Тайван или Република Китай

Започвам писанията с уговорката и най-вече с предупреждението, че ми е за първи път, но прецених, че посетената от мен дестинация си заслужава и се надявам да не съм скучна. 

Всичко започна с една промоция на Катарските аеролинии за Хонг Конг, на която не устоях, и продължи с една нощувка в Макао, основно заради светлините на града и Хард Рок хотел, който си заслужи всяка стотинка, като имаше размисли какво още да бъде видяно за около 4-5 дни, в последствие с решението това да е по-малко познатият Тайван.

Ето ме сега, пишеща за Тайван или както е официално наречен - Република Китай.  Държавата обхваща остров Тайван (Формоса), Пенгу, Кинмен, Maцу и други по-малки острови.

В миналото островът е бил населен предимно с тайвански аборигени, допреди холандските и испанските заселници, а и китайци да започнат да имигрират на острова през 17-ти век. По-късно холандските заселници са изгонени и Тайван е отстъпен на Япония през 1895 г. , като по-голяма част от жителите на Тайван по това време били китайци.

Република Китай  е създадена в Китай през 1912 г. След капитулацията на Япония през 1945 г., Republic of China приема контрола на Тайван. В резултат на китайската гражданска война, Комунистическата партия на Китай поела пълен контрол на континенталната част на Китай и през 1949 г. е основана Китайската народна република (КНР).

КНР твърди, че е единственото законно представителство на Китай и приема Тайван за своя 23-та провинция под неин суверенитет, като отрича наличието на Република Китай като суверенна държава. Само 21 държави-членки на ООН в момента поддържат официални дипломатически отношения с Република Тайван.

През втората половина на 20-ти век Тайван преживява бърз икономически растеж и сега е модерна индустриална икономика. През 1980 Тайван се е превръща  в многопартийна демокрация с всеобщо избирателно право. Тайван е един от Четирите азиатски тигъра и 19-та по големина икономика в света. Класира се високо по отношение на свободата на пресата, на здравеопазването, общественото образование, икономическата свобода и човешко развитие.

Та ето ни е нас на път за Тайван. Полетът ни от Хонг Конг, опериран от националния тайвански превозвач EVA AIR, ни заведе на Taоyuan International Airport, което се намира на около 40 км. от столицата Тайпей. Летището е средно по големина и леко архаично на вид.

Паспортната проверка мина бързо, като още в самолета бяхме попълнили имиграционните карти. Попитаха ме само къде ще се настаним, въпреки че тази информация я имаше попълнена във въпросните карти. Взехме си багажа, всичко беше експедитивно и добре организирано. Посетихме тоалетните, които се оказаха с размер на средна гарсониера всяка. Имаше и отделни самостоятелни бани – мъжки и дамски. Като съм започнала темата с тоалетните да си я продължа. На всяка спирка на метрото има такива – чисти, винаги с течен сапун, фотоклетки и кърпички.  

Купихме билети за автобуса, който да ни закара до централната гара (Taipei main station).  Номерът му е 1819, а цената 125 NT (New Taiwan dollars) или 6,33 лева. Пътуването продължи около час, като силно впечатляваща беше силно развитата инфраструктура и невероятната гъста и зелена растителност по пътя.

Тъй като пътувахме вечерта, попаднахме и в задръстване, но с толкова много платна и магистрали и то бе преодоляно без да е досадно. С навлизането в  столицата стана по-интересно. Първо се видяха типичните малки азиатски магазинчета, неонови реклами и ресторантчета. Като наближихме центъра, стана по-луксозно, витрините – по–бляскави. Трафикът в града беше приличен, а сградите – средно високи.

След огромните Хонгконгски небостъргачи това прави впечатление. Автобусът ни свали пред гарата и влязохме в нея. Тя не беше просто гара, това беше град – над земята, под земята, съдържащ автогара, жп-гара, три линии на метрото, гара за бързоскоростен влак, два подземни мола и много малки сладкарнички с изящни произведения на кулинарното изкуство.

Идвайки в Таван имах притеснения дали ще има навсякъде, където ми е нужно, надписи на английски, които тревоги се оказаха напълно безпочвени. Независимо от  това, че е не е развита туристическа дестинация, хората са се погрижили всяка табела да бъде освен на китайски и на английски.  Всяка спирка на метрото се съобщава и на английски. На излизане от метрото има информация кой точно изход къде води и какво има там и на английски, както и снимки на забележителности и на кои конкретно спирки на метрото се намират. Метрото е прекрасно и едно от най-добре уредените, в които съм била.

Чистотата е направо невероятна за този огромен човешки поток, който се влива там, като Тайпей е 40-тата най-голяма по населеност територия в света.  Другото нещо е добрата организация и редът, който е навсякъде. За да се качиш на метрото има очертани на земята редове, на които се строяваш чинно. Няма блъскане, няма предреждане. По ескалаторите хората се строяват отдалече, отново спокойно и дисциплинирано плътно в дясно, а лявата колона се оставя за бързащите и галопиращи хора. А те са много. Независимо от това не се усеща стресът, защото дисциплината е желязна.

В мотрисите има светло сини и тъмно сини седалки, като тъмните са запазени за възрастни хора, бременни и хора с двигателни проблеми. Като казвам запазени, това означава, че никой друг не си позволява да сяда в тъмносините седалки, дори да няма нуждаещи се около тях. Независимо от това колко пълно е в метрото, хората стояха прави все едно тъмносините седалки не съществуваха. В метрото пътуват предимно млади хора – добре облечени, чистички, модерни, високи (много различни от средностатистическите китайци, които са ниски, често кривокраки и много, много шумни) и в голяма част от случаите – с маски на лица. В маските също видях влиянието на модата – имаше черни, цветни, а за малко и аз да си купя една с Hello Kitty.

Цената на метрото е съобразно разстоянието, подобно на това в Банкок. На картата виждаш до конкретната спирка какво ще струва, избираш тази цена и даваш паричките. Машината добродушно ти дава жетонче, което на влизане маркираш, а на излизане пускаш в отвора. Има и дневни карти и 24 часови, които са си туристически. Цената на дневната беше 150 NT или около 7,50 лева и самата карта си остава за теб, като на нея има снимка на кулата Тайпей 101 и вече е част от колекцията ми от хартиени спомени от пътешествието.

Като стана дума за кулата Тайпей 101, тя е била най-високата кула в периода от 2004 до 2010 г. или до построяването на Бурж Халифа.

Има 101 етажа, откъдето и идва името й, и е висока 509 метра.  Част от нея е много луксозен шопинг център.

Сградата символизира еволюцията на технологията и азиатския прогрес. 101-те етажа си кореспондират с идеята за надминаване на максимума, прескачайки с единица 100-те, като върховна позиция, както и бинарните числа, използвани в дигиталната технология. Всеки ден от седмицата вечер кулата е осветена в различни светлини, със 7-те цвята от дъгата.

За мен едно от най-ценните неща в Тайван определено са хората – изключително усмихнати, подобно на тайландците, разцъфтващи в искрена, чиста усмивка, когато си общувате. Не видях досада в погледа, нито лошо отношение. Имаше голяма доза любопитство към нас, може би защото сме от малкото туристи, които разглеждахме в столицата. В Тайван туристическият поток е основно от Япония, като близко разположена и евтина дестинация за японците. Туристи, дошли извън пределите на Азия, са рядкост и правят впечатление.

Храната там се води като радост за кулинарите, но поне за нас кухнята на далечния Изток не е много изкушаваща, а и не смеем да рискуваме много. На закуска еднократно опитах част от местните предложения, но не мога да кажа, че нещо ми хареса, даже обратното.

Шоколадов хляб

Чаят е високо ценен и предполагам основателно, но аз съм любител на кафето и чаят не може да ме изкуши.

В хранителните стоки имаше изобилие от всякакви храни, включително и много добре познати, като различни видове френски и холандски сирена, швейцарски шоколади и разбира се – на двойни цени, съвсем обяснимо.

Като цяло нацията е видимо с добър стандарт, няма просяци или мръсни хора. В някои определени квартали на Тайпей забелязахме по-невзрачни на вид и по-бедни основно възрастни хора.

Друго интересно нещо е почти напълната липса на пушачи и съответно на места за пушене. Във всички паркове е забранено пушеното, на спирките, по улиците също. Има определени места, със специални кошчета с пепелници на тях, на които може да се пуши, но реално пушачите са страшно малко, по-малко дори и от Сингапур.

Цените на цигарите са сериозни, но аз основно си обяснявам това и с културата на нацията, която видимо е насочена към по-активен и здравословен живот.

Особено впечатляващи са децата, които по паркове, на големи групички, с музика и водач отпред, без комплекси танцуват заедно. Направо са страхотни. И са много такива.

Срещу хотела ни имаше училище и от прозореца ги гледахме на една площадка с униформите си как маршируват дисциплинирано, и от сега ни беше ясно, че сте станат организирани и отговорни хора. Предполагам, че японската окупация си е казала тежката дума.

Парковете им са много и все приятни, подредени и чисти. В тях има костенурки, езерца, а и катерици.

Още на втория ден отидохме в Зоологическата градина, която е най-голямата в Азия и всъщност е огромна.  Открита е 1914 г., когато Тайван е бил под Японско управление. Входът е 60 NT или 3 лева. В нея има влакче на цена 5 NT, но за него имаше огромна опашка и не сме го ползвали. Реално видяхме половината зоологическа градина, като в нея има Panda house, както и две къщи с коали, много е подредена и с много растителност, отново езеро с черни лебеди и различни видове животни и дори си има сграда с инсекти и пеперуди. Тъй като отидохме през уикенда градината беше пълна с хора и най-вече семейства с деца и всъщност е едно много приятно място за прекарване на почивния ден.

След градината се върнахме на спирката на метрото, която така се и казва „Taipei Zoo” и се наредихме на опашка за лифта, находящ се на около стотина метра от метроспирката, който да ни качи в планината в градчето Маоконг. Избрахме си кабинки с прозрачно дъно, за които се налагаше по-дълго чакане – реално около час, но пък цената беше същата, а хората, които качваха бяха по-малко, независимо, че размерът на кабините е еднакъв. Та, заслужиха си чакането.

Задължителна забележителност в Тайпей е мемориалът на Чанг Кай-шек, бивш президент на Република Китай.  Паметникът се намира на огромен площад, в който има парк, както и сградите на Националния театър и Националната концертна зала.

Мемориалната зала е бяла със син покрив и форма на октагон, символизираща числото 8 – традиционно свързано в Азия с изобилието и доброто бъдеще. Двете стълбища имат по 89 стъпала, кореспондиращи с годините, на които е бил президентът Чанг, когато е починал. На първия етаж се намира библиотека и музеи, документиращ живота и кариерата на Чанг Кай-шек, и изложба на китайската и тайванска история и развитие. На горното ниво се намира основната зала, в която е разположена голяма статуя на Чанг Кай-шек.

Друг мемориал, който видяхме, е Sun Yat-sen Memorial Hall – отново разположен сред чудесен парк и добре поддържан, а и разкриващ прекрасна гледка към кулата Тайпей 101.

Отидохме до два храма – и двата впечатляващи.

Longshan Temple:

И Xingtian Temple:

За съжаление, както винаги, времето не ни стигна за всичко, което бях планирала, а и загубих един ден в търсене на куфар из непознати земи, поради технически неразрешими щети върху моя. Но така е винаги – все има какво още да се види.

На връщане в Хонг Конг не използвахме автобуса, а бързоскоростния влак, тъй като часът беше пиков и се притеснявахме от трафика. Не е особено скоростен този влак, но определено е много приятен начин да отидеш до централната гара на Taоyuan – около 20 минути, откъдето за 10 мин. с автобуса и си на летището.

Довиждане Тайван, дано пак се видим!