Две магеланки в Шотландия, без да се брои Каката (по Джером.К.Джером)

[Нели 134]

Аз си мечтая за едно групово магеланско посещение на Шотландия! 

[Mary 58417]

преди 6 часа, Нели каза:

Аз си мечтая за едно групово магеланско посещение на Шотландия! 

Това е доста сложно да се организира.

Проблем е да се намерят места за спане, проблем е и транспорта.

За нашето посещение отдавна бяхме писали, но май никой не прояви сериозен интерес.  

[Нели 134]

О, аз се сещам, че доста желаещи имаше (включително и аз), но си трябва организатор... Колко ни трябва - един ван, смел шофьор, който не се страхува да кара в грешната лента, къщи за гости и магеланско настроение. 

 

Прекрасно пътешествие сте си спретнали, момичета! 

[patilana 10306]

@Нели,внимавай какво си пожелаваш!Мечтите се сбъдват в този сайт!

[Нели 134]

Дано, дано 

[Гост]

Оставих ви да преспите с нас в околностите на Glen Coe – за съжаление само една вечер. Преди да ви събудя за Full Scottish Breakfast с поетични възгласи, малко проза. Тази част на Шотландия е съвсем достижима, и то съвсем бюджетно. Описала съм разни идеи ето тук:

 

 

 

Спането, за съжаление, не е бюджетно – ако нямате кола. Тук има изключително уникални къщички и B&B-та, но без кола е утопия да се резервират. Нашата стая беше на прекрасна цена: семейна за £60 – огромна, с една спалня и две единични легла, с неприсъщо за Англия пространство и изключителна закуска. Само където е на Кънда в Дивия. Не, не далече. Просто изолирана за обществен транспорт. Опциите в градчета като Fort William са доста по-скъпи – има обаче и хостели немалко! – и струпването е по-сериозно, защото това е подножието на Ben Nevis – Островният първенец.

 

Основна бележка - резервирането чрез популярни платформи по тези места като Booking е обречено или на лош избор, или на скъп избор, или или и на двете. Само лична комуникация или чрез местни шотландски сайтове.

 

Стига проза. Време е за друга проза - закуската... Вместо наденчиките, бекона, яйцата и още хиляда калории – които най-безсрамно и с огромен кеф погълнахме  – ще ви представя обаче няколко милиона калории красота. За поглъщането на тези калории поизразходихме сериозно от онези, тривиалните – от наденичките...

 

Каката на Mary – леле, ако ме чуе суетния й телефон, ще не навре директно в някоя пропаст на Ben Nevis  – ни каза за някаква обзорна точка (View Point) и ние, врящи и кипящи от ентусиазъм, след като паркирахме моята Кака в средата на един горски масив, направо тичахме по пътеките нагоре. Меко казано си заслужаваше...

 

 

Отварям скоба. Нито една – нито една – нито една! – снимка не може да пресъздаде реалната магия оттам. Този ден бяхме отново като ошеметени. По целия маршрут до Mallaig – където ще се метнем на ферибота за Isle of Skye – гледките бяха изумителни. И даже да спреш да снимаш

 

 

И снимаш, и снимаш, и да дебнеш влака на Хари Потър, който изпускаш за малко, но не ти пука грам - или почти грам  

 

 

 

 

 

И да спираш, и да крякаш от удоволствие, и да видиш с крайчето на окото подминатото красотище – и да скочиш на спирачките, и задна скорост...  (Справка – @Branko, Алберобелло: Бе ти луда ли си, бе! Как може така да набиеш спирачки – на метър пред мен, на съвършено забранено място, за да снимате бе!“) 

 

 

 

Mallaig е прелест. Едно малко-маленичко селце, с респектиращо количество фериботи до всички шотландски острови по западното крайбрежие.

 

Пресичането на провлака беше със съвършено северно усещане, макар че времето беше изключително. Топло и бездъждовно. Съответно ние с Mary търчахме като изоглави от едната страна на палубата до другата – сакън да не изтървем някоя гледка 

 

 

 

Лодката ни изсипа в едно още по-малко градченце, пардон очарователна шотландска махала – Armadale – вече на мистичния Isle of Skye.

 

 

И двете каки – пардон, моята Кака и баровското гадже на Mary – бяха инструктирани мноооого детайлно за маршрута. Защото той беше точно, ама точно на Кънда в Дивия. И се запознахме с приказно-прелестно-шантавите пътища на Isle of Skye...

 

 

Мисля, че за три дни нормалните пътища бяха огромна рядкост по маршрутите ни. Но затова пък какви маршрути... Първият – до Elgol. Каквото и да кажа, ще е постно. Каквото и да кажа... За това – без думи.

 

 

 

 

 

 

 

Нищо няма да кажа и за къщата ни за гости в Portree. Как я намерихме имам предвид.  Е, мотахме се по-малко, тоест само половин час и питахме само на две места. И пак бях имаше гробище, но поне не ме стресираха, че нямам резервация  За къщата в следващата серия. В тази ще украся финала с Portree и моята щастлива физиономия…

 

 

 

 

 

 

Редактирано 12 юли, 2017 от Гост

[iaia_mama 14633]

Е, мнооого си добра на писането, Rainy! (А и Mary много я бива - имам предвид Кубинското ви хойкане   Пък за снимките - нямам думи, разкошни са!
Не съм била из Езерната област, но Шотландияя... много ми е на сърце тя - любов от пръв поглед беше и сега след тези фантастични твои снимки  - маалее, как ми се приходи пак натам, не е истина просто!
Не се бави с продължението, моля - сигурна съм, че всички го искаме час по-скоро
Благодаря ти, че го споделяш, Rainy!

[Bozhidar1978 3344]

Много ме зарадвахте със снимките от Кендал и Лейк Дистрикт. Спомних си за първото ми посещение във Великобритания през 2003 година. Бях в Лейк Дистрикт за 7 дни.  

[Mary 58417]

@Гост, другия път трябва да си сложим едно записващо устройство в колата, че сега да можем да възпроизведем поне част от разговорите ни.

Вярвайте ми, имаше случаи да се смеем със сълзи на очи.

Толкова забавно и невероятно беше това пътуване.  

[Гост]

Значи... Искрено се чудя как да го квалифицирам този ден. Може би еклектичен. Макар че цялото ни скитане беше еклектично.

 

Да започнем еклектичната ни къща. Като извадена от приказка, с уникален изглед  (£90 двойна стая) и скърцаща като средновековен гредоред, плюс една еклектична шотландска бабетка господарка на това владение с аристократични маниери, но която с Mary тайно наричахме СС-овка 

 

 

Колкото еклектичен реши да се стане и прекрасния ми автомобил, с когото се взехме с голяма любов и никога не ме беше подвеждал. До въпросната сутрин. Когато не поиска да мъцне дори... Mary с компетентен тон -  - оповести: акумулатор!, и още по-компетентно предложи -   - да се надупим да проверим какво се крие под предния капак. Аз имам опит от пулене в двигател без особена полза - освен че израствам в очите на слепите, та директно набрах моята Пътна помощ AA (Automobile Association), на която плащам едни ужасни пари като абонамент – време беше да си ги заслужат.

 

Заслужиха си ги. Еклектично... Щото да отбележа, че сме на остров. Остров на майна си Райна. Има острови, където доставки на Амазон имат проблем с доставките, а други доставчици директно ги отсвирват, така че независимо че се намирахме в UK, нямах идея какво ще получим. Обаче получихме. Един уникално-сладурест млад шотландец – в панталон, тюююю!  – дохвърча след един час. Партньор на АА.  Още след първия тест отсече: Акумулатора. (Mary ме гледа тържествуващо ) Шотландецът връзва кабелаците за буса си и моят любим Ситроен оживява. (Mary мърмори: можехме да я бутнем по нанадолнището... ) Скачам еклектично на педалите и изхвърчаме с мръсна газ, че планът ми губи темпо.

 

Nota Benne: Сладурестият автомеханик ни дава наставления – поне 45 минути няма да гасите колата, и ние преобръщаме плана съгласно инструкциите. А планът е зяпане и катерене, но оставихме катеренето за накрая, че зер трябва да изгасим колата... кхххх. Подхващаме набелязаното полуостровче: Portree - Uig - Kilmuir - Duntulm - Staffin - Curnacnoc - Portree и започна охкането и ахкането. С пуснат двигател И пак да кажа – толкова са мащабни гледките, щото апаратът не може да улови онези „обикновени“ гледки, които правят магията Isle of Skye… 

 

 

 

 

Започнахме да приближаваме местностите с катерене и Mary – смела до мозъка на костите си  – предлага: айде да пробваме да спрем двигателя. И добавя умно – вече до аксоните на невроните си: Айде да я спрем на височина (а там хълмове бол) и ако трябва, ще бутаме да запали. Аргггхххххх... Моят подозрителен (спрямо талантите ни на бутане) мозък промърморва на глас: Айде поне да сме в телефонен обхват. Щото там обхватът е еклектичен Речено-сторено. Кацваме на едно възвишение и гасим моя красавец. Завъртам обатно ключа. Еклектична тишина. С Mary еклектично се споглеждаме...

 

Тук е момента да отбележа, че имам сериозен боен опит с возила Москвич, Лада и прочие очарователности и едно палене на втора скорост не би ме притеснило. Ако автомобилът не е автоматик. Какъвто е... В добавка да напомня пътченцата на Isle of Skye – купонът беше грандиозен...

 

Да спестя плюнченето – паленето беше пълно фиаско. Успяхме да набутаме обаче колата в нещо като отбивка от еднолентовия хипер тесен път. Нещо като отбивка  Вече обяснението пред АА КЪДЕ сме, беше предизвикателство – щото интернет няма и не могат да ни засекат със сателита. Обяснихме се някак... И си искам директно нов акумулатор. Все едно се намирам на Трафалгар Скуеър или Витошка. Наивница... Независимо от наивитета - след определено количество време - дохвърча нашият шотландец. Търсил моя модел акумулатор на целия остров, ама няма, та взел няколко модела за всеки случай. Той получава няколко килограма прегръдки и целувки - се ошашави детето  ,  а ние нашите гледки, без треперене за машинарии разни...

 

 

 

 

 

 

 

А гледките бяха... Опитвам се да не използвам лигаво-емоционални определения, но те бяха просто емоционално размазващи. Докато стигнахме набелязаното местенце за катерене. Самият път с колата до горе беше умопомрачаващ...

 

 

Нагоре – умопомрачаващ за телата ни  Истината беше, че много, ама много, ама МНОГО се забавлявахме! Това да започна някакво катерене в 5 следобяд в България – никога не бих си го позволила. Само че тук светлото продължаваше до 11 вечерта – ако изобщо се стъмваше, а и бяхме като отвързани. Съмнявам се дали някой можеше да ни спре....

 

 

 

 

 

Признавам – гледките природни бяха едни от най-красивите, които съм виждала изобщо. А аз не съм виждала малко...

 

 

 

 

 

За да завърша плюнченето – завлякохме се по никое време, лазайки, в Potrtee  

Признавам, искам да се върна. С палатка на къмпинг (Mary, не слушай! ) – и обикаляне пеша. Не ми стигна... Ще се върна.

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 14 юли, 2017 от Гост

[Mary 58417]

преди 8 минути , Гост каза:

плюс една еклектична шотландска бабетка господарка на това владение с аристократични маниери, но която с Mary тайно наричахме СС-овка 

Сега вече мога да се изказвам на спокойствие, че през телефона ми беше трудно.

Та ... да си дойдем на думата за тази дама.

Къщата е на два етажа, като на долния е трапезарията и нещо като хол - с дивани, масички и т.н., където нета беше сравнително добър и Rainy отиде там да поства нещо, но замаяна от красотите си забравя телефона долу. Сеща се след определено време и слиза да го търси - да, ама Г-жата, беше заключила долния етаж. Rainy я потърси за да си получи телефона и ... получи една камара тихо изсъскани думички, че сега няма да ѝ търси телефона. Ахаххахаха, а познайте защо няма да го търси?! Защото реши, че Rainy ще говори по него и ... ще притесни останалите гости.  А там къщите са направени от странни материали - всичко се чува, че даже и се движи, когато някой в съседната стая е по-емоционален.

Ха ха ха - ама размисли СС-овката и донесе телефона. А ако беше моя телефон ... дори не може да си представи как щях да вилнея.  Rainy вече е добила от английското хладнокръвие и спокойствие, но аз си нося моя балкански нрав и ...  

 

Слагам още няколко снимки от къщата, защото наистина имаше чудно местоположение, беше интересно декорирана - малко на границата между красивото и кича, но ...

 

 

 

Всичко беше изрядно поддържано, а гледката от стаята ни - невероятна!

 

 

Да ви покажа, че и закуската я биваше:

 

 

А мястото, където чакахме новия акумулатор също беше забележително красиво, а ние - снимахме се, гонихме се с овцете и най-вече се наслаждавахме на гледката:

 

 

 

  За пътя спомена Rainy, а аз ще ви покажа една част от него:

 

 

А на пътя можете да срещнете и такива прекрасни мъже:

 

 

Ето и пътечката по която вървяхме за да видим показаните от Rainy красоти.

 

 

Наистина беше невероятно!

 

И за да завърша ще ви кажа, че някаква си палатка няма да ме уплаши, щом ще видя подобни красоти!  

 

ПП Понеже в предните постове стана дума колко много пъти сме слизали за да снимаме, ще ви кажа какъв е резултата - 3955 снимки с телефона + 1660 с фотоапарата...

 

 

[iliana_t 1892]

Mary, няма други като твоите облаци и небеса. Размазващо красиви и драматични всеки път. С какво снимаш, бе жена?! Апликация ли някоя ползваш, че са толкова изразени и всяко облаче всякаш всеки момент ще проговори?

Rainy, не се ли сетихте да ударите една снимка на тоз симпатичен младеж дето ви спасява по пътищата? Моля, за следващият път не изпускайте толкова важни детайли. Освен с прелестните пейзажи, може да искаме да изплакнем окото и с нещо по-така, ако ме разбираш на къде бия

[Mary 58417]

преди 9 минути , iliana_t каза:

Mary, няма други като твоите облаци и небеса. Размазващо красиви и драматични всеки път. С какво снимаш, бе жена?! Апликация ли някоя ползваш, че са толкова изразени и всяко облаче всякаш всеки момент ще проговори?

Снимам основно с телефон, но този път поснимах и с фотоапарата.

За облаците - ако тях ги няма на небето ... няма как да ги правя сама красиви и драматични.  

Истината е, че по островите облаците са изключително красиви, наситени и ярки, а небето е много синьо.

Ползвам си апликациите на телефона.

 

преди 11 минути , iliana_t каза:

Rainy, не се ли сетихте да ударите една снимка на тоз симпатичен младеж дето ви спасява по пътищата? Моля, за следващият път не изпускайте толкова важни детайли. Освен с прелестните пейзажи, може да искаме да изплакнем окото и с нещо по-така, ако ме разбираш на къде бия

Как да не сме се сетили - снимахме се с него, разбира се, че даже и го нацелувахме.  

Пожелахме му скоро да си намери добра жена и да продължи традициите на семейството си, които вече няколко поколения имат автосервиз там.

Ето го и това слънчево момче:

 

 

 

[iliana_t 1892]

хахаха, супер си! Нямаше как просто измежду 5000 снимки да го няма и нашето момче. Браво!

[Гост]

преди 2 часа, iliana_t каза:

хахаха, супер си! Нямаше как просто измежду 5000 снимки да го няма и нашето момче. Браво!

Имаме и селфи с него, ама умишлено го пропуснах 

[Гост]

преди 17 часа, Mary каза:

И за да завърша ще ви кажа, че някаква си палатка няма да ме уплаши, щом ще видя подобни красоти!  

 

ПП Понеже в предните постове стана дума колко много пъти сме слизали за да снимаме, ще ви кажа какъв е резултата - 3955 снимки с телефона + 1660 с фотоапарата...

Абе...  абе...  абе...  абе... ще е феноменален купон, ако се осмеля да рискувам 

 

П.П. Що пък не... Каня те официално на един палатков уикенд догодина (че тази програмата ти е дюкме препълнена...). Ще избера Wales или Cornwall... 

 

П.П. Благодаря ти за включването! 

[Mary 58417]

преди 8 минути , Гост каза:

Каня те официално на един палатков уикенд догодина (че тази програмата ти е дюкме препълнена...). Ще избера Wales или Cornwall... 

Приела съм! Включвам и това в плановете.

Ти само сложи в багажа днешната ти придобивка и усъвършенствай рецептите.

 

В един от първите постове Rainy спомена, че нощувахме в пъб, а аз ще ви покажа как изглеждаше:

 

 

Найс, а? Там зад бара ни беше стаята. И понеже в нея нет нямаше, та си седяхме в бара за да се осведомим за новостите.  

 

И показвам пътчетата, по които се разминавахме. Rainy - невероятна си!

 

 

И специално за @iliana_t още малко облачета от Езерната област:

 

 

 

 

 

 

[iliana_t 1892]

Ох, специални благодарности!

[Иван Попов 21389]

Снимките са без думи,просто прекрасни  и уникални.Имам чувството,че са правени  от професионален фотоапарат,а не от телефон.

И аз си мечтая за Шотландия,дано да отида скоро.

[Гост]

Днешният ден се очертаваше кротичък един такъв... Такъв се и оказа. С леки залитания Залитания от вятър, не от друго 

 

Маршрут: Portree - Fairy Glen – Talisker distillery - Neist point  - Dunvegan Castle - Dunvegan Castle & Gardens  -> Claigan Coral beach - Portree

 

След няколко вота на недоверие, Каката беше заредена с gps координати и газ до дупка. И пак да кажа, шофирането на острова е истинска прелест... В един момент спряхме да снимаме попътните пейзажи - бяхме преяли, но просто е факт, че дори една снимка да не бяхме направили, усещането за неописуемост винаги остава. То тази неописуемост няма как да я предаде и апаратът ни...

 

И тъй. Поредната забележителност в списъка.

 

 

Небето се е нацупендрило и хвърляме боб с Mary дали ще вали, ама както казах, времето беше наш очарователен съюзник. Само добавяше мистичност в атмосферата...

 

 

Fairy Glen са водопади – пардон водопадченца  – заобиколени от мистични планини. Аз имах разни (погрешни) представи какво търсим – примерно, смален модел на Victoria falls, така че напълно игнорирах на прима виста реалните водопадчета

 

 

Истината е, че бях се фокусирала в чукарите отсреща, които (както винаги) ме омагьосваха. До степен, че да си представям Victoria Falls зад тях. Поради сбърканият ми мозък маршируването по маркираната пътека продължава ентусиазирано в посока чукарите.

 

 

 

Mary: Rainy, ти знаеш ли какво търсим? (Погледът издава доверието в моите намерения...)

Rainy: Mary, ама разбира се! Водопадите (Victoria Falls – бел.авт.) са ей там зад ъгъла...

 

Mary продължава със същия поглед, но ме оставя да си чупя главата – за момента. Като стигнем до нейната глава, ще има строй се, преброй се 

 

След малко ни настига една бойна група чехкини, въоръжени с щеки и пешеходно облекло и ние разбрахме, че леко сме сгазили лука... Заговаряме ги и става реч, че те са се запътили на майна си Райна, а не към Нещо, Което и Аз Не Знам Какво е  Обръщам се гузно към Mary, тя великодушно поклаща глава: от мен да мине

 

П.П. Искате ли някой да ви приземява навреме преди да сте си счупили коравата тиква, оженете се за Дева. Пардон! Пътувайте с Дева – което си е бетер брак 

 

Поемаме суйни буйни надолу...  Обаче. Обаче! На връщане засичаме един от най-готините шотландци ever. Защото е ИСТИНСКИ. С дълги крака, щиглецообразен, с коса ала Уудсток и арт шлифер, с готино гадже до себе си и с... килт! И на тези дълги слаги крака как се мята оня ми ти килт... (Макар че килтът има способността на всички телосложения да стои прекрасно!). И след като го видяхме, двете със спътничката ми нададохме боен вик и го нападнахме. Как не се подмокри човека, не разбрах! (Не проверихме, де...) 

 

Направихме си прекрасна фото сесия и ги пуснахме да си ходят по живо, по здраво. В един момент се присещам за дадено обещание към дружките на Mary – да разберем аджеба облеклото ПОД килта  Отварям скоба. Преди години имах един мноого готин 60+ и 160 кг.+ колега шотландец, умен до престъпност и голям купонджия. Та той ме беше светнал как да питам някой шотландец – от когото съм заинтересована – дали е подходящо облечен... Та тичам като изоглава след двойката и със смутен поглед, потриваща ръчички – егати каква drama queen се въдя на моменти! – учтиво питам мога ли да попитам нещо специално. Девойката наостря уши и подава глава. Аз подавам трепетно устнички и промълвям драматично въпроса... Шотландецът вижда завръзката някаква и тича нетърпеливо: И аз искам да разбера какво я питаш! При което drama queen още по-безмълвно промълвя: „Are you going commando?“ Непреводим аксиом и означава... буквално каквото означава 

При което шотландецът полу-възмутено, полу-развеселено натъртва: Of course! (Разбира се – бел. авт.). Ние нямаме право да носим килт, ако не сме... commando! След което приятелски ми намига – от нашата каста си, разбрах!“ 

 

Поглеждам тържествуващо Mary…

 

П.П. Искате ли да ви се случват запомнящи се идиотии, не е нужно да се жените за Водолей, а и той/тя няма да напира. Стига ви само да му уйдурдисвате на акъла и той/тя ще ви обича безпаметно! 

 

П.П.П. Ще помоля @Mary да пусне някоя снимка, ако има подходяща (и други снимки, по желание). Аз бях с достатъчно зяпнала уста, за да реагирам адекватно...

 

 

 

 

След този емоционален душ съвсем емоционално превземаме една специална забележителност – много-много-известната Talisker Distillery. Снимки няма. Има една престъпно-специална бутилка у дома, за специални поводи и специални хора. Или като ми падне пердето 

 

Междувременно се движим по абсолютно главозамайващи пътченца...

 

 

 

 

Mary, ако имаш снимчици... Аз щото се бях вторачила в пътченценцето и снимането беше особена категория дейност Още по-особена категория – ама яко по-особена категория! – се оказа фарът, към който се бяхме засилили. Първо, как намерихме шанс да паркираме, хал хабер си нямам на идея! Щото то не сме само ние изродите, тръгнали на лов за гледки, а паркинченцата са баш като пътченценцата... Обаче как си струваше само!

 

 

Сигурно е смешно, но имах усещането, че вятърът е точно както в Патагония... Дано някога го усетим с Mary Вятърът на шотландската Патагония не беше по-безобиден, обаче. Все пак не успяхме да се катурнем в пропастта – макар че по едно време сериозно се притесних, докато се дупехме за снимане...

 

 

Оххх, уникално е там. Сигурно ви втръснах до върха на палците с  тези тривиални опдереления, но очевидно мозъкът ми само такива генерира, като се присети за там. Клиширани възклицания. Ако можех, щяха да са още по-клиширани и още по-възклицания

 

За честта на истината няма да се превъзнеса ЧАК толкова за Dunvegan Castle. Много си е хубава даже крепостта, просто ние бяхме с преситени сетива...

 

 

И една бележка под линия – средновековните крепости на Острова и отвън само да ги гледаш, си заслужават достатъчно!

 

 

Виж, Claigan Coral beach много ни впечатли... Защото си беше като бяла афъзка  И буквално. Белите корали в констраст със Северно море ни накараха да хлъцнем сериозно и да не съжалим, че сме навъртяли поредният откачен километраж пеша.

 

 

 

А връщането – ах, ах, ахххх...

 

 

Задавам координатите на Каката - и както кротко си пътуваме по нормалното пътченце, следва команда Turn left (Завийте наляво – бел. авт.) и Mary се изправи на нокти...  Изправянето на нокти имаше своите основания – толкова бяхме на края на света и извън времето, че едва ли имаше накъде повече. Ако бяхме спукали гума, трябваше да стопираме някоя овца да ни я сменя, освен ако ние не се класираме за такива...

 

Изправянето на нокти – слава Богу – нямаше и кьораво основание. Измъкахме се сухи от това емоционално плуване, а така се кефихме... Речено е – ако не стъпиш една идея извън зоната со на комфорт, няма как да създадеш запомнящи се емоционални плувания.

 

Снимки нямам. Оставям ви на фантазията ви 

 

 

 

 

Редактирано 20 юли, 2017 от Гост

[Роца 17651]

Ох, ама вие двете ми пълните ми душата, бееееееее!

[Mary 58417]

Да се изкажа и аз по този ден.  

Излишно е да казвам, че много красоти видяхме, много се забавлявахме и много се смяхме.

 

Та да започна от началото.

Правим си ние някакъв разчет на деня, защото имаме набелязани точки, а и сме с надеждата да се върнем на едно от местата, които реално пропуснахме във вчерашния ден. Правя аз бърза консултация с телефона и си мисля - днес няма да е натоварен деня - имаме по километър ходете тук-таме, та ще има време за всичко.

Да, ама ... съм пропуснала да отбележа мераците на Rainy да бродим по безкрайните пътеки. Ха ха ха!

 

Пътуваме си ние по пътченцето и съзирам аз едни крави:

- Rainy, моля тееее, спирай!

Тя - защооо?

- Кравитеееее! Виж ги какви са хубави!

Тя - крави ли днес?!  

Ама нали ми е душица - спря да огледам и кравите. А те едни хубавииии, а мястото - приказно!

 

 

След тази кратка отбивка стигаме до паркинга за водопадите.

Както обикновено, късмета беше с нас и си намерихме място на основния паркинг, че като си тръгвахме видяхме спрели коли по протежение пътя на 1-2 километра...

И тръгваме по пътечката:

 

Моята навигация казва - 1,2км. След малко осъзнах, че не е километри, а мили - е, добре ще се ходи малко повече. Ама нали ще видим водопади!

И се започна...

Водопад първи:

 

 

Водопад втори:

 

 

Водопад трети:

 

 

Водопад четвърти, че този даже и кръстосваше водата много интересно:

 

 

Водопад пети:

 

 

Да не си помислихте, че само това бяха водопадите?! Нееее, само тези съм снимала.

 

Хайде да покажа и аз едни къпещи се - тези поне бяха облечени в студената вода:

 

 

Поглеждам навигацията - ами ... трябва да сме я стигнали тази забележителност, че  даже и леко подминали...

Ама Rainy не е доволна от тези водопадчета - търсим, както разбрахте вече ... поне Виктория!

Къде ще да е този голям водопад?! Някакви хора вървят там в далечината - ами хайде и ние по тях, че да не изпуснем.

99% от останалите вече не ни придружаваха по този път. А питате се защо ли?!

Е, колко да е този път - ей я къде е планината! Водопадчета вече няма в близката околия, но ние сме с надежда след всеки следващ завой да е ... Виктория, разбира се.  

 

 

Продължихме така около 5км. поне и стигнахме почти до тези чукари, които са на снимките, ама аз даже и не снимах вече. Бях разбрала, че голям водопад сигурно има, ама не е тук!  

Е, там на края на света, срещнахме един по-откачен и от нас американец, а Rainy истински му завидя - беше тръгнал да превзема чукарите от мечтите ѝ!

Само благодарение на това, че имахме още запланувани неща не отидохме да проверим как са сипеите там заедно с американския симпатяга.  

Е, хъката-мъката ще се връщаме. Ха ха ха - знаехте си, че няма да видим големия водопад вече, но пък видяхме "големия" шотландец!

 

 

Само като го съзрях, забравих многото изминати километри и се втурнах към него.

Снимка? Ама разбира се, даже с удоволствие. Даже и повечко. Показвам ви само него, че той е темата на разговора сега.

Разбрахте за разговора, който проведохме, ама дали разбрахте и същността?! Мдаааа - не се носи нищо под килта по принципи и в частния случай също!

Още по-симпатичен ви стана, нали?

След срещата с този симпатяга вече ни вървеше по-бързо хода навръщане към колата.

Метнахме се и продължихме към Talisker Distillery.

 

 

Да ви кажа ли нещо за "една престъпно-специална бутилка у дома, за специални поводи и специални хора"?!

Хайде, показвам:

 

 

Желаещи да я опитат?  

Сега да изясня, че това не е бутилката, която купи Rainy, но се оглеждахме дали няма мераклии да си купят и от нея - е, не видяхме такива.

 

И спомена  Rainy за пътченцата... Е, какви ще да са пък тези пътченца - ами колкото за кола и ... овца!

 

 

Така са предвидени - не могат да се разминат две коли, но могат да си вървят съвместно кола + овца!

А чат-пат се срещат и такива колички по тези пътченца:

 

 

Показвам и една снимка на Фара, където вятъра искаше да ми отнеме ту шапката, ту якето, а отвреме-навреме и мен цялата. А аз хич не съм малка, обаче едва удържах поривите на вятъра понякога.

 

 

Не ходихме долу до фара, а го гледахме отвисоко, където гледката беше зашеметяваща! Представям си как е в по-нормално време. Романтично ... направо приказно!

 

Замъка вече го видяхте в цялост, а аз ще покажа 2-3 детайла.

 

Отбраната:

 

 

И спомен от колегите-пътешественици, които са го обитавали този замък:

 

  

 

Чудите се къде са пътували ли?! Показвам:

 

 

И една снимка от градината:

 

 

И накрая ... Плажа!!!

Много красив, ама и мноооооого ходене до него!

Като вървяхме, вървяхме и поглеждам навигацията - от сутринта си знам, че трябва зорко да я следя  - и казвам на  Rainy - минахме 1/4 от пътя. Тя направо хлъцна.

Ама нали сме инати кози, продължихме и стигнахме до този уникален плаж. Вижте го и вие:

 

 

 

След толкова ходене, питиетата бяха задължителни вечерта.

Това беше от мен по този ден.  

[pamela 1329]

Ама и двете сте велики, да знаете! Такова чувство за хумор, такъв усет към детайлите! Снимките и красотите вече дори не ги коментирам. Те са си за без коментар.

Всеки път, като видя темата само като заглавие, се усмихвам. А когато я отворя и започна да чета, усмивката ми става все по-широка и направо си се хиля на глас.

Определено трябва да ви включат в някоя психологическа книга за добро настроение!

[Гост]

Преди 1 час, pamela каза:

Ама и двете сте велики, да знаете! Такова чувство за хумор, такъв усет към детайлите! Снимките и красотите вече дори не ги коментирам. Те са си за без коментар.

Всеки път, като видя темата само като заглавие, се усмихвам. А когато я отворя и започна да чета, усмивката ми става все по-широка и направо си се хиля на глас.

Определено трябва да ви включат в някоя психологическа книга за добро настроение!

Хахаха... благодаря! Отговарям на комплимента - по изключение, за да уточня: Чувството за хумор на @Mary е  у н и к а л н о. Съжалявам, че няма как да пресъздам нейните реплики, докато шофирам или катерим нещо. Със сълзи се смея! Цвиля е най-точната дума...

А аз просто обожавам самоиронията. Намирам я за най-прелестното средство за лечение на каквото и да е  Много се радвам, че Mary се включи в пътеписанието. Цветността на разказа става някак наистина плътно-цветна... 

[Ann 909]

Без думи съм