10 ДНИ В ДУБАЙ

Част1

На 10 ноември 2011г. в 12,55ч. за разлика от Луфтханза, които имаха закъснение и се извиняваха на пътниците си, очакващи полета им, Аерофлот си излетя по разписание. Най-леко облечените пътници на борда на почти новия Еър бус 319/като новите правителствени самолети/ бяхме ние разбира се.
 
С по един куфар дрехи, задължителни аква обувки/нали щяхме да ходим на аква парк, а там не може по джапанки на пързалките/, 2 фотоапарата и два мобилни телефона с по 8 мегапикселови камери, с  по един нов роман / най-голямото удоволствие – книга за плажа / и с близо 200 страници формат А4, разделени в 4 папки и представляващи саморъчния ни изключително пълен пътеводител на Дубай /туристическата ни агентка го видя / и с най-слънчевото настроение отлетяхме към така мечтаната дестинация.След 2,5 часа по разписание кацнахме в Москва /времето ни прехвърли автоматично 2 часа напред/, полета ни за Дубай беше след час и половина.
 
Време съвсем достатъчно да минем от единия терминал F до другия терминал Е , един етаж по-нагоре в същата сграда на Шереметиево, да обиколим безмитните магазини и да се качим на следващия Еър бус 320 с още около стотина руски туристи.
 
След около 5 часа мрачната нощ бе прорязана от толкова много светлина, че нямаше как да не разберем- под нас е нощен Дубай. В 1,10 местно време / или 23 наше/ кацнахме на Терминал 1 на Дубайското летище.
 
Сканираха ни зениците на очите, сложиха ни печати в паспортите и визите, и ни посрещна 8-то чудо на света, което започва още от аерогарата. Нямаща нищо общо с всички други, които бяхме виждали досега.
 
Отпред чакаха поне стотина посрещачи с табелки в ръце / по същото време кацнаха още няколко самолета/ и за миг не съжалих, че отказахме трансфера летище хотел, защото щяхме да си търсим човека поне 30 минути.
 
В разказа ми със сигурност ще присъстват много цифри, защото зная колко е трудно да се добереш до правдива информация за цените на отделните неща и да си планираш бюджета, особено когато си самостоятелно, а не с агенция.
 
Качихме се в първото такси. Всички са в кремав цвят. Различни са им покривите. Червени, сини, жълти, зелени и т.н. 6 таксиметрови компании са в Дубай и по това се различават визуално.
 
За наш късмет попаднахме на такси копърка от официална таксиметрова компания.  Шофьорът бързо прецени, че за пръв път сме в Дубай, каза ни само, че ще ни начисли начални 20 дирхама /това го знаехме предварително/ и тръгна.
 
Така караше, че маршрута ни излезе с 13 -15 км. по-дълъг, без виждащ се касов апарат и накрая сметката ни излезе 86 дирхама. На връщане след 10 дни от хотела до летището таксито ни взе 51 дирхама, докато от хотела, за да ползваме хотелския бус ни искаха 80 дирхама.
 
Щатският долар е с фиксиран курс там и е 3,66 дирхама за долар.  Обменяхме в Моловете и на летището в началото. В моловете сменят на 3,65 дирхама 1 долар, а на летището за 3,61 дирхама.
 
Бяхме избрали хотел Ситимакс Ал Барша и не съжалихме нито за миг.

 
Нов, 15 етажен, отворен през май 2010, с най-белоснежните колосани чаршафи, които съм виждал през живота си и с невероятно удобен матрак, на изключително удобно място.
На 50 м. на първа линия до Mall of Emirates. Респективно много близо и до метрото, качваш се на първия етаж в мола и през него достигаш до входа на станцията. Много близо и до плажната ивица и Джумейра.
 
След неколкократното напомняне, в хотела бяха разбрали, че искаме висок етаж и се опитаха да ни дадат на 6-я. Поспорихме и се оказа, че могат да ни дадат и на 13-я, макар да исках да е на 14-я, точно под басейна. Но картата не можа да отвори стаята и се оказа, че спорихме излишно цели 10 минути. Стая 1402 беше наша. Като надникнеш през прозореца виждаш Atlantis the Palm и огромнатаааа ски писта на Mall of Emirates,
 

 
а като се покажеш на коридора пред теб от едната страна изскача силуета на Бурж Ал Араб,
 

 
а от другата високоооо в небето Burj Khalifa с нейните 820 м. височина. Пихме по едно мартини за лека нощ и в 3,10 вече бяхме заспали в очакване на първия ни ден, който започваше по програма след 6-7 часа със Сити тур Дубай и Биг Бус…
 
Петък-11 ноември. Първа сутрин в Дубай!!!
Рано, рано се измъквамe добре наспали и закусили от хотела и откриваме с облекчение, че сме избрали правилното място. Само на 50 м. от Mall of Emirates и то вървейки по тротоари и асфалт.
 
Казвам го, защото е съвсем естествена картината – голям, лъскав булевард и зад него пясък и празно място до съседната улица или сграда. Все пак да не забравяме, че сме близо до пустинята. Още по-хубавото е, че до входа /отзад/, през който влизаме в Мола е спирката на Биг Буса, а същия този вход е и входа за десетките заведения за хранене. 
 
Качваме се етаж по-нагоре в Мола и тръгваме към метростанцията. И тя е съвсем близко, просто трябва да извървиш на широчина/ добре, че не е на дължина/ Мола и си в нея. Днес е петък, почивен ден и метрото тръгва в 13,30. Но така или иначе ние сме почти два дни с Биг Буса.
 

 
Купуваме комбинирани билети за Сити тур Дубай и сити тур Абу Даби. По 350 дирхама на човек. 24 часа можеш да се движиш из Дубай и когато решиш да прескочиш без фиксирана дата до Абу Даби. 350 дирхама са 95 долара. Поотделно двата тура струват доста повече, а по-важното е, че ще сме в най-хубавата ложа на театъра, наречен Дубай.
 
Возихме се на всички видове превозни средства в Дубай. Метро, градски автобуси, монорелсовия влак на Atlantis the Palm /невероятна туристическа атракция!!!!/ , таксита, лек автомобил на приятел, кораб, абра/водно такси/, но най-чудесната гледка и възможност за снимки дава Биг Бус. Горещо го препоръчвам на всички онези, които искат да усетят чара на Дубай.
 

 
Движи се със скорост 40-50 км. в час, има около 20 спирки, разделен е маршрута му на червена и синя зона. На два етажа е. Има открита и закрита част. Можеш да слизаш на всяка една спирка и да се качваш на следващия бус.
 
В цената на 24 часовия билет влизат още билети за градския музей, за водно такси, за Arabian Dhow Cruise / круиз по Dubai creek/. Едночасова разходка с кораб по канала с невероятна панорама на Дейра и Бур Дубай. За такава разходка вечер нашите тур. агенции искат по 50 евро ако не се лъжа, в цената влиза и вечеря, а при биг бус той е в цената от 60 долара. Много важно, че няма вечеря, да не сме отишли там само да ядем. 
 

 
Освен това в цената на билета за буса влизат и намаления за над 20 магазина в WAFI Mall. Затова, поне за мен макар на някой да му се вижда скъпо излиза съвсем евтино сити тура при възможностите, които ти предлага.
 
Ние се качихме в 11,00 на биг буса и до вечерта обикаляхме с него. В 17,00 успяхме да хванем последния биг бус, който тръгва от Дейра сити център по червената линия. На Burjuman Mall се прехвърлихме на синята линия и тъй като вече беше към 17,40, до 19,30 успяхме да направим цялата обиколка, гледайки голямата джамия, Джумейра бийч парк, Бурж Ал Араб, Мадинат Джумейра /най-фантастичното и красиво място за мен в Дубай/, Atlantis the Palm, Mall of  Emirates, Дубай мол и Бурж халифа.
 
Светлините на сградите вече бяха включени и все едно направихме нощния тур, който започва от 20.30 часа без пари. Нощният тур струва 34 долара. На другата сутрин в 9 се качихме отново на биг буса и до 11,30 продължихме разходката с него. Слязохме на Джумейра бийч парк. Това е платеният плаж на Дубай.
 

 
Само срещу 5 дирхама /по-малко от 2 лв./ влизаш на една широка поне 100 м. /за дължината не зная колко е/ плажна ивица, с най-белия ситен пясък, който можеш да видиш и с най-чистата синя вода, в която можеш да се потопиш. Сравних ги с 10-те лв. вход на басейн Спартак с мръсната вода и каменните лежанки и разликата беше потресаваща.
Не говоря за Созопол или Несебър, където картината е още по-отчайваща. Можеш да си постелиш хавлията под палма, или да си наемеш чадър за 10 дирхама и шезлонг за 5 / общо два шезлонга и чадър за 8лв!!!/ и да си четеш блажено книжката, отпивайки от пресните ледени сокове, които струваха по малко отколкото в Софийско кафене. Температурата на въздуха беше около 30-32 градуса, а на водата около 26-27.
 
Така изкарахме до 14.30 и побързахме да се приберем с такси до хотела /30 дирхама/, защото още от София бяхме купили онлайн билети за 17,30 ч. за най-голямата атракция на Дубай - най-високата сграда в света -820-метровата кула Бурж Халифа. Един от символите на града.
 

Част2

 
След двудневните разходки с Big Bus и таксита из Дубай дойде време да видим и поредната част от 8-то чудо на света. Тръгнахме за Burj Khalifa с Дубайското метро.
 
Каквито и суперлативи да изкажем за него все ще са недостатъчни, за да опишат красотата и мащабността на този проект. Построено за рекордно кратко време, разделено на две зони /червена и зелена/ с 29 метростанции по червената зона и 20 по зелената, напълно автоматизирано/ единственият персонал са чистачките, охраната и билетопродавачките/, движещо се над земята в новата част на Дубай, метрото ти дава възможност спокойно да разгледаш по-голяма част от града, пътувайки в комфортна и луксозна обстановка.
 
Изключителна чистота и ред. Не видяхме блъскащи се хора, люпещи семки или хвърлящи книжки и билети по земята. Нямаше и гратисчии. И колкото да се опитвах да проумея думите на Б. Борисов, че нашите метро станции са най-красивите не успявах, защото Дубайските метро станции, които са под земята наистина са несравними с нашите по пищност и дизайн. Ето и няколко доказателства за това.
 

 
Това е метро станция Union, на която се пресичат червената и зелена линия.
 

 
А това е една от надземните станции на метрото, които са еднотипни и се забелязват отдалеч.
 

 
Купихме си nol Silver Card по 20 дирхама, с тях пътуването е най-изгодно, защото освен, че важат за всички видове обществен транспорт в града- метро, автобуси и водни таксита, с тях пътуването е и по-евтино отколкото с билет. Те могат да се зареждат всеки път с колкото дирхама пожелаете. Валидността им е 5 години. Максималната стойност, която плащате за 1 ден е 14 дирхама, без значение колко пъти ще пътувате и на какво разстояние.
 
Чекирате се и на влизане, и на излизане от метрото, и на качване и на слизане от автобуса, като на излизане автоматично ти отнемат и сума според зоните на пътуване и километрите. Хубавото е, че дори да остане на минус картата, можете да пътувате безпроблемно, а на следващото зареждане веднага ти се отнема натрупаната минусова сума.
 
За първото си пътуване с метрото се качихме от станцията в Mall of Emirates и слязохме на метростанция Mall of Dubai. Но докато на Мола на Емирствата метро станцията е в самия мол, то в Дубай Мол тя е на около 1,5-2 км. от него. Има автобус, който е от станцията до Мола и е номер F13. Препоръчително е да се качите на него, защото разстоянието изглежда малко, но като тръгнеш … покрай нов строеж, през един от паркингите на Мола, за да стигнеш до входа, пред който спира и автобуса и разбираш, че си вървял близо 30-40 минути, а уж е на една ръка разстояние. Ето един поглед точно от автобусната спирка до Метро станцията на Дубай Мол.
 

 
Но преди да влезем в Бурж Халифа ви предлагам една видео разходка с метрото. Надявам се да ви е приятно!
 
http://www.youtube.com/watch?v=x8wNaB8KV8U
 
Още от София си бяхме платили онлайн билети през сайта на Burj Khalifa за 17 часа. Избрахме този час, защото слънцето залязва в 17,30 на 12 ноември. Така щяхме да разгледаме отвисоко Дубай и на светло, и на тъмно. Цената на билетите е 105 дирхама. Можете да ги закупите и на място ако има свободни места, ала на съвсем друга цена за същия ден - 400 дирхама. Но обикновено в следобедните и вечерни часове всичко е блокирано.
 
Лесно се ориентирахме в Мола къде точно се намира входа за кулата.
И в 16,45 ни пуснаха да влизаме.
 

 
Макети на кулата, сувенири, щракане на светкавици и разнородна чуждоезична реч това може да се види във фоайето докато чакаш реда си за асансьора.
 

 
А той е наистина като стрела. До 124 етаж те изкачва за по-малко от минута – 53 сек. според таймера на камерата. Невероятна скорост, излизаш от него и … светът е буквално … в краката ти. Невероятно е усещането, че стоиш на най-високата точка в света /изключвам планинските върхове/. Видимостта този ден е чудесна и виждаме целия Дубай на повече от 15-20 км. разстояние. Не зная дали с думи може да се опише усещането от тези красоти, които се разкриват пред очите ни. Фонтаните,
 

 
Бурж Ал Араб, небостъргачите по Sheikh Zayed Rd., изкуствените острови The World и Jumeirah Palm Island.
 

 
Спираща дъха ти красота. Сигурно и на единия ни фотоапарат тези красоти му дойдоха в повечко, защото както си снимаше така и се развали. Нали знаете, че винаги така става. В най-неподходящото време…
 
А залезът на слънцето в Дубай наистина е фантастично красив.
Имахме възможност два пъти да го наблюдаваме от високо.
От кулата и след 2 дни от Skyview bar на последния етаж на Burj Al Arab.
 
Удивителна красота!! Стояхме около час на At The Top и в 18ч. стремглаво се спуснахме надолу от върха, защото започваше другата голяма атракция на Дубай мол. ФОНТАНИТЕ!!!
 
Излишно е да казвам, че както Burj Khalifa е най-високата сграда в света, Dubai Mall е най-големия мол в света, така и Фонтаните на Дубай мол са най-високите в света. В Дубай номер две не познават. Там всичко е направено така, че да е номер 1.
 
Огромни по площ, с много възможности да ги наблюдавате. Или от площада пред тях, или от многобройните заведения и кафенета на първия и втория етаж на Мола, или от съседния Адрес хотел. Откъде и да ги гледате обаче гледката е фантастична. Три вечери поред където и да се намирахме в Дубай се качвахме на метрото и бързахме да ги видим. Tолкова са красиви и атрактивни.
 
На всеки 30 мин. ги пускат по веднъж. По една мелодия/ от арабска, през класическа, до световните съвременни хитове/, с разноцветни светлини и на височина десетки метри. Грандиозно и красиво. Нещо, което наистина няма къде другаде да видите в такъв мащаб. Ето и танца на фонтаните и незабравимото изпълнение на Уитни Хюстън.
 
Също толкова грандиозно и красиво нещо е и Dubai Mall.
 

 
Отворен през ноември 2008г. с над 1200 огромни магазина. С една невероятна Fashion Avenue, която започва с шикозното Armani Dubai Caffe/ в него освен мъже и жени в национални арабски носии други посетители не видяхме в нито една от трите вечери, предполагам, че е заради цените му/, и на чиято красота и пищност могат да завидят всички световни столици на модата, с луксозния си Gold Souk, с Dubai Aquarium & Underwater Zoo,
 

 
с простиращата се на два етажа огромна Dubai Ice Rink,
 

 
с една необикновено романтична и уютна The Grove. С десетките си изискани ресторанти и непретенциозни кафенета, с безбройните си забавления, разположени на 4 етажа с безброй разклонения, Дубай Мол може да те накара да останеш в него с дни и да пак да не успееш да го разгледаш. Май единствения подход към някоя от забележителностите му, който запомнихме след около общо 12 часа, прекарани в него, бе от входа, на който спира автобуса от метрото до Фонтаните и обратно.
 
Както и необикновената, привличаща като магнит Fashion Avenue. Лошото бе само едно, че в Дубай мол цените са на световно ниво, затова и пазарувахме в по отдалечените и спокойни молове като Дейра сити център. За наш късмет по това време от 2 до 29 ноември имаше изложба на Салвадор Дали “Treasures of DALI” с някои от най-известните му скулптори, които те посрещаха още на централния вход.
 

 
До 22 ч. тази съботна вечер се наслаждавахме на шоуто на Фонтаните и красотите на Дубай мол и побързахме изморени от толкова много преживявания да се качим на автобуса към метрото. За наше нещастие обаче на излизане от Мола, на един от завоите шофьора блъсна спряло такси. След близо 10 минути нареди всички да слизат и отпътува в неизвестна посока. Ами сега!!!
 
Вече беше към 23 часа и тъй като е тъмно не можем да се ориентираме къде точно сме. Тръгнахме уж в посоката, в която е метрото, но след около 500 м. един човек ни каза, че няма как да стигнем така до него и да се връщаме обратно към спирката в Мола.
 
Хайде обратно пеша и след половин час отново се качихме на автобус.
За наш късмет се качи и контрола, който спокойно и без да бърза /за наш ужас, че ще изпуснем последното метро/ провери картите и билетите, свали нередовните пътници /туристи/ и автобусът потегли отново /същата контрола се качваше за проверка и в следващите вечери, в които бяхме там/.
 
Успяхме все пак да хванем последния влак и благополучно да се приберем в 00,30ч. в Мола на Емирствата, а оттам до хотела ни са 2 мин. пеша.
Mall of The Emirates на пръв поглед е много по-скромен и малък от Дубай мол. Но само на пръв поглед.
 

 
Като се поразходи човек из него открива също толкова много забавления и магазини на всички световни марки. Най-забележителна разбира се е Ски пистата, която е едно наистина огромно и впечатляващо съоръжение. С поддържана температура от -4 градуса, със ски влек и писта за спускане с доста стръмен наклон, с няколкото улея за шейни за децата и с безброй още изкушения тя е наистина нещо, което впечатлява и събира погледите на туристите.
 
Навън е 30 градуса и само на две крачки от горещината попадаш в снежен оазис- бял и магнетичен. Истински рай най-вече за тинейджърите, /които се спускаха със ски и сноубордове/ и децата, а и за всички които посмеят да се разделят с 200 дирхама за вход. Ние сняг сме виждали колкото искаш затова и най-много се радвахме в Mall of Emirates на десетките заведения за бързо хранене, в които на съвсем приемливи цени можеш да се нахраниш. McDonald’s, KFC, Subway, Pizza hut от познатите и в България вериги.
 
Но нашия фаворит бе Panda Chinese, в която само за 25 дирхама хапвахме огромнаааа порция спагети с три различни вида меса към нея по избор, приготвени от истински китайски готвачи. В Mall of Emirates се намират и два от най-известните и добри хотела в Дубай- Кемпински и Pulman. Тук спокойно, както и във всеки Мол можете да обменяте валута на курс 1 долар за 3,65-3,67 дирхама.
 
Настъпи и третото утро от пребиваването ни в Дубай. 13 ноември 2011год. Неделна почивна сутрин в България. Обикновен, делничен, работен и горещ ноемврийски ден тук - в 8-то чудо на света. Всъщност за нас очакван с нетърпение, защото целия ден щяхме да прекараме в едно от най-прекрасните кътчета за забавления.
 
Aquaventure на Atlantis Palm Jumeirah.
Затова и набързо закусваме с препечени филийки и току що изпечени кроасанчета, събираме чантата с аква обувките /необходими са ни за водните пързалки/, банските, кърпите, очилата, не забравяме кремовете против изгаряне и се мятаме на първото такси, което се мярка пред погледа ни.
 
Всъщност не е хубаво така да се мятате без да сте наясно с посоката на пътуването си, защото повечето от пътищата в Дубай са еднопосочни и ако Ви домързи да пресечете от другата страна в правилната посока на движението може да се наложи да пропътувате няколко километра до първото възможно обръщало, а това ще се отрази и на сметката Ви.
 
Само след 10 на минути наближаваме един от най-привлекателните изкуствени острови в Дубай- Palm Jumeirah. Имате две възможности да достигнете до него. Първата е с кола, която ще Ви откара директно до хотела. А втората е с моно релсовия влак, който се движи от сушата по стъблото на Палмата и достига точно до входа на Aquaventure на хотел Atlantis on The Palm. Два са хотелите от тази световна верига. Първият е на Бахамите, а вторият тук на изкуствения остров.
 

 
Смайваща архитектура, която привлича хиляди посетители всеки ден, дошли да видят отблизо и да се снимат на фона на хотела. Тръгваме от фоайето по красивите коридори към аква парка.
 
Ако сте гости на хотела то тогава входа ви в аква парка е безплатен. А ако сте външни посетители плащате 200 дирхама. И можете да ползвате всички водни атракции в аква парка, да плажувате на 700-метровата плажна ивица. Да ползвате шезлонги навсякъде в комплекса. Срещу допълнителни 30 дирхама можете да наемете кърпа, а шкафче за още 40 дирхама, в което да оставите личните си вещи. За 55 дирхама можете да получите обяд, а за 40 дирхама сувенирна чаша, с включена в нея една безплатна газирана напитка. След това само срещу 5 дирхама можете да си доливате чашата. Между другото тук на входа на аква парка охраната е по-голяма отколкото в метрото. Проверяват всички чанти, за да не се внасят храна и напитки в комплекса.
 
Все пак туристите трябва докрай да се изцеждат! А цените в комплекса са наистина като за 5 звезден супер луксозен хотел, какъвто е Палмата. Докато в Карфур в моловете бут.мин. вода 1,5 л. е 1 дирхам, в хотела 0,5 л. е 2 дирхама, то тук малката мин.вода е 15 дирхама, затова няма да съжалявате ако успеете да надхитрите охраната на входа и си вкарате поне бутилчица вода. Освен за входа на аква парка можете да си купите билет за още 100 дирхама и за огромния океанариум The Lost Chambers, в който живеят над 65 000 морски обитатели. Акули, скатове и десетки, десетки други риби, коя от коя по-красива. Но океанариума можете да наблюдавате и от самите пързалки, като някои от тях минават през него, разсичайки го на две.
 
Другата голяма атракция в парка е Делфинариума и възможността да плувате заедно с делфините в тяхната лагуна. Ако обаче си спестите тези 890 дирхама може да им се любувате от малко по-далечно разстояние. Влизайки в Aquaventure на ръката ви слагат гривна с чип и тя е вашата касичка. Всичко, което консумирате вътре ви се таксува на нея, и на края на изхода плащате наведнъж всичко. Влизайки в аква парка човек онемява, защото вижда как в пустинята и на изкуствено създаден остров е изграден рая. С много зеленина, с богата и екзотична растителност, с безброй водни атракции за всички възрасти.
 

 
Ние влязохме в 10 сутринта и така и не разбрахме кога е станало 4 следобед. Първо се возихме на мързеливата река /Lazy river/, която на много места става Rapids river. Това е един канал, който е дълъг близо 4 км. С много разклонения, по които можеш да тръгнеш, с водопади и бързеи, които изневиделица изникват и те запокитват в нови и нови улеи, и ако не внимаваш можеш да се потопиш в самата река. За радост на всички на всеки 50 м. има спасители, които бдят за Вашата безопасност и Ви направляват ако се загубите в безбройните разклонения на реката.
 
Пропуснах да кажа, че по реката и по всички други пързалки, с изключение на най-екстремното спускане от върха на пирамидата Зиккурат се спускате с едноместни или двуместни водни пояси, което увеличава десетократно удоволствието.
 

 
Всички водни пързалки са събрани в една огромна пирамида на четири нива, наречена Ziggurat. Като всяко следващо ниво е все по-екстремно.
Някои от пързалките преминават и през океанариума, и покрай вас гордо плуват акули и скатове.
 

 
http://www.youtube.com/watch?v=uRmKSz1LzTw
 
Има и смелчаци, които срещу допълнително заплащане с водолазни костюми влизат при тях, не зная дали има изядени, но докато бяхме там при акулите имаше трима човека.
 

 
http://www.youtube.com/watch?v=6f8-NUsqwIg
 
Най-екстремното спускане е The Leap of Faith или Скок на вярата, почти отвесно спускане без пояс по гръб от върха на пирамидата право надолу. 27,5 м. височина и 61м. дължина, които се изминават за около 7сек. С невероятна скорост катапултирате през стъклен тунел покрай през акулите и изскачате на повърхността.
 
В повечето от екстремните спускания има и много тъмни тунели с различни виражи и единственото, което усещате е бученето на водата и неистовите писъци на спускащите се в бездната.
 
След първото спускане, в което се чудиш дали ще се приземиш цял или на части нищо не е в състояние да те откъсне от пързалките и в продължение на три часа непрекъснато се спускахме от Shark Attack, Голямата вълна, Shamal, Водопадите, Върха на пирамидата и останалите скоростни екстремности.
 
След като останахме без сили от толкова много вода и емоции мързеливо се отпуснахме на плажната ивица, като пред очите ни се разкриваше великолепната архитектура на хотела, безкрайно зелената градина и на отсрещния бряг величавия силует на Бурж Ал Араб, който в понеделник щяхме да посетим. Нито една вълничка, и нито едно облаче не смущаваше спокойствието ни в следващите няколко часа. Всъщност облаче-бяло и пухкаво видяхме едва на 4-я ден. Безкрайно синьо небе, това е което виждаш през целия ден.
 

 
Към 15 часа се запътихме към последната атракция, която не бяхме видели - Делфинариума. Разположен на огромна площ в една лагуна той е истински оазис на спокойствие и хармония. Едва ли може да се види нещо по-прекрасно от прегръдката на дете и делфин …
 

 
След като се налюбувахме на игривите делфини се отправихме с нежелание към станцията на моно релсовия влак, за да отпътуваме от Рая.
 

 
Доста желаещи има да пътуват с него, въпреки високата му цена. Едно такси ще излезе поне два пъти по-евтино отколкото билета само за 1 човек. Билетът е рекламна пластина /като кредитна карта/, която остава за спомен на притежателя и. И е доста по-скъп от нормалното. 15 дирхама в едната посока, но гледката, която се разкрива, пътувайки от хотела към сушата по стъблото на палмата е уникално красива и запомняща се…
 
http://www.youtube.com/watch?v=lukYiAgVD7E
 
Така премина най-веселия и екстремен ден от престоя ни в Дубай. Слънцето вече залязваше, а това означаваше, че ще бързаме отново към Дубай мол, където за поредна вечер ни очакваше Шоуто на Фонтаните. А утре, утре ни предстоеше среща с Бурж Ал Араб.
 
Още от София бяхме направили онлайн резервация за следобеден чай в Skyview bar на 200 м. височина в единствения 7-звезден хотел в света. Един от символите на новия Дубай… /to be continued/

Част 3

 
Дойде и дългоочаквания понеделник – 14 ноември, денят, в който щяхме да посетим Бурж Ал Араб – символът на съвременен Дубай. Месец преди пътуването ни запазихме чрез сайта на хотела места в Skyview Bar. Барът се намира на 200м. височина, до най-известния ресторант в хотела- Аl Muntaha и от него се открива една от най-красивите и прекрасни гледки, които човешкото око може да зърне.
 
Бурж Ал Араб освен, че е най-известния хотел в света и единствен, категоризиран със 7 звезди, със сигурност е едно и от най-пазените места. Без резервация на стая или в някое от многобройните му заведения е невъзможно да бъде посетен. Построен на изкуствен остров в морето, единствения му вход откъм сушата се охранява строго и когато наближихме бариерата подадохме на охраната резервацията ни, за да пропусне таксито до хотела. Резервацията е на стойност 425 дирхама на човек за Следобеден чай. Отбелязали сме, че желаем да посетим бара в 16 часа, и въпреки че все още е 14,30 ни пропускат без проблеми.
 
Бурж Ал Араб практически се вижда почти от всяка точка на Дубай. И отдалеч изглежда не така внушителен, но когато го наближаваме пред погледа ни се открива едно истинско бижу, творение на човешката мисъл. Изключително красив и грандиозен хотелът се извисява като едно огромно корабно платно и колкото повече го приближаваш, толкова по-грандиозно и величествено изглежда.
 

 
Таксито спира пред входа и за миг се чувстваш като петролен шейх, защото няколко пикола застават мирно, отварят вратите на колата и ти помагат да слезеш. Наоколо са строени редици от ролс ройсове, поршета и ферарита, които очакват ВИП пасажерите си, но персоналът по никакъв начин не показва, че има разлика между тях и тези, които пристигат като туристи с таксита.
 

 
Хотелът наистина е впечатляващ с лукса и изискаността си.
 

 
Мисля, че думите не са в състояние да пресъздадат атмосферата /затова и ще има повече снимки в тази част на разказа/. Просто всичко трябва да се види.
В един момент се чудиш все пак дали си попаднал в хотел или изложбена зала.
Навсякъде във фоайето щъкат туристи. Пробляскват светкавици на фотоапарати и камери. Изискани дами с официални рокли и придружаващи ги господа с костюми, които се чувстват добре в 18 градусовата поддържана температура, макар навън слънцето да прижуря и температурата е около 35 градуса.

 
Основният цвят тук е злато, рамките на портретите, кабините на асансьорите, мраморните подове, перилата, орнаментите и детайлите по вратите и стълбищата, и всичко до което погледа ти стига. Всичко блести така, че за посетителите да е ясно: лукса и богатството има едно име и то е Бурж Ал Араб.
 

 
Повече от час се разхождаме из хотела и парка му, правим снимки и се наслаждаваме на спокойствието и величието му.
 

 
Едно от най-забележителните неща в Бурж Ал Араб е гигантския аквариум, на който можеш да се наслаждаваш движейки се нагоре надолу с ескалатора.
 

 
И разбира се уникалния фонтан, съставен от стотици малки фонтанчета, които пръскат вода в невероятен синхрон, компютърно програмирани, така че нито една капка вода не пръсква извън тях.
 

 
Освен това те светят и в различни цветове и така картината е още по-красива.
 

 
В 15,45 ни пускат от рецепцията към Skyview Bar.
Рецепционистките, усмихнати и в същото време достатъчно строги, за да не позволяват волности на туристите поименно качват в асансьора гостите и панорамният асансьор ни издига на 200м. над морското равнище, откъдето гледката е умопомрачително красива.
 

 
Когато правихме резервацията отбелязахме, че имаме семеен празник и затова не се учудихме, че ни настаниха на една от най-хубавите маси в бара. Ъглова, до прозорците и с панорама към Палмата на Джумейра и изкуствените острови/ тук очаквахме да залезе след час слънцето и да видим един незабравимо красив залез/,
 

 
към Wild Wadi и централната част на Дубай, където се извисява силуета на Бурж Халифа.
 

 
Skyview bar е със 70 места, като поне половината маси са разположени около прозорците и можете в продължение на три часа да се наслаждавате на уникално красива морска панорама. А и самият бар е също толкова впечатляващ с хармонията в интериора си.
 

 
Шегувахме се, че само тя си струва тези 425 дирхама куверт, който се плаща. Но пък и менюто се оказа изненадващо богато и подобаващо за реномето на 7 звезден хотел. Превъзходно френско шампанско/ симпатичната и усмихната сервитьорка го поднесе изключително елегантно/,
 

 
ягоди със сметана,
 

 
петифури, сандвичи и още десетина различни глезотии, поднесени с финес и на поднос, който разбира се бе във формата на …
 

 
Трите часа минават неусетно, а за доброто настроение на всички посетители се грижи и пианистка. Нашето настроение се повиши още повече, когато ни бе поднесен и специален подарък от заведението, роза и торта в чест на празника ни/нали така бяхме отбелязали в резервацията си/.
 

 
Малко след 19 часа с нежелание се качваме в асансьора и се разделяме с един наистина необикновен хотел, съчетал в себе си всичко онова, което го прави и символ на съвременен Дубай.
 

 
Довиждане, Бурж Ал Араб и се надявам отново да се върнем…/to be continued/
 

Част4

 
След прекрасния понеделник и Бурж Ал Араб ни предстоеше пътуването до Абу Даби. Затова и във вторник рано, рано се измъкнахме от хотела, за да стигнем възможно най-бързо до автогара Al Ghubaiba. Хубавото е, че тя се намира на зелената линия на метрото и за по-малко от 40 минути успяхме да стигнем от метро станцията на Mall of Emirates по червената линия до Khalid Bin Al Waleed, където се прехвърлихме за 2 спирки по зелената линия.
 
Автобусите от Дубай до Абу Даби са на всеки 30 минути. Тръгва единият, а само след 5-10 минути спира следващия автобус. Разстоянието от 130 км. между двата града се изминава неусетно. Магистралата е равна като тепсия, с 4 платна във всяка от посоките, а асфалта е все едно вчера поставен, толкова гладък и без дупки, че поне на нас българите не може да не ни направи впечатление след като сме свикнали с нашите, подобни на лунни кратери магистрали.
 

 
За около час и половина по Sheikh Zayed Rd, покрай Mall of Dubai, Mall of Emirates, Dubai Marina, Jebel Ali
 

 
и докато се усетим видяхме вдясно на магистралата гордостта на Абу Даби. Пистата за Формула 1, където само преди два дни бе поредният кръг от надпреварата, затова и отложихме ходенето от събота за вторник, за да не се бутаме и ние с близо 100 000 те хиляди поклонници на болидите, дошли от всички краища на света.
 
Yas Marina се изнизва покрай нас и след няколко минути сме вече в столицата на ОАЕ.
Явно свикнали с лукса в Дубай, малко неприятно изненадани оставаме от мизерията, която цари на автогарата в Абу Даби. Бяхме забравили, че в Дубай като туристически град всичко блести, докато в Абу Даби има и такива меко казани нелицеприятни места.
Все пак оставаме назад леко горчивия привкус и се мятаме бързо в едно такси, което да ни откара до Мол Марина. Оттам тръгва Биг Бус за панорамната обиколка на града.
За 10 лв. таксито ни откарва дотам и като видяхме усмихнатите и приветливи лица на служителите на Биг Буса доброто ни настроение отново се върна.
 
Още повече, че те бяха толкова благосклонни, да ни обяснят, че така както сме се облекли трудно ще влезем в джамията. На бегом се изнесох до Мола, купих първите видяни дълги панталони и приведени в нормален за Близкия изток вид се качихме на Биг Буса. Тук ни очакваше втората неприятна изненада.
 
Дори в градския транспорт в София трудно ще видиш толкова мръсен автобус, като този, в който ние се качихме. По пода се търкаляха бутилки от вода, салфетки, слушалки, дипляни и какво ли не още. Изпочупени и неработещи куплунги за слушалките. А и самата беседа коренно се различаваше от Дубайската. С огромни паузи, почти никаква информация. Не можеш да разбереш дори къде отиваш. На всичкото отгоре Абу Даби приличаше на една огромна строителна площадка.
 

 
Сигурно след година две той ще изглежда също така внушително и зашеметяващо прекрасен като Дубай, но сега… просто ужас. Навсякъде кранове, разкопани улици, строежи, прах и мръсотия…
Разбира се не можем да пропуснем красотата на един от най-известните хотели в света, който съперничи по пищността и грандиозността си на Бурж Ал Араб- Еmirates Palase Hotel
 

 
Когато обаче зърнахме в далечината силуета на Zheikh Zayed Mosque забравихме всичко. Толкова много красота събрана на едно място човек трудно може да си представи. Наистина невероятно красиво, толкова красиво, че дъха ти спира.
 

 
Думите са твърде бледи, за да пресъздадат дори и частичка от тази красота. Човек просто трябва да я види и да и се наслади докрай, оставяйки безмълвен пред нея.
 

 
Имахме късмет, че този ден се пускаше свободно вътре. Събухме обувките, оставихме чантите на входа и потънахме в един прекрасен свят. Ослепителен и пленяващ.
 

 
Бялата джамия както е известна, е не само огромна, но и заслепяващо красива. Дворът и е обграден със зелени градини и фонтани,
 

 
а мраморът е толкова красив, че не можеш да отделиш погледа си от него. И навсякъде, докъдето погледа ти стига красиви орнаменти и златни детайли, подкрепени и със скъпоценни камъни. Пищно, стилно и ослепително красиво…
 

 
А вътре в самата джамия не може да се опишат цветовете и багрите, които те заобикалят отвсякъде.
 

 
Дори и само за това си заслужава човек да измине хиляди километри, за да се докосне до съвършенството и красотата. Ето ви още малко картини от невероятната красота.

 
След два часа разглеждане на джамията, останали без дъх и препълнени с мисли и чувства за човешкия строителен и творчески гений решихме, че няма какво по-хубаво да видим в Абу Даби, метнахме се отново на едно такси и обратно на автогарата, за да хванем автобуса за Дубай.
 
Довиждане, Абу Даби и ти благодарим за невероятната красота, на която станахме свидетели….
 

 
След целодневното пътуване до Абу Даби от автогарата отново се запътихме към любимите ни фонтани в Дубай Мол. Седнахме на каменните стъпала пред тях и с часове се любувахме на необикновената им красота.
 
Няколко месеца по-късно имахме щастието да посетим Барселона и магическите и фонтани, но те бяха бледа сянка на Дубайските. Дори фонтаните в Порт Авентура, които гледахме по-късно бяха по-хубави и с по-съвременен дизайн и светлини от Барселонските.
 
Но да не се отклонявам от темата. И изведнъж, изведнъж както се наслаждавахме на светлинната и звукова фиеста, и прекрасната песен на Уитни Хюстън се сетихме, че е вторник, а в четвъртък вечерта трябваше да стягаме багажа и в 01,00 часа да летим през Москва отново към София. Ужас!!!
 
Беше толкова хубаво в този слънчев и топъл град, а само след ден трябваше да се връщаме. Но това бе последното нещо, което ни се правеше. Затова и след кратък размисъл, и докато беше още нормален час за разговори със София позвънихме на Елена /туристическата ни агентка/ и я помолихме да презавери самолетните ни билети за по-късна дата. Още на следващата сутрин преди да потеглим за поредната спирка в пътешествието ни из Дубай телефона иззвъня и Елена ни зарадва с новината, че е презаверила самолетните ни билети и още 3 дни можем да останем на брега на Персийския залив!!!
 
Нищо в този момент не можеше да ни направи по-радостни и щастливи от тази новина.
Благодарим ти, Елена! Можехме спокойно да продължим програмата си в Дубай.
 
Ако някой ме попита кое е за мен най-красивото място, което смe посетили в най-красивия град в ОАЕ не бих се замислил много, а директно бих отговорил. За мен най-красивото място в Дубай е Мадинат Джумейра.
 
Сигурно не само за мен това е така, защото тълпите от туристи тук никога не свършват. Madinat Jumeirah се намира недалеч от Бурж Ал Араб и е най-зеленото и екзотично място, което можете да видите в една пустиня. Още като преминете крепостната врата, която отделя покрития пазар и целият комплекс от външния свят Ви обзема някакво много странно чувство на спокойствие и наслада от допира с природата. Не може да се опише красотата на това местенце. А човешката ръка допълнително е добавила още щрихи, за да се получи една истинска хармония.
 

 
Покритата част на пазара е истински лабиринт от малки улички, където попадаш все едно във вълшебна приказка.
 

 
Малки антикварни магазинчета,
 

 
от които не можеш да се откъснеш с часове, защото в тях има толкова много истински старинни произведения на изкуството, скулптори, статуетки, картини, различни предмети и сувенири, че погледа ти се замайва.
 
Ако случайно се измориш и искаш да отдъхнеш без да излизаш навън, просто можеш да се отбиеш в спа центъра. А ако все пак от толкова старинност и като интериор, и като настроение ти омръзне, излизаш навън и … никой с думи не може да опише красотата на това, което ще видят очите ти.
 

 
Пищна зелена растителност и вода, която те обгръща от всякъде, и която плавно и лениво се носи покрай десетките ресторантчета, площадки, летни театри и се отправя навътре далеко, далеко в комплекса, където се намират няколко супер скъпи и луксозни хотела.
 
А ако и това не ти е достатъчно, зад ъгъла се показва един огромен силует и с почуда откриваш, че това е Бурж Ал Араб.
 

 
Банки, бижутерийни магазини, модни къщи, парфюмерии, сувенирни магазини, оптики, художествени галерии, детски магазини и разбира се над 20 кафета и ресторанти/персийски,арабски, модерен японски, марокански, рибен, стек хаус, италиански и т.н. и т.н./, плюс Абра таксита за Вашата водна разходка из лагуните са част от това, което ще видите при посещението си на тази необикновена и красива магична приказка, наречена Madinat Jumeirah. А поне за нас този повече от половин ден, който прекарахме там ни зареди с много красота и хармония.
 
Следващата спирка по пътя ни в Дубай след Madinat Jumeirah бяха Дубай Марина и
Jumeirah Beach Residence. Ако човек попада за пръв път в Дубай и трябва да посети наред с емблематичните Бурж Ал Араб и Бурж Халифа едно място, където да се почувства не в настоящето, а в бъдещето то това безспорно е Дубай Марина.
 

 
Един огромен проект на нов и модерен Дубай, който и в момента се строи, и който представлява смесица от лукс, въображение и много, ама страшно много пари. Когато този комплекс от небостъргачи бъде завършен, в него ще живеят над 200 000 души, но и в момента той е нещо грандиозно.
 
Едно от любимите места за разходка на местните и туристите е направено така, че човек е изумен, от това което вижда. Зад теб са огромните над 50 етажни небостъргачи, а пред теб е безкрайната синева на Персийския залив. Уникална картина, която трябва да се види с очите.
 
До Дубай Марина можете да стигнете по няколко начина. Ние избрахме най-лесния и най-красивия като гледка. С метрото. Можете да слезете на две спирки. Първата е Dubai Internet City, а втората е Dubai Marina. Можете да стигнете и с автобус 88, който се движи по крайбрежната алея и разбира се с такси.
 
Метростанцията Дубай Марина, на която слязохме се намира на около 200 м. от комплекса и първото, което виждате е огромния силует на Марина Мол, а зад него се открояват силуетите на небостъргачите. Тук в комплекса са някои и от най-интересните архитектурни решения на всички световни архитекти, които до такава степен са развихрили въобръжението си, че стоиш изумен от таланта им. Разбира се кризата не е подминала и Дубай, и понякога виждаш силуетите на незавършени сгради.
 
Едно от най-забележителните места в Дубай Марина е яхтеното пристанище, където можете да видите огромни яхти и разбира се възможно най-скъпите автомобили, произведени в света, които профучават покрай Вас- Ламборджини, Ферарита, Поршета…
 

 
На плажната ивица, на първа линия са разположени някои от най-скъпите хотели в Дубай- Риц, Хилтън, Шератон. Луксозни магазини на световни марки и китни заведения се простират по дългата два километра главна улица на комплекса, а достъпът до плажа е свободен. Ние предпочетохме да се печем пред хотел Риц,
 

 
а наоколо освен туристи можете да видите и разхождащи се камили, за да е пълна атракцията.
 

 
Ако не Ви са достатъчни плажната ивица с великолепен ситен пясък и море без вълни, можете да направите и круиз по изкуствения канал, който разделя комплекса на две части и по който от открито море пристигат отромните яхти.
 
Jumeirah Beach Residence e жилищен комплекс, който се намира в Дубай Марина. Затова и когато посетихме Дубай Марина бе истинско удоволствие да извървим пеша едно от най-приятните места за разходки в Дубай. Във всички енциклопедии е отразено, че в JBR има 40 небостъргача- 36 жилищни и 4 хотела. Но в картата, която взехме при разходката си в Дубай Марина бяха отбелязани 39 JBR TOWER- 36 жилищни сгради и 3 хотела Къде е изчезнал 4-я хотел и кой е той така и не разбрахме. JBR e с дължина 1,7км. Тук можете да посетите най-луксозните и скъпи ресторанти и магазини в Дубай или да погледате през витрините им, както за съжаление направихме и ние.
 

 
Но прекрасната архитектура, фонтаните, басейните и озеленените площи, както и спиращата дъха гледка към морето не те оставят дълго да съжаляваш, че нямаш поне един петролен кладенец. Всъщност това бе и едно от последните места, които посетихме в нашата незабравима екскурзия до Дубай. Градът, в който се влюбихме от пръв поглед, и който обикнахме заради толкова много неща, които го правят единствен и неповторим. Или поне за нас той бе и остава такъв.
 
Градът, в който винаги щяхме да искаме да се върнем, и който бе за нас като първата любов. Незабравим. Благодарим ти, Дубай за прекрасните спомени, които остави в нас и ни очаквай отново. Защото човек винаги иска да се върне към мястото, което го прави щастлив и спокоен!