Две магеланки в Шотландия, без да се брои Каката (по Джером.К.Джером)

[Гост]

И след като много време не бях изкушавана от словото (по ред причини), и след като виден магеланец промрънка за очакванията си (което ме изкефи), и след като за Шотландия ще се чудя какъв пътепис да спретна, освен „снимка-хлъц-питие-хлъц-снимка-снимка-снимка-хлъц-питие-хлъц“ (хълцането е от удивление, не от алхохола - бел. авт.), реших да се изпробвам в непознатия ми жанр Сапунена опера, демек Дневник...

 

Извън идиотиите ще се опитам да снеса и малко полезна информация, а вие се надявам да се забавлявате. Ръкоплясанията под формата на ферментирали течности лично.

 

Всичко започна от една снимка (има си хас!). И от намеренията за нискобюджетно пътуване - демек без трансконтинентални пътувания. Демек Rainy и спестявания... Не се хилете прекалено подигравателно, моля!

 

Не че не може и по-бюджетно това скитане, но точно по този начин и маршрут е възможно с палатка единствено, ако искаме бюджетно до някаква степен. Което беше съвсем реална опция, и си я имах разработена, когато в един момент магеланка @Mary реши, че иска да ми сподели идиотията и дотам с палатката. Допускам, че жертвоготовността й има определени граници...

 

 

Маршрутът – около 2800 км прибизително:

1 ден: Walton-on-Thames (градчето от селски тип, което обитавам) -> Stratford upon Avon -> Warwick Castle -> Kendal (Lake District)

2 ден: Kendal – Glencoe (с всички изумителни маршрути там)

3 ден: Glencoe – Fort William – Mallaig (ферибот) – Isle of Skye (с още една камара скитане) – Portree

4 ден: Isle of Skye – една камара скитане

5 ден: Isle of Skye – една камара скитане

6 ден: Portree – Applecross Peninsula and Applecross Pass – пресичане на цяла Шотландия по диагонал по уникални пътища – Stonehaven/Dunnottar Castle

7 ден: Dunnottar Castle – една уникална дестилационна (най-старата и най-малката) – Единбург

8 ден: Единбург

9 ден: Единбург – York – Walton-on-Thames

 

 

Упс, Каката забравих! Не ме е срам. А тя какви емоции ни достави. Бетер кучето. За Джером К Джером говоря...

 

Запознатите с други мои вопли познават тази персона Garmin Nuvi, която е с напудрени сликонови цици, но когато се наложи да дава мляко, започват фасоните... Пардон, йезуитски изречено, много е джиджана и беше престъпно скъпа, но такива гафове ми е носила, за които нейната хартиена посестрима би казала: Пфу, блондинка!

 

Но пък провокира писания и цветист сточковистки език на собственичката си...

 

И така. Началото е винаги традиционно: взимане от летището, фукане с градината (гостите трябва да се залеят с хвалби!) и следва личното ми глезене. В моя дом гладен приятел не остава...

 

 

 

Следва продължение...

Редактирано 5 юли, 2017 от Гост

[bay_kolio 6976]

Добро начало, добре илюстрирано. 

[Роца 17651]

Чакам с нетърпение продължението

[Childish 10398]

преди 3 минути , Роца каза:

Чакам с нетърпение продължението

+1

[Tedy 31463]

Ударно начало.

[Нели 134]

И аз се нареждам 

[Zaro 28629]

преди 45 минути , Гост каза:

 

В моя дом гладен приятел не остава...

Значи ... преди много години бях на такава обстановка у един приятел в Йоркшър ... вечерта после беше много тежка.

[Иван Попов 21389]

Браво  и на мен много ми хареса, и аз чакам продължението с нетърпение.

[Mary 58417]

@Гост, браво за споделянето! 

Ще чета и съпреживявам отново с удоволствие!  

[patilana 10306]

+1 в редичката

[Гост]

Събота рано сутрин. Рано означава 5 по нощите. Не че тук не е светло от 4... И не че всички нормални чиляци в Surrey не спят, с изключение на Mary и Rainy. Поне не пуснахме прахосмукачка... Но пък по тези доби пътуването е прелест. И се озоваваш в 9 сутринта пред едно от най-посещаваните места в Англия. С основание.

 

Отварям една скоба. За посещение на рожденото място на Шекспир не е нужна кола. Реално моето първо посещение беше именно с автобус от Лондон. Беше люта зима, но тая прекрасен сантимент. Бях с броени пенсове и избрах максимално бюджетен вариант за скитането ни там с много близка приятелка. Беше чудно! Сега бюджетът беше понадут , но беше не по-малко чудно...

 

Няколко думи за това местенце. Stratford-upon-Avon е основан през 7 век сл.н.е., когато е завладян от саксонците. Името е смесица от келтски и саксонски (straet ford  - римски път; аvon - река или вода).

 

През 1196 крал Richard I дава правото на градчето да отваря седмични пазари (през Средновековието само там са се извършвали търговиите, магазините са били кът), а през 1553 крал Edward VI основава Grammar School. Няколко десетилетия по-късно синът на John Shakespeare и Mary Arden - William – учи именно в това училище.

 

Отварям скоба. Grammar Schools са сред най-елитните средни училища в Кралството – в тях може да учи всеки и са финансирани от държавата, като конкуренцията е жестока. Именно защото всеки може да учи, а не само кастата на благородниците (за тях частните училища са винаги отворени). Системата е променяна във времето – особено последните десетилетия, когато кастовото общество търпи промяна, но води началото си от средните векове и в някои училища е запазена и досега. Затварям скобата.

 

 

Няма да разказвам историята на Шекспир. Факт е, че усещането за него е много силно запазено и в родната му къща, и на гроба му в църквата St. Trinity. Hall's Croft – къщата, където е живяла дъщерята на Шекспир, е от най-очарователните сгради, към която имам слабост.

 

 

Но лично аз в тези древни градчета обичам да се мотая като муха без глава и да попивам атмосферата – нещото, което е най-ценното – за мен – в средновековна Англия.

 

 

 

Признавам, обаче, че голямата ми слабост в това прелестно градче е къщата на Ан Хатауей – съпругата на Шекспир.

 

 

Това, всъщност, е най-отдалечената забележителност в градчето. Първият път се завлякохме пеша до там – Ан Хатауей беше кодова дума за ходене пеша като изоглав  , този път баровски се занесохме с колата (£2 паркинг).

 

Startrord upon Avon е музей на открито. Можете изобщо да не влезете и да се разтопите от удоволствие. Ако влезете, ще се наложи да се поразтопи бюджета ви, обаче има намаления за семейства, има и специални пакети. Лично аз препоръчвам този:

 

Shakespeare’s Birthplace, Shakespeare's New Place, Hall’s Croft, Anne Hathaway’s Cottage and Mary Arden’s Farm* - £26.25.

 

Цените на музеите в Англия не са ниски, но усещанията са наистина много, много специални. За хора, които са пристрастени към историята, ще бъде силен душевен оргазъм.

 

Единственият оргазъм, който ни дойде в повече на мен и Мари  , бяха хората. Събота, 30 градуса температура – имахме усещането, че целият Остров се е изсипал в това градче. И то при положение, че паркирахме там в 9 сутринта... След няколко часа емоции си обрахме крушите в посока на една от най-известните крепости в Англия. Само още една скоба – преди да си разположим крушите в Warwick - Stratfort-upon-Avon е много лесно достижим от Бирмингам, докъдето има нискотарифен маршрут от България. Ето тук съм дала разни идеи...

 

https://magelanci.com/forums/topic/7735-маршрути-от-бирмингам/

 

И така – Warwick. За мен беше премиера. Знаех, че е много-много-много известна крепост и градче, и дотам.

 

 

 

Известността допускам се дължи отчасти и на цената. Лично аз за пръв път се сблъсках с £26 паунда билет за крепост. За пръв път се сблъсках и с факта, че в Англия има частна крепост. Warwick Castle е частна собственост се оказа... За пръв път се сблъсках и с паркинг от £10 на ден – без значение дали ще го ползваш един час или пет часа. И дотук с леко негативния оттенък. Паркингът ни беше безплатен – една англичанка дойде и ни остави билета си, да не плащаме, защото те си тръгваха. Признавам, гледах много подозрително, но Мари запази самообладание както винаги и просто благодари, докато аз гледах тъпо и смилах ситуацията. Мнителен балкански нрав   Самата крепост е наистина очарователна. Хората всъщност прекарват по цял ден на такова места – правят си пикник, радват се на слънцето – когато има такова... Цената се оказа има и своите основания. Освен самата реставрирана сграда и мултимедийни презентации с исторически привкус в една от кулите, експозициите бяха декорирарни  с истински „Музей на Тюсо“, само където фигурите не бяха известни личности.

 

 

 

 

 

Естествено, не пропуснахме да си наврем носа в най-високата кула (поглед от горе). Стълбата в нея не е за хора с клаустофобия или страх от високото да кажа...

 

 

Време беше да си обираме поредно крушите... За съжаление не ни остана време да се помотаем в Warwick – средновековното градче беше точно от нашата кръвна група и лично аз ще се разходя един ден до там

 

но имахме около 300 км до Кендал, така че обирането на крушите беше силно желателно...

 

Всъщност, пътуването по магистралите в Англия е истинско удоволствие – когато не се превърнат в магистрален паркинг (справка Лондонската орбитална магистрала М25.) Удоволствие – в смисъл бързина, за другото удоволствие нататък... И поради първото „удоволствие“ след около 3 часа суйни-буйни се стоварихме в Kendal.

 

 

Едно градче с типичните каменни къщи на Северна Англия, ниските цени на Северна Англия – бирата двойно по-евтина от Лондон, а двойна прекрасна стая на главната в прекрасен pub £60. Най-прекрасното на това градче, обаче, беше че е предверие на Lake District – една от най-красивите части на Англия, в която смятахме да си наврем носа по специални маршрути.

 

Както е казано, обаче – човек предполага, а Господ разполага. Пардон Каката 

 

 

Следва продължение...

 

 

 

 

 

Редактирано 9 юли, 2017 от Гост

[Сосче! 595]

Благодаря за разказаното и показаното!

В очакване на продължение!

[Уатея 859]

Още-още...

[pamela 1329]

Rainy , така искрено ме развесели. Чета дневника ти, хиля се на глас и трябва да обяснявам на хората какво толкова смешно съм прочела. Абсолютен фен съм ти! Благодаря ти и продължавай, моля!

[Mary 58417]

@Гост, идвай да пишеш!  

И аз чета с интерес, нищо че участвах в това прелестно пътуване! 

Бих се върнала във всяко едно от местата, които посетихме! 

[Ann 909]

Много хубава тема! Чета, попивам, водя си записки, плакна очи с готините снимки... и всичко това

гарнирано с подхилване, породено от закачливия тон и изразните средства на разказвача .

Сядам на първия ред с пакет пуканки в очакване на продължение.

[Гост]

Продължението значи... Чудя се как да го титуловам. Има едни откачалници, с които обиколихме Пулия и ТЕ могат да ме разберат само от една фраза: „Лигли, една навигация не може да преживеете!“ Маестро Матеев, вие сте велик 

 

Ох, беше един откачен ден. Не – беше един прекрасен ден. Не – беше един откаченопрекрасен ден! Маршрутът Kendal – Glencoe е около 400 км, от които обаче половината по магистрала. Останалата – през Lake District и началото на Highlands по такива пътченца, които ме карат аз да припадам от кеф, а Mary първо от ужас, после от още по-голям кеф...

 

Неделя 7 часа сутринта. Северна Англия спи. Rainy и Mary успешно се опитват да я събудят с тътрузене на куфари по каменните калдаръми и светкавично изнизване – да не ги бият... Каката е заредена – с отделни отсечки, така че се изсулваме бодро като прани гащи. Каката показва сериозна увереност, Мари също. Наивници...

 

Lake District е култова област за Англия – пощадена сериозно от чуждестранни туристи. Защото е далече и защото е скъпо. Вписана е в наследството на Юнеско и е много, много, много хубаво там.

 

 

 

Източник: http://www.lakedistrict.gov.uk

 

Може би ще отида отново – с палатка и скитане нагоре-надолу. С Mary не посмях Обаче посмях да съставя маршрута, по който се движим уверено. Около нас се нижат пасторални картини... Няма джан джум човек, за разлика от къдрокосите любимки на Мари 

 

Спътничката ми идея си няма къде отиваме, но забелязва, че сме нацелили едно синьо петно по навигация (аз се надувам, нали на езера ще я водя. Тя е впечатлена. Докато вкупом не се впечатлихме, когато изскочихме росни-росни на един кей и Каката оповести още по-росно: Please, embark the ferry. (Моля, качете се на ферибота! – бел. авт.)

Тук двете с Мари кротко припаднахме...

 

Сега... Аз че бърниках по настройките предишната вечер, бърниках. Ама... Значи, ферибот нямаше, да сме наясно  Така че след като се разцвилихме и се накефихме на това много специално място

 

 

 

 

Каката се наложи отново да бъде инструктирана, а Mary включи навигацията си на телефона („Ама ти да не си помислиш нещо, аз само така, за всеки случай...“) Дева! 

 

Продължението беше наистина прелестно. Апропо – не броих колко пъти се качихме и слязохме от колата този ден, но мисля бяха няколкостотин пъти до крайната ни точка в Шотландия. Ама хич не се ебавам, excuse my French. Тома Неверна Mary Магеланска зададе всички видове View Points на телефона си и стана страшно, баце  И щото на шофьорката й липсваха много съставни мозъчни части, стана още по-идиотско. Беше чудно, всъщност!

 

 

 

 

Беше чудно и в момента, в който на мен не ми хареса къде ни води Каката – тя започна да избягва екстремните маршрути, и аз я пренасочих право към най-дивото. Mary си мълчеше, само безмълвно изохкваше на моменти...

„Според теб тук как ще се разминеш с друга кола? А, сега ще проверим, идват няколко...“;

„Ъ... Тук не е ли за катъри?“;

„Ти убедена ли си, че си задала шосета в навигацията?“ 

 

Беше уникално. Искрено съжалявах, че нямаше как да спирам на непрекъснато на воля и да снимам.

 

 

Щото спирането беше екшън - ама наистина МНОГО, пък не щях да видя докъде стигат границите на една Дева, докато гледа под вежди идиотиите на един Водолей и цялото й възпитание е подложено на изпитание... Добре, че не можеше да надникне до вечерта.

 

Преди вечерта, обаче, последва излизане от прелестната Езерна област, нахлуване в Шотландия, прецапуркване през Глазгоу (някои снимат, други се кокорчим в пътя – което не им попречи да послушат Каката и да причинят лек сърцетуп на една Дева...)  и достигане до Loch Lomond и Highlands. Които ни посрещнаха със водопади

 

 

и изключителна мистичност.

 

 

Всъщност, това беше единственият ден с някакво пръскане на дъжд (непостоянно), което обаче даде тази атмосфера, която е присъща на Glen Coe.

 

 

 

Там е особено. Имаш усещането, че ей сега ще изскочи някой магьосник иззад Билото... И както спираме, слизаме, качваме се, и пак, и пак, и пак, Mary споменава Glen Etive („Току що подминахме един View Point") и аз подскачам, тоест скачам върху спирачките и правя обратен завой. Това е мястото, което безуспешно се бях опитала да маркирам с Каката (пикла!). Сцените от Джеймс Бонд и Skyfall, които моят шотландец-консултант горешо препоръча. („Що не каза, бе. Щях по-рано да ти кажа‘‘). Абе аз на кого пиша програмите, бе... Дева  Млъквам, щото ако не беше тя, щяхме да гледаме Skyfall само... на екран.

 

Там беше едно от най-изключителните усещания в живота ми. Беше сюрреализъм в каданс

 

 

 

 

 

Само единици коли се мотаеха – съвсем неслучайно – наоколо, с които се разминавахме на магия. Мястото не се намира никак лесно (може би неслучайно). Еднолентово пътченце, губещо се в Highlands. Мъглата плуваше и отгръщаше/загръщаше височините, а ние с Mary просто полудяхме от емоция....

 

 

 

 

 

Да ни гледаш щастливите и влажни от мъглата муцунки – безценно!

 

Редно е да кажа, че още веднъж полудяхме. Когато трябваше да си открием къщата за гости на брега на езерото. Със сериозно овесен нос. Поне моя...

 

Който нос имаше основание да се овеси. Щото адресът беше само един пощенски код без улици – и една камара къщи на него. И пръснати на майна си Райна. И едно гробище по средата – което навестихме емнайсет пъти. Добре, че имаме чувство за хумор

 

Което чувство за хумор се изпари в момента, в който къщата за гости не отвори, а по телефона – аз им се обадих от заключената входна врата - ми сервираха: „Ама каква резервация... Ние не работим от месеци!“ Браво Rainy, браво Седларов! А с кого говори преди няколко дни ма, кокошко заспала! Ако беше сама, ще спиш в колата, а Mary на салата ли ще я правиш? Че тя сигурно леко ще протестира...

 

Тъй... Трилърът завърши с моето оживяване. Тъпата рейнообразна пуйка се оказа, че е копирала от мейла в програмата си адреса и телефона на къща за гости, с която е комуникирала и не е резервирала, но с много сходни имена с резервираната (наистина) къща. Все пак пуйката се усети и след като игнирирахме Каката (пуйката на куб!), сетните издихания на телефона (там интернетът е понятие имагинерно) ни заведе до уникалното местенце, с което исках да зарадвам моята спътница.

 

Радването имаше продължение – изключителна местна кръчма на брега на нищото, с което емоциите просто придобиха завършен вид. Заедно с виното и шотландския пай със сьомга...

 

 

 

Следва продължение

 

 

Редактирано 10 юли, 2017 от Гост

[patilana 10306]

Е,няма начин, ще се ходи в Шотландия напук на цените!

@Гост,много, много е диво и красиво !Благодарности за отделеното време!

[Vanessabg 318]

Wow   неслучайно си ми във фаворитите ! При все ,че имам уртикария към ЮКей бих се прежалила за тази мистичност . 

[Иван Попов 21389]

Вече нямам търпение да ходя в Шотландия,кога ли ще бъде не знам.Но скоро.Благодаря на  Rainy и Mary за споделянето .Прекрасна природа и отлично е описано.

[Роца 17651]

Така подсмърчах отстрани, докато ви гледах снимките от пътуването, а сега подсмърчам още повече :).

Тия места, като почнеш с Лейк Дистрист, минаш през Страдфорд и завършиш в Шотландия, са ми отколешна мечта... Много благодаря за страхотния разказ, а след някоя и друга година, живот и здраве, ще те питам и за адресите

[eloena 3148]

Стига така си се самокритикувала! Протестирам! Всичко, което описваш е най-запомнящата се и вълнуваща част на пътуването! Иначе щеше да е просто ихкане и ахкане, забравени на следващият ден. Умопомрачително красиво е! И ако тръгнеш на палатка някой ден, ако си търсиш компания, в мое лице имаш една...доста по-луда от теб. Няма да гъкна за нищо, обещавам (освен за прекалената ти английска новопридобита /предполагам/ педантичност) :* .

[Mary 58417]

Рейни, цвиля от смях! 

Живо си спомням всичко! 

Особено първото езеро.

Мрънкам си аз под носа - каква е тази Езерна област без езера, а Каката ни кара на ферибота! И като му скочихме на това ми ти езеро! А то дори не беше от най-впечатляващите! 

 

Пътя за Glen Etive ми се вижда като магистрала ... от сегашна гледна точка!  

А колко бях се намръзнало там, че тръгнахме от английската жега, а пристигнахме в ... странно време и мистично място! Това не ми попречи да се навирам навсякъде - и без това бях мокра.  

 

Мисля, че през целия ми живот общо не съм се качвала и слизала толкова пъти от кола! Ама очите ни лакоми, а акъла ... еднакъв!  

 

[Ann 909]

Останах без дъх. Особено от снимките. / " Умопомрачително красиво е! " - да цитирам @eloena /

Момичета, вземете ме другия път с вас. Не може да сте толкова луди, че да не оТселеем  до края на пътуването .

За другите не знам, но аз тази нощ ще сънувам Шотландия.

Лекинка и сладки! А на пътеописателя - и вдъхновение! Че чакаме ново продължение !

 

[Роси 777 7144]

Благодаря Ви Rainy и Mary Размечтах се и аз за едно пътуване из Шотландия. С нетърпение чакам продължението