Прескочи до съдържание

Тема тип "дневник" vs пътепис


Препоръчани мнения

Отдавна се каня да ви питам.

Кое е за предпочитане:

Да опише човек преживяванията си в тема тип "дневник" или в пътепис.

Виждам, че много хора предпочитат в тема. Има доста ярки примери. Ето само няколко:

@alienad , Амстердам, лалетата:

 

  @ivooo с неговата любов :) 

Няма как да пропусна   @AlexandraKo  :

Според мен, колкото и да са ярки и сполучливи темите  ... в крайна сметка те "потъват" във форума.

Освен това съществува реален риск темата да се разводни и дори отплесне с коментари на други хора. (аз лично съм се удържал многократно да се вмъквам, за да не им развалям продължението на хората)

 

Не знам... Може би нещо пропускам ... или пък си е просто предпочитание на пишещия ... или пък така му е по-лесно и дописва, когато може ...

 

 

 

----

Вероятно е излишно да правя уговорката, че всеки един от начините заслужава адмирации.

Редактирано от ven62
  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Ами чисто технически, пътеписа е удобен, когато искаш да напишеш всичко наведнъж и да го публикуваш. Дневник е по-удобно ако пишеш по малко на няколко пъти в продължение на доста време. Май дневника тръгна, когато някой искаше да пише репортажи от мястото, всеки ден по малко.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
В момента, neuromancer каза:

Ами чисто технически, пътеписа е удобен, когато искаш да напишеш всичко наведнъж и да го публикуваш. Дневник е по-удобно ако пишеш по малко на няколко пъти в продължение на доста време. Май дневника тръгна, когато някой искаше да пише репортажи от мястото, всеки ден по малко.

ОК.

Може би е свързано и с мотивацията на хората.

Например, аз "пиша" основно по две причини.

- След време се връщаме с жена ми и препрочитаме това-онова - така си припомняме чудесни моменти.

- Това, което аз съм видял, преживял да го споделя, че да е полезно за други, които са решили да ходят по конкретното направление.

 

Не знам, кое ми е по-важно, но втората причина определено "губи" при дневник.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Пиши си, както ти харесва. Аз обичам да е повече под формата на дневник. Защото се получава разговор  - някой пита или добавя нещо, това пък, ме подсеща, ако аз  нещо съм пропуснала или забравила.

  • Харесвам 11
Връзка към коментар
В момента, AlexandraKo каза:

Пиши си, както ти харесва. Аз обичам да е повече под формата на дневник. Защото се получава разговор  - някой пита или добавя нещо, това пък, ме подсеща, ако аз  нещо съм пропуснала или забравила.

:)  Такива ... мнения чакам.

Връзка към коментар

Аз ги пиша като дневник, защото не ми се отдава много художественото писане. Моите неща са по - скоро информативни с идея, ако мога да съм полезна за други, запътили се натам. Пътеписът го възприемам като художествена творба, която има повече емоции, лични преживявания, а дори защо не и художествена измислица , за да е по-забавно.

Прав си, че темите, ако не се актуализират с нови мнения остават доста назад, но мисля, че с търсачката (която сега е доста по-добра) се откриват.

Редактирано от alienad
  • Харесвам 10
Връзка към коментар
  • Дневникът има повече интеракция, постоянното повдигане на темата помага, а и по-лесно се следи пътуването все е едно е наживо. Пътеписите са по-статични.
  • Дневникът има по-експлозивен живот, повдигането на темата помага няколко дни и седмици да има интерес и много обратна връзка с читателите. Но в последствие потъва измежду останалите теми. Пътеписите може да не генерират толкова силна първоначална реакция, но сякаш остават по-четени напред във времето. 
  • Дневникът е по-удобен да се пише на части, определено. Не пречи и пътепис да се пише на части и да се пусне като е готов, но процесът не е толкова лежерен. 
  • Мисля, че повечето автори възприемат дневникът като по-неформален и не толкова ангажиращ. Това не е задължително, има примери и в двете посоки. 
  • Дневникът има предимството, че може темата да започне още преди самото пътуване, когато хал хабер си нямаш накъде си се засилил. Пътеписът задължително е постфактум.  

 

Това така малко в синтетичен вид, без да влизам в главите на авторите :) А и въпросът не е vs., нищо не пречи да си пишеш дневник, а после да го оформиш и да го пуснеш като пътепис.

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Аз пък пиша в стил нещо като кратки разкази и някои се получават добри други- не чак толкова. Не знам за вас ама повечето пътеписи които съм чел, а и дневници тук в Форума не са ми кои знае колко интересни. Липсва екшън, в доста от пътеписите на съфорумници.Същото е валидно може да се каже и за  някои от моите разкази и в стила с които ги пиша не може да се харесат на всеки.Между дилемата Дневник или Пътепис аз бих избрал нещо по средата така както пиша. 

Редактирано от georgikehayov
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Аз пиша дневници от известно време, защото съм пробвала с пътеписи и не и се получава. Защо? Защото е нужно време да се опише по- дълго пътуване. Започвам и по някое време безотговорно зарязвам писането :) . Когато започна да пиша дневник се чувствам длъжна да довърша писането. Та така вече съм успяла с три такива 2 - 3 седмични пътувания да опиша преживяното. Обичам този тип описание и заради информативната страна, ако щеш и програмата, време необходимо за еди какво си, цени, транспорт. С интерес чета тази форма за всяка предстояща ми дестинация, а и непредстояща :) .

Редактирано от Цвете
  • Харесвам 13
Връзка към коментар

Дневник е и моят избор.

Предпочитам да пиша на части и когато имам време.

Снимки слагам доволно много и чак се чудя как бих ги побрала в пътепис.

 

Изобщо не ми пречат въпросите в темите - даже се радвам, че мога да отговоря.

Още повече се радвам, когато хора са се възползвали от написаното от мен и са  пътували по "моите" места.

Ако имах достатъчно време, всички пътувания щях да ги споделя тук. :) 

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

 Когато е под форма на дневник е по-неангажиращо както е писал @Георги . Винаги можеш да го зарежеш . Особено ако видиш , че няма интерес от хората за които е предназначено .  В крайна сметка писането на каквото и да било тук не е част от работата на повечето от нас . Става дума за лично и понякога високоплатено време което си отделил за това . За мен е учудващо , че поне @Георги не се възползва финансово от това . От моя гледна точка това е хабене на ценен ресурс . :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 3 минути , ivooo каза:

 ... От моя гледна точка това е хабене на ценен ресурс . :)

Този път не съм съгласен.

Не е хабене, ако това ти носи удовлетворение, ... кеф.

В този смисъл:

"Кеф цена няма"

 

 

  • Харесвам 9
Връзка към коментар
преди 7 минути , ven62 каза:

Този път не съм съгласен.

Не е хабене, ако това ти носи удовлетворение, ... кеф.

В този смисъл:

"Кеф цена няма"

 

 

Двете неща не се изключват . Нека някой печели от това , от нашия кеф . Повече богати хора за всички е по-добре . 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Пътепис   е литературна форма за описание на пътешествие/пътуване/приключение и прочее .

Дневник    е ,,документирано,, описание на факти/събития ,които в случая са част от пътешествие/пътуване/приключение и прочее .

 

пс

Защо трябва да са едно срещу друго ..  (vs)

Връзка към коментар

Аз имам два пътеписа публикувани тук. След пътуването до Мауи, реших да пусна тема дневник, като се надявах, че ще има повече въпроси и ще се получи дискусия. Това обаче не стана, имаше само един въпрос и темата потъна някъде из форумните подземия, дори аз не мога да я открия сега. 

Отсега нататък определено предпочитам да пиша пътеписи, аз винаги ги довършвам и предпочитам да ги пусна навъднъж, защото просто нямам време да го влача и да го публикувам в рамките на определен период от време :)

 

Въпрос към @Георги - след като съм пуснала тема дневник за Мауи, ОК ли е да публикувам и пътепис със същото съдържание?

Редактирано от Травеолани
  • Харесвам 9
Връзка към коментар
преди 55 минути , ivooo каза:

 Когато е под форма на дневник е по-неангажиращо както е писал @Георги . Винаги можеш да го зарежеш . Особено ако видиш , че няма интерес от хората за които е предназначено .  :)

Не винаги е нужен значителен читателски интерес, показан с лайкове. Вярно е, че е по- стимулиращо да видиш, че писанието ти се харесва. Понякога дневниците потъват сред много актуални теми и не се забелязват. Случвало ми се е, признавам, че ми докривява за момент. Написаното  обаче остава и търсейки информация човек изравя нужното. Точно това е идеята на нашето магеланско общество - безкористна взаимопомощ за всякакви пътища, пътешествия, приключения и т.н. 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
преди 2 минути , Травеолани каза:

Въпрос към @Георги - след като съм пуснала тема дневник за Мауи, ОК ли е да публикувам и пътепис със същото съдържание?

Мисля, че Георги вече даде отговор - можеш да го пуснеш и като пътепис. :) 

 

преди 2 часа, Георги каза:

А и въпросът не е vs., нищо не пречи да си пишеш дневник, а после да го оформиш и да го пуснеш като пътепис.

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
5 minutes ago, Травеолани said:

Въпрос към @Георги - след като съм пуснала тема дневник за Мауи, ОК ли е да публикувам и пътепис със същото съдържание?

@Георги май е отговорил на този въпрос:

2 hours ago, Георги said:

 ...А и въпросът не е vs., нищо не пречи да си пишеш дневник, а после да го оформиш и да го пуснеш като пътепис.

:)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Не знам какво значи темата да потъне, а пътеписът да остане. Пускала съм пътепис 2 пъти - за Шри Ланка и за Тайланд. Тогава още не работеха известията в този раздел и нямах никаква представа дали интересува някого. За мен още от публикуването беше загубена информация. Дори ако търся, не отварям пътеписите, освен ако не са на ЗдравкоАнгел например. 

И дневниците не предизвикват такъв интерес като "в момента съм" например. Особено ако ги пишеш за място, което не е силно коментирано. Но аз затова пускам тема -защото няма такава. Пътепис за такава дестинация..? Кой ще го потърси, намери и прочете? 

Понякога ако не се чете, става малко обидно за автора. Но пък е допълнително забавление за мен да гледам кой ден от пътуването се оценява като най-интересен.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

И аз предпочитам да пиша в Дневник, особено, ако мога да пиша от мястото на събитието. Когато пиша от дадено място предавам емоцията, която ме владее в момента и не целя информативност. Повечето пъти, обаче, поради липса на време, пускам дневник след като се върна. Тогава го правя, за да преживея за последно пътуването и след това забравям за него и се настройвам за следващото пътешествие. В този вариант се опитвам да бъда и информативна, но вече не помня всички детайли. Дневникът ми се явява едно своеобразно сбогуване с дестинацията, последна емоция, ако пиша след завръщането.

Писането на пътепис е доста по сложно и поне по мое мнение изисква, човек да владее речта и да успее да те грабне изначално. Имам един единствен опит да пиша пътепис и само времето ще покаже дали ще повторя с това.

За мен информацията не се губи, защото когато се подготвям за някъде пускам търсачката и изчитам всичко писано по въпроса - пътеписи и дневници.

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Двата формата не могат изобщо да се сравняват, тоест v/s не е точната формулировка, както някой вече го е споменал.

 

Пътеписът - ако е списван точно като този формат - основно вдъхновява.

Дневникът - има много пътеписи, които са си реални дневници - основно информират. 

 

Моето предпочитание? За мен колебание няма кое предпочитам. 

 

Аз съм изкушена от словото. Обожавам да си играя с него, да предизвиквам и себе си, и околните. Единствената спирачка, която някога съм имала, са ми етичните разбирания - когато съм пътувала с други хора, пътеписите се забавят вътрешно. Иначе самоиронията за мен е живителен и уникален инструмент за списване и живеене на живота ми.

 

И още.

По време на пътувания аз не мога да пиша. Просто се затапвам от емоции. Това в личен план.

Извън него - дневникът ми е дълъг за четене, размива ми се. И остарява като информация. Чела съм дневници много, и после започва гугъл - и въпросите въс форума. 

 

И още нещо интересно.

 

Като наблюдение и сравнение - реакциите спрямо единственият ми дневник са в пъти по-малко спрямо пътеписите. Може и да е щото не е хубав дневника :biggrin: Но по-скоро мисля, защото е развлачен във времето. И го четат само хора, които се интересуват от дестинацията - с малки изключения (мои и на Mаry фенове ;) )

 

Финализирам с едно - македонско :)  - изречение: и за двата формата има място под слънцето; и двата формата изискват сериозно време и усилие; което се превръща в усилие, когато е неоценено; и което е удоволствие, когато чувстваш, че си нужен.

 

Редактирано от Гост
Връзка към коментар
преди 5 часа, Rainy каза:

Като наблюдение и сравнение - реакциите спрямо единственият ми дневник са в пъти по-малко спрямо пътеписите. Може и да е щото не е хубав дневника :biggrin: Но по-скоро мисля, защото е развлачен във времето. И го четат само хора, които се интересуват от дестинацията - с малки изключения (мои и на Mаry фенове ;) )

Ааа, хубав си е дневника! Аз например много рядко цъкам "харесай" по принцип, което явно е грешка...

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 12 часа, Rainy каза:

Двата формата не могат изобщо да се сравняват, тоест v/s не е точната формулировка, както някой вече го е споменал.

 

Пътеписът - ако е списван точно като този формат - основно вдъхновява.

Дневникът - има много пътеписи, които са си реални дневници - основно информират. 

 

Моето предпочитание? За мен колебание няма кое предпочитам. 

 

Аз съм изкушена от словото. Обожавам да си играя с него, да предизвиквам и себе си, и околните. Единствената спирачка, която някога съм имала, са ми етичните разбирания - когато съм пътувала с други хора, пътеписите се забавят вътрешно. Иначе самоиронията за мен е живителен и уникален инструмент за списване и живеене на живота ми.

 

И още.

По време на пътувания аз не мога да пиша. Просто се затапвам от емоции. Това в личен план.

Извън него - дневникът ми е дълъг за четене, размива ми се. И остарява като информация. Чела съм дневници много, и после започва гугъл - и въпросите въс форума. 

 

И още нещо интересно.

 

Като наблюдение и сравнение - реакциите спрямо единственият ми дневник са в пъти по-малко спрямо пътеписите. Може и да е щото не е хубав дневника :biggrin: Но по-скоро мисля, защото е развлачен във времето. И го четат само хора, които се интересуват от дестинацията - с малки изключения (мои и на Mаry фенове ;) )

 

Финализирам с едно - македонско :)  - изречение: и за двата формата има място под слънцето; и двата формата изискват сериозно време и усилие; което се превръща в усилие, когато е неоценено; и което е удоволствие, когато чувстваш, че си нужен.

 

100% съм съгласна!

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.