„ОБИЧАМ ТЕ!“….
„И АЗ“….
Както написах във втората част на разказа ми за Ливан, това е малка, много красива средиземноморска държава на входа към Близкия изток, с много интересни история и настояще, която очарова, но е и трудно да се разбере. Тук официално са признати 18 религиозни общности, гравитиращи към двете основни религии: християнство и мюсюлманство. Още докато Ливан е под владичеството на Османската империя, в края на 17-ти век, френският крал Франсоа I сключва договор със султан Сюлейман Великолепни Франция да получи официално право да защитава католиците в империята. След Първата световна война Обществото на народите предава Ливан за подмандатна територия именно на Франция. Тя налага своя контрол и през 1922 г обявява създаването на т.н. Голям/Велик/ Ливан.
Минават години. В Ливан се заселват все повече мюсюлмани, които по силата на своите традиции да образуват големи семейства, скоро настигат и дори надминават по численост ливанското християнско население. Това предизвиква естествен дисонанс във взаимоотношенията и се стига до 15-годишната Гражданска война.Тя пък завършва и пак със съдействието на Франция властовите позиции се поделят по равно, 50:50, между християни и мюсюлмани. Помните нали – президентът винаги е християнин-маронит, премиерът – мюсюлманин сунит, а председателят на парламента – мюсюлманин шиит.
По време на войната в столицата е създадена т.нар. „Зелена линия“ – демаркационна зона, която разделя враждуващите фракции - едните в Източен, а другите в Западен Бейрут. След приключилия вътрешен конфликт в двата района остават да живеят съответно християни и мюсюлмани. Зелената зона остава неутрална и е арена на повече обществени – тоест, нежилищни сгради. Тук е парламентът, министерските седалища, главните бейрутски площади "Етоал" и "Площада на мъчениците"/или на оръдията/, църкви, джамии, офиси, търговски улици…
И днес кварталите на Бейрут са все така масирано разделени: западните и южните са населени предимно с мюсюлмани, а източните – с християни. (Това обяснява защо Израел нанася периодично удари по определени зони, главно в южните предградия, където са бастионите на шиитските групировки). Има и няколко централни райони със смесени религиозни общности, като квартал "Хамра", в който нощувах.
Една вечер, след края на екскурзионната ни програма, когато микробусът отвеждаше групата към хотела, аз, както винаги, не се прибрах с него, а останах да разглеждам Бейрут самостоятелно. Движех се из непознати улици, без да имам представа какво население преобладава в тях. Стигнах до обществена сграда, чийто вход бе богато озеленен и водеше към полуподземно пространство. Над отворената врата имаше надпис на арабски. Полюбопитствах да разбера какво е това място и без колебание влязох. До вратата имаше диван, на който се отпуснах за кратка почивка и започнах да оглеждам помещението. А то беше голямо. В далечния му срещуположен ъгъл бяха разположени две дълги маси със столове. На едната седяха само мъже, а на другата – само жени, облечени в черно и с черни забрадки. Веднага разбрах: мюсюлмани са.
Очевидно се провеждаше някакво събитие и все повече исках да разбера какво е то. Беше ясно, че не бях мюсюлманка, нито пък бях поканена в тяхното общностно пространство. Мислех, че никой не е забелязал присъствието ми, или, ако ме видят, ще ме изгонят от тук, но след малко към мен се приближи млад, добре облечен мъж, който носеше тарелка с дребни сладки. Искаше да ме почерпи. До този момент въобще не бях забелязала, че става дума за почерпка, защото масите бяха закрити от плътно наредените столове с насядалите хора по тях. По принцип не консумирам тестени изделия и за секунда се подвоумих дали да си взема от сладкишите, или да откажа. Но усетих, че отказът би обидил човека, затова прибрах няколко бисквитки в джоба си. След това помолих младежа да излезем за малко навън, за да поговорим.
Той ми обясни, че това е „Социалната зала на министър-председателя мъченик Рафик Харири“. Същият този премиер, който започва да възражда Бейрут от пепелищата след Гражданската война, но през 2005 г. е взривен в колата си. Разбрах, че в момента в залата се провежда възпоменание, за което някой е донесъл почерпката. И аз съм направила добре, че все пак приех сладките! Впоследствие прочетох колко дълбоко обидно и неуважително в техните традиции би било да откажа подадено от сърце гостоприемство.
Помолих младежа да ми посочи пътя до централната джамия на Бейрут. Вече бях видяла гръцката православна църква „Свети Георги“, както и величествената католическа маронитска катедрала, носеща същото име – „Свети Георги“, разположени в сърцето на бившата Зелена зона. За да допълня представите си за това религиозно многообразие, исках на всяка цена да открия и главния мюсюлмански храм. Получих любезни обяснения накъде да вървя.
Вървях много дълго, докато накрая не се озовах... отново в познатата централна зона, право пред грандиозната джамия „Мохамед Ал-Амин“. Аз вече бях преминавала покрай нея в предните дни, без изобщо да подозирам, че тя е централната джамия на града.
Междувременно започна да се мръква. Интересно е колко рано и внезапно пада мракът в Бейрут през октомври. Трябваше да извървя дългия път обратно към хотела в „Хамра“. Бях направила това по този маршрут преди няколко вечери и бях напълно убедена, че зная накъде да вървя и откъде точно да мина. Тръгнах спокойно, като безгрижно въртях глава във всички посоки, улавяйки интересни градски акценти, за да ги запечатам в снимки.
В един момент обаче с тревога констатирах, че съм се объркала. Вместо да продължа по високата естакада, която водеше директно към моя квартал, бях слязла в подножието ѝ, и то далеч в противоположна посока. Спрях на тротоара. Там две трилентови шосета, разделени от широка зелена ивица, се вливаха едно в друго точно пред мен, съединявайки се като огромно латинско обърнато Y. Оказах се в капан на самия връх на това разклонение. Трябваше да го пресека, да премина отсреща и да се кача на правилния за мен път.
В Ливан съществува неписано правило: ако искаш автомобил да ти направи път, трябва да застанеш смело срещу него и да изправиш длан напред – жест, наподобяващ защитния амулет „Хамса“ (Ръката на Фатима). Колите обаче бяха толкова много и караха с такава зашеметяваща скорост, че едва събрах смелост да стъпя с единия си крак на платното, сигнализирайки от края на тротоара, че искам да пресека. Никой не се съобразяваше с мен. Ставаше все по-тъмно, а аз отчаяно се оглеждах за друга възможност да стигна до хотела. Зад гърба ми се виеше дълъг, стръмен, зле осветен път към квартал, чието име не знаех и нямаше никаква гаранция, че там изобщо ще срещна някой, който да ме упъти обратно към „Хамра“.
Мина доста време в безпомощно чакане. Изведнъж забелязах, че на тротоара от другата страна на широкото, многолентово шосе стои дребен, невзрачен мъж. Той явно имаше същата цел – искаше да пресече този луд поток и да дойде на моя тротоар. Правеше същите отчаяни опити да забави хода на препускащите коли, но шофьорите не реагираха на сигналите му.
Как обаче стана, въобще не разбрах, но мъжът все пак се промуши сред неспирната автомобилна колона и стигна до мен. Без да каже дума, той хвана ръката ми и…пак като на магия, ме преведе през бясното движение до другата страна. Благодарих му с жест и си поех по естакадата.
Вървях с досада по познатия път към хотела. Почти нямаше хора по пътя. Но ако срещнех някого, питах за посоката, ей така, да не ми се слепне устата от мълчание. Вече бях съвсем наблизо да се прибера, когато минах по един тротоар, в края на който няколко мъже, вероятно седнали на някакви касетки, пийваха нещо. Попитах за моя хотел, като отлично знаех вече къде е, и един от мъжете ми обясни: след втората пряка завийте надясно и сте пред него. Слязох на пътното платно и тъкмо се оглеждах дали е безопасно да пресека улицата, същият мъж ме попита от къде съм. Без да се обръщам отговорих: От България. И тогава внезапно чух екзалтиран вик на български: Обичам те! Спонтанно вдигнах ръка и със същия вик …отговорих: И аз! Обърнах се. Мъжът също беше вдигнал ръка. Всички се разсмяхме, а аз продължих пътя си. Не зная останалите дали разбраха какво си казахме, но въобще не ми мина през ума да попитам откъде този човек знае тези думи на моя роден език...
Това се те, обикновените ливанци. Гостоприемни, толерантни, услужливи, жизнерадостни. Жилава нация, която устоява на непрекъснатите конфликти, създавани от кръстопътното й местоположение, от външните и вътрешни религиозни системи, от междудържавните размирици, в които понякога Ливан дори не е страна. Хора, които на практика нямат единна държава и са свикнали сами да намират решения за липсата на всякаква помощ от такава. Хора, разделени, но които намират начин да живеят заедно, без вражда и пречки в индивидуалните си пътища на трудното си оцеляване.
Централната джамия „Мохамед Ал-Амин“ в Зелената зона на Бейрут
Джамията е най-голямата и се счита за най-красива в Ливан. Построена е за сунитската общност. Но тъй като ислямът позволява на вярващите от различни течения да споделят молитвени домове, храмът е посещаван и от мюсюлмани от другите разклонения на тази религия. Така той се превръща в поредния символ на религиозната толерантност и единство в Ливан. Има четири минарета и син купол, затова е наричан и Синята джамия
Под джамията, съвсем наблизо, се намира гръцката православна църква "Свети Георги". Тя е полуподземна, затова направих само интериорни снимки
Католическата маронитска катедрала "Свети Георги" е почти долепена до джамията. Беше затворена
И с един поглед срещаш минаре и християнски кръст в небето над центъра на Бейрут
Съвсем наблизо е и катедралата „Свети Илия и Свети Григорий Просветител“, която е седалище на Арменската католическа църква
Джамиите в Ливан са най-разнообразни по вид. Те отговарят на традиционното и в същото време модерно, съвременно строителство, в цялата държава. За тази са характерни съвременни строителни материали и традиционни левантински ислямски форми. Минарето е направено от стоманобетон и е завършено със светла облицовка, имитираща камени блокове в основата си. Това позволява постигането на изключително голяма височина при много тясна основа
Кулата Ал-Абед или Часовниковата кула Нежме на площад "Сахат ал-Нежме"/или "Етоал"/в центъра на Бейрут. По време на Гражданската война площадът е напълно разрушен и превърнат в необитаема руина. Часовниковата кула е била демонтирана и преместена, за да бъде спасена от пълно унищожение. След войната е върната на мястото й, а целият площад и околните сгради са изцяло реконструирани и реставрирани
Още интересни сгради в Бейрут. Тази е Елипс център в квартал Ашрафие. Характеризира се с извита фасада и с модерна конструкция от стъкло и стомана
Сградата на фондация „Айшти“, една от най-забележителните културни институции в Близкия изток, известна с уникалното си съчетание на съвременно изкуство и висша мода. Формата й е прост блок, който е завъртян на единия край, така че да изглежда наклонен
Националният музей в Бейрут - най- ценния археологически музей на Ливан. Съхранява над 100 хиляди експоната. Достъпни са 520 от тях, датиращи от праисторическата епоха, от бронзовата епоха, от финикийския, от елинистическия и римския периоди, и дори от османския период 
Сградата е великолепна и отвън, и отвътре. По време на Гражданската война тя е превърната във военни казарми, бункери и огневи позиции на различните милиции, които дори са стреляли директно през прозорците върху експонатите и историческите мозайки. Директорът на музея приложил хитроумни средства за запазването им, като някои са били временно заляти с бетон и никой не подозирал какви съкровища има наоколо
Това е перлата в музейната колекция - саркофагът на финикийския цар Ахирам, датиран от около 10-и век пр.н.е. и открит в кралския некропол на древния град Библос. Върху капака му е изсечен най-старият известен досега дълъг надпис на финикийската азбука – прародителят на съвременните азбуки. Декориран е с барелефи на царя на трона и на процесията, която му носи дарове
Ето това е надписът. Текстът се състои от 38 думи, написани на старофиникийски диалект и съдържа както посвещение, така и строго предупреждение (проклятие) към онези, които биха дръзнали да осквернят гробницата
Това са позлатени бронзови фигурки, открити в Обителта на обелиските в Библос. Датирани са от началото на 2-рото хилядолетие пр.н.е. Фигурките изобразяват мъжки божества, носещи характерни конусовидни шапки (тиари), покрити с фино златно фолио. Те са се превърнали в един от най-разпознаваемите символи на древната финикийска култура в Ливан
Други безценни експонати са оброчните изящни детски статуи от бял мрамор, датирани от около 4-ти век пр.н.е. Открити са в храмовия комплекс на финикийския бог на лечението Ешмун, близо до град Сидон. Фигурите на децата са изваяни с невероятен реализъм за времето си. Те са били оставяни в храма от родители като молба или като благодарност към бога за излекуването на техните деца
Ливан се гордее и с най-голямата в света колекция - 31 брой, от антропоидни саркофази (тези, на които капаците им наподобяват човешки фигури), открити в района на Сайда/съвременното име на Сидон/ и датирани от V век пр.н.е.
Ценни са и множеството мозайки в музея, разположени по пода
и по стените му
Входът на "Социалната зала" на името на бившия премиер Рафик Харири - сунитски мюсюлманин. Тя често се използва за общностни събития, на едно от които аз се вмъкнах неканена, но никой не ме прогони, а дори ме почерпиха
Край крайбрежния булевард Корниш на Бейрут се намират т.н. Скали на гълъбите. Колосалните скални образувания се издигат направо от морето и са привлекателна гледка както за гостите на Бейрут, така и на неговите жители
Край брега на Сидон е и малкият остров Ал-Зейрех с фар (маяк), който служи за ориентир на корабите през нощта. Фарът е висок само около 4 -5 метра, но светлинните му сигнали достигат до 6 морски мили. Изчислението на височината му напълно съответства на законите на природата и кривината на Земята. В този вид е построен през Френския мандат - 30-те години на миналия век
Морският замък край брега на Сидон, построен от кръстоносците през XIII век като крепост на Светите земи
Сук/покрит базар/ в сърцето на стария център на Сидон с кафенета, сергии, магазинчета. Тук вътре се намира и Музеят на сапуна
Паметниците и публичните пространства в Ливан са дълбоко свързани с политическата история и националната идентичност на страната. В Бейрут видях много такива на ливански държавници. Те също служат като символ на национално единство. Това е шейх Бешара ел-Хури - първият президент на независимата Ливанска република, заемал поста от 1943 г. до 1952 г. Паметникът е създаден е през 2000 г
А това е паметник на Риад Ал Солх, първият министър-председател на Ливан след обявяването на независимостта на страната. Създаден е през 1957 г. Въпреки всички превратности в съдбата на държавата, тук хората помнят, тачат и отдават почит на личности, изиграли важни роли тя да съществува. Може би това едно от обясненията, че Ливан продължава да оцелява в шокиращото разнообразие от партии, групировки, религиозни общности, ръководени от също такава разнопосочна власт
Красива ливанска булка. Женските ливански сватбени облекла са известни в цял свят със своята пищност, лукс и висша мода. Тук обаче е вмъкнат мюсюлмански елемент - съчетаване на традиционното религиозно покривало за глава (хиджаб) с дизайна на самата рокля, изработено от същата луксозна материя с бродерии и кристали. Роклята е изцяло затворена до брадичката и включва плътни дълги ръкави, нещо, което обикновено се избягва от булките, разголващи свои прелести - рамене, деколтета, бедра, в сватбения си ден
Кулинарните критици и експерти определят ливанската кухня като най-изисканата и балансирана в целия Близък изток. Характеризира се с обилно използване на зехтин, чесън, лимон, свежи билки - магданоз, мента и др., нахут, зеленчуци и традиционни предястия. Това е емблематичната салата Фатуш
Хапвахме и мутабал (или баба гануш), традиционен близкоизточен дип от печени патладжани, украсен със семена от нар и обилно полят със зехтин. Невероятна вкусотия
А какво пък да кажем за ливанските сладкиши...
Бейрут. И неусетно пада вечерта...
Край
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега