, какви са нахални, по-скоро са  канибали сигурно.И са искали да ви изпапкат, но ти си се проявил като храбрец

[Дани Магелани]

Страхотен пътепис! Имаш талант! Пишеш живо, увлекателно! И като виждам на какви места по света сте били с принцесата, сигурна съм, че имаш материал за книга. Напиши я, аз ще я прочета с кеф!

[mililia]

И аз се включвам към четящите с жив интерес разказа ти. Много е увлекателно четивото

[Isa]

Страхотен разказ... чета и се почесвам... 

 

Тези раци ги срешнахме в Коста Рика. Ужасна напаст, на всяка врата имаше монтирана гума отдолу, за да не се промъкват в стаите и пак...някак си успяваха да влизат. 

[Tedy]

Рядко чета пътеписи, но Куба ми е любов и на мен, а след благодарностите в началото реших да се пробвам с твоя ииии да, увлече ме. Ние в Мария ла Горда спахме в хотела и не беше лош, имаше топла вода, мивката беше задръстена, а вратичките на шкафчетата не се отваряха, но бели кахъри. Точно там ме нахапаха хехени + комари и комбинацията ми причини такава алергия, че чесане до кръв е меко казано за моя случай. За раците - късметлии сте, видели сте голямата миграция вероятно. Ние също ги засякохме на пътя за Тринидад. Като споменах Мария ла Горда и се сетих за една забавна случка. Първата вечер точно си лягахме и се заблъска истерично по вратата. Отварям, а там стоеше нашата съседка по стая и се тресеше от страх. И ми вика: " има паяк в стаята ми, моля да ми помогнете".  Помислих си, че има фобия от гадини и вероятно се е стреснала от някое малко същество. Е, не обичам да убивам животинки, та били те и грозно изглеждащи, но тя наистина изглеждаше много изплашена и смело й казах: "води", ще го тресна с някой чехъл, кво толкова. Хаххахахах, когато влязох в стаята и видях "паячето" има - няма 10 - 15 см в диаметър,  очите ми станаха на палачинки, но нямаше връщане назад. Борбата беше трудна, хем удрям, хем се дърпам, а мацката пишеще зад гърба ми,  не беше лесно. Какви благодарности отнесох... На следващата вечер момичето ми върна жеста отстъпвайки ни масата си в претъпкания бар на хотела. Такива ми ти работи на път.

И какво, Ла Бока ти хареса, нали?

Редактирано 9 юни, 2017 от Tedy

[Elena]

Само да знаеш, че в момента пътеписа го четат дори хора, които не са от форума тия раци ще ми докарат кошмари

[Tedy]

преди 2 минути , Elena каза:

Само да знаеш, че в момента пътеписа го четат дори хора, които не са от форума тия раци ще ми докарат кошмари

Айде бе, няколко рачета.

[Elena]

преди 3 минути , Tedy каза:

Айде бе, няколко рачета.

само тебе вече ще викам да ме спасяваш от гадинки

[Миланка]

Много увлекателен разказ, това с "хипопотамите" - кърти, а раците със снимковите доказателства си е лек трилър! И аз се редя за продължението.

[ivooo]

   ........................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

Носим се по магистралата . Аз отскоро съм открил , че в малката кола има радио и си играя с копчетата  за ужас на принцесата.  

  По пътя решаваме да се отклоним към Soroa и Las Terrazas  .  Разглеждаме градината за орхидеи   Orquideario de Soroa  . Направо е миниатюрна  . После  Castillo en las Nubes . Замъка в небесата  е съвременна къща с барче и басейнче . До басейнчето кубинско семейство си е спряло москвича  .

Уредбата на колата е на макс ,  а семейството се кисне с по бира в ръка .

Остана  водопада . Разочарован съм . Добре че само минаваме оттук . Всички  обекти ме дразнят с двойния си стандарт на билетите за чужденци и за местни . Във водопада няма вода но пък младо семейство чужденци с мрачен поглед се взират в някакъв пътеводител .  Платили са си входа ,който включва и къпане . По възрастна двойка също чужденци е решила  все пак  ,да се изкъпе в една от мърлявите локви които са останали и се опитват да се надъхат един друг колко им е забавно . 

За нас е разтъпкване след многото часове пътуване . Но да дойдеш специално за това или да спиш тук ….

В Лас Терасас също няма много какво да се гледа .  Мярваме  един  сравнително нормален хотел  и решавам да попитам за цена  . 175 $ на вечер със закуска . Абе тия хора дали вече не си мислят че са част от Флорида . Бързо се изнасяме .

  Времето напредва . Вече сме към 17ч и аз почвам малко по сериозно да се питам сега накъде. Може да спим пак в Мирамар в готиния апартамент . Така или иначе минаваме през Хавана .

Спомням си , че като дете нашите ме водиха на един плаж на около час от Хавана и горе долу на толкова от Варадеро . Хибакоа се казваше . Помня че беше страхотно и че май беше само за чужденци тогава .Намирам го на gps-а и се понасяме .

Малко след Хавана почва да притъмнява и аз усилвам темпото . Явно не съм видял някакво ограничение . Защото от храстите изскача полицай с палка  и ме спира . Тънък и висок ,много черен и много пъпчив . Изпитвам известно колебание дали да проговоря на  испански или да се правя че не разбирам . В крайна сметка проговарям .

Разговора е нещо от сорта . Знаеш ли какво направи . Колко сериозно се наказва това . Как щял да ми вземе книжката , как от рента кара жив ще ме одерат от глоби  и все в тоя дух .

 Аз през  това време си бъркам в джоба и се моля да не извадя банкнота от 50 $ . Радост . Напипал съм една от 5$ и една от 20$ . Показвам крайчето на тази от 5$ и си поемам  моите   реплики   ,  дето тука ги научаваме още с взимането на книжката .  

Служителя на реда обаче се пали още повече . Ех въздъхвам и сменям тази от 5$ с тази от 20$ .

Това тутакси прекъсва словоизлиянията на момъка и той ми връчва документите с пожелание за лек път и да внимавам все пак .

  Вече е тъмно когато сме в Хибакоа.  Всичко е напълно променено . Някакви къмпинги . Някакви бунгала . Убеден съм ,  че има и хотел и след няколко километра  по тъмна алея го намираме. Хотела е 3 звезди.  Има стая за 80$ на ол инклузив  . Без колебание я взимам за една нощ .  Слагат ни по една гривна и ни дават картата за отключване.

  Даже  хващаме последния влак за вечерята . Бирата е наливна и доста разредена , но е включена в цената .

 На връщане в стаята гордо вадя от единия си джоб нож . Водолазния е много ръждясал и ако го ползваме за рязане тетануса  ни е гарантиран . А един килограм  кашкавал все пак с нещо трябва да се нареже .

Първата ми кражба от казармата насам . Тогава  беше  част от живота  .  Някой ти открадва бръсначката или пък чаршафа . Ти на свой ред крадеш от друг . Един постоянен кръговрат .

Принцесата е възмутена от постъпката ми и ми дръпва едно конско . Аз обяснявам че съм го взел само назаем и обещавам да го оставя в родината му . Тя продължава още известно време , но накрая тихо промърморва .  Поне да беше взел и една лъжичка за сладкото .

На другата сутрин си имаме и лъжичка. Аз също удържам  на думата си и накрая ги оставям в последната квартира . 

След местата на които сме били хотелът ми изглежда чудесен . Стаята е светла , просторна , с климатик и хладилник . Банята е с биде и безкрайно количества топла и студена вода.  Хотела е  на сравнително голяма площ .

Има басейн със сладка вода , в който се кисна посред  нощ като смахнат.  Има и зала за анимация , както и малък дайвинг център (какъв късмет ) почти до нашето бунгало . В ресторанта има достатъчно и разнообразна храна за всякакъв вкус  . А барчето до басейна работи до 2 през нощта .

 Почивен ден  е и хотела е препълнен . Голяма  част от гостите са кубинци . Може би половината . Това още повече започва да руши мита в главата ми за бедния кубински народ .  Всъщност като се замисля май  квартирите  , където си плащаме по отделно за всичко ни излизат доста по скъпо до сега особено ако включим обяда и алкохола. . Явно робувам  на митове  . Явно трябва да преосмисля и отношението си и към инклузивите . Голяма част от кубинците се държат точно както може да се очаква . Разхождат се с по няколко препълнени  чинии  .  Почти са окупирали барчето   и  разнасят чаши с алкохол наляво и дясно . Мислите си че  след   това има  танци , целувки ,  любов .  Нали сме в Куба , а това са истински кубинци  .

Да ама не  .Глъчката постепенно заглъхва и всички се прибираме по леглата .

 

……………………………………………………………………………………………………………………………………………

 

 На другата сутрин първата ми работа е да посетя  дайвинг  центъра . Гмуркането е 25$ , а ние сме единствените желаещи . Този път е от брега . Няколко човека ни помагат с оборудването . Много са мили .Вече сме в Атлантическия океан . Водата е по студена и доста мътна може би тук или пък този ден е така.

Затова се  отказваме от второ гмуркане. Хвърляме куфарите в колата и оставаме за обяд . Не защото  ни се полага или пък  защото сме гладни ,  ами не ни се тръгва от хотела .

Все пак сме си писали с някаква къща в плая  ларга .Резервирал съм стая за 2 дни . И макар че не сме платили нищо  съвестта ми ме кара да потегляме  . Пресичаме острова на ширина . Избирам преките пътища  и избягвам магистралата  . На някои места в средата на нищото се натъкваме  на населени места  състоящи се от съвсем нови съвременни  имения. 

Мисля си , че може и те да си имат разни митничарски селища . Ама защо ли сред полето , а не на брега разсъждавам .

Първото впечатление от Плая Ларга 

  В квартирата на Плая  Ларга сме привечер . На втория етаж  сме .Този път е светло и сравнително чисто Водата също  е достатъчно  .Всяка сутрин по едно и също време ни събужда едно пиле което опитва наред през някой от прозорците да влезе при нас .

Така било от година ни казват . Има и тераса на която се провеждат упражненията по хранене .   Това ни убеждава да вечеряме  в къщата .

Тук сме за два дни и пак ми прави впечатление , че домакините не пипат работа . Имат си чистачка , готвачка , а двама различни младежи  ни сервират за двата различни дни .

Почвам  тактично да разпитвам персонала и картината която се оформя е по-друга от тази във форума . Наемът е 40$ на вечер за стая  . Точно толкова  е и  месечната такса , която плащат на държавата плюс 10% от  цената на нощувките . Т.е.  Това което плащат на държавата го изработват за 1-2  (един -два )   дни . Впоследствие където и да разпитвам формулата се оказва същата . 

Хазяина е  подобрена версия  на онзи от острова на младежта . Има страхотно самочувствие и се върти около принцесата , с вид на мъж , на който никой не може да устои . Това мен леко ме дразни , а нея направо вбесява. Бивш гмуркач е и обещава да организира дайвинга за утре.  Иначе храната е много зле . Мразим морската храна и поръчваме  пиле . Толкова е жилаво , че не мога да го срежа с ножа . А освен това е  и  абсолютно безвкусно . На следващия ден ще поръчаме риба си казваме . Може би само това могат да си готвят.  Оказва се че сме бъркали . И риба не могат да готвят . Благодаря  ти  господи  че си създал бирата .

 На другата сутрин домакинът  ни запознава с шефа на всички водолази в околността . Разбираме се какво искаме и човека отива да си ръководи центъра  а ние  отиваме след половин  час . Тук картината е съвсем различна от другите три центъра в които сме били .   Просто е препълнено от  туристи . Хаоса е тотален . Навсякъде се въргалят , маски , плавници , тежести , оборудване  . Бели  туристки с големи уплашени очи разнасят и попълват разни  декларации 

Успяват да натъпчат желаещите  за дайвинг и шнорхелинг  в  един голям и един малък автобус.  Добре  че сме с наша кола . Гмурканията са от брега .  Първото е  в Punta Perdíz .

 След гмуркането оставам за секунда  маската си без  надзор и тя тутакси   изчезва . Бесен съм . Маса оборудване мъкнем  чак от в къщи , а те да ми откраднат най важното . Маската . После си спомням за ножа и лъжичката . Явно ме е застигнало полагащото ми се наказание . 

Шефа на центъра ми намира друга маска . Както после разбирам има сериозен интерес от нас .  Второто гмуркане е в Cueva de los Peces , която всъщност е сеноте  дълбоко 70м . Този път сме само трима . Ние  двамата и канадска туристка.   Шефът прави всичко възможно да ни уплаши . Гмурка ни на 30м в абсолютна тъмница . Така въздуха (за  гмуркането ) ще свърши по бързо , а и шанса някой да се уплаши от тъмнината и клаустрофобията вътре е много голям .

Тримата обаче не се предаваме и стоим докато не ни измъква от дупката . 

Накрая всички си тръгват . Оставят ни само нас двамата и един млад инструктор   за трето гмуркане   след обяда. Като свършим , да  дадем парите на момчето ни инструктира шефа  . Ако искам маската , мога да я задържа срещу 25$ .

Чак сега си давам сметка  , че всичко това си е частна далавера , но от по-голям мащаб . Никъде не се водим на отчет  , а парите около 200 $ изкарани само от нас се делят . Спомням си и за един неволно подслушан разговор  между шефа и един от шофьорите .  Сумите за които спореха бяха от 100$ нагоре.

За сметка на това последното гмуркане е страхотно . Момчето още не му е писнало от ежедневните потапяния .  В същото време всички сме достатъчно опитни . Така  че се наслаждаваме на най хубавия дайвинг в Куба.

[antea]

малко е като Шехерезада твоето, по една приказка на вечер а и погледът на insider, който прави разликата с 'преди' е много ценен

[ivooo]

преди 36 минути , antea каза:

малко е като Шехерезада твоето, по една приказка на вечер 

Щото някои работим през деня докато други се шляят по Франкфурт .

[Isa]

ivooo, много точно си пресъздал и нашето (моето и на съпругът ми) мнение за всичко в Куба (без дайвинга - щото ние не сме водолзи). От храната, през цените... та до "бедните" кубинци. 

[ven62]

На ‎6‎/‎10‎/‎2017 в 19:56, ivooo каза:

Щото някои работим през деня докато други се шляят по Франкфурт .

Горкичкия, я си виж посетените държави.

Това, че пишеш чудесно, не значи, че ще те съжаляваме, дето поработваш няколко седмици.

Айде, моля ти се.

 

Ние и Георги Матеев си го обичаме ... в постовете.

Само да ми падне тая скитня.

Редактирано 12 юни, 2017 от ven62

[ivooo]

....................................................................................................................................................................................................................................................

 

 На другата сутрин дарявам жената и една от прислужниците на селския тарикат с мускалчета и след порядъчно количество прегръдки и възклицания се понасяме към Тринидад .

 Няколкото свободни часа сега и предишния ден сме посветили на обикаляне из района. На два пъти ни застига тропически  порой и се налага да спирам на пътя и да изчаквам , или да карам с 10км/ч .  Миньонът започва да прекъсва  , като мине през някоя локва . Освен  „индианското“  селище Гуама  ,  има ферма за крокодили .  Има  и  разходки в природния резерват  Сапата.  За Гуама ме предупреждават че ако съм ходил преди 40 г , сега много ще се разочаровам и решавам да си спестя разочарованието .Разходките  в резервата включват , ходене пеша с наблюдение на птици , 1-2 пещери , малко къпане в сеноте . Туристическите гидове обикновено се натрисат в твоята кола и след обиколката ги оставяш на определено място . Известно време  коментираме къде да сместим гида върху мокрите неопрени , върху куфара или вътре в него   и понеже и за нас едва има място се отказваме и от тази идея .

Остава  крокодилската ферма . Миниатюрна е и не ми прави никакво впечатление , но пък се отдавам на дълги  дискусии на всякакви теми с гида който е на моите години ,с персонала и с готвача  , който ни приготвя малко месце  от крокодил .

Разбира се и тук има частна далавера .Двете  лелки , които препарират крокодили  измъкват тайно  и ни предлагат разни колани , портмонета и други изделия от крокодилска кожа . Не си падам  въобще по такива неща , но си купувам колан  за 25$. Само преди месец  в  Камбоджа стартовата цена беше 60 $ .

Всъщност колан не ми трябва .  Няма и да  го нося , но думата далавера и на сметка събуждат  в мен древен , подсъзнателен  инстинкт.

Така преди време си бях купил жив кон , без да помисля  че  всъщност живеем в апартамент . Ама това е друг разказ.

 

Пътя от Playa Larga до Playa Giron  се вие по брега на Залива на прасетата . Има много прекрасни уединени плажчета с кристално синя  вода за плаж  или за гмуркане с шнорхел .

  В Playa Giron си купуваме сладолед  от  някакъв  частник  . Сладоледа е много добър и струва стотинки  , но човека е видял туристическия номер на колата и ни го таксува  като за чужденци.

От пътеписа на @oldkozel съм прочел за крепостта Castillo de Jagua и по пътя  се  отклоняваме към нея . В средата на нищото минаваме през някакъв много тъжен град илюстрация на  соц.реализма .

  Самата крепост също не ни впечатлява , но пък и аз като моя предшественик си играя да вдигам и спускам подвижния мост .

Най важното обаче  е , че вече сме с чувството на изпълнен туристически дълг . Особено след като  правим и  хубав американски туризъм  ( с колата ) в Сиенфуегос .  Около час обикаляме и се въртим по улиците понякога спираме за снимки .

 Сиенфуегос ме очарова . На мен поне най много ми хареса от посетените до  сега и в последствие градове . По чист и някак си по подреден от тях.

На свечеряване вече сме минали през Тринидад и си търсим квартирата в Ла бока .

 Новите собственици  са  възрастна  двойка  . Тя има роднини в Италия  , но не е много общителна  . Той е бивш боксьор  категория перо  , а сега треньор по бокс  и много му се говори . Сипва ни по малко чист ром за welcome.  На 2 пъти е работил за по няколко години във Венецуела  и ми разказва  страшни истории за там . Май  задрасквам  и тази страна от списъка с желания . Това  , че не знае чужди езици не е кусур . Но и думите на испанския не му достигат( или ударите са му дошли в повечко )  и си помага с мимики , жестове и подскоци .   Иначе е много добродушен и готин дядка. 

За сметка на готините  домакини  обстановката  отново е спартанска  . Банята разбира се пак е без биде и прозорци . За сметка на това  е микроскопична . Мястото под  душа е толкова малко че завесата за баня непрекъснато ми залепва за задника  докато се къпя. Тук за първи път ме удря и ток от нагревателя  на душа . Усещането е по скоро освежаващо , но за сметка на това се повтаря многократно .

Вечеря в някаква кръчма и по леглата .

На другия ден намираме дайвинг центъра към Playa Ancon . Дошли сме точно навреме за гмуркането .То е от  корабче  на около 30-40 минути от брега . С нас има и 4 неопитни  канадчета .  По- лошо отношение , по-мърлява работа  не съм виждал в друг водолазен  център.  Точно както е написал @Hadzhitodorovi  . Никой не помага на жените за тежкото оборудване и всички с мъка го влачат по пясъка до корабчето . Инструктажи естествено липсват но и никой не проверява снаряжението преди скока  във водата . Единия от младежите е пуснат във водата без маска , а едно от момичетата  е запратено на дъното ( добре  че е плитко ) тъй като не си е надула жилетката .  Това не е достатъчно ,  ами и държанието им е повече от арогантно . Естествено ние двамата никъде не сме записани и парите потъват в джоба на тиквениците .

Дано да не ме домързи да ги насоля по-сайтовете .  Може би тук  е мястото  да спомена , че в много от квартирите  не са и чували за tripadvisor и има между тях такива , които са с много и то добри отзиви .

Голям процент  от домакините не говорят чужди езици или знаят само по няколко думички , е другото, което е полезно да се знае .

Имаме още цял ден и правим една кратка  обиколка на Topes de Collantes , отскачаме до Manaca Iznaga  и там точно на кулата ни сварва поредния  порой . Дъжда не трае дълго и решаваме да се разходим из Тринидад . Улиците на градчето са потънали в огромни локви , някъде още се стичат реки от вода, а пороя е изнесъл и всички боклуци в средата им . Въпреки  това навсякъде щъкат мокри , полусухи и напълно подгизнали  туристи.

В центъра не се влиза с кола и аз  я забождам в някаква улица . Минали сме почти километър по криволичещите улици  , когато ми светва ,че шансът да намерим къде сме   паркирали все повече клони към нула.

  Оставям принцесата на площада пред църквата и хуквам  да си търся колата. След няколко опита все пак я намирам и гордо маркирам мястото  със знаменце.  Хуквам обратно към центъра  , като джапанките ми  се пързалят на всяка крачка по мокрия калдаръм  и ….. се загубвам .

Вървя наляво , после надясно , нагоре и надолу . Сърцето ми направо ще изскочи от тия баири. Знам че принцесата се притеснява , че  няма в себе си и телефон  . Забързвам темпото почти до бегом .

Най накрая зървам познатия площад . На едно от стъпалата е седнала  принцесата  . Свила се е като малко момиченце  на кравай . Обгърнала е коленете си с ръце и по изражението и разбирам че всеки момент ще заплаче .  Опитвам се да я прегърна и успокоя  но тя не ми дава . Помагам и да стане и изслушвам дълга тирада докато я водя обратно към колата. Вече и дума не може да става за обиколка на града .

На пътя пред нас изкача чичко с файтон . Предлага разходка . Моментално скачам вътре без пазарене .  Принцесата ме последва . Тръгваме . Файтона почва да се друса и зловещо да се накланя по калдаръма . С крайчеца на окото зървам как принцесата се държи здраво за облегалката  , а  в ъгъла на устните и разцъвфа  игрива усмивка  . Аз вече се хиля с пълна сила.

Всъщност и сега си мисля че това е най-добрия  начин да се обиколи  Тринидад . Който иначе е доста зловещ  и  мърляв град с изключение на центъра . Около час ни струваше 30$ . Като човека се вреше навсякъде и спираше по наше желание.

 

………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

Вечерта купувам  от хубавия  стар ром , за  да върна жеста на  боксьора  . Изпиваме половината  бутилка , а другата половина му я оставяме . Хазяйката сервира Ропа виеха ( стара дреха ) . Много е добра и за благодарност получава …. сувенир ( каква изненада мускалче) .

На сутринта се сбогуваме и вече сме свободни . До края на престоя  в Куба , още една седмица , нямаме резервации .

Неудобство е само колата , която трябва да върнем след четири  дни в Хавана . Разбираме се да тръгнем към плажни дестинации  , Cayo coco , Cayo Guillermo , Cayo Santa Maria  .  На тези места  има само хотели , които съм чел че са с високи цени . На място ще решаваме дали си струва. 

По пътя няма нищо интересно . Множеството кубински градчета вече  не ни правят никакво впечатление . Двуколки , четириколки  , стари американски  коли или преправени  камиони , велосипеди ,  велорикши или пък ездачи на кон . Не  ни впечатляват и старите  къщи с олющени фасади ,  редуващи се с разпадащи се социалистически блокове .

От време на време спираме и си купуваме пица , кафе , сладолед . Колко бързо   човек се адаптира си мисля . Имам  чувството че сме прекарали  година тук .  Само някой живописен  пейзаж  ни измъква от време на време  от ступора .

  В началото на 30 км дига , която свързва  Cayo coco ни проверяват паспортите и ни взимат по 3$ такса .

На самия остров хотелите са през големи разстояния и ние решаваме да почнем  търсенето от Cayo Guillermo назад . Хотелите са от големи международни вериги и са доста скъпи . Някои цени са си направо Малдивски.  Всички са на ол инклузив  , със собствен плаж  и разположени на голяма  територия. На  Cayo Guillermo са само скъпите . На Cayo coco намираме един който е 3 звезди на полупансион за 70$ на вечер .

Стаята е огромна . Храната също е достатъчно и добра , А в лобито има и wifi . Ако нямаше толкова много комари щеше да е перфектен .

Както и преди си давам сметка  че  спането в квартири е само мит. Избирал съм квартирите  в tripadviser  , само с отлични рейтинги . Чел съм стотици  ревюта.  Не  че хотелите си заслужават парите .  Навсякъде хигиената е много зле , а обслужването още по зле . Но като цена са почти напълно изравнени .   Прогонени от комарите на другия ден се местим на Cayo Santa Maria . Острова ни харесва много повече от предишните два . Всъщност е може би  най приятното местенце на което сме били в Куба .

 

 Тук хващам и системата как  да ни излезе по евтино .  В лобито на почти всеки хотел  на няколко метра от рецепцията има "туристическа агенция" , представляваща дървено  бюро с държавен служител(ка)  и  стационарен телефон  .

Функцията на компютъра играе 20 кг–ва папка с цените и промоциите  на всички хотели не само на конкретния остров , но и в цяла Куба  . На рецепцията примерно на този 4* , в който спахме  цената е 165$ з а двойна стая ол инклузив , а през агенцията платихме 98$.

Комуникацията  е  бавно и изнервящо занятие. Служителя прелиства папката напред и назад и когато намерим нещо подходящо звъним по телефона .  Така резервираме 4 * хотел във Варадеро  почти на половин цена.

Ключето е много търпение и да улучиш подходящия служител. Ако не те харесат  по добре е да се запътиш към следващия хотел  . 

На втория ден си организираме и дайвинг. Центъра за дайвинг е на марината  и е  перфектен . Оборудването е  ново . От уредбата на корабчето се носи  музика . А персоналът от млади момчета  е изключителен . Помагат с каквото могат , шегуват се ,  съветват , проверяват оборудването ,   даже се опитват да ни заразят с доброто си  настроение , като удрят една салса след гмурканията.

Разбира се и тук има далавера . Като старо куче се спазарявам за 2 гмуркания да платим на черно по 55$ на човек вместо официалните  по 90$ . Всички сме доволни . Да живее соцализъма . 

На четвъртия ден сме във Варадеро . Много е писано за него повече отрицателно  , има и много снимки в мрежата   . Въпреки  това  го намирам по своему  за забавен .

Напомня ми за нашето море от преди много години  и поне  на мен ми е малко носталгичен  .  Буквално последния час преди да напуснем Варадеро се свързвам по телефона  с една къща в Хавана . Както и другите къщи досега я намирам през http://www.bbinnvinales.com. Оттук съм намирал и квартирите досега  , като задължително съм ги проверявал и  през   tripadviser .  Всъщност това е  работа, която свърших точно за 2 (два дни ) преди тръгването .    Въпросния сайт ми отговаря след няколко часа , а след още няколко ми праща и ваучер  ,който да покажа в къщите . Оказва се,  че на сайта има и телефоните на самите каси . Така че е можело  директно да се звъни . Това би спестило излишното писане.

По пътя за Хавана минаваме покрай някой и друг плаж

, а Хавана ни посреща с проливен дъжд .

Къщата е във Ведадо на много комуникативно място  близо до Хавана Либре  и Ла рампа.  35$ на вечер , толкова им е арендата и към държавата само че за цял месец. 

Стаята  не е особено чиста , нито особено мръсна , няма мрачни  тайни или изненади с ток . Не е обаче и място където човек би искал да се отпусне  в леглото с  интересна  книжка.

Стоварваме багажа После  кратка почивка и отиваме да върнем колата . Въоръжен съм със снимки на колата и настроен за битка , но…. тя не се състои . И тук решавам да пусна тактиката с многото дрънкане . В стаята са 4 видимо скучаещи мъже и прекарваме почти 30 минути в празни приказки . Само единия се сеща да погледне бегло колата и после ми връщат цялата сума от 150$ . Изумен съм . Забравят даже и пари за бензин да си вземат . 

Прибираме се пеша  и вечеряме в ресторант по пътя . В района има много места за хранене . Вечерята е вкусна , обслужването европейско . Лошото е че и цените са си европейски  ( не български ) .

На другия ден сме решили да пазаруваме пури . То какво друго за подаръци  от тук  . Минаваме през  няколко официални магазина на път за фабриката на Партагас .  Излезли сме късно и горещината е сериозна . Разстоянието не е голямо , но за 4$ си наемаме велорикша . Водачът ни е млад чернокож  и   по пътя си дрънкаме разни неща .  Стоварва ни малко преди фабриката . Момчето ми е симпатично и  а аз му връчвам 5$ . 

Още не сме слезли  и почват да ни предлагат пури . Този път се съгласявам да погледна стоката . За миг се обръщам и срещам напрегнатия поглед на  момчето . Ще те чакам тук казва на висок глас да го чуят и дилърите.  Моментално разбирам че съм в опасна ситуация . Чакай ме тук просъсквам на свой ред на принцесата.  Тя обаче е непоколебима . Идвам с теб . Явно е усетила нещо в гласа ми.

Повеждат ни през помещения , стаи  , задни дворове и други стаи  на стари рухнали къщи. Накрая попадаме в огромна зала . В единия и край са натрупани кутии с пури , а в другия 5-6 мъже на един диван на  групичка си говорят . Целите са окичени с килограми злато . Имам чувството че за миг съм се телепортирал в гангстерски филм . Запазвам външно спокойствие и почваме разговор за пурите .  Преструвам се че ще купя по голямо количество и търся отстъпки . Разбира се споменавам между другото че имам в себе си само 30$  . Ако искаш ще те придружим  до банкомат ми предлага един от групичката . О не , комисионната е много голяма отвръщам  . Ще се видим след час отпред  , им казвам . Когато излизаме на светло не мога да повярвам ,че сме се отървали . А момчето ни чака .

Без да говорим се качваме на рикшата , и след  два завоя момчето  спира. Искам да му дам още пари . Отказва категорично и си тръгва . Не очаква и благодарности . Просто един достоен  човек  .

 Вечерта споменавам за Тропикана  . На времето са ме водили няколко пъти и не съм кой знае колко ентусиазиран . Принцесата категорично отказва . Не си падала по жени с пера и мъже с чорапогащници. 

Ще мръднем до хотел  Национал си мисля . Съвсем  наблизо е . Ако съдбата ни е отредила ще гледаме Паризиен . Ако не стигнем навреме значи не ни било писано . С  бавно темпо се разхождаме към хотела  . Стигаме 5 минути преди представлението и касата за билети отдавна е затворена . Има и някакъв надпис че струва 65$ .

На излизане минаваме покрай входа на кабарето . Лачени коли изсипват издокарани дами и господа. На входа ги посреща пиколо - около 80годишен дядка със смокинг   . Има ли начин да влезем  , изтърсвам без  да мисля  . Ами да разбира се , отговаря дядото .  И ни повежда нанякъде . По едно време се сещам че имам само евра . О не е проблем  отговаря дядката . Не успях и да се преобуя подмятам и соча джапанките . Е тук сме тропиците ми отвръща с широка усмивка .

Вкарва ни през служебния вход и по пътя пита . Колко ви казаха че струва входа .  65$ отговарям  , на човек . Това с храната ли е , пита . Естествено , отговарям без да се замисля.  Когато пускат другите  гости на най хубавата маса вече седи двойка  българи  и пие мохито . Мъжът е по джапанки . Освен че ни сервират първи ,когато мохитото ни свършва ни донасят ново и така  2 пъти . 

Въпроса в уравнението тук е  , не колко сме чаровни . Ние си знаем . Въпросът е  къде отидоха парите .

 От както сме в Хавана броим дните до излитането . Накрая почваме да броим и часовете .  Ако някой ми го беше казал преди месец щях да го ритна по глезена .  

 Квартирата не е достатъчно  комфортна  да останем в нея . А навън мръсотията , жегата и ежедневните тарикатлъци ни идват в повече . За дискотеки ни е минало времето. Минава ни през главата даже да си платим в някой скъп хотел  и да киснем на басейна.

Изхитряме ме се да обядваме  и вечеряме по-дълго и с повече алкохол .

 Един от дните си почиваме на пейка насред многолюден булевард . Ако за половин час ми посочиш десет усмихнати кубинци ще ти пусна довечера изтърсва принцесата . От 30 години сме заедно , но не спира да ме изненадва. Силно мотивиран  , почвам да броя . Е ...оставам си на сухо..

Вече сме на летището . Салонът за излитане е един за навсякъде   и на него чакаме в огромно множество от  хора. За кафе и сандвичи се вие огромна опашка.

Пред тоалетните също . И как не . От пет писоара и пет тоалетни чинии 4 са завити в найлон . Чистачката си е решила проблемите с чистенето . А тя самата отпред  се е облегнала и почти вика нещо в мобилния си. Най после сме вътре в самолета ,. най после излитаме. Най после грейва широка усмивка на лицето на принцесата......

 

 

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

 

 Макар  че завършват по този начин  разказите ми не целят да откажат някого от посещение на Куба . Това което  исках  е  максимално реалистично да предам една по истинска и по откровена Куба ,  а не така идеализирана както се среща в пътеписите и  снимките .

 

 Затова ще си позволя да дам някои съвети и да коригирам някои неточности за бъдещите посетители .  

 

 Първо деленето на силен и слаб сезон , предизвиква скрити усмивки у кубинците  . Както на няколко пъти са ми казвали силен е когато на вас туристите ви стане студено и всички се юрнете насам . На вас не ви ли е студено – питам . А студено ние е  , но сезона е силен .

 Декември ,януари и  февруари понякога е доста студено . Когато има студен фронт повярвайте не бихте искали да стоите гол на плажа при 18С .

От друга страна водата никога не изстива много  . Помня даже че на празнуването на една българска Нова година имахме състезание по плуване  .

 Хората ходили там тези месеци могат да се считат за късметлии , ако не са подскачали от студ след  излизането от водата.

Месеците след  април , които се считат за начало на влажния сезон не мисля че не са подходящи . Дъждовете са много проливни , но  кратки . Зеленината е изобилна .

Лятото е горещо да , но например тук в България температурите  особено в някои части са много по високи  . По влажно е и затова се усеща повече , но пък повечето от  кубинците си почиват именно през  лятото  .

Есента от друга страна е времето когато по никакъв начин не бих отишъл там на почивка. Това включва и Доминикана . Есента  е времето на бурите и циклоните , на  дъждовете , които може да траят и със седмици.

 

  Дали да спя в хотел или каса . Това е решение  което всеки трябва сам да вземе, но не бих препоръчал или пък пренебрегнал който и да е от двата варианта .  Категоричността в случая при някои от пътеписите ,според мен  е крайно неуместна .  Когато се сравняват двете трябва да се вземат предвид и разходите за храна и напитки , както разбира се и естеството на посещението .

 

Парите за екскурзия. Те са много и ще стават все повече .  Флорида е само на 200км от Куба. Вечер сме гледали ракетите които се изстрелват от Кейп Канаверал.  Има и няколко милиона кубинци които живеят  там . За отрицателно време най- силната икономика може да окаже влияние на малката си съседка.  А самите кубинци с копнеж  но и със  страх очакват промяната., която е почнала . Всъщност богатите туристи от Европа и Канада и сега са вдигнали летвата . За туристите  е скъпо . За българи  е  много скъпо и сега.

 

 Хората . Тук съм срещал едни от най красивите хора на света  . В това число и мъже и жени . Смесването на расите е довело до истински брилянти . Дали всички са такива или пък повечето . Естествено че не . Даже и сега като пиша тези редове  си представям хора без талии и с огромни шкембета и от двата пола.

Най-добрите , най-благородните, най веселите , хора   са кубинците . Такива суперлативи  се срещат често . Тези хора са точно толкова добри или лоши колкото всеки друг народ . Имат си своите скромни герои  , своите мутри , своите селски тарикати . Едно обаче не мога да отрека всички много се грижат за външния си вид. Даже и в най смотаното село хората се опитват да изглеждат и обикновено изглеждат  добре .Това е нещо което не се е променило . Винаги чисти винаги спретнати  . И този път както и преди  и  на най-мизерното място не ми замириса на пот.

 

 Друг мит е . Отиваме в Куба и там хората по повод и без повод се скъсват от танци . И аз ще се веселя с тях.  Кубинците са прекрасни танцьори и обичат да танцуват. От деца и мъжете и жените се научават да танцуват толкова добре и толкова естествено (както май и в цяла латинска америка ), че и след месеци прекарани в упражнения по танци  ,човек би изглеждал жалък даже в сравнение с малко дете.  Но времето когато това се случваше спонтанно . Когато нямаха грижи , защото всички бяхме ангажирани да им купуваме захарта . Когато всичко беше евтино , живота бе безгрижен и се живееше ден за ден . По повод и без повод имаше веселба . Тези години отдавна ги няма .

Както и аз ,както и ти .  Кубинецът вече се събужда с мисълта как да оцелее как да се позиционира по добре в обществото и си ляга също с тази мисъл.

„ Спонтанните „  купони  са също  толкова спонтанни колкото във всяка друга туристическа дестинация .

А веселия кубинец става весел  и закачлив след порядъчно количество алкохол .Точно колкото и веселия българин , когато събаря всичко от масата и почва да танцува кючеци или да се изживява като солист на метъл група .

 

 Да взема ли кола под наем . Ако може да си го позволите  категорично  да.

 

На хората минаващи забързано като вихър за седмица или две с предварителен план . По минути и по часове , какво да правят .Особено когато се включват най-туристическите места. На тези хора  Куба вероятно ще им хареса . Просто няма да могат да видят истинското и лице . И в това според мен няма нищо  лошо  .Даже го намирам за очарователно . Мисля че ще скрият в сърцето си един хубав макар и не истински спомен . А нали това е най-важното . Спомен който да те топли в студените дни. За хората на изкуството , които и без това живеят в свой собствен свят също . С ярките си багри и контрасти , с цветните хора и градове Куба може да е вдъхновение за всеки творец . Всички други следва сериозно да се замислят дали това е тяхната дестинация и дали си заслужава цената.

 

 

 Епилог.

 

 С принцесата делим  дестинациите на 3 вида . Такива на които можем да живеем вечно  . Такива които бихме посетили  отново И такива които не бихме повторили . Ако питате принцесата за Куба отговора е ясен . Аз от своя страна  не съм толкова категоричен , но по скоро съм склонен да я подкрепя . В крайна сметка светът е толкова голям .  Но тази Куба сега е друга страна .

 

 Моята Куба от моето детство преди 40г . Тя просто не съществува . Онази Куба която ме научи да не обръщам внимание на колите , а на хората които ги карат . Куба която и до ден днешен ме кара да се гнуся да нося къси панталони и сандали . Която ме кара да се къпя по 2 пъти на ден . Куба която и днес ме кара да гледам на живота като на голяма игра и която ме направи непоправим оптимист. Онази Куба я няма . Както я няма и онази България от тогава . Когато децата играехме по цял ден на улицата . Няма ги топчетата и фунийките , няма  я народната топка на момичетата  . Време е да си взема сбогом и да я прибера на онова място където прибираме всичките си красиви спомени , които никога няма да се върнат .

 

  СБОГОМ КУБА СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ.

 

[funny]

Благодаря за страхотния пътепис

[Mary]

ivooo, благодаря за колоритния разказ!

Прочетох го с истинско удоволствие.

Пожелавам ви да имате още много пътешествия с принцесата, а ти да ни разкажеш и за тях.  

 

[stefanrusev]

Страхотен епилог!!! И ако махнем описанията, рискуваш да бъдеш анатемосан за липса на усещане и поглед към хубавото. За съжаление АЗ тръгнах със подобни очаквания и получих същото леко разочарование. Но падне ли ми добра оферта бих се върнал за да обходя "на юг от Тринидад", там където според мен е истинската Куба.

Още веднъж - поздравления за страхотния разказ и отделеното време!!!!

[Duke]

Чудесен и колоритен, точно като...........Куба...

 

Само един въпрос от мен. Ще дадеш ли пример за страна от първата група в личната ви класация с принцесата. Страна в която бихте могли да живеете вечно...

[Георги]

Никой, никого няма да анатемосва. Де да можеше всеки от нас да разказва и аргументира гледната си точка по този начин. За мен Куба винаги е била някъде в средата на бъдещите планове - без да я планирам непосредствено съм си мислел, че до няколко години ще отида. Може би корабът вече е отплавал, не знам, но ситуациите, в които е необходимо постоянно да се дават пари по втория начин мен лично ме натоварват доста. 

 

 

преди 1 минута , Duke каза:

Само един въпрос от мен. Ще дадеш ли пример за страна от първата група в личната ви класация с принцесата. Страна в която бихте могли да живеете вечно...

Това мисля си е за отделна тема направо, ей сега ще я пусна...

[bulpa]

Страхотен пътепис! С удоволствие го прочетох. Куба не ми е в списъка с дестинации, но ми е интересно да чета различни гледни точки, особено твоята съпоставка с времето, в което си израснал и сегашните ти очаквания и виждания за страната

[ven62]

@ivooo, благодаря!

[antea]

отново благодаря, че ни пренесе така живо във вашето пътуване!

в края на последния пасаж ме сви гърлото ... явно от носталгия по детството и кубинските портокали /от Показния магазин на Раковска/, които не съм виждала никъде от тогава

 

между другото, наистина ли са били кубински - т.е. някакъв сорт, изцяло типичен за там, или просто така са ги наричали заради братския внос?

[Tedy]

Прекрасен пътепис! Поглед минал през личните ти спомени и емоции. Точно това ме грабва, сухата фактология мога винаги да си я прочета някъде в нета. И голяма разлика с това, което усетих преди 5 г. Нещото, което най-много ме впечатли, когато бях там беше точно наблюдението, че кубинците не се усмихват. Бяха... угрижени, предполагам за ежедневното оцеляване. Соц реалността е тъжна гледка.