Дестинациите, които не харесваме

[Isa]

Наистина, повторете дестинациите, които не харесвате... Даже и тези, които харесвате повторете, идете и трети път... Един път (за мен) е абсолютно недостатъчен да си съставиш мнение за дадено място. 

Първия път, когато посетих Япония - за мен това беше едно огромно разочарование, 6 пъти по-късно е една от любимите ми дестинации. 

Била съм в Париж и Лондон през август, когато около най-туристическите места е мръсно, та мръсно. Ню Йорк през юли в най-голямата жега, когато боклука оставен около 5-то авеню при стъмване се е развонял по-зле и от най-ужасното място в Тайланд... 

 

Преди 7 години Сиам Реп беше тихо, спокойно и красиво място, място където ако станеш достатъчно рано ще си сам по различните храмове...нещо като Луанг Прабанг сега. Върнах се там преди 10-тина дни и въпреки дъждовния/нисък сезон е ужасна, версия на Тайланд. 

[Happy_Traveler]

Каква интересна тема, на която попадам сега. 

  Като се замисля - най-много съм мрънкала в Индия, макар че аз я изживях почти 5-звездно, но и на мен ми се налагаше да се блъскам на ЖП гарата, да си мия ръцете по 100 пъти, да мисля за какво ли не друго и дори през ум да не ми мине да посетя Варанаси. И разни мании как да не стъпя боса в храма, носех си чорапи, които изхвърлях, за да не хвана гъбички, абе... Не ядях салати, заради вероятността от водните капки по зеленчуците да хвана чревна инфекция и т.н.

 

 А сега като погледна назад - пак искам да ида, този път из южна Индия. След Индия посетих и други азиатски държави и тогава осъзнах, че аз съм имала невероятното щастие да се докосна до една прекрасна избрана класа индийци и като цяло хора, които по-рядко срещнах другаде. Но тогава сбърках с пъвроначалната преценка и направих грешка да посетя Мумбай и да се кача на местна лодка при 90% влажност почти... Иначе Джайпур, Удайпур и ГОА ми харесаха много. Все се каня да напиша статия как човек да изживее Индия "петзвездно", мисля че масово хората имаме нужда от такъв гайд за Индия, за да може да се насладим, без да полудеем.

 

 При арабите явно все съм попадала на чисти хора и къщи, дори да са били по-старички, пак са били чисти, а и самите хора си се къпеха редовно, че даже и на истински традиционен хамам ходих в Мароко (не за туристи). Първо със специален сапун, търкане, после смес с къна и лимон, пак дълбоко търкане, после ароматно олио - по-чиста не съм се чувствала никога. Може да има нещо източно в мен - аз обичам да се пазаря, когато имам време за това, обичам да седна да пия чай с тях, да ми покажат албум със снимки на семейството си и винаги ги възприемам като равни. Поради тази причина от срещите в мароканските рейсове и влакове имам страхотни спомени и смятам, че предразсъдъците ни пречат да се насладим на подобни пътувания.

 

Иран ми дойде в повече с това забулване - постоянно ми падаше шалът. Но толкоз! Лоша дума за тази държава и народ не мисля, че някога ще кажа. За мен те са най-милите хора на света. 

 

И май като се замисля, най-разочарована съм била от Украйна - много бедност и мизерия видях, а за разлика от другите подобни - нямаше никаква екзотика! И нямаше онази духовност и семейни ценности, висок морал... А пълен упадък...Направо рушащи се блокове и улици. Към мен бяха уникално мили и гостоприемни, личеше си как бяха свикнали да си помагат взаимно и да не очакват нищо от държавата, а аз не можех да възприема как бял човек може да живее така и да е готов на всичко, за да се измъкне. Винаги си повтарях, че и в България има подобни райони и разбрах как Западна Европа е гледала и гледа на нас... И вече доста повече си меря приказките...

[Светославов]

Positiv thinking!

И още, при тези не морета, а океани от аудио и визуална информация за всяко кътче на Земята, за мен е неразбираемо след връщането си да кажеш - там не ми хареса.

Ако пък не си си написал предварително домашното, просто си признай - не бях подготвен  

С ръка на сърцето си мога да кажа, че за никое от местата, където съм бил не мога да кажа, че не ми е харесало. 

[Raybeez]

Изчетох темата с огромен интерес и си дадох сметка колко сме различни хората, но най-вече в интересите, очакванията и вкусовете си.

 

Аз самия за съжаление не съм имал възможност да пътувам толкова, колкото бих искал, но за разлика от доста мои връстници, то пак съм обиколил доста повече и видял достатъчно различни неща, които да обогатят мирогледа ми. Ако за миг се замислим, че клишетата са просто едни доста често повтаряни истини, ще си дадем сметка, че ние пътуваме, за да видим и усетим нещо различно, нещо ново - пътуването е задоволяване на авантюристияния дух на човек, нуждата да преживеем нови неща, да се насладим на нови места и да се запознаем с различни и нови хора. Разсъжденията ми са блудкави, за което се извинявам, но аз усещам всяко едно пътуване по различен начин - всяка една дестинация ми дава нещо уникално. И втори път, и трети - започваш вече да откриваш детайли, които не си видял първия път, научаваш неща и преживяваш нови случки. Та, аз така се чувствам и в София, какво остава за една друга държава.

 

И все пак имам дестинации, които не са ми интересни, не мога да кажа, че не харесвам, но не предизвикват желание да ги видя. Това са Дубай и подобните - не бих искал да ги посетя и не бих седнал да планирам пътуване за тях като дестинация.

[dimitrov6]

Тъй като търся евтини пътувания,а това значи нисък сезон-есен,зима,пролет,когато времето в България е студено.Все повече се замислям да търся маршрути,които са по- на юг от нас.Тази година за първи път ще повторя посетена дестинация,това е Валенсия,защото миналата есен бях 2 пъти за 1 седмица и ми хареса много.

[jungfraujoch]

преди 9 часа, Happy_Traveler каза:

Каква интересна тема, на която попадам сега. 

  Като се замисля - най-много съм мрънкала в Индия, макар че аз я изживях почти 5-звездно, но и на мен ми се налагаше да се блъскам на ЖП гарата, да си мия ръцете по 100 пъти, да мисля за какво ли не друго и дори през ум да не ми мине да посетя Варанаси. И разни мании как да не стъпя боса в храма, носех си чорапи, които изхвърлях, за да не хвана гъбички, абе... Не ядях салати, заради вероятността от водните капки по зеленчуците да хвана чревна инфекция и т.н.

 

 А сега като погледна назад - пак искам да ида, този път из южна Индия. След Индия посетих и други азиатски държави и тогава осъзнах, че аз съм имала невероятното щастие да се докосна до една прекрасна избрана класа индийци и като цяло хора, които по-рядко срещнах другаде. Но тогава сбърках с пъвроначалната преценка и направих грешка да посетя Мумбай и да се кача на местна лодка при 90% влажност почти... Иначе Джайпур, Удайпур и ГОА ми харесаха много. Все се каня да напиша статия как човек да изживее Индия "петзвездно", мисля че масово хората имаме нужда от такъв гайд за Индия, за да може да се насладим, без да полудеем.

 

 При арабите явно все съм попадала на чисти хора и къщи, дори да са били по-старички, пак са били чисти, а и самите хора си се къпеха редовно, че даже и на истински традиционен хамам ходих в Мароко (не за туристи). Първо със специален сапун, търкане, после смес с къна и лимон, пак дълбоко търкане, после ароматно олио - по-чиста не съм се чувствала никога. Може да има нещо източно в мен - аз обичам да се пазаря, когато имам време за това, обичам да седна да пия чай с тях, да ми покажат албум със снимки на семейството си и винаги ги възприемам като равни. Поради тази причина от срещите в мароканските рейсове и влакове имам страхотни спомени и смятам, че предразсъдъците ни пречат да се насладим на подобни пътувания.

 

Иран ми дойде в повече с това забулване - постоянно ми падаше шалът. Но толкоз! Лоша дума за тази държава и народ не мисля, че някога ще кажа. За мен те са най-милите хора на света. 

 

И май като се замисля, най-разочарована съм била от Украйна - много бедност и мизерия видях, а за разлика от другите подобни - нямаше никаква екзотика! И нямаше онази духовност и семейни ценности, висок морал... А пълен упадък...Направо рушащи се блокове и улици. Към мен бяха уникално мили и гостоприемни, личеше си как бяха свикнали да си помагат взаимно и да не очакват нищо от държавата, а аз не можех да възприема как бял човек може да живее така и да е готов на всичко, за да се измъкне. Винаги си повтарях, че и в България има подобни райони и разбрах как Западна Европа е гледала и гледа на нас... И вече доста повече си меря приказките...

@Happy_Traveler,

абсолютно съм съгласна с теб!Откакто попаднах в Магеланци,коренно промених отношението си към  страните от така наречения Трети свят.Прочетох и много книги,които затвърдиха мнението ми,че цветът на кожата,религиозната принадлежност и човешките потребности са без значение,когато става въпрос за  човешки живот.Пречеха ми предразсъдъците и неосведомеността ми.Да,навсякъде по света има физическа и духовна нечистоплътност,неграмотност и нетолерантност.Но вече не мога да сложа фанатикът,натрупал в себе си злоба,гняв и омраза,предизвикващ ужас и страх навсякъде,редом до обикновения трудолюбив и миролюбив човек,сеещ любов,където и да се намира.Всичко е въпрос на възпитание,морал и личен светоглед.И където има модерно мислещи хора,в хармония със случващото се по света не съществува междуетнически или какъвто и да е конфликт.

Най-важното според мен е да успеем да съхраним всичко ценно-архитектура,история,забележителности.

И понеже не съм стъпвала на друг континент освен в Европа,за мен ще е изключетелно интересно да посетя Азия и Африка.За да усетя лично атмосферата им.От твоите разкази,както и от тези на @milenita,успях да добия известна представа.Тази година посетих Албания и съм приятно изненадана от красотата,историческото наследство и сърдечността на хората!

Нямам посетена дестинация,която да не харесвам.Благодарна съм,че имам възможността да пътувам.По този начин се обогатявам и променям положително.Вдъхновявам се и от пътешествията на всички магеланци.Най-добрата инвестиция е обикалянето на широкия свят.Откриването на нови хоризонти и непременно споделянето на преживените моменти!Във форума и на ежемесечните готини сбирки!

От сърце пожелавам на всички магеланци пътешествия.Не е важно количеството им,а качеството!Нямайте очаквания,за да нямате разочарования.Не всичко е на всяка цена,важното е да се изживее максимално хубаво,с много положителни емоции и удовлетворение!

[samuraika]

Много красиво казано @jungfraujoch ! Аз съм от тези, които харесват всичко и навсякъде - не мога да спра да съм във възторг от чудото, което е нашата планета и от гения на човешката раса, способен да сътвори такива впечатляващи неща - абсолютно навсякъде. Чак се чудех как може да има такава тема в такъв форум!?!

Но се сетих "дестинация", която не харесвам. Големи ризорти с ол инклузив, анимация, звезди и прочее...Не знам защо имам върешното усещане, че няма да ми хареса такова място въобще и никога не съм била. Баща ми е голям фен и редовно ми праща снимки от Турция, Египет, Малага и т.н. (снимка на блок масата в ресторанта с текст "аз съм в рая" - бляяяяк!) и като си помисля, че ще споделям този "рай" с тумба масови туристи като него и ми призлява. Мисълта да отида на хиляди километри за да ям "континентална храна", заобиколена от други туристи, настанена в кондиционирана среда нямаща грам общо с местните традиции, обичаи, архитектура и единствения ми контакт с местните да е рум сървиса и "шоу програмата" - не е за мен. Правила съм опити да преодолея този предрасъдък ли да го кажем, вътрешно усещане ли...поне да пробвам, да не отписвам нацяло. Ми не мога. Щом като дестинации като Бали и Малдиви не ме склониха...единствено Виетнам може би да ме изкуши за няколко дни в ризорт...но като се познавам - ще разуча всички ризорти и в последния момент ще букна някоя малка бутикова къща за гости с прекрасни отзиви за домакините (макар климатика да е стар и да не доохлажда).

В този ред на мисли Азия си беше прекрасна преди 20 години - преди да я развали масовият европейски турист. Сега масовият китайски турист си го връща на Европа

[jungfraujoch]

преди 8 часа, samuraika каза:

Много красиво казано @jungfraujoch ! Аз съм от тези, които харесват всичко и навсякъде - не мога да спра да съм във възторг от чудото, което е нашата планета и от гения на човешката раса, способен да сътвори такива впечатляващи неща - абсолютно навсякъде. Чак се чудех как може да има такава тема в такъв форум!?!

Но се сетих "дестинация", която не харесвам. Големи ризорти с ол инклузив, анимация, звезди и прочее...Не знам защо имам върешното усещане, че няма да ми хареса такова място въобще и никога не съм била. Баща ми е голям фен и редовно ми праща снимки от Турция, Египет, Малага и т.н. (снимка на блок масата в ресторанта с текст "аз съм в рая" - бляяяяк!) и като си помисля, че ще споделям този "рай" с тумба масови туристи като него и ми призлява. Мисълта да отида на хиляди километри за да ям "континентална храна", заобиколена от други туристи, настанена в кондиционирана среда нямаща грам общо с местните традиции, обичаи, архитектура и единствения ми контакт с местните да е рум сървиса и "шоу програмата" - не е за мен. Правила съм опити да преодолея този предрасъдък ли да го кажем, вътрешно усещане ли...поне да пробвам, да не отписвам нацяло. Ми не мога. Щом като дестинации като Бали и Малдиви не ме склониха...единствено Виетнам може би да ме изкуши за няколко дни в ризорт...но като се познавам - ще разуча всички ризорти и в последния момент ще букна някоя малка бутикова къща за гости с прекрасни отзиви за домакините (макар климатика да е стар и да не доохлажда).

В този ред на мисли Азия си беше прекрасна преди 20 години - преди да я развали масовият европейски турист. Сега масовият китайски турист си го връща на Европа

@samuraika,и аз като теб не спирам да се удивлявам на това,което природата и човешката ръка са създали.Радвам се на всичко,което успявам да видя навсякъде.Някои го възприемат като инфантилно или прекалено наивно и непретенциозно.Личната ми нагласа е такава.Какви претенции мога да имам след като съм здрава и имам щастието да пътувам?Докато в Африка и не само там,има гладни и жадни хора,незнаещи какво е това телевизор например.Далеч от цивилизацията,живеещи в колиби.И пак оцеляват.А ние забравяме,че сме българи,вечно мрънкаме и самочувствието ни е до небесата.Уважавам всички,които успяват да се усмихват,въпреки трудностите,тези,които ценят семплите,но всъщност толкова важни неща в живота.Има такива хора,които света са обиколили и пак са недоволни.Но има и човеци,за които малката разходка,градския музей или най-близкия град ги вдъхновяват и са истински щастливи.Е,аз съм точно от тази порода и се радвам,когато имам съмишленици и приятели,споделящи печелившата ми формула за живота!

Редактирано 20 септември, 2017 от jungfraujoch

[Светославов]

Юнга,

Адмирации за споделеното, което е част и от моята философия за живота. 

А по повод мрънкането, неотдавна се впечатлих от написаното на входа на канцеларията на Папата :

Vietato lamentarsi!  - мрънкането, оплакването забранено! Да ме извинят и поправят италистите, ако има по-верен превод.

 

 

 

[Боян Димитров]

Зачетох темата от тук, от там и ще метна няколко точно толкова разхърляни и разпиляни мисли.

 

Гледам, че за толерантност може да се говори свободно в този форум, за расизъм може ли или толерантните не го допускат , питам за един приятел.

 

Азия за мене е магия, лепкава, слузеста магия. Все едно са те намазали със страхотен крем и искаш да ядеш, ядеш и никога да не свършва, и когато се изчерпи , неудържимо те влече пак натам за нова порция. Мизерията, точно там, не само не ми пречи, но ме кара да се чуствам комфортно, всичко ми е евтино и е от местата, където не ми се налага изобщо да смятам. Няма двойния стандарт на Африка, да речем. Истината според мене обаче е, че Азия е страхотно място за почивка и презареждане, но не става за живеене.

 

За мръсотията в големите Европейски градове, някак си е ясно, мисля че всеки знае откъде е, но не е ясно може ли да се говори по темата тука.

 

Страните, които не харесвам са на първо място Сърбия и Македония, най-вече заради това, че там се чуствам, като в обран бостан. Искам да видя нещо интересно, ама то няма. България, без да съм особен патриот, е хиляди пъти по-интересна дестинация.

Арабските страни не харесвам заради религията, но пък има такива, които искам да разгледам. Понякога се чудя къде сбъркаха арабите, толкова много.

 

И пак с всичките условности на нехаресването, не мисля че има място, което не бих посетил и в последствие да имам поне шепа добри спомени от това място. 

 

 

 

 

 

 

[samuraika]

преди 5 часа, Боян Димитров каза:

 

Гледам, че за толерантност може да се говори свободно в този форум, за расизъм може ли или толерантните не го допускат , питам за един приятел.

 

И за ислямофобия също? И аз за един приятел допълвам...

[Георги]

преди 12 часа, Боян Димитров каза:

Гледам, че за толерантност може да се говори свободно в този форум, за расизъм може ли или толерантните не го допускат , питам за един приятел.

 

Не, обидите на расова и религиозна основа не са позволени, има го и в правилата при регистрация. Какво точно е обида на расова основа се решава индивидуално с всеки казус. Съзнавам, че някой може да се почувства ощетен в подобни ситуации, но мисля че има предостатъчно трибуни за споделяне на подобни възгледи. Особено напоследък. Ние няма да сме от тях. 

 

Твоят приятел, както който и да е било друг, винаги може да дискутират това ограничение на лично съобщение с мен. 

[Bandit Queen]

On 9/19/2017 at 1:43 AM, Happy_Traveler said:

Каква интересна тема, на която попадам сега. 

  Като се замисля - най-много съм мрънкала в Индия, макар че аз я изживях почти 5-звездно, но и на мен ми се налагаше да се блъскам на ЖП гарата, да си мия ръцете по 100 пъти, да мисля за какво ли не друго и дори през ум да не ми мине да посетя Варанаси. И разни мании как да не стъпя боса в храма, носех си чорапи, които изхвърлях, за да не хвана гъбички, абе... Не ядях салати, заради вероятността от водните капки по зеленчуците да хвана чревна инфекция и т.н.

 

 

Хепи, много точно си го описала..то  едва ли има човек, дето да не го е минал тоя момент при досега си с Азия.

 

За мен това си е вид катализатор. След него разбираш какво аджеба се случва вътре в теб и докъде ти стигат силите в подобен експириънс. И дето вика Роца, след поредния умрял плъх вече си готов за приключения 😉 🙂 Моите истерии изтраяха 2години и половина - накрая ми писна да седя като  "гипсирана" и да се пазя, все едно съм извадена от стерилизиран буркан.. викам си "ще ям джалеби от будките, и самоса ще ям пЪк"😉 и ядох, и се бутах,  и се пазарих. И досега си ям стрийт фууд...И боса вървях, и в храма всяка събота ме потупват с паунови пера по главата в продължение на 2мин за благоденствие..и през непроходимите сватбени  шествия с цялата им тумба-лумба минавам ... Емиии, чак тогава ми идва онова усещане за Индия ...автентичното...когато вече  си изживял един миг по съвсем нов дори немислим за теб начин,  намерил си  нов нюанс, погледнал си по различен начин , имаш свободата да черпиш емоции и опит от "лудости" ... Някак си надмогваш себе си...така е  11г...няма истерии, няма болести...  Тръгнах да пиша, че в Азия всичко е в суров вид, всичко е само по себе си , различно, лична интерпретация, лично усещане...изобщо почти всичко е до лична  психика и нагласа. Аз съм на мнение, че Индия/Тайланд (изобщо Азия)  сама "вика"  при себе си онези, които са готови да я "преглътнат". Ако го няма вечното пламъче, по-добре да не се поема риск. Стресът наистина може да е сериозен. 

 

Мен лично ме отблъсква Хондурас. Винаги съм си го представяла много тъмно, тропическо и смразяващо място...Не бих отишла също в Камбоджа, Афганистан и повечето африкански страни . Просто вътрешно усещане..може и да греша, но... няма го пламъчето...

Редактирано 23 юни, 2018 от Bandit Queen

[Happy_Traveler]

преди 10 часа, Bandit Queen каза:

 

Ти да не си индийска булка, гледам си с доста опит в Индия?