Две магеланки в Шотландия, без да се брои Каката (по Джером.К.Джером)

[Mary 58417]

преди 17 минути , Ann каза:

Без думи съм

Това е само защото не можете да ни чуете!

Никой не може да остане безмълвен(не цвилещ) на нашите разговори.  

 

@pamela, благодаря за милите комплименти!

 

Истината е, че ние много се забавляваме още като се готвим за пътуването, а стигнем ли на летището(или при Каката в колата), вече сме неудържими.

За другата година вече имаме безброй планове. И всичките са много готини, и всичките са мечтани!

Чак се чудим кой да изпревари другия.

 

Чудесно е, че @Гост реши да разкаже за пътуването ни, а аз се включвам когато мога. Така и вие макар и от дистанция можете са станете част от нашата компания.

А ако знаете колко ми е трудно със снимките... чудя се коя да ви покажа и коя да остане, а красотите бяха забележителни!

[Гост]

И тъй, в шеги и закачки стигнахме до този много откачен преход: Portree - Eilean Donan Castle - Plockton - Applecross -  Fearnbeg - Torridon - Dulnain Bridge – Stonehaven. Тоест, от Isle of Skye през Applecross Peninsula and Applecross Pass и пресичане на цяла Шотландия по диагонал по уникално уникални пътища...

 

Да кажа, че нямам грам заслуга за този маршрут. Мой колега шотландец трябва да обере лаврите, аз само шофирах и чат пат изневиделица спирах  за снимки – за ужас на околните, Mary отдавна ми е привикнала, даже и рита от кеф

 

Маршрутът е потресаващ и богатият ми речник е доста слабоват, за да го опише. Домакинята от къщата ни за гости около Glen Coe – дето щяхме за малко да спим в колата  – хлъцна респектиращо-очарована, когато чу плановете ни и заръча да прегърнем най-любимото й място в Шотландия... Разбирам я.

 

Преди да предадем прегръдките, обаче, решихме да прегърнем Eilean Donan Castle, а още по преди нея – да съзрем едно уникално съоръжение – Skye Bridge. Мостът, който променя Isle of Skye, както се изразява BBC.

 

 

Открит на 6 октомври 1995, той заменя ферибота и действително революционизира животът на острова. Изграден с частно финансиране, в началото мостът е с най-високата такса в Европа, което води до десетилетие протести, реализиращи се в неплащането им. В момента преминаването е безплатно...

 

След като се дупихме за най-хубавите кадри и от едната, и от другата страна, конкуриращи се с едни китайци  

 

 

с Mary отпрашихме към една от най-въздействащите – за мен – крепости не само в Шотландия, но и в Кралството. Eilean Donan Castle. 

 

Не мога да кажа как е отвътре – дружно бяхме решили да пропуснем тази екстра, най-вече заради времето, а и сме преяли с това ''ястие'' (звучи нахално, но съм искрена просто...). Отвън, обаче, крепостта от 13 век е забележителна. Мистиката и грубата красота на Шотландия, елегантно плуващи там, където се срещат три морета: Loch Duich, Loch Long и Loch Alsh. Обаяние в каданс! 

 

Признавам, историята не ни е била цел в посещението – затова и няма да хитрея и да копирам сега нещо, което сега съм прочела. Но пък признавам – изпълнихме сетивата си до върха на козирката, защото там е МНОГО красиво.

 

 

 

Само защото не знаехме КОЛКО красиво още ни очаква...

 

След порядъчно фото-килифенчене, Каката беше заредена с едни координати, които Каката на Mary наблюдаваше с подозрение (не можем да я виним...). Отивахме по места, които аз дефнирам или като на Кънда в Дивия или на Майна си Райна. Което и да изполвате, няма да сбъркате...

 

Да кажа ли отново, че снимките няма как да предадат атмосферата? Ще го кажа. И не защото съм кьопав фотограф – или поне не много кьопав – а защото атмосферата не е статична забележителност, която да увековечиш, а въздухът, който те заобикаля и се отразява по неотразим начин в съвършения чар на пътченцата... 

 

 

Пътченцето – пардон пътят, да не го обиждам ВСЕ още – вие по крайбрежната ивица на Loch Carron и те пленява безцеремонно с описаната вече атмосфера.

 

 

До момента, в който не се гмурваме в същинските пътченца и губим хептен говор и картина, а не е да не сме виждали чудеса... Applecross pass. Когато започнахме да го катерим и минаванме на милимунда покрай пропастта, усетих с върха на косъмчетата си как косъмчетата на Mary са се поизправили  После стана още по-интересно...

 

 

 

Съжалявах безкрайно и горчиво, че нямаше как да заснема целия маршрут, но още по-безкрайно и горчиво съжалявах, че нямах записващо устройство в колата! Ръсещите се бисери бяха умопомрачаващи. Предизвикани от още по-умопомрачаващи типажи на пътя! 

 

Защото шофирането през този проход не е за хора със слаби нерви или неопитни с геврека – но това няма как да го напишат, разбира се (дискриминация – бел.авт.). И не е истина какви прелестни думички сипеха очарователните устички на дамите Mary и Rainy  

 

Ще оставя честта на @Mary да опише най-изумителният типаж, който блокира окончателно, завалията, и ме накара да го заобикалям по един абсолютно откачен начин... Ще преглътна едно нахално същество – рядко се срещат, но се срещат... – заради което две коли карахме на заден ход там, където и на преден не се кара като за свят. Беше изключителен купон!

 

 

 А Applecross е изключително очарователна шотландска махала – с камъни ще ме убият, ако ме чуят местните!, - която идея нямаме дали функционира зимата... Много диво, много уютно и много красиво! И защото имахме няколкостотин километра още пред нас, за съжаление зарязахме идеята да обядваме в чудната кръчма или да пообиколим още малко – махалата беше малко по-нататък, ние само в кръчмата се цопнахме @Mary, ако ти имаш от твоите интересни снимчици, чеде...

 

 

 

Купонът продължи и когато след кратката почивка в Applecross зададох следващата точка на Каката – по oстта на полуострова, и тя ме препрати обратно през същия маршрут и неглижира пътченцето, което ние бяхме планирали  Да казвам ли, че беше безсърдечно напъдена и просто я изключих...

 

А интересните снимчици – пардон, атмосфера, която снимиците е невъзможно да пресъздадат, продължи да ни залива със скоростта, с която изчезна окончателно всякаква допирна точка с цивилизацията: телефонна едничка чертичка окончателно изкрея на нула, а за интернет е греховно и да се спомене дори. Имахме усещането, че сме извън времето, и съвсем самотно препускаме по галактическите меридиани. Което не беше съвсем далече от истината... Колите, които видяхме, мисля се брояха на пръстите на едната ми ръка. А пейзажите... С Mary просто бяхме потресени.

 

 

 

 

 

Впоследствие разбрах, че това е едно от местата, което се асоциира с истинската Шотландия и шотландците го обожават. И разбрах защо е този несъзнателен култ към Шотландия - от хора с нашата кръвна група и нашата душевност...

 

 

 

 

 

Стига романтика, тоест салати, както казваше любимият ми Емил Боев  Време е за цивилизацията.

 

От Torridon подминахме като малка гара Inverness и прецапуркаме Cairngorms National Park. Искаше ни се да поспрем малко повече в селцата по пътя – като Dulnain Bridge и сие, само че то не може и Душата в Рая, и каквото там беше другото...  Реално не е така, и двете ги случихме. Просто нямахме часове за мотаене, а само минахме през тях. И каката ни подбираше приказни пътченца – отново и за кой ли път... Никога няма да забравя погледът, който ми отправи Mary, когато напуснах бързата магистрала от Inverness, за да се гмурнем в шарените мъндзърки пътченца на парка – тя вече ни виждаше да пием бира в Stoneheaven след емнайсет часа шматкане, който образ се разми за след неведомо количество време... Забрави, чеде! 

 

Обаче! Още повече няма да забравя погледът й, когато с Каката смело и безотговорно се гмурнахме offroad  Ще оставя тази чест на нея да го разкаже, още повече Mary специално хукна за фотосесия на offroad-a. Определено я впечатлиме с Каката... Още се смея на глас, признавам! 

 

Убедена съм, че ако помоля любимата си спътничка за снимки на любимите й същества  , няма да ми откаже. Щото докато Rainy пишка зад някой дувар – лейди Mary категорично отказа това плебейско деяние на полето  – тя заляга зад дуварите в поза спечелване симпатиите на местните къдрокоски...

 

А цветността на маршрута беше... мега цветна. С неудобство споделям единствената си кьопава снимка – пейзажността не залужава тази постна презентазия, но шофорите имат една основна задача: да закарат живи и невредими всички пасажери до крайната точка, за да има и следващи пътешествия. Очите ми още пазят образа на хълмовете, обаче...

 

 

Следва продължение

 

 

 

Редактирано 27 юли, 2017 от Гост

[liliya 11932]

И аз сядам на първия ред , за да дочакам продължението. Невероятни красоти сте заснели...иска ми се и аз да съм там. Надявам се някой ден да стигна до тез пътченца с моята мома Калина, която също не понася магистрали. А за снимките и за чувството ви за хумор и аз останах безмълвна.  Чакам обещното 

[neuromancer 25148]

 

На 27/07/2017 в 17:49, Гост каза:

Applecross Pass

Я, това съм го минавал преди сто години... ама трябваше да го видя на картата, за да се сетя. Пак ми се ходи до Шотландия, ама кога ли ще е... В сегашното положение ако спираме в кралството програмата ще е Леголенд или Alton Towers 

На 27/07/2017 в 17:49, Гост каза:

Защото шофирането през този проход не е за хора със слаби нерви или неопитни с геврека – но това няма как да го напишат, разбира се (дискриминация – бел.авт.).

Абе защо си мисля, че съм го виждал написано някъде, дали на табелка на пътя или във ViaMichelin или пътеводителя, не помня вече. To пишеше, че не е препоръчително, така не е дискриминация 

[akair 14017]

Страхотна история (и снимки). Според мен е време @Гост да си купи action cam, който да си снима и разказите да станат на филми... Тогава всички ще съпреживеят още по-цялостно пътуванията...

[Ushakal 1164]

Rainy, Mary,

Страхотен разказ и снимки! Много цветно сте описали скитанията си. На мен ми е особено интересно, тъй като планирам подобен маршрут със Скай и Айона. Вие посетихте ли Айона?

[Гост]

преди 4 часа, neuromancer каза:

 

Абе защо си мисля, че съм го виждал написано някъде, дали на табелка на пътя или във ViaMichelin или пътеводителя, не помня вече. To пишеше, че не е препоръчително, така не е дискриминация 

Пропуснала съм го този надпис  Абе юркам се за дискриминацията, щото тук са много чувствителни на тази тема... хаха

 

преди 4 часа, akair каза:

Страхотна история (и снимки). Според мен е време @Rainy да си купи action cam, който да си снима и разказите да станат на филми... Тогава всички ще съпреживеят още по-цялостно пътуванията...

 

А, само камера ми липсва - аз с апаратите едва се оправям - слизай, снимай, качвай се... С камера гьотере сме задръстили пътя  Много благодаря!

 

преди 13 минути , Ushakal каза:

Rainy, Mary,

Страхотен разказ и снимки! Много цветно сте описали скитанията си. На мен ми е особено интересно, тъй като планирам подобен маршрут със Скай и Айона. Вие посетихте ли Айона?

Докато разбера какво е Айона (Iona)   Не, само на един остров бяхме. Трябваше да избираме, не можеше всичко. Там островите са чудни всичките. Мисля, че пак ще се разхождам натам... 

[Mary 58417]

преди 35 минути , Гост каза:

Мисля, че пак ще се разхождам натам... 

А аз мисля, че нещо бъркаш! 

Трябва да напишеш ... ще се разхождаМЕ натам!  

[Гост]

преди 19 минути , Mary каза:

А аз мисля, че нещо бъркаш! 

Трябва да напишеш ... ще се разхождаМЕ натам!  

Виноват!  Правилно! 

[Mary 58417]

Чудно пътеписание се получава. Веднага се включвам и аз с моите спомени, макар да предупреждавам, че те постепенно избледняват.

Наистина си трябва да се записва веднага. Ще се опитам да възстановя този ден, макар и като разказ с картинки и тук-таме моя намеса за спомените ми от този незабравим ден.

Разделихме се направо като първи приятелки с СС-дамата от къщата, взехме ѝ акъла с предстоящия ни план, дадохме задача на Кака-та и ... давай Rainy, пътя е пред нас!

 

Вече разбрахте, че първата ни спирка беше на моста, а аз само допълвам с два кадъра:

 

 

 

Втора спирка - Eilean Donan Castle. Отново имахме късмет с паркирането и бързо намерихме място.

В моята навигация бях задала да покаже точките, откъдето има панорамен изглед.

Е, там яко се почекнахме на една скала с изглед към замъка. Добре, че се явиха едни навлеци, че да привършим. Ха ха ха - аз повече се снимах. 

Ето една снимчица на замъка и от мен:

 

 

А работещите в замъка, естествено са с килтове, освен това са и много любезни - не отказват нито да ги снимаш, нито те да те снимат. Ето един симпатяга:

 

 

Поехме към следващото градче,  където не намерихме точно най-добрите позиции за снимане, но естествено, намерихме езерото и ... замък до него, разбира се:

 

 

Продължихме по нормалните все още пътища, е нормални, нормални ... колко да са нормални - за една кола и разминаване на отбивки, но поне няма височина.

Спирахме отново за прекрасни гледки:

 

 

 

И неусетно вече бяхме на ... Пътчето, ама наистина малко пътче, а с голяма буква.

Вие се във всякакви посоки, завои, виражи, наклони и разбира се ... за една кола.  

 

 

 

И поточе някакво се вие в тази чудна местност. Пътя ми приличаше на това поточе - малък, но прекрасен:

 

 

Участници в движението имаше всякакви - коли, мотори, бусове и каравани.

Обичах да ги снимам докато чакаме за разминаване. Ще издам, че обичам и да им говоря, а повечето пъти любезно, но някои направо си плачеха за острия ми език:

 

 

 

Разминаването всъщност не е особено трудно при две условия - да няма колона от коли и по-важното участниците в движението да са толерантни!!!

Е, срещнахме и такива, които не бяха никак толерантни, дори направо груби - само предполагам, че това са туристи, които случайно с попаднали там.

А може и да са паникьосани от пътя е начина на движение по него...

 

 

Не съм напълно сигурна, но мисля, че този беше участникът в движението, който пръв ме накара да загубя ума и дума. Толкова бях шашната, че забравих да го снимам в каква позиция спя на завоя, който виждате пред него - на средата на пътя,  посред завоя, а след завоя много стръмен участък, който хич не е подходящ са спиране в подножието му. Няма да ви споделя какво му казах през отворения прозорец.

 

 

И на още едни луди попаднахме, които хилейки се нахално срещу нас ни накараха за даваме назад заедно с още една кола, на място което беше много, много опасно. Добре, че бях в колата и не виждах съвсем добре как сме на ръба на пътя...

 

Използвам момента за да благодаря на Rainy за изключителните умения, голямото търпение и невероятната толерантност, която показа на пътя не само в този ден.  

Спускането вече беше по-лесно и бързо стигнахме до Applecross. Не сме се бавили, а не успяхме и да пробваме готиното заведение, което намерихме там.

Една снимка от там:

 

 

И стигнахме до задаване на координатите на Каката.

Да, ама тя не иска да вдява, ме пътя по който дойдохме бих го изминала отново, но ... не веднага. Ха ха ха - всеки път ни показваше да се върнем по него.

Да, ама не, ние си имахме други планове, които последвахме. Тя ги отхвърляше категорично, поради наличието на офроуд пътища. Е, ние пък не вярваме и искаме да видим какви ще да са тези пътища.

Пътя, който си беше чуден, се виеше покрай морето, а после и във вътрешността, ни предлагаше чудни гледки:

 

 

 

 

 

Неусетно стигнахме до  Inverness, минахме по красивия мост, но нямаше как да го снимаме отдалече и продължихме да са наслаждаваме на по-полегатия вече пейзаж, но доста по-цветен от тези досега.

 

 

 

 

 

На последния кадър се застояхме повече. Питате се защо ли? Сигурно присъствието ни подплаши ... зайците по тази поляна. И като запрепускаха онези ми ти зайци, а ние със зяпнала уста гледаме, че даже се опитах и да ги снимам:

 

 

Каката разбира се, веднага ни насочи по главните пътища, но ѝ секнахме мерака - не ни се пътуваше по магистрала и кривнахме като истински шотландки по малките красиви пътища.

Вече бях доволно преуморена от пътя и от красотите, които видяхме в този ден, та си се возя кротко размазана от кеф и изведнъж ... гледам Rainy навлиза в една ... гора, е вероятно не е точно гора, но нещо подобно и най-интересното е, че там дори няма път, е не е да няма, ама поне асфалт липсва... А тя смело се втурна по него.

Ах, как се събудих бързо-бързо.  А хахаххахаха - сигурно интересни неща съм говорила, че Rainy веднага спря и се запревива от смях. Та наистина имаше пътища офроуд по маршрута. Ама Каката, която си е умница по принцип, този път беше избрала да не ни съобщи навреме къде да завием, съответно сме пропуснали завоя и право ... в горичката!  

Не се сетих да го снимам този образец на път там, но когато заобиколихме, видях къде му е бил изхода и помолих Rainy специално да спре за да снимам този образец на път, където искаше да ни заведе Каката...

 

 

След като едва спряхме да цвилим от смях, продължихме по вече прекрасно изглеждащите пътища, нищо, че и тук имаше завои и наклони:

 

 

И стари мостове даже:

 

 

Неусетно стигнахме до Stonehaven, където беше следващата ни нощувка.

Колко се въртяхме на едни 100 метра за да си намерим къщата, се надявам Rainy да разкаже.

Аз показвам две снимки от градчето:

 

 

 

И да отбележа начина, по който посрещат гостите си там:

 

 

След кратка спирка при бутилката, отидохме да вечеряме. Къде ли - ето тук:

 

 

Стара кръчма с традиции, любезни хора и хубава бира.

 

 

Ето и какво хапнахме:

 

 

 

И за да не започвам другия път с ядене, ви показвам какво закусихме на другия ден:

 

 

Имахме един наситен с много пътуване, много красота и много смях ден.

Наистина си трябва да документираме по някакъв начин дните, защото се забравя...

Но ... удоволствието, усещането за прекрасни изживявания остава, както и многото снимки, които да ни напомнят.

 

Rainy, удоволствие беше за мен да споделим и този ден!  

  

[Гост]

@Mary, благодаря ти за тези толкова важни включвания - като си спомня колко беше хубаво това уиски в къщата за гости... И особено след като собственикът, Доктор по медицина, се облещи откъде идваме и заповяда: Няколко питиета по предписание на лекар! 

 

Основната причина да избера Stonehaven в нашата шотландска одисея, беше крепостта Dunnottar – дом на една от най-мощните шотландски фамилии - Earls Marischal. 

 

 

Така че след чудесната full Scottish breakfast (B£B £90 двойна стая, на брега на морето), с Mary хукнахме към още едно историческо място, събрало мистиката на Шотландия – визия, атмосфета, суровост. William Wallace, Mary Queen of Scots, the Marquis of Montrose, King Charles II  - имена, свързани с това прелестно място. Истината е, че гордостта на крепостта идва от малък гарнизон, който спасява бижутата на шотландската корона - the ‘Honours of Scotland’ – след осеммесечна битка срещу армията на Кромуел.

 

 

 

 

Крепостта се отваря само ако времето позволява. Денят си беше съвсем читав, но може би прогноза за времето беше причина да бъде затворена още от сутринта. Това не ни натъжи особено – не беше и плановете да обикаляме руините, а и тя – както и повечето крепости в Кралството – са въздействащи най-вече с външната си сила...

 

За сметка на това смятахме да пообиколим много сериозно друго култово място: най-малката дестилационна за Single Malts Whiskey в Шотландия Edradour Distillery.

 

 

Преди нея, обаче, маршрутът ни отново премина през шотландската провинция – с други акценти и нюанси, но със същия каменен – буквален и преносен – шотландски чар...

 

 

 

 

 

И така - Edradour Distillery.

 

 

 

Тя Mary може да не пие, но има вкус към местата с уникални питиета Защото беше нейна идея, която последвах и „изкривих‘‘ пътя ни. И която кривка беше едно от най-чудните попадения. Част от тях са се разположили комфортно в дома ми

 

 

другата е там, където са и останалите съкровища – в паметта ми.

 

 

 

 

Дестилационната е основана през 1825 година като семейно производство на single malts, като и досега е запазила същата технология и същото ръчно и лично внимание към продукта си – и неговите почитатели. По-късно в Единбург, когато бяхме в музея на уискито, щяхме да видим как Edradour е на едно от най-почетните места изобщо.

 

 

 

 

 

Навряхме си нослетата навсякъде – фиксирането върху този анатомичен орган не е случайно: уханията са главозамайващи. Буквално Истината е, че местните са постигнали най-трудния баланс – да създадеш продукт за туристи, без да ги караш да се чувстват такива.

 

И разбира се, за да зарадват душите наши, които безкрайно си падат по шотландките полички – и техните притежатели – всички мъже на това много мъжко място бяха облечени така, както бихме искали да са всички шотландци. Много им отива!

 

 

 

 

 

 

Бутилираните прелести, обаче, не вършеха работа на шофьорите. Значи време беше за Единбург и вечерните му прелести...

 

 

 

 

Следва продължение...

 

 

 

Редактирано 12 август, 2017 от Гост

[Фил 68772]

На 31.07.2017 г. в 19:49, Mary каза:

 

И неусетно вече бяхме на ... Пътчето, ама наистина малко пътче, а с голяма буква.

Вие се във всякакви посоки, завои, виражи, наклони и разбира се ... за една кола.  

 

Ако не друго, това поне елиминира проблема ляво/дясно движение.

 

 

Редактирано 12 август, 2017 от Фичо

[Mary 58417]

Включвам се и аз, макар @Rainy да разказа всичко подробно.  

Ние сме си ранобудни и затова успяваме да наситим дните с много гледки, обекти и емоции.

Та закусихме, отново метнахме багажа в колата и дадохме командата на Кака-та - дръж курс към Dunnottar. Въпреки краткото разстояние тя пак се опита да ни метне, но ние внимавахме.  

Паркинга беше почти пуст, та паркирахме царствено и с бърз ход се отправихме към това очарователно място.

Опитвам се да покажа малко по-различен поглед:

 

 

И едно зум-че за да видим какво точно е останало от този замък:

 

 

Разбира се, че имахме дълга и ползотворна фотопауза, а още по-добре е, че се мерна и една смела румънка за да ни увековечи двете заедно на снимка.  

Освен нас, разбира се, че и други българи са били там. Чудите се откъде знам ли? Показвам:

 

 

А, аааа? Макар и да не са вързани на плодни дръвчета, то мартеничките се виждаха отдалече.  

 

Насладихме се доволно на прекрасния изглед и поехме отново на път. Питате се какво ни предложи каката ли?

Предвид, че Rainy и отне възможността да ни води по оф роуд пътища, тя веднага се възползва и ни метна към един голям и скучен път...

Да, ама ние не сме за този път, та се наложи да ѝ го обясним с команди на каката.   

Бързо се отклонихме по малките пътчета, насладихме се на красотите, които Рейни вече ви показа. За мен остава да ви покажа една снимка на ... "приятелките" ми.

Макар и по-рядко и в доста по-малки количества от другата част на Шотландия и тук се срещаха овчици:

 

 

Съвсем спокойно и навреме пристигнахме в Edradour Distillery:

 

 

Снимки от тази малка, но много красива и фотогенична дистилационна вече видяхте, а аз ще допълня с няколко непоказани.

Тук гида ни обясняваше как се променя количеството на уискито в бъчвата, в зависимост от годините на отлежаване. Доста отлежалите уискита затова са много скъпи, защото количеството доста намалява с годините.

 

 

И ето какво почерпиха на тура:

 

 

Познайте коя от нас какво пие?

 

 

Едни чешма на територията на дестилационната, която вероятно е спонсорирана от Централната банка на Шотландия - та и там парите и питието вървят ръка за ръка.  

 

 

Тура беше много интересен, гида ни много забавен, а уханията невероятни!

Накрая разбира се, ни отведоха в магазина и започнахме да избираме бутилки.

Много труден избор!

Впечатлена съм от избора на питиета. А освен питиета имаше и други интересни неща - ето едно доказателство, че и те обичат пътешествията:

 

 

Дали да не ви почерпя с по едно питие? Хайде да видим дали моят избор ще е достатъчно добър.

Първо се спрях на тази бутилка:

 

 

Обаче ... продължих да разглеждам и попаднах на нов фаворит:

 

 

Я да видим дали няма нещо още по-подходящо?

Етооооо:

 

 

Черпя ви виртуално, че реалността доста ще ме затрудни...  

 

Хапнахме набързо в селото и се отправихме към Единбург. Пътувахме приятно и стигнахме дори по-бързо от предвиденото.

Намерихме бързо хотела, настанихме се и веднага отидохме на разходка.

Единбург е много красив град, но ... има едно голямо НО... Трябва да се разглежда преди всички останали красоти в Шотландия.

Просто природата ни взе ума и за Единбург останаха просто красивите думи.  

Най-напред по мое желание се отправихме да видим кралската яхта "Британия". Дали я видяхме ли? Видяхме я разбира се. Ето я:

 

 

А откъде я видяхме ли? Ето от тук:

 

 

Ха-ха-ха, беше голямо прекарване това ни разкарване до яхтата. Вече беше затворено и шанс да я видим имаше само от това малко отворче, което бяха благоволили да оставят за туристите, които искат просто да се полюбуват на външния вид на яхтата... Е, поне се разходихме доволно с автобусите из Единбург.  

 

След това отидохме в центъра и се размотавахме из красивите улици:

 

 

 

Ето го и замъка:

 

 

 

Нищо, че все още е светло, времето беше напреднало и решихме да седнем да вечеряме. Рейни се включи веднага с много предложения и тръгнахме да видим къде ще е нашето място.

Ето едно от местата:

 

 

 

Впечатли ме близката връзка между материалното и духовното - буквално са залепени едно до друго пъба и църквата. Обща е сградата/конструкцията.  

Нямаше места там и се отправихме към улицата с много заведения. Там избрахме това:

 

 

Пихме това:

 

 

 

И ядохме, разбира се:

 

 

 

А заведенията в съботната вечер бяха пълни:

 

 

С една лежерна разходка завърши денят ни:

 

 

Това беше предпоследният ни ден в Шотландия.

[Tedy 31463]

Браво, момичета! Чудно пътуване сте си спретнали - по много от всичко и гледки, и ароматно уиски, и... ъъъъъ килтове с разкошни кройки...  Радост за очите.

[mary_shery 2852]

Браво на вас, момичета! Никога не съм предполагала, че Шотландия е толкова красива! Изобщо не обичам страни, вмкоито вали много дъжд, но след вашия пътепис съм склонна да пренебрегна това и ако имам възможност да отида в Шотландия.

[Гост]

Мисля, че е редно да завършим това прекрасно пътеписание – което се изкушавам да превърна в пътепис  

 

И така – Единбург. Това беше мое второ ходене. Първото беше незабравимо – студддд (м. Април)  и магия. И единственото, което повторих, беше музеят на уискито и кръчмите 

 

Леко се шегувам, ама не съвсем Единбург е омагьосващ – ако не си бил в дълбоката Шотландска провинция. Може би затова с @Maryне се въодушевихме. Бяхме видяли изключителни изключителности. Или защото бяхме поуморени... Или и двете.

 

Няма да ви занимавам с must see – те се проверяват с едно кликване на Google. Ще ви дам моето усещане.

 

Уискито. Алфата и омегата на Шотландия. Първият път нямах никакви пари за екстри. Този път се поглезих... И много, много препоръчвам музея на уискито. Прекрасен!

 

 

Подземията. Mary не отрази многократните ми покани  Ние не отидохме, но горещо ви карам вие да ги видите. Ако не най-известните, има и други, вечерни, небрежни, и чудни - да ви се смръзне кръвта...

 

Крепостта. Миналият път беше над бюджета ми, този път си напъхахме носа вътре. Не пропускайте, ако обичате история, приказки, красота, и... тълпи

 

 

 

 

Има едни ‚престоли‘ и възвишения. Била съм. Да го кажем така – несравнимо с истинските възвишения. Дори и не предложих на спътницата си...

Мотаенето в града – безценно. Ние не успяхме навсякъде, но берекет версин. Мисля, усетихме духа на града.

 

 

 

 

Спането – бяхме си ангажирали B&B за £70, безкрайно ниска цена за почти централен Единбург, с осигурен паркинг. ПАРКИНГ – проблем точно както в Лондон. Не си помисляйте да наемате кола там, без да имате къде да я оставите.

 

П.П. Ако Mary иска, може да си пусне чувството за хумор по повод B&B-то   Както и онези чудни снимки на цели семейства шотландци в носии...

 

Предпоследно – посетете Единбург преди Highlands, иначе ще ви бледнее.

 

Последно – посетете Единбург, дори само за едно питие и да ви се намръзнат кокалите. Просто защото има харизма... (После идете в провинцията).

 

Следва 

[antea 13302]

сигурна съм, че с вашите дар-слово и талант можете да превърнете всяко място в много желано, а когато пейзажите са такива прекрасни, вече се получава неустоимо! на Единбург съм си задочен дългогодишен фен / Ървин Уелш ми е един от любимите автори/, но сега вече съм безнадеждно влюбена и в шотландската провинция 

 

благодаря! 

[Mary 58417]

Аз не мога така кратичко като @Гост да разказвам, затова почвам издалеко.  

Мястото ни за нощувка беше тип хостел с баня извън стаята, ами ... свикнах вече и с това! Не, че нямах и там разни срещи по баните и коридорите, но това избледнява много бързо.

Не е така с Шотландия!

 

В хостела ни нямаше място за закусване, но ни дадоха талон за закуска в близко заведение.

Плахо пристъпваме към него с надеждата да е отворено, че бързаме - Единбург ни чака!

Е, не само, че беше отворено, но беше и пълно с народ!

 

 

И повечето хора не се лигавеха като нас с чайче и кафенце, а си бяха отпочнали бирите вече, нищо че е 8,30 сутринта!

Не знам дали им трябва повод за да пият бира от сутринта, но в това заведение имаше няколко големи екрана, на които хората гледаха ... ръгби!

Не запомних кой играеше, но разбрах за кой е публиката и ... крещях и аз заедно с тях - така де, трябва да има и емоции от сутринта.

Отплеснах се, но ето я и закуската:

 

 

Доволно закусили се отправихме към центъра.

Минахме покрай St Giles' Cathedral:

 

После покрай St Columba's Free Church of Scotland:

 

И вече сме пред замъка, където тълпите вече се събираха...

 

А в двора, изненада ... изградени трибуни за представление, които загрозяват напълно излъчването на тази част от замъка:

 

Купихме си билети и бързо тръгнахме на обиколка:

 

 

Замъка е хубав, голям и добре поддържан. С интерес разглеждахме, снимахме и пак разглеждахме и без да снимаме...

А аз много искам да видя на живо мъжете, които са държали този и подобни на него мечове, че и не само са ги държали, а са се били с тях!!!

 

 

Замъка е нависоко и беше доста ветровито, та не чакахме да гръмне топчето:

 

А се полюбувахме и на гледките отвисоко, преди да си тръгнем от там:

 

 

 

И вече сме по улиците на Единбург, който е очарователен град:

 

 

Разбрахте вече, че се отбихме и в Музея на уискито, където дегустирахме по питие и видяхме още мноооооого познати и съвсем непознати марки и разновидности:

 

 

След пиенето е време да погледнем и какво ядат наоколо:

 

За наша радост и на сватба попаднахме, където за пръв път интереса ми не беше съсредоточен на булката... Има защо - прелестни са тези шотландци в традиционни облекла:

 

 

И за да не си помислите, че си измислям, ето какви мъже срещнахме в този ден:

 

 

 

 

 

 

 

 

На думи бързо премина деня и стана време за вечеря. Искахме да пробваме агнешко и си намерихме заведение с такова:

 

 

 

Това беше последната ни вечер в Шотландия.

На другата сутрин се отправихме към Лондон в едно дълго пътуване, което прекъснахме за кратко в Йорк. Снимки и разказ за там няма да давам, защото и без това моите постове са огромни...

 

*********

 

Ще споделя моето лично мнение за това пътуване - ПРЕКРАСНО БЕШЕ! Благодаря ти @Гост!

Снимките, които съм направила са над 5800, затова ще ме разберете, че трудно избирах кои да ви покажа.  

И аз като Рейни бих препоръчала да тръгнете от Единбург, но дори и да не го направите, то града за вас ще бъде една отмора накрая, но със сигурност няма да го видите с тези очи, с които бихте го видели в първия ден.

 

И накрая ...

Защо да отидете в Шотландия ли?

 

Ето моят отговор:

Заради това:

 

 

И заради това:

 

 

И заради това:

 

 

Но най-вече, заради тази прекрасна природа, събрала в себе си много красота, много зеленина и много прекрасни хора:

 

 

 

 

Завършвам с един стих на Робърт Бърнс, в превод от Владимир Свинтила:

 

Високи чукари и сиви скали,

където нощуват сребристи мъгли,

където пред стадото свири овчар

и с малките скита в тревите глухар!

..........................................................

И моите мисли ме връщат назад,

там, дето в скалите кипи водопад,

където потоците пеят на глас

и времето бърза несетно край нас.

 

 

Край!

[елказелка 112]

Леле...нямам думи! Винаги съм мечтала да отида по тези места, а сега като гледах снимките, вече съм абсолютно влюбена и мечтаеща да ги посетя!

[Mary 58417]

преди 17 минути , елказелка каза:

Леле...нямам думи! Винаги съм мечтала да отида по тези места, а сега като гледах снимките, вече съм абсолютно влюбена и мечтаеща да ги посетя!

Затова сме го написали!  

Истината е, че е прекрасно с едно-единствено затруднение - обратното движение спрямо нашето.

А още колко много невероятни места  има там... 

[Гост]

преди 24 минути , елказелка каза:

Леле...нямам думи! Винаги съм мечтала да отида по тези места, а сега като гледах снимките, вече съм абсолютно влюбена и мечтаеща да ги посетя!

Абсолютно дъхоспиращо е - и в комбинацията със самите шотландци и уискито е без аналог... Много се радвам, че си го усетила!  

 

преди 7 минути , Mary каза:

Истината е, че е прекрасно с едно-единствено затруднение - обратното движение спрямо нашето.

Не беше ли еднолентово движението в огромната част от чукарите? 

 

преди 9 минути , Mary каза:

А още колко много невероятни места  има там... 

Затова след някоя и друга година ще те поканя отново и ще се запилеем и по други острови  

[Mary 58417]

преди 4 минути , Гост каза:

Затова след някоя и друга година ще те поканя отново и ще се запилеем и по други острови  

Не чакай дълго, че плановете ни се роят!

[searus 6809]

Значи, девойки, много лошо така с тази тема, сега разбирам функцията за игнориране на теми, трябвало е да я пробвам. Тъкмо бях затрила Шотландия като дестинация за догодина, че са ни кът летните почивки, всъщност всички почивки, и пак се разчетох и пак взех да кроя тайни планове. Тайни, защото много искам да завлека човека до мен натам. Страшен фен е на уискито (вече ще трябва да копая дупка в градината, за да насъбера бутилките, пълните), а пък и природата там е ууух, ух! Късно ли е вече за нормални местенца за спане, за началото на юни или края на юли? Изобщо кой месец беше по-добрият откъм време? И наистина ли няма шанс ако комуникацията не е по телефона? Сигурна съм, че нищо няма да мога да им разбера от акцента...

[Гост]

Преди 1 час, searus каза:

Значи, девойки, много лошо така с тази тема, сега разбирам функцията за игнориране на теми, трябвало е да я пробвам. Тъкмо бях затрила Шотландия като дестинация за догодина, че са ни кът летните почивки, всъщност всички почивки, и пак се разчетох и пак взех да кроя тайни планове. Тайни, защото много искам да завлека човека до мен натам. Страшен фен е на уискито (вече ще трябва да копая дупка в градината, за да насъбера бутилките, пълните), а пък и природата там е ууух, ух! 

Как така ще я отписваш Шотландия?! Колкото западни туристи срещнахме от Италия и къде ли не - хора, които разбират от дестинации... Просто е по-скъпа дестинация, защото изисква кола, плюс че Островът си е скъп, но това са уникални места... Ти си нямаш на идея как ще се размажете от кеф! Значи ще се разберем с твоя човек. Ама то грехота, откога се каним да се виждаме с теб... Ама с този малчо - разбирам те. Обаче - предлагам с теб да основем Магеланци United Kingdom. За това после - ама край, влезе ми мухата в главата, ще пускам тема 

 

Преди 1 час, searus каза:

Късно ли е вече за нормални местенца за спане, за началото на юни или края на юли? Изобщо кой месец беше по-добрият откъм време? И наистина ли няма шанс ако комуникацията не е по телефона? Сигурна съм, че нищо няма да мога да им разбера от акцента...

Категорично не е късно, както и не е задължително по телефона, но по мейл - задължително. Само кажи на какъв избор сте се спрели и ще ти помагам с избора. А за времето - много Божа работа... Идете в началото на Юни - дават го най-бездъждовния месец, ама пак казвам - Божа работа  

П.П. И краят на Юли е добре, просто тогава повече хора пътуват и го дават по-валежно, но със сигурност относно температурите няма разлика - освен ако няма някакви аномалии. 

[Mary 58417]

преди 1 час, searus каза:

Изобщо кой месец беше по-добрият откъм време?

Аз бих избрала този месец, който е с по-дълъг ден.  

Чудно беше да обикаляме до никое време, а още да е светло!