Обикновено мненията за Дубай са съвсем противоположни. От една страна, много българи смятат Дубай за рай – лъскавко е, шопинг, скъпото и луксът са на показ. Същите тези хора харесват и Монако, скъпите яхти в пристанището му, снимат се пред Ферари или пред магазин на Гучи и пускат до 2 минути снимката във Фейсбук. Не споделям тяхната суета. Харесвам лукса, но не съм му роб, мога и без него. От друга страна пък, са онези, които с неподправено презрение гледат на емирството, защото всичко това било построено с пари, с много пари. Дори много от тези хора изобщо не искат да отидат в Дубай. И докато хората, харесващи лукса и лъскавото, не мога да ги упрекна, защото тези хора на такова място се чувстват поне за малко специални, тоест – получават това, което явно им е липсвало в обичайното им местопребиваване, то има много какво да си кажа с онези, които сякаш отричат значението и стойността на този град.
Още когато се разхождах по улиците на Санкт Петербург си мислех за визионерството на Петър Първи да премести столицата на империята си от Москва в блатата край Балтийско море. Колко смелост и енергия са необходими за подобно нещо! Резултатът е познат за много хора, които са били в Перлата на Русия – Санкт Петербург. Но какво общо има тук този северен град с Дубай. Ами, на пръв поглед няма нищо общо, но само на пръв поглед. Всъщност се касае за една и съща идея. И двамата владетели са искали да създадат от нищо – блата и пустиня, нещо, което да наподобява на Запада. И на двете места архитекти и инженери от западния свят създават шедьоври. И на двете места се строи с много пари. То всъщност къде се строи без пари!? Да не би Париж и Лондон да са вдигнати без пари. Или парите на Франция и Англия са по-честни и заслужават повече уважение от тези на Дубай?! Съмнявам се, дори по-скоро е обратното – едните са основно от колониите, а другите – от земята под краката им. Трябва да си признаем – не сме много коректни към тези хора! Сякаш с пренебрежение приемаме, че те имат и добиват собствения си петрол и затова имат и пари, а така се възхищаваме на създаденото например в Европа, което е постигнато до голяма степен със средства от колониите на европейските страни по цял свят, тоест – коствало е сълзите, кръвта, живота на милиони хора. Това е лицемерие, нали! За да не продължа в тази посока, защото на много хора няма да им хареса, предлагам да оставим парите настрана. Парите са само средството, което дава възможност на най-изявените архитекти по света да сътворят най-смелите си мечтите. Така възникнал Санкт Петербург. Така възникнал и Дубай.
Интересното е нещо друго – същите тези хора, които сякаш пренебрегват Дубай (а и изобщо Емирствата), са страшно заинтригувани от пирамидите в Египет, трепетно се снимат пред Колизеума в Рим, прелитат хиляди километри, за да видят Петра в Йордания. Добре, нека помислим – трябва ли нещо да бъде древно, да е напуснато от хората, да са останали развалините му, та дори на места само няколко камъка, за да го оценим и уважаваме?!? Аз лично не разбирам тази логика. Харесвам и пирамидите, и Колизеума, и Античния театър в Пловдив, но харесвам и скоро изградената Голяма джамия в Абу Даби, Бурж Халифа, съвременните модерни стадиони, театри и опери. Всички те са празник на човешкия гении и труд и считам, че те заслужават нашето уважение и адмирации. Нека не си слагаме изкуствени ограничения, а да им се радваме с цяло сърце. Сега! Защото след хиляда години няма да можем.
Представете си за миг, че ние сме съвременници на Пирамидите в Египет. Построили са ги току-що и ние имаме възможност да ги видим сега – в нашия живот. Страхотно, нали! Ами, Дубай – това са Пирамидите в днешно време, това е току-що построеният Колизеум, това е годината, когато изградиха Айфеловата кула, построиха Тадж Махал… И ние имаме невероятния шанс да присъстваме. Нали няма да пропуснем този шанс?!
Хиляда години по-късно вероятно туристи от цял свят ще се стичат на мястото на някогашния Дубай, който ще е обявен за едно от „най-новите 7 чудеса на света“, и ще гледат стърчащи железа и бетон. Ще цъкат с език и ще се възхищават на това каква напреднала цивилизация е имало тук. Ще се опитват да си представят как точно е изглеждал градът. „Какви невероятни неща са създали тогава!“ – ще си каже някой турист. Но ще бъде ли и той така сляп тогава за човешкия гений, намерил своето проявление в неговото съвремие. „Какво ли е накарало хората да напуснат този град?“ – ще се питат туристите, като отдавна ще са забравили, че някога тук е имало нефт, който е бил наричан от хората „черното злато“. Вероятно отдавна ще е забравено, че човечеството някога е оценяло този нефт толкова високо, че в негова замяна тук е построен град за чудо и приказ, градът на суперлативите, където е била най-високата сграда за времето си, най-голямото колело, най-големите фонтани и т.н. С петрола отдавна ще е свършено. Хората ще са имали неблагоразумието да го оползотворят докрай. Добре, че тогава са започнали да ползват слънцето, водорода и т.н. за същите цели.
„Определено тук е имало развита цивилизация“ – ще настояват хората, както ние сега твърдим същото за археологическите останки от грандиозното строителство в Египет. А дали там е имало развита цивилизация, или просто египетските фараони са били толкова могъщи и богати, че са могли да си позволят да доведат най-добрите архитекти и строители от останалия свят и да създадат уникални и до днес строежи. Когато се замисля и имам предвид днешните обитатели на Египет, трудно мога да си представя, че тези хора са строили пирамиди. Никак не желая да засегна който и да било. Просто аз не мога да си го представя. И пак се замислям – та кой строи днес в Дубай?! Да не би това да са шейховете и хората с камили! Десетки хиляди строителни работници от Индия, Бангладеш и останалия свят са се заселили тук, живеят и се прехранват. И създават всичко това, което е Дубай днес.
Спрях се в магазинчето за сувенири на сто и незнамсикой етаж на Бурж Халифа пред тази книга. Не можех да отмина този поглед. Погледнах в очите му. „Дали е визионер или прахосник, дали това, което прави е правилно?“ Времето ще покаже.
Аз лично вярвам, че това е „дубайският Пътър Първи“. Ангажирал се е да създаде от нищо нещо. От една пустиня – страхотен град. Град, който не спира да ни учудва със своите строежи, надхвърлящи всичко познато. Този човек заслужава възхищение, защото цялото богатство е в ръцете му, но той не е станал роб на парите, като ги харчи само за себе си, а сам е впрегнал парите да му служат, за да създаде нещо за хората. И ако за някой това е просто игра на богат човек, то аз виждам милиони хора, чийто живот се променя към по-добро. Някога тук са живеели само камилари. Днес тези камилари посрещат хора от цял свят, правят бизнес, развиват туризъм, предлагат лукс на приемливи цени.
Гледах всички тези сгради, множество зелени площи и се чудех – „Та това изисква огромна поддръжка!“ Да имаш огромни площи със зеленина за нас европейците е даденост и сякаш не го оценяваме. Да поддържаш обаче такава зеленина в пустинята е голяма работа. Иска се много труд и много средства. „А какво би станало, ако кладенецът на тези средства пресъхне?!“ Днес Дубай се е превърнал в средище за бизнес и туризъм. Ако обаче интересът към петрола намалее, дали всички тези сгради, градини, палати, пътища и инфраструктура ще могат да бъдат поддържани, защото пари са необходими не само за строеж, но и през всеки ден оттук нататък. Също като луксозен автомобил, който, за да остане в движение, се нуждае от скъпата си поддръжка.
„Дали е визионер, или прахосник“? „Дали това е най-удачният начин да се инвестират парите от петрола?“ Времето ще покаже. Факт е обаче, че днес от пустинята е създаден град за чудо и приказ.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега