Тридневни корейски ескизи: Пусан, Чеджу-до, Сеул

1.       Пусан

Първи стъпки на корейска земя – Пусан. Програмата за деня включва колоритното селце Камчхон, храмовете Beomeosa и Haedong Yonggungsa и накрая разходка из пространството на Филмовия фестивал в Пусан.

Отидохме да си купим карти за метрото и се оказа, че автоматът приема само банкноти по 1000 вона, а пък нашите бяха все по 10 000. Тъкмо се чудехме какво да правим и дойде един господин, който ни показа съседния автомат, който пък разваля едрите банкноти на дребни.

От спирката на метрото до Камчхон трябваше да чакаме автобус, но видяхме, че селото е на 2 км. и решихме да ги изходим пеша, въпреки стръмния баир, по който трябваше да се изкатерим. Преди години селцето е било най-бедният квартал на Пусан и властите са искали да освободят терена, но през 2009г. постигат споразумение всички къщи да се боядисат в ярки цветове и по този начин мястото да се превърне в туристическа атракция. Атмосферата се допълва от много графити, симпатични статуи и инсталации, предишно котешки.

Покатерихме се из хълмистите улици, поснимахме шаренията около нас, порадвахме се на факта, че сутрин рано няма почти никакви туристи и се спуснахме надолу към метростанцията, за да продължим разходката из Пусан и следващата ни точка – храмът Помоса. Трябваше да пътуваме плашещите 23 станции, добре че не беше много пълно. Но за сметка на това пък беше адски студено и всички, освен нас, бяха с якета, само ние зъзнехме по къс ръкав. Слязохме на указаната станция и оттам към спирката на автобус 90, с който трябваше да се придвижим до храма Помоса. Дойде автобусът и всички се нареждиха на опашка, купуваш си билет от шофьора – 1300 вона и влизаш. Ние пак имахме банкноти само от 10 000. Подадох парите и шофьорът сърдито поклати глава, и ме отпрати нанякъде да разваля. А зад нас една опашка се вие. .. И тогава момичето, което беше наред просто купи 3 билета и ни даде два от тях. Толкова мила постъпка! Естествено, че й дадохме една десетачка, с което я притеснихме, защото тя трябваше да търси дребни да ни връща, ние изобщо не искахме, но тя много настояваше. Та така се сблъскахме с добрината на местните.

Храмовият комплекс беше много впечатляващ. Изкачихме множество стъпала и минахме през красиво изрисувани врати, докато стигнем до площада, на който беше разположен храмът и още няколко колоритни постройки.

Предстоеше ни дълго пътуване до следващия храм Хедонг Йонггунгса. Както съм си записал „линия 1 на метрото за 10 станции, оттам линия 3 за 4 станции, после линия 2 за 5 станции, излизаме през изход 7 и взимаме автобус 181.” Храмът е известен с това, че е един от малкото в света, които се намират на морския бряг.

Преди да влезеш в комплекса преминаваш през множество каменни фигури с животински глави. Храмът и постройките са разположени стъпаловидно , а сред тях се откроява златистата фигура на Майтрея Буда. Има много живописни площадки с изглед към плискащите се в скалите вълни.

Последна за деня остана алеята с отпечатъци от ръцете на големите звезди посетили филмовия фестивал в Пусан. За да стигнем дотам трябваше да извървим целия път обратно с автобуса и смяна на три метролинии, като веднъж нещо се объркахме и един симпатичен дядо, без да говори никакъв език, ни подкара към правилния перон.

Филмовата алея се оказа насред улица отрупана със сергии и търговци. Трябваше да изчакаме малко да се освободи пространство, за да заснемем плочките с отпечатъци от Тео Ангелопулос, Ким Ки Дук, Ищван Сабо, Енио Мориконе, Дарио Ардженто, Жюлиет Бинош, Уилям Дефо...

С надеждата да дойдем пак по време на фестивала се сбогувахме с интензивния Пусан.

2.       Чеджу-до

Имахме около 7 часа за острова, известен като Смарагдовият остров на Ориента, затова основната ни цел беше Seongsan Ilchulbong Peak. Това е онзи красив наръфано-кръгъл кратер на отдавна угаснал вулкан, който виждаме от всички рекламни брошури за острова. И въпреки че Чеджу не е голям остров, разстоянията са значителни и няма как за половин ден да видиш източната и западната част, затова ние се съсредоточихме върху източната част.

Имахме късмет, докато се пазарим с един таксиметров шофьор да се появи една по-възрастна двойка, с които решихме да си поделим таксито и така срещу 40 000 се отправихме към върха. А върхът всъщност е с височината на хълм, защото е 182 м. Мъжът и жената се оказаха от Тайван, но от дълги години живееха в Щатите. Знаеха за българското розово масло и си поговорихме доста за пътешествия. Те се отказаха да катерят вулкана и се разбрахме да се чакаме на паркинга след около час, за да се върнем обратно в столицата Чеджу.

До наръфания кратер се стигаше по добре обособени стъпала, така че всеки с що-годе някаква физическа подготовка да може да се изкачи. Ние решихме, че от върха ще отпразнуваме нашата 100-на държава в списъка с посетени страни. Гледката отгоре не е точно такава, каквато я виждаме в рекламите, защото слънцето никакво го няма, освен това духа зверски и отвсякъде се тълпят туристи. Но все пак сме благодарни, че не валеше, защото обичайната атмосфера горе е мъгла и дъжд. Кратерът на вулкана е с диаметър около 600 м.

Докато слизахме надолу видяхме известните жени-гмуркачки хеньо. Морските русалки се гмуркат на дълбочина между 5 и 15 метра и събират морски дарове в дълбоки мрежи, които плуват до тях. Ловът на миди, охлюви и морски таралежи продължава до 7 часа на ден. „Русалките” всъщност са дами на възраст над 50 години (често около 70-годишни), а островната управа прави отчаяни опити занаятът да се предава на поколенията, създавайки специална школа и музей. Останахме известно време, за да заснемем отблизо една жена, която излизаше на брега.

Като слязохме долу, тайванците ни чакаха да тръгваме. Взехме едно такси от паркинга, което този път кара на таксиметър и минахме по друг път, но пак ни излезе малко над 40 000.

Като стигнахме в града, влязохме в едно кафене и жената на бара веднага ни разпита дали сме ходили до Драконовата глава. Даде ни указания откъде да минем и ни уплътни времето до следобеда. Докато стигнем минахме през един храмовия комплекс Hyanggyo, в който нямаше никой, разходихме се на спокойствие, поснимахме малко и продължихме през въжения мост Yongyeon, където се сблъскахме с няколко групи ученици, които упорито подскачаха и разклащаха нестабилната конструкция, карайки момичетата да пищят от ужас.

Драконовата глава всъщност е скално образувание до морето, което при по-голямо въображение минава за дракон. Имаше много местни, които се дивяха на красивия морски пейзаж и позираха за снимка из стъпалата, карайки върволиците от хора да изчакват, за да се спуснат в подножието на „главата”.

Последна спирка рибния пазар Dongmun, където беше доста впечатляващо. Безброй видове знайна, а в повечето случаи незнайна риба, беше аранжирана по маси и сергии, стотици аквариуми и корита с плуващи риби и заведения, в които може да консумираш директно избрана от теб риба от аквариумите.

И съвсем финално минахме през градския мол, който за разлика от общоприетата представа за голяма сграда с много реклами по нея, този тук беше под земята и приличаше на онези базари в подлезите, с които бяхме свикнали през 90-те. Взимаш ескалатора от тротоара, спускаш се надолу и попадаш в един безкраен коридор с всякакви сергии и магазини.

3. Сеул

Акостирахме в Инчон, откъдето трябваше да се придвижим с метрото до Сеул. Намерихме бързо станцията и се качихме на влакчето, което беше на перона. Оказа се, че това е бързият влак, който обаче не стига до мястото, където ние трябва да отидем. Едно симпатично момиче ни упъти как да продължим към Jong 3-ga, където бяха кралските дворци, към коите се бяхме запътили. В метрото се забавлявахме с десетките тийнейджъри, които бяха обути с чорапи и джапанки, включително и такива с междупръстие, и се спъваха постоянно.

Първата цел за деня беше храмът Jongmyo, ама като стигнахме там се оказа, че може да влезем само с гид и турът продължава около час. Нямахме толкова време, затова се отправихме към дворците Changgyeonggung и Changdeokgung, като трябваше да влезем в този ред, защото вторият е много по-бляскав от другия, а заедно с градината му е образец за далекоизточна архитектура и част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Не знам какво обикаляхме и как следихме картата, но се озовахме пред един дворцов вход, купихме си билет от 3000 вона и тогава видяхме, че сме стигнали до Changdeokgung, вместо до Changgyeonggung. Голяма част от дамите се бяха възползвали от традиционните носии, които се предлагаха на входа и позираха навсякъде, като гледаха сърдито, когато се опиташ да погледнеш отблизо някой от красиво изрисуваните дракони по стените, защото им влизаш в кадъра. Самият комплекс беше доста голям с множество пръснати дървени постройки.

На излизане видяхме, че на изхода на този дворец е входът за другия. А пък докато се редяхме на опашка за билети (1000 вона) за Changgyeonggung, чухме, че едни хора си купуват билет за градината на Changdeokgung, за която се оказа, че в 12.30 има посещение без гид, та си купихме билет и за градината (5000 вона).

Както и очаквахме дворецът Changgyeonggung не ни направи впечатление, първо, защото вече бяхме видели по-пищния Changdeokgung, и второ – основната сграда на двореца беше в реконструкция. Иначе интересен факт е, че по време на японската окупация дворцовият комплекс е превърнат в зоопарк, но през 1983 г. правителството решава да върне първоначалния облик на двореца. Обиколихме го набързо и се отправихме към градината.

Там беше приказно, в края на октомври есента вече беше обагрила пейзажа и жълто-оранжево-червените корони на дърветата се оглеждаха в бистрите води на езерцата и поточетата, където плуваха безброй златни рибки. Човек можеше да остане с часове и да съзерцава красотата на природата. Ние поседнахме на огряните от слънцето камъни за десетина минути и с нежелание се отправихме към изхода, припомняйки си, че ни очаква дълъг път обратно към Инчон.

След час и половина и 30 станции, бяхме в третия по големина град в Южна Корея. Имахме около два часа на разположение, за да завършим тридневната корейска одисея. Спуснахме се към китайския квартал, където се шмугнахме в уличките с огромни червени китайски фенери, след това се изгубихме из огромния покрит градски пазар, където можеше да се намери всичко: от дрънкулки и дрехи, през плодове и зеленчуци до жива риба и кокошки и накрая се озовахме пред стълбището на поредния подземен мол, явно в Южна Корея обичат търговските комплекси да са под земята.

Три максимално натоварени дни с десетки впечатления и срещи, които служат за база и подготовка на едно значително по-продължително пребиваване в Южна Корея.