дневник СБОГОМ КУБА МОЯ ЛЮБОВ

[Monika_Koko]

Ех, толкова ми беше интересно  да чета този пътепис, че  не исках да свършва. Преди 1 година много бях етусиазирана да пътувам до Куба, но постепенно ми се измести , като основна дестинация. Все още  обаче ми е в топ 10 . 

Благодаря за забавното, емоционално и прекрасно четиво. 

[Радослав]

Благодаря и аз за прекрасният разказ и споделените емоции. +++

[Спас.]

7 hours ago, ivooo said:

Макар  че завършват по този начин  разказите ми не целят да откажат някого от посещение на Куба . Това което  исках  е  максимално реалистично да предам една по истинска и по откровена Куба ,  а не така идеализирана както се среща в пътеписите и  снимките .

Ivooo, по-реалистичен пътепис, съвпадащ с това което видях с очите си за 8-9 дена през януари, не съм срещал. Поздравления!

Споделям мнението и за хората - от супер сърдечни, мили даже и наивни до супер наглите тарикати-таксиджии,  за касите със звездни рейтинги, които може да са доста разочароващи, а за Хавана центро където спахме и имаше доста хвалебствоя, какво да кажа освен, че си мяза на циганска махала ... но все пак една идея по-сигурно  

Признавам си, че ние тръгнахме с летящ старт - с пропусната връзка довела до 30+часово пътуване и за капак на всичко,  загубен багаж, който дойде след 5 дена  само ,че по-важната половина - тази на моята принцеса, изобщо не дойде...

Шегувахме се, че може би Куба е най-лошото мясти където да ти загубят багажа :). Просто влезнахме в друг филм.  Филм, който го гледат обикновените кубинци-драма от къде какво да си купиш.Поне имахме пари и бяхме за малко . Няма къде да си купиш едни гащи и това съвсем буквално.

Това разбира се преобърна добре начертания, благодарения на форума план с главата на долу. Пропуснахме Тринидад и Сиенфуегос. Добре че плажа лекува всички рани :). 

Добре е човек да има по-реалистична, а не толкова идеализирана представа за нещата там, зада не остане разочарован.

Не,че е толкова лошо, природата и плажовете /малкото което видяхме/ са стрхотни, прекрасна музика навсякъде/без чалгата дънеща от такситата  /, но тази соц-реалност и тарикати на килограм, ги усетихме по-силно покрай премеждията ни и ни дойдоха малко в повече.

 

Редактирано 13 юни, 2017 от Спас.

[mililia]

Иво и аз ти благодаря за този невероятно добър разказ за Куба. Дълго време се чудих искам ли да ходя да я видя или се самонавивам, само защото другите хора ходят там. След написаното от теб в мен кристализира съвсем ясно изводът, че Куба не е моето място и на този етап нямам работа там.

Благодаря ти!

И все пак пътеписът ти е изключително добре написан и беше удоволствие да го прочета. Пиши по често!

[iliana_t]

Благодаря ти, че сподели толкова лични и интересни истории от твоето пътуване във времето. Благодаря и за подводните снимки - свят, който сигурно никога няма да видя със собствените си очи поради ред причини. Всички вече отбелязаха колко увлекателно пишеш. Отдавна не бях чела на един дъх, с прикован поглег и тотално изключила се от околния свят. Имаше няколко много силни момента, когато наистина ахвах от удивление или се смеех с глас. Хуморът ти много ми допада. Нямам търпение да чета още от твоите истории

 

ПП: Поздрави на принцесата. Истинска щастливка

[denita]

Преживях всяка дума в този пътепис. Моята Куба, моята мечтана дестинация, сънувана, бленувана и тооолкова недостижима. Толкова истинска, леко разочароваща и все пак така желана. Благодаря, Иво за прекрасния разказ! Пожелавам ви още много пътувания с принцесата и моля те, споделяй ги нас, пишеш прекрасно!

[anysf]

Разрева ме накря БЕ , на живо не ми разкзваш така

[MCC]

Удоволствие беше да прочета пътеписа ти, ivooo! Благодаря!

 

Много от ситуациите, които описваш, и емоциите, които те пораждат, усетих по подобен начин и аз миналата пролет (с разликата, че аз съм от поколението след теб и на мен ми беше първо посещение в Куба). Моят пътепис обаче още чака да бъде завършен..

[liliya]

преди 8 часа, ivooo каза:

....................................................................................................................................................................................................................................................

 

 На другата сутрин дарявам жената и една от прислужниците на селския тарикат с мускалчета и след порядъчно количество прегръдки и възклицания се понасяме към Тринидад .

 Няколкото свободни часа сега и предишния ден сме посветили на обикаляне из района. На два пъти ни застига тропически  порой и се налага да спирам на пътя и да изчаквам , или да карам с 10км/ч .  Миньонът започва да прекъсва  , като мине през някоя локва . Освен  „индианското“  селище Гуама  ,  има ферма за крокодили .  Има  и  разходки в природния резерват  Сапата.  За Гуама ме предупреждават че ако съм ходил преди 40 г , сега много ще се разочаровам и решавам да си спестя разочарованието .Разходките  в резервата включват , ходене пеша с наблюдение на птици , 1-2 пещери , малко къпане в сеноте . Туристическите гидове обикновено се натрисат в твоята кола и след обиколката ги оставяш на определено място . Известно време  коментираме къде да сместим гида върху мокрите неопрени , върху куфара или вътре в него   и понеже и за нас едва има място се отказваме и от тази идея .

Остава  крокодилската ферма . Миниатюрна е и не ми прави никакво впечатление , но пък се отдавам на дълги  дискусии на всякакви теми с гида който е на моите години ,с персонала и с готвача  , който ни приготвя малко месце  от крокодил .

Разбира се и тук има частна далавера .Двете  лелки , които препарират крокодили  измъкват тайно  и ни предлагат разни колани , портмонета и други изделия от крокодилска кожа . Не си падам  въобще по такива неща , но си купувам колан  за 25$. Само преди месец  в  Камбоджа стартовата цена беше 60 $ .

Всъщност колан не ми трябва .  Няма и да  го нося , но думата далавера и на сметка събуждат  в мен древен , подсъзнателен  инстинкт.

Така преди време си бях купил жив кон , без да помисля  че  всъщност живеем в апартамент . Ама това е друг разказ.

 

Пътя от Playa Larga до Playa Giron  се вие по брега на Залива на прасетата . Има много прекрасни уединени плажчета с кристално синя  вода за плаж  или за гмуркане с шнорхел .

  В Playa Giron си купуваме сладолед  от  някакъв  частник  . Сладоледа е много добър и струва стотинки  , но човека е видял туристическия номер на колата и ни го таксува  като за чужденци.

От пътеписа на @oldkozel съм прочел за крепостта Castillo de Jagua и по пътя  се  отклоняваме към нея . В средата на нищото минаваме през някакъв много тъжен град илюстрация на  соц.реализма .

  Самата крепост също не ни впечатлява , но пък и аз като моя предшественик си играя да вдигам и спускам подвижния мост .

Най важното обаче  е , че вече сме с чувството на изпълнен туристически дълг . Особено след като  правим и  хубав американски туризъм  ( с колата ) в Сиенфуегос .  Около час обикаляме и се въртим по улиците понякога спираме за снимки .

 Сиенфуегос ме очарова . На мен поне най много ми хареса от посетените до  сега и в последствие градове . По чист и някак си по подреден от тях.

На свечеряване вече сме минали през Тринидад и си търсим квартирата в Ла бока .

 Новите собственици  са  възрастна  двойка  . Тя има роднини в Италия  , но не е много общителна  . Той е бивш боксьор  категория перо  , а сега треньор по бокс  и много му се говори . Сипва ни по малко чист ром за welcome.  На 2 пъти е работил за по няколко години във Венецуела  и ми разказва  страшни истории за там . Май  задрасквам  и тази страна от списъка с желания . Това  , че не знае чужди езици не е кусур . Но и думите на испанския не му достигат( или ударите са му дошли в повечко )  и си помага с мимики , жестове и подскоци .   Иначе е много добродушен и готин дядка. 

За сметка на готините  домакини  обстановката  отново е спартанска  . Банята разбира се пак е без биде и прозорци . За сметка на това  е микроскопична . Мястото под  душа е толкова малко че завесата за баня непрекъснато ми залепва за задника  докато се къпя. Тук за първи път ме удря и ток от нагревателя  на душа . Усещането е по скоро освежаващо , но за сметка на това се повтаря многократно .

Вечеря в някаква кръчма и по леглата .

На другия ден намираме дайвинг центъра към Playa Ancon . Дошли сме точно навреме за гмуркането .То е от  корабче  на около 30-40 минути от брега . С нас има и 4 неопитни  канадчета .  По- лошо отношение , по-мърлява работа  не съм виждал в друг водолазен  център.  Точно както е написал @Hadzhitodorovi  . Никой не помага на жените за тежкото оборудване и всички с мъка го влачат по пясъка до корабчето . Инструктажи естествено липсват но и никой не проверява снаряжението преди скока  във водата . Единия от младежите е пуснат във водата без маска , а едно от момичетата  е запратено на дъното ( добре  че е плитко ) тъй като не си е надула жилетката .  Това не е достатъчно ,  ами и държанието им е повече от арогантно . Естествено ние двамата никъде не сме записани и парите потъват в джоба на тиквениците .

Дано да не ме домързи да ги насоля по-сайтовете .  Може би тук  е мястото  да спомена , че в много от квартирите  не са и чували за tripadvisor и има между тях такива , които са с много и то добри отзиви .

Голям процент  от домакините не говорят чужди езици или знаят само по няколко думички , е другото, което е полезно да се знае .

Имаме още цял ден и правим една кратка  обиколка на Topes de Collantes , отскачаме до Manaca Iznaga  и там точно на кулата ни сварва поредния  порой . Дъжда не трае дълго и решаваме да се разходим из Тринидад . Улиците на градчето са потънали в огромни локви , някъде още се стичат реки от вода, а пороя е изнесъл и всички боклуци в средата им . Въпреки  това навсякъде щъкат мокри , полусухи и напълно подгизнали  туристи.

В центъра не се влиза с кола и аз  я забождам в някаква улица . Минали сме почти километър по криволичещите улици  , когато ми светва ,че шансът да намерим къде сме   паркирали все повече клони към нула.

  Оставям принцесата на площада пред църквата и хуквам  да си търся колата. След няколко опита все пак я намирам и гордо маркирам мястото  със знаменце.  Хуквам обратно към центъра  , като джапанките ми  се пързалят на всяка крачка по мокрия калдаръм  и ….. се загубвам .

Вървя наляво , после надясно , нагоре и надолу . Сърцето ми направо ще изскочи от тия баири. Знам че принцесата се притеснява , че  няма в себе си и телефон  . Забързвам темпото почти до бегом .

Най накрая зървам познатия площад . На едно от стъпалата е седнала  принцесата  . Свила се е като малко момиченце  на кравай . Обгърнала е коленете си с ръце и по изражението и разбирам че всеки момент ще заплаче .  Опитвам се да я прегърна и успокоя  но тя не ми дава . Помагам и да стане и изслушвам дълга тирада докато я водя обратно към колата. Вече и дума не може да става за обиколка на града .

На пътя пред нас изкача чичко с файтон . Предлага разходка . Моментално скачам вътре без пазарене .  Принцесата ме последва . Тръгваме . Файтона почва да се друса и зловещо да се накланя по калдаръма . С крайчеца на окото зървам как принцесата се държи здраво за облегалката  , а  в ъгъла на устните и разцъвфа  игрива усмивка  . Аз вече се хиля с пълна сила.

Всъщност и сега си мисля че това е най-добрия  начин да се обиколи  Тринидад . Който иначе е доста зловещ  и  мърляв град с изключение на центъра . Около час ни струваше 30$ . Като човека се вреше навсякъде и спираше по наше желание.

 

………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

Вечерта купувам  от хубавия  стар ром , за  да върна жеста на  боксьора  . Изпиваме половината  бутилка , а другата половина му я оставяме . Хазяйката сервира Ропа виеха ( стара дреха ) . Много е добра и за благодарност получава …. сувенир ( каква изненада мускалче) .

На сутринта се сбогуваме и вече сме свободни . До края на престоя  в Куба , още една седмица , нямаме резервации .

Неудобство е само колата , която трябва да върнем след четири  дни в Хавана . Разбираме се да тръгнем към плажни дестинации  , Cayo coco , Cayo Guillermo , Cayo Santa Maria  .  На тези места  има само хотели , които съм чел че са с високи цени . На място ще решаваме дали си струва. 

По пътя няма нищо интересно . Множеството кубински градчета вече  не ни правят никакво впечатление . Двуколки , четириколки  , стари американски  коли или преправени  камиони , велосипеди ,  велорикши или пък ездачи на кон . Не  ни впечатляват и старите  къщи с олющени фасади ,  редуващи се с разпадащи се социалистически блокове .

От време на време спираме и си купуваме пица , кафе , сладолед . Колко бързо   човек се адаптира си мисля . Имам  чувството че сме прекарали  година тук .  Само някой живописен  пейзаж  ни измъква от време на време  от ступора .

  В началото на 30 км дига , която свързва  Cayo coco ни проверяват паспортите и ни взимат по 3$ такса .

На самия остров хотелите са през големи разстояния и ние решаваме да почнем  търсенето от Cayo Guillermo назад . Хотелите са от големи международни вериги и са доста скъпи . Някои цени са си направо Малдивски.  Всички са на ол инклузив  , със собствен плаж  и разположени на голяма  територия. На  Cayo Guillermo са само скъпите . На Cayo coco намираме един който е 3 звезди на полупансион за 70$ на вечер .

Стаята е огромна . Храната също е достатъчно и добра , А в лобито има и wifi . Ако нямаше толкова много комари щеше да е перфектен .

Както и преди си давам сметка  че  спането в квартири е само мит. Избирал съм квартирите  в tripadviser  , само с отлични рейтинги . Чел съм стотици  ревюта.  Не  че хотелите си заслужават парите .  Навсякъде хигиената е много зле , а обслужването още по зле . Но като цена са почти напълно изравнени .   Прогонени от комарите на другия ден се местим на Cayo Santa Maria . Острова ни харесва много повече от предишните два . Всъщност е може би  най приятното местенце на което сме били в Куба .

 

 Тук хващам и системата как  да ни излезе по евтино .  В лобито на почти всеки хотел  на няколко метра от рецепцията има "туристическа агенция" , представляваща дървено  бюро с държавен служител(ка)  и  стационарен телефон  .

Функцията на компютъра играе 20 кг–ва папка с цените и промоциите  на всички хотели не само на конкретния остров , но и в цяла Куба  . На рецепцията примерно на този 4* , в който спахме  цената е 165$ з а двойна стая ол инклузив , а през агенцията платихме 98$.

Комуникацията  е  бавно и изнервящо занятие. Служителя прелиства папката напред и назад и когато намерим нещо подходящо звъним по телефона .  Така резервираме 4 * хотел във Варадеро  почти на половин цена.

Ключето е много търпение и да улучиш подходящия служител. Ако не те харесат  по добре е да се запътиш към следващия хотел  . 

На втория ден си организираме и дайвинг. Центъра за дайвинг е на марината  и е  перфектен . Оборудването е  ново . От уредбата на корабчето се носи  музика . А персоналът от млади момчета  е изключителен . Помагат с каквото могат , шегуват се ,  съветват , проверяват оборудването ,   даже се опитват да ни заразят с доброто си  настроение , като удрят една салса след гмурканията.

Разбира се и тук има далавера . Като старо куче се спазарявам за 2 гмуркания да платим на черно по 55$ на човек вместо официалните  по 90$ . Всички сме доволни . Да живее соцализъма . 

На четвъртия ден сме във Варадеро . Много е писано за него повече отрицателно  , има и много снимки в мрежата   . Въпреки  това  го намирам по своему  за забавен .

Напомня ми за нашето море от преди много години  и поне  на мен ми е малко носталгичен  .  Буквално последния час преди да напуснем Варадеро се свързвам по телефона  с една къща в Хавана . Както и другите къщи досега я намирам през http://www.bbinnvinales.com. Оттук съм намирал и квартирите досега  , като задължително съм ги проверявал и  през   tripadviser .  Всъщност това е  работа, която свърших точно за 2 (два дни ) преди тръгването .    Въпросния сайт ми отговаря след няколко часа , а след още няколко ми праща и ваучер  ,който да покажа в къщите . Оказва се,  че на сайта има и телефоните на самите каси . Така че е можело  директно да се звъни . Това би спестило излишното писане.

По пътя за Хавана минаваме покрай някой и друг плаж

, а Хавана ни посреща с проливен дъжд .

Къщата е във Ведадо на много комуникативно място  близо до Хавана Либре  и Ла рампа.  35$ на вечер , толкова им е арендата и към държавата само че за цял месец. 

Стаята  не е особено чиста , нито особено мръсна , няма мрачни  тайни или изненади с ток . Не е обаче и място където човек би искал да се отпусне  в леглото с  интересна  книжка.

Стоварваме багажа После  кратка почивка и отиваме да върнем колата . Въоръжен съм със снимки на колата и настроен за битка , но…. тя не се състои . И тук решавам да пусна тактиката с многото дрънкане . В стаята са 4 видимо скучаещи мъже и прекарваме почти 30 минути в празни приказки . Само единия се сеща да погледне бегло колата и после ми връщат цялата сума от 150$ . Изумен съм . Забравят даже и пари за бензин да си вземат . 

Прибираме се пеша  и вечеряме в ресторант по пътя . В района има много места за хранене . Вечерята е вкусна , обслужването европейско . Лошото е че и цените са си европейски  ( не български ) .

На другия ден сме решили да пазаруваме пури . То какво друго за подаръци  от тук  . Минаваме през  няколко официални магазина на път за фабриката на Партагас .  Излезли сме късно и горещината е сериозна . Разстоянието не е голямо , но за 4$ си наемаме велорикша . Водачът ни е млад чернокож  и   по пътя си дрънкаме разни неща .  Стоварва ни малко преди фабриката . Момчето ми е симпатично и  а аз му връчвам 5$ . 

Още не сме слезли  и почват да ни предлагат пури . Този път се съгласявам да погледна стоката . За миг се обръщам и срещам напрегнатия поглед на  момчето . Ще те чакам тук казва на висок глас да го чуят и дилърите.  Моментално разбирам че съм в опасна ситуация . Чакай ме тук просъсквам на свой ред на принцесата.  Тя обаче е непоколебима . Идвам с теб . Явно е усетила нещо в гласа ми.

Повеждат ни през помещения , стаи  , задни дворове и други стаи  на стари рухнали къщи. Накрая попадаме в огромна зала . В единия и край са натрупани кутии с пури , а в другия 5-6 мъже на един диван на  групичка си говорят . Целите са окичени с килограми злато . Имам чувството че за миг съм се телепортирал в гангстерски филм . Запазвам външно спокойствие и почваме разговор за пурите .  Преструвам се че ще купя по голямо количество и търся отстъпки . Разбира се споменавам между другото че имам в себе си само 30$  . Ако искаш ще те придружим  до банкомат ми предлага един от групичката . О не , комисионната е много голяма отвръщам  . Ще се видим след час отпред  , им казвам . Когато излизаме на светло не мога да повярвам ,че сме се отървали . А момчето ни чака .

Без да говорим се качваме на рикшата , и след  два завоя момчето  спира. Искам да му дам още пари . Отказва категорично и си тръгва . Не очаква и благодарности . Просто един достоен  човек  .

 Вечерта споменавам за Тропикана  . На времето са ме водили няколко пъти и не съм кой знае колко ентусиазиран . Принцесата категорично отказва . Не си падала по жени с пера и мъже с чорапогащници. 

Ще мръднем до хотел  Национал си мисля . Съвсем  наблизо е . Ако съдбата ни е отредила ще гледаме Паризиен . Ако не стигнем навреме значи не ни било писано . С  бавно темпо се разхождаме към хотела  . Стигаме 5 минути преди представлението и касата за билети отдавна е затворена . Има и някакъв надпис че струва 65$ .

На излизане минаваме покрай входа на кабарето . Лачени коли изсипват издокарани дами и господа. На входа ги посреща пиколо - около 80годишен дядка със смокинг   . Има ли начин да влезем  , изтърсвам без  да мисля  . Ами да разбира се , отговаря дядото .  И ни повежда нанякъде . По едно време се сещам че имам само евра . О не е проблем  отговаря дядката . Не успях и да се преобуя подмятам и соча джапанките . Е тук сме тропиците ми отвръща с широка усмивка .

Вкарва ни през служебния вход и по пътя пита . Колко ви казаха че струва входа .  65$ отговарям  , на човек . Това с храната ли е , пита . Естествено , отговарям без да се замисля.  Когато пускат другите  гости на най хубавата маса вече седи двойка  българи  и пие мохито . Мъжът е по джапанки . Освен че ни сервират първи ,когато мохитото ни свършва ни донасят ново и така  2 пъти . 

Въпроса в уравнението тук е  , не колко сме чаровни . Ние си знаем . Въпросът е  къде отидоха парите .

 От както сме в Хавана броим дните до излитането . Накрая почваме да броим и часовете .  Ако някой ми го беше казал преди месец щях да го ритна по глезена .  

 Квартирата не е достатъчно  комфортна  да останем в нея . А навън мръсотията , жегата и ежедневните тарикатлъци ни идват в повече . За дискотеки ни е минало времето. Минава ни през главата даже да си платим в някой скъп хотел  и да киснем на басейна.

Изхитряме ме се да обядваме  и вечеряме по-дълго и с повече алкохол .

 Един от дните си почиваме на пейка насред многолюден булевард . Ако за половин час ми посочиш десет усмихнати кубинци ще ти пусна довечера изтърсва принцесата . От 30 години сме заедно , но не спира да ме изненадва. Силно мотивиран  , почвам да броя . Е ...оставам си на сухо..

Вече сме на летището . Салонът за излитане е един за навсякъде   и на него чакаме в огромно множество от  хора. За кафе и сандвичи се вие огромна опашка.

Пред тоалетните също . И как не . От пет писоара и пет тоалетни чинии 4 са завити в найлон . Чистачката си е решила проблемите с чистенето . А тя самата отпред  се е облегнала и почти вика нещо в мобилния си. Най после сме вътре в самолета ,. най после излитаме. Най после грейва широка усмивка на лицето на принцесата......

 

 

………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

 

 Макар  че завършват по този начин  разказите ми не целят да откажат някого от посещение на Куба . Това което  исках  е  максимално реалистично да предам една по истинска и по откровена Куба ,  а не така идеализирана както се среща в пътеписите и  снимките .

 

 Затова ще си позволя да дам някои съвети и да коригирам някои неточности за бъдещите посетители .  

 

 Първо деленето на силен и слаб сезон , предизвиква скрити усмивки у кубинците  . Както на няколко пъти са ми казвали силен е когато на вас туристите ви стане студено и всички се юрнете насам . На вас не ви ли е студено – питам . А студено ние е  , но сезона е силен .

 Декември ,януари и  февруари понякога е доста студено . Когато има студен фронт повярвайте не бихте искали да стоите гол на плажа при 18С .

От друга страна водата никога не изстива много  . Помня даже че на празнуването на една българска Нова година имахме състезание по плуване  .

 Хората ходили там тези месеци могат да се считат за късметлии , ако не са подскачали от студ след  излизането от водата.

Месеците след  април , които се считат за начало на влажния сезон не мисля че не са подходящи . Дъждовете са много проливни , но  кратки . Зеленината е изобилна .

Лятото е горещо да , но например тук в България температурите  особено в някои части са много по високи  . По влажно е и затова се усеща повече , но пък повечето от  кубинците си почиват именно през  лятото  .

Есента от друга страна е времето когато по никакъв начин не бих отишъл там на почивка. Това включва и Доминикана . Есента  е времето на бурите и циклоните , на  дъждовете , които може да траят и със седмици.

 

  Дали да спя в хотел или каса . Това е решение  което всеки трябва сам да вземе, но не бих препоръчал или пък пренебрегнал който и да е от двата варианта .  Категоричността в случая при някои от пътеписите ,според мен  е крайно неуместна .  Когато се сравняват двете трябва да се вземат предвид и разходите за храна и напитки , както разбира се и естеството на посещението .

 

Парите за екскурзия. Те са много и ще стават все повече .  Флорида е само на 200км от Куба. Вечер сме гледали ракетите които се изстрелват от Кейп Канаверал.  Има и няколко милиона кубинци които живеят  там . За отрицателно време най- силната икономика може да окаже влияние на малката си съседка.  А самите кубинци с копнеж  но и със  страх очакват промяната., която е почнала . Всъщност богатите туристи от Европа и Канада и сега са вдигнали летвата . За туристите  е скъпо . За българи  е  много скъпо и сега.

 

 Хората . Тук съм срещал едни от най красивите хора на света  . В това число и мъже и жени . Смесването на расите е довело до истински брилянти . Дали всички са такива или пък повечето . Естествено че не . Даже и сега като пиша тези редове  си представям хора без талии и с огромни шкембета и от двата пола.

Най-добрите , най-благородните, най веселите , хора   са кубинците . Такива суперлативи  се срещат често . Тези хора са точно толкова добри или лоши колкото всеки друг народ . Имат си своите скромни герои  , своите мутри , своите селски тарикати . Едно обаче не мога да отрека всички много се грижат за външния си вид. Даже и в най смотаното село хората се опитват да изглеждат и обикновено изглеждат  добре .Това е нещо което не се е променило . Винаги чисти винаги спретнати  . И този път както и преди  и  на най-мизерното място не ми замириса на пот.

 

 Друг мит е . Отиваме в Куба и там хората по повод и без повод се скъсват от танци . И аз ще се веселя с тях.  Кубинците са прекрасни танцьори и обичат да танцуват. От деца и мъжете и жените се научават да танцуват толкова добре и толкова естествено (както май и в цяла латинска америка ), че и след месеци прекарани в упражнения по танци  ,човек би изглеждал жалък даже в сравнение с малко дете.  Но времето когато това се случваше спонтанно . Когато нямаха грижи , защото всички бяхме ангажирани да им купуваме захарта . Когато всичко беше евтино , живота бе безгрижен и се живееше ден за ден . По повод и без повод имаше веселба . Тези години отдавна ги няма .

Както и аз ,както и ти .  Кубинецът вече се събужда с мисълта как да оцелее как да се позиционира по добре в обществото и си ляга също с тази мисъл.

„ Спонтанните „  купони  са също  толкова спонтанни колкото във всяка друга туристическа дестинация .

А веселия кубинец става весел  и закачлив след порядъчно количество алкохол .Точно колкото и веселия българин , когато събаря всичко от масата и почва да танцува кючеци или да се изживява като солист на метъл група .

 

 Да взема ли кола под наем . Ако може да си го позволите  категорично  да.

 

На хората минаващи забързано като вихър за седмица или две с предварителен план . По минути и по часове , какво да правят .Особено когато се включват най-туристическите места. На тези хора  Куба вероятно ще им хареса . Просто няма да могат да видят истинското и лице . И в това според мен няма нищо  лошо  .Даже го намирам за очарователно . Мисля че ще скрият в сърцето си един хубав макар и не истински спомен . А нали това е най-важното . Спомен който да те топли в студените дни. За хората на изкуството , които и без това живеят в свой собствен свят също . С ярките си багри и контрасти , с цветните хора и градове Куба може да е вдъхновение за всеки творец . Всички други следва сериозно да се замислят дали това е тяхната дестинация и дали си заслужава цената.

 

 

 Епилог.

 

 С принцесата делим  дестинациите на 3 вида . Такива на които можем да живеем вечно  . Такива които бихме посетили  отново И такива които не бихме повторили . Ако питате принцесата за Куба отговора е ясен . Аз от своя страна  не съм толкова категоричен , но по скоро съм склонен да я подкрепя . В крайна сметка светът е толкова голям .  Но тази Куба сега е друга страна .

 

 Моята Куба от моето детство преди 40г . Тя просто не съществува . Онази Куба която ме научи да не обръщам внимание на колите , а на хората които ги карат . Куба която и до ден днешен ме кара да се гнуся да нося къси панталони и сандали . Която ме кара да се къпя по 2 пъти на ден . Куба която и днес ме кара да гледам на живота като на голяма игра и която ме направи непоправим оптимист. Онази Куба я няма . Както я няма и онази България от тогава . Когато децата играехме по цял ден на улицата . Няма ги топчетата и фунийките , няма  я народната топка на момичетата  . Време е да си взема сбогом и да я прибера на онова място където прибираме всичките си красиви спомени , които никога няма да се върнат .

 

  СБОГОМ КУБА СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ.

 

Не мога да кажа нищо друго , освен благодаря  По-увлекателен пътепис скоро не бях чела. Отново поздравления. Пожелавам ви още много "любови" , които да изживеете с принцесата и ако е възможно да ни поразкажеш малко отново и на нас. 

[Георги]

Преди 1 час, anysf каза:

Разрева ме накря БЕ , на живо не ми разкзваш така

Принцесата ли се присъедини към нас?

[ivooo]

преди 34 минути , Георги каза:

Принцесата ли се присъедини към нас?

Не,принцесата не участвува във форума . Споделих с едно приятелско семейство.

Редактирано 13 юни, 2017 от ivooo

[Boreto]

Чудесно написан и илюстрован разказ! Благодаря за споделения опит и емоция! По случайност това беше първото, което зачетох във форума и ми подейства доста мотивиращо. Освен интереса към това да чета още такива пътеписи, в мен се породи и желание да опитам да опиша по подобен начин и някое свое бъдеще приключение. А пък и за курсове по гмуркане започнах да се замислям

[Mary]

преди 31 минути , Boreto каза:

... в мен се породи и желание да опитам да опиша по подобен начин и някое свое бъдеще приключение.

За да не чакаме дълго - опиши някое минало вече пътешествие.  

 

ПП Добре дошъл във форума! Чудесна е била първата прочетена тема. 

[bay_kolio]

Браво и благодаря Иво,
Имах приятел, той, всъщност се запознах с него тогава, когато вече се беше върнал от Куба. Бяхме на 13. Бил е там от 2 до 7 клас. Такива неща разказваше. Сякаш слушам него. Имаше колекция от невъзможни миди. Научи ме на всички мръсни думи и дълго време си говорехме как ще отидем. Той си  отиде ... 
Ние също планирахме Куба, даже всичко платихме, но нещо се случи и не отидохме. 

Има време.

 

[Светославов]

"...

о, Принце, всичко е в рефрена:

къде е оня лански сняг?"

[Ивайла]

Не съм чела по - увлекателно и по - хубаво описано пътуване...

Хем прилича на моята Куба от този февруари, хем е  много, много различна. Интересно ми е как подобни ситуации съм ги възприела по различен начин...За танците - може би преди е било много по - силно изразено, но ние много танцувахме - и по дискотеките, и на улицата - със случайни хора, просто защото се чува музика отнякъде. Въпреки че Улисе, хазяинът в Хавана ,не обичаше да танцува и не танцуваше салса... За мен Куба беше най - цветното и хубаво пътуване досега, отидохме за  плаж , салса и купон и го получихме. Щом ми е харесала такава, само мога да си представям какво е било преди....За първи път пътувах без предварителни резервации с промяна на плана в зависимост от желанията, за първи път правих шнорхелинг и много ми хареса, даже забравих, че се страхувам - а едното момче от екипажа като видя, че не знам за какво става въпрос ме хвана за ръка и ме разнася като пазарска чанта към стадата риби и корали...Въобще за Куба- колкото хора, толкова и мнения...:) Аз бих се върнала след време, като се надявам да не изпитам това разочарование. И съжалявам, че не съм я видяла преди 10 - 15 години...

 

 

И се нареждам на опашката да чакам пътеписи за други пътувания:)

 

Редактирано 13 юни, 2017 от Ивайла

[Фил]

Още веднъж благодаря за споделеното и да кажа, че имаш чудесно чувство за хумор! 
P.S. И с молба за още пътеписи! 
P.P.S. А, и ако може да разкажеш за коня? 
 

Редактирано 14 юни, 2017 от Фичо

[tougherty]

Едно голямо браво от мен, ivooo. Наистина страхотен пътепис. Изчетох всичко на един дъх и поне за малко се върнах пак в Куба. Продължавай все така!

[ven62]

преди 2 часа, Фичо каза:

Още веднъж благодаря за споделеното и да кажа, че имаш чудесно чувство за хумор! 
P.S. И с молба за още пътеписи! 
P.P.S. А, и ако може да разкажеш за коня? 
 

+1 

 

Поздравления и за честотността, която проявяваш в някои ситуации:

 

преди 21 часа, ivooo каза:

 ...  Един от дните си почиваме на пейка насред многолюден булевард . Ако за половин час ми посочиш десет усмихнати кубинци ще ти пусна довечера изтърсва принцесата . ...

Аз такъв залог не бих пропуснал. Моментално щях да забравя за fair play-a. Срещу няколко долара осигурявам 15-20 нахилени кубинци и жена ми категорично "губи" облога.

[Duke]

преди 23 минути , ven62 каза:

 

Аз такъв залог не бих пропуснал. Моментално щях да забравя за fair play-a. Срещу няколко долара осигурявам 15-20 нахилени кубинци и жена ми категорично "губи" облога.

Прощавай, не се сдържам да попитам къде е този прословут залог при описаната ситуация щом трябва да ощетявам семейния бюджет, за да ми пусне жената довечера? Най-много един бърз семеен скандал да последва...

 

Иначе, явно сме изключителни късметлии, непоправими оптимисти или пък може би въобще не обръщаме внимание на хората около нас, но имам чувството, че за десетина дни в Куба не спрях да виждам усмихнати хора, които се радват искрено на живота, като успоредно с това все още са далеч от манталитета на забилите погледи в тротоара сиви хора, наводнили сивите европейски улици. И като чета за какви цени става дума, явно за година инфлацията в Куба е ударила поне 100%. А това човек живял в Куба да реши да посети държавен хотел. И при тези цени? Не, не, не мога да го проумея...

[patilana]

ivooo,явно Куба не е това,което е била.Не знам колко са усмихнати кубинците,ама и за нас мои познати чужденци са  споделяли,че сме намусени.А ние дали си даваме сметка?Като гледам снимките,сигурно някои хора си живеят там добре.Може би е с тарикатлък,както казваш. Не вярвам онези с ожулените къщи да са кой знае колко щастливи.Да им дадем време на хората да се американизират добре и тогава вече няма да има разкази като твоя.Ако инфлацията им е както казва Duke,обаче,ще ни стигнат ли парите да им видим природата? Дали тогава ще ги видим да танцуват по улиците за собствено удоволствие или да ни вземат по някой долар?

Благодаря ти за това,че не ни спестяваш днешната кубинска мизерия,че аз бях останала с впечатление,че само пътищата им и съответно транспорта,е не за човек без кола.

Струва ми се,че повечето българи искат да идат в Куба,водени от - кубински пури,кубински ром,Тропикана и знойни кубинки.т.е. спомените на някой ,който е бил преди .....години.На мен ми намирисва,че не сме се отървали от едно скорошно време

Няма как да не отбележа подводните ти снимки!!!Супер са !Благодаря!

[СтоянС]

Не мога да не се включа и аз и да кажа, че разказа е много завладяваш. Страхотно, поздравления за което!

[ElenaS]

Ivooo, много благодаря за невероятния пътепис. Изчетох на един дъх... Бях с идеята че ще е приключение да посетя Куба, но мисля да я заменя с някоя друга дестинация вече. Всичко това което си описал като малките неудобства май ще ми дойде в повече, а аз определено желая нещо което да ми отпусне сетивата и душата. Искрено благодаря за откровенния пътепис! 

[Иван Попов]

Благодаря за прекрасния пътепис.Имах чувството,че бях там и аз като другите го четох на един дъх.Продължавай все така .

[Bandit Queen]

Искрени благодарности за прекрасно поднесения разказ. Личи си, че се е изляло от сърцето ти..остави ми прекрасните емоции... Толкова е истинско! ..и безценна помощ за мен, която преоткрива любовта си към Куба след доста години.