ЯПОНИЯ, като за мен.....Част 3

ЯПОНИЯ 2014 (трета част) – Kanazawa,Takayama,Nagano,Fujisan

ДЕН 15 - 6 април Каназава

Градът е може би най-запазеното голямо населено място с архитектура от т.нар Едо период.

Най-голямата туристическа атракция тук са градините Кенрокуен, които са изградени през 17 в. Разположени на близо 10 хектара, това са може би най-красивите градини в цяла Япония през пролетта. Тогава черешовите и кайсиевите дървета цъфтят около водни басейни, през които се кръстосват красиви дървени мостове. По тази причина в един априлски ден и ние се озовахме тук. Но Каназава е известна още като града на дъжда, така че винаги трябва да се има чадър под ръка .Този път лошото време не ни подмина и нас. С автобус от гарата отидохме до градините, но още по пътя започна една дъждовно-снежна вихрушка, че дори си мислехме дали да слизаме или да си правим кръгови обиколки наоколо. За радост, точно навреме валежите спряха и веднага решихме да слизаме и да разгледаме тези градини, които са в топ 3 на Япония за парково изкуство.Оказа се, че всичко е временно и почти през целия ден си валеше, което не пречеше на огромни групи местни туристи да се разхождат с чадъри. Аз, естествено нямах такъв и накрая вече не издържах и ми писна, но за това малко по-късно.

Сега предстоеше да се насладим истински на градините Кенрокуен, въпреки студеното(6 градуса), ветровито и дъждовно време. Вижте снимките и се порадвайте....

Към обяд сериозно заваля и през 'парка със замъка' минахме бързичко, защото започнах да подгизвам и като спасение се появи един прекрасен, топъл и уютен МОЛ, където бързо се вмъкнахме. Оказа се райско местенце за премръзналите ни тела. Продаваха се основно страхотни японски храни в стилни изящни опаковки. Тук обикаляхме повече от час като опитахме доста местни специалитети и се изсушихме добре.. През това време навън грейна ярко слънце и продължихме през храма Омайа към интересния пазар Омичо. Насладихме се на огромно морско разнообразие от риби, раци, миди, октоподи и всякакви деликатеси. Хапнахме и вкусна евтина рибка.

Отново любимия ни влак ни откара до Нагоя.

Нагоя е основно индустриален и пристанищен град (4-ти по големина в Япония). Тук предвиждаме една нощувка, защото за друго няма време. С метрото се придвижихме до нашия хотел, но метрото е старо, почти липсват ескалатори, много е дълбоко и изморява. След като се разтоварихме, предприехме обичайната си вечерна разходка, но по улиците нямаше никакви хора, а си беше и студено. Направихме хубави нощни снимки на телевизионната кула и космическия Sakae 21 – атрактивно място с хубави гледки – космическо-водно пространство. Разходката продължи сред стотиците светещи реклами, но друго нищо интересно не намерихме.

ДЕН 16 – 7 април Такаяма

Сравнително ранно ставане и на метрото до гарата. Вече се научихме да използваме всички удобни средства за предвижване, а не да пестим и да се изнервяме. Не успяхме веднага да намерим клетките за багажа, но с питане в Япония всичко се оправя. Имахме време в резерв и в 7,35ч. се качихме на влака за Такаяма. Пътя е доста живописен и минава по дефилето на една река с тюркоазени води. Навлизаме вече в Японските Алпи. Такаяма се оказа малко разочарование. Старият град са едни дървени къщи (магазини и ресторанти), но не са особено атрактивни и само малка част са отворени.Явно се подготвят за големия фестивал след две седмици и нещата са още замрели. Посетихме Takayama Jinya – къщата на губернатора, която е огромна, но почти празна. Все пак се добива представа за японския стил и начин на живот. А така прехвалените сутрешни пазари се оказаха няколко сергии с абсолютни боклуци – измама за туристите. До обяд пообиколихме градчето и с едно малко автобусче отидохме до Hida Folk Village – музея на традиционните къщи от региона. Там бе интересно, само че е още рано, не се е раззеленило, дори имаше сняг. Обособени са над 20 оригинални къщи, където можеш да влезеш и разгледаш. Впечатляват основно огромните островърхи сламени покриви. А вътре сечивата и посудата са си като при нас. Има и голямо езеро с риби, патици, лебеди, което ни хареса за фон на снимките. Последва ново връщане до Нагоя с намерението да видим тамошния замък, но времето ни се оказа малко, а замъка далеч и в ремонт. Така, без излишни рискове, се движим към Мацумото. Днес голямо пътуване с влаковете – 3 пъти по 2,30ч., но ние ги ползваме главно за почивка, понеже са спокойни, удобни и приятни.

ДЕН 17 - 8 април Мацумото и долината Кисо

Хотела ни в Мацумото беше почти на гарата и това значително ни улесни. На сутринта с местен влак се придвижихме до Фукушима, което е интересно градче по долината на река Кисо. Тя е известна с пощенските си станции, които са свързвали столицата Едо с останалите провинции, Градчето е със старинни къщи и живописна природа, но сякаш няма живот и почти никакви хора. Разгледахме го за около 2 часа и хванахме влакчето за следващото селце по долината – Нараи. То е още по-живописно с 3 км старовремски къщи, превърнати в дюкянчета и ресторанчета. Оттук си купихме красиви порцеланови изделия.

Към 14 часа се върнахме в Мацумото. Градът е известен основно с автентичния си черен замък – един от най-красивите и оригинални в Япония. За половин час стигнахме до там от гарата, като разглеждахме и други интересни неща по пътя. Хванахме добра следобедна светлина за чудесни снимки, защото е ограден с ровове, където плуват патици и лебеди, има много цветя и напъпили вишни. Аз отскочих и до католическото училище Former Kaichi School, най-старото начално училище в Япония, сега превърнато в музей. Прибрахме се през квартала Накамачи, известен с традиционните търговски къщи и магазинчета.

След като си взехме багажа с влака за 40 минути пристигнахме в Нагано. Хотела отново е около гарата. Наблизо намерихме голям и евтин супермаркет, където си купихме японска бира и храна. Трябва да се отбележи, че живота в японските градове е съсредоточен около гарите, където има всичко необходимо и хотелите трябва да се избират в максимална близост до тях.

ДЕН 18 - 9 април Нагано

Нагано е планински град в подножието на Япоските Алпи. Известен е като столицата на 18-та Зимна олимпиада през 1998 година. Именно тук Катя Дафовска спечели единствения златен медал за България от зимни олимпийски игри.

Но ние първо ще ходим да видим снежните маймуни на 80 км от Нагано. Сутринта малко се лутаме из гарата за правилния автобус, но понеже сме дошли по-рано, успяваме навреме да го открием. До селището Yudanaka пътуваме повече от час и от там поемаме за около 40 минути пеша до Jigokudani Monkey Park . Пътечката е просто прекрасна, изключително равнинна, през невероятна иглолистна гора и с преспи снежец. Маймуните са от вида японски макак и са стотици. Те идват тук основно през зимата да се топлят в горещите минерални извори. Сега е ранна пролет и все още ги има в изобилие. Новородените малки са най-интересни със своите игри и закачки. Голяма атракция са и си заслужава посещението, макар и доста отдалечено. Малко снимки от Snow Monkey Park

След обяд се прибираме до Нагано отново с автобуса и дължа да спомена, че и автобусния транспорт е прекрасно уреден, пътищата са добри, но и той е доста скъп.

Основна забележителност в града е огромния храмов комплекс Zenko-ji Temple от 7-ми век. Вървим около 2 км от гарата, но не съжаляваме за видяното – внушителни и изящни храмове, пагоди, холове, сгради, буди .Малко наподобява на старата столица Нико, която не е далеч. Този комплекс се нареди в първата тройка на моята лична класация на японски храмове, и то когато вече бяхме доста преситени от такива посещения.

Привечер за последно се возим на влака-стрела Sinkansen от Нагано до Токио за по-малко от 2 часа. JR pass-а, който взехме за 14 дни се оказа много полезен за пътуванията, които осъществихме и мисля, че го покрихме поне 3 пъти, така че, който пътува за Япония да си знае урока. На централна гара в Токио ползваме паса за последно за градската кръгова линия Yamanote Line, която свързва всички гари, метра и връзки в центъра на града и отива и до нашата спирка Шин-Окубо в близост до хотела.

ДЕН 19 - 10 април Токио

Още един ден накрая за Токио. Ще разгледаме 2 нови (за нас) големи квартала - Shinjuku и Shibuya. Този път се понаспиваме добре и тръгваме пеш из уличките към най-голямата токийска гара Шинджуку ( 3 милиона пътникопоток дневно). Отначало се лутаме насам-натам, като са ни интересни и скритите местенца на столицата. Но нередности не откриваме. Всичко е изрядно подредено и чисто (кофи за боклук тотално липсват). Скоро се озоваваме и пред огромните небостъргачи. Нямаме сериозна карта на Токио и затова ползваме уличните табла, които са навсякъде. Целта до която се добираме първоначално са кулите-близнаци. Metropolitan Government Offices. От тук се изкачва с асансьор 45 етажа, където има наблюдателна панорамна площадка за гледки към града. Тази атракция е безплатна и се събират тълпи от хора. За късмет, сега е към обяд и няма голяма навалица, но и времето е неподходящо – силно слънце, мараня, смог и контражур и не става за хубави снимки. Все пак оглеждаме столицата от птичи поглед. Вторият ни обект за градините Shinjuku-gyoen. Те са известни с това, че тук се срещат най-много видове от прочутите японски вишни. И това е така – неописуема красота и райски панорами. Стотици японци са наизлезли, разхождат се и си правят пикник сред това изящество. Освен сакурата, вече има зеленина, различни цветя и множество езера, които допълват картината. Думите не стигат за такова великолепие. Вижте снимките, но и те не могат да предадат действителността и удоволствието от прекараните тук няколко часа.

Продължаваме пешеходната си разходка по улиците на Токио като се добираме до квартала на тийнейджърите Harajuku с известната търговска улица Takeshita Dori. За малко отскачам и до храма Meiji-jingu, най-големия шинтоистки храм в столицата. Скоро притъмнява и всичко започва да свети в хиляди неонови светлини. Става много красиво и вече се придвижваме към квартал Шибуя. Пътьом влизаме в няколко атрактивни МОЛ-а и един панорамен асансьор. До гарата Шибуя намерихме и паметника на легендарното кученце Хачико, където е място за среща на хиляди японци. Тук тълпите от хора са огромни и страшно впечатляват неподготвения посетител. За кратко и ние се смесихме с тях и се разходихме наоколо за още един час....

ДЕН 20 - 11 април Кавагучико

Днес отиваме да видим легендарният Фуджисан. Не бързаме особено. От ЖП гарата трябва да хванем автобус до подножието на планината – градчето Кавагучико. След доста ходене под земята намираме мястото на тръгване, но се оказва, че билети има чак след 2 часа. Имаме време за убиване из ситито на Токио. Половината минава в магазин Daiso , а другото време – в зяпане над главите ни. Автобуса се движи добре сред интересни пейзажи и за пръв път се показва митичния Фуджи. Малко съм припрян, понеже прогнозите са за влошаване на времето и се притеснявам дали ще видим върха отблизо и дали ще направим хубави снимки. За сега сме в автобуса, времето е слънчево и за наша радост такова остава следващите два дни. С пристигането си купуваме дву-дневен пас за ретро бусчетата, които обикалят 2 от 5-те езера в околността и след кратка информация се мятаме на първото рейсче и отиваме до самия край на езерото Кавагучико. Тук не е особено добро за снимки, слънцето е над нас, има контражур, но щракам доста кадри. Района е по-студен и цъфналите вишни са малко, затова сменяме местоположението, надявайки да сме направили правилния избор. Към 15 ч. се връщаме на автогарата и отиваме да се настаним в хотелчето, което е съвсем наблизо. Стаята ни е в японски стил, т.е. спи се на земята...

Имаме нова цел – това е Chureito Pagoda , откъдето има най-красивите гледки към Фуджисан.

С местно влакче до селцето Shimo-Yoshida и от там вече пеша нагоре. Оказва се доста изморително, но си заслужава. Има много стръмни стъпала, но емоцията е голяма и успяваме да се изкачим за залеза. Въпреки ясното време, сериозен и красив очакван залез нямаше. Но червената пагода с цъфналите вишни на фона на вулкана Фуджи и така е очарователна. Горе стоим повече от час и се наслаждавеме. Въпреки неголямата си височина (3776м) Фуджисан изглежда внушително и плашещо. Вечерта се прибрахме в Кавагучико. Очаквахме будно и живо курортно градче, но вечерната ни разходка не се увенча с успех – пусто и глухо навсякъде...

ДЕН 21 - 12 април Фуджисан

Днес плана ни е да обиколим с ретро бусчето другото езеро – Сайко, затова и в 9ч. сме на линия за първия курс. За около час достигаме последната спирка, където ще посетим две интересни пещери – ледената и вятърната. Те не са големи, но са базалтови, с ледени образования вътре. Между тях е 20-минутна разходка из тропическа гора с мъхове, папрати и вулканични образования. Днес върха е по-ярък и контрастен и спираме на едно обзорно място да направим най-хубавите му снимки и да му се насладим максимално (отдолу). Малко походихме и пеша около езерото, но резултата си заслужаваше. Накрая посетихме и уникален музей на ръчно изработени кукли от един японски гений, който случайно беше там и се запознахме с този добър, човечен и самобитен творец. Останахме мнооооого доволни, а и панорамите около езерото Кавагучико с местните рибари си заслужаваха отклонението...

По обратния път се прибрахме до Токио. Направихме последна едночасова разходка под светлините на Шунджуку и аз за втори път (вечерно) се качих на кулата за финални впечатления от нощно Токио.

Последната ни нощувка се оказа в огромен апартамен в японски стил и жалко, че тръгваме рано и не можем да му се насладим докрай...

ДЕН 22 - 13 април Япония

Това беше моята Япония.

Споделих с Вас личния си дневник.

Остана нелекият път към къщи.

Но това не е всичко. Япония е магия. Тя остава в сърцата завинаги. И не с посетените десетки храмове, замъци или паркове, или с прекрасните цъфнали вишни - тя остава в теб със своите хора. Те са нейното богатство,. Те създават тази безупречна организация на живот, в която всички се чувстват камфортно, живеят щастливо и вярват в себе си.

Идете и вижте Япония. Тя ще ви омагьоса и няма никога да я забравите.

И ще искате да се завръщате отново и отново....

Япония - страната на изгряващото слънце, на високите технологии и на добрите хора !